Обмяна на веществата - химичните превръщания на хранителните вещества

Хранителните вещества са вещества, които организмите приемат от околната среда

Анаболитните процеси – превръщане на хранителните вещества в собствени за организма
молекули; те са редукционни стъпала и са ендергонични реакции
Катаболитните процеси – разграждане на хранителните вещества до по-нискомолекулни
съединения; те са окислителни стъпала и са екзергонични реакции
Метаболитен път – последователност от реакции, в които даден субстрат се превръща в краен
продукт
Видове метаболитни пътища:
- Катаболитни – освобождаване на енергия
- Анаболитни – консумация на енергия
- Амфиболитни – осъществяват връзката между катаболитни и анаболитни процеси

Биологично значение на въглехидратите – източници на енергия, резервна форма на енергия

/гликоген/, в състава на мембрани и екстацелуларни компоненти /ГП, ПГ, ГЛ/

Храносмилане на въглехидрати
Органи Ензими Действие и продукти
Слюнчена алфа-амилаза *Откъсва малтоза от скорбяла и гликоген
Устна кухина
*Разкъсва алфа-1,4 гликозидни връзки
Ензими на панкреатичния сок – *Разкъсва алфа-1,4 гликозидни връзки
алфа амилаза *Образува се малтоза, малтотриоза, смес от
разклонени и неразклонени фрагменти и
глюкоза
Ензими на чревната лигавица – Разгражда малтозата до 2 глюкоза
Тънки черва
малтаза
Ензими на чревната лигавица - Разгражда захарозата до глюкоза и фруктоза
захараза
Ензими на чревната лигавица - Разгражда лактозата до глюкоза и галактоза
лактаза
*Несмилаеми въглехидрати са целулоза и други комплексни полизахариди, които имат биологично
значение – пребиотици, модулиране на имунен отговор и формиране на фекалната маса

Резорбция на монозахаридите
 Локализация – горна част на тънки черва
 Механизми – чрез вторично активен Na+ зависим транспорт и чрез дифузия /улеснена и
свободна/
 Глюкозни преносители /GLUT/
GLUT1 В еритроцити и нервна тъкан; равномерен транспорт
GLUT2 В черен дроб и бета-клетки на панкреаса; високо Км; сензор за нивата на глюкоза; по
базолатералната повърхност на тънките черва
GLUT3 Нервна тъкан; най-висок афинитет към глюкоза
GLUT4 Мастна тъкан и мускулна тъкан; активира се от инсулин
GLUT5 Апикална повърхност на ентероцити; транспортира фруктоза
SGLU Na+ зависим транспорт на глюкоза и галактоза
T

Гликолиза
 Биологична роля – разграждане на глюкоза, синтез на АТФ, осигуряване на субстрати за ДВ и
биосинтетични реакции
 Тъканна локализация – всички тъкани
 Субклетъчна локализация – цитозол
 Условия – функционира при аеробни /до ацетил КоА/ и анаеробни условия /до лактат/
 Има три фази – подготвителна /активиране на глюкозата/, получаване на триози и окислителна
/окисление на триозите до пируват
1) Глюкоза → Глюкозо-6-фосфат /изисква АТФ/
*Хексокиназа – конститутивен ензим, широка субстратна специфичност, инхибира се от Гл-6-Ф,
ниско Км, висок афинитет към глюкоза, фосфорилира я при ниски концентрации в кръвта
*Глюкокиназа – в чернодробни клетки и бета-клетки на панкреаса, индуцируем е и синтезата му
се индуцира от инсулин и се синтезира при високи нива на глюкоза, високо Км, нисък афинитет
към глюкоза, намалява риска от хипергликемия, образувания гл-6-Ф отива за гликогеногенеза

2) Глюкозо-6-фосфат → Фруктозо-6-Фосфат
*Хексозофосфат – изомераза

3) Фруктозо-6-Фосфат → Фруктозо-1,6-бисфосфат /изисква АТФ/

*ФФК 1 – регулаторен ензим, скоростоопределящ, алостеричен

4) Фруктозо-1,6 бисфосфат → Дихидроксиацетонфосфат /ДХАФ/ и Глицералдехид-3-Ф /ГАТФ/

*Алдолаза
* Триозофосфат изомераза – изомеризация на двата продукта, превръщат се един в друг

5) ГАТФ → 1,3 – БФГ /изисква НАД+/

*ГАТФ дехидрогеназа

6) 1,3 –БФГ → 3-фосфоглицерат /изисква АДФ, получава се АТФ/

*Фосфоглицерат киназа

7) 3-фосфоглицерат → 2-фосфоглицерат
*Фосфоглицерат мутаза

8) 2-фосфоглицерат → Фосфоенолпируват
*Енолаза – вътрешномолекулна оксидоредукция /освобождава се енергия/

9) ФЕП → Пируват /изисква АДФ и Н+, получава се АТФ/

*Пируват киназа

 Регулация – три са регулаторните ензими:

Ензим Активатори Инхибитори

Хексокиназа Гл-6-Ф
ФФК1 Фр-2,6-БФ, АДФ, АМФ Цитрат, АТФ, Н+
Пируват киназа АМФ, инсулин АТФ, глюкагон

*ФФК2 – бифункционален ензим – има киназна и фосфатазна активност; При високи нива на
инсулин е активна ФФК2 активност, образува се Фр-2,6 БФ, активира се ФФК1 и гликолизата е
активна; При високи нива на глюкагон е активна Фр-2,6-бисфосфатазната, не се образува Фр-2,6-БФ
и гликолизата е неактивна

Анаеробна гликолиза
 Локализация - тъкани, лишени от митохондрии /еритроцити/ и в мускули при интензивна работа
 Биологично значение – получава се НАД+, който се използва за ГАТФ дехидрогеназната
реакция ; снабдява клетките с АТФ /печалба 2АТФ за 1 молекула глюкоза/

Пируват → лактат /изисква НАДН и Н+/

*Лактат дехидрогеназа
Аеробна гликолиза
 Локализация – пируватът се пренася в митохондриите /за да се окисли до ацетил КоА/
 Биологично значение – печелят се 2 АТФ и 2 мола НАДН, който чрез совалкови механизми се
окислява до НАД+ ; Ацетил КоА се включва в ЦТК и се доокислява до въглероден диоксид и
вода

Совалкови механизми за пренос на водород

 Биологично значение – НАДН не може да премине през ВММ, затова се прехвърля върху друго
съединение, което може да премине през ВММ и да се окисли в матрикса, електроните се
предават на ДВ, а Н+ остават в матрикса
 Има два вида совалкови механизми:
- Глицерофосфатна совалка – НАДН се прехвърля върху ДХАФ, той се редуцира до ГАТФ и в
матрикса се окислява, електроните се предават на ДВ, а Н+ остават в матрикса -> печелят се 2
АТФ в ДВ /за една молекула глюкоза се печелят 4 АТФ, тъй като се от гликолизата се получават
2НАДН /
*ГАТФ дехидрогеназата изисква кофактор ФАД

- Малатна совалка – НАДН се прехвърля върху ОА, той се редуцира до малат, който се окислява
и се получава отново НАДН - субстрат за първи комплекс на ДВ, електроните се предават на ДВ,
а Н+ остават в матрикса -> печелят се 3 АТФ в ДВ /за 1 молекула глюкоза се печелят 6 АТФ/
*Малат дехидрогеназата изисква кофактор НАД

Окислително декарбоксилиране на пируват

 Локализация – митохондрии /пируватът от цитозола се пренася в митохондриите чрез
транспортен белтък в ВММ/
 Биологично значение - образуване на ацетил КоА и НАДН и Н+, които са субстрати за първи
комплекс на ДВ и водят до 3 АТФ
 Условия – необратим процес, екзергоничен, катализира се от ензими на пируват
дехидрогеназния мултиензимен комплекс /ПДХ/; кофактори – ТПФ, липоева киселина, ФАД,
НАД+, КоА

1. Декарбоксилиране на пируват до активен ацеталдехид /изисква тиамин пирофосфат – В1/

*Пируват дехидрогеназа

2. Окисление на ацеталдехида до активен ацетат

*Пируват дехидрогеназа

3. Прехвърляне на активния ацетат върху липоева киселина в дихидрополипоил трансацетилаза

*Дихидрополипоил трансацетилаза

4. Прехвърляне на ацетиловия радикал върху КоА

*Дихидрополипоил трансацетилаза

5. Възстановяване на окислената форма на липоева киселина

*Дихидролипоил дехидрогеназа /кофактор ФАД/

6. Възстановяване на окислената форма на ФАД /от външен НАД/

 Регулация на ПДХ

Активатори – пируват, АДФ, инсулин Инхибитори – ацетил КоА, НАДН, АТФ,

глюкагон