Гликоген

 Биологично значение – Той е резервна форма на глюкоза в черен дроб /по време на
гладуване/ и в скелетни мускули /по време на усилена работа/.
 Структура – хомополизахарид, алфа-1,4-глик.връзки в правата верига, алфа-1-6-
глик.връзки в разклонената верига, много нередуциращи краища, един редуциращ край

Разграждане на гликоген /гликогенолиза/

1) Гликоген → Глюкозо-1-Ф
*Гликоген фосфорилаза – цитозолен ензим, разкъсва алфа-1,4 връзките в правата верига
до 4-тия глюкозен остатък от мястото на разклонението, главен регулаторен ензим на
гликогенолизата

2) Глюкозо-1-Ф → Глюкозо-6-Ф
*Фосфоглюкомутаза

3) Премахване на разклоненията
*Алфа-1-4-глюкантрансфераза – премахва алфа-1,4
*Алфа-глюкозидаза – премахва алфа-1,6

Съдба на глюкозо-6-фосфата
- Мускули: постъпва в гликолиза, получава се енергия /*хексозофосфат изомераза/
- Черен дроб: продължава по пътя на ГНГ и се получава глюкоза, която се изнася за други
тъкани /*глюкозо-6-фосфатаза/

Регулация на гликогенолиза
Гликоген фосфорилаза
Активатори: АМФ, Ca2+, глюкагон Инхибитори: АТФ, Глюкоза, инсулин

Синтез на гликоген /гликогеногенеза/

- Първоначално се изисква глюкозата да се активира до УДФ-глюкоза по следния механизъм:
1. Глюкоза → Гл-6-фосфат
*Хексокиназа/глюкокиназа

2. Гл-6-Ф → Гл- 1-Ф

*Фосфоглюкомутаза

3. Гл-1-Ф → УДФ-глюкоза /изисква УТФ/

*УТФ-глюкозо-пирофосфорилаза

Етапи на синтез на гликоген:

1. Синтез на зародиш – изисква наличие на белтък гликогенин, първата молекула глюкоза
се присъединява към хидроксилна група на серинов остатък чрез *тирозин гликозил
трансфераза
2.
3. Удължаване на веригата
*Гликоген синтаза – регулаторен ензим

3. Разклоняване на веригата
*Разклоняващ ензим – образува алфа-1-6-гликозидни връзки
Регулация на гликогеногенеза
Гликоген синтаза
Активатори: гл-6-Ф, инсулин Инхибитори: гликоген, глюкагон

Гликогенози /болести/
 Болест на вон Гирке /тип 1/
Дължи се на недостиг на гл-6-Фаза, при което не може да се освободи глюкоза от
гликогенолиза, натрупва се гликоген в черен дроб и той не може да използва лактата за ГНГ
→ лактатна ацидемия, хипогликемия, ацидемия → намалена разтворимост на ПК, заради
намалено рН → подагра;
Натрупва се Гл-6-Ф, той навлиза в ПФП, синтезира се рибозо-5-Ф, синтезират се пуринови
нуклеотиди, а тяхното разграждане води до хиперурикемия

 Болест на Помпе /тип 2/

Дължи се на недостиг на алфа-1,4-глюкозидаза, при което се натрупва гликоген в лизозомите

 Болест на Кори /тип 3/

Дължи се на недостиг на амило-1,6-глюкозидазната активност, която премахва
разклоненията, при което се натрупва гликоген

 Болест на Андерсен /тип 4/

Дължи се на липсата на разклоняващ ензим, при което се натрупва полизахарид безз
разклонения

 Болест на МкАрдъл /тип 5/

Дължи се на липсата на гликоген фосфорилиза, при което се натрупва гликоген

Кръвна захар – концентрацията на глюкоза в кръвта

 Референтни граници -3,5 до 5,5 ммол/л
 Източници на глюкоза – храна, гликогенолиза в Ч.Д. и ГНГ

 Транспорт на глюкоза в клетките:

- Тъкани, независещи от инсулин за транспорт /ГЛУТ 1,3,5/ са черен дроб, еритроцити и
нервна тъкан
- Тъкани, зависещи от инсулин /ГЛУТ 4/ са мастна тъкан и мускули

 Хормони, регулиращи нивото на кръвната захар:

- Инсулин – пептиден хормон, секретира се от бета-клетки на панкреаса в отговор на

повишени нива на глюкоза, изграден е от 51 АК, плазмен полуживот около 3-5 минути,
има плейотропно действие, свързва се с инсулинов рецептор с киназна активност; има
хипогликемичен ефект

Инсулин
Черен дроб Мускули Мастна тъкан
 гликогеногенеза  транспорта на  транспорта на
 гликолиза глюкоза в клетките глюкоза в клетките
 гликогенолиза  гликогеногенезата
 ГНГ
 - Глюкагон – пептиден хормон, секретира се от алфа-клетки на панкреаса в отговор на
ниски нива на глюкоза, сигнална каскада на глюкоган и адреналин
/лиганд→активиране на рецептор→активиране на G-протеин→активиране на
АЦ→синтез на цАМФ→активиране на ПКА→тергетен протеин→биологичен отговор/;
има хипергликемичен ефект

Глюкагон
Черен дроб Мускули
 гликогеногенеза  гликогеногенеза
 гликолиза
 гликогенолиза
 ГНГ

Инсулинови антагонисти /хипергликемичен ефект/

- Растежен хормон – намалява постъпването на глюкоза в тъканите
- Глюкокортикоиди – стимулира ГНГ, подтиска образуването на глюкоза от
екстрахепаталните тъкани
- Адреналин /стресов хормон/ - стимулира гликогенолизата в скелетните мускули и черен
дроб

Хипогликемия /под 3ммол/

 Най-силно се засяга мозъка /под 3,6 се засяга менталната функция, под 2,2 е
невъзможност за вземане на адекватни решения, под 0,55 гърчове и мозъчна кома/
 Видове хипогликемия:
- Инсулин-индуцирана – при пациенти, страдащи от диабет; има умерена /в съзнание,
терапия с орално приемане на въглехидрати/ и тежка /нарушен гълтателен рефлекс, не е
в съзнание, подкожно или мускулно вливане на глюкагон/
- Постпрандиална хипогликемия /след нахранване/ - временно състояние, препоръчва се
хранене на малки порции
- Хипогликемия при гладуване – защитни механизми са ГНГ и гликогенолиза; дължи се на
нарушения в ГНГ или при наличие на тумор

Хипергликемия и алкохолно натравяне /над 7/

 Метаболизъм на етанол – снижаване на нивото на ОА
 Типове диабет:
- Инсулин зависим /тип 1/ - появява се преди 30 годишна възраст, може да се дължи на
автоимунно разрушаване на бета клетките или на мутации в гена за инсулин;
инжектиране на инсулин компенсира нуждите
- Инсулин независим /тип 2/ - след 40 години, дължи се на резистентност на периферните
тъкани към действие на инсулин, заради липса или дефект на рецертори, наличие на
антитела; инжектиране на инсулин не компенсира нуждите
 Тестове за диабет
- Глюкозо-толерантен тест – сутрин на гладно нямат хипергликемия, еднократон се приема
глюкоза 50-100 мл
- В норма – връща се към изходните нива след 2 часа, като максимума не превишава 9-10,
около 90-тата минута има хипогликемична фаза
- При диабет – не се наблюдава нормализиране, максимума е по висок от 10; няма
хипогликемична фаза