44. Хранене и затлъстяване.

Хранене и диабет

Хранене и затлъстяване
Затлъстяването е хронично състояние, дължащо се на много фактори – околна среда,
генетични, метаболитни, физиологични, поведенчески и др. То бива:
1. хиперпластично – увеличаване на броя на мастните клетки в детска
възраст и хипертрофично – уголемяване на мастните клетки в зряла възраст;
2. абдоминално (андроидно) и гиноидно. Абдоминалното затлъстяване се
свързва с по-висок здравен риск.
Затлъстяването се дължи на небалансирано хранене – излишък от въглехидрати с
увеличаване на липогенезата и намаляване на липолизата, дефицит на белтъци, както
и намалена физическа активност. Роля имат и генетичните фактори – при затлъстели
хора се регистрира мутация на рецепторите на лептина, който има централна роля в
енергийния баланс (подтискащ ефект върху апетита).
Теглото е нормално ако ИТМ е 18.5-24.9; наднормено – 25-29.9; а при затлъстяване е
над 30. При оценка на здравния риск ИТМ се интерпретира заедно със съпътстващите
рискови фактори – фамилна анамнеза, възраст над 45 години за мъже и след
менопауза при жени, тютюнопушене, ниска двигателна активност, хипертония,
диабет, дислипопротеинемия и др.
От значение е и обиколката на талията – до 94 см за мъже и 80 см за жени. Рискът е
повишен ако при мъже е над 102 см, а при жени над 88 см.

Протективни фактори спрямо свръхтегло и затлъстяване:

1. редуциращи диети за намаляване и поддържане на телесното тегло – не
трябва да излиза извън границите на 800-1500 kcal/ден.
2. редуциран прием на мазнини – те са богати източници на енергия, но имат
слабо изразен потискащ ефект върху апетита;
3. прием на храни с нисък гликемичен индекс – нискомастни диети, на базата
на храни с нисък гликемичен индекс: зеленчуци, плодове, бобови храни, кисело мляко
предизвикват засищане, поддържат инсулиновата сензитивност и водят до висока
загуба на тегло;
4. прием на белтък – утилизират се предимно за пластични нужди и водят до
най-силен ефект на засищане;
5. повишен прием на растителни фибри – ниска енергийна стойност, увеличават
чувството за засищане, редуцират абсорбцията на мазнините в чревния тракт;
6. регулярна физическа активност с умерен интензитет – протективен фактор
срещу покачването на теглото.

Принципи за профилактика на затлъстяването:

1. енергийният прием да съответства на енергоразхода;
2. 3 основни приема с 2 междинни закуски;
3. вечеря – не по-малко от два часа преди лягане за сън;
4. консумиране на повече плодове и зеленчуци и пълнозърнести храни;
5. намаляване на пикантните подправки и сол;
6. поне 1.5 литра течности дневно;
 7. намаляване на мазнините и алкохола;
8. намаляване на сладкарските, тестените изделия и тлъсти меса;
9. ежедневно да се ходи пеша поне 1 час и да се прилагат леки физически
упражнения.

Хранене и диабет
Захарният диабет е метаболитно заболяване, което се характеризира с хронична
хипергликемия, в резултат на нарушения в инсулиновата секреция или действие, или и
на двете. Диабетици със захарен диабет тип 1 са 9.6%, а тип 2 – 90.4%.

Диагноза - при плазмена глюкоза на гладно ≥7 mmol/l, плазмена глюкоза на втория

час по време на ОГТТ≥11.1 mmol/l, HbA1c≥6.5 или случайна измерена плазмена
глюкоза ≥11.1 mmol/l и симптоми на хипергликемия (полиурия, полидипсия, загуба
на тегло).

„Преддиабет”:
 НГГ – нарушена гликемия на гладно – плазмена глюкоза на гладно =6.1-6.9
mmol/l, ОГТТ<7.8 mmol/l.
 НГТ- нарушен глюкозен толеранс – при плазмена глюкоза на гладно <7 mmol/l
и плазмена глюкоза на втория час по време на ОГТТ=7.8-11 mmol/l.

Рискови фактори за диабет тип 2 са:

 Възраст над 45 години;
 ИТМ≥25;
 Фамилна анамнеза;
 Ниска физическа активност;
 Нарушена гликемия на гладно;
 Хипертония, гестационен диабет;
 HDL ≤0.9 mmol/l или триглицериди ≥1.7 mmol/l и др.
В ранните стадии на диабет тип 2 се наблюдава хиперинсулинемия и инсулинова
резистентност, но с прогресиране инсулинът спада. Инсулиновата резистентност и
хиперинсулинемията заедно с хипертония, хипертриглицеридемия, понижени нива на
HDL холестерол и повишен кардиоваскуларен риск са в основата на метаболитния
синдром.
Най-честите усложнения, до които води диабетът са микро- и макроангиопатия.
Намаляването на теглото чрез диети и регулярна физическа активност води до
редуциране на риска от диабет.

Препоръки за превенция и редукция на риска от усложнения при диабет тип 2:

1. да се поддържа нормален ИТМ.
2. правилно разпределение на храната с междинни закуски – за по-добър
гликемичен контрол;
3. 50-55% въглехидрати и повече разтворими фибри;
4. ограничаване на простите захари;
5. наситени мастни киселини - под 10% от енергийния прием;
6. белтъци под 15%;
7. консумация на храни с нисък гликемичен индекс. За практическа цел се
използват „хлебни единици” (1 хлебна единица = 12 гр. въглехидрати).