You are on page 1of 21

ДИАБЕТЪТ

КАТО
СОЦИАЛНО-
ЗНАЧИМО
ЗАБОЛЯВАНЕ
Изготвил: Мелин Сейдали
Фак.номер: 22405039
СЪДЪРЖАНИЕ
Определение
Класификация
Епидемиология
Етиология
Патогенеза
Рискови фактори
Клинична картина
Диагноза
Усложнения
Лечение
Контрол на диабета
Световен ден за борба със захарния
диабет
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
Захарният диабет е метаболитно, социално-
значимо заболяване, при което е повишено
нивото на глюкозата в кръвта.

Глюкозата е необходима за производството


на енергия, което става във всяка клетка на
тялото. Глюкозата от кръвта може да влезе в
клетките само в присъствие на достатъчно
количество инсулин.
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
Инсулинът е хормон, който се произвежда в
т. нар. бета-клетки на задстомашната жлеза
(панкреаса). Той е единственият хормон в
организма, който понижава нивото на
кръвната захар, чрез активиране на пътища
за нейното усвояване клетките.
При недостиг на инсулин в организма
настъпва болестното състояние, наречено
захарен диабет.
КЛАСИФИКАЦИЯ
Зах. диабет тип 1 – резултат на бета-
клетъчната деструкция, обичайно водеща до
абсолютен инсулинов дефицит.

Зах. диабет тип 2 – резултат на прогресиращ


инсулинов секреторен дефект на фона на
инсулинова резистентност.
КЛАСИФИКАЦИЯ
Други специфични типове диабет –
дължащи се на други причини, като
заболявания на панкреаса (остър и хроничен
панкреатит), ендокринни заболявания
(акромегалия, хиперкортицизъм), влияние
на лекарства (диуретици, бета-блокери,
кортикостероиди и др.)

Гестационен захарен диабет (ГЗД) –


диагностициран по време на бременност.
ЕПИДЕМИОЛОГИЯ
Захарният диабет е социално значимо
заболяване поради широкото си
разпространение. Данните показват, че
заболяването обхваща около 10% от
населението в различни държави, като
честотата му прогресивно нараства.
Понастоящем се приема, че в България
около 500.000 и 600.000 души са със захарен
диабет, имайки предвид, че поне половината
от пациентите са недиагостицирани.
А в световен мащаб, както е описано на
илюстрацията:
ЕТИОЛОГИЯ
Захарният диабет е хетерогенна група от
заболявания.

Тип 1 – дължи се на автоимунна деструкция


на бета-клетките на панкреаса

Тип 2 – дължи се на комбинация от


генетични фактори и такива на околната
среда. То е мултифакторно полигенно
заболяване.
ПАТОГЕНЕЗА
ЗД Тип 1 – установена е генетична предиспозиция,
свързана с HLA (human leukocyte antigens)- системата-
главно с DR3 и DR4. Като провокиращи фактори се
приемат вирусни инфекции като Коксаки Б вируса.

Антителата, които се откриват са островно-клетъчни


антитела (ICA), антиинсулинови антитела (IAA),
антитела към глутаминовата декарбоксилаза (anti-
GAD65) и торизинфосфатазни антитела (IA2).
ПАТОГЕНЕЗА
ЗД Тип 2 –голяма е ролята на факторите на околната
среда при наличие на генетична предиспозиция.

Повишеният прием на висококалорични храни и


намалената физическа активност водят до развитие на
инсулинова резистентност и съответно до прогресивно
отпадане на бета- клетъчната функция.
РИСКОВИ ФАКТОРИ
Те се отнасят главно за захарен диабет тип 2, тъй като при него голяма роля играят факторите на
околната среда:
КЛИНИЧНА КАРТИНА
ДИАГНОЗА
Поставя се при наличието на следните:
• Плазмена глюкоза на гладно
• Плазмена глюкоза на 2-я час в хода на орален глюкозо-
толерансен тест (ОГТТ)
• Наличие на клинични признаци, характерни за диабет
• Гликиран хемоглобин HbA1c ≥ 6.5%

Ако се установи много висока кръвна захар, или


ако са налице симптоми на висока кр. захар и едно
изследване, показателно за диабет, може да не се
наложи да се провежда второ изследване, за да се
постави диагнозата.
УСЛОЖНЕНИЯ
При липса на контрол или лош контрол на нивата на кръвната захар е налице повишен риск от
развитие на различни по вид и тежест усложнения. Те биват:
Остри- свързани с грешки в диетата и физическата
активност, грешки при приложението на лекарствата за
лечение на диабет, поява на инфекции, остри сърдечно-
съдови нарушения, травми, операции. Те могат да
застрашат живота на пациента и изискват незабавно
лечение – например: Диабетна кетоацидоза, хипо- и
хипергликемия и др.

Хронични- дължат се на персистиращите високи нива


на кръвната захар и се дължат на увреждане на
кръвоносните съдове и нервите, като с течение на
времето повишените нива на глюкоза в кръвта и
лошата циркулация могат да доведат до увреда на
сърцето, мозъка, краката, очите, бъбреците, нервната
система и кожата.
УСЛОЖНЕНИЯ
ЛЕЧЕНИЕ
На първо място пациентът трябва да бъде обучен да спазва подходящ хигиенно- диетичен режим, както и да
бъде насърчаван към редовна физическа активност.

ЗД ТИП 1 ЗД ТИП 2
Изключително на инсулинолечение: Могат да бъдат на перорални антидиабетни средства и на инсулинолечение:

• Средства, които стимулират инсулиновата секреция- най-често


• Бързодействащи инсулинови препарати- Actrapid, Humulin R, използвани са сулфонилурейните препарати- Diaprel MR, Normodiab и
Insuman Rapid инкретин- базираната терапия- с GLP- 1 рецепторни агонисти и DDP-4
• Интермедиерни- Insulatard, Humulin N, Insuman Basal. ихибитори.
• Готови инсулинови смеси- Mixtard 30 • Средства, подобряващи периферното инсулиново действие- най- често
• Бързодействащи инсулинови аналози- Humalog, NovoRapid ползвани в практиката са бигванидите- метформин
• Средства, потискащи резорбцията на глюкозата- алфа- глюкозидазни
• Дългодействащи аналози- Lantus, Levemir инхибитори- акарбоза
• Ултрадългодействащи- Tresiba • Средства, инхибиращи обратната резорбция на глюкозата в
проксималните бъбречни тубули- SGLT2 инхибитори
КОНТРОЛ НА ДИАБЕТА
Целта на адекватния контрол на диабета е поддържане на нивата на
кръвната захар, кръвното налягане и холестерола в нормални граници.
Провеждането на редовни изследвания и поддържането на нивата на
кръвната захар могат да бъдат животоспасяващи.
Контрол на кръвната захар при диабет се постига с помощта на:
• строго придържане към подходящ хранителен режим;
• активен начин на живот с достатъчна физическа активност;
• инсулинови препарати - при диабет тип 1, по-тежките форми на
диабет тип 2, както и в някои случаи на гестационен диабет;
• перорални медикаменти - при по-леките форми на захарен диабет
тип ІІ;
СВЕТОВЕН ДЕН
НА БОРБА С ДИАБЕТА
Световният ден за борба с диабета се отбелязва на 14 ноември – на рождения ден на канадския лекар и физиолог Фредерик
Бантинг, открил инсулина през 1921г. Този ден се отбелязва от 1991г.
ИЗТОЧНИЦИ

• Учебник „Захарен диабет“ на


Цветалина Танкова от 2013г.

• https://medpedia.framar.bg

• https://диабет.бг/
БЛАГОДАРЯ ЗА
ВНИМАНИЕТО!

You might also like