Диетично хранене при цьолиакия и глутенова

непоносимост
Какво е глутен?
Глутенът е протеин, намиращ се в пшеницата, ечемика и ръжта.
При болни с цьолиакия консумацията на глутен предизвиква имунен
отговор, водещ до образуване на антитела. С течение на времето тези
антитела атакуват и увреждат лигавицата на тънкото черво и нарушават
абсорбцията на редица хранителни вещества (състояние, познато като
малабсорбция).
Чревното увреждане често причинява диария, загуба на тегло, подуване на
корема, умора и анемия, като може да доведе и до сериозни усложнения.
При деца, освен симптомите, наблюдавани при възрастни,
малабсорбцията може да повлияе и забави растежа и развитието.

Какво е цьолиакия?
Цьолиакията, наричана още глутенова непоносимост или глутенова
ентеропатия, е хронично мултиорганно автоимунно заболяване, което се
наблюдава у генетично предразположени индивиди при прием на
глутен.
Жените се засягат по-често. Заболяването обикновено се изявява в детска
възраст (6 – 24 месечна възраст), като след пубертета оплакванията могат
да намалеят и да се появят отново в зряла възраст. Втори пик в изявата на
заболяването се наблюдава в зряла възраст (30 – 40- годишна възраст), без
пациентите да са имали симптоми през детството.

Лечение за цьолиакията
Няма лечение за цьолиакията, но при повечето хора спазването на строга
безглутенова диета може да помогне за овладяване на симптомите и
възстановяване на чревната лигавица.

Причини и епидемиология
Честотата на цьолиакията значително се е увеличила през последните 50
години. Наблюдава се покачване на броя на новите случаи, отчасти
благодарение на по-добрите диагностични инструменти, както и на
скрининга на хора, които се считат за високорискови.
Въпреки това по-голямата част от пациентите с цьолиакия в световен
мащаб остават неоткрити.
Точна причина за заболяването не е известна, но основните фактори,
водещи до появата на цьолиакия, са генетичното предразположение и
приемът на храни, съдържащи глутен. Понякога състоянието се отключва
след хирургическа операция, бременност, раждане, вирусна инфекция
или тежък емоционален стрес. То може да се прояви във всички
възрастови групи.

Генетични фактори

90% от болните с целиакия имат HLA-DQ2-, а 5% са HLA-DQ8-положителни

Прием на глутен
Приемът на глутен е основният фактор, необходим за отключване на
заболяването. Въпреки това, продължителността на кърмене и/или
времето на въвеждане на глутена в детската диета нямат въздействие
върху риска от появата на цьолиакия.
Понастоящем няма експериментални доказателства, които да са доказали
връзка между появата на заболяването и ранното (на 4-месечна възраст),
или късно (след шестия или дори дванадесетия месец) въвеждане на
глутен при децата.

Други рискови фактори

Загуба на толеранс към глутена може да настъпи във всяка една възраст
като следствие от различни тригери. Такива могат да бъдат стомашно-
чревни инфекции, лекарства, алфа-интерферон и хирургически
интервенции.
Освен това цьолиакията е по-често срещана при хора, които имат:
член на семейството с цьолиакия или херпетиформен дерматит;
диабет тип 1; синдром на Даун или синдром на Търнър; автоимунно
заболяване на щитовидната жлеза; други автоимунни заболявания; болест
на Адисън.

За поставяне на диагнозата цьолиакия се използват следните методи:

 Анамнеза

Типичната (класическа) форма на целиакия се изявява до 2-годишна

възраст. Майките съобщават, че децата им имат продължителна, мазна и
зловонна диария, безапетитие, промени в поведението и отслабват на
тегло. Дефекациите са от 2 до 4 пъти дневно. Изпражненията са в голямо
количество, кашави, светложълти до сивкави, лъскави и лошо миришещи .
При атипичните форми на заболяването липсва диария. Те са характерни
за по-големите деца и юноши. Изявяват се с изоставане в ръста,
отслабване, безапетитие, симптоми от страна на костната система с чести
фрактури и други.

 Лабораторни изследвания
При цьолиакия често се установява хипохромна анемия (понижени са
еритроцитите, хемоглобина, хематокрита и концентрацията на
хемоглобина в еритроцитите (МСН)). Понижени са стойностите на калия
(К), калция (Са), фосфора(Р), магнезия (Мg) и кръвната захар в серума.
Може да има още ниски стойности на вит. B12, понижение на серумния
албумин, коагулопатия, понякога левкоцитоза и тромбоцитоза.
 Тестовете за малабсорбция (кръвен D-ксилозен тест, фекален алфа1-
антитрипсин и фекални масти) са патологични.
 Важно значение има установяването на положителни антитела:
anti-tTG2 Ig A (антитела срещу тъканна трансглутаминаза)
anti-DGP Ig G (антитела срещу деамидирани глиадинови пептиди)
EMA Ig А (антиендомизиумни антитела)
IgA антиретикулинови антитела.
Фалшивопозитивни антитрансглутаминазни антитела могат да се
установят при повишена концентрация на IgA-антитела, напр. при
хронични чернодробни болести или при миеломна болест. Трябва да се
знае, че положителни антитела могат да се срещнат при пациенти с
иначе нормална тънкочревна хистология. Тези пациенти могат да се
разглеждат като потенциални за развитие на целиакия.
Ендоскопия и тънкочревна биопсия
Основни методи за поставяне на диагнозата. Прави се
гастродуоденоскопия.
 Ендоскопските критерии за цьолиакия са: променени лигавични
гънки, мозаичен вид на лигавицата, намален брой на дуоденалните
гънки и видими подлежащи кръвоносни съдове поради наличната
атрофия.
Първата биопсия се извършва при клинична симптоматика и обща
(глутенова) храна.
Втората след 2 години строга безглутенова диета, а третата след глутеново
обременяване. По този начин диагнозата се потвърждава със сигурност.
Какви са симптомите на глутенова ентеропатия (цьолиакия)?

Признаците на цьолиакия могат да варират значително при различните

пациенти. Най-характерни са проявите от страна на чревния тракт.

 Хронична диария
Появата на чести и обемисти изхождания е един от първите и най-
характерни симптоми на заболяването. Може да се наблюдава и стеаторея
– има повишено количество неразградени мазнини в изпражненията,
поради което те са мазни, лъскави и с неприятна миризма.
 Газове и подут корем
Повишеното количество газ и подуването на корема са други обичайни
симптоми, които хората с цьолиакия изпитват. Тези оплаквания обаче се
срещат и при много други състояние и заболявания, като запек, лошо
храносмилане, лактозна непоносимост, синдром на раздразненото дебело
черво.
 Запек
Глутеновата ентеропатия причинява диария, но рядко при някои хора
може да причини запек. Увредените чревни вили не са в състояние да
абсорбират напълно хранителните вещества от приетата храна и често
абсорбират повече вода от изпражненията, което води до втвърдяването
им и запек.
От друга страна, спазването на безглутенова диета може да доведе до
понижен прием на фибри и намаляване на честотата на изхожданията.
Оригване, гадене, повръщане, болка в корема.
 Загуба на тегло
Необяснимото отслабване и трудното наддаване на тегло често са ранни
признаци на цьолиакия. Това е така, защото чревната резорбция на
хранителни вещества е нарушена и има риск от недохранване и загуба на
тегло.

В резултат на малабсорбцията може да се наблюдава недоимък на

следните вещества:

 Белтъци
недостигът на белтъци води до измършавяване и до поява на
хипопротеинемични отоци.
 Въглехидрати
дефицитът на въглехидрати е причина за флатуленция и раздут корем, има
ниски стойности на глюкоза в кръвта.
  Мастноразтворими витамини (А, Д, Е, К) и минерали
Недоимъкът на витамин Д е причина за развитие на рахит при кърмачета и
малки деца, а при възрастни за остеомалация и остеопороза. Дефицитът
на витамин К повишава риска от кървене, например от носа. Недостигът на
калий води до слабост, а на калций до парестезии. Нарушената резорбция
на желязо довежда до желязодефицитна анемия – има отпадналост,
бледа и суха кожа, рагади в устните ъгли, чупливи нокти.
 Други симптоми, които могат да се наблюдават при глутенова
ентеропатия са:
болки в ставите
обрив по кожата – често цьолиакията се асоциира с херпетиформен
дерматит на Дюринг.
 Вторичен лактозен недоимък.
Пропускане на менструален цикъл, понижено либидо, импотентност.
Нисък ръст.
Периферна невропатия и атаксия.