ХРАНЕНЕ сърдечно-съдови заболявания, дислипидемиии

 ССЗ са причина номер 1 за смъртност сред населението

 ССЗ започват развитието си след 20 годишна възраст

От какво се нуждае сърцето?

EНЕРГИЯ

 Ако нивата коензим Q10 спаднат с 25%, настъпва енергиен дефицит

и последващи заболявания.
 Спад от порядъка на 75% е несъвместим с живота и води до
сърдечно-съдова недостатъчност.

Коензим Q10

 Коензим Q10, е биологично активен, сроден по структура с мастно

разтворимите витамини К и Е.
 Участвайки в електронно-транспортните вериги, Q10 постоянно
влиза в окси-редукционен цикъл.

Коензим Q10

 95% от енергията произведена в човешкото тяло е под формата на

АТФ, а органите с най-голяма активност, като сърцето, черния дроб и
бъбреците, съдържат най-голямо количество коензим Q10 и имат
нужда от него.
 Необходимото количество коензим Q10 се набавя чрез ендогенен
синтез и в по-малка степен чрез храната (телешки черен дроб и
сърце, скумрия, сардини, сьомга, фъстъци).
 До 30-годишна възраст организмът произвежда достатъчни
количества коензим Q10
 Q10 се съдържа практически във всички клетки на организма, а също
и в кръвната циркулация (в липопротеините), като всяка клетка има
способността да го синтезира.
 Естественият му синтез е сложен процес, който изисква голяма
палитра от витамини и микроелементи (вит. B6, B12, фолиева
киселина, B3, пантотенова киселина и вит. C.)
  Дневната доза, от която се нуждае организмът е в рамките на 30 -200
mg, която се приема основно с месото в храната.
 Пърженето намалява съдържанието на коензим Q10 с до 30 %!

Суплементация с Q10

 Приемът на коензим Q10 през последващите 3 дни след инфаркт

намалява риска от повторен инфаркт
 Профилактичният му прием при хора предразположени към
сърдечни заболявания намалява риска от образуване на тромби
 нарушен ендогенен синтез на коензим Q10: прием на статини;
 Недостатъчен прием на коензим Q10 с храната;
 Завишени нужди– при спортуване;
 Хипертония, сърдечна недостатъчност
 Синдром на хроничната умора;
 Мигрена;
 Ракови заболявания;
 Периодонтални заболявания;
 При стареене на организма.

Лецитин

 ФЛ с основни структурни компoненти холин (вит. В4) и инозитол (вит.

В8)
 Съставна част на миелиновата обвивка
 Играе важна роля в метаболизма на мазнините – разгражда се до
холин, който е съставна част на протеините, които транспортират
мазнините и холестерола
 Холинът е необходим за предаването на нервните импулси
 Поддържа Х в жлъчката в разтворима форма
 Подпомага паметта и другите мозъчни функции
 Съдейства за поддържане на оптимално ниво на Х в кръвта
 Предпазва черния дроб от мастна дегенариация и подобрява
метаболизма на мазнините и Х (жлъчните киселини) в черния дроб
(липотропен ефект)
Лецитин: холестерол - понижаващ ефект

Първични дислипидемии

1. Хиперхолестеролемия (ОХ > 5 ммол/л, триглицериди < 1,7 ммол/л)

2. Хипертриглицеридемии (триглицериди > 1,7, нормален LDL)

3. Комбинирана дислипидемия (ОХ > 5, триглицериди > 1,7)

Вторични дислипидемии

1.Изолирана хиперхолестеролемия

 Хипотиреоидизъм – TSH > 4,4

 Холестаза

Нефротичен синдром и ХБН – повишен общ холестерол, по-слабо

триглицериди

Медикаменти – тиазидни и бримкови диуретици (високи дози)

2. Комбинирана дислипидемия: честа форма, висок риск от ССЗ.

Триглицериди повишени, HDL понижен, LDL близък до нормата.

 Захарен диабет тип 2 и метаболитен синдром

Висока консумация на захар (вкл. фруктоза) и алкохол

 Медикаменти – кортикостероиди, неселективни бета- блокери,

естрогени

Ефекти на храненето върху обмяната на серумните липиди

 Богатите на триглицериди ЛП (образувани в черния дроб и червата)

съответстват по количество на триглицеридите в храната.
 В черния дроб се синтезират триглицериди и се отделят като VLDL.
 VLDL се катаболизират до липопротеини с междинна плътност (IDL),
все още богати на триглицериди.
  IDL се обогатяват с Х и образуват LDL
 Х от VLDL, LDL и IDL е атерогенен
 По-високото съдържание на ПНМК в храната води по-бързото
метаболизиране на мазнините
 По-високият внос на НМК в храната забавя метаболизирането и
усилва атерегенноста на мазнините
 Свръхконсумацията на ВХ и алкохол повишават концентацията на
LDL – Х

Мастни киселини

1. Наситени МК
 Миристинова С 14:0, в млечни продукти
 Палмитинова C 16:0 в палмово масло
2. Мононенаситени МК
 Олеинова С 18:1, в зехтин
3. Полиненаситени МК
 N-6 МК
 Линолова С 18:2 (слънчогледово олио)
 N-3 МК
 Линоленова С 18:3 (ядки, л.семе)
 Ейкозапентаенова С 20:5 (риба)
 Докозахексаенова С 22:6 (риба)
 Наситените мастни киселини увеличават ОХ, LDL, HDL и
триглицеридите.
 ПНМК снижават LDL, но снижават и HDL. Само мононенаститените
МН повишават HDL и понижават LDL.
 Транс МК (твърди маргарини) повишават LDL и понижават HDL.
 При висок внос на НМК с храната те се инкорпорират ХМ и стават
резистентни на липопротеинлипазата. ПНМК в ХМ засилват
действието на липазата и ХМ се разграждат за кратко време.
 При хиперинсулинемия и метаболитен синдром се повишава
чернодробната секреция на VLDL, триглицеридемията след хранене
и образуването на LDL.
Характерен профил за риск от ИБС

 ОХ повишен (може и леко)

 триглицериди повишени (може и леко)
 LDL повишен (най-характерно)
 HDL намален (според Фрамингамското проучване, ниският HDL е
рисков само ако ОХ е повишен)


Хранителни стратегии

 Прогресивно намаление на НМК и Х в храната

 Хипокалорийна диета при затлъстяване

Съдържание на МК в хранителни продукти (в % от всички мастни

киселини)

14:0 16:0 18:1 18:2

Меристинова Палмитинова Олеинова Линолова
МК МК МК МК
Краве масло 17,7 26,2 28,2 2,9
Палмово 16,0 8,0 13,7 2,0
масло
Кокосово 17,6 8,4 6,5 1,5
масло
Телешко месо 3,3 25,5 38,7 2,2

Свинско месо 1,5 24,8 45,1 9,9

Пилешко месо 1,3 23,2 41,6 18,9

Овче месо 5,2 23,6 33,3 4,0

Съдържание на холестерол в хранителни продукти ( мг %)

мозък 2200 – 2500 Свинска мас 100

Яйца 500 – 570 Свинско месо 100
Черен дроб 320 Птиче месо без кожа 90
Краве масло 290 Риба 50 – 60
Сърце 210 Мляко 12
Сирене 160 Говежда лой 140
Телешко месо 125

Ефекти на хранителни съставки върху плазмените липиди

 НМК (млечни продукти, сладкарски изделия) – повишават LDL

 МНМК (зехтин)– понижават LDL
 ПНМК – понижават LDL, 18:2 в растителни мазнини, п-3 (20:5 и 20:6) в
риба – понижават триглицеридите
 Холестерол – повишва LDL
 Сложни ВХ – понижават LDL.
 Прости ВХ - повишават триглецирите и LDL.

Ефекти на хранителни съставки върху плазмените липиди

 Разтворими фибри (пектин) – слабо понижават LDL /"лош"

холестерол/
 Соев протеин – слабо понижава LDL
 Растителни стероли (нерафинирани растителни масла, житни
кълнове, гъби, бобови храни, ядки) понижават абсорбцията на Х в
червата
 Алкохол (1-3 питиета /ден – повишава HDL /"добър" холестерол
 Витамини Е, В, С и каротен – противоречиви резултати

Холестерол понижаваща диета

 Намаление на обема на месните порции

 Използване МНМК за готвене и за салати
 Изключване или силно ограничение на млечни продукти – сирена,
кашкавали, сладолед, мляко с висока масленост
 Яйца. При леко повишени LDL се препоръчват до 4 яйца седмично, а
при по значително повишен – до 2 яйца седмично. Някои смятат, че
консумацията до два жълтъка дн. (500 мг. холестерол) не водят до
 повишение на LDL и са безопасни. Прецизни проучвания обаче
доказват, че при изходна висока стойност на LDL се наблюдава
“down regulation” на LDL рецепторите и тогава постпрандиалното
повишение на холестерола е слабо. При по-нисък изходен LDL, обаче
повишението е високо.

Холестерол понижаваща диета

 Ограничаване на готови сладкарски и тестени изделия (с животински

мазнини, твърди маргарини, палмово масло).
 Изключване на колбаси и деликатеси
 Изключване на вътрешности.
 Изключване на видими мазнини от телешко, овче и свинско месо.

Разтворими фибри

 Пектин (узрели плодове), бета глюкани (овесени ядки, бобови храни

– зелен фасул) - ↓ ОХ и по-слабо LDL

Неразтворимите фибри

(целулоза в пълнозърнест хляб, царевично брашно, булгур, чисти трици,

зрял фасул, кафяв ориз, зеленчуци) почти не повлияват серумния
холестерол

 Механизъм на действие на разтворимите фибри – засилват

екскрецията на жлъчните киселини и холестерола с изпражненията и
така се отделя повече холестерол с жлъчката (блокират
ентерохепаталния кръговрат)
 Препоръки – 15 – 25 гр. дневно разтворими фибри
 Източници: зелен (зрял) фасул, 5 порции плодове и зеленчуци дн.,
пълнозърнести храни, ядки (три ореха на ден)

Ефекти на хранителни съставки върху плазмените липиди

Омега – 3 мастни киселини

 В рибни мазнини, в ядки (орехи), ленено масло.

  Снижават чернодробния синтез на триглицериди и тромбоксан А2
 Повишват простациклините и левкотриените: стабилизират
ендотела.
 Антиаритмичен ефект (стабилизират мембраните в
кардиомиоцитите)
 Слабо повлияват ОХ и LDL
 Доказан ефект при опитни животни, липсват добре контролирани
проучвания при хора.
 Дневна доза над 1 гр. най-често 3 пъти по 300 (600) мг/ дневно.
При тежки хипертриглицеридемии – до 3 гр. дневно.

Алкохол и серумни липиди

 До 3 питиета дневно ( 1 питие = 12 гр. алкохол = 28 мл концентрат =

340 мл бира = 150 мл вино ) снижават честотата на ИБС;
 Повишава HDL;
 Над 5 питиета дневно ( 3 до 10 ) и особено над 10 засилват
синтезата на триглицериди в черния дроб и образуването на LDL;
 Алкохолната употреба не се препоръчва като профилактика.

Физическа активност и серумни липиди

 Редовните аеробни упражнения снижават инсулиновата
резистентност, повишават HDL-H и общо снижават риска от ИБС
 Изолираното понижаване на теглото само с диета снижава LDL H и
триглицеридите, но не повишава HDL.