Добавки в спорта

Диетични средства, добавки и препарати за контрол върху личното

телесно тегло с приложение във фитнеса.

1. Средства за отслабване на основата на кофеина.

Кофеинът е алкалоид, принадлежащ към групата на пуриновите алкалоиди и е
производно на ксантина. Той е принципно разрешено вещество за употреба.
За спортно – съзтезателни цели същият може да се използва с ограничение в
консумацията, но само до нива в урината от 12 микг/мл след състезания или той
се приема за допинг над тази стойност. Това ниво съвпада с консумацията на 70
мг кофеин/ кг тегло, което е една висока доза /700 мг кофеин за един 70 –
килограмов индивид.
1.1 Ефекти на кофеина
- Ободряващ ефект: повишени бдителност, будност, моторика.
- Дихателен ефект: бронхоразширяващ, увеличен дихателен обем.
- Ефект върху сърдечно – съдовата дейност: стимулира сърдечния мускул. При
хора, които не са го използвали, кофеинът води до лек съдосвиващ ефект и
покачване на кръвното налягане.
- Диуретичен ефект: увеличава отделянето на урина.
1.2 Ефект върху мастния метаболизъм, общия метаболизъм и апетита
- Кофеинът може да доведе до стимулиране на липолизата, увеличаване на
катаболизма, или горенето на мазнини. Образувалите се от разградените от
депата свободни мастни киселини могат да бъдат използвани за енергия,
като кофеинът използва окислението им.
- - Кофеинът повишава метаболитната скорост в покой /basal metabolic rate/ и
метаболитната скорост в почивка /resting metabolic rate/ с 15 % и се задържа
поне 2 часа след поемане.
- Потиска апетита подобно на други стимуланти /кокаин, амфетамин/.
1.3 Ефект /директен/ върху мускулната дейност
- Метилксантините въздействат върху скелетната мускулатура, като
предизвикват в нея нарастване на отделянето на калций от саркоплазмата
чрез повишаване рзмера на калиевото поглъщане и натриево изтичане,
което води до по-добра работа на мускула.
1.4 Психогенен ефект
- При прием на кофеин някои индивиди чувстват, че по-малко се напрягат при
работа, чувстват по-малко умора.
1.5 За целите на отслабването, кофеинът трябва да се приема преди достатъчно
интензивно физическо натоварване, но не в ниски дози, и/или да се приема към
края на това натоварване като тогава много малки дози кофеин са достатъчни.
Кофеинът бързо се абсорбира от тялото и се появява в кръвта в рамките на 10 –
20 минути след поемане и достига максимум между 45 – 90 минути. От друга
страна приемането на ниски дози кофеин се 1 час преди упражнение, работните
ефекти не винаги се проявяват. Това показва, че здравният статус на индивида
може да влияе върху ефектите на кофеина.
1.6 Природни източници на кофеин
- Арабско кафе – кофеин в % /в зърната/ 1,16 – 2,70
- Кафе Робуста – 2,2 %
- Кафе Иберика - 1,6
- Асамски чай, китайски чай /в листо, пъпка/ – 3,5 %
- Какао /в зърната или семената/ 0,8 %, а в каковата пудра 0,2 %
- Мате или парагвайски чай, йерба – около 1,5 %
- Гуарана – до 5 % /зърна или семена/; в изсушени пръчки от стрити семена с
вода 4-6 %
1.7 Търговски форми на кофеин
- Някои фабрични марки кафе – Lawazza, Nova Brazilia, Jacobs, Grandos,
Davidoff, Tchibo, Nescafe classic
- Някои фабрични марки чай: зелен чай – Green tea, Bioprogramme, Green Tea
Pure, Ahmad Tea, Green Tea Natural – lord Nelson; черен чай – Pickwik Black Tea
Blend Variation, Pickwik Earl Grey Blend, Earl Grey – Black Tea -Sir Edward Tea.
- Насипни и таблетирани мате и гуарана: от био – магазини насипно мате ,
вносител „Билки ЕООД“; Гуарана таблетки на „Валмарк“.
- Кофеин на таблетки.
1.8 Комплексни препарати с кофеинови съставки: Thermo Burner Extreme
/мате, гуарана, зелен чай/; Thermo Caps /зелен чай, гуарана, мате, зелен
чай/; GNC Total Lean Burn 60 /гуарана и черен чай/; JK Nutrition Thermo Burn
/зелен чай, гуарана и мате/.
Да се има предвид, че комплексните препарати, дори и с много източници
на кофеин, съдържат и много въглехидрати, мазнини, други вещества
/неподходящи за целите на отслабването/.

2. Карнитин и неговите приложения

Карнитинът е естествена съставка в организма на човек, растения и животни.
Произвежда се и синтетично. Той се намира в нашата храна. Известен е като
органично и витаминоподобно вещество.
L- Карнитинът е биологично активна форма на карнитина, която съществува
естествено в човешкия организъм. D – Карнитинът е синтетичен.
2.1 Метаболизъм на карнитина
- Доставка на карнитин чрез храната /екзогенна форма/: 135 мг/ дневно за
средностатистически възрастен или 100-300 мг/дн. в нормална храна,
съдържаща месни продукти. При вегетарианци приеманият карнитин е в
незначително количество. Известно е, че ежедневният прием на 2 г карнитин
за 2 седмици увеличава средно с 8 % запасите от карнитин в организма.
- Биосинтез /ендогенна форма/: Нужни са следните изходни продукти – две
незаменими аминокиселини лизин и метионин, вит. С, вит. В3 /ниацин/, вит.
В6, В12, фолиева киселина и желязо. При дефицит макар и на една от тези
съставки ендогенният /собствен/ синтез на L - карнитин забележимо
намалява. При това е установено, че недостигът на витамин С е с
определящо значение /биосинтез на карнитин практически не се извършва/.
При нормалното му екзогенно постъпление и нормален енергоразход
биосинтезираният в организма карнитин е до 50 мг/дневно. В този случай
организмът самоприозвежда карнитин за черния дроб, сърцето, мозъка,
бъбреците.
Биосинтезът зависи и от генетични фактори, лично телесно тегло, възраст,
пол, други вещества в храната.
2.2 Действия на карнитина
- Влияние върху коензим А /Со А/ и важни биологични процеси: образуване и
разграждане на мастни киселини, стероиди, фосфолипиди, синтез на
ацетилхолин, окисление на пирогроздена киселина, образуване на кетонови
тела, β - окисление; катаболизъм на някои аминокиселини,
дезинтоксикация на органични киселини и ксенобиотици.
- Разграждане на мастни киселини: пренася дълговерижни мастни киселини
от цитозола на клетката до митохондриите /митихондриален матрикс/,
където се извършва β - окисление. Мастните киселини се разграждат до
SO2 и H20. Ето защо, за да се елиминират от организма, индивидът трябва
да пие много вода и да се движи активно!
- Синтез на мастни киселини: второстепенен път за пренос на
вътремитохондриалния ацетил – КоА в цитозола на клетката при синтез на
мазнините.
- Детоксикация: участва в разграждането на вредни вещества /токсични
метаболити и ксенобиотици/, има неврозащитен ефект, неутрализира
свободните радикали /супероксид, пероксид, хидроксил/, получени след
прием на наркотици /амфетамин и метамфетамин/.
- Въздействие върху въглехидратния метаболизъм: при намалено постъпване
на кослород в организма /болест или външна среда/ той допринася за
аеробното разграждане на пирувата, намалявайки анаеробното му
разграждане до лактат.
- Анаболен ефект: анаболно действие чрез клетъчната мембрана, като запазва
целостта и‘. Той влияе върху /клетъчния/ липиден обмен, с който са
свързани фосфолипидите като основна част от клетъчната мембрана, щади
мускулния гликоген, въздействие върху ендокринната система.
- Подобрява работата на нерва: той е невромедиатор и оказва влияние върху
предаването на нервния импулс.
- Регулация на апоптозата /програмираната клетъчна смърт/: потиска
действието на ензими /сфингомиелинази, каспази/, да стимулира
действието на Инсулиноподобния фактор на растежа.
- Съдоразширяване: насища мускулите с кислород.
2.3 Карнитинът като терапевтично средство
- Използва се при карнитинова недостатъчност /вродена или придобита/, при
пациенти с митохондриални заболявания, в педиатрията. В кардиологията –
исхемична болест на сърцето, миокарден инфаркт, кардиомиопатии.
Нефрология и урология – бъбречна недостатъчност и диализа, мъжки
стерилитет. Ендокринология – обменни заболявания /инсулинова
резистентност, затлъстяване, заболявания на щитовидната жлеза, анорексия,
хиперлипидемия/. Други – диабетна невропатия, синдром на хроничната
умора, отслабен имунитет, чернодробни заболявания /омазнене черен
дроб, стеатоза и др./
Доза: 50 – 350 мг/кг/т.т., 3 г/дневно карнитин при един 70 кг индивид е
минималната доза, при която се очаква фармакологичен ефект.
2.4 Карнитинът като средство за работоспособност
- Ефекти на карнитина: ергогенен /енергопроизвеждане/ и възстановителен.
Доза: 1 – 3 г/дневно, средно около 2 г/дневно.
2.5. Карнитинът като средство за отслабване
- За да се превърне карнитинът в средство за загуба на лично тегло
/отслабване/, паралелно с приема му трябва да бъдат изпълнени някои условия:
да е започнало „изтеглянето“ на мазнините от депата им към
кръвообращението /с помощта на кофеин/, да се прави аеробика /стимулира
мастното разграждане/, в ежедневната диета да не се консумират
висококалорични храни /защото техните калории ще бъдат използвани за
енергия/, а не мастните депа и др.
Доза: 2 г/дневно 30 минути преди физическа активност /ако е течен/ и 1 час /ако
е на таблетки/.
3. Калций /Са/
3.1 Определение: химически елемент с атомен номер 20, принадлежи към най-
разпространените в природата елементи.
3.2 Съдържание в храни и хранителни продукти:
- 128 мг/100 г /нето продукт/ краве пастьоризирано краве мляко; 115 мг –
краве кисело мляко с 3,2 % масленост; 140 мг – извара пълномаслена; 518 мг –
бяло саламурено сирене; 362 мг кашкавал от краве мляко „Витоша“; 79 мг –
скумрия; 5,8 мг – пиле; 28 мг яйце кокоше 1 бр. от 57 г; 6 мг – свински шол; 11 мг
– телешки шол; 10 мг печурка култивирана; 26 мг – грах, зелен; 11,4 мг – домати
червени; 10,1 мг – картофи есенни; 26,2 мг – краставици; 15,2 мг – пиперки
червени; 10,6 мг – банани; 41,3 мг – портокали; 12,6 мг – ябълки; 99 мг - орехи;
6 мг – ориз /гланциран/; 218,4 мг – боб зрял; 257 мг – соя; 22 мг – хляб тип
„Добруджа“.
- Съществуват хранителни продукти с добавен калций.
- Млякото и млечните храни допринасят най-много /50-75 %/ за ежедневния
прием на калций от храна.
3.3 Метаболизъм на калция
- Калцият се абсорбира в червата 25 -35 % при прием на смесена храна, 30-40
% при млечни продукти или калциеви соли, използвани като добавки.
Постъпващият с растителната храна калций е с ниска усвояемост. Оксалат,
фосфат, фитат имат неблагоприятни последици за калциевата абсорбция, а
върху нея оказва стимулиращо влияние активния витамин Д3.
- В човешкият организъм има приблизително 1,2 кг калций, намиращ се в
минерализирани тъкани като костите и зъбите, кръвта, извънклетъчното
пространство и клетките.
- Основните хормонални фактори за поддържане на хомеостазиса на калция в
организма са паратхормона и калцитонин.
- Приетият калций се извежда от организма в по-голямата си част чрез
екскрементите и в по-малка част – чрез пикочо – отделителната система.
- Препоръчителният прием за хора на средна възраст е 700-1000 мг и малко
повече в мг /ежедневно/.
3.4 Биологични роли
- Основен компонент от състава на костите и емайла, наред с фосфора.
- Участие в кръвосъсирването: Намаляването на калция в кръвната плазма под
2,5 ммол/л е свързано с намалена спосбност за образъване на съсиреци
/тромби/. Следят се и стойностите на феритин и фибриноген.
- Участие при мускулното съкращение и разхлабване.
- Участие в усвояването и секрецията: на чревната абсорбция на витамин
В12, активиране на разлагащият мазнини ензим панкреатична липаза, за
секрецията на инсулин от панкреаса. Калцият освен това взаимодейства с
протеините от клетъчната мембрана, които влияят на пропускливостта на
клетъчната мембрана към хранителните добавки.
- Участие в невропредаването: за освобождаването на невромедиатори от
нервните синапси.
- Други: калцият алкализира организма, има противовъзпалителен ефект и
противоалергичен
- Осъзната е ролята на калция като вътреклетъчен посредник. Той се свързва с
различни молекули – мишени, примерно протеин киназа С и калмодулин,
които на свой ред привеждат в действие разнообразни клетъчни отговори –
клетъчно делени, клетъчна подвижност, свиване, секреция, ендцитоза,
фертилност.
3.5 Терапевтично средство
- При много заболявания: остеопороза, несъвършено костообразуване,
фрактури, рахит, кариес, хипокалциемия, недостиг на вит. Д3, алергии и др.
3.6 Средство за отслабване
- През 80 – те и 90-те години на ХХ век открита обратнопропорционална
връзка между, от една страна, прием на калций, и, от друга страна, телесно
тегло или /и/ телесна мазнина.
Когато приемът на калций намалява, нивото на калцитриола и паратхормона
се увеличава, в резултата на което калцият в адипоцитите /мастните клетки/
се увеличава, което довежда до намалена липолиза и увеличена
липогенеза /т. е. като цяло – до увеличаване на телесната мазнина/; когато
приемът на калций се увеличава, нивото на калцитриола и паратхормона
намалява, в резултат на което калцият в адипоцитите намалява, което
довежда до увеличена липолиза и намалена липогенеза /т. е. като цяло до
намаляване на телесната мазнина/.
4. Холин и неговите ползи
4.1 Химично отнасяне – отнася св към органичните азотсъдържащи съединения
и по-конкретно към аминохолините. Холинът е силна основа и има силно
алкална реакция. Холиновите соли и естери /холинацетат, холинкарбонат,
холинхлорид, холинцитрат, холинлактат, холинтартрат/ - в качеството си на
емулгатори – са класифицирани като хранителни добавки.
4.2 Доставка чрез храната
Холинът се съдържа в значителни количества в яйчен жълтък, месо, риба,
соя, бобови растения, пълнозърнести изделия и др. За организма при
обичайна диета се набавят около 700 мг холин ежедневно, но е възможно тя
да доставя и по-големи количества. Достатъчният прием за възрастни е 550
мг/ежедневно холин за мъже и 425 мг/ ежедневно за жени.
4.3 Биосинтез
В организма на човек холинът постъпва с храната и освен с това, се
синтезира от етаноламин и метионин.
4.4 Биологична роля на холина
- Липотропно средство: той е необходим за чернодробния синтез на
фосфолипиди – компоненти от липопротеини – и влияе върху натрупването
 на други липиди /триглицериди, холестерол/ в черния дроб. Освен това при
недостиг на холин се забавя окислението на мастните киселини в същия
орган. Приемът на фосфатидилхолин понижава холестерола в тъканите и
кръвната плазма. Чрез липотропното си действие холинът спомага за
здравето на черния дроб.
- Невромедиаторен предшественик – холинът участва при образуването на
медиатора на нервната система – ацетилхолин, играещ роля в механизма на
предаването на нервните импулси. Чрез фосфолипидите и ацетилхолина
холинът допринася за доброто функциониране на нервната система.
- Източник на съединения, служещи за метилиране – от холина се получава
бетаин, който служи за метилиране на хомоцистеина, като по този начин се
синтезира метионин /важна аминокиселина/.
- Други проявления – влиза в състава на тромбоцит - активиращият фактор,
понижава кръвното налягане, регулира действието на гладката мускулатура
и функцията на жлъчния мехур.
4.5 Приложения на холина
- Терапевтично средство – средство за лечение на стеатоза на черния дроб,
атеросклероза, Паркинсонова болест и др. Холинов хлорид се прилага при
хепатити, цироза на черния дроб, хипотиреоза /синдром на недостатъчност
от страна на щитовидната жлеза/, хроничен алкохолизъм.
- Превантивно средство – Холиновото добавяне може да се прилага при
състояния на повишен синтез на триглицериди в черния дроб, парентерално
хранене, и някои разновидности на алтернативното хранене. Холинът се
използва за превенция срещу дефекти на невралната тръба, полезен е за
предотвратяване на сърдечно – съдови заболявания. Проучена е връзката
между холин и рак на гърдата. Установено е, че рискът е намален с 24 % сред
жени с висок прием на холин от диета.
- Други – увеличава работоспособността /при маратонци, например/. Като
средство за отслабване – в резултат на повишен прием на холин в диетата
телесната мазнина като цяло намалява. Той не е сред допингиращите
вещества в спорта.
5. Хром – консумация, необходимост и целесъобразност
5.1 Хромът в храни и добавки
- Хромът в храни: хромовото съдържание в даден вид храна може да се
различава. Зависи от: отглеждане, химическа или топлинна обработка,
обогатяване, стопанисване на продуктите. От друга страна откъм хромово
съдържание са анализирани не толкова голям брой храни.
- Млечните храни като цяло се смятат за небогати на хром
- Месо , в това число и домашни птици и риба – преди технилогична
обработка съдържат не повече от 3,6 мг хром на порция.
- Яйца и особено яйчен жълтък могат да бъдат определени като добър
източник на хром.
- Хромовите концентрации в плодове и зеленчуци са силно променливи. В
пресни зеленчуци - 0,15 мг/г. По- значително съдържание на хром има в
броколите. Ябълките – също съдържат по- голямо количество. Количествата
хром в сокове вили 3 5 мкг/100 мл, което би могло да представлява
съществена част от целия хромов прием.
- Богати източници на хром са ечемикът, пшеничните трици, пълнозърнести
продукти, варива, семена.
- Захарта е беден източник на хром, но меласата е богата на елемента,
тъмният щоколад – също
- Някои подправки – черен пипер, мащерка – имат високи хромови
концентрации.
- Пивните дрожди са богати на хром /бира, френски вина
- Процеси, свързани с нагряване, консервиране, поставяне в опаковки /метал,
пластмаса/ повишава хромовото количество в храните, я рафинирането го
понижава.
5.2. Хромът в добавки
- В добавките хромът е под форма на хром пиколинат, хром никотинат, хром
полиникотинат, хром хистидин, хром аспартат и др.
- Съдържа се и в някои лечебни растения: род Melissa, род Gnaphalium
5. 3. Прием
- За хора варира между 30 – 100 мг за мъже и жени срямо 1000 ккал
енергоразход
- Препоръчва се прием на хром за възрастни 50 – 200 мг/24 часа
5. 4. Метаболизъм на хрома
- Aбсорбция: предимно в тънкото черво. Абсорбцията се засилва с прием на
аминокиселини, вит. С и ниацин, тренировъчното натоварване. Абсорбираният
хром се транспортира в кръвта, свързвайки се с трансферин, албумин и др.
протеини. Концентрира се в черния дроб, далак, меката тъкан и костите.
- Екскреция: чрез бъбреците, коса, пот, жлъчка, бял дроб, кожа, черва.
- Загуба: увеличава се поради някои фактори – хранене с повече прости
въглехидрати, изтощително физическо натоварване, физическа травма,
кърмене, бременност.
5.5 Биологична роля на хрома
- Структурен компонент: в структурата на белтъци и нуклеинови киселини.
- Подпомага инсулиновото действие: пряко свързване на хрома към
инсулиновите рецептори.
- Взаимодействие с тироидния метаболизъм.
5.6 Полезни приложения:
- при нискохромови диети.
- пациенти на пълно парентерално хранене.
- при белтъчно – енергийно недохранване.
- при някои хора с гранично покачени концентрации на кръвна глюкоза.
- при повишени физически натоварвания.
- атипична депресия
- отслабване: дискусионен е въпросът. Има много публикации, опровергаващи,
че хромовото добавяне води до отслабване /400 мкг за 40 дни/.
6. Диетични средства и добавки за контрол на въглехидратите в човешкия
организъм: карбоблокери и хранителни влакнини
6.1 Карбоблокери
- Карбоблокерите са препарати, блокиращи усвояването на ВХ. От тях по-
значимо разпространение имат блокерите на нишестето.
- Механизъм на действие на блокерите на нишестето: инхибират ензима алфа -
амилаза. В резултат на това полизахаридът нишесте /скорбяла/ не би трябвало
да се разгради в храносмилателната система и така би следвало да се изведе от
организма чрез отделителната система, без да достигне до кръвообращението.
По този начин на организма биха се спестили постъпващите калории от
нишестето. То се съдържа в ориза, картофите, зърнени храни, варива, брашна,
тестени произведения, хляб, хлебни изделия и др.
- Инхибитори на ензима алфа – амилаза: обикновен фасул, пшеница, соя,
морска бактерия /Actinomycetes, Streptomycetes.
- Oбикновеният фасул като инхибитор: чрез протеиново вещество или по-точно
протеиди.
- Блокери на дизахаридите: това е инулинът, получен промишлено от цикория.
Инулинът намалява абсорбцията на захарозни молекули в тънките черва, и се
предполага, че потиска апетита и пресища рецепторите за сладък вкус на езика.
- Търговски форми на карбоблокерите. Известни са добавките: “Carbo Block”
на фирма „Universal Nutrition“ , „/Weider/ Carb Blocker“, “Carb Blocker Ultra”
на различни фирми, „Carb Phaser“ на „Biochem“ и др.
7 Хранителни влакнини /фибри/
- Те са: въглехидратни полимери, съставени от три или повече монометрични
единици, които не се хидролизират от ендогенните ензимите в човешкия
храносмилателния тракт, не подлежат на смилане и абсорбция от тънкото
черво на човека. Сред тези въглехидратни полимери, съществено място
заема целулозата.
- Има седем основни вида фибри: трици, смоли и растителни клейове,
целулоза, хеми – целулоза, лигнани и пектини.
- Функции: регулиране нивото на кръвната захар след хранене или
стабилизиране на нивото на кръвната захар. Повишената глюкоза води в
крайна сметка до повишен синтез на мазнини. Растителните влакнини
намаляват възможността за такъв синтез.
- Храни и хранителни продукти с по-голямо съдържание на хранителни
влакнини: зърнени храни, варива, пълнозърнести брашна, ядковите и др.
маслодайни плодове, сушени плодове, сушени зеленчуци, някои други
плодове и зеленчуци.