ДИАБЕТ ТИП 1

БИОХИМИЧНИ ПРОМЕНИ
И ОСОБЕНОСТИ НА
МЕТАБОЛИЗМА

Изготвили :
Димо Караджов
Илияна Тодорова
 ЗАБОЛЯВАНЕТО ЗАХАРЕН ДИАБЕТ

• Захарният диабет е хронично, социално-

значимо заболяване, при което
е повишено нивото на глюкозата в кръвта.
Глюкозата е необходима за производство
на енергия, което става във всяка клетка на
тялото. Глюкозата от кръвта може да влезе
в клетките само в присъствие на достатъчно
количество инсулин.
 ИНСУЛИН
• Инсулинът е хормон, който се произвежда в
бета-клетките на задстомашната жлеза. Той
има свойството да намалява повишената
след прием на храна кръвна захар, като й
помага да влезе в клетката. Инсулинът е
’’ключът, който отключва вратата на
клетката’’ , за да може глюкозата да влезе в
нея и да се произведе енергия.
 СИНТЕЗ И СЕКРЕЦИЯ НА ИНСУЛИН

В здрав човек инсулина се синтезира постоянно от В-клетките на

Лангерхансовите острови в панкреаса, независимо от наличието на глюкоза в
кръвта. Съхранява се във везикули в очакване да бъде освободен чрез
екзоцитоза .
Глюкозата навлиза в В-клетките чрез GLUT2
транспортери и се активира до глюкозо-6-
фосфат под действието на глюкокиназата,
след което навлиза в гликолизата.
Активираната гликолиза и окислителното
фосфорилиране водят до производство на
повече АТФ. Това кара АТФ- зависимите К-
канали да се затворят, което причинява
мембранна деполяризация и активиране
на потенциал-зависими Са-канали. През тях
в В-клетките навлизат калциеви йони.
Повишената им концентрация в
цитоплазмата води до сливане
инсулиновите везикули с плазмената
мембрана и секреция на инсулин чрез
екзоцитоза.
СИНТЕЗ И СЕКРЕЦИЯ НА ИНСУЛИН
 ОТКРИВАТЕЛИТЕ НА ИНСУЛИНА СА:
• Фредерик Бантинг, Чарлз Бест, Джон Маклауд.
• Експериментите на Бантинг и асистентът му
Чарлз Бест са подпомогнати от професора по
физиология и биохимия в университета
в Торонто, Канада - Джон Маклауд. Бантинг и
Бест успешно изолират екстракт от
лангерхансовите островчетата и го инжектират в
куче с диабет, като отчитат намаляване на
кръвната захар с 40% за 1 час.
 МЕТАБОЛИЗЪМ НА ГЛЮКОЗАТА
• Метаболизмът на
глюкозата е от критично
значение за нормалното
функциониране на
човешкия организъм. Тя
е източник на енергия,
но също така и на
субстрати за почти
всички биосинтетични
реакции.
• Концентрацията на глюкозата в плазмата е между 3.9 и
6.1 mmol/l. Плазмените нива на глюкозата зависят от
приетата храна и се контролират от панкреас, черен
дроб, скелетни мускули, мастна тъкан, мозък, сърце и
бъбреци. Абсорбцията на глюкоза от гастро-
интестиналния тракт спира 4-6 часа след прием на храна.
По време на “постабсорбтивната фаза” , която следва
непосредствено след това, трябва да се произведе
глюкоза ендогенно от преди това складирани хранителни
вещества, за да се посрещнат нуждите на централната
нервна система и другите глюкозо-зависими тъкани.
• При физиологични условия концетрацията на
глюкозата в кръвта флуктуира в много тесни граници
въпреки редуването на периоди на гладуване и
прием на храна. Тази стабилност се дължи на
изключително ефективен хормонален контрол върху
складирането и продукцията на глюкоза.
• Няколко хормона стимулират процесите на
гликогенолиза и глюконеогенеза и така предпазват от
опасно спадане на концентрацията на глюкозата в
кръвта.
• Секрецията на инсулин от бета клетките на
панкреаса, обаче, е единственият начин
организма да намали концентрацията на глюкоза
в кръвта. Така всяко нарушение на нивото на бета
клетките може да окаже сериозен ефект върху
хомеостазата на глюкозата.
• Прекомерната секцреция на инсулин води до
хипогликемия, недостатъчната секреция на
инсулин води до хипергликемия (диабет).
 ХОРМОНАЛНА РЕГУЛАЦИЯ НА
ВЪГЛЕХИДРАТНАТА ОБМЯНА
• Инсулинът е ключовият хормон в регулацията на
глюкозния метаболизъм. В черния дроб инсулинът
стимулира гликолизата, гликогеновата синтеза и
потиска гликогенолизата и глюконеогенезата.
• Глюкагонът, кетохоламините (епинефрин и
норепинефрин) и растежният хормон повишават
плазменото ниво на глюкозата. Техните действия са
противоположни на тези на инсулина, затова се
означават като контрарегулаторни хормони.
 КЛАСИФИКАЦИЯ
Захарен диабет тип 1 – резултат на бета-
клетъчна деструкция, обичайно водеща до
абсолютен инсулинов дефицит.

Автоимунен
Идиопатичен
 ЗАХАРЕН ДИАБЕТ ТИП 1
• Захарен диабет тип 1 е хронично
заболяване, при което се налюдава
деструкция на бета клетките на панкреаса с
постепенно отпадане на инсулиновата
секреция. При изявата на заболяването е
загубено около 90% от бета-клетъчната
маса на панкреаса. Поради това тези
пациенти се нуждаят от заместително
лечение с инсулин.
• Захарният диабет тип 1 е определян като младежки
диабет, който се проявява само при децата, но това
понятие отпадна, тъй като се установява, че може да се
прояви във всяка възраст.
• Рискът за развитие на захарен диабет тип 1 сред деца
на бащи със захарен диабет тип 1 е 6-8%, при наличие
на братя или сестри с този вид диабет- около 10%,
докато рискът при деца с майки с диабет тип 1 е по-
нисък, около 2-3%.
• При наличие на двама родители със захарен диабет тип
1, рискът за развитие на заболяването е - около 30%.
• Конкордантността за развитие на захарен
диеабет сред монозиготни близнаци е под
50% за захарен диабет тип 1. Това е в
подкрепа на тезата, че изявата на
заболяването при лица с генетична
предиспозиция са необходими фактори на
околната среда, които да провокират
атаката спрямо бета клетките на панкреаса.
• В 80-85% от случаите на захарен диабет тип 1 се
касае за автоимунен диабет, който се
установяват антитела насочени към антигени в
бета клетките на панкреаса; в останалите случаи
захарният диабет се определя като идиопатичен.
• При идиопатичният захарен диабет тип 1 има
изразен инсулинов дефицит, без данни за
наличие на антитела, насочени към антигени в
бета клетките на панкреаса.
• При липса на инсулин, трите основни прицелни органи
– черен дроб, мускули, мастна тъкан, не могат
адекватно да усвоят глюкозата, и тя остава в
кръвообращението. Захарен диабет тип 1 е
заболяване, което се характеризира с доминиране на
процесите на катаболизъм.
• С цел осигуряване на енергийните нужди на клетките,
започва процес на липолиза, при която се
освобождава глицерол и свободни мастни киселини.
Глицеролът се превръща в глюкоза, която се използва
от клетките като енергиен източник.
• Мастните киселини стават източник за синтеза на
кетотела, които се натрупват в телесните течности и
намаляват концентрацията на водородни йони (pH).
Кетотелата се екскретират с урината, придружени с
голямо количество вода. Натрупването на кетотела в
телесните течности, намаленото pH, загубата на
електролити и дехидратацията поради ексцесивно
уриниране води до диабетна кетоацидоза. Ако не се
лекува, диабетната кетоацидоза може да доведе до
кома или смърт.
 ДКА
• Диабетната
кетоацидоза (ДКА) се
определя като триада
от хеперкликемия,
ацидоза и кетоза,
която се дължи на
относителен или
абсолютен инсулинов
дефицит.
 ЕТИОЛОГИЯ
• Най-честите причини за диабетна
кетоацидоза са:
• Инфекциии
• Новооткрит, нелекуван захарен диабет
• Хипертиреоидизъм
• Мозъчно-съдови инциденти, остър
миокарден инфаркт.
 ПАТОФИЗИОЛОГИЯ
• Нарушениятт метаболизъм при диабетна
кетоацидоза се дължи на абсолютен или
относителен инсулинов дефицит. Инсулиновата
секреция е недостатъчна, за да балансира
катаболното действие на контраинсуларните
хормони (глюкагон, кортизол, кетохаламини) и
това нарушава нормалната метаболитна
хомеостаза. Увеличена е ендогенната продукция
на глюкоза и е намалена периферната
утилизация на глюкозата.
• Това увеличава и отделянето на глюкоза с
урината (осмотична диуреза) и се стига до
дехидратация и загуба на електролити. При
невъзможност за използване на глюкозата
за енергия, се прибягва до разграждане на
мазнините и белтъците.
 МЕХАНИЗЪМ НА ЗАБОЛЯВАНЕТО
Автоимунната атака срещу В-клетките протича в 3 фази:
1) Човек, генетично предразположен към диабет, попада под въздействието на чужд
антиген, с близко сходство към компонент от В-клетките. Процесът започва със силен
имунен отговор спрямо чуждият антиген, приличащ на нормалният белтък
2) Специфичните към чуждият антиген антитела, могат да се пренесат чрез кръвният
поток до панкреаса, където бета-клетките имат белтък приличащ на този на антигена.
Те привличат макрофаги, НК клетки и задействат системата на комплемента.
3) По-нататъшната атака се развива в хода на повреждане на бета-клетките. Те
произвеждат излишък от молекули от МНС клас 1, увеличавайки с стова активността
на цитотоксичните Т-лимфоцити. Освен това на повърхността на повредените бета-
клетки се появяват още белтъци, които при нормални условия са вътрклетъчни. Те
предизвикват нова вълна на имунна атака, което накрая води до пълна гибел на
клетката

 Вирусни инфекции
 Генетична предразположеност
 КЛИНИЧНО ПРОЯВЛЕНИЕ И БИОХИМИЧНИ ПРОМЕНИ

Особености в обмяната
При ИЗД от панкреаса не се отделя инсулин, а само глюкагон. Наблюдава се хипергликемия,
хиперлипопротеинемия, и епизодеи на тежка кетоацидоза. Нарушава се не само въглехидратната,
но и мастната и белтъчната обмяна.
Хипергликемията е резултат от невъзможността инсулино-зависимите тъкани да поемат
глюкозата от кръвта, а също и от усилената чернодробна глюконеогенеза от АК, получени от
мускулните белтъци.
КЛИНИЧНО ПРОЯВЛЕНИЕ И БИОХИМИЧНИ ПРОМЕНИ

Ниското отношение
инсулин/глюкагон води до повишена
липолиза на мастна тъкан. Това
увеличава мастните киселини в
черният дроб и в кръвта. Част от тях се
окисляват до ацетил-КоА и после до
CO2 в цитратния цикъл. Но цикълът е
със слаб интензитет и поради това
води до увеличена кетогенеза в черния
дроб. Ако кетоновите тела не се
използват толкова бързо, колкото се
образуват, възниква опасно състояние,
известно като кетоацидоза.
КЛИНИЧНО ПРОЯВЛЕНИЕ И БИОХИМИЧНИ ПРОМЕНИ

Всяка тъкан при диабет изпълнява

катаболитната си роля, за която е
предназначена при гладуване. Загубата на
глюкоза наред с острата загуба на мускулна
и мастна тъкан, води до сериозно
намаляване на телесното тегло. Поради
недостиг на глюкоза в клетките като
източник на енергия, организмът започва
безконтролно да да разгражда своите
мастни и белтъчни запаси. В огромни
концентрации започват да се образуват кето
тела, две от които са киселини. Това в
съчетание с обезводняването може да
доведе до кома и смърт.
 КЛИНИЧНО ПРОЯВЛЕНИЕ И БИОХИМИЧНИ ПРОМЕНИ

При нормални условия на хранене чернодробната продукция на кетонови тела е

минимална и концентрацията им в кръвта е много ниска. При недостиг на
въглехидрати кетогенезата се усилва значително и нивото на ацетоацетат и 3-
хидроксибутират в кръвта се увеличава значително.
В условия на инсулинова недостатъчност относително се повишава нивото на
неговите антагонисти: глюкагон, адреналин, норадреналин, кортизол, растежен
хормон и други. Това предизвиква тежка хипергликемия, усилена кетонемия и
кетонурия. Концентрациите на кетоацетат и 3-хидроксибутират надвишават 20mM.
Тъй като те са киселинни, се развива кетоацидоза.
Диабетната кетоацидоза се отличава от физиологичната при гладуване. При
гладуване при здрав човек нормалното отделяне на инсулин от панкреаса
ограничава мобилизацията намастните киселини , които постъпват в черния дроби
които той може да обработи, е в поносими граници. При диабетик плазмените
концентрации на неестерифицирани висши мастни киселини може да достигне 3-
4mM, а това позволява максимална скорост на кетогенезата.
 УСЛОЖНЕНИЯ

Обикновено 10-15 години след откриването на диабета се

развиват усложнения. Нарушава се биосинтезата на базалната
мембрана на кръвоносните капиляри. Усложненията включват
микроваскуларни увреждания (ретинопатия и нефропатия) и
невропатия, а също и макроваскуларни увреждания – засягат се
сърдечни мозучни и периферни съдове. В късните стадии на
нелекуван диабет се развива слепота и бъбречна недостатъчност.
 УСЛОЖНЕНИЯ
Полиолов път
Очните лещи, периферните нерви, бъбречните папили,
гломерулите, и ретиналните капиляри съдържат 2 ензима. Първият е
алдозоредуктаза, който редуцира глюкоза до сорбитол. Сорбитолът
по-нататък се окислява до фруктоза. При диабетици съдъежанието на
сорбитол в лещите, нервите и бъбречните гломерули е увеличено.
Това уврежда тъканите - причинява набъбването им. Сорбитолът не
дифундира лесно през клетъчните мембрани, натрупва се и
причинява осмотично увреждане.
 УСЛОЖНЕНИЯ
Гликиране на белтъци
Гликирането е спонтанно неензимно ковалентно
присъединяване на монозахариди към белтъци.
Високата концентрация на глюкоза при пациенти със
захарен диабет благоприятства този процес. Първо се
получават шифрови бази между амино- групата и
глюкозата, която после се превръща в по-стабилен
кетоамин – фруктозамин, свързан с белтъка.
Предполага се, че увеличеното гликиране на белтъци
при хипергликемия допринася за усложненията,
съпътстващи диабета. Възможно е гликирането на
белтъка на лещата алфа-кристалин да допринася за
развитието на диабетни катаракти.
 ДИАГНОСТИКА

Диагностичните изследвания включват:

• Гликиран хемоглобин (HbA1c). Този кръвен тест установява

средното ниво на кръвната захар през последните 2-3
месеца. Измерва се в проценти кръвна захар, свързана с
хемоглобина. Стойност на HbA1c 6,5% или по-висока при две
отделни изследвания показва диабет.
• Кръвна захар на гладно. За това изследване проба се взема
сутрин. Нивото на кръвната захар на гладно по-малко от 5,6
mmol/l е нормално, от 5,6 до 6,9 mmol/l показва предиабет,
а 7 mmol/l или по-високо при две отделни изследвания –
диабет.
 ЛЕЧЕНИЕ

Лечението на диабет тип 1 включва:

• Прием на инсулин
• Често наблюдение на кръвната захар
• Хранене със здравословни храни
• Редовни физически упражнения и поддържане на
здравословно тегло
• Целта е да се поддържа нивото на кръвната захар
възможно най-близо до нормалното, за да се забавят
или предотвратят усложненията.