.

67 въпрос
Биохимични основи на бъбречните функции – образуване на урина;
метаболитна и ендокринна функции. Нарушения на бъбречните
функции при бъбречна недостатъчност
1. Основни функции на бъбреците
Бъбреците са главният орган, който регулира постоянството
на вътрешната среда на организма. Поддържането на постоянно
ниво на телесната течност е комплексен процес, в който са
включени следните елементи:
а) поддържане на обема и осмотичното налягане;
б) постоянство в концентрацията и съотношението на
отделните видове йони. Особено голяма е ролята на бъбреците при
контрола на рН;
в) отделяне на задължителни за урината крайни продукти от
обмяната на белтъците и други съдържащи азот, сяра и фосфор
вещества;
г) отделяне на чужди за организма вещества и особено отрови;
д) от изключителна важност са хормоналните функции на
бъбреците. В тях се образува ренин, който влияе върху кръвното
налягане, и еритропоетин - стимулира образуването на еритроцити
в костния мозък.
Филтрационни процеси
За една минута през двата бъбрека на човека преминава 1 l
кръв, а за 24 h - 1500 l. Това количество е около 1/5 от минутния
обем на сърцето
. Функции на тубулите
Анатомично при бъбречните тубули се различават (фиг.2):
а) проксимален тубул;
б) Хенлева бримка;
в) дистален тубул;
г) събирателни каналчета, които се обединяват помежду си.
Проксимален тубул
По повърхността на тубулните клетки към лумена са
разположени микровили. Това увеличава около 50 пъти площта на
реабсорбция. Базалната мембрана на тези клетки е нагъната.
Хенлева бримка
В областта на Хенлевата бримка височината на тубулните
клетки е силно намалена. Микровилозната им повърхност е
редуцирана, а митохондриите са малко на брой.
Дистални и събирателни каналчета
Дисталните участъци на тубулите имат важни регулаторни
функции при поддържане на водното и електролитното равновесие
на организма
 а) в тях се извършва реабсорбция на вода в зависимост от
секрецията на вазопресин. При намалено отделяне на хормона
реабсорбцията на водата е ограничена, поради което се образува
по-голямо количество урина. По-нататъшната реабсорбция се
осъществява в събирателните каналчета.
Урина
5.1. Химичен състав на нормална урина
Дневното количество урина и неговите колебания зависят от
много фактори. Твърде намаленото отделяне на урина се означава
като олигурия, а обратното състояние - като
Протеини. При увреждане на бъбреците в урината преминават
протеини. Това състояние се означава като протеинурия, а
клинично като албуминурия. В плазмоцитите се среща особен вид
протеин, наречен протеин на Бен-Джонс. Той се характеризира с
Въглехидрати. Появяват се в големи количества при Diabetes
mellitus и ренална глюкозурия. След поемане на богата на
въглехидрати храна се наблюдава преходно състояние, означавано
като алиментарна глюкозурия
Ацетонови тела. Нормално в урината се съдържат само
следи от тези съединения. При Diabetes mellitus може да се отделят
до 200 g ацетонови тела, главно 3-хидроксибутират. Ацетонурия се
наблюдава при гладуване, алкалоза и особено при хронични
повръщания.
Аминокиселини. Голям клиничен интерес представляват
аминоацидуриите - вродени увреждания в отделянето на
аминокиселините. При цистинурията е нарушена обратната
реабсорбция и с урината се отделят цистин и глицин.
Пикочни камъни. Според химичния им състав се различават
еднородни и смесени пикочни камъни. Към еднородните пикочни
камъни принадлежат:
а) оксалатни - изградени са главно от калциеви оксалати;
б) уратни - състоят се от пикочна киселина и амониев урат;
в) фосфатни - в тях са включени калциев или магнезиево-
амониев фосфат. Те са грапави, трошливи и често се отделят под
форма на пясък;
г) цистинови - имат восъчна консистенция и жълтеникав цвят.
Цистиновите, ксантиновите и холестероловите камъни се срещат
рядко