Амилаза, α - амилаза. Изоензими. Липаза.

Методи за изледване. Информативно съдържание

I. Алфа - амилаза

Органна локализация -панкреас, слюнчни жлези

Изоензими - панкреатичен, слюнчен
Клинични индикации за изследване - болести на панкреаса, бъбречна недостатъчност,
заболявания на слюнчените жлези
Амилазата се произвежда:

- Секреторен ензим, който се отделя в храносмилателния тракт – над 99%. Намира се

основно в панкреас и слюнчени жлези, в много малки количества в яйчници и маточни
тръби. Елиминира се в урината с гломерулна филтрация и над 50% от преминалата в
урината амилаза се реабсорбира. При тубуларни увреждания, изгаряния, кетоацидози
реабсорбцията се нарушава. В серума нормално остават около 10 % от отделените
количества амилаза
- Физиологична роля – разгражда въглехидрати (полизахариди) чрез разкъсване на 1-4-
α – гликозидни връзки до малтоза и глюкоза. При нарушен пермеабилитет
(пропускливост) на клетъчните мембрани на слюнчните жлези и панкреаса преминава
в извънклетъчната течност
- В серума се откриват панкреатични и слюнчени изоензими.

Полезно за: Диагностика и лечение на панкреатит. Оценка на функцията на панкреаса.

Алфа – амилаза е екзогенен ензим и има отношение към храносмилането. Съществуват
още бета - , гама - и делта –амилази, които са екзоензими от растителен произход.
Интерес представлява свързването на амилазата с имуноглобулините (IgA и IgG) при
някои пациенти, т. нар. макроамилаза, макроамилаземия. Тя има висока молекулна маса и
не преминава през бъбречния филтър, докато в урината се открива алфа – амилазата*

II. Методи за определяне

Хромолитичен метод – субстрат от ковалентно свързани багрилни молекули към мрежата на

скорбялата и други полизахариди. Под действието на α – амилазата се отделят фрагменти,
свързани сс багрило, които се определят колориметримчно. Измерва се покачване
концентрацията на водоразтворими багрилно-захаридни комплекси, разградни продукти на
ензима.
Като субстрати се използват най-често:

- 2-хлоро – 4 – нитрофенил – малтотриозид (CNP-G3) или 4,6–етилиден-рнитрофенил -

малтохептаозид (EPS-G7)
- Под действие на α – амилаза се разцепва и се получава цветно съединение 2 – хлоро –
4 - нитрофенол И
- Измерва се покачващата се концентрация на жълто оцветения р-нитрофенол на 409
nm.

Материал за изследване – серум или хепаринова плазма! Антикоагулантите,свързващи

калциевите йони не са подходящи – подтискат амилазата!!!
Интерфериращи фактори:

- опиати – спазъм на сфинктера на Одди - ↑

- някои инвазивни манипулации (ендоскопска ретроградна холецисто -
панкреатография) - ↑
- Сфинктерът на Oddi контролира потока на жлъчката и панкреатичния сок в
дванадесетопръстника и предотвратява потока на чревното съдържание в
жлъчните и панкреатичните канали.

Определяне на изоензими – използват се антитела срещу слюнчения изоензим с последващо

определяне на активността на амилазата, която всъщност е осталалия панкреасен изоензим.

РЕФЕРЕНТНИ ГРАНИЦИ – субстратно зависими:

2-хлоро – 4 – нитрофенил – малтотриозид (CNP-G3)
серум: до 95 U/l (при 37 0С) урина: до 450 U/l (при 37 0С)
4,6–етилиден-р-нитрофенил - малтохептаозид (EPS-G7)
серум: до 220 U/l (при 37 0С) урина: до 1000 U/l (при 37 0С)

Клинично значение: значение имат повишените стойности .Наблюдават се при:

Заболявания на панкреаса – остър,обострен хроничен, обструктивен панкреатит –
повишението започва 2-3 часа след началните симптоми ,достига 5 – 20 пъти над горна
референтна граница и се задържа 5-6 дни до няколко седмици повишението, особено след
алкохолна индукция.
Степента на повишаване на серумната ензимна активност не е свързана с тежестта на засягане
на панкреаса.
Тъй като се произвежда от няколко органа, амилазата не е специфичен показател за
функцията на панкреаса. Повишени нива също могат да се наблюдават при редица
непанкреатични болестни процеси, включително заушка, обструкция на слюнчените канали,
извънматочна бременност и чревна непроходимост/инфаркт
Тумори на панкреаса
Остър корем – холецистит, перфорация на дуоденална язва, илеус – 3-5 пъти повишение над
горна референтна граница,започва след 5-6 час и се задържа 2-4 дни след отстраняване на
причината.
Паротит – 3-5 пъти повишена амилаза при нормална липаза
Ектопична бременност!

Липаза, Lipase, Tryacilglycerolacylhydrolase

Човешката липаза представлява гликопротеин с молекулна маса 48 000 Da. Тя е от групата на

секреторните хидролази и хидролизира триглицеридите до глицерол и мастни киселини.
Обичайно липазата действа синергично в комплекс с жлъчните киселини и един
нискомолекулен белтък, наречен колипаза, който играе ролята на негов активатор.
Органна локализация – продуцира се от ацинозните клетки на панкреаса и над 99% се
секретира в дукталната система на жлезата. Има полуживот 7-14 часа, екскретира се с
гломерулна филтрация след което се реабсорбира изцяло и се разгражда след това. Затова не
присъства в урината

Методи за изследване на липазна активност

Известни са титриметрични, турбидиметрични, спектрофотометрични, флуориметрични,
имунометрични методи за определяне на липазната активност. В практиката най-голямо
приложение намират турбидиметричните методи.
Турбидиметричен метод – като субстрат се използва триолеин. Липазата катализира
двустъпална хидролиза на емулгиран триолеин. Хидролизата на субстрата води до намаляване
на турбидитета на реакционната смес на 340 nm.

- Референтни граници: до 190 IU/L

Колориметримчен метод – отчита се нарастване на концентрацията на субстрат от реакцията

(6 – метил - ресоруфин) и нарастване на абсорбцията при 583 nm.

- Референтни граници: 13 – 60 IU/L

Материал за изследване – серум или ЕДТА плазма. Липаза се изследва в серум, плазма, асцит
и плеврална течност. Тя се използва предимно за откриване на панкреасни увреждания и по-
специално – панкреатит
Клинично значение имат повишените стойности при:

1. Болести на панкреаса – остър, обострен хроничен, обструктивен панкреатит – до 80

пъти над горна реф.граница се покачва, задържа се от 5-6 дни до 2 седмици в
повишени стойности
2. Остър корем – пенетрираща язва, холецистит, дивертикулит, илеус – до 5 пъти над
горна реф. Граница
3. Ендоскопска ретроградна холецисто-панкреатография (ERCP) – достига на 6 час пика,
до 12 пъти повишение,трае до 3 дни.
4. Тумори на панкреаса

Увреждането на панкреаса води до повишени нива на серумна липаза. Полезно за:

Изследване на панкреатични нарушения, обикновено панкреатит. Тълкуване: При панкреатит
липазата се повишава приблизително по същото време като амилазата (4-8 часа). Но липазата
може да се повиши в по-голяма степен и да остане повишена много по-дълго (7-10 дни) от
амилазата. Докладвани са стойности от 2 до 50 пъти над горната референтна стойност.
Увеличаването на серумната липаза не е непременно пропорционално на тежестта на
увредата. Нормализирането не е непременно знак за оздравяване
Поради тези причини се предлага двата анализа да се допълват, а не да се изключват
взаимно, и че и двата ензима трябва да бъдат анализирани