Обща характеристика на функциите на

храносмилателната система.
Двигателна активност.

Д-р Н. Стойнев
 Определение за храносмилане

- Процес на преобразуване на приетите от човека храни в подходящ за

резорбиране от клетките на организма вид

- Осъществява се в различни органи по протежението на

гастроинтестиналния тракт

- Храносмилателната система е отворена система, подобна на дълга,

нагъната тръба с дължина около 9м – храната постъпва в устната
кухина, придвижва се по хода на стомашно-чревния тракт, и
остатъчното съдържимо, след процесите на смилане, секреция и
резорбция, се изхвърля през аналното отвърстие при дефекацията

- Престоят на съдържимото в различните органи на храносмилателната

система се регулира от сфинктери
Органи на храносмилателната система
Основни функции на храносмилателната система

- Двигателна

- Секреторна

- Резорбционна

- Екскреторна
 Двигателна функция

- Осъществява механичното намаляване на обема на

частиците в храната, както и придвижването на
съдържимото през различните отдели на стомашно-
чревния тракт

- Участие на напречно-набраздени мускули: дъвкателна

мускулатура, език, мускули на бузите, външен анален
сфинктер

- Участие на гладки мускули – мускули в стената на

хранопровода, стомаха и чревния тракт, включително
останалите сфинктери
Двигателна функция – перисталтични движения
Сегментиращи и махаловидни движения
 Секреторна функция

- Осигурява химическия аспект на храносмилането чрез

ензими със специфични фукции

- Протеолитични (протеази) – разграждат белтъците

- Карбохидрази (амилази) – разграждат въглехидратите

- Липолитични (естерази, липази) – разграждат мазнините

 Секреторна функция

- Вода – 6-8л за 24 часа

- Електролити

- Протеини с антибактериално действие – лактоферин,

лизозим, имуноглобулини, хистатини, дефанзини

- Секреция на солна киселина в стомаха, на жлъчни соли в

дуоденума, на бикарбонат със слюнката и по хода на
чревния тракт
 Резорбционна функция

- Осигурява преминаването на крайните продукти от

храносмилането в кръвта, както и връщането обратно на
част от секретираните съставки

- Нискомолекулярни продукти.

- Вода.

- Минерални соли.

- Витамини.
Резорбционна функция
 Екскреторна функция

- Жлезите на храносмилателните органи могат да

секретират и да отстранят чрез фекалиите редица внесени
отвън или образувани в организма вредни (токсични)
продукти – лекарствени препарати с потенциално
токсични съставки, соли на тежки метали като олово,
живак и др., токсични растителни продукти

- По този начин храносмилателната система предпазва

организма от увреждане
 Морфология на храносмилателната система
На напречен срез на стената
на тънко черво се вижда, че
отвътре навън е изградена
от следните струк­тури:
лигавица /мукоза/,
подлигавица /субмукоза/,
циркулярен
гладкомускулен слой,
надлъжен мускулен слой и
сероза
Морфология на храносмилателната система
 Особености на гладките мускули в стената на
храносмилателните органи

Съкращението на циркулярния мускулен слой предизвиква стесня­ване на

лумена, което намалява диаметъра на храносмилателната тръба.

Съкращението на надлъжния мускулен слой причинява скъсяване /намалява

дължината/ на даден участък от храносмилателния тракт.
 Видове движения на гладката мускулатура

- - Фазични /бързи/ - характерни за хранопровода, стомаха и

тънкото черво; при тях се наблюдава редуване на фазите на
съкращение и отпускане 
- - Тонични /продължителни/, които са характерни за долния
езофагеален сфинктер, пилорния сфинктер, илео-цекалния
сфинктер и вътрешния анален сфинктер.

- Тези сфинктери представляват силно развити кръгово

разположени гладкомускулни влакна, които отделят
различните сектори на храносмилателната тръба. Те
създават условия за етапното преминаване на хранителното
съдържимо от един участък в друг.
 Ентерална нервна система

Състои се от специализирани нервни клетки,

разположени в стената на храносмилателната
тръба от храно­провода до ануса.

Нейните неврони са свързани с химични

синапси и са организирани в две мрежи или
плексуси:
1. миентерален плексус
2. субмукозен плексус
Миентерален и субмукозен плексус
 Инервация на храносмилателната система
ВНС

Парасимпатикусът
има основно
възбуждащо
действие върху
функци­ите на
храносмилателните
органи.

Симпатикусът
оказва задръжно
или потискащо
действие.
Нервната регулация се осъществява от ентералната нервна
система и от централната нервна система чрез рефлексни
механизми:
 Функции на ентералната нервна система

• самостоятелно координира двигателната и

секреторна активност на отделните сегменти на
храносмилателния път чрез локални рефлекси

• приспособява бързо и точно движенията и

секрецията на определен участък от храносмилателния
път към обема и състава на постъпилото хранително
съдържимо в него, също чрез локални рефлекси
 Функции на ентералната нервна система

• координира перисталтичните движения и определя

тяхната еднопосочност поради особената си
организация

• изпълнява ролята на междинно звено за предаване

на информация от ЦНС към гладките мускули,
секреторните клетки и кръвоносните съдове на
храносмилателните органи
 Функции на централната нервна система

Осъществяват се чрез общи рефлекси:

• ЦНС променя възбудимостта на ентералните

неврони и чрез тях регулира работата на
храносмилателните органи /индиректен път/

• Директно регулира съкращенията на циркулярния

мускулен слой
 Функции на централната нервна система

• Съгласува работата на отдалечени участъци на

храносмилателната система

• Съгласува функциите на храносмилателната

система с функциите на други органи и системи в
организма
 Хормонална регулация

осъществява се от:

- стомашно-чревни хор­мони

- паракринни вещества

- неврокринни вещества
 Хормонална регулация

Стомашно - чревните хормони: гастрин,

секретин, холецистокинин и др. се
освобождават от ендокринни клетки в
лигавицата на стомаха и
дванадесетопръстника/дуоденум/, попадат
директно в кръвта, чрез която достигат до
прицелните си клетки в храносмилателните
органи
 Хормонална регулация

Паракринните вещества: соматостатин и хистамин се

освобождават също от ендокринни клетки на
лигавицата, постъпват в междуклетъчната течност и от
там чрез дифузия достигат на близко разстояние до
съседни прицелни жлезисти клетки

Неврокринните вещества: вазоактивен интестинален

пептид, енкефалини и др. се синтезират в нервни
клетки и се освобождават в синапсите, образувани с
прицелните клетки, под действието на нервни импулси
 Храносмилателна функция на устната кухина -
двигателна

ДЪВКАНЕ
- механично действие

СМЕСВАНЕ НА ХРАНАТА СЪС

СЛЮНКАТА

ГЪЛТАНЕ
Функция на масетерите – повдигане на мандибулата
Функция на слепоочния мускул (m. temporalis) –
повдигане на мандибулата, ретракция на
мандибулата, смачкване на храната между кътниците
Функция на m. pterygoideus medialis – елевация на
мандибулата и затваряне на устата, странични
движения
Функция на m. pterygoideus lateralis – смъкване на
мандибулата, придвижване на мандибулата напред
при отваряне на устата, странични движения

За отварянето на челюстта допринася и m.digastricus

 Храносмилателна функция на устната кухина -
двигателна
- ГЪЛТАНЕ – започва
като волево действие
- движението на
храната през
фаринкса и
хранопровода са
рефлекторни и не
могат да бъдат
спрени

- ларинксът се повдига
и епиглотисът затваря
дихателните пътища
Орална - волева

Фарингеална

Езофагеална
 Храносмилателна функция на хранопровода

1. Морфология:
- Горна трета –
напречнонабраздена
мускулатура
- Средна трета –
напречнонабраздена
мускулатура и гладка
мускулатура
- Долна трета – само гладка
мускулатура
 Храносмилателна функция на хранопровода

Двигателна функция –
тя е основната!

ПЕРИСТАЛТИКА
Вълнообразни движения

гастроезофагеален
сфинктер – предпазва
от рефлукс
Храносмилателна функция на стомаха

Най-разтегливата част от
храносмилателната система

Изпразва се в дуоденума
 Храносмилателна функция на стомаха

1. ДВИГАТЕЛНА
ФУНКЦИЯ:

- Резервоарна
- Смесваща
- Придвижване
на храната
Тънко черво
 Дванадесетопръстник
 Първите 25 см след стомаха
 Храната от стомаха се смесва с
храносмилателните секреции от
панкреаса и черния дроб
Храносмилане в тънкото черво
Двигателна функция
Съкращенията започват 15 min след началото на хране­нето
и представляват сегментиращи, махаловидни и
перисталтични движения
Двигателна функция – перисталтични движения
 Мигриращ миотатичен комплекс

Мигриращият миотатичен комплекс е двигателна активност

в периодите между хранителните приеми и през нощта.

Протича в три фази, най-съществена е третата — залп от

силни, регулярни перисталтични съкращения

Обикновено започва от горната част на хранопровода и

мигрира по посока на дебелото черво; предизвиква
почистване на стомаха, впоследствие и на тънкото черво,
от останалите от предходното хранене частици и бактерии
 Мигриращ миотатичен комплекс

Мигриращият миотатичен комплекс се регулира от

n.vagus, чиито импулси се увеличават под действието
на мотилин

При отслабена или липсваща трета фаза на

мигриращия миотатичен комплекс популацията на
бактериите в илеума нараства и може да се стигне до
повишена секреция на вода и развитие на диария
 Повръщане

Повръщането е реакция, при която стомашното (понякога

и дуоденалното) съдържимо се извеждат към външната
среда през устната кухина

Контролира се от център на повръщането в

продълговатия мозък

Стимулите могат да включват силно разтягане на

стомаха, механично разтягане на задната част на
фаринкса, силно възбуждане на вестибуларните
рецептори, болки в урогениталната с-ма и др.
 Повръщане

При възбуждане на центъра за повръщане започва

антиперисталтична вълна в орална посока от средата на
тънкото черво

При тази антиперисталтична вълна се отваря пилорният

сфинктер, отпуска се стомашната мускулатура и
дуоденално съдържимо се придвижва към стомаха

Следва форсирано вдишване, диафрагмата се

придвижва надолу и увеличава вътрекоремното налягане
 Повръщане

Следва съкращение на коремната мускулатура, което

допълнително покачва налягането; стомашно съдържимо се
придвижва към хранопровода

Долният езофагиален сфинктер се отпуска, стомахът се

съкращава и съдържимото изпълва хранопровода

Коремната и дихателната мускулатура се отпускат, а

последващите антиперисталтични движения отварят горния
езофагиален сфинктер и хранопроводът се изпразва във
фаринкса и устната кухина; в тази фаза дишането е потиснато
— защитен механизъм
Храносмилане в дебелото черво
Храносмилане в дебелото черво

Двигателна функция

Движенията на дебелото черво, в

частност перисталтичните, са слабо
изразени и се редуват с периоди на липса
на двигателна дейност.
Храносмилане в дебелото черво

Хаустрации – поради структурата на външния

надлъжен мускулен слой на мускулната стена
на дебелото черво с три дебели мускулни ленти
(тении) и тънка мускулна стена между тях, при
сегментиращите движения има значително
стеснение на съкращаващия се участък и
раздуване подобно на сакове (хаустри) на
несъкращаващите се участъци