Патофизиология на

ендокринната система

Доц. д-р И. Янев, дм

Катедра по Патофизиология
Медицински университет, Пловдив
 Обща характеристика на
ендокринните заболявания
I. Характеристика на хормоните
1. Определение: хормоните са сигнални,
информационни молекули, които се
образуват в ендокринните жлези,
секретират се в кръвта и с нея отиват
до всяка клетка, където предават
интегрална информация.
Характеристика на хормоните
2. В зависимост от начина на
разпространение на хормоните до
прицелните клетки те се разделят на:
 Дистантно действащи – хормони, които
достигат до клетките чрез кръвта.
 Локално действащи – хормоните
действат в мястото на образуване и се
разделят на:
Характеристика на хормоните
- Паракринни – хормонът действа върху
съседните клетки около клетката на
образуване – половите стероиди в яйчника
- Юкстакринни – хормонът, секретиран от
мембраната на едната клетка се свързва с
рецептор на съседна клетка
- Автокринни – хормонът действа върху
клетката, която го произвежда – инсулинът
инхибира понататъчната си секреция от β-
клетките
Характеристика на хормоните
3. Процеси, осъществявани в
ендокринните жлези:
- Синтез
- Складиране
- Секреция
4. Видове хормони (в зависимост от
химичния строеж и механизма на
действие) :
Характеристика на хормоните
- Полипептидни (инсулин, глюкагон,
тропни хормони от аденохипофизата) –
те действат върху прицелните клетки
като се свързват с мембранно-клетъчни
рецептори и чрез активиране на
аденилат-циклазната система предават
своята информация
- Стероидни (минералокортикостероиди,
глюкокортикостероиди, полови
хормони) -
Характеристика на хормоните
Те проникват през клетъчната мембрана
и се свързват с вътреклетъчни
рецептори и по този начин въздействат
върху генома на клетката.
- Аминокиселинни хормони
(катехоламини, Т3, Т4) – те действат и
по двата начина, като тироидните се
свързват предимно с вътреклетъчни
рецептори, а катехоламините предимно
с мембранни клетъчни рецептори.
Характеристика на хормоните
5. Функция на хормоните
 Регулират метаболизма на клетките
 Регулират функцията на клетките
 Регулират тяхната адаптация
 Регулират поддържането на
хомеостазата в клетката
 Регулират размножаването, разстежа,
съзряването, диференцирането и
умирането на клетките
Характеристика на хормоните
6. Механизъм на действие
 Активиране или потискане на ключови
ензими
 Отваряне или затваряне на канали
 Активиране или инхибиране на
транспортьори
 Експресия или супресия на гени върху
клетъчната мембрана
“Класическата”
ендокринна
система
 В мозъка:
 Хипоталамус
 Хипофиза
 Епифиза
 Щитовидна жлеза
 Паращитовидни
 Тимус
 Надбъбреци
 Панкреас
 Яйчници
 Teстиси
 Особености на хормоните и
ендокринните заболявания
 Хормоните не предизвикват процесите,
а само ги модулират (катализират)
 Хормоните се отделят в микр. количества
(nmol/L - μmol/L); Трудно определяне (RIA,ELISA)
 Не само ендокр. жлези отделят хормони
 Голяма честота на ЕЗ (ЗД, ТТ, ПЯ; 2-5%)
 Често ангаж. няколко жлези (полиендокринопатия)
 Богата клинична картина
 Лечението често е патогенетично (заместително)
 II. Регулация на хормоналната
секреция
Основен регулатор – хипоталамо-хипофизарна
система.
От хипоталамуса се отделят вда вида фактори:
 Либерини (рилизинг, освобождаващи
фактори) – стимулират отделянето на тропни
хормони от аденохипофизата.
 Статини – само 3 броя, инхибиращи
секрецията на три хормона:
• Соматостатин
• Меланостатин
• пролактостатин
 II. Регулация на хормоналната
секреция
От аденохипофизата се отделят
следните тропни хормони:
 СТХ – стимулира растежа
 АКТХ – стимулира секрецията на
глюкокортикостероиди и по слабо на
минералокортикостероиди от
надбъбречната кора
 ТТХ – стимурила секрецията на
тиреидни хормони
 II. Регулация на хормоналната
секреция
 ГТХ – стимулира секрецията от
половите жлези – включва ФСХ и ЛХ
 МСХ – стимулира секрецията на
меланин и осигурява пигментацията на
кожата
 Пролактин – стимулира лактацията
след раждане
Хормони, отделяни от предния дял на хипофизата

Преден дял

PIF GnRH TRH CRH GHRH and Somatostatin

 II. Регулация на хормоналната
секреция
От задния дял на хипофизата се отделят:
 Антидиуретичен хормон (АДХ,
вазопресин) – стимулира обратната
резорбция на водата в дисталните
тубули на бъбрека
 Окситоцин – стимулира маточните
контракции и лактацията
Тези хормони се образуват в
хипоталамуса и по аксоните се
депонират в задния дял на хипофизата.
 Хормони,
отделяни от
задния дял на
хипофизата:
Антидиуретичен (АДХ)
(Вазопресин; АВ)
Окситоцин

Всъщност това са
хипоталамусни
(нервноендокринни)
хормони
 II. Регулация на хормоналната
секреция
Важно значение за хормоналната регулация
има механизма на обратната връзка.
Тя се осъществява между концентрацията на
хормона в кръвта и рецептори за този хормон
в хипоталамуса. При повишена концентрация
на хормона в кръвта намалява секрецията на
съответния либерин от хипоталамуса, което
води до намалявана на секрецията на
съответния хормон от аденохипофизата и
така се нормализира концентрацията на
хормона в кръвта.
Отрицателна обратна връзка:
паратиреоиден хормон
 III. Основни нарушения в
секрецията на хормоните
1. Хипофункция (хипосекреция) –
намалена секреция на съответния
хормон.
Причини:
 Хипо- и аплазия на жлезата
 Некроза на жлезата
 Автоимунно унищожаване на
ендокринните клетки
 III. Основни нарушения в
секрецията на хормоните
 Унищожаване на ендокр. клетки от
йонизиращи лъчи
 Възпалителни процеси, водещи до атрофия
на ендокр. клетки
 Злокачествени тумори на ендокринните
жлези
 Оперативно премахване на жлезата
 Намалена секреция на съответния либерин
или тропен хормон
 Рецепторен или пострецепторен дефект на
прицелните клетки
 III. Основни нарушения в
секрецията на хормоните
2. Хиперфункция (хиперсекреция)
Причини:
 Повишена секреция на съответния либерин
или тропен хормон
 Хиперплазия на жлезата
 Образуване на стимулиращи антитела
(тиреотоксикоза)
 Доброкачествени тумори (аденоми)
 Ектопично производство на хормони от
тумори извън ендокринните жлези
(бронхогенен карцином, апудоми и др.)
 Видове ендокринопатии
(по механизъм на възникване)

 Първични
 Вторични
 Периферни
(единични, множествени)
 IV.Общи механизми за
възникване на ендокр. болести
1. Първични ендокр.заболявания – те се
включват при директно въздействие
на патологичния процес върху
ендокр.жлеза
2. Вторични ендокр.заболявания – при
тях първично е нарушена хипоталамо-
хипофизарната регулация (нарушена
е секрецията или на либерини, или на
тропни хормони)
Първична
ендокринопатия
Вторична
ендокринопатия
 IV.Общи механизми за
възникване на ендокр. болести
3. “Периферни” ендокр.заболявания
Причини:
 Блокиране на хормона в кръвта от антитела
или от патологично здрава връзка с
транспортьора
 Блокиране на рецепторите за съответния
хормон в периферните клетки
 Нарушено активиране на хормони в
прицелните клетки (Т4 не може да се
превърне в Т3)
 IV.Общи механизми за
възникване на ендокр. болести
 Намален брой рецептори в
периферните клетки за съответния
хормон (ИНЗД)
 Нормален брой рецептори за
съответния хормон, но с намалена
чувствителност към него
 Нарушен пострецепторен механизъм
(ИНЗД)
 Повишено отделяне на хормони от
ектопични огнища извън ендокр.жлези
 Растеж и хормони
Нормалният растеж и развитие изискват
пълен синхрон между различните
ендокринни жлези и достатъчни нива на:
 Соматотропен хормон* Всички
 Тиреоидни хормони* клетки
 Инсулин
 Паратхормон
 Активиран Витамин Д3
 Полови хормони
 Щитовидна жлеза
Йодно депо
Х 30 конц. йод
≈ 150 μg йод се
изпомпва на ден

Тегло
15 - 20 gr
 I. Образуване на тироидни
хормони
Епителните клетки на фоликулите на
тироидната жлеза произвеждат
тиреоглобулин. Внесеният с храната йод
се окислява до молекулен йод под
влияние на ензима тиреоидпероксидаза
и се свързва с тирозиновите остатъци в
молекулата на тиреоглобулина. Така се
образуват Т3 и Т4, като активната форма
е Т3.
Тироидна ос
(хипоталамус-
предна хипофиза- -
щитовидна жлеза-
таргетни органи)
+
Механизми на
обратна връзка

TSH
активира изпомпването
на йода и неговото
свързване с Тирозина
Хормони на щитовидната жлеза

Да не забравяме и за третия хормон:

Калцитонин (Са-Р обмяна)
 Механизъм на действие на ТХ
Ефекти:
активират всички
видове обмени
Активират се всички “белтъчни

и модулират
другите хормони.
Бавно начало,
продълж. действие

Необходими
са за растежа и
развитието на ЦНС, за
фабрики”

половото и умствено
развитие.
 II. Нарушени функции на
шитовидната жлеза
1. Хипофункция (Хипотиреоидизъм)
2. Хиперфункция (Хипертиреоидизъм)

ЕТИОЛОГИЯ И ПАТОГЕНЕЗА НА
ХИПОТИРЕОИДИЗМА
Различават се 2 вида хипотиреоидизъм:
 Първичен
 Вторичен
 Видове първичен хипотиреоидизъм
Загуба на функционална тироидна тъкан

 Хроничен автоимунен тироидит (Хашимото)

 Преходен автоимунен тироидит
 Инфилтративни и др. заболявания на ЩЖ
 I131 и външна радиационна терапия
Я  Постоперативен хипотироидизъм
 Микседем
 Хашимото (Hashimoto)
Хронична, лимфоцитна инфилтрация
 Най-честата форма на хипотироидизъм
 Резултат на антитела (потискащи)
 Обикновено при жени на възраст 30-50 г.
 Обикновено е с бедна симптоматика
 Микседем
(придобит хипотироидизъм)
Причини

 Оперативно премахване при рак на

жлезата.
 При продължително лечение с
радиоактивен йод.
 Образуване на потискащи антитела
 Комбинации от горните причини
 Микседем
(клинични прояви)
 Забавена основна обмяна, BMI
 Затлъстяване
 Понижена нервно-муск. възбудимост
 Брадикардия, хипотензия
 Брадипсихия, депресия
 Нарушения в половата сфера
 Промени в кожата* и космите
 Атеросклероза (дислипидемия)
 Сънна апнея
 Вторичен (централен)
хипотироидизъм

 Хипофизарен
 Хипоталамичен
 Генерализирана резистентност към
тироидните хормони
 Лекарствени средства: Dopamine,
Amiodarone, Lithium, Prozaс
Клинични прояви на хипотироидизъм
 Вроден хипотиреоидизъм
(кретенизъм)
 По-често се среща при деца от женски пол
 Наблюдава се изоставане във
физическото, психическото и половото
развитие
 Децата остават с нисък ръст и нарушени
пропорции между отделните части на
тялото
 Децата са с дебел език и дрезгав глас
Нарушения в интелекта (IQ < 75)

 Имбецил
 Дебил
 Кретен

IQ (точки) <75 75-90 90-110 110-125 >125

USА-разпределение % 5 20 50 20 5
Хиперфункция на щитовидната
жлеза
ТИРЕОТОКСИКОЗА
= T3 and T4 ↑

Продукция на тироидни
ХИПЕРТИРОИДИЗЪМ хормони извън ЩЖ

Първичен
или
Вторичен
 Видове хипертиреоидизъм
1. Физиологичен (адаптивен) – включва се при:
 Ниска температура на околната среда
 При усилен растеж (пубертет)
 Бременност
2. Патологичен – включва се при:
 Базедова болест (Grave’s disease; ТТ)
 Токсичен аденом
 Базедофицирала струма
 Неадекватна секреция на тиреотропин
(вкл. на ектопичен тиреотропин)
3. Извънтироидна продукция (внос) на
тироидни хормони

 Медикаментозно-обусловена
тиреотоксикоза
 Функционално-активни метастази на
карцином на щитовидната жлеза
 Struma ovarii
 Тиреотоксикоза (ББ)
 Честота - 1%-3%
 Етиология
-Наследственост – орбазуване на особени
антигени HLA системата, които са DR3 и B8
 Рискови фактори
-Женски пол (х 10; пубертет, бременност,
климакс)
-Остър или хроничен психоемоционален
стрес
-Вирусна инфекция
-Прием на големи количества йод с храната
или с медикаменти
 Тиреотоксикоза (ББ)

 Патогенеза (автоимунна) – при ББ

има 2 патогенези:

- Патогенеза на хиперфункцията
- Патогенеза на клинико-
функционалните синдроми
 Патогенеза на хиперфункцията
За хиперфункцията имат значение три
звена:
1. Неврогенно – включва се от
психотравмите и се изразява в
активиране на симпатикуса – синусова
тахикардия, арт.хипертензия,
хипергликемия и др.
 Патогенеза на хиперфункцията
За хиперфункцията имат значение три
звена:
2. Ендокринно – включва се от психични
фактори и се изразява в активиране на
хипофизо-надбъбречната система с
основна последица увеличена
концентрация на
глюкокортикостероидите в кръвта.
 Патогенеза на хиперфункцията
За хиперфункцията имат значение три звена:
3. Автоимунно – включва се в резултат от
комбинацията между увеличената
концентрация на глюкокортикостероидите в
кръвта и вирусната инфекция. Тази
комбинация води до потиската на Т-
супресорните лимфоците и активиране на Т-
хелперните лимфоцити. В резултат на това
от В-лимфоцитите се образуват стимулиращи
антитела. Те се свързват с рецепторите за
ТТХ по мембраната на тироидните клетки и
дават по-силна и по-продължителна
стимулация от самия ТТХ – хиперплазия и
хиперфункция на жлезата.
 Патогенеза на клинико-
функционалните синдроми
1. Тироидни синдроми
Дължат се на увеличени концентрации на
Т3 и Т4 в кръвта, което се последва от
декупелуване на окислителното
фосфорилиране. В резултат на това
енергията, която се получава в дих.верига
се губи като топлина. Настъпва енергиен
дефицит в клетките и се увеличава
кислородната консумация – причина за
увеличена основна обмяна.
 Патогенеза на клинико-
функционалните синдроми
2. Екстратироидни синдроми
 Увеличени размери на щитовидната жлеза –
струма. Дължи се на стимулиращите
антитела, които освен повишаване на Т3 и
Т4, водят и до хиперплазия на жлезата.
 Екзофталм – силно изпъкване на очните
булбуси напред – дължи се на
екзофталмични антитела срещу
видоизменени ретробулбални антигени.
Следва реакция Аг-Ат в ретробулбарното
пространство и имунно възпаление.
 Патогенеза на клинико-
функционалните синдроми
3. Смесени синдроми
Дължат се на :
 Увеличени тироидни хормони в кръвта
 Активиран симпатикус
 Повишена възбудимост в ЦНС
Тук се включват:
• Повишена физ.и умствена активност за
кратко време
• Бързо изчерпване на тази активност
• Тироксинова миопатия – дистрофични
промени в двигателните неврони на гр.мозък
и нарушена креатининова обмяна.
 Патогенеза на клинико-
функционалните синдроми
• Отслабване на тегло – активираният
симпатикус засилва липолизата в
мастната тъкан.
• Тиреотоксично сърце – дистрофични
промени в миокардните клетки поради
намален АТФ в тях.
• Топла, мека, влажна кожа (кадифена) –
дължи се на декупелуване на
окислителното фосфорилиране и
засилено излъчване на топлина.
 Най-лошият вариант
Макар и много рядко, ТТ може да
бъде част от дисиминиран
автоимунен процес наречен
автоимунен полиендокринен
синдром (Тип 2; АвДом), който се
комбинира с Пернициозна анемия,
Витилиго, Захарен диабет тип 1,
Адисонова болест и Системен лупус.
 Клинични прояви при
хипертироидизъм
 Струма (гуша)
 Увеличена основна обмяна (субфебрилитет)
 Повишена възбудимост*, тремор, психози
 Екзофталм (в 50%) и очни симптоми
 Отслабване, диария
 Тахикардия, ритъмни нарушения, диспнея
 Аменорея, инфертилитет
 Изпотяване (топла, кадифена кожа, др.)
Клинични прояви при
хипертироидизъм
Лечение на Базедовата болест
 Консервативно (много успешно) -
Тиреостатици
 Хирургично (при индикации)
Премахват се ¾ от жлезата - след
това риск от хипотироидизъм !
 Допълнително симптом. лечение
(ГКС за екзофталма; β-блокери, др.)
 Благодаря
за
вниманието!