Дентин

Състав, формиране и структури

доц. В. Кондева
 Дентин

Емайл

1. Представлява основният обем от

Дентин
ТЗТ и дава формата на зъба.
2. Определя формата на коронката. Пулпа
3. Физически и химически
дентинът е сходен с костите.
4. И двете тъкани са считани за
живи, защото съдържат жива
протоплазма.
Цимент
 Физически характеристики

1. Светло жълт цвят, който потъмнява с възрастта.

2. Еластичен и е обект на лека деформация.

3. По-твърд от кост, но по-мек от емайла.

4. По-ниско съдържание на минерални съставки в

сравнение с емайла.
 Състав на дентина

1. Неорганична съставка - 87% неорганични

хидроксиапатитни кристали, флуорапатит, карбоксиапатит;
2. Органична съставка - 13% колагенови фибри с малко
количество други протеини и вода;
 Колагенът е основно от тип I с малко количество тип III и
V;
 Неколагенови матриксни протеини изпълват
пространството между колагеновите фибри и се натрупват
по периферията на дентиновите каналчета;
 Неколагенови протеини:
- Дентинови фосфопротеини – фосфофорин, дентинов
сиалопротеин, дентинов матриксен протеин1,
остеонектин, остеокалцин, костен сиалопротеин,
остеонпонтин, протеогликани и др.
 Произход на дентина
Дентинът се произвежда от клетки, наречени
одонтобласти, които се диферензират от ектомезенхимни
клетки на зъбната папила.
По този начин зъбната папила е формативен орган по
отношение на зъбния дентин, а самата папила в
последствие се преобразува в зъбната пулпа.

зъбна папила
 Дентиногенеза

1. Започва след финалната диференциация на

одонтобластите и субодонтобластите;
2. Одонтобластите оформят своите израстъци;
3. Освобождава се място под базалната мембрана;
4. На това първо свободно място започва формирането.
 Жизнен цикъл на одонтобластите

Наблюдават се 3 стадия в живота на одонтобластите:

1. Стадий на диференциация
2. Формативен стадий
3. Старчески (латентен) стадий
 1. Стадии на диференциация на одонтобластите:

 Преди диференциацията
вътрешният емайлов епител е
отделен от денталната папила
от тънка мембрана, наречена
“membrana preformativa”;

преодонтобласти В ранния камбанковиден

стадий, под влияние на
вътрешния емайлов епител,
периферните ектомезенхимни
Membrana
preformativa клетки, се диференцират в
преодонтобласти.
Характеристика на
преодонтобласти  Диференцират се от
ектомезенхима на зъбната
папила
 Диференциацията се
повлиява от сигнални
молекули и растежни
фактори, произведени от
вътрешния емайлов
епител
 Огледално развитие в
сравнение с
преамелобластите
 Преодонтобластите са
удължени и натрупват
високо количество
цитоплазма поради
увеличаване обема и
A -преодонтобласти; продукцията на протеин-
В – преамелобласти; синтезиращите органели
С – базална мембрана;
 Одонтобластна диференциация

Недиференцираните ектомезенхимни клетки (A) на зъбната

папила се делят (B), при което митотичното им вретено е
перпендикулярно на базалната мембрана. Дъщерните клетки (C),
повлияни от епителните клетки (D), се диференцират в
одонтобласти (E).
 С диференцирането си одонтобластите започват да произвеждат
органичния матрикс на дентина, който започва минерализация /5/;
 С отлагането на органичния матрикс на дентина, одонтобластите се
придвижват към центъра на зъбната папила, като оставят в дентина
цитоплазмени израстъци /6/;
 По този начин се формира тубуларната структура на дентина /7/.
 2. Формативен стадий на одонтобластите:

 Концентрация на клетъчни органели, гранулерни

компоненти и глобуларни елементи
 Производство на първо количество дентин (дентинов
матрикс)
 Одонтобластите се отделят от базалната мембрана
 Оставят по един израстък, затворен в дентиновите
тубули (одонтобластен израстък).
 С отлагане на дентина, каналчето и израстъка увеличават
дължината си.
Характеристика на одонтобласти

 А – ядро;
 В - секреторен край;
 С – секретиран матрикс.
 Дентин-произвеждащи клетки,
които се диференцират от
клетки на зъбната папила;
 Започват секретиране на
органичен матрикс в областта
непосредствено съседна на
вътрешния емайлов епител, в
областта на бъдещите
туберкули на зъба или режещи
ръбове;
 Формиране на дентиновите тубули

С удъжаване на одонтобластния
израстък, дентиновите тубули се
запазват в структурата на дентина и
новият матрикс се оформя по
периферията на тубулите;
 Одонтобластни клетки и израстъци

Дентин Пулпа

Одонтобластни израстъци Одонтобластни клетки

 Етапи на дентиногенезата

1. Формиране на органичен матрикс:

 Фибрилогенеза;
 Матурация на дентиновия
матрикс.

2. Минерализация на матрикса.
Фибрилогенеза. Синтез на колаген и подредба на
фибрилите и фибрите

 Колагенът в дентина е основно

тип I с малки количества тип V и
малко тип III колагенов тример;

 Колагенът тип I е ключов

структурен компонент на
дентиновия матрикс.
Влакна на Корф

 Първият знак за синтез на

дентин е появата на
отчетливи колагенови
фибрили с голям диаметър,
между 0,1 и 0,2 µm и се
наричат влакна на фон
Корф;
 Започват дълбоко между
одонтобластите,
продължават към вътрешния
епител и се залавят в
структурите непосредствено
под епитела.
 Формиране на органичния матрикс на дентина

 Следващата стъпка в
производството на дентина
е формирането на неговия
органичен матрикс;
 Одонтобластите се
диференцират в
субстанцията на зъбната
папила;
 Първия дентинов колаген се
синтезира от тях и се отлага
в основното вещество на
папилата.
Слой поляризирани одонтобласти
 Предентин

 Новосекретираният дентин е
неминерализиран и се
нарича предентин;
 Лесно разграничим е при
оцветяване с хематоксилин-
еозин, защото се оцветява
по-слабо от зрелия дентин;
 Обикновено е с дебелина
10-47 микрометра и е най-
вътрешният пласт на
дентина;
 Състои от колаген,
гликопротеини и
протеогликани.
 Минерализация на дентиновия матрикс

1. Минералната фаза първо се проявява в матриксните

везикули под формата на единични кристали, за които
се приема, че използват за ядро фосфолипиди от
мембраната на везикулите;

2. Кристалите растат бързо, разкъсват границите на

везикулите и прорастват под формата на група
кристалити, които се сливат със съседни групи и
образуват непрекъснат слой минерализиран матрикс.
Ранна минерализация на
дентиновия матрикс

Ново празно пространство се

освобождава от одонтобластите за
формиране на нов слой дентин
 Видове минерализация

Наблюдават се два модела

на минерализация, които
изглежда се влияят от
скоростта на формиране на
дентина:
 Глобуларна
минерализация;
 Линеарна
минерализация.
 Глобуларна минерализация

1. Състои се в отлагане на кристали

в няколко малки зони на
матрицата в резултат на хетерогенно
улавяне на колагена;
2. С увеличаване размерите на
кристалите настъпва сливане на
зоните и формиране на единна
минерализирана маса;
3. Този модел на минерализация се
вижда най-ясно в етапите на растеж
преди и по време на сливането на
растежните зони;
 Глобуларна минерализация

Зърнест слой на Томес

1. При разглеждане на срез на
корена, се наблюдава
зърнесто-изглеждащ слой
дентин, разположен под
цимента на корена;
2. Този слой се нарича
зърнест слой на Томес;
3. При пациенти, които са
страдали от недостиг на
витамин D;
4. Най-често такъв слой се
наблюдава при първите
A –Околопулпен дентин; B,-Глобуларен слой; постоянни молари.
C-Мантел дентин; D-Зърнест слой;
E-ЕЦГ; F- Емайл; G,-Цимент
 Линеарна минерализация

При по-бавно отлагане на кристали, минерализационният

фронт изглежда общ и минерализацията е линеарна.

Емайл

Линии
Стрии на Рециус
на Оуен

ЕДГ
Дентин
Двете посоки на формиране на дентин – надолу по склона на
туберкула към шийката и в дебелина
3.Сенилен период на одонтобластите:

1. Aктивно секретиращите одонтобласти леко намаляват

размерите си.

2. Одонтобластните израстъци спират да се издължават;

3. В този етап одонтобластите произвеждат единствено

вторичен дентин.
 Етапи от формирането на дентина и видове дентин

Дентин се формира през целия живот на зъба, ако пулпата е жива

 Видове дентин

Първичен Вторичен Третичен дентин/

репаративен дентин/
физиологичен физиологичен неправилен вторичен
дентин дентин дентин

Мантел Околопулпен Перитубуларен Интертубуларен

дентин дентин дентин дентин
 Първичен и Дентинът, образуван в зъба преди завършване на
вторичен дентин апикалния отвор на корена. Първичният дентин е
с правилен модел на тубулите.

Мантел Първият формиран предентин, който зрее с

дентин матурацията на зъба

Околопулпен
дентин Слой дентин на външната пулпна стена.

Перитубуларен Дентинът, който изгражда стената на дентиновото

дентин каналче.

Интертубуларен
дентин Дентинът, който изгражда между тубулите.
 Предентин, дентин, одонтобласти

дентинови
каналчета
АБ
Предентин

пулпа
ОБ

дентин
 Първичен
Първичният дентин, основният обем
физиологичен
дентин
от дентина на зъба, е разположен между

емайла и пулпната камера;

 Външният му слой, разположен най-близо до емайла, се
нарича мантел дентин. Този слой е специфичен само за
първичния дентин;
 Мантел дентинът се формира от новодиференцирани
одонтобласти и представлява слой от около 150
микрометра.
Под него е разположен околопулпният дентин, който е по-
слабо минерализиран, но по-голям като обем. Формира се
от одонтобластите след формирането на мантел дентина.
 Вторичен Вторичният дентин се образува след завършване
физиологичен на кореновото формиране и синтезирането му е
дентин много по-бавно. Образуването не е с еднаква
скорост в целия зъб, а е по-бълзо в сегментите на
дентина в коронковата част;
Този процес продължава през целия живот и е
отговорен за по-тясната пулпна камера при по-
възрастните пациенти;

Третичен дентин Третичният дентин, известен още като

репаративен дентин, се образува в резултат на
реакция на действието на дразнител – атриция
или кариес.
Вторичен
дентин

Първичен
дентин

Третичен дентин
 Мантел дентин;

Топография на дентина Околопулпен

дентин;
Интерглобуларен
дентин;

Предентин.
 Мантел дентин

1. Най-повърхностният слой дентин;

2. Най-високо минерализиран;
Това се дължи на:
Наличието на влакната на
Корф;
Успоредното им подреждане;
Което помага за по-плътно
подреждане на кристалите;
Съответно са по-малки
интеркристалните
пространства;
И има по-малко органична
материя.
Мантел дентин

 Най-високо
минерализираният дентин;
 Най-близък до емайла по
ниво на минерализация;
В този слой
одонтобластните
израстъци губят своята
извивка.
Околопулпен дентин

1. Най-дебелият слой дентин;

2. По-слабо минерализиран от мантел
дентина;
 Колагеновите влакна в
околопулпния дентин са по-
тънки -β-fibers;
 Влакната на Корф (α- fibers) са
по-малко;
 Кристалите са подредени по
влакната;
 Разположени са хаотично и имат
големи интеркристални
пространства.
Интерглобуларен дентин – в глобуларния слой

1. Между мантел дентина и

околупулпния има слой
дентин, в който
минерализираните глобули
не се сливат;
2. Нарича се глобуларен слой;
3. При напречен срез на
дентина, по-слабо
минерализираните области
на дентина се вижат като
неправилно офомени
полумесеци, наречени
интерглобуларен дентин.
 Предентин
A – Одонтобласти в пулпата;
B - Предентин;
C- Пулпа;
D – Дентинови тубули
1. Представлява новообразуван
дентинов матрикс по границата
между дентина и пулпата;
2. Предентинът е доказателство, че
дентинът се образува в два етапа:
 Първи – отлагане на органичния
матрикс;
 Втори – добавяне не
неорганичната сътавка;
3. По време на формиране на
първичния дентин, 4µm предентин се
формират и минерализират всеки
ден;
4. След влизане в оклузия и функция,
тази активност спада до 1.0 - 1.5 µm
на ден;
 Предентин

 Дентинът минерализира
след формиране.
 Процесът започва в малки
сферични зони.
 Те растат и се сливат, за да
образуват
минерализационен фронт
(слой минерализация по
предентиновия край).

A – Одонтобласти; В – Предентин;
С – Глобули на минерализация; D-дентинови
тубули.
 Инкрементални линии

1. Дентинът се отлага инкрементално, което означава, че

определено количество матрикс се отделя всеки ден,
следвано от пауза в активността през нощта;
2. Тази пауза води до изменения в матрикса, известни като
инкрементални линии или линии на фон Ебнер;
3. Пренаталният и постнаталният дентин са разделени от
акцентирана линия, известна като неонатална линия,
която отразява смущенията в минерализацията,
предизвикани от физиологичната травма на раждането.
Инкрементални линии на фон Ебнер

1. Тези линии вървят под

прав ъгъл спрямо
дентиновите тубули и
обикновено отразяват
нормалното ритмично
линеарно отлагане на
дентин;

2. 5-дневният инкремент
може да се види ясно
на срезове – с
разстояние по около
20µm.
Контурни линии на Оуен (А)

1. Друг вид инкрементални

линии в дентина са
контурните линии на
Оуен;
2. Причиняват се от
значителни смущения в
минерализацията;
3. Разпознават се при
надлъжни срезове;
4. Линии на Рециус (B) в
емайла
Структура на дентина

При микроскопски изглед

на дентина могат да се
разграничат следните
структури:
 Дентинови тубули;
 Перитубуларен
дентин;
 Интертубуларен
дентин.
 Дентинови тубули
 Дентиновите каналчета
имат по-широк диаметър
по-близо до пулпата и се
стесняват с приближаване
на ЕДГ;
 На нивото на ЕДГ,
каналчетата се разклоняват;
 Това води до увеличена
плътност на дентинови
тубули при напречен срез на
дентина в тази област;
A. Одонтобластни израстъци в  На този срез се вижда
каналчетата; фестонираният вид на ЕДГ;
B. ЕДГ;  Върховете на фестоните са
C. Емайл;
D. Емайлово вретено
към емайла.
дентинови тубули
S-образна извивка на дентиновите каналчета

A. S-образна извивка на дентиновите каналчета;

B. ЕДГ;
C. Мантел дентин;
D.Околопулпен дентин.
Дентинови каналчета

Коронарен дентин

Коренов дентин
Одонтобластни израстъци в тубули със странични разклонения

Дентиновите тубули най-

често имат странични
разклонения, чрез които
одонтобластите
комуникират един с друг.
Тези клончета са най-
многобройни в корена на
зъба

A- Одонтобластен израстък;
B- Латерални клончета на дентиновия тубул
 Дентинови тубули

Перитубуларен дентин Интертубуларен дентин

Напречен срез на дентин

1. Всеки тубул е запълнен с

одонтобластен израстък или негово
разклонение /Т/;
2. Перитубуларният дентин е беден
на колаген и по-силно
минерализиран от останалата част
на дентина /Р/.
3. Дентинът между тубулите се нарича
интертубуларен /I/.
 Физиология на дентина

1. Метаболизмът на дентина се осигурява от

пулпата;
2. Метаболизмът се осъществява от
одонтобластните израстъци;
Одонтобластни израстъци

1. Одонтобластите изграждат слой клетки по периферията

на пулпата и притежават израстъци в дентина;
2. Броят дентинови тубули с одонтобластни израстъци
наброява между 59 000 и 76 000 на квадратен милиметър
коронарен дентин;
Нервни окончания около одонтобластите в предентина
 Функции на одонтобластите
По време на дентиногенезата:: По време на функционалния
стадий:
1. Синтезираща функция: 1. Запазва се синтезиращата
Одонтобластите функция;
синтезират протеини, 2. Осъществяват метаболизма
матрикс, макромолекули на дентина;
и колаген; 3. Осигуряват връзка между
емайла, дентина и пулпата;
2. Секреторна функция: 4. Определят
Одонтобластите отделят чувствителността на
ß-влакна (колаген), дентина;
аморфна маса и 5. Имат защитна функция:
неорганична материя;  Репаративен дентин;
 Склеротичен дентин;
3. Структурират и  Вторична и третична
минералзират дентиновия
матрикс. дентиногенеза.
 Физиологична вторична дентиногенеза

1. Представлява по-бавното отлагане на дентинов матрикс,

което се осъществява след завършване на коронката и
корена и продължава през целия живот;
2. Вторичният дентин се отлага по цялата периферия на
пулпата, но отлагането е асиметрично с по-големи
количества по пода и покрива на пулпната камера.
Третична дентиногенеза
1. Третичният дентин се визуализира като ирегулярна
калцифицирана тъканна маса, нарушаваща нормалната
подредба на одонтобластите;
2. Представлява локално отлагане на дентин в отговор на
външни дразнители (кариес, травма, износване и др.);
 Третична дентиногенеза

Третичният дентин включва широк спектър отговори:

 Регулярен третичен дентин;
 Диспластичен атубуларен дентин;
 Реактивен дентин;
 Репаративен дентин.

При силни дразнители в дентина е възможно пълно

запълване на пулпната камера с твърда дентинова
тъкан.
Репаративен дентин
 Реактивен дентин

1. Представлява третичен дентинов матрикс, отложен от

оцелели постмитотични одонтобластни клетки в отговор
на определен стимул;
2. Този отговор обикновено е на по-слаби стимули и
представлява повишена секреторна активност на
съществуващи одонтобласти, отговорни за синтеза на
първичния дентин.
 Склеротичен дентин

1. Склеротичният дентин представлява дентинови тубули,

които са запълнени с калцифициран материал;
2. Когато това се случи с няколко тубула в една област,
дентинът придобива лъскав вид и става прозрачен;
3. Това е резултат от натрупването на минерали в тубулите
без образуване на дентин и дифузна минерализация при
наличие на витален одонтобластен израстък;
4. Поради намаляването на пермеабилитета на дентина,
което причинява, склерозирането може да удължи живота
на пулпата.
Склеротичен дентин Кариес
 Мъртви пътища

1. Когато дентинът е увреден, дентиновите

израстъци умират или се свиват към
пулпата, което оставя дълги празни
дентинови тубули.
2. Области с празни тубули се наричат
мъртви пътища и изглеждат като тъмни
области при надлъжен срез.
3. С течение на времето тези мъртви
пътища могат напълно да се запълнят с
минерални съставки.
4. Такива области се наричат слепи
пътища и изглеждат бели на срез.
5. Адаптационното преимущество на
слепите пътища е затварянето на
тубулите, което не допуска навлизането
A- Мъртви пътища; B- Слепи пътища
на бактерии и токсини към пулпата.
 Виталитет и чувствителност на дентина

1. Виталитетът на дентина е неговата способност да реагира

на физиологични и патолотични стимули.
2. Формирането на вторичен и третичен дентин, както и
болковата чувствителност, са знаци за виталност.
3. Няколко теории опитват да обяснят механизма на
чувствителност и виталитет на дентина:
 Трансдюсерна теория,
 Кондуктивна теория,
 Хидродинамична теория на Бранстрьом.
 Трансдюсерна теория

Според нея одонтобластът и неговите израстъци са способни

да предават нервни импулси сходно на нервни клетки;
Недостатъци на теорията:
1. При изследване е установено, че не се предизвиква болка
при използване на вещества върху открит дентин, а
същите вещества причиняват болка върху открити нервни
окончания.
2. Измерването на мембранния потенциал на
одонтобластите показва ясно, че той е прекалено нисък,
за да може да предава болков импулс.
Кондуктивна теория

1. Според тази теория, известна още

като теория за интратубуларната
инервация, дентинът е богато
инервиран и тези нервни окончания
предават импулси към мозъка.
2. Нови проучвания показват, че
предентинът и първият слой от
околопулпния дентин (0.2mm) са
инервирани от нервни фибри от
плексуса на Рашков.
3. Тези фибри вървят успоредно на
одонтобластните израстъци в
дентиновите тубули.
 Кондуктивна теория

4. Плътността на нервните фибри е по-висока в

коронарния дентин, отколкото в цервикалния, а в
кореновия дентин - липсват.
5. Някои автори твърдят, че тези влакна завършват на
нивото на ЕДГ, но засега няма хистологични
доказателства.
Недостатъци на теорията:
6. Не успява да обясни по-голямата чувствителност в
ЕДГ в сравнение с останалите части на дентина.
Хидродинамична теория

1. Хидродинамичната теория е
разработена през 60те години на
миналия век и е широко приета.
Известна е още като
физиопатологична теория за
дентинова чувствителност.
2. Температура, осмотични промени,
елекрически, химически
дразнители и дехидратация са
основните болкопричиняващи
дразнители.
Хидродинамична теория

3. Според тази теория, тези стимули

увеличават центробежният ток на
течността в дентиновите тубули, което
води до повишаване на налягането в целия
дентин. Това на свой ред води до
стимулиране на интрадентиновите нервни
рецептори за налягане (барорецептори),
което води до предаване на импулса под
формата на болка.

4. Берман описва тази реакция като:

„Коефициентът на топлинно разширение на
тубулната течност е около десет пъти по-
голям от този на тубулната стена. Ето защо,
при приложение на топлина върху дентина,
ще последва разширение на течността, а
при приложение на студено ще последва
нейно свиване, като и двете реакции ще
предизвикат импулс в механо-рецептора“.