ЛЕКЦИЯ № 11

ПРОФИЛАКТИЧНИ АПАРАТИ

Профилактичните апарати дават възможност за отстраняване на вредните навици,

които във временно и смесено съзъбие оказват решаваща роля за формирането на
ЗЧД. Прилагат се в периода на стабилно временно и смесено съзъбие.

І. Пасивни профилактични апарати.

Потискат затвърдения вече условен рефлекс чрез механични прегради и прекъсват
рефлекторната дъга.
1. Вестибуларна бленда по Крауз. Използва се за отстраняване на вредния навик да
се диша през устата без да e налице морфологична причина.
Граници:
Блендата се разполага във вестибулума между алвеоларните гребени и бузите
до преходната гънка и до последните налични зъби.
Изработване:
Зъбите и алвеоларния гребен се изолират с восък с дебелина една восъчна плака на
4-5 мм от гингивалния ръб, за да не опира блендата в тях.
Изработва се в работна оклузия в състояние на физиологичен покой. Моделите се
включват в оклудатор.
Преди изработването на апарата върху моделите се очертават границите на блендата с
химически молив.
Нагрява се ¼ плака розов восък до пластифициране и се поставя с леко притискане
върху очертаното място, където не трябва да опира блендата. С нагорещено
моделажно ножче се залепват краищата на восъка към модела.
Преди да се моделира блендата с тампон се талкира цялата вестибуларна повърхност
на горния и долния модел и поставения восък.Изработването й става от бързо
полимеризираща пластмаса.
Изработване от топлополимеризираща пластмаса. Изработването на апарата става с
половин плака розов восък, която се нагрява до пластифициране и се притиска леко
върху вестибулума до границите на бъдещия апарат, вкл. и върху поставения вече
восък. С моделажно ножче се изрязват излишните части от восъка като се остави
необходимото място за френулумите на горната и долната устна.
Дебелината на апарата в средата трябва да е в размер на две плаки восък, а към
преходната гънка – около една плака восък. От дължината на една восъчна плака се
изрязва лента с ширина около 3-4 мм, залепва се по крайния ръб на апарата и се
заглажда добре. Опаковането на вестибуларната бленда може да стане по два начина:
а/ без работни модели – опакова се без вал. Апаратът се поставя в едната част на
кюветата така, че изпъкналата му част да е нагоре и да не стърчи навън от другата
половина. Гипсът достига навсякъде до восъчния ръб.
б/ с предварително отливане на гипсово блокче – моделираната бленда се изважда
от работните модели, разбърква се бял гипс и се насипва върху вдлъбнатата част на
апарата. Гипсът се оформя като блокче на нивото на страничните крила на апарата.
Блокчето с апарата се поставя в кюветата, като основата му е успоредна на основата на
кюветата.
Поставянето на пластмасата и полимеризирането стават по познатите методи.
На вестибуларната бленда се правят три отвора, като през 3-4 седмици
последователно се затварят с пластмаса. Така постепенно се отстранява дишането
през устата.

2.Вестибуларна пластинка по Кьорбитц.

Разликата от блендата по Крауз е, че този профилактичен апарат може да има и
лечебно действие или да служи като миотренер при миогимнастика.
Граници:
Те са значително редуцирани и не достигат преходната гънка и моларните зъби.
Пластинката на Кьорбитц трябва да опира в зъбните корони на фронталните зъби.
Изработване:
- На гипсовите модели се радират техните вестибуларни повърхности.
- Там, където пластинката не трябва да опира, моделът се подплатява с
восъчна плака или оловно фолио – вестибуларната повърхност на алвеоларните
гребени на горна и долна челюст.
- На спиртна лампа се нагрява ¼ плака розов восък до пластифициране и се
притиска върху вестибуларните повърхности на зъбите и алвеоларните гребени до
крайните очертания на апарата.
- От хром-никелова стомана тел с дебелина 0,9 мм се огъва Ώ – образен
пръстен. Диаметърът му трябва да бъде около 1-1,5 см, а ретенционните му краища да
са вълнообразни. Поставя се точно в средата на апарата, на мястото, което отговаря на
устната цепка.
Върху ретенционните краища се накапва допълнително восък.
При опаковането пръстенът трябва да се потопи в гипса, насочен към основата на
кюветата.

ІІ. Активни доминантно-рефлекторни апарати.

Принципи на действие: Създават нов безусловен рефлекс, който потиска условния
рефлекс /вредните навици/.
Изработва се в централна оклузия и се включват в оклудатор. Представлява апарат с
базова пластмасова част и активно действащо приспособление във фронта.
Признат е българският патент на Боянов-Декова. Основната цел е да се премахне за
кратко време повторението на вредния навик чрез убождане на пръста или устната.
Пластмасовата база е разположена вестибуларно на долната челюст. Има и
лингвални пелоти.
Двете части са свързани с тел 0,8 мм зад последните долни зъби.
Изработването на базовата част става по начините описани до сега за блендите.
Пружиниращата част се фиксира във фронталната част на апарата.
Рефлекторно-действащото устройство се състои от:
- пружинки от тел 0,6 мм /2 броя/, фиксирани вертикално във фронталната
част на вестибуларната пластинка и в хоризонталната пластинка.
- хоризонталната пластинка е от пластмаса с дебелина до 2 мм с три-четири
броя отвори за телчетата, дълга в зависимост от разстоянието между канините. Тази
пластинка се изрязва и от плексигласова плочка, нагрява се внимателно на спиртна
лампа и се оформя по зъбната дъга. На двата ѝ края от долната страна се правят
отвори, в които се поставят пружинките и се фиксират с бързо полимеризираща
пластмаса.
- заострени пилчета /бодилчета/ - изработват се от тел 0,8 мм, минаващи през
отворите. Телчетата се фиксират в базовата пластмаса и дължината им е в
зависимост от случая.
Пружиниращата част на апарата отстои от долните фронтални зъби, а на
височина хоризонталната пластинка достига на 1-2 мм под режещите ръбове на
долните фронтални зъби.
Ако има ретрузия на долните зъби, тя достига до режещите ръбове на горните
фронтални зъби.
Върховете на шипчетата при спокойно положение не се показват от отворите. Ако
детето си смучи пръста /устната/, под натиска му хоризонталната пластинка с
пружинките слиза надолу, шипчетата се показват от отворите и убождат пръста.
Така болката става доминантно рефлеторен фактор.
Подобна пластинка може да се изработи и в горна челюст.
Състои се от: небцева плака,
пружинираща част,
заострени телчета,
ретенционни куки,
вестибуларна дъга.
Изработва се в централна при оклузия при неутрална захапка и в работна оклузия
дълбока и дистална захапка.
- Моделите се включват в оклудатор.
- Ретенционни куки – еднораменни куки.
- Пружинките – изработват се от стоманена тел с дебелина 0,4 мм, която се
огъва около тел с дебелина 3-4 мм. Техниката на изработването е същата както при
рефлекторния апарат за долна челюст.
- Заострените телчета – изработват се от тел 0,5 мм, като единият край се
изработва ретенционно, а другият се заостря. Пружинките се фиксират встрани от
средната линия в предната част на небцето с разстояние между тях 5-6 мм, а
заострените телчета се фиксират в центъра на пружинките.
- Небцовата пластинка – изработва се от половин плака розов восък, която се
пластифицира на спиртна лампа. Притиска се плътно по небцето и се изрязва. В
предната част /от канините до инцизивите/, където ще лежи пружината, восъкът се
притиска малко повече, за да се получи по-тънък слой.
Поставя се един кант от восък с диаметър 3-5 мм, като се започва от първия временен
молар отляво, пресичайки небцето до същия зъб от другата страна. Дисталният край на
този кант се заглажда, за да се получи непрекъснат преход.
С помощта на моделажно ножче небцевата пластинка се залепва по дисталния край и
по зъбите.
Дисталната част на небцето се заглажда, а медиалната част на канта оставя като
прагче.
В предната част на небцето се фиксират пружинките и шипчетата.
Пружиниращата пластинка се изработва от бързо втвърдяваща се пластмаса.
Върху пружинките и заострените телчета се поставя восък с дебелина 1-2,5 мм. Да
останат свободни половината от височината на канта, ретенционните краища на
пружинката и 2-2,5 мм от връхчетата на заострените телчета. Останалите части на канта
и заострените телчета се изолират.
Върху предната част на пластинката се поставя тесто от самополимеризираща
пластмаса. Оформя се така, че да достигне дистално канта и да не надвишава
височината му. Медиално покрива половината от клиничните корони на фронталните
зъби.
Върховете на шипчетата трябва да достигнат до горната повърхност на пружиниращата
пластинка, без да се показват навън.
След втвърдяването на пластмасата апаратът се поставя в гореща вода, за да се стопи
восъкът под пружиниращата пластинка, след което се полира.

МЕСТОПАЗИТЕЛИ
При преждевременна загуба на млечни зъби е необходимо да се запази мястото за
пробив на постоянните зъби.
1. Неснемаеми местопазители
а/ местопазител с пръстен и телена конструкция.
В повечето случаи се използва фабричен пръстен и към него се припоява
телена конструкция, изработена от тел 0,9 – 1,00 мм.
Тази конструкция има компенсаторни извивки във вестибуло-лингвална посока и да е
огъната по формата и апроксималната повърхност на предностоящия зъб. Отстои от
алвеоларния гребен на 1-2 мм. Към дисталната повърхност на предностоящия зъб и
ширината му да бъде такава, че да не пречи на пробива на зъбите. Огънатата тел се
залепва към коронката /пръстени/ с леплив восък и след това се припоява по
познатите методи. Следва почистване и полиране.
б/ местопазител с два пръстена на двата срещуположни зъба и хоризонтален
бюгел, припоен неподвижно за двата пръстена.
в/ местопазител с два пръстена на двата срещуположни зъба и канюлково
включване към предстоящата коронка.
Най-напред се изработва канюлката.
- Дължината й трябва да е приблизително колкото е височината на дисталната
апроксимална повърхност на предностоящия зъб.
- Да бъде 1-2 мм над ръба на пръстена откъм шийката на зъба.
- Да бъде на 1-2 мм под нивото на дъвкателната повърхност на зъба.
- Канюлката се залепва с леплив восък вертикално по средата на дисталната
повърхност.
- Припоява се по познатите методи.
Хоризонталната гредичка /бюгел/
Изработва се с прави клещи от тел 0,9 – 1 мм.
Премерва се дългото рамо на гредичката, което достига до медиалната страна на
задностоящия зъб.
Дългото рамо се залепва с леплив восък към медиалната страна на пръстена на
задностоящия зъб на 1-2 мм под нивото на дъвкателната повърхност на зъба.
Припоява се по познатите методи.
Този местопазител може да бъде изработен и със ставно включване към
апроксималните повърхности на двете коронки /пръстени/.
Следва почистване и полиране на местопазителя.

2. Снемаеми местопазители.
а/ При загуба на два или повече зъби едностранно или двустранно се използва
протезка местопазител.
Изисквания при изработването й:
- Пластмасата да достига до средата на алвеоларния гребен, без да го обхваща
вестибуларно.
- Да се използват куки, които обхващат междузъбното пространство или
еднораменни куки.
- За по-добра дъвкателна ефективност може да се сложат изкуствени зъби в
областта на дефекта.
б/ При загуба на зъби във фронталния участък на горна челюст.
На работния горен модел трябва да е отпечатано точно анатомично мястото на
липсващите зъби, оралните повърхности на останалите зъби, вестибуларното
пространство и небцето.
На работния модел на долната челюст трябва да са налице всички зъби-
антагонисти.
Моделите се включват в оклудатор.
Моделират се и се опаковат както частичните протези.
Граници на плаката.
- В областта на премоларите палатинално плаката върви под екватора, а в
областта на моларите – до екватора.
- Дисталната граница на протезата завършва зад 6-те зъби с неголяма
дъгообразна извивка.
При детските протези е задължително зъбите във фронталния участък да бъдат
наредени така, че горните изкуствени резци да покриват долните естествени по
такъв начин, че да се задържат от придвижване нагоре и напред под натиска на
езика.
в/ Местопазител тип Кемени.
Състои се от:
- зъби
- зъбноалвеоларни куки.
- съединителна част.
Обхваща малък участък в областта на липсващите зъби от двете страни, но не
цялата челюст. Небцето и противоположната половина на челюстта остават свободни.
Двата модела на горна и долна челюст се поставят в централна оклузия и се
фиксират в оклудатор.
Най-важната част на местопазителя са зъбно-алвеоларните куки. Определят се
зъбите, които ще ги носят. Не се избират съседните на липсващия зъб, а вторите или
даже третите зъби след тях. Това осигурява еластичността на куките от пластмаса.
Във временно съзъбие поради недобре изразени зъбни шийки за носители на зъбно-
алвеоларните куки се избират зъбите с ретенционен алвеоларен гребен.
Долната външна граница на местопазителя минава във вестибулума по границата
между подвижна и неподвижна лигавица.
Тя е леко закръглена в двата края.
Откъм лингвално долната страна на местопазителя е приблизително също толкова
дълга и на същата височина.
Горните вътрешни граници са по-извити, отстоят около 2-3 мм от гингивалния ръб и
следват неговата форма.
В областта на зъбите, които носят зъбно-алвеоларните куки, границите са полулунно
отворени към дъвкателните повърхности и минават през средата на клиничните
коронки на опорните зъби.
Страничните граници са вертикални.
Работи се и с бързо втвйрдяваща под налягане или фотополимеризираща пластмаса.