Шини при фрактури на горната челюст.

Горночелюстните кости ограничават три празнини — устната, носната и

двата горночелюстни синуса. Костите им са тънки, с малко спонгиозно
вещество и неподвижно свързани с останалите лицево-черепни кости.
Мимическите мускули, които се залавят за тях, са слаби и не оказват
влияние за разместване на фрагментите след фрактура. Разместването на
горночелюстните фрагменти се предизвиква от силата на удара и тежестта
на костите. Поради тези особености горночелюстните фрагменти се
изместват предимно надолу и за тяхното репониране се използуват апарати
с външноустни удължения. Ако удълженията са еластични, те се
привързват към една гипсова шапка на главата чрез метален тел. Ако не са
еластични, привързването им към гипсовата шапка става с помощта на
еластични каучукови пръстени. За репонирането на горната челюст има
няколко вида апарати, които задържат към главата на болния с помощта на
гипсова шапка.
Гипсова шапка. Гипсовата шапка се задържа добре върху главата, когато
обхваща почти цялата й окосмена повърхност. Използува се за фиксиране
иа различни челюстно-лицеви апарати за ортопедично лечение в областта
на горната и по-рядко — в долната челюст. Изработването й се извършва в
следната последователност.
Най-напред се огъват от двумилиметров алуминиев или друг подходящ тел
две три зъби куки, които приличат иа закачалки с ретенцнонно извити
краища. Общата дължина на закачалката е 10—12 см, а разстоянието
между всеки две куки е 3—3,5 см или общо б—7 см. Разстоянието между
трите куки отговаря на пространството, ограничено от две успоредни
линии, конто минават през трагуса на ухото и страничния ръб иа очницата.
За изработване на шапката са необходими едно парче плат н гипсови
бинтове. Плата се поставя върху главата на,болния с излишък, завързва се
отгоре и излишната част се изрязва. След това с намокрени гипсови
бинтове се правят няколко кръгови превръзки, които достигат почти
навсякъде до края на окосмената част на главата, като 1—2 см от плата се
оставят свободни. Превръзката с гипсовия бинт продължава през най-
високата част на главата, напред и назад няколко пъти и отново се
продължават кръговите превръзки, докато се постигне необходимата
дебелина. По този начин от двете страни на гипсовата шапка се получава
по един продълговат отвор и носенето на шапката се улеснява. На края по
линията, която минава на няколко сантиметра над веждата и горния ръб на
ушната мида, се поставя от двете страни по една от предварително
изработените закачалки, чиито ретенционни части добре се покриват с
кръгови превръзки от гипсовия бинт. Преди втвърдяването на гипса
излишната част от плата околовръст на шапката се обръща нагоре н се
залепва към гипсовата повърхност. Същото се прави и при двата
продълговати отвора след като видимата част от плата се среже по
средната надлъжна линия.
Така изработената шапка може да се снеме след втвърдяването на гипса,
позволява проветряване на главата през отворите и се понася лесно от
болните.
Освен гипсовата шапка за същата цел се използуват стандартни шапки,
изработени от брезентови ленти, но те лесно се разместват, не са удобни.
Репониращ апарат от фабрична лъжица и стенц. При фрактури на горната
челюст по Льо фор най-лесно и бързо може да се направи репониращ
апарат от подходяща горна лъжица и стенц.
В устата на болния внимателно се премерва една горна фабрична лъжица.
Ако е необходимо, с цветен молив се отбелязват пречещите части, които
трябва да бъдат изрязани.
Отбелязаните с цветен молив пречещи части се изрязват, заглаждат и
полират с гума. Вземат се две парчета стоманен тел с диаметър 2-2,1 мм и
дължина 15-25 см. Единият край на теловете се припоява към
вестибуларната плоскост на лъжицата в областта на малките и големите
кътници. свободната част от тела се огъва подходящо, за да излезе навън,
без да дразниустните и ъглите на устата, и се извива в дистална посока
покрай бузата, успоредно на дъвкателната равнина. Върху външната част
на двата тела се изработват по три кукички, симетрични на закачалките на
гипсовата шапка, но навити в обратна посока (надолу). Кукичките може да
се изработят чрез припояване, чрез двойно гъване на тела, и най-лесно при
огъване на П-образни клупове. След припояването апаратът се почиства и
полира.
Апаратът се изпробва, в лъжицата се постави размекнат стенц и без натиск
се нагласява в устата на болния. След втвърдяването на стенна между
кукичките на гипсовата шапка и апарата се обтягат каучукови пръстени
или конци с подходяща сила. Дозирането на силата зависи oт броя на
каучуковите пръстени, тяхната дебелина и разтягане. Посоката на
тегленето на пръстените трябва да съвпада с желаната посока на
преместването и да противодействува на разместването на фрагмента.
Репониращият апарат от фабрична лъжица н стенц за горна челюст се
изработва бързо и лесно, но поради недостатъчната твърдост на стенна
винаги има опасност от нежелателни размествания.
Имеднатна шина от бързо втвърдяваща са пластмаса. Фрактурите на
горната челюст по Льофор може да се репонират бързо и лесно със
самополимеризнраща пластмаса и стоманен тел с диаметър 1—1,5 мм.
В лабораторията се изработват от двойно усукан стоманен тел вътрешно-
външноустни лостове с дължина 15—20 см, като едновременно се огъват н
приспособленията за окачване на каучуковите пръстени.
В устата на болния се изработва лъжица от розов восък, която обхваща
само коронките на зъбите. Огънатите по дъвкателннте улеи стоманени
листове (вдясно и вляво) се нагласяват по дъното на лъжицата (може леко
да се залепят), в лъжицата се поставя бързо втвърдяваща се пластмаса и
леко се притиска към зъбите, като се внимава по възможност пластмасата
да не стигне до венечния ръб. След втвърдяването на пластмасата
восъчната лъжица се изважда, външните части на лостовете се огъват
около бузите и с помощта на каучукови пръстени се свързват със
закачалките на гипсовата шапка.
Имедиатната шина от бързовтвърдяваща се пластмаса се изработва лесно,
е малко подръчни материала. При нея има опасност от увреждане на
околозъбния венец. Тя не трябва да се прилага при зъби с къси клинични
коронки.
Околозъбна плакова шина. Околозъбната плакова шина обхваща зъбите
до екваторите и лежи върху неподвижната лигавица на 0,5-1,5 см от
венечния ръб.
Взема се отпечатък от горната челюст и след отливане на модела се
очертават границите на плаката. Вътре в тези граници се изработва
металически скелет от стоманен тел с диаметър 0,6—1,0 мм. който
осигурява пo-голяма здравина на шината. Ако между зъбните пространства
позволя ват или има изгубени зъби, вестибуларният и оралният тел се
съединяват помежду си с подсилващи части, които минават напряко на
алвеоларния гребен. След завършване не скелета цялата плака се изработва
от розов восък. Когато зъбите са по-малко на брой или недостатъчно
стабилни, плаката може дa обхване по-голямата част или даже цялото
небце, но възможностите за травматизиране на лигавицата се увеличават.
Свързването на вътрешно-външкоустните лостове с шината може да се
направи неподвижно или подвижно.
Неподвижното свързване се прави, като ретенционният край на лоста се
включи вътре в шината. За да се осигури подвижното свързване, от
подходяща тенекия се огъва една канюла с квадратно сечение и силно
ретенционни краища, които се включват вътре във восъка на шината.
Вътрешноустните краища на лостовете се изработнат със същия профил на
канюлата и предварително се изпробват дали влизат точно и плътно в нея.
Завършената и моделираната oт восък шина се опакова, изработва се от
пластмаса, почиства се и се полира.
Шината се ажустира в устата на болния и лостовете се свързват със
закачалките на гипсовата шапка. Околозъбната плакова шина осигурява
правилно репониране на горната челюст. Тя се използува за репониране на
фрактури по Льофор, за едностранни фрактури на горната челюст, за
фрактури на беззъба горна челюст, при което плаката се изработва като
цяла горна протеза, а при липса на костни фрагменти в горната челюст
може да се използува и като формиращапарат. Плаковата част на шината
трябва да се изработва много точно и внимателно, защото лесно
травматизира околозъбния венец и влошава състоянието на болния.
 Шини при фрактури на долната челюст.

Долната челюст е единична подвижна кост с подковообразна форма и

многостранни движения. За нея се залавят много и силни мускули, които я
теглят синергично и антагонистично. След счупване на долночелюстната
кост фрагментите почти винаги се разместват. Нарушава се функцията на
дъвченето, на говоренето, на дишането и вкусовите усещания. Понякога се
увреждат слюнчените жлези, езикът и пр. Независимо от посоката на удара
и тежестта на костите след време фрагментите се разместват изключително
под влиянието на мускулното теглене. Апаратите за репониране на
фрагментите може да се изработят само върху долната челюст или като се
включи като място за опора и здравата горна челюст. За раздвижване на
фрагментите се използва мускулна и механична сила в зависимост от
конструкцията на използувания апарат.
Едночелюстна репонираща шина. Едночелюстната репонираща шина се
използва, когато върху фрагментите на долната челюст има здрави
запазени зъби, които могат да понесат механичната сила на тегленето.
Взема се отпечатък и се изпраща в лабораторията. Отпечатъкът се отлива и
върху определените зъби се изработват пръстени или коронки. Пръстените
се ажустират и се взема нов отпечатък. Новият отпечатък се отлива и
пръстените на всеки фрагмент се припояват един за друг, за да се получат
шини от пръстени за всеки фрагмент поотделно. След това се изработва
телената дъга, която ще носи механичното теглене. Дъгата се огъва от
подходящ по дебелина тел, нагласява се плътно по вестибуларните
повърхности на една или две групи пръстени, към които допълнително се
припоява. Свободната част от дъгата, която ще носи тежестта на
механичното теглене, трябва да стои по-високо от дъвкателните
повърхности на носещите зъби. Върху носещата част от дъгата и
пръстените на фрагмента, който ще се изтегля, се припояват кукички, за
които ще се закачат каучуковите пръстени. Вместо припояването на
кукички, което отнема много време, по дъгата може да се изрежат малки
ретенционни вдлъбнатини според броя на зъбите във фрагмента. Поради
същите причини по вестибуларните повърхности на пръстените може да се
изрежат малки езичета, които, след като се огънат по подходящ начин,
осигуряват добро задържане на каучуковите пръстени.
Завършеният апарат се почиства, полира и изпробва, залепва се с цимент за
зъбите и между дъгата и пръстените на фрагмента, който трябва да се
изтегли, се поставят каучукови пръстени.
Едночелюстната репонираща шина дава добри лечебни резултати при
изтегляне на потънали надолу долночелюстни фрагменти към
дъвкателната равнина, но точното й изработване е дoста трудно. Посоката
на теглене на фрагмента се определя от начина, по който е огъната дъгата,
обаче вестибуларното изтегляне на дъгата пречи на затварянето на долната
челюст. Движенията на долната челюст стават ограничени.
Двучелюстна репонираща шина. Двучелюстната телена шина се
използува при здрава горна челюст със зъби. Горната челюст служи вместо
дъгата на едночелюстната шина за изтегляnе на фрагмента. Взема се
отпечатък от фрагментите на долната челюст и цялата горна зъбна редица.
Върху предварително определените зъби на двете челюсти се изработват
пръстени или коронки.
Пръстените се ажустират и се взема втори отпечатък. Пръстените на
долночелюстните фрагменти се припояват един за друг и по
вестибуларните им повърхности се изрязват ретенционни езичета. Към
пръстените на горната челюст вестибуларно се припоява една телена дъга,
която опасва цялата зъбна редица. Завършените части на шината се
почистват и полират, изпробват се и се залепват с цимент в устата на
болния. Между фрагментите на долната челюст и горночелюстната телена
дъга се обтягат гумени пръстени с подходяща големина и дебелина.
Двучелюстната репонираща шина се изработва в различни варианти, но
най-често се използуват следните два от тях.
Първи вариант. След изработване на пръстените, вместо да се припояват
един към друг, по вестибуларните им повърхности се залепват канюли с
кръгло сечение. След ажустиране на пръстените през канюлите се
прекарват подходящи по дебелина телени дъги, които междучелюстно се
свързват с гумени пръстени. Преимуществото на тази шина се състои в
това, че неприпоените пръстени се ажустират лесно и бързо, без да се
травматизира болният.
Втори вариант. Вместо пръстени по вестибуларните повърхности на зъбите
на фрагментите и горната челюст се огъват телени шини, които
преминават в областта между зъбния екватор и венечния ръб под формата
на непрекъсната кука. Към шината се припояват необходимият брой
кукички със заоблени върхове, обърнати към дъното на устното
преддверие. Готовите телени шини се завързват към зъбите с лигатурен
тел, а между кукичките на шините се обтягат гумени пръстени. Различните
варианти на двучелюстната репонираща шина се използуват за изтегляне
на потънали долночелюстни фрагменти към дъвкателната равнина. При
използуването на тази шина движенията на долната челюст се ограничават.
Апарат на Лимберг. Апаратът на Лимберг представлява двучелюстна
телена шина, с която долночелюстните фрагменти може да се изтеглят
нагоре, напред и встрани.
Вземат се отпечатъци от фрагментите на долната челюст и цялата горна
челюст. Върху зъбите на долночелюстните фрагменти се огъват по две
телени шини — орално и вестибуларно, и към тях се припояват
ретенционни кукички. Около зъбите на горната челюст се огъва само една
вестибуларна шина и по цялата й дължина се запояват ретенционни
кукички. Към шината отдясно и отляво се огъват и припояват две
наклонени надолу и навън П-образни скоби. Шините се почистват и
полират.
Готовите шини се изпробват и се завързват с лигатурен тел към зъбите.
Между куките на фрагментите се обтягат гумени пръстени.
Според начина, по който са регулирани гумените пръстени, фрагментите
на долната челюст може да се изтеглят нагоре, напред и навън. Този
резултат се получава благодарение на предварително определения наклон
на П-образните скоби.
Апарат на Брун. Апаратът на Брун се използува за репониране на
долночелюстни фрагменти с фрактура в областта на фронталните зъби със
или без загуба на костно вещество.
Взема се отпечатък от зъбите на фрагментите. Върху всеки един от най-
здравите два дисталнн зъба на двата фрагмента се изработват пръстени.
Към вестибуларните повърхности на пръстените се припояват канюли с
кръгло сечение. В двете канюли се вкарват краищата на подходящи по
дебелина парчета тел и се огъват по останалите зъби до линията на
фрактурата. От линията на фрактурата с една извивка теловете издизат
навън от устата и след едно удължение завършват на краищата с
ретенционни кукички. Завършеният апарат се почиства и полира.
Пръстените се ажустират и се залепват с цимент върху носещите зъби.
Огънатите части на теловете се нагласяват по останалите зъби, след като
краят им се пъхне в канюлата, и се завързват към зъбите с лигатурен тел.
Между кукичките навън от устата се обтягат подходящи по големина и
сила каучукови пръстени.
Действието на апарата на Брун се дължи на еластичността на външно-
устните tелове и каучуковите пръстени, които приближават фрагментите
навътре, към средната линия.
Апаратът на Брун дава добри лечебни резултати, защото се изработва и
ажустира лесно и механичната му сила се дозира навън от устата.
Апарат на Катц. Апаратът на Катц за репониране на долночелюстните
фрагменти по общия си вид има много общо с апарата на Брун, но се
различава от него по закрепващата и действуващата си част.
Вземат се отпечатъци от долночелюстните фрагменти заедно с всички
дистални зъби. Върху два, а при възможност върху три дистални зъба се
изработват пръстени. Пръстените се ажустират. Към вестибуларната
повърхност на пръстените се изработва по една канюла от двете страни, за
предпочитане с ретенционно правоъгълно сечение, и се припоява. Избират
се две подходящи по дебелина еластични парчета тел с около 15 см
дължина за вътрешно-външноустни лостове. Единият край на всеки лост се
оформя ретенционно според профила на канюлата. След това се огъва
напред около останалите зъби, без да влиза в контакт с тях. Когато стигне
устния отвор, извива се навън и встрани около бузата и с нова извивка
останалата част от лоста се оформява към обратната страна успоредно на
фронталната и хоризонталната равнина. Същата обработка на лоста се
прави и от другата страна, докато двата им външноустни края застанат
успоредно и в контакт един с друг. След това повърхностите на двата
стоящи вън от устата края се изрязват през равни интервали от няколко мм
ретенционно. Апаратът се почиства, полира и се изпробва. Лостовете се
нагласяват в канюлите, а външноустните им части се приближават или
отдалечават в зависимост от посоката, в която трябва да се изтеглят
фрагментите, и с помощта на ретенционните нарези се завързват в
установеното положение с лигатурен тел.
В апарата на Катц се използува механичната сила на еластичните
вътрешно-външноустни лостове. Неговото преимущество се състои
в това, че действащата сила лесно се дозира и той. може да се използува за
приближаване и отдалечаване на фрагментите спрямо средната линия.
Апарат на Грозовски. Апаратът на Грозовски се използва за репониране
на долночелюстни фрагменти при наличие на запазени дистални зъби. За
раздвижване на фрагментите се използва механичната сила на винта.
Вземат се отпечатъци от долночелюстните фрагменти. Отливат се работни
модели и върху предварително отбелязаните дистални зъби на всеки
фрагмент се изработват по два, три и повече пръстени или коронки.
Пръстените или коронките се ажустират върху зъбите и се вземат нови
отпечатъци. Изработват се правоъгълни канюли със сечение 1—1,5 на 3—4
мм и се припояват вестибуларно върху пръстените или коронките на
обхванатите здрави зъби. Избират се две пластинки от неръждаема
стомана с профил, отговарящи на сечението на канюлите, огъват се
вестибуларно около останалите зъби, без да опират в тях, и краищата им се
извиват навън от устата успоредно на сагиталната равнина. Краят на
едната пластинка се щанцова със заобления връх на някакъв инструмент,
докато се получи малка ретенционна вдлъбнатинка. Симетрично на
вдлъбнатинката в другата пластинка се пробива отвор и след това с
винторез се изработва винтова резба с диаметър 1,5—2 мм. Вместо
изрязване на винтова резба върху отвора може да се припои подходяща по
форма и големина фабрична гайка. През винтовата резба се навива винт с
дължина 2—3 см, чийто връх трябва да влиза точно във вдлъбнатинката на
срещуположната пластинка. Свободният край на винта се почиства и
полира. Пръстените или коронките се изпробват и се залепват с цимент
върху носещите зъби. Стоманените пластинки се поставят в канюлите и с
навиването на винта поради еластичността на пластинките фрагментите
постепенно се отдалечават един от друг.
Апаратът на Грозовски за репониране на долночелюстните фрагмента има
практическо приложение поради доброто си лечебно действие и лесно
контролиране. Освен това, след като завърши репонирането на
фрагментите, той може да се използува и като ретенционен апарат.