Зъби

Зъбите са многобройни костоподобни образувания в устната кухина, които

служат за разкъсване на храната и първичната ѝ механична обработка.
При животните служат и като оръжие за защита и нападение. Участват в
образуването на звуците от речта.
Зъбът се състои от корона и един или повече корени.
Коронката е функционалната част, която се вижда над венеца.
Коренът е невидимата част, която поддържа и закрепва зъба в челюстната
кост. Коренът е прикрепен към зъбоносещата кост - алвеоларните
изтрастъци на челюстите чрез фиброзен лигамент, наречен
периодонтален или мембрана.
Шийката на зъба е свързвща част между корена и короната и е
заобиколена от мека тъкан (специализирана област от съединителна
тъкан, покрита с лигавица, която покрива устната кухина). Формата на
короната и корена варира при различните зъби и при различните видове
животни.
Всички зъби имат една и съща обща структура и се състоят от три слоя.
При бозайниците външен слой емайл, който е изцяло неорганичен и е
най-твърдата тъкан в тялото, покрива част или цялата корона на зъба.
Средният слой на зъба се състои от дентин, който е по-малко твърд от
емайла и подобен по състав на костта. Дентинът формира основната маса
или сърцевината на всеки зъб и се простира почти по цялата дължина на
зъба, като е покрит от емайл върху частта на короната и от цимент върху
корените. Дентинът се подхранва от пулпата, която е най-вътрешната
част на зъба. Пулпата се състои от клетки, малки кръвоносни съдове и
нерв и заема кухина, разположена в центъра на зъба. Пулпният канал е
дълъг и тесен с разширение, наречено пулпна камера, в коронарния край.
Каналът на пулпата се простира почти по цялата дължина на зъба и
комуникира с общата храносмилателна и нервна система на тялото чрез
апикалните отвори в края на корените.
Под линията на венеца се простира коренът на зъба, който е поне
частично покрит с цимент. Последният е подобен по структура на костта,
но е по-малко твърд от дентина, осигурява тънко покритие на корена и
служи като среда за прикрепване на влакната, които държат зъба към
околната тъкан.
Като повечето други бозайници, хората имат две последователни съзъбия
през живота си. Първите зъби се наричат временни или млечни, а вторите
се наричат постоянни.
Временните зъби на човека са 20 – 4 резеца, 2 кучешки зъба, 4 молара
(кътника) за всяка челюст (горна и долна).
Постоянните зъби са 32 и включват по 4 резеца, 2 кучешки зъба, 4
премолата и 6 молара за всяка челюст. Временните молари се заменят в
съзъбието на възрастни от премолари.
Резците и кучешкуте зъби са зъбите в предната част на устата и те са
пригодени за отхапване и разкъсване. Премоларите и кътниците имат
релеф, който е предназначен за раздробяване на частици храна.
Временните зъби се различават от постоянните по това, че са по-малки,
имат по-заострени върхове, по-бели са и са по-податливи на износване и
имат относително големи пулпни камери и малки, деликатни корени. Те
започват да се появяват около шест месеца след раждането и пробиват
напълно на възраст 2-2,5 години; смяната на временното с постоянно
съзъбие започва около 5 или 6-годишна възраст и завършва до 13-
годишна възраст. Временните зъби се отделят, когато корените им се
резорбират, тъй като постоянните зъби се избутват към устната кухина в
хода на растежа си. Най-късно пробиват третите молари (мъдреците) на
около 22-годишна възраст.

Библиография: Анатомия на човека – Вл. Овчаров, В. Ванков; Орална

ембриология, хистология и биология – М. Пенева, Р. Кабакчиева, Е.
Цолова, М. Рашкова;