Филогенетична еволюция на дъвкателния апарат и лицево-челюстната

област. Морфология на премолари.

Дъвкателния апарат на човека се е формирал след дълга филогенетична еволюция, обусловена
от непрекъснатите процеси на приспособяване към променящите се условия на средата според
законите на борбата за съществуване, естествения подбор и социалното развитие. Още при
най-низшите многоклетъчни организми има обособен устен отвор. Нуждата от ориентиране,
търсене и подбиране на храна е причина за възникването на нервно-сензорни елементи, които
се центрират около устния отвор, а по-късно се появяват нервни сплетения, ганглии, първични
сетивни органи (безгръбначни).

Употребяваната храна става все по-голяма, а тя изисква механична преработка (разкъсване,

раздробяване) и това води до развитието на челюсти. Отначало те са хрущялни. По-нататък
стават все по-вкостени (риби). Зад устния отвор се образува устна кухина, в която се развива
малък език- малък сензорен орган. Зъбите за малки и конични, разположени в няколко
концентрични редици върху челюстите. Те имат епителен произход, еднаква форма и големина
(хомодонтия), бързо се износват, но непрекъснато се заменят (полифиодонтия).

При напускане на живота във водата, с този на сушата, храната става по- твърда и жилава,
изисква по- голяма механична преработка и следва почти цялостно вкостяване на скелета и
челюстите. При земноводните езикът се удължава, ставата се усложнява- и двете челюсти се
свързват с черепа подвижно. Устната лигавица преминава в кожа, устни липсват. При влечуги
се развива костно небце, което отделя устната от носната кухина, а устната кухина е свързана с
фаринкс. Устните липсват, развива се жлезист апарат. Земноводните и влечугите имат
хомодонтни съзъбия. Зъбите имат епителен и мезенхимален произход. Съставени са от дентин
и емайлова покривка. При змиите зъбите имат функционално диференциране. Обикновено
зъбите са свързани чрез съединителнотъканни влакна, при някои- неподвижно (анкилоза). При
крокодила те са хомодонтни, големи, от твърд дентин, покрит с емайл и кореноподобни
образувания, които се поместват в плитки алвеоли, към които са прикрепени с тъкани, а
шийката започва да се покрива с циментоподобна субстанция.

При птиците челюстите са трансформират в издаден напред клюн. Устната и носната кухина
са диференцирани добре, както и ставата, фаринксът и езикът, но птиците нямат зъби.

При бозайниците черепът е с намален брой и опростени по форма кости. Устната кухина е
разделена от носната и е диференцирана спрямо фаринкса. Бузите и устните са сформирани и
заедно с езика участват в оформянето на храната. Съвършени жлези и вътреустна лигавица.
Горната челюст е свързана неподвижно, а долната подвижно чрез чифтна става за черепа.
Зъбите имат коронка и корени, поместени в костни алвеоли на челюстите, към които са
свързани чрез функционално-тъканен комплекс на парадонта. Те имат епителмезенхимален
произход и са изградени от дентин, покрит с емайл (коронка) и цимент (корен), а във
вътрешността им има пулпа. Съзъбието на повечето бозайници е дифиодонтия и хетеродонтия.

Месоядните имат силно развити кучешки и кътни зъби с остри върхове за разкъсване на
храната. Долната челюст е пригодена само за вертикални движения (отваряне и затваряне)-
ямките на двете стави са като улеи, чиито оси продължават една в друга. Ставните главички
имат цилиндрична форма и са плътно захванати.

Гризачите имат силно развити резци (по-лесно прегризване) и кътни зъби (по-лесно стриване),
нямат кучешки зъби. Поради постоянното стриване резците непрекъснато растат, кътниците са
широки и плоски. Ставните главички са с цилиндрична форма и осите са успоредни- позволяват
се движения напред и назад.

Преживните имат силно развити кътници с широки дъвкателни способности, нямат кучешки,
резците са редуцирани. Извършват се странични хоризонтални движения.

Появява се трудовата дейност, тялото започва да се изправя, използват се разнообразни храни,

зъбите вече не се използват за защита. Появяват се приматите. Черепът заема по-отвесна
позиция, челюстта намалява, а задния клон на долната челюст става по-изправен. Следва
редукция на броя на зъбите (до 36) и промяна в големината и формата. Съзъбието е
хетеродонтно- резци, кучешки, малки и големи кътници. Небцето се задълбочава, езикът става
по-голям, челюстта се разширява.

Човешкото тяло е хармонично и изправено. Черепният дял преобладава, лицевият е

редуциран, увеличена височина и оформена брадичка. Съзъбието е хетеродонтно и
редуцирано до 32. Редуцирането продължава с хода на еволюцията (мъдреците). Размерът на
зъбите е по-малък и са по- заоблени. Ставата е инконгруентна (ставните ямки не пасват на
ставните главички, в случая са по-големи от тях и са под остър ъгъл). Така са възможни всички
видови движения.

Филогенетичната еволюция показва насочващата и решаващата роля на функцията за

образуването, оформянето и развитието ма тъканите и органите.

Обща характеристика на премоларите

Премоларите в постоянното съзъбие са осем на брой. Заместват млечните, временните
молари. Разполагат се по 4 в горната и долната челюст. Това са четвъртите и петите по ред
зъби от средната линия. По международната система за номериране (формулата на Viohlа) се
означават с 14, 15, 24, 25 за горните и 34, 35, 44, 45 за долните премолари. Медиалните
повърхности на първите премолари контактуват с дисталните повърхности на кучешките зъби.
Функции: срязване и разкъсване на хапката; дъвчене на храната; поддържат вертикалния
размер на лицето; поддържат устния ъгъл и бузата (предотвратяват хлътване).

Морфологични особености на горните премолари (Dentes prаemolares superiorеs)

Букална проекция на коронката

Коронката има форма на пентагон, медиалната и дисталната повърхности са плоски до леко

изпъкнали. Върхът на букалния туберкул на 14, 24 е изместен леко дистално от вертикалната
осева линия, следователно медиалният туберкулен ръб е по-дълъг. При всички останали
премолари е обратното. Букалната повърхност е конвексна, с изразен букален ръб, почти
незабележим при долните втори премолари. Коренът е изпъкнал и се стеснява апикално, с
дистална извивка. Горните първи премолари са най-широки от всички премолари. Коронката е
по-дълга от тази на вторите премолари средно с 0.9mm. Цервикалната част на коронката на
втория премолар е по-широка от тази на първия. Медиалните контакти са в средна трета,
дисталните малко по-цервикално.

Букалният туберкул на първия горен премолар е по-остър, с по-стръмни склонове. Букалният

ръб е по-изразен при първия горен премолар. Медиално от него се наблюдава плитка
вертикална депресия, в оклузалната трета на коронката (52%). Такава вдлъбнатина има само в
27% от вторите премолари.
Лингвална проекция на коронката
Коронката е по-тясна лингвално. Лингвалният туберкул е по-нисък, по-къс от букалния. Тази
разлика е по-изразена при първия премолар – средно с 1.3mm.

Апроксимална проекция на коронката

Формата на коронката е трапецовидна. Първият премолар има изразена медиална
вдлъбнатина цервикално от контактната зона. В апроксимална проекция вестибуларният
туберкул на 14,24 е забележимо по-дълъг от лингвалния. Вторият премолар има почти еднакви
туберкули (разлика само 0.4mm).

Оклузална проекция на коронката

Премоларите са значително по-широки в буколингвална посока. Букалният и лингвалният
туберкули имат медиален и дистален туберкулен ръб, които се сливат латерално с
апроксималните ръбове. По този начин туберкулните и апроксималните ръбове ограничават
оклузалната повърхност. Триъгълните ръбове (букален и лингвален) образуват трансверзалния
ръб, характерен за всички премолари с изключение на тритуберкулния 35, 45. Централната
растежна бразда преминава медиодистално през оклузалната повърхност с изключение на
долните премолари, които имат медиална и дистална бразда вместо централна бразда. Тя
достига и свършва в медиална и дистална ямка – fossa triangularis medialis et distalis, които са
ограничени от букалния и лингвалния триъгълни ръбове и маргиналния ръб. Медиобукалната
и медиолингвалната растежни или допълнителни бразди, съответно с дистобукалната и
дистолингвалната бразди. На тези места обикновено се образуват точковидни вдлъбнатини.

Белег за разграничаване на първия от втория премолар е броят на допълнителните бразди. На

втория премолар има повече на брой бразди. В 97% на първия премолар се среща медиална
маргинална бразда, която пресича медиалния маргинален ръб и се съединява с централната
бразда в медиалната триъгълна ямка. Дисталните маргинални бразди са съответно 39% на 14,
24 и 30% на 15, 25. Апроксималните контакти са изместени в букална посока спрямо
медиодисталната средна линия.

При 14, 24 симетрична е букалната страна на коронката, оформена като широко отворена,
обърната буква V. В лингвалната три четвърти част коронката изглежда усукана медиално.
Асиметричният оклузален дизайн е характерна особеност на горния първи премолар, за
разлика от 15, 25. Стесняването в лингвална посока е по-изразено при първия премоларният. В
оклузална проекция вторият премолар е много по-симетричен от първия. Оклузалният контур
има по-скоро овална форма.

Корен
В 61% от случаите коренът на горния първи премолар се раздвоява и в апикалната трета има
два корена, в 38% - един корен и в 1% - три корена.

Коренът на горния втори премолар е средно с 0.6mm по-дълъг от корена на първия премолар и
е почти 2 пъти по-дълъг от коронката, най-голямо съотношение от всички горни зъби.

Апроксимална проекция на корена

Медиалната вдлъбнатина на коронката цервикално от контактната зона продължава в корена
на зъба като надлъжна депресия, независимо дали коренът е един или се разделя в
апикалната трета. Дистално депресията е в средната трета на корена, а цервикално от нея
коренът е плосък или конвексен.
Вторият премолар има надлъжна коренова бразда на медиалната повърхност в 78%, но тя не
продължава по медиалната повърност на коронката. На дисталната повърхност има бразда в
средната трета, която е по-дълбока, по-изразена от медиалната.

Морфологични особености на долните премолари (Dentes prаemolares inferiorе)

Първият долен премолар има по-дълга коронка и по-къс корен от втория премолар, но общата
му дължина е по-голяма от тази на втория премолар. Вторият премолар се среща в две
основни разновидности: двутуберкулен (43%), с един лингвален туберкул и тритуберкулен
(54.2%), с два лингвални туберкула.

Букална проекция на коронката

Първият долен премолар е почти симетричен, с изключение на по-късия медиален туберкулен
ръб и дисталната изпъкналост на коронката. Коронката има петоъгълна форма. Букалният
туберкул на 34, 44 е по-дълъг и по-заострен (ъгълът между туберкулните ръбове е 110˚). При
втория премолар ъгълът е по-тъп (130˚). В областта на шийката коронката на втория премолар е
по-широка в сравнение с първия. Линията на шийката при вторите премолари е по-плоска в
медиодистална посока. Характерни за долните премолари са вдлъбнатините по склоновете на
букалния туберкул. На първите премолари по-често се срещат резки на медиобукалния
туберкулен ръб (65%) в сравнение с дистобукалния ръб (46%). На вторите премолари е
обратното. Коренът е по-къс и по-заострен при първите премолари, а при вторите е по-дълъг и
с тъп връх. Преобладава дистална извивка на корените (60%).

Лингвална проекция на коронката

При първите долни премолари лингвалната част на коронката е по-тясна от букалната.
Подобно е съотношението и при вторите долни премолари с един лингвален туберкул. При
наличие на два лингвални туберкула лингвалната страна на коронката е широка колкото
букалната или по-широка от нея. Лингвалният туберкул на първия долен премолар е много по-
малък от букалния и често със заострен връх. Той не влиза в контакт с антагонистите и се смята
за преход между сингулума на канините и по-развития лингвален туберкул на вторите
премолари. Вариабиалността е съществена – лингвалният туберкул може почти да липсва, а
може да се различават две до четири малки туберкулчета. Браздата, която разделя двата
туберкула пресича медиалния емайлов ръб и преминава в цервикална посока. Нарича се белег
на Адлоф. В тази проекция може да се види цялата оклузална повърхност на коронката.

Апроксимална проекция на коронката

Коронката на първия долен премолар е силно наклонена лингвално спрямо корена. Букалният
туберкул се проектира почти на самата осева линия на корена. Коронката на втория премолар
също е наклонена лингвално, но в по-малка степен. При двутуберкулната разновидност на
35,45 лингвалният туберкул е по-нисък от букалния, но в по-малка степен от първия премолар.
При тритуберкулната разновидност, в медиална проекция медиолингвалният туберкул закрива
дистолингвалния, който е по-нисък от него.

Контур на корена
Кореновият контур на премоларите е с почти успоредни букална и лингвална страни в
цервикалната трета и постепенно се стеснява в апикална посока. Завършва с тъп връх.

34, 44 има плитка депресия по дължината на корена в апикалната и средната трета, по-често
дистална (86%).