33.

Апикален край на кореновия канал

Анатомичният връх е най-апикално разположената точка на корена. Анатомичният и рентгенологично видимият
коренов връх не винаги съвпадат-рентгеновият образ е двуизмерно изображение на триизмерния корен, който може да
бъде извит в различно направление.

Апикалният форамен е изходът на кореновия канал върху външната повърхност на корена и граница между пулпната и
периодонталната тъкан.
Анатомичният форамен рядко съвпада с анатомичния връх на корена и може да се разполага на няколко мм от него.
Физиологичният форамен(стеснение) се разполага обикновено на 0,5-1,0 мм коронарно от анатомичния, където се
срещат дентина и цимента на корена. Това е много грубо ориентиране, тъй-като в някои случаи отклонението е 3-4 мм.
Физиологичният форамен е резултат от инвагинацията на цимента от повърхността на корена навътре в кореновия
канал. Той е границата между цимента на корена и дентина на канала, която в повечето случаи е стеснение.
Така апикалната част на корена придобива форма на пясъчен часовник, като по-малката част е изградена от цимент, по-
голямата от дентин.
В около 50% от случаите локaлизацията на физиологичния форамен съвпада с локализацията на рентгенологичния апекс.
В около 40% от случаите физиологичният форамен се локализира по медиалната или дистална повърхност на корена.
В около 10% от случаите физиологичният форамен е по вестибуларната или лингвална повърхност на корена.
При зъби с незавършено кореново развитие както и при зъби с периапикални изменения липсва стеснение в една или
друга степен.
Диаметърът на канала в стеснението е два пъти по-малък от диаметъра на апикалния отвор по повърхността на корена.
С напредване на възрастта в апикалната част на канала се отлага цимент, което води до стесняване на физиологичния
отвор, до изместване на анатомичния отвор по повърхността на корена и увеличаване на дистанцията между
рентгенологичния апекс и физиологичния форамен.
Цименто-дентиновата граница е истинската хистологична граница на ендодонтското пространство с пародонталните
тъкани.
Работна дължина-апикални граници
В циментната част на канала се намира смесена пулпо-периодонтална тъкан, която е с висок регенеративен потенциал и
способна да продуцира цимент. Тя играе много важна роля за настъпването на добър оздравителен процес, поради
което всички дейности в хода на ендодонтското лечение следва да приключат в зоната на физиологичният форамен.
Идеалната апикална граница е физиологичният форамен.
Абсолютното фиксиране на апикалната граница е невъзможно, дори и при хистологични изследвания.
Стремежът е инструментирането, почистването и обтурирането да приключат в зоната на физиологичния форамен.
Апикалното стеснение се характеризира с несиметричност и неточност във формата на апикалния форамен в зоната на
цименто-дентиновата граница.
Описват се кръгли, овални, елипсовидни, панделковидни и др. форми като са налице и неравности в аксиална посока.
В 51-78% апиакалните зони са с овални и неравни апикални стеснения.
От изключително значение е да се вземе предвид най-големият диаметър от формата на апикалния форамен, за да
може тази зона да се обработи максимално прецизно инструментално.
От друга страна следва да се има предвид, че изборът на методи, инструменти и средства кореспондира и с възрастта на
пациента, поради непрекъснатото отлагане на цимент през целия живот.
Кореновата резорбция е биологичен феномен, характеризиращ се с процеси на загуба на цимент и/или дентин в
резултат на физиологична или патологична активност на резорбтивни клетки(класти).
Постоянното съзъбие е защитено от физиологични резорбтивни процеси, но патологични се случват при травми,
ортодонтски лечения, експанзия на тумурни или кистозни образувания, възпалителни процеси в пулпата и др.
Хистологично при вътрешна коренова резорбция се установява некротична или нормална пулпна тъкан, трансформирана
в гранулационна с гигантски мултинуклеарни клетки, които резорбират дентинната стена при липса на одонтобластен
слой и предентин.
Резорбтивните процеси в апикалната зона в ранен стадий не могат да се диагностицират рентгенографски.
Категорично е доказано, че приблизително в 97% от случаите на зъби с хронични апикални периодонтити се
наблюдава външна коренова резорбция около апикалния форамен и акцесорните отвори в различна степен.
В приблизително 86% от случаите на зъби с периапикални лезии над 4 мм се наблюдава и резорбция на форамена, което
се свързва и с нарушаване на физиологичното стеснение.