О43.

Апексо-коронарни техники
Методите за препарация на корено-каналната система могат да бъдат разделени на:
1. апексо-коронарни
2. коронаро-апикални
3. комбинирани/хибридни
От друга страна те могат да бъдат:
1. методи за препарация с ръчни ендодонтски инструменти
2. методи за препарация с машинни ендодонтски инструменти
3. методи за препарация с осцилиращи ендодонтски инструменти
Апексо-коронарните техники са:
1. Класическа стандартна техника
2. Техника step-back-стъпка назад
3. Техника на балансираната сила

1.Класическа стандартна техника

1960г. от Ingle
- всички инструменти се ажустират на предварително определената работна дължина.
-най-често се използват К-пили.
Всички инструменти се въвеждат до апикалната референтна точка с последователно увеличаване на техния
размер. В резултат на препарацията кореновият канал придобива леко конична форма, съответстваща на
последния използван инструмент.
Принцип в класическата стандартна техника е да се използват поне 3 или 4 последователни номера инструменти
след този, с който първоначално е достигната работната дължина.
Следва да се има предвид, че при много тесни и при много широки коренови канали тези принципи не се
съблюдават. Пример: при първоначално проникване с инструмент №06 3 или 4 последователни номера
означава финална препарация с инструмент №15 или 20, което е крайно недостатъчно за качествено
почистване/иригация и триизмерна обтурация на корено-каналната система.
Основен коренов канал с параметри 2% коничност и диаметър по-малък от №20 не допуска в себе си разтвор!
Пример: при първоначално проникване с инструмент №60 не е необходимо прекомерно разширяване поради
наличие на достатъчно пространство и поради наличие на тънки канални стени.
След препарираните по тази техника основни коренови канали корено-каналната система:
- трудно може да бъде добре почистена
- трудно може да бъде обтурирана изцяло, триизмерно, херметически
- може да бъде обтурирана с пасти, сребърни или гутаперкови щифтове по техниката на единичния
щифт
- не може да бъде обтурирана с методите на латерална кондензация или топли кондензационни
техники

2. Техника Step-back-модификация на класическата стандартна техника; представлява стъпаловидна

препарация, при което се постига нарастваща в коронарна посока коничност на канала
Фаза 1. Първоначално каналът се разширява в желаната степен чрез последователно използване на
необходимите ISO размери инструменти до измерената работна дължина(класическа стандартна препарация).
Фаза 2. Впоследствие препарацията продължава чрез последователно използване на инструментите с
редуциране на дължината приблизително с 1 мм от предходния инструмент(“стъпка назад”). Използват се
предимно изпиляващи движения
Фаза 3. Допълнително коничното оформяне в коронарната трета може да бъде извършено с борери Gates-
Glidden.
Използват се плавно увеличаващи се в коронарна посока по размер борери.
Движенията на борерите са в посока отвътре навън, изчеткващи по стената на канала.

Позволява по-добър контрол на апикалната препарация.

Създават се по-добри условия за иригация и триизмерно обтурирне на корено-каналната система в
сравнение с класическата стандартна техника.
3.Метод на балансираната сила „balanced force“ на Роан
Апексо-коронарна техника-първоначално се достига до работна дължина
Работи се с редуващи се движения на:
- въвеждане
- завъртане по посока на часовниковата стрелка от 1/4 оборот до 1 оборот( 90 градуса-вклиняване в дентина)
- завъртане обратно на часовниковата стрелка 1/3 оборот до 1-2оборота в зависимост от кривината на канала с лек
апикално насочен натиск
- извеждане
Акцентът пада и върху оформяне на апикалната зона.
В онези времена не е имало активация на разтворите, смятало се е, че колкото
повече се отнеме апикално, толкова по-добре-затова се получават тези
значителни препарации
Чрез този метод се препарира стандартен физиологичен отвор с ISO размери № 25 ,
№ 30 или № 40.
На 0,5 мм коронарно от апикалното стеснение се оформя разширение наречено
“апикална защитна зона”, “апикален стоп”.
Определяне на работната дължина до рентгенологичния апекс чрез въвеждане без
усилие на възможно най-дебелия инструмент.

2.Избор на диаметър на апикалното стеснение. Предварително се решава каква ще

бъде стандартната препарация на физиологичното стеснение. Тя може да бъде № 25,
№ 30 или № 40. решението се взема в зависимост от вида на зъба, диагностичната
рентгенография, най-големия размер инструмент въведен до рентгенологичния апекс.

3. Избор на първия инструмент. Ако въведеният инструмент е < № 25 ,

последователно се въвеждат следващите пили до №25. Ако въведеният инструмент е
№25 , тогава се продължава с пила № 30, за да се оформи физиологичния отвор със
същия диаметър. Ако въведеният инструмент е № 30 или №35 ,то последната пила
въведена до рентгенологичния апекс е №40 при което ще се препарира физиологичен отвор със същия диаметър. (ПРИ
СИНЯ->ЧЕРНА!)
4. Техника на препариране на физиологичния отвор
-инструментът се въвежда до усещане на леко съпротивление
-завърта се на 1/4 до 1 оборот по посока на часовниковата стрелка с лек апикален натиск
-завърта се обратно на часовниковата стрелка на 1/3 оборот( при закривени канали) до 1-2 оборота при прави канали с
лек апикален натиск
-продължава се докато се достигне определената работна дължина (до рентгенологичния апекс)
-когато се достигне до работната дължина пилата се завърта на около 1/2 до 1 оборот по посока на часовниковата
стрелка, като не се позволява да проникне по-нататък в дълбочина. По този начин се остъргват отпилките от стените на
стеснението и се събират между ръбовете на пилата.
5. Оформяне на апикалната защитна зона
6. Оформяне на канала над апикалната защитна зона
7. Разширение на коронарната част на канала
Анализ:
-позволява разширяване на криви канали и добри условия за иригация
-за времето си-добро почистване в апикалната зона; но от съвременна гледна точка такова отнемане на ТЗТ е
неоправдано
-Днес този метод е модифициран като“моторизирана балансирана сила” и е в основата на машинното
инструментиране с реципрочни движения-напр WaveOne
Критичен анализ на техниките за ръчни препарации:
1. Много време, труд и инструменти за ДЛ
2. Незадоволителна коничност
3. Риск от промяна в оригиналната анатомия прекомерно изпиляване в зоната на кривината,отслабване на
корена-опасност от пукнатини и фрактури, създаване на условия за перфорации.
4. Повишен риск от транспортиране на канала, от създаване на стъпало/праг.
5. Повишен риск от блокиране на канала с дебрис.
6. Повишен риск от екструзия на инфекция и дебрис в периапикалното пространство-инструментите действат
като бутало