Изпитна тема № 15:

Дейности на геодезиста при хоризонтални измервания

План-тезис:
1 Цел и същност на хоризонталните измервания.
2 Измерване на дължини.

Мерки за дължини:
1 километър (km) = 1000 m
1 хектометър (hm) = 100 m
1 декаметър (dam) = 10m
1 дециметър (dm) = 0,1 m
1 сантиметър (cm) = 0, 01 m
1 милиметър (mm) = 0, 001 m

Мерки за повърхнини:
1 кв. километър (km2) = 1 000 000 m2
1 хектар (ha) = 10 000 m2
1 декар (da) = 1000 m2
1 ар (a) = 100 m2
2
1 кв. дециметър (dm ) = 0, 01 m2
2
1 кв. сантиметър (cm ) = 0, 0001 m2
2
1 кв. милиметър (mm ) = 0, 000 001 m2

- Непосредствено измерване на дължини върху равнинен и наклонен терен.

• Извършва се чрез последователното полагане или проектиране на мерния уред
върху дадената права. Може да се работи по два начина:
- измерване върху равнинен терен
Технологията на измерване е следната:
1. Двете крайни точки на правата се сигнализират с жалонн.
2. По-старшият оператор застава в началната точка А над която центрира отвеса
фиксираш нулата на ролетката и държи в ръката си празната гривна.
3. Вторият оператор взема отвеса и гривната с иглите, хваща края на ролетката и
внимателно я изтегля, като се движи по посока към точка В. Конецът на отвеса е
фиксирал края на ролетката (20 т).
4. Първият оператор застава устойчиво, поставя нулата на ролетката с отвеса над
т. А. направлява колегата си да застане в точка от правата, проверява
хоризонталността на ролетката и дава знак. че е готов за измерване.
5. Вторият оператор съшо проверява хоризонталността на ролетката, поставя
отвеса на последното деление, внимателно я опъва със сита около 10 kg. пуска отвеса
и отбелязва точката с игла забита под наклон 45° над терена. Така на терена се
получава първата нова точка от правата т. 1
6. Двамата се придвижват по правата, като началото на ролетката се премества в
новата точка 1 и действията се повтарят. След приключване на измерването, първия
оператор поставя иглата от т. 1 на празната халка, а втория отбелязва следвашата
точка с друга игла.
7. Тези действия се повтарят толкова пъти колкото цели ролетки съдържа
измерваната дължина. Последната отсечка до т. В обикновено е по-къса от една
ролетка, но това не променя принципа на измерване, само ролетката се навива и
скъсява в зависимост от конкретния случай.
8. Преброяват се иглите, събрани от първият оператор. За да се получи
дължината към броят им умножен по дължината на ролетката и се прибавя остатъка.
L= l.n +d
l – дължината на ролетката
n - броят на иглите
d – остатъкът
9. 9. За контрол се извършват поне две измервания, веднъж по посока от т. А към
т. В и втори път от т. В към т. А. Ако разликите между двете измервания са в
допустимите граници резултатът се осреднява, В противен случай измерването се
извършва трети път,
Правила за работа
• Стриктно да се спазва посоката на правата с отклонение до 5-6 см
• Ролетката да е винаги хоризонтална и добре изпъната.
• Предполагаемото място, където ще падне отвеса да се зачисти.
• Всяка дължина да се измерва двукратно - на отиване и връщане.

- Измерване на дължини по наклонен терен

Дължинен карнет.

1. Чрез хоризонтално опъната лента или ролетка – дължините се мерят през 20, 15,
10 или 5 м в зависимост от наклона.

2. Чрез полагане на мерния уред по терена при еднакъв наклон.Измерва се

наклоненото разстояние L и се изчислява хоризонталното L’

- При известна разлика във височините между двете крайни точки.

L’2 = L2 - h
 - При известен ъгъл на наклона на терена

L’ = L cos

Инструменти.
Непосредственото измерване на дължини се извършва със стоманена ролетка или
лента, а за високоточнн измервания с инварна жица. Инварната жица се използва при
измервания на дължини на страни от държавната опорна мрежа.
Най-често употребявания мерен уред е ролетката. Ролетката е стоманена лента с
дължина 20. 30 или 50 м. Разграфена е през сантиметър, като
първите 10 cm от началото са разграфенн през милиметър.
Преди да започнат измерванията ролетката трябва да бъде
компарирана (сравнена с еталонната си стойност), на
Специално изградени компарртори.Компарнрането се извършва при температура
(20°С). като ролетката се опъва с определена тежест (10 kg). Разликата между
дължината на ролетката и нейната номинална стойност не трябва да бъде по-голяма
от 1-2 мм. Ако тазн разлика е по-голяма се въвежда поправка, пропорционална на
измерената дължина. При по-дълга ролетка поправката се прибавя, а при по-къса се
изважда от измерената стойност.
Освен ролетка са необходими 2 жалона със стойки, 2 отвеса и игли.

Точност.
Допустимите разлики при двукратно измерване на дължина в зависимост от условията,
наклона на терена и мащаба на снимката за която се извършват са:
Условия за Мащаб
измерване
1:500 1:1000 1:2000
Относ Грешка Относите Грешка Относите Грешка
ителн за 100м лна за 100м лна за 100м
а грешка грешка
грешк
а
Добри
Наклон до 1:4000 2,5 см 1:3000 3,3 см 1:2000 5,0 см
4%
Добри
Наклон 1:3000 3,3 см 1:2000 5,0 см 1:1500 6,5 см
от4до8%
Добри
Наклон над 1:2000 5,0 см 1:1500 6,5 см 1:1000 10,0 см
8%

Грешки при непосредствено измерване на дължини;

А) Груби грешки
Б) Систематични грешки
 • Грешка в дължината на мерния уред
• Грешка вследствие неточна спазване на направлението

l1 = h2
2l
При h =1m l =2,5cm
l2 = 2h2 - 4 пъти по-голяма
l

Неточно хоризонтиране на мерния уред

до 10 см
Провисване на мерния уред

до 10 см
Опъване на ролетката
2. Случайни грешки
Посредствено измерване на дължини – начини.
Много често е невъзможно да се измери непосредствено определено разстояние.
Обикновено причина за това са естествени препятствия, като водни обекти, силно
пресечен терен, инженерно съоръжение или постройка. Тогава се налага да се
използуват методи за посредствено (косвено) определяне на дължините. Дължината
се получава косвено чрез измерване на други елементи, свързани с нея, чрез
геометрични, тригонометрични или физични зависимости.
Геометричен начин. При този метод се търсят геометрични зависимости между
неизвестната дължина и помошни елементи, които могат да се измерят директно.
Необходимите уреди за измерване са: ролетка, призма и жалони.
Пример
По направлението АВ има препятствие, което не позволява директното определяне на
дължината, но между точките има видимост.
Избира се т. N. така че да има видимост към
точките А и В, а петата на
перпендикуляра М от N към правата АВ да е
извън препятствието. Измерват се
разстоянията a, b, h и се определя
дължината D по формулата: .? а+Ъ
(23.1) D = a + b-hz
Тригонометричен начин
Ако при определянето на недостъпни разстояния освен линейни се използват и ъглови
измервания търсената дължина се получава чрез тригонометрични методи. Най-често
в тези случаи се използува синусовата и косннусова теореми.
Пример: Да се определи недостъпното
разстояние между т. А и В. ако между тях има
видимост. Избира се т. С и се измерват ъглите
α,β и ϒ и страната а. Недостъпното разстояние се
определя по формулата:

Оптично измерване на дължини. При този метод

се използват тригонометричните зависимости в паралактичния триъгълник:

Острият (паралактнчен) ъгъл обикновено се отбелязва с ε. Катетът срешу този ъгъл се

нарича база и се отбелязва с b, а катета прилежаш към паралактичния ъгъл е
търсеното наклонено разстояние S. То се определя от зависимостта:
разстоянието може да се определи по два начина:
а) постоянен паралактнчен ъгъл и променлива база:
б) промеитив паралактнчен ъгъл н постоянна база.
Инструментите се наричат оптични далекомери и биват:
-Далекомери с лата (с постоянен паралактнчен ъгъл и променлива база)- ншков
далекомер (всички видове теодолити):
двуобразните далекомери (Редта 002
Постоянен ъгъл при наблюдаваната точка, тогава далекомерите се наричат базисни
далекомери(BRT 006)
Нншков далекомер - когато върху нишковия кръст на теодолита успоредно на
хоризонталната нишка са гравирани симетрично на определено разстояние и две по-
къси нишки (наречени далекомерни или стадиметричнн). тогава инструментът
изпълнява ролята на нншков далекомер. Тези нишки ограничават постоянният
паралактнчен ъгъл.
За да се измери една дължина с нншков далекомер е необходима лата.
3 Измерване на хоризонтални ъгли. Мерки за ъгли. Инструменти. Точност.
Понятие за хоризонтален ъгъл.

 = ОС ­ ОА

4 Теодолит – устройство, осови условия.

Теодолит -геодезически инструмент за точно измерване на ъгли.
L –либелна тангента
H – хоризонтална ос
V- вертикална ос
Z - визирна ос
5 Измерване на хоризонталните ъгли:
- Просто измерване;
По своята същност измерването на хоризонтални
ъгли се свежда до измерване на посоки от дадена
точка, над която е поставен теодолитът и която се
нарича станция, до две или повече точки. наричани
наблюдавани точки. Теодолитът се центрира и
хоризонтира над станцията на подходяща за
оператора височина върху тринога, а точките, към
които ще се измерват посоките, се сигнализират.
Измерването на посоките от станцията включва
последователно визиране към точките с Хоризонтален
вертикалната нишка на нишковия кръст на кръг
зрителната тръба и отчет по хоризонталния кръг на
теодолита. Следователно, всяка измерена посока се Фиг. 18.1
идентифицира със съответстващия й отчет R по хоризонталния кръг. който
представлява ъгълът между нулевото направление на кръга и направлението към
съответната точка. Тогава ъгълът β между кои да е две посоки може да се получи, като
винаги от дясната посока се изважда лявата, заставайки с лице към търсения ъгъл
(при награфяване на кръга по посока на часовата
стрелка). Ако десният отчет е по-малък, към него се прибавя 400".

Последователност на работа:
1.Станциониране- центриране и хоризонтиране на теодолита в станцията А.
Сигнализиране на т. В и т.С
2. Насочване и отчитане към лявата точка (В) при I полож. Записване на отчета на
съответното място в карнета.
3. Насочване и отчитане към дясната точка (С) при I полож. Записване на отчета на
съответното място в карнета.
3. Насочване и отчитане към дясната точка (С) при II полож. Записване на отчета на
съответното място в карнета.
4. Насочване и отчитане към лявата точка (В) при II полож. Записване на отчета на
съответното място в карнета.

- Гирусно измерване на посоки;

Този начин се прилага, когато са необходими резултати за измерените посоки с
точност, по-голяма от директната точност на измерванията. За гирусното измерване на
посоки е необходим теодолит с репетиционно устройство или сьс система за
завъртане на кръга.
Измерването на посоките от дадена точка към няколко други точки по гирусния начин
се състои в следното:
Една от наблюдаваните точки се избира за начална (обикновено точка от най-високия
клас и добре видима). В ъгловия карнет в първата колона се записва номерът на
станцията, а във втората -номерата на наблюдаваните точки, по посока на въртене на
часовниковата стрелка, започвайки от нзбранзта за начална. В този изброен ред
точките се наблюдават последователно при първо положение на зрителната тръба.
След това тръбата се обрьша през зенита, алндадата се завърта на 200g и
измерването на посоките се извършва при второ положение на зрителната тръба, в
ред, обратен на посока на въртене на часовниковата стрелка, започвайки от
последната и завършвайки в началната точка, като отчетите се ззгшсват
последователно в колона 4 срещу реда нз сьответнзта точка. По този начин посоките
са измерени в един гирус. Отчетите за една и съща точка, освен в сантнгради или
сантисантиградн. трябва да се различаватс 200g
За да се получат резултати за посоките с точност, по-голяма от директната точност на
измерванията, необходимо е те да бъдат повторени няколко пъти. т.е. да бъдат
извършени в няколко гируса. чийто брой п предварително се задава. За да се
елиминира влиянието на евентуални грешки от деленията на кръга, отчетите за една и
съща посока от отделните гируси трябва да са симетрично разположени по кръга. За
се постигне това. след всеки гирус кръгът трябва да се завърти на ъгъл ρ = 200/n. При
п=3
следва, че ρ = 66-67g Следователно, отчетът към началната точка при първо
положение за първия гирус трябва да е малко повече от 0 g.за втория гирус - около 2 ρ
(66-67 g ) а и за третия гирус - около 3 ρ (133-134 g. )

Редът на измерванията е следният:

Първи гирус: При теодолит с репетиционно устройство злидадатз се върти, като се
следи в окулярната тръбичка отчетът по хоризонталния кръг да стане малко по-голям
от 0". натиска се устройството, с което този отчет се запазва и се пренася към
началната точка, като се визира в нея. . Репетиционното устройство се освобождава и
се визират последователно всички точки при първо и прн второ положение по
описания вече начин.
Ако теодолитът е със специален винт за завъртане на хоризонталния кръг. най-напред
се визира началната точка, след което кръгът се върти с този винт, докато отчетът по
него стане малко по-голям от 0". след което започват измерванията на посоките
последователно при първо, а след това — и прн второ положение.
Втори гирус: Зрителната тръба се превърта през зенита така. че да дойде в първо
положение, след което по едни от описаните вече начини прн първия гирус отчетът
към началната точка при първо положение се нагласява да бъде. вместо около 0".
малко по-голям от ббg. след което се измерват посоките последователно прн първо и
второ положение на тръбата.
Трети гирус: Действията са напълно аналогични, както прн втория гирус. като
предварително
кръгът се завърта още един път на ъгъл о така. че отчетът към началната точка при
първо положение да бъде малко по-голям от 133g .

• - Репетиционно измерване.
При това измерване
измерения ъгъл се натрупва
неколкократно в зависимост
от броя на репетициите.
Необходим е теодолит с
репетиционно устройство
- Ексцентрично измерване.

6 Грешки при измерване на хоризонтални ъгли.

• Нeточно центриране на теодолита
• Неточно центриране на сигнала
• Неточно хоризонтиране на теодолита
• Грешка при отчитането
• Грешка от визирането
- Нееднакво осветление на сигналите
- Трептене на въздуха – мараня
- Недобро фокусиране
• Грешки, породени от външни условия
температура, влажност, сътресения на теодолита, рефракция

рефракция – визирния лъч е начупена линия вследствие преминаване през въздушни

слоеве с различна плътност

Примерна приложна задача:

Изчисление на гирусен карнет (четири посоки в два гируса).
 Критерии за оценяване на изпитна тема № 15
Дейности на геодезиста при хоризонтални измервания

1. Правилно описва същността и целта на хоризонталните измервания,

мерките за дължини и повърхнини. 4
2. Правилно описва инструментите и технологията при
непосредствено измерване на дължини върху равнинен и наклонен
терен. 6
3. Познава грешките при непосредствено измерване на дължини. 3
4. Познава начините за посредствено измерване на дължини. 5
5. Правилно дефинира хоризонтален ъгъл. Познава мерки за ъгли и
формулите за преминаване от една мерна единица в друга.5
6. Познава устройството на теодолит. Правилно описва осовите
условия.5
7. Правилно описва просто измерване на хоризонтален ъгъл. 5
8. Правилно описва гирусно измерване на посоки. 5
9. Правилно описва репетиционно измерване на ъгли. 5
10. Правилно описва ексцентрично измерване на ъгли. 4
11. Познава грешките при измерване на хоризонтални ъгли. 3
12. Решава приложната задача
12.1. Правилно изчислява и контролира колона „средно от двете
положения”.4
12.2. Правилно изчислява и контролира колона „редуцирано средно”.4
12.3. Правилно определя и контролира колона „общо средно” .2