10. Геодезически снимки. Снимачни методи.

Тахиметрична снимка - тахиметри

1
 10. Тахиметрична снимка. Тахиметър

Тахиметрична снимка – пространствена полярна снимка, при която местата

на подробните точки се определят чрез ъглови и линейни измервания от станции
от снимачната основа посредством геодезически инструмент тахиметър.

Тахиметър
Приложение:
 съставяне на едромащабни планове на ограничени участъци;
 допълване на участъци при други снимачни технологии и др.
Тахиметрични елементи - определят положението на подробните точки спрямо
станцията от снимачната основа

Тахиметричните елементи са:

 хоризонтално разстояние – Si,j между станцията от снимачната основа i и
подробната точка j

превишение-hi,j между надморските нива на станцията от снимачната основа i и

подробната точка j
хоризонтален ъгъл – β между страна от снимачната основа и посоката на подробната
точка 2
 10. Геодезически снимки. Снимачни методи.
Тахиметрична снимка - тахиметри
γ

Тахиметър - Dahlta Sн
L – латов отрез

h’ – отчетено
превишение
Z
T– отчет по средна
Hхор=Нст+J
нишка на латата
γ (при теодолит)

j
J
Височина на Hj
инструмента Δhij

i Sх
Нст,i

Sх = Sнcos γ = КL cos2 γ – (нишкови далекомери)

Δhij =J+h’-T – превишение на подробната точка над станцията
Hj = H хор + Δhij 3
 Тахиметър
Dahlta -010 - устройство
вертикален кръг- зенитни ъгли
зрителна тръба – (астрономическа
тръба - окуляр, обектив, призми,
нишкови кръстове)
алидада – съдържа: (корпус, либели,
вертикален кръг, зрителна тръба, отчетни
приспособления)
либели –сферична и цилиндрична?

затегателни винтове (щипки)

оптически отвес
лимб – хоризонтален кръг: пръстен с нанесени
ъглови деления Кодови – 2-11част от кръга;
растерни (инкрементални) – 1/10000 от кръга
=40mgon
микрометрени винтове
глава
подравнителни винтове

тринога
4
 10. Тахиметрична снимка -
4 тахиметри
3 Тахиметрична лата - отчитане
S – хоризонтално разстояние –
отчет 0240х100=0,240х100=24m
2 S = 24m

-10 Отчет за превишение: 0070 х (–10)

1 Превишението е – 0,7m

+10 + Вертикалната нишка на нишковия кръст

на зрителната тръба се насочва в средата
на латата

-1 Хоризонталната нишка на нишковия кръст на

зрителната тръба се насочва в триъгълния клин
на латата (височина 1,40m)
1,40m

2
Отчитане на хоризонтален ъгъл β
5
 10. Тахиметрична снимка - ТЕХНОЛОГИЯ
ПОЛСКИ РАБОТИ ПРИ ТАХИМЕТРИЧНАТА СНИМКА С ТАХИМЕТЪР

Работна група – състав: крокист (ръководител на групата), оператор, карнетист,

латоносачи (2-4).
Крокистът, обикновено най-добрия специалист избира броя и местата на подробните
точки, с които ще бъде определен обекта. Носи отговорност за пълнотата на снимката;
осигурява връзка между съседните станции; отбелязва номерата на подробните точки
върху предварително подготвена ръчна скица (кроки). За кроки често се използва
едромащабна карта или увеличени части от дребномащабна карта на обекта.
Операторът – работи на тахиметъра, центрира и хоризонтира инструмента на всяка
станция (точките от работната, снимачната основа), измерва височината му до нивото
на хоризонта. За контрол, измерва няколко еднакви точки от съседни станции.
Тахиметричната снимка се извършва само при І положение на зрителната тръба като
се внимава за индексната грешка да не надвишава 1с.
Карнетистът – записва в карнет номерата на подробните точки и направените от
оператора отчети .
Латоносачите държат латите строго вертикално (контролира се със сферична либела) върху ясно
изразените подробни точки.
6
 10. Тахиметрична снимка - ТЕХНОЛОГИЯ
ИЗЧИСЛЯВАНЕ И НАНАСЯНЕ НА ТАХИМЕТРИЧНАТА СНИМКА С ТАХИМЕТЪР

1. Изчисляване на координатите и котите на точките от снимачната

Изчислителни основа.
работи:
2. Изчисляват се надморските височини на подробните точки.

Нанасяне на снимката: в М 1:500; 1:1000; 1:2000

• Изчертават се осите на дециметровата координатната мрежа – координатограф.
• Нанасят се точките от ОГМ и снимачната основа
• Нанасят се всички точките на подробностите от всяка станция като се използват
полярен координатограф или тахиметричан транспортир (полукръг – 200g)
• Очертават се контурите на заснетите обекти, като се използва ръчната скица –
постройки, канали, пътища, ел.комуникации, ВиК, стълбове, сондажи, кладенци и др.
• Тушира се нанесената ситуация
• Изобразява се релефът на местността с хоризонтали. Височината на сечението се
определя от мащаба на плана и средния наклон на местността. М1:500 (1:1000) и
наклон до 4%, височината на сечението е 0,5m или 1m. Тата на хоризонталите се
определя чрез интерполиране.
• Нанасят се условните знаци, кадето е необходимо.
7
• Сравнение на изготвения план със заснетата местност.
ОПРЕДЕЛЯНЕ НА ПЛОЩИ

8
 10. Определяне на площи

Цели: Определяне на обеми и изчисляване на запаси от подземни богатства

В
Площите се определят по данни от:

ΔH непосредствени измервания или

A B
S’

AB

Z S AB карти, планове, диаграми, вертикални или

γ В’ C наклонени геоложки разрези;
A
C’ чрез координатите на точки.
D ина
A’ вн
ра
нна Изходно условие: определя се площта на
ио
D’ кц проекцията на оконтурената реална част от земната
ое
Пр повърхност или геоложко тяло върху използваната
хоризонтална или вертикална проекционна равнина

МЕТОДИ: графични, аналитични и механичен 9

 10. Методи за определяне на площи

Графични методи Пример: Да се определи площта на дадената

фигура в М 1:2000 (1cm =20m, 1cm2=400m2)

№ на
триъг
аi h ah
h1
1 а1
ълник
а
основа височина

h2 2 1 4,5 3,4 15,3

а2 а2 2 5,1 3,3 15,3

h3 3 5,1 4,5 20,4

3
2S’ = Σah =51,00cm2
S’ = Σah = 25,50cm2
1cm2 = 400m2
M 1:2000
S = 10 200m2 10
 10. ОПРЕДЕЛЯНЕ НА ПЛОЩИ - Графични методи
Да се определи площта Р на фигурата
Мрежеста палетка - Пример:
по метода на мрежестата палетка.
Прозрачна пластинка с гравирана върху нея през Палетката е квадратна
един, два или пет mm квадратна мрежа
със страна a = 10 mm
a 10mm = 5m от хоризонталната проекция

16 х 1x 25m2 =400,00 m2
7 x 0,75 x 25m2 =131,25m2
5 x 0,5 x 25 m2 = 62,5m2
P = 625m2
5 x 0,25 x 25m2 = 31,25m2
Σ = 625 m2
Площта се определя при две положения
на палетката, като се взима средно
аритметичната стойност от двата
резултата

Развитие на метода са точковите палетки,

при които се броят точките попадащи в
11
измервания контур. (Малки площи!)
 10. ОПРЕДЕЛЯНЕ НА ПЛОЩИ - Графични методи
Да се определи площта Р на фигурата
Прозрачна плака Задача:
по метода на прозрачната плака.
(пластина) Плаката е с ширина на редовете
A h = 10 mm
h

l1 10mm = 5m от хоризонталната
проекция
l2

l3 Прозрачната плака се ориентира така,

че контурът на търсената площ да
l4 тангира в две точки (А и В).

l5
n
l6
P =h.∑li
l7 i =1

12
B
 10. ОПРЕДЕЛЯНЕ НА ПЛОЩИ- Аналитични методи
2 групи методи :
•Планиметрия – използват се непосредствени или редуцирани към
проекционната равнина данни;
 измерваната площ се разделя на елементарни фигури от
триъгълници и трапеци
3)Площи, изчислени от координатите на точки. Площта се изчислява по
Гаусовите формули за площи

Площта, Р на контура 1, 2, 3, 4, 1 се представя като:

y
3 сума от площите на трапеците: 1’, 1, 2, 2’ и 2’, 2, 3,
3’ и
2
 минус площите на трапеците 1’,1, 4, 4’ и 4’, 4, 3, 3’.
P
Изразено чрез координатите на точките, това става
4 по следния начин:

1
x
1’ 2’ 4’ 3’ 2 P = ( x1 + x2 )( y2 − y1 ) + ( x2 + x3 )( y3 − y2 ) −
( x1 + x4 )( y4 − y1 ) − ( x4 + x3 )( y3 − y4 ) 13
10. ОПРЕДЕЛЯНЕ НА ПЛОЩИ- Аналитични методи
Формулите, обобщени за един контур с n върха са:
n
2 P = ∑ xi ( y i +1 − y i −1 )
1
Една полезна зависимост за
n
2 P = ∑ y i ( xi −1 + xi +1 ) триъгълника 1,2,3, като
1
самостоятелна или като елемент на
сложна фигура е следната:
Контрол: n

∑( y
1
i +1 − yi −1 ) = 0
x1 y11
n
1
∑ ( xi −1 + xi +1 ) = 0 P = x2 y 21
1
2
Сборът на координатните разлики по
абсцисите и ординатите е равен на нула
x3 y 3 1
14
 10. ОПРЕДЕЛЯНЕ НА ПЛОЩИ.
МЕХАНИЧНО ОПРЕДЕЛЯНЕ. ПОЛЯРЕН ПЛАНИМЕТЪР
Р – полюс
Q q R – обходен бодец
Q – опорна точка на измервателното колело
p2 − q2 f, p – дължините на двете рамена на

f
планиметъра
p

Р r R
при полюс вън (малки площи) P = k ( nk − nн )
при полюс вътре (големи площи) P = k ( nk − nн ) + C
Където:
k е умножителна константа на планиметъра;
различна за различните мащаби.

при измерване на площи с планиметър се допуска грешка, която е 4 – 5% от

измерваната площ. 15
Край