Протокол № 2

Сверяване (тариране) на механични тензометри

1. Общи положения
1.1. Област на приложение на тензометрите

1.2. Необходимост от сверяване

1.3. Същност на сверяването

2. Начини на сверяване
2.1. Сверяване чрез тарировъчна машина
Тарировъчната машина е стационарна механична система. Състои се от две части:
неподвижна и подвижна, които се преместват една спрямо друга чрез прецизни
микрометрични винтове.
l мT ашина
KT  - корекционен коефициент
lсв ер. уред

С този коефициент се коригират по-нататъшните отчети от вече сверените уреди.

2.2. Сверяване с тарировъчна греда и еталонен уред

 по дължината на работния участък на тарировъчната греда ръбовите деформации
в отделните напречни сечения са еднакви;
 еталонният и сверяваният уред се монтират в работния участък на гредата
 еталонните тензометри се използват само за тариране

3. Задача
Да се определят опитно стойностите на увеличението n1 на двулостов тензометър Т1 с
база l1=100mm и корекционния коефициент k2 на индикаторно-лостов тензометър Т2 (тип
„Bernard Holle”) с база l2=100mm и точност на индикатора t l= 0,001mm.
Сверяването да се извърши с помощта на еталонен двулостов тензометър TE с база
lE=100mm и увеличение nE=1000 и едноконзолна тарировъчна греда с размери и форма
според дадената схема.

7 Ф№ .....................
 3.1. Схема и особености на еталонната греда (греда с еднаква якост)

опора работна част неработна

част
TE T1 T2

b(x)

h
F
lp=700mm 225mm
b=75mm

b(x)

905mm

F
M(x)= Fx

3.2. За работната част

bx h 2
b x   b W x  
x
 c1 x
l 6

M y ( x)  Fx x c 2 x

M y ( x)  xsup
 xsup   const  xsup   const
W y ( x) Es

8 Ф№ .....................
4. Теоретична обосновка.
4.1. Определяне на  x при измерване с двулостов тензометър.

li' A 
1 A
  n1  li'  li 
li a a 
 z i A B z i li z i
   n  li   x  
 li a b n li ni .li
2 z i'  B  n2  z  B li' 
li b b 

n- увеличително число

4.2. Определяне на  x при измерване с индикаторно-лостов тензометър

9 Ф№ .....................
 4.3. Основни уравнения при сверяването (тарирането)

l z E z l n1  ?
x   const   xTE   xT1   xT2   1  2 ;
l nE l E n1l1 k 2 l 2 k2  ?

z1 l  z 
 n1  nE E  n1  1 nE при равни бази 
z E l1  z E 

l 2 l  l 
 k2  nE E  k 2  2 nE при равни бази 
z E l2  z E 

5. Опитни данни и окончателни резултати

Fk  10 N z i ,k  z i ,k  z i ,k 1

F E 1 2  E 1 l 2 nE n1 k2
[N] [дел.] [дел.] [mm] [дел.] [дел.] [mm]
0

10

20

30

20

10

1 n n1m  n E
 n1m   n1,k 
6 k 1
 n1 
nE
 100% 

1 n k2m  k
 k 2m   k 2,k 
6 k 1
 k 2 
k
 100% 

10 Ф№ .....................