Раздел 1.

Линейна алгебра
Тема 1. Детерминанти
 Пермутации и инверсии
Дадено е множеството S  1,2,..., n . Всяко подреж-


дане ai1 , ai2 ,..., ain  ще наричаме пермутация от ред n .
Броят на пермутациите от ред n означаваме с Pn и не е
трудно да се покаже, че Pn  n(n  1)(n  2)...2.1  n ! (ен
факториел). Приемаме, че 0! = 1.Пермутацията (1,2,…, n ),
където числата са наредени във възходящ ред, се нарича
основна пермутация. Ако в пермутацията
 
a1,..., ai ,..., a j ,..., an i  j , но ai  a j , то казваме, че
ai и a j образуват инверсия.
2
 Пермутации и инверсии

Например, пермутацията (5,1,3,4,2) има 6 инверсии обра-

зувани от 5,1; 5,3 ; 5,4; 5,2; 3,2; 4,2. Пермутацията е четна,
когато има четен брой инверсии и нечетна в противен
случай. Пермутациите от ред 2 са 2:
(1,2) – четна (основна); (2,1) – нечетна.
Пермутациите от ред 3 са 6:
(1,2,3) – четна (основна); (2,3,1) – четна; (3,1,2) –
четна;
(1,3,2) – нечетна; (2,1,3) – нечетна; (3,2,1) –
нечетна.

3
 Дефиниция за детерминанта от ред n
Нека е дадена квадратна таблица (матрица) от числа, разпо-
ложени в n реда и n стълба):
 a11 a12 ... a1n 
 
 a21 a22 ... a2n 
D =  

 
 an1 an 2 ... ann 
Елементите на D имат по два индекса, първият от които е
номерът на реда, а вторият е номерът на стълба.
Детерминанта на матрицата D наричаме сумата:
  det D   (1)t a11 a22 ...ann ,
4
 Дефиниция за детерминанта от ред n

  det D   (1) a11 a22 ...ann

t

където 1,2 ,..., n  е пермутация на числата (1,2,..., n ) и

сумирането се разпространява върху всички такива
пермутации (т.е. в сумата има n ! събираеми), а t е броят на
инверсиите в пермутацията 1,2 ,..., n  .
Обръщаме внимание, че множителите ai i във всяко
събираемо са избрани от различни редове и стълбове на D ,
т.е. във всяко събираемо има елемент от всеки ред и всеки
стълб на D , тъй като както първите, така и вторите индекси
във всяко събираемо са пермутация на 1,2,..., n .
5
 Дефиниция за детерминанта от ред n
Детерминантата се означава:

a11 a12 ... a1n

a21 a22 ... a2 n
= .

an1 an 2 ... ann

Елементите aii : i  1,2..., n образуват главен диагонал, а

елементите ai(n i 1) : i  1,2..., n образуват обратен
диагонал.
6
 Детерминанти от втори и трети ред

Доколкото от първи ред има само една пермутация, то

детерминанта от първи ред е числото a11 . Като поставяме
пермутациите от втори ред на местата на вторите индекси в
събираемите на детерминантата, получаваме:
a11 a12
= = a11a22  a12a21 .
a21 a22
3 5
Например,  = = 3.(  7)  ( 5).4  1.
4 7

7
 Детерминанти от втори и трети ред

По същия начин за детерминанта от трети ред получаваме:

a11 a12 a13
 = a21 a22 a23 =
a31 a32 a33
 a11a22 a33  a12 a23a31  a13a21a32 
.
 a13a22 a31  a12 a21a33  a11a23a32
За пресмятането на детерминанти от трети ред се използва
т.н. правило на триъгълниците:

8
 Детерминанти от втори и трети ред
произведенията със знак плюс са от елементите по главния
диагонал и върховете на два триъгълника, а тези със знак
минус са по обратния диагонал и други два триъгълника:

9
 Детерминанти от втори и трети ред

1 3 2
Пример 1: 1 5 4  ( 1).5.1  3.( 4).2  1.( 2).2 
2 2 1
2.5.2  (2).(4).(1)  3.1.1  5  24  4  20  8  3  48.
1 3 2
Пример 2: 2 6 4  ( 1).( 6).1  3.( 4).1  2.( 1).2 
1 1 1
2.(6).1  (1).( 4).( 1)  2.3.1  6  12  4  12  4  6  0.

10
 Свойства и приложения на детерминантите
Детерминантите имат много приложения. Едно важно
приложение е в теорията на системите линейни уравнения.
2x  y  1 3
Решението на системата е x  , y  2 .
2 x  2 y  1 2
2 1 1 1 2 1
Образуваме    2 , x   3, y   4 .
2 2 1 2 2 1
 e от коефициентите пред неизвестните,  x е получена от
 , като коефициентите пред x са заменени със свободните
x 3
коефициенти и аналогично е получена  y . Сега x  
 2
y
и y  2 .
 11
 Свойства и приложения на детерминантите
Като сменим местата на редовете и стълбовете в  (т.е. i -ти
ред става i -ти стълб), се получава детерминантата:
a11 a21 ... an1
a12 a22 ... an 2
 =
T

a1n a2n ... ann
която наричаме транспонирана на  .
Т1. При транспониране детерминантата не се променя, т.е.
  T 
От Т1. следва, че свойствата на редовете на  са свойства и
на стълбовете.
12
 Свойства и приложения на детерминантите
Ако в  отстраним i -ти ред и j -ти стълб, получаваме детер-
минанта  ij от ред n  1, която наричаме поддетерминан-
i j
та или минор на елемента aij . Числото Aij  ( 1) ij
 ij
  ( 1) i j
Aij  наричаме адюнгирано количество на
елемента aij . За всяко i  1,2,..., n имаме:
  ai1 Ai1  ai 2 Ai 2  ...  ain Ain ,
  a1i A1i  a2i A2i  ...  ani Ani ,
които наричаме разлагане на  по елементите на i -ти ред
или разлагане на  по елементите на i -ти стълб.
13
 Свойства и приложения на детерминантите
Т2. Ако към елементите на един ред прибавим съответните
елементи на друг ред, умножени с произволно число, то
детерминантата не се променя 
Пример:
1 1 5 3 1 1
= 2 1 2 2 1 = 2 1 2 .
3 2 1 3 2 1

Пресмятаме:
  1  6  20  15  4  2  24 , 1  3  6  4  3  12  2  24 .

14
 Свойства и приложения на детерминантите

Детерминанти, които съдържат нули под (над) глав-

ния диагонал, се наричат триъгълни. Детерминантата
се нарича диагонална, ако елементите вън от главния
диагонал са нули.
1 0 0 0 2 3 1 4 1 0 0 0
2 4 0 0 0 1 2 1 0 2 0 0
3 3 3 0 0 0 2 0 0 0 3 0
4 2 3 1 0 0 0 1 0 0 0 4
триъгълна триъгълна диагонална
15
 Свойства и приложения на детерминантите

Т3. Триъгълната детерминанта е равна на произве-

дението от елементите по главния диагонал 

1 0 0
Например, = 2 1 0  ( 1).( 1).1  1 .
3 2 1

16
 Пресмятане на детерминанти
Пресмятането на детерминанти се базира на свойства Т2 и Т3.
1 2 3 4 1 2 3 4
2 5 4 1 0 1 2 7
Пример:  =
3 5 12 15 0 1 3 3
1 1 3 4 0 1 6 8

1 2 3 4 1 2 3 4
0 1 2 7 0 1 2 7
   1.( 1).47  47 ▮
0 0 1 4 0 0 1 4
0 0 8 15 0 0 0 47
17
 Пресмятане на детерминанти

Полезни са следните свойства:

Т4. Детерминанта с нулев ред е равна на нула ▮
Т5. Ако в детерминантата сменим местата на два реда, тя
сменя знака си ▮
Т6. Детерминанта с два равни реда е равна на нула ▮
Т7. Ако умножим елементите на един ред с число, то
детерминантата се умножава с това число ▮
Т7. Детерминанта с два пропорционални реда е равна на
нула▮

18
 Пресмятане на детерминанти

Примери:

3 2 1 1 2 3
1 2 3  44 3 2 1  44
0 2 3 0 2 3

3 2 1 3 2 1
1 2 3  44 1 2 3  88
0 2 3 0 4 6
19
 Тестови въпроси
1. Детерминанта  от n  ти ред се дефинира като
   ( 1) a11 a22 ...ann . Кои от твърденията, изброени
t

по-долу, са верни?
а) (1 ,2 ,...,n ) е пермутация на числата 1,2,..., n ,
б) t е броят на инверсиите в пермутацията (1 ,2 ,...,n ) ,
в) в сумата има n събираеми.
A) Само а)
Б) Само б)
В) Само а) и б)
Г) Само а) и в)
Д) И трите са верни
Верен отговор В)
20
 Тестови въпроси
2. Кои от изброените твърденията за детерминанти са верни?
а) При транспониране детерминантата сменя знака си,
б) Ако сменим местата на два реда детерминантата не се про-
меня,
в) Ако към елементите на един ред прибавим елементите на
друг ред умножени с число, то детерминантата не се променя.
A) Само в)
Б) Само а) и б)
В) Само а) и в)
Г) Само б) и в)
Д) Само а)

Верен отговор A)
21
 Тестови въпроси
3. Кои от изброените твърдения за поддетерминантите  ij и
адюнгираните количества Aij на една детерминанта от ред n
са верни: а) Aij  ( 1)i  j ij ,
б)   a1i A1i  a2i A2i  ...  ani Ani ,
в)   ai1i1  ai 2 i 2  ...  ain in .
A) Само а)
Б) Само а) и б)
В) Само а) и в)
Г) Само б)
Д) И трите са верни
Верен отговор Б)
22
 Раздел 1. Линейна алгебра
Тема 2. Матрици. Обратна матрица
 Видове матрици
Правоъгълна таблица, чиито елементи са реални числа,
разположени в m реда и n стълба, се нарича m  n
матрица:
 a11 a12  a1n 
 
 a21 a22  a2n 
A=  .

 
 am1 am 2  amn 
Когато се интересуваме само от размерите на матрицата,
записваме A(m  n ) . Използва се и съкратен запис
A  (aij ), i =1,...m, j  1,..., n .
24
 Видове матрици
Елементите aii , i  1,...,min( m, n) образуват главен
диагонал (или кратко диагонал) на A . Казваме, че
матрицата е триъгълна ако елементите под (или над)
диагонала са нули. Ако елементите вън от главния
диагонал са нули матрицата се нарича диагонална:
1 2 1
1 0 0 0  2 0 0 0
0 2 1 2 1 0 0 , 0 0 0 0 .
 ,
0 0 3    
3 1 1 0 0 0 1 0
     
0 0 0
триъгълна триъгълна диагонална
25
 Видове матрици
Матрица, чиито елементи са нули, се нарича нулева матрица.
Матрици с един ред (стълб) наричаме вектор-ред (вектор-
стълб). A ( n  n) се нарича квадратна матрица. Квадратна
диагонална матрица с единици по главния диагонал наричаме
единична матрица и я бележим En или E . Например:
1 0 0

E3  0 1 0  .
 
0 0 1 

Квадратната матрица A  ( aij ) е симетрична, ако aij  a ji .
En е симетрична матрица.
26
 Видове матрици
Ако A е квадратна тя има детерминанта, която означаваме
det A или A . Матрицата A се нарича неособена, ако
det A  0 . В противен случай A се нарича особена. Ако
изберем k реда и k стълба от A , елементите от тези редове
и стълбове образуват една детерминанта (от ред k ), която
1 2 3
наричаме минор от ред k . Например матрицата  
 4 5 6 
1 2 1 3 2 3
има три минора от ред 2: , , .
4 5 4 6 5 6
27
 Видове матрици

Казваме, че A( n  m) е редуцирана матрица, ако можем да

разместим стълбовете й така, че в A да се получи единичната
подматрица En ( А и Еn имат еднакъв брой редове). Напри-
мер, като сменим местата на първи и втори и на трети и
четвърти стълб в матрицата A (по-долу) виждаме, че тя е
редуцирана:
0 1 5 0 1 0 0 5 
A  1 0 3 0  
 0 1 0 3
 .
   
0 0 0 1 0 0 1 0
   

28
 Действия с матрици

Нека са дадени две ( m  n) матрици A  ( aij ) и B  (bij ) .

Сума на A и B наричаме трета (m  n) матрица
C  (aij  bij ) . Означава се C  A  B . Например:
 -2 2 5   3 -2 -5  1 0 0
 -2 1 3    2 0 -3  0 1 0  .
     
Свойства на събирането:
A  B  B  A (комутативност),
A  ( B  C )  ( A  B)  C (асоциативност).

29
 Действия с матрици
Ако A  ( aij ) е ( m  n) матрица, а  е реално число, то
( m  n) матрицата C  ( aij ) наричаме произведение на A
и  и означаваме C   A  A . Например:
 -1 2 3 4   -2 4 6 8 
2.     .
 3 -1 2 2   6 -2 4 4 
Свойства на умножението с число:
 ( A  B )   A   B,
 (  A)   ( A)  ( ) A,
1. A  A.
A  ( 1) B се нарича разлика на A и B и пишем A  B .
30
 Действия с матрици

Нека A  ( aij ) е ( m  n) матрица, B  (b jk ) е ( n  p)

матрица. Матрицата C  (cik ), която е ( m  p) , където:
n
cik   aij b jk
j 1
се нарича произведение на матриците A и B : C  AB .
Умножаването става по правилото “ред по стълб”, т.е.
избира се i -ти ред от A и k -ти стълб от B . Елементът cik е
сума от произведенията на съответните елементи от i -ти ред
на A и k -ти стълб на B . Например:

31
 Действия с матрици
 4 -2 
 -2 3 5     -2.4+ 3.1+ 5.0 -2.(-2)+3.3 +5.3   -5 20 
 2 -1 1 .  1 3    2.4+(-1).1+1.0 2(-2)+(-1).3+1.3    7 -4  .
  0 3     
 
Комутативният закон не е в сила изобщо при умножението на
матрици (понякога AB има смисъл, а BA не). Свойства:
A( BC )  ( AC )B (асоциативност),
C( A  B)  CA  CB ,
( A  B)C  AC  BC ,
 ( AB)  ( A)B  A( B) ,
EA  AE  A .
32
 Действия с матрици
Ако A и B са ( n  n) матрици, то:
det( AB)  det A.det B .
Ако в A( m  n) заменим редовете със стълбовете,
получената матрица наричаме транспонирана на A и я
1 4 
1 2 3   2 5  . В сила са
означаваме A : A    
T T
 A
 
 4 5 6  3 6
 
следните свойства:
1) ( AT )T  A , 2) ( A  B)T  AT  BT ,
3) ( A)  . AT , 4) ( AB )T  BT AT .
T
33
 Елементарни преобразувания на матрици
Елементарни преобразувания (ел. пр.) на матрица наричаме:
(i) смяна на местата на два реда (стълба);
(ii) умножаване елементите на един ред (стълб) с число  0 ;
(iii) прибавяне към елементите на един ред (стълб) съответ-
ните елементи на друг ред (стълб), умножени с число;
(iv) отстраняване на нулеви редове (стълбове).
Две матрици A и B са еквивалентни, ако едната е получена
от другата чрез елементарни преобразувания. Означаваме
A  B . В сила е следната теорема.
Тh. Всяко ел. пр. от вида (i), (ii), (iii) върху редовете (стъл-
бовете) на матрицата A може да се получи като умножим A
отляво (отдясно) с подходящо избрана матрица 

34
 Елементарни преобразувания на матрици
Примери:
 0 1 0 1 2   0  3  0 0  5  0   3 5 
 1 0 0 3    
5  1  0  0 2  0  0  1 2 , 
      
 0 0 1  4 5   0  0  4 0  0  5   4 5 
 
0 1 0
 1 2 3   0  2  0 1  0  0 0  0  3
 4 5 6 1 0 0   
  1 0  0 4  0  0 0  0  6
 0 0 1  

 2 1 3
  .
 5 4 6 35
 Елементарни преобразувания на матрици

Правило: Елементарното преобразувание върху редовете

(стълбовете) на матрицата A се получава като я умножим
отляво (отдясно) с матрица B , получена от съответната
единична матрица върху която е изпълнено исканото ел. пр.

36
 Обратна матрица
1
Нека A е ( n  n) матрица. Обратна матрица A на A
1 1
наричаме матрица, за която A A  AA  E . В сила е:
Тh. Всяка неособена матрица има единствена обратна.Ако
 a11 a12 ..... a1n   A11 A21 ..... An1 
 a a ..... a   A A ..... A 
2 n  , то 1
A   21 22 A1   12 22 n2  ,

  det A  
   
 n1 n 2
a a ..... ann   1n 2 n
A A ..... Ann 
т.е. обратната матрица се получава като:
- образуваме матрицата от адюнгираните количества Aij ,
- транспонираме я,
- умножаваме я с 1/ det A  det A  0  . 37
 Свойства на обратната матрица

Обратната матрица има следните свойства:

1 1
(i) ( A )  A;
1 1 1
(ii) ( AB)  B A ;
1 T T 1
(iii) (A )  (A ) ;
1
(iv) Ако матрицата А е симетрична, то и A е симетрична.

38
 Пресмятане на обратна матрица
Пресмятането на обратна матрица може да стане чрез намира-
не на адюнгираните количества.
1 3 1
 
Пример. Да се намери обратната матрица на A  1 2 1 .
 
5 4 2
 
Решение: Първо намираме det A  3 . По-нататък:

2 1 3 1 3 1
A11   0, A21    2, A31   1;
4 2 4 2 2 1

39
 Пресмятане на обратна матрица

1 1 1 1 1 1
A12    3, A22   3, A32    0;
5 2 5 2 1 1
1 2 1 3 1 3
A13   6, A23    11, A33   1.
5 4 5 4 1 2

 0 2 1 
1 1 
Тогава A  3 3 0  .

3
  
 6 11 1 

40
 Пресмятане на обратна матрица
На практика се използва т.н. метод на Гаус-Жордан, който
се основава на:
Тh. От всяка неособена матрица може да се получи единичната
матрица чрез ел. пр. върху редовете й 
Всяко ел. пр. върху редовете е умножение отляво с
подходящо избрана матрица. Тогава след умножения с матри-
ци I1 , I 2 ,..., I s отляво ще получим E : I s I s 1...I 2 I1 A  E .
1
Тогава I s I s 1...I 2 I1  A . Върху редовете на разширената
матрица ( A | E ) правим ел. пр. I1 , I 2 ,..., I s докато получим
E на мястото на A . Тогава отдясно (на мястото на E ) ще се
1 1
получи I s I s 1...I 2 I1E  A , т.е. ще стигнем до ( E | A ).
41
 Пресмятане на обратна матрица
 1 3 1 

Пример. Да се намери обратната матрица на A  1 2 0 .

 
 2 1 2 
 
 1 3 1 1 0 0   1 3 1 1 0 0 
   
 1 2 0 0 1 0  ~ 0 1 1 1 1 0 ~
 2 1 2 0 0 1   0 5 4 2 0 1 
   
 1 0 2 2 3 0   1 0 0 4 7 2  -1
   
~ 0 1 1 1 1 0  ~ 0 1 0 2 4 1
  ~
 0 0 1 3 5 1 0 0 1 3 5 1
    42
 Пресмятане на обратна матрица

 1 0 0 4 7 2   4 7 2 
   
~ 0 1 0 2 4 1 . Тогава A1  2 4 1 .
   
0 0 1 3 5 1  3 5 1
   

43
 Матрични уравнения
Уравнение от вида AX  B , където A и B са дадени, а X е
неизвестна матрица, се нарича матрично уравнение. Ако A е
1
неособена, умножаваме двете страни отляво с A , и получа-
1
ваме X  A B .За случая XA  B умножаваме отдясно с
A1 и получаваме X  BA1 . Може първо да се намери A1 и
после се извърши умножението. Метод на Гаус-Жордан: за
първото уравнение образуваме матрицата ( A | B) и правим ел.
пр. върху редовете й, докато отляво получим E - отдясно ще
   
получим X : A B  E X . Уравнението от втория вид го
транспонираме : ( XA)  B  A X  B и след като го
T T T T T

решим, трябва да транспонираме полученото решение.

44
 Тестови въпроси

1. Нека A е (m  n) матрица, m  n и En е единичната матрица

от ред n . Кои от долните равенствата са верни?
а) En A  A , б) AEn  A , в) A  En  A , г) En  A  A .
А) Всичките са верни
Б) Само а) и б)
В) Само б)
Г) Само в) и г)
Д) Само б) и в)

Верен отговор В)
45
 Тестови въпроси

2. Нека A , B и C са (n  n) матрици. Кои от долните равенства

са верни?
а) AB  BA , б) A( BC )  ( AB)C , в) C( A  B)  CA  CB .
А) Само а)
Б) Само б) и в)
В) Само б)
Г) Само а) и б)
Д) Само а) и в)

Верен отговор Б)
46
 Тестови въпроси

3. Нека A е (m  m) матрица, а B е (n  n) матрица. Казваме,

че те са еквивалентни, ако
А) m  n
Б) Едната може да се получи от другата чрез елементарни
преобразувания
В) det A  det B
Г) det A  det B  0
Д) m  n и AB  En

Верен отговор Б)
47
 Тестови въпроси
4. Кои от следните твърдения са верни?
а) Всяка неособена матрица има единствена обратна,
б) Всяка особена матрица има единствена обратна,
в) От всяка неособена матрица може да се получи единична
чрез елементарни преобразувания,
г) От всяка особена матрица може да се получи единична чрез
елементарни преобразувания.
А) Само а)
Б) Само б)
В) Само а) и в)
Г) Само в)

Верен отговор В)
48
 Тестови въпроси

5. Решението на матричното уравнение от вида AXB  C е:

А) X  B 1CA1
Б) X  A1B 1C
В) X  A1CB 1
Г) X  B 1 A1C
Д) X  CB 1 A1

Верен отговор В)
49
 Раздел 1. Линейна алгебра
Тема 3. Системи линейни уравнения
 Ранг на матрица

Нека A е ( m  n) матрица:
 a11 a12 a1n 
a a a2 n 
A   21 22 .
 
 
 am1 am 2 amn 
Ранг на A наричаме най-високият ред на ненулевите й мино-
ри. Ненулев минор на A от най-висок ред се нарича базисен
минор. Рангът се означава r ( A) . Очевидно r( A)  min(m, n) .
За ранга на произведението на две матрици е в сила:
r( AB)  min(r( A), r( B)) .
51
 Ранг на матрица
1 2 2 2 

Пример. Да се намери ранът на матрицата 2 2 3 1 .

 
3 4 5 1 
 
1 2
Решение. Имаме M 2   2  0 и тогава рангът е 2 или
2 2
3. В матрицата има 4 минора от трети ред:
1 2 2 1 2 2 1 2 2 2 2 2
2 2 3 , 2 2 1 , 2 3 1 , 2 3 1
3 4 5 3 4 1 3 5 1 4 5 1
но всичките са равни на 0 и рангът на матрицата е 2.
52
 Ранг на матрица

Ясно е, че този метод може да се използва за

намиране на ранг само за матрици с малки размери.
По-удачно е да търсим r ( A) чрез ел. пр. на базата на:
Th. При ел. пр. рангът на A не се променя 
1 2 2 2 

Пример. Да се намери ранът на 2 2 3 1 .

 
3 4 5 1 
 
1 2 2 2  1 2 2 2 

Решение. 2 2 3 1
 
~ 0 2 1 5
 ~
   
3 4 5 1   0 2 1 5 
   
53
 Ранг на матрица
1 2 2 2 
  1 2 2 2 
~ 0 2 1 5  r ( A)  2.
   0 2 1 5 
0 0 0 0  
 
Целта на метода е:
 a11 a12 a13 a1n   b11 b12 b13 b1s b1r 
a a  0 b b b b 
a a 2n   2r 
 21 22 23 22 23 2s

 a31 a32 a33 a3n  ~  0 0 b33 b3s b3r 

   
   
a a  0 0 0 
 m1 m2 m3 a a mn   b ss bs , s 1 b sr 
като bii  0 . Тогава r( A)  s .
54
 Системи линейни уравнения
Система от m уравнения с n неизвестни има вида:
a11 x1  a12 x2   a1n xn  b1
a21 x1  a22 x2   a2 n xn  b2
(1)

am1 x1  am 2 x2   amn xn  bm .
Матриците:
 a11 a12 a1n   b1 
 
a a a2 n  b2 
A   21 22 и C  A
   
   
 am1 am 2 amn   bm 
55
 Системи линейни уравнения
се наричат съответно матрица на системата и
разширена матрица на системата (1). Системата
(1) може да се запише в матрична форма:
(2) AX  B ,
 x1   b1 
x  b 
където X   2  и B   2  . Числата 1 ,2 , , n се
   
   
 xn   bm 
наричат решение на системата, ако след заместване
в уравненията (1) ги обръщат в тъждества. Системата
се нарича съвместима, ако има решение. В противен
случай тя се нарича несъвместима. 56
 Системи линейни уравнения
Ако системата има единствено решение, тя се нарича
определена, а ако има повече от едно решение, тя се
нарича неопределена. Основен резултат е:
Теорема (Кронекер – Капели). Системата (1) е съвмес-
тима  r( A)  r(C ) . Ако при това r ( A)  r(C )  n , тя
е определена, а ако r( A)  r(C )  n , е неопределена 
Нека (1) е съвместима. Да разгледаме един базисен
минор B на A (а значи и на C ). Базисни неизвестни
наричаме онези неизвестни, коефициентите пред които
са стълбове в B . Останалите неизвестни се наричат
свободни неизвестни. Общо решение на системата
наричаме система формули, с които всяко базисно
неизвестно е изразено чрез свободните неизвестни.
57
 Системи линейни уравнения
Всяко решение на (1) се получава от общото, като
на свободните неизвестни се дават конкретни стой-
ности, а стойностите на базисните неизвестни се по-
лучават от формулите на общото решение. Специал-
ното решение, когато на свободните неизвестни се
дават нулеви стойности, се нарича базисно решение.
Eл. пр. върху редовете на матрицата C съответстват
на еквивалентни преобразувания на системата (1). На
това се базира методът на Гаус: чрез ел. пр. върху
редовете на C се получава редуцирана форма на A
(което винаги е възможно). В зависимост от получе-
ния резултат се третира решението на системата.
58
 Системи линейни уравнения
Пример. Да се реши системата:
x1  x2 + x3  x4  3
2 x1  3x2  3x3  x4  1 .
4 x1  5 x2  x3  x4  7
Решение. Правим ел. пр. върху C , така че да редуци-
раме A :

 1 1 1 1 3 1 1 1 1 3 
 2 3 3 1 1  ~  0 1 5 3 5  ~
   
 4 5 1 1 7   0 1 5 3 5 
   
59
 Системи линейни уравнения

1 0 6 4 8 
 0 1 5 3 5  ~  1 0 6 4 8  .
   0 1 5 3 5 
0 0 0 0 0  
 
Последната матрица е матрица на системата:
x1  6 x3  4 x4  8
x2  5 x3  3x4  5
x1 =8  6 x3  4 x4
и общото решение е: , а базисно
x2  5  5 x3  3x4
решение ( x3  x4  0) е X B (8, 5,0,0) .
60
 Системи линейни уравнения
Пример. Да се реши системата:
x1  2 x2 + 2x3  2 x4  0
2 x1  2 x2  2 x3  2 x4  1 .
x1  3x2  3x3  3x4  0
Решение. Правим ел. пр. върху C , така че A да е редуци-
ранa:
 1 2 2 2 0   1 2 2 2 0 
 2 2 2 2 1  ~  0 2 2 2 1  -1/2 ~
   
 1 3 3 3 0   0 1 1 1 0 
   

61
 Системи линейни уравнения

 1 2 2 2 0  1 0 0 0 1 
 0 1 1 1 1/ 2  ~  0 1 1 1 1/ 2  .
   
 0 1 1 1   0 0 0 0 1/ 2 
 0   
Последната матрица е матрица на системата:
x1 1
x2  x3  x4  5 ’
0 x1  0 x2  0 x3  0 x4  1/ 2
която очевидно няма решение заради последното уравне-
ние, но това следва и от теоремата на Кронекер-Капели,
защото r ( A)  2 , a r (C )  3 .
62
 Тестови въпроси
1. Нека A е (m  n) матрица, m  n . Кои от следните
твърдения за ранга r ( A) на A са верни?
а) r( A)  m ,
б) Ако A има ненулев минор от ред k и всички минори от ред
k  1 са равни на 0, то r( A)  k ,
в) При елементарни преобразувания r ( A) не се променя.
А) Само а) и б)
Б) Само а) и в)
В) Само б) и в)
Г) Само а)
Д) И трите са верни
Верен отговор Д)
63
 Тестови въпроси
2. Нека A е (m  n) матрица, m  n и r ( A) е нейният ранг. Кои
от следните твърдения са верни?
а) m  r( A)  n ,
б) Ако A има ненулев минор от ред k и всички минори от ред
k  1 са нулеви, то r( A)  k  1 ,
в) Чрез елементарни преобразувания A може да се приведе в
триъгълен вид с ненулеви елементи по главния диагонал.
А) Само а) и б)
Б) Само а) и в)
В) Само б) и в)
Г) Само в)
Д) И трите са верни
Верен отговор Г)
64
 Тестови въпроси
3. Дадена е система m линейни уравнения с n неизвестни.
Матрицата на системата е A с ранг r( A) , а разширената
матрица е C с ранг r(C ) . Кои от следните твърдения са верни?
а) Ако системата е съвместима, то броят на базисните
неизвестни е равен на r(C ) ,
б) Системата е съвместима точно когато r( A)  r(C ) ,
в) Системата е определена точно когато r( A)  r(C )  n .
А) Само а) и б)
Б) Само а) и в)
В) И трите са верни
Г) Само б) и в)
Д) Само б)
Верен отговор Б)
65
 Тестови въпроси
4. Дадена е система m линейни уравнения с n неизвестни.
Матрицата й е A с ранг r( A) , а разширената матрица е C с
ранг r(C ) . Кои от следните твърдения са верни?
а) Ако системата е съвместима, то броят на свободните
неизвестни е равен на n  r(C ) ,
б) Системата е съвместима точно когато r( A)  r(C ) ,
в) Системата е неопределена точно когато r( A)  r(C )  n .
А) Само а) и б)
Б) Само а)
В) И трите са верни
Г) Само б) и в)
Д) Само б)
Верен отговор Б)
66