A) Крайна числова редица: множество от реални числа,

съпоставени по някакво правило на естествените числа от

1 до k .

Пример:

A) Безкрайна числова редица: множество от

реални числа, съпоставени по някакво правило на
естествените числа 1, 2, 3, ... , n, …
Пример:

1 1 1 1 3 4 5
1, , , , ,... 2, , , ,...
2 3 5 8 2 3 4
 Определение: Числова редица, в която всеки член след
първия се получава като към предходния му член се прибавя
едно и също число, се нарича аритметична прогресия.

Общият вид на една

 крайна аритметична прогресия е:
 а1 , а2 ,..., аn
 безкрайна аритметична прогресия е:
 а1 , а2 ,..., аn ,...
Числото, което се прибавя към всеки член на една
прогресия, за да се получи следващия й член, се нарича
разлика на прогресията. Обикновено се означава с d.
 Теорема. За всеки член на една аритметична прогресия е в
сила формулата an  a1  n  1d , където n  1, a1 е първият
член, а d е разликата на прогресията.

Теорема. Ако а1 , а2 ,..., аn2 , an1 , an са първите n члена на

a1  an
аритметична прогресия, то сборът им e S n  n.
2
 Свойство 1. Една числова редица е аритметична прогресия
тогава и само тогава, когато за всяко n  2 е изпълнено
an1  an1
аn  .
2

Свойство 2. За всяка крайна аритметична прогресия

 a1 , a2 ,..., an2 , an1 , an имаме a1  an  a2  an1  a3  an2  ...
 Задача 1. Ицо прочел 40 страници и всеки следващ ден
увеличавал броя на прочетените страници с 15. Колко
страници ще прочете Ицо в осмия ден?

Решение. Всеки следващ ден Ицо прочита с 15 страници

повече отколкото предходния ден. Разглеждаме аритметична
прогресия с a1  40, d  15 . Тогава за а8 получаваме:
а8  а1  7 d  40  7.15  40  105  145 . В осмия ден Ицо
ще прочете 145 страници.
 Задача 2. Намерете дължините на страните на
правоъгълен триъгълник, ако те образуват аритметична
прогресия и периметърът на триъгълника е 24.

Решение. Означаваме дължините на страните с

x  d , x, x  d . Тогава x  d  x  x  d  24 . Оттук намираме,
че x  8 и страните на триъгъника са 8  d , 8 , 8  d .
Използваме питагоровата теорема и намираме
8  d   8  8  d  . Следователно страните на триъгълника
2 2 2

са 6,8,10 .
 Задача 3. Петият и деветнадесетият член на аритметична
прогресия са съответно равни на 9 и 37. Да се намери сборът
на първите 29 члена.

Решение. Тъй като а5  а1  4d и а19  а1  18d имаме

a1  4d  9
следните уравнения: . Решаваме системата и
a1  18d  37
намираме, че d  2 и a1  1. Заместваме във формулата
a  a  28d
S 29  1 1 .29 и получаваме, че сумата на първите 29
2
члена е 841.
 Задача 4. Амфитеатър има 10 реда, като всеки ред след
първия има 20 места повече от предходния. Ако в последния
ред има 280 места, колко места има в този театър?

Решение. По условие d  20 и а10  280 . За да намерим

броя на всички места в театъра, трябва да намерим колко
места има в първия ред, т.е. а1 . Имаме равенството
а10  а1  9d или a1  280  9.20  100 . Тогава като
използваме следната формула
a1  a10
S10  .10  100  180 .5  1900 получаваме, че в
2
амфитеатъра има 1900 места.
 Определение: Числова редица, в която всеки член след
първия се получава като предходният му член се умножи с
едно и също число, се нарича геометрична прогресия.

Общият вид на една

 крайна геометрична прогресия е:
а1 , а2 ,..., аn
 безкрайна геометрична прогресия е:
а1 , а2 ,..., аn ,...
Числото, с което се умножава всеки член на една
геометрична прогресия, за да се получи следващият й член, се
нарича частно на прогресията. Обикновено се означава с q.
 Теорема. За всеки член на една геометрична прогресия е в
сила формулата an  a1q , където a1 е първият член, а q е
n 1

разликата на прогресията.

Теорема. Ако а1 , а2 ,..., аn2 , an1 , an са първите n члена на

an q  a1
една геометрична прогресия, то сборът им e S n  при
q 1
q  1.
 Свойство 1. Една числова редица е геометрична прогресия
тогава и само тогава, когато за всяко n  2 е изпълнено
an2  an1.an1 .

Свойство 2. Във всяка крайна геометрична прогресия

 a1 , a2 ,..., an2 , an1 , an имаме а1.аn a 2 .an1  a3 .an2  ...
 Задача 5. Намерете три числа, които образуват геометрична
прогресия, ако сборът им е 14, а произведението им е 64.

Решение. Нека търсените числа са x, xy, xy . Имаме системата

2

x  xy  xy 2  14 x1  y  y 2   14
 .
x.xy.xy  64
2
xy  4
Като разделим почленно двете равенства получаваме
квадратното уравнение 2 y  5 y  2  0 . То има два корена. В
2

1
първия случай y  2 и x  2 , във втория случай y  и x  8 .
2
Тогава намираме две тройки числа, които да удовлетворяват
условието: 2,4,8 и 8,4,2 .
 Задача 6. За геометрична прогресия е дадено a7  a5  96 ,
a5  a4  16 . Да се намерят а1 и q .

Решение. Двете равенства обрасуват системата

a1q 6  a1q 4  96 a1q 4 q 2  1  96

a1q  a1q  16
4 3
a1q 3 q  1  16
Като разделим почленно двете равенства, получаваме
qq  1  6, q 2  q  6  0, q1  2, q2  3 .
16 16
За q  2 намираме a1  3  3  2.
q q  1 2 2  1
16 4
За q  3 , a1   .
 3  3  1 27
3

Има две геометрични прогресии, за които са изпълнени

дадените две равенства:
4
a1  2, q  2 и a1  , q  3 .
27
 Задача 7. Четири числа образуват геометрична прогресия.
Сборът от първите две числа се отнася към сбора на последните
две числа както 1 : 4 , а разликата на четвъртото и третото число е
20. Намерете числата.
Решение. Означаваме търсените числа с x, xy, xy , xy . От
2 3

условието на задачата получаваме системата

x  xy 1 x1  y  1 1 1
  
xy 2  xy 3 4  xy 2 1  y  4  y 2 4
xy 3  xy 2  20 xy 2  y  1  20 xy 2  y  1  20
При y  1, от първото уравнение на системата получаваме
y1  2 , y2  2 .
При y1  2 , от x.2 2  1  20 получаваме x1  5 . При
2

5
y2  2 , от x. 2   2  1  20 получаваме x2   . Получихме
2

3
две четворки числа:
5 10 20 40
5,10,20,40 и  , , , .
3 3 3 3
 Задача 8. Три положителни числа, сборът на които е 18,
образуват аритметична погресия. Ако към тях прибавим
съответно 1, 2, 7, получените три числа образуват геометрична
прогресия. Намерете двете прогресии.

Решение. Означаваме членовете на аритметичната

прогресия с x  y , x, x  y . Тогава членовете на геометричната
прогресия са x  y  1, x  2, x  y  7 . По условие имаме
x  y  x  x  y  18 , откъдето следва, че x  6 . Тогава
 6  y,6,6  y ; 7  y,8,13  y .
Прилагаме свойството на геометричната прогресия и
получаваме: 8  7  y 13  y , y  6 y  27  0 . Намираме,
2 2

че y1  3 и y2  9 , но  9 не е решение, защото не отговаря

на условието на задачата 6   9   0 . Окончателно
получихме:  3,6,9 ; 4,8,16
 Задача 9. Естествените числа а1 , а2 , а3 са първите три члена на
една аритметична прогресия, а естествените числа u1 , u2 , u3 са
първите три члена на една геометрична прогресия. Намерете тези
шест члена, ако:
 Сборът им е 192;
 u1  а2 ;
 u3  а1  102 ;
 u3  а3  90 .

Решение. Означаваме с x числото а2 , с y - разликата на

аритметичната прогресия и със z - частното на геометричната
прогресия. Тогава  x  y , x, x  y ; x, xz, xz .
2

От условието на задачата намираме следните три уравнения:

4 x  xz  xz 2  192
xz 2  x  y   102
xz 2  x  y   90
 От второто и третото уравнение намираме
2 y  102  90, y  6 . Тогава първото и второто уравнение са
x4  z  z 2   192
. Като разделим почленно, получаваме
xz 2  1  96
z2 1 1
  z 2  z  6  0 . Корените на уравнението е
z z4 2
2

z1  3, z2  2 . Числото  2 не е решение, защото за z  2 ,

числото xz не е естествено.
96
При z  3 , намираме x  2  12 , y  6 .
z 1
Търсените членове на двете прогресии са  6,12,18 и
12,36,108 .