Хартия

30.11.2021 г. и 07.12.2021 г.
Целулозата. Мастила

Целулозата е основен компонент на хартията, естествен полимер, влакнество в-во от органичен произход.
Влакната издържат нагряване 150°С, не се разтравят във вода и органични р-ри. В химично отношение е
високо молекулно съединение. Отнася се към групата па полизахаридите.

Изображенията и материалите, от които се изграждат – мастила

Важен компонент от писмения паметник. Воден или спиртен р-р на натурални или синтетични пигменти (от
синтез създаден от човека) и багрила. За свързвател – глутеинови лепила (изваряване на животински
продукти-кости и кожи, може да си го направим лепило и от пергамент, винаги са от животински произход,
риби клей-от плаватените мехури на риби-това е доста качествено, прозрачно лепило) и растителни гуми, до
средата на 19 век се използвали три основни вида мастила:

1. Въглеродни/саждени. Мастилата от този вид се наричат туш и бистър;

2. Железногаловите мастила;
3. От рода на сепията.

1 - Най-ранни са въглените мастила, които са използвани още преди Христа в Китай, Гърция. Съдържат сажди
получени от изгаряне на смолисти растения и масла, като свързватели са използвани туткал, риби-клей,
нишесте, казеин, гума арабика и др. При приготвянето на мастилата, получената смес се пресовала на
плочици или на топки и се оставяли да изсъхнат, от тях след това се изтъргва определено количесто.
Характерно за въглените мастила по отношения на интензивност са много качествени, светоустойчивост и
издръжливост на стареене, но не са много устойчиви на вода и влага.

2 - Друг вид много разпространени мастила – железногаловите. Правят се от дъбови шикалки,

като изсъхнат стават тъмни, изпичат се и се втриват, не са толкова тъмни колкото саждените, но
са много устойчиви във времето. Мастилата съдържат минерални киселини, железни соли и
природни смоли. Прибавените естествени багрила дават цвят на р-ра, а той се окислява при
нанасяне от въздуха до образуване на съединение с черно-кафяв цвят. Висококиселинни са и
могат да окислят хартията така, че да я прогорят. Може, при правилно съхранение на определена
влажност, да издържат повече време.

Ализаринови и кампешови мастила – в средата на 19 век започват да се използват. Подобни на

железногаловите. Често ръкописните книги са украсени с винетки, заглавки, инициали и миниатюри.

Преди не са
номерилали
страниците на
книгите, а изнасяли
последната дума от
текста там, където
трабва да е номера на страницата – пренесени думи, дори
някои пъти били украсявани като винетки.

Пагинация – поставяне на номера на страниците, които нямат (обикновено от реставраторите на хартия за

улесняване на работата).

Пигментите и багрилата – свързвателя им е водоразтворим. В по-късно време се появяват печатарските

мастила, които са използвани в различни графични техники. Представляват черни или цветни смеси на
натурални или изкуствени пигменти, органични р-ри и с добавка на свързватели, естесвени и изкуствени
смоли, лакове, растителни и минерални масла и др. Добавят се и пластификатори, а при някои видове
графични техники се използват маслени или водни бои – монотипи. Друг материал за използване на
5-ТА И 6-ТА ЛЕКЦИЯ
производството на ръкописи и други експонати в музейните колекции – моливи (пресован графит или
пигменти с пълнители). През Средновековието са използвали оловни моливи. Други срещани материали са
сангин, креда, сух пастел – пресовани пигменти със свързвател. Бои за рисуване върху хартия – водни р-ри и
емулсии на минерални пигменти или багрила с различни свързватели (гума арабика, желатин). Гваш –
добавката на бял пигмент, винаги се добавя независимо от цвета. Не са много интензивни като цвят.

Причини за разрушаването на произведенията върху хартия на архивите и библиотечните фондове

Повечето пъти причините са комплексни. Трябва да ги разграничаваме и знаем.

Три основни групи разрушения:

1. Механично разрушение – физически повреди по хартията, понякога са залегнали още в направата на

хартията или в начина, по който е изграден обектът. Друг тип разрушения се дължат на прекомерна
или нещадяща употреба, което води до износване или прокъсване на експонатите. Причините могат и
да се крият в насилствени външни влияния – наводнения, пожари, природни бетствия като цяло;
2. Биологично разрушение – най-често срещания проблем, получава се от различни живи организми.
Различават се по начина, по който се проявяват. Може да имат характер на механични разрушения
или да са следствие от химични реакции. Причиняват се основно от действията на микроорганизми
(делят се на бактерии – предизвикват петна и зони с ясен контур (оцветяване – ензимно разпадане на
субстанцията на бактерията), получава се при висока влажност и мръсотия), инсекти и гризачи,
целулозоразрушаващи бактерии – едноклетъчни, развитието им се влияе от температурата и
влажността, хранителни в-ва, pH на средата и от наличие или отсъствие на кислород (обуславя
характера на организмите и те биват два вида: аеробни (имат нужда от кислород) и анаеробни (не
трябва да има кислород)
 Плесенни гъби (пеницилинум, аспергилус) са основните вредители по хартия и са познати над
300 разновидности, причиняват разноцветни и често големи по площ разрушения с различни
по сила ензимно разграждане на органичните материали, по-трудно усвоими са целулозните
влакна, а различните видове лепила (нишесте, желатин) се усвояват по-лесно, те са аеробни
организми, заради това първо нападат титулните страници на книгите (кориците), а
впоследствие може да се разпространи и навътре в книгат, багрилните в-ва, които се отделят
при плесените трайно се свързват с целулозата и много трудно се извличат от структурата ѝ,
преди да предизвикат цветни петна, плесените предизвикват бял мъхест слой – при
подсушаване и изчеткване, видимите следи изчезват, но спорите остават в структурата на
хартията и при покачване на влажността може да се образуват нови колонии гъби (при 65% и
100% влажност се развиват, трябва да се поддържа под тази граница). Вида на причинителя на
това заразяване се установявя чрез развитие на култури върху хранителни в-ва.
 Инсектите/насекомите, те са причинили повече вреди на хартията, отколкото всякакви други
бедствия, храната им се състои от организми и субстанции като нишесте, белтък, целулоза и
т.н. Известни са над 100 вида насекоми, които нападат хартията, другите компоненти на
книгите и хартиените произведения, те спадат към нисшите простоустроени животински
организми, в библиотеките живеят насекоми от гризещ тип, поглъщат голямо количество
хартия. Най-добри условия за развитие имат при 20°С и 30°С и влажност над 70%. Голяма част
от тях се развиват по-добре на тъмно. Хартиените произведения в тъмни и влажни помещения,
в дървени шкафове са перфектната среда за развитието им. Много от насекомите се развиват
добре в симбиоза с плесенните гъби – комплексно действие на вредителите. Някои по-
основни видове инсекти:
- Обикновена люспеница – напада златни орнаменти, покрития или по-скоро свързващото в-
во между покритията, те проскубват външния слой на хартията като постепенно нападат в
дълбочина – повредите са като прозрачна дантела;
- Книжни въшки – около 1 мм, виждат се върху зеленясали хартии, предпочитат кожа,
вълна, конците на книгите и повърхността на хартията, като я прояждат до тънка ципа;

5-ТА И 6-ТА ЛЕКЦИЯ

 - Хлебен бръмбар – светлокафяв, 2-3 мм, възрастното насекомо не се храни с хартия,
ларвите се – прогризват коридори в книжното тяло;
- Мебелен точилар – червеникаво-кафяв, мъхест, 4.8 мм – прояжда дървените обекти, в
които се държат хартиените произведения, но напада и книги с дървени корици;
- Пъстър точилар – 5-8 мм, тъмнокафяв, когато атакувт дървесината се чува драскащ звук,
наричат го и часовникар, прогризват около 3 мм широки тунелчета и входове;
- Обикновен музейник – черен, 3-8 мм;
- Вариращ музейник – имат нужда от светлина, нападат музеи, библиотеки, хранилища,
кожарски фабрики, хамбари за зърно;
- Кожояди – нападат кожи, хартии и лепила;
- Присторник, Месингов бръмбар;
- Хлебарки – нападат всичко! до такава степен може да нападнат експонатите, че да ги
унищожат, изяждат повърхността на акварелните произведения, нападат и икони;
- Молци (тапетен, дрешен) – напада главно подвързиите, ларвата напада, не възрастното
 гризачи – плъхове и мишки – нападат главно външните части на книгите, подвързиите,
гърбовете, изгризване на цели ъгли,

Повредите трудно се класифицират, повечето пъти са причинени от няколко вида

вредители.

3. Химично разрушение

От различни химични реакции (като стареене), могат да се дължат на химични реакции, които се ускоряват от
определени условия.

Мерки за борба с биологичните вредители (дезинфекция, дезинсекция и дератизация)

Температурно-влажностният режим на местата, където се съхраняват хартиени произведения е от огромно

значение за развитието на вредителите. Повишена t° и влажност помагат за развитието ѝ, оптималните
условия за съхранение на колекциите са t° от 18°С и влажност от 55%, като не винаги е възможно да се
поддържат. Това са стойности, към които да се стремим. Важно условие е мебелировката – избягваме
дървени мебели и стелажи. Проектите трябва да са подредени плътно един до друг, важно е поддържането
на хигиена в помещенията. Помещенията да се наблюдават за следи от вредители и насекоми.

Дезинфекция – класическите методи с нагряване и стерилизация не са приложими, преди дори са използвали

облъчване с гама и бета лъчи, което работи, но е опасно. Химическото обеззаразяване е най-популярно –
извършва се с химикали – използва се в-во, което има продължително действие, да има ниска токсичност към
хората, да не уврежда хартията, мастилата и всичко по обектите (формалдехид-безцветен газ с остра
миризма, може да го намерим и във воден р-р-формалин, използват го в моргите, но ние използваме от 2%
до 3% концентрация) книгите се обработват с тампони напоени с в-вото, такава обработка може да се прави
профилактично 2-3 пъти в годината, НЕ се прилага на кожа и пергамент-прави ги нестабилни. С такъв р-р се
извършва полистна дезинфекция (всеки лист поотделно по два пъти, което отнема повече време), 3% р-р се
използва с този метод, а ако текста върху листовете не е устойчив на водна обработка, в р-ра се добавя етилов
алкохол – тази дезинфекция се извършва с голямо внимание.

5-ТА И 6-ТА ЛЕКЦИЯ