Микроорганизми и значението

им за човека

Стойчо Чакъров 9 г
Микроорганизмът или микроб (на гръцки: μικρός –
малък, βίος – живот) е вид организъм, невидим с
просто око. За микроорганизми се смятат всички
организми, по-малки от 100 µm: вируси, бактерии,
дрожди, плесени и първаци.

Микроорганизмите
са група невидими
за човешкото око
прокариотни и
еукариотни
организми.
 Еукариотни микроорганизми

Еукариотните микроорганизми се различават от прокариотните с

по-едри клетки и ясно обособено клетъчно ядро. Те съдържат две
и повече хромозоми,както и характерни за еукариотната клетка
органели. Еукариотните микроорганизми са нисши гъби, които
включват две групи:
Дрожди
Дрождите имат често
променлива и
разнообразна форма.
Клетката има овална
форма. Ширината им е от
2 до 8 µm, а дължината им
е от 4 до 10 µm. Дишат Плесени
аеробно. Размножават се Плесента може да се
главно чрез пъпкуване. намери под формата на
нишковидно, меко или
• прахообразно, бяло, сиво,
синкаво покритие върху
различни субстрати.
Особено забележимо е
наличието им върху
развалени храни, влажна
дървесина или по стени.
Размножават се чрез
спори.
 Прокариотни
микроорганизми
Прокариотната клетка е покрита с
клетъчна мембрана (плазмена
мембрана) от липиди и белтъци.
Плазмената мембрана е покрита
отвън с клетъчна стена от
полизахариди, липиди и белтъци.
Тя придава на клетката
определена форма и има защитна
функция. В цитоплазмата
(цитозол) няма мембранни
органели. Изключение е
мезозомата – вгъване на
клетъчната мембрана навътре,
към което се прикрепва
нуклеоидът. Също така в цитозола
се наблюдава голямо количество
рибозоми.
•
 Представителите им се разделят на 5 групи:
1. Архебактериите - те са най -
старите форми на живот,
запазили се и до днес.
2. Същински бактерии - те са
най - многобройната група.
3. Актиномицети - техните
клетки са нишковидни и с
лъчисти разклонения.
4. Цианобактерии - заради
съдържащия се в клетките им
хлорофил са известни още като 5. Неклетъчни бактерийни
синьозелени водорасли. форми - към тази група се
включват бактерии, които са
дегенерирали до
непълноценни паразитиращи
форми на живот. Те са:
-Микоплазми.
-Рикетсии.
-Хламидии.
•
 Микроорганизмите и човекът
Всеки един вид заема своята екологична ниша и има значение за
поддържането на екологичното равновесие. В зависимост от
взаимоотношенията между микроорганизмовия свят, човечеството
и природата се разграничават две големи групи микроорганизми.
Първата група са полезните за здравето и стопанската дейност на
човека, така наречените ПРОМИШЛЕНИ МИКРООРГАНИЗМИ.
Втората група са причиняващите болести при човека, животните и
растенията - ПАТОГЕННИТЕ МИКРООРГАНИЗМИ.

•
•
 Промишлени микроорганизми
Намират приложение в
хранително-вкусовата
промишленост, фармацевтиката и
биотехнологията.
Достатъчно е да
споменем, че
приготвянето на тестото,
млечните продукти и
спиртните напитки,
обработването на кожите,
лена, конопа, добиването
на антибиотиците и други
важни за живота
продукти стават при
непосредственото
участие на определени
полезни
микроорганизми.
• В млечната промишленост се използуват протеолитични ензими (с коагулираща
способност) като заместители на сирищния ензим хомозин.

• Други ензимни препарати имат свойството да ускоряват зреенето на различните

сирена.

• Протеолитичните ензими намират голямо приложение и в месодобивната и

месопреработвателната промишленост.
•
• Антибиотиците се получават предимно в резултат от жизнената дейност на
различни плесени.
•
Без бактериите човекът не
развива жизнеспособна
имунна система, защото не
усвоява без чужда помощ
витамините от B до К.

Микроорганизмите
обезопасяват и иначе отровния
жлъчен сок.

Редица водоразтворими витамини от групата B се синтезират от

микроорганизми и получаването им по биологичен път е много по-
икономично, отколкото по синтетичен път.

Значението на микроорганизмите от нормалната микрофлора за човешкия

организъм се определя и от производство на ензими и промяна на
физикохимичната характеристика на средата, в която обитават. В резултат на
жизнената им дейност в определени области от човешкото тяло, pH на средата
се понижава и това играе роля на защитен механизъм.
Водоемите на планетата ни са вече доста замърсени с нитрати — отмити от
дъжда изкуствени азотни торове. За тяхното разграждане твърде много се
разчита на най-разнообразни бактерии. Наскоро бе съобщено, че са
открити микроби, които успешно разграждат полиетилена.

Към определени видове микроби са обърнати погледите и на енергетиците,

които мечтаят да получат от неизброимото множество микробни клетки
евтина енергия, използувайки преди всичко метановата ферментация.
 Бактерията Салмонела
тифимуриум се използува за
откриване на примеси от
вредни химични съединения
в хранителните продукти,
Надежди се възлагат и на медицинските препарати и
генетичното инженерство. козметичните средства.
Вече се правят успешни
опити за превръщане на
азотнефиксираща бактерия в
азотфиксираща, което ще
доведе до отпадане на
необходимостта от
подхранване на растенията с
изкуствени азотни торове.
 Патогенни микроорганизми
Само около 2% от бактериите, които населяват Земята са патогенни
за човека. Патогенните микроорганизми са причинители на
различни инфекциозни болести: ангина, пневмония, дизентерия,
холера, туберкулоза, салмонелоза, менингит, коклюш и др.

За поддържането на баланса се грижат човешките имунни клетки и

самите „добри” бактерии, наричани още контролиращи – те се
активират, ако започне колонизация (размножаване) на лошите
бактерии. С тяхна помощ организмът ни се самоочиства от
патогенните (лоши) бактерии.
•
Благодаря за вниманието!