1.Самостоятелна биологична наука
Антимикробните средства, като
за живота, развитието и
значението на м.о. - най-
малките, невидими с
невъоръжено око същества.
Предмет на Микробиологията
Полезните и болестотворни
микроорганизми.
Задачи
1. Изучаване морфологията на м.о.
2. Проучване на физиологията на
м.о.
3. Изучаване на взаимоотношенията
на м.о. с
външната среда, помежду им, както
ис
многоклетъчните организми.
Ролята на м.о. като Ет агенти за
възникване и
развитие на инф. Заболявания
3. Отделните групи микроорганизми
съществено се различават по своите
морфологични особености. Те се
различават не само по форма и
големина, а и по организация,
структура и ултраструктура на
клетките. В зависимост от
особеностите на клетките
микроорганизмите се разделят на 3
групи еукариоти, прокариоти и
подклетъчни организми.
Към еукариотите се отнасят 4 групи
микроорганизми: водорасли
Протозои гъби мекотели
Към прокариотите принадлежат 3
групи микроорганизми:
бактерии
цианобактерии(синьо-зелени
водорасли)
архибактерии(метанообразуващи,
халофилни и термофилни
микроорганизми)
Третата група обединява
микроорганизмите,които нямат
клетъчен строеж. Към тази група
принадлежат вирусите.
Първата група (еукариотите) имат
най- сложно устроена клетка. Те
притежават ясно дифернецирано
ядро с ядрена мембрана. Имат
хромозоми и при размножителния
процес се наблюдават митоза и
мейоза. От тази група главн обект на
микробиологията сега са гъбите, към
които принадлежат дрождите и
плесените. По своите морфологични
особености те лесно се различават от
прокариотите и поклетъчните
микроорганизми.
Втората група( прокариотите) имат
по- просто устроена клетка, която е
със значително по- малки размери,
отколкото на еукариотните клетки.
Прокариотните клетки нямат ясно
дифернецирано ядро. При тях
липсва ядрена мембрана.
Генетичният им материал се състои
от затворена кръгова, силно навита
двойна спирала на ДНК.
Прокариотните клетки нямат
хромозомни и цитоплазмени
органели, обхванати от мембрани.
При размножаването им не се
наблюдават митоза и мейоза.
6. В почвата се развиват различни
видове микроорганизми и вземат
активно участие в
почвообразувателните процеси.
Според основните катаболитни
процеси, които произвеждат,
почвените микроорганизми се
отнасят към различни физиологични
групи: амонифициращи, нит
Въздухът е неблагоприятна среда
за развитие на микроорганизмите.
Той не съдържа необходимите за
тяхното съществуване хранителни
вещества и оптимална влажност.
Във въздуха микроорганизмите
загиват бързо под
бактерицидното действие на
ултравиолетовите лъчи. Поради това
във въздуха не съществува обичайна
микрофлора, както в почвата и
водата. Микроорганизмите във
въздуха винаги имат вторичен
произход.
Въздухът се заразява с
микроорганизми предимно от
почвата чрез почвения и уличния
прах, от водоемите чрез водните
пръски при разбиването на морските
вълни и водопадите, от
физиологичните пръски при говор,
кихане и други.
7. Силажирането на фуражите е
изцяло резултат на
микробиолигични процеси.
Качеството и хранителната стойност
на силажа зависят преди всичко от
характера и степента на тези
процеси. За да се прилага правилна
технология на силажиране и да се
получава качествен силаж при
минимални загъби на хранителни
вещества, необходимо е добре да се
познават микробиологичните
процеси, които протичат при
силажиране на фуражите.Известни
са различни методи на силажиране.
При отделните методи протичат
различни микробиологични процеси.
Ето защо не може да се говори за
микробиологични процси при
силажирането въобще. Те трябва да
се разглеждат конкретно при
отделни методи на силажиране. В
нашата страна широко
разпространение намира т.нар.
хладно силажиране.
11.
антибиотиците, са вещества,
използвани да убиват
микроорганизмите или да спират
растежа и размножаването им. Те се
използват широко в хуманната и
ветеринарната медицина залечение
на широк спектър от инфекциозни
заболявания.
Резистентността към антимикробни
средства касае способността на
микроорганизмите да устояват на
лечение с антимикробни средства.
Свръхупотребата или неправилното
приложение на антибиотиците се
свързва с появата и
разпространението на
микроорганизми, които са
резистентни към тях, което прави
лечението неефективно и създава
сериозен риск за общественото
здраве.
14. Термина инфекция и
инфекциозен процес идва от
латинския глагол infectio –
замърсявам, заразявам.
Инфекиозният процес е съвкупност
от всички биологични процеси,
които се извършват в организма с
внедряване и размножаване в него
на патогенни агенти, а също така той
е съвкупност от физиологични и
патологични реакции възникващи
при определени условия на
външната среда в отговор на
въздействието на патогенните
микроби.
Инфекциозна болест е проявление на
инфекцозния процес с различни
признаци и изменения от
биологичен, физиологичен,
биохимичен, клинико-анатомичен,
микробиологичен и
епидемиологичен вид. Инфекцията е
проява на паразитизъм. В начало на
еволюцията си патогенните микроби
се приспособили да паразитират
върху външните покривки на
макроорганизма, а после започнали
да проник в него. Някои се
специализирали да преживяват и да
се размножават в определени
тъкани, т.е. проявили тъканен
тропизъм. В хода на еволюцията
между паразита и гостоприемника се
създали взаимоотношения на
симбиоза, чиито форми са
мутуализъм /и двата вида имат
полза/, коменсализъм /микроба
използва без да вреди/,
паразитизъм /микроба уврежда
хазяина/. Паразитните микроби са
патогенни.
2. Таксономията може да се отнася
или
до йерархичната класификация на
дадени обекти, или до принципите,
които лежат в основата на тази
класификация. Терминът често се
използва във връзка с
класификацията на организмите, но
почти всичко – одушевени и
неодушевени предмети, места и
събития – може да бъде
класифицирано по някаква
таксономична система.
Основите на съвременната
таксономична класификация на
организмите са положени от
шведския учен Карл Линей
9. Физичните фактори са
температура,осмотично налягане,рН,
изсушаване влажност.
Температура- Най-подходящата
температура за развитие на всеки
бактериален вид е оптималната.В
зависимост от температурните
изисквания микроорганизмите се
разделят на:
Влиянието на температурата върху
микроорганизмите се използва
широко в медицинската практика ,
например при изследване на вируси
материалите трябва да бъдат
замразени, а при изследване на
някой видове коки трябва да се
съхраняват при t-37.
Унищожаването на микробите във
външна среда става чрез
стерилизация. Най- ефективният
начин в медицинската практика за
това е с водни пари под налягане или
със сух горещ въздух.
Осмотично
налягане- Вътреклетъчното
осмотично налягане при бактериите,
е необходимо за нормалното
протичане на жизнените процеси. То
се поддържа в изкуствени
хранителни среди най-често от
наличието на 0,5% NaCl.
pH- Оптималното pH за повечето
патогенни бактерии и вируси е
неутралната или слабо алкалната
реакция на средата 7,0-7,4.
Измененията на pH влияят върху
протичащите химични процеси в
клетка,което се използва за различни
ферментационни процеси, при
производство н антибиотици,
хранителни и питейни продукти.
Изсушаване- Някои микроорганизми
различно понасят загубата на вода,
като менингококите например са
чувствителни към изсушаване и това
довежда до тяхното загиване, много
устойчиви на изсушаване са спорите
и бактериите.
Влажност – МО като всички живи
организми се нуждаят от вода.
Обикновенно взависимост от
изискаванията към съдържанието
във влага в среда МО се делят на :
Хидрофити – влаголюбиви
Ксерофити – сухолюбиви
10. Микроорганизмите се намират
постоянно под въздействие на
различни фактори на средата, която
обитават. Те са подложени
непрекъснато на въздействието на
различни химични фактори на
околната среда. Когато се говори за
въздействие на химични фактори
върху бактериите се подразбират
тези, които са токсични и
причиняват гибелта им. Химичните
фактори могат да предизвикат
задържане в развитието на
микроорганизмите, без да се
причинява смъртта им. Това е
бактериостатично действие. След
отстраняване на въздействието
могат да се развиват отново. Това е
бактерицидно действие. Действието
на токсините зависи от възрастта на
културата, състава на клетъчната
стена, температурата, рН. Когато
действието на смесени вещества
отговаря на сумата на отделните
действия говорим за адаптивно
действие. Когато надхвърля по
интезнивност е потенциално
действие. Когато сумарния ефект е
по-малък е антагонизъм. Някои
вещества могат за кратко да убият
бактериите, затова се използват за
обезвреждане на замърсени с
микроби предмети. Веществата се
наричат дезинфектанти, а
унищожаването на микроорганизми
с тях дезинфекция. Основното
изискване за дезифектантите е
убивайки микроорганизмите, да не
увредят органичните тъкани.
Дезинфекцията има само
повърхностно
обезвреждащо действие, а
стерилизацията обезврежда и в
дълбочина. Чрез дезинфекция се
унищожават само вегетативни
форми на микроорганизмите, а
спорите остават живи.
Антимикробните вещества имат
различен и сложен механизъм на
действие. Въз основа на действие на
дезифектантите, антибиотиците и
антисептици, химичните вещества се
делят на действащи върху
повърхността на микробната клетка-
детергенти, блокиращи ензимната
активност, увреждащи
бактериалната цитоплазма и
действащи върху нуклеиновите
киселини.
Под биологични фактори се
разбират взаимоотношения между
микроорганизми, между
микроорганизми и макроорганизми.
Живите същества се обединяват в
устойчиви екосистеми наречени
биоценози. За всеки един от тях са
характерни видово и количествено
съотношение на популациите,
структурата на взаимоотношенията
и други най- различни признаци.
Темогат да се проявяват в форма на
симбиоза, коменсализъм, метабиоза,
сателизъм, синергизъм, антагонизъм,
и др.
Симбоизата Това е съжителство
между два или повече видове
микроорганизми от което извличат
полза всички видове
микроорганизми, от което извличат
полза всички видове .
Метабиоза Тя е форма на
взаимоотношения между два
микроорганизма,при която единият
микроб използва продуктите
от жизнената дейност на другия ,без
първият да се отплаща на втория .
Сателизъм това е съжителство,при
което единият
микроорганизъм отделя
вещества,които стимулират
развитието на друг .Последният
става негов спътник.
Синергизъм - взаимоотношение ,при
които в резултат на култивиране на
два микроорганизма се увеличава
крайният продукт.
Антагонизъм при взаимоотношение
единият микроорганизъм подтиска
развитието на другия или го убива
чрез отделяне на вещества в резултат
на своята жизнена дейност.
Паразитизъм взаимоотношението
при което единият микроорганизъм
се развива за сметка на другия , се
нарича паразитизъм.
8.Цикълът от химични превръщания
на в-вата благодарение на които
запасите им в природата не се
изчерпват се нарича кръговрат на
веществата.
Въглерода – е един от най –
важните елементи, който участва в
изграждането на всички органични
съединения. Основен източник на
въглерода за повечето органи е CO2
от атмосферата. Чрез процеса
фотосинтеза зелените растения и
афтотрофните МО, които превръщат
неорганични в органични
съединения. Образуваните по този
начин полизахариди, белтъци,
липиди служат за храна на
животински организми и на
хетеротрофните МО. Чрез процеса
аеробно дишане висшите
хетеротрофни органи разграждат
част от въглерода. След смъртта на
растенията и животните останалата
част от въглеродо-съдържащите
съединения се минерализират от
сапрофитни МО. МО участват в
кръговрата на С чрез разграждане по
пътя на ферментацията по пътя на
аеробно дишане и чрез
минерализация и гниене.
Азот – е вторият по значимост
елемент, който участва в
изграждането на азото – съдържащи
органични съединения. Само азото
фиксиращи белтаци имат
способността да усвояват молекулно
атмосферен азот. Те го превръщат в
свързано съединение и го натрупват
като белтъчни съединения.
Неорганичен азот под формата на N-
соли се намира в почвата от където
растенията го превръщат в усвоима
форма чрез корените си те го
извличат като нитрати и го
използват за изграждане на
аминокиселини и белтъци. След
смъртта на раст, животни и МО в
труповете им започва процес на
гниене причинен от така нар,
амонифициращи МО т.е
разграждащи белтъка до NH3.
4. Химичен състав – въглехидрати
белтъчни в-ва минерали соли.
Вода – количеството е
преобладаващо 75-85% зависи от
МО.
Белтъци – най – важната приставка
40-80% от сухото в-во. Определят
най – важната специфичност.
Нуклеинови к-ни – ДНК РНК
Мазнини, липиди, ензими, витамини
Обмяната на в-вата – катаболитни и
анаболитни процеси.
Синтез на въглехидрати – по пътя на
афтотрофния синтез. Синтезират се
монозахариди и полизахариди.
Аминокиселини
Нуклеотиди – аденин, гуанин,
цитозин, тимин.
Биосинтез на липиди – генетичен
контрол, биохимични механизми за
регулиране.
13. Патогенност – видово генетично
обословено свойство на
болестотворните МО да могат да се
размножават в живия организъм и да
нарушават неговите нормални
вътрешни физиологични функции в
резултат на което настъпват
различни патологични промени в
органите и системите на макро
организма, което се манифестира с
определени клинични приноси.
Вирулентност – изразява степента на
патогенното действие на определен
микробен вид. Минималната
смъртоностна доза най – малкото
количество на микробна култура
които предизвиква смъртта на
животните.
Инфекциозност – свойството или
способността на МО да проникнат
размножават и разпространяват в
макроорганизма, като преодоляват
неговите защитни механизми без
това да е сапроводено с патологични
промени.
Инвазивност – изразява степента на
проявление на инфекциозността на
патогенните МО. Инвазивността се
дължи на различни вещества –
хиалоронидаза, фибринолизин,
капсули, ресни.
Токсигенност – способността на МО
да произвеждат биологични активни
в-ва по този начин се получава
микробната патогенност и
вирулентност. Токсините се делят на
2 групи:
Екзотоксини – представляват
белтачини.
Ендотоксини – се отделят от
организмите на МО след тяхната
смърт.
синтез на антитела, формиране на
имунологична памет, имунологична
толерантност, повишена
чувствителност от бърз тип,
повишена чувствителнот от бавен
тип.
Централните органи на имунната с-
ма – тимус, костен мозък.
Периферните – далака и лимфните
възли.
Имунологична памет – определен
МО заразява и активно
имунизиране. Толкова и е вредна
при присъждане на органи той
приема като чуждо тяло.
Антигени – генетично чужди за
организма сложни органични в-ва
който при проникване в него
предизвикват образуване на
антитела. Най – важните свойства :
антигенност, специфичност,
имуногенност.

18. Имунитет – съвкупност от

всички защитни механизми и
процеси носочени срещу МО клетки
и в-ва носещи признаци на чужда
генетична информация независимо
дали имат егзогени или ендогени
пространството и вътрешната среда
на организмите.
Форми на имунитета – вроден,
придобит, стерилен, нестерилен.
Естествената устойчивост – е
генетично обослобена и е предадена.
Тя се дължи на –
анатомофизиологичните бариери на
организма, клетъчните хуморалните
защитни клетки.
Имунопатологията – разглежда
патологичните промени на имунната
с-ма на организма. Алергията е
чужди действия, които причиняват
алергията се наричат алергени.
Хранителни алергени, от различни
насекоми от различни видове
лекарства, автоалергени.