Прокариотна

клетка
В зависимост от структурно-функционалната си организация клетките се разделят на
прокариотни и еукариотни. Прокариотите се разделят на две групи – древни бактерии (археи)
и същински бактерии (бактерии).
Същинските бактерии принадлежат на царство Монера. Те са най-простите по устройство и
най-старите по произход клетки.
Същинските бактерии са най-малките по размери живи организми. Те са едноклетъчни
организми. Към тях се отнасят микоплазмите, бактериите и цианобактериите.
Всяка прокариотна клетка е изградена от клетъчна мембрана, цитоплазма и пръстеновидна молекула
ДНК. Бактериите са отделени от клетъчна мембрана, изградена от фосфолипиди и белтъци. Върху
клетъчната мембрана се намира клетъчна стена, която предпазва клетката от въздействието на
околната среда и придава форма на клетката. Някои бактерии имат капсула, която има защитна
функция. Единствените органели в прокариотите са рибозомите.
Наследственият материал на прокариотите представлява една кръгова молекула ДНК, която не
образува трайни комплекси с белтъци. Участъкът в прокариотната клетка, който се заема от ДНК, се
нарича нуклеоид. В цитозола на може да има по-малки молекули ДНК – плазмиди.
• Хранене. Те могат да се хранят, като
приемат хранителни вещества от
околната среда – хетеротрофно
хранене. Други бактерии могат да
синтезират сами органични вещества
от неорганични – автотрофно хранене.
• Дишане. Някои прокариоти използват
кислород за доставяне на енергия
(аеробни). Други не се нуждаят от
кислород (анаероби).
Повечето прокариоти се размножават, като се делят на две дъщерни клетки бактерии. Преди
деленето ДНК се удвоява и двата края се разполагат в двата края на бактерията. Синтезират
се липиди, белтъци, изгражда се клетъчна мембрана. Клетъчната мембрана се огъва
навътре. Ве резултат бактериалната клетка се разделя на две дъщерни бактерии
Спорообразуването е начин за преживяване на неблагоприятни условия. При неблагоприятни
условия бактериите се покриват с плътни обвивки и се превръщат в спори. Жизнените процеси
спират, но спорите не загиват. При настъпване на благоприятни условия те се превръщат отново
в клетки. Спорообразуването не е начин за размножаване при прокариотите.
Бактериите са най-разпространените в
природата прокариоти. Познати са над 1800
вида. Размерите им обикновено са 2-10 µm.
Разпространени са навсякъде по сушата,
водата, въздуха, в организмите на растенията
животните и човека.
Бактериалната клетъчна стена определя
различните форми на различните видове
бактериални клетки. Според формата на
клетката бактерии са: сферични (коки),
пръчковидни (бацили), спираловидни
(спирохети) и запетайковидни (вибриони).
Сферичните бактерии може да бъдат
единични или свързани по двойки – диплококи
(причинителят на пневмонията), да образуват
верига – стрептококи (причинителят на
скарлатина), да образуват гроздова структура –
стафилококи (причинителят на възпаление на
дихателнити пътища).
 Въпреки че се размножават безполово, батериите притежават механизми,
които водят до обмяна на наследствена информация и разнообразие в
признаците. Такива механизми са бактериална конюгация, трансформация и
трансдукция.
Бактeриална конюгация. Трансдукция. Преносът на фрагмент
Изходната клетка чрез от ДНК се осъществява чрез
специални пили допира посредник бактериофаг. При
друга клетка. Образува се проникване на вирусната ДНК тя се
Трансформация. Фрагментът
тънко цитоплазмено мостче и вгражда в генома на бактерията
от ДНК попада в клетката
по него предава част от донор. В последващото образуване
реципиент без посредник или
своята ДНК специфичен на нови вируси заедно с вирусната
пряк контакт с клетката
плазмид. В двете клетки ДНК в тях попада и част от бак-
донор.
върху всеки от териалния геном. Така
едноверижните фрагменти се бактериогафът го пренася на
синтезира комплементарна следващия реципиент (бактериална
верига клетка).
Цианобактериите са най-сложните прокариоти. Повечето от тях са колониални, като
всяка клетка запазва своята, самостоятелност при извършване на жизнените процеси.
Освен клетъчна стена и клетъчна мембрана те притежават и множество мембрани,
разположени в цитоплазмата тилакоидни мембрани. Цианобактериите са продуценти.
В тях се намират зеленият пигмент хлорофил и ензими, участващи в процеса
фотосинтеза. Те имат самостойно хранене. За разлика от бактериите не притежават
камшичета. В резултат на тяхната дейност преди 2 млрд. години е започнало
натрупването на кислород в земната атмосфера, което е променило живота на Земята
БактерииМикоплазми
Те са род бактерии без клетъчна стена.
Микоплазмите са изключително малки по
размер 0,2 0,8. Под микроскоп изглеждат
пръчковидни, разклонени или удебелени,
по-рядко са с нишковидна или кълбовидна
форма
Представителите на рода са паразитни
или сапрофитни. Не са чувствителни към
повечето антимикробни средства. Геномът
им е с най-малките размери в сравнение с
останалите бактериални геноми.
Микоплазмите са незадължителни
анаероби.
Микоплазмените антигени са протеини и
глиголипиди, чиято структура наподобява
структурата на бактерии и някои човешки
клетки.
 Болести, причинени от батерии
Бактерии
Заболяване Начин на предаване Засегнат орган
Салмонелоза хранителен път тънки черва
Дизентерия хранителен път черва
Коклюш въздушно-капков път лигавица на трахеята и бронхите

Дифтерия въздушно-капков път лигавицата на гълтача и гръкляна,

увреждане на сърцето и мозъка

Туберкулоза въздушно-капков и по-рядко бял дроб и много други органи

хранителен път
Тетанус попадане на причинителя в нервна система
наранена кожа и лигавица
Сифилис полов и рядко друг път малки кръвоносни съдове и
множество органи
Загнояване на рани контакт кожа и лигавица
Ангина въздушно-капков лигавицата на устната кухина