Надмолекулни комплекси. Устройство на вирусите. Вироиди и приони.

Надмолекулните комплекси (НМК) са големи клетъчни структури, изградени от няколко вида

органични молекули. Те възникват спонтанно (чрез самосглобяване) и се поддържат от
междумолекулни сили на привличане. Във всички НМК участват белтъци. НМК притежават
специфични, уникални свойства, които техните съставни молекули не притежават. Образуването
на НМК е съществената стъпка към произхода на клетките в хода на еволюцията. НМК са клетъчни
и неклетъчни. Неклетъчни НМК са вирусите.

Вирусите (лат. вирус – отрова) са неклетъчни форми на живот. Вирусите са НМК, изградени от
нуклеинова киселина (ДНК или РНК) и белтъци. Те не осъществяват собствени обменни процеси и
не могат да се размножават самостоятелно. Те се възпроизвеждат само в жива клетка
гостоприемник, като използват нейния синтезиращ апарат и така действат като вътреклетъчни
паразити.

Устройство на вирусите се характеризира с различна форма (многостенна, сферична,

пръчковидна и др.) и размер, по-малък от този на еукариотните клетки и бактериите. Те са
изградени от два основни елемента НК и капсид. Вирусната нуклеинова киселина (ДНК или РНК) е
обвита от белтъчна обвивка (капсид), изградена от един или повече видове белтъци (капсомери).
Някои вируси имат допълнителна белтъчно-липидна обвивка върху капсида. Тя произлиза от
мембраната на клетката – гостоприемник. Съществуват различия в структурата на капсида при
вирусите. Най-често капсидът има кълбообразна форма с 20 триъгълни повърхности, а
капсомерите могат да бъдат подредени във вид на спирала – при редица растителни вируси. Въз
основа на вида нуклеинова киселина вирусите се делят на ДНК-вируси и РНК-вируси. ДНК-
вирусите са по-стабилни от РНК-вирусите, поради което се променят по-рядко. В нуклеиновата
киселина са кодирани белтъците, които изграждат капсида на вируса. В зависимост от
местоположението си вирусите се намират в две основни форми: извънклетъчна (вирион) и
вътреклетъчна – в клетките на гостоприемника.

Вироидът е инфекциозна частица, която няма белтъчна обвивка. Съдържа само кръгова
едноверижна РНК, която е неговата генетична информация. Геномите на вироидите са
изключително малки по размер, около 80 пъти по-малки от най-малкия вирус. Те са предимно
растителни патогени, а първият вироид е изолиран от картоф.

Прионът е инфекциозна частица, която се състои само от белтък. Прионите са способни да

преобразуват структурата на белтъчни молекули на клетката гостоприемник, давайки им и
възможността да се самовъзпроизвеждат. Повечето приони са по-малки от вироидите. Те
заразяват животните, причинявайки необратими неврологични дегенеративни заболявания като
болест на луда крава, болест на Кройцфелд-Якоб и др.
 Навлизане в клетката и възпроизвеждане на вирусите. Съдба на клетката след вирусната
инвазия. Теории за произхода на вирусите

Вирусите навлизат в клетката или чрез фагоцитоза, или чрез фузия. Фузията представлява
сливане на вирусния суперкапсид с клетъчната мембрана. При нея сливането става посредством
взаимодействието на вирусния гпикопротеид с липидите на кпетьчната мембрана. Фагоцитозата е
съвкупност от два процеса: прикрепване към клетката гостоприемник и поглъщане.

Вирусите проявяват избирателност към клетките, които атакуват и се възпроизвеждат само в

определени видове. Примери за това са вирусът на хепатита, който поразява черния дроб, на
детския паралич – централната нервна система и тн. Възпроизвеждането им протича в няколко
стадия.

Синтез на НК и белтъци: при ДНК вирусите – ДНК>РНК>белтък, а при РНК вирусите

иРНК>белтък. Вирусът може да вгради своята НК в клетъчната ДНК, без да започне
възпроизвеждане на вирусните компоненти.

След напускането на клетката гостоприемник от новосинтезираните вируси тя може да

претърпи промени, например: разрушаване на клетката; възстановяване на клетката, без
настъпване на съществени промени в нея; превръщане на клетката гостоприемник в ракова
клетка.

В нуклеиновата киселина на някои вируси (освен информация за синтеза на белтъците на

капсида) се съдържа и информация за ензими, катализиращи тяхното възпроизвеждане
(например вируса, причиняващ СПИН). По този начин вирусите не зависят за възпроизвеждането
си от клетъчните ензими.

Съществуват три основни хипотези за произхода на вирусите.Според едната хипотеза вирусите

произлизат от клетъчен генетичен материал, който е подвижен. Една част от него се е откъснала и
е била обвита от белтъци. Така за нея е станало възможно да напусне клетката и да проникне в
друга клетка. Втората хипотеза е, че вирусите са произлезли от нуклеиновата киселина на
бактерии, които са вътреклетъчни паразити. Според третата хипотеза вирусите са съществували
преди появата на клетките като надмолекулни комплекси от белтъци и нуклеинова киселина и са
дали началото на протобионтите.
 Вирусни заболявания при човека. Начини на заразяване. Превенция.

Вирусната популация се характеризира с висока численост, бърза смяна на поколенията и

неполов начин на размножаване. Вирусите причиняват различни болести при хората, животните и
растенията.

Съществуват различни начини на заразяване. Най- разпространеният начин е по въздушно-

капков път, където болният отделя вируси през устата и заразява околните, които ги вдишват,
такива биват грип А и грип Б, варицела и др. Фекално-оралният път се характеризира с попадането
на вирусите в храносмилателната система, дали чрез лоша хигиена или хранителни продукти, най-
известен пример е хепатит А и полиомиета. Кръвния път и полвия път често пренасят еднакви
заболявания като СПИН, хепатит В и С, но по различен начин. Кръвния чрез преливане на заразена
кръв, използване на нестерилни продукти или дори чрез раждане. Половия е при полов контакт
със заразен партньор. Контактно – битовия път е при навлизане на вирусна частица от място с
нарушена цялост на кожата, като херпесът. Друг известен начин е чрез преноса от животни, те
заразяват чрез ухапване и предават вируса в нашата система, маларията е такъв пример, където
комарът заразява човка с болестта.

Имунизацията с ваксини против вирусните инфекции е най-оптималният начин за превенция.

Друг вариант са лекарствените средства срещу заболявания, причинени от вируси но поради
изменчивостта на вирусите те се смят често за неефективни. Затова е наложителна в всички
държави масовата имунизация, която се изпълнява спрямо създадения от тях имунизационен
календар.