Болести на женска и мъжка полова система:

Заболяванията на женската полова система могат да бъдат от различен характер.

Някои причиняват леки неудобства и дискомфорт, докато други могат да бъдат
фатални за здравето на жената, както и за нейната репродуктивност .

За болести на женската репродуктивна система се считат всички, които

възникват във влагалището, шийката на матката и матката, гърдите или яйчниците.

Сред често срещаните заболявания на женската репродуктивна система са

 .Рак на маточната шийка . Известен също като рак на матката, той се среща
най-често при жени със затлъстяване, или по време на първия етап на
менопаузата.
 Рак на гърдата. Произхожда от гръдната тъкан и има различни видове в
зависимост от произхода му.

 Eндометриоза . При наличие на тъкан, подобна на ендометриума, причинява

хронично възпаление и нередовна менструация.

 Пролапс на матката. Промяна на тазовите връзки, която води до липса на

адекватна опора в матката.

 Киста на яйчника . Въпреки че някои кисти могат да изчезнат сами, те могат

да причинят усложнения.
  Човешкият папиломен вирус (HPV)- е една от най-често срещаните
патологии и може да причини брадавици по половите органи или да насърчи
развитието на рак.

Женските полови органи са силно податливи на инфекциозни заболявания.

Най-разпространеното заболяване на женската полова система е:

 Вагинитът- представлява възпаление на вагината. Като основна причина за

развитието на вагинит се смятат инфекциите (бактериални, вирусни, гъбични)
и нарушаването на киселинността във влагалището.

Средата във вагината нормално е с pH от 3,8 до 4,5, като нарушаването й потиска

развитието на полезните лактобацили и стимулира растежа на патогенни
микроогранизми. Бактериалният вагинит се развива сред пациенти, страдащи от
бактериална вагиноза, чийто основен причинител са бактерии от вид Gardnerella
vaginalis. Заразяването с едноклетъчния паразит Trichomonas vaginalis също
може да доведе до възпаление на влагалището.
Признаци : сърбеж , парене , зачервяване и болезненост във влагалището
придружени с обилно белезникаво течение, сраствания (запушване на маточни
тръби )
Най-сериозните полово-предавани болести засягащи Женска и
Мъжка полова система са : сифилис, гонорея, гениталният херпес и СПИН.
 Сифилис - инфекциозна болест предавана по полов път, с
причинител Trepnoma pallidum - микроорганизъм със спираловидна
форма. Заразяването става най-често по полов път, вертикално (от майка на
плод), а е възможно и при кръвопреливане.. Сифилисът протича в четири
фази, всяка от които се характеризира с различни симптоми.:

Лечението е много дълго и трудно. Излекуване може да се постигне само в първи и

втори стадий. Ако не се вземат навременни мерки - появяват се трайни увреждания
на кожата, нервната система (парализа, психоза), сърдечносъдовата система
(аневризма на аортата, стеснение на коронарните артерии), черния дроб, костите и
ставите.

 Гонорея (трипер). Причинява се от бактерии наречени гонококи. Три дни

след полово сношение със заразен партньор започва сърбеж, парене и болка
на засегнатите лигавици и обилна гнойна секреция. Обикновенно засяга
пикочния канал на мъжа и влагалището на жената. Ако не се лекува,
постепенно обхваща семенните канали, респективно матката и маточните
тръби, където причинява сраствания и като следствие на това – безплодие.

 Генитален херпес. Причинява се от Herpes simplex virus тип 2. Дни след

полово сношение по лигавиците се появяват мехурчета, които се пукат и
остават ранички . Мястото е много болезнено. Температурата се повишава.
След една седмица раничките заздравяват без белези, но вирусът остава в
 тялото и заболяването рецидивира. Гениталният херпес се предава от
бременната жена на плода и може да предизвика слепота, глухота, умствени
увреждания и дори смърт. Лечението облекчава симптомите, но не се
постига пълно излекуване.

 Синдром на придобита имунна недостатъчност(СПИН) - е най-тежкото

заболяване предавано по полов път. Причинява се от вирус, който се
съдържа в семенната течност, влагалищния секрет и секрета на правото
черво. Вирусът паразитира в Т-лимфоцитите. Заразяване може да се
осъществи и по извънполов път – чрез преливане на заразена кръв, а също и
със замърсени с вируса инжекционни игли и спринцовки (например при
наркомани).
Заразената майка може да предаде болестта на детето по време на бременността,
раждането или кърменето. Един месец след заразяването в кръвния серум се
появяват антитела срещу вируса на СПИН т.е. заразеният става серопозитивен.
Характерен е продължителният скрит стадий на болестта. Първите симптоми може
да се появят от няколко месеца до няколко години след заразяването.
Заболяването протича с висока температура, увеличение на лимфните възли,
бронхопневмонии, прогресиращо изтощение и загуба на телесна маса. Завършва
със смърт. До този момент не е открито лекарство за лечение на СПИН. Болестта е
известна още като „Чумата на 20-ти век“.

Профилактика на болестите предавани по полов път.

Няма предпазни средства, които да гарантират пълна сигурност при полово
сношение. От всички използвани средства най-висока степен на защита осигурява
презервативът. При неправилно поставяне обаче той може да се скъса или изхлузи.
Най-добрата профилактика е половото общуване с един единствен здрав партньор.
Опасността прогресивно нараства при безразборни полови контакти.

Болестите на мъжката репродуктивна система,

могат да попречат на растежа и развитието, пубертета, половия акт и психичното
здраве
 Еректилната дисфункция , наричана още импотентност, е сексуална
дисфункция при мъже, характеризираща се с неспособност за развитие и
поддържане на ерекция за полов акт. Това е един от най-честите сексуални
проблеми, засягащ до 30 милиона мъже.
Еректилна дисфункция може да възникне, когато няма достатъчно приток на кръв
към пениса. Състоянието често се свързва с основните здравословни, физически
или психологически състояния (например, стрес или емоционални проблеми).
Еректилната дисфункция може да повлияе на самочувствието на индивида,
взаимоотношенията и да причини други проблеми с психичното здраве като
депресия.
Рисковите фактори за еректилна дисфункция включват:

 Високо кръвно налягане или сърдечно-съдово заболяване

 Висок холестерол
 Пушенето
 Употреба на наркотици и алкохол
 Диабет
 Възраст 50 и повече години

 Доброкачествената хиперплазия на простатата , наричана още

уголемяване на простатната жлеза, е мъжко репродуктивно нарушение, при
което броят на клетките в простатата и заобикалящата тъкан се увеличава,
което я кара да се разширява и притиска уретрата.
Доброкачествената хиперплазия на простатата е нераково състояние, което е често
срещано при по-възрастните мъже. Основната причина за уголемяването на
простатата не е напълно ясна, но се смята, че е причинена от хормоналните
промени, които настъпват с напредването на възрастта.
Симптомите на доброкачествена хиперплазия на простатата включват:

 Честа или спешна нужда от уриниране

 Повишена честота на уриниране през нощта
 Слаба струя урина или струя, която спира и започва
 Невъзможност за пълно изпразване на пикочния мехур
Състоянието може да се лекува с промени в начина на живот, включително
ограничаване на приема на кофеин и алкохол, в допълнение към упражнения
за тазовото дъно, лекарства и операция.