ЗДРАВНИ

ПОЗНАНИЯ
ЗА
ПОЛОВАТА
СИСТЕМА

ИЗГОТВИЛ: НИКОЛАЙ
ПОПЧЕВ
ПОЛОВО ПРЕДАВАНИ ИНФЕКЦИИ

 Полово предаваните болести се наричат още венерически

болести.
 Това са инфекциозни заболявания, които се предават при
сексуален контакт от човек на човек и се причиняват от
различни микроорганизми - бактерии, вируси, гъби,
протозои, паразити.
 Много от тези инфекции - включително сифилис, хепатит
В, ХИВ, хламидия, гонорея, херпес и HPV - също така
могат да се предават от майка на дете по време на
бременност и раждане.
СИФИЛИС - СИМПТОМИ

 Ранното откриване на шанкъра (началния стадий на болестта) може да

стане посредством микроскопско изследване на секрет от появилата се
язвичка.
 Сифилисът от втора и трета фаза на заболяването се диагностицира
посредством тест за установяване броя на антителата в кръвта, който
регистрира реакцията на имунната система при контакт с Treponema
микроорганизмите.
 Стандартните тестове за откриване на сифилис регистрират реакцията
на тялото към инфекцията, но не и действителният причинител за нея.
СИФИЛИС - ЛЕЧЕНИЕ

 Лечението на сифилитичната инфекция трябва да започне едва след клиничното

установяване на заболяването и потвърждаването му чрез допълнителни
изследвания. (Изключение правят единствено случаите, при които се провежда
превантивно лечение на контактни лица.)
 Съвременното лечение на сифилис се провежда с пеницилинови препарати,
които могат да бъдат приложени под различни форми.
 При ранните форми на сифилис (първичен, вторичен и ранен латентен) се
прилага ретарден Penicillin (Retarpen). Това лечение, както и последващото
проследяване, се провежда в амбулаторни условия.
 Обикновено сифилисът се лекува с пеницилин, който се прилага чрез
инжектиране. Приблизително 24 часа след началото на лечението, пациентът със
сифилис вече не е заразен.
СИФИЛИС - ПРЕВЕНЦИЯ

 Отворените ранички и кожни обриви при заболяване от сифилис са

видими и обикновено заразни през активните фази на инфекцията и
трябва да се избягва контакта с тези ранички и обриви, тъй като секретът,
който те съдържат, може да бъде заразен.
 Също както при повечето предавани по полов път заболявания,
употребата на кондом по време на полов акт е начин за предпазване от
сифилис.
 Редовното изследване, както и лечението на ранните стадии на болестта,
са метод за превенция срещу нейното по-нататъшно развитие.
РАК НА ШИЙКАТА НА МАТКАТА

 засяга предимно жени на възраст между 30 и 60 години, като се

наблюдава тенденция към снижаване на възрастовата граница и под
30 години.
 Като рискови групи за възникване на заболяването се определят: жени
с ранно начало на сексуалният живот, често сменящи сексуалните
партньори, боледуващи от инфекции на полова система и жени с
лоша интимна хигиена.
 Счита се, че водеща роля имат човешките папиломни вируси тип 16 и
18. Представлява ДНК вирус, като тип 16 и 18 имат висок онкогенен
потенциал. Тяхната ДНК се интегрира в генома на епителните клетки
в резултат, на което настъпва злокачествена клетъчна трансформация.
РАК НА ШИЙКАТА НА МАТКАТА - ЛЕЧЕНИЕ

 Различава се в зависимост от стадия на заболяването.

 В Iа стадий се прави конизация на маточната шийка, като следва

интензивно цитологично следене.
 В Iб стадий - радикално премахване на матката, маточната шийка,
маточните тръби, яйчници. Прави се радикална хистеректомия по
Вертхайм (Wertheim) с лимфна дисекция (отстраняване). След това се
прави лъчетерапия.
 Във II стадий също се извършва операция по Вертхайм, с лъчетерапия
като се въвеждат и вагинални мулажи за повишаване на радиоактивната
доза към 70 Грея. При възрастни жени се избягва, тъй като операцията е
много травмираща.
 При останалите стадии се провежда палиативно лечение.
РАК НА ШИЙКАТА НА МАТКАТА - СИМПТОМИ

 При първите стадии няма симптоми.

 Във втори стадии се наблюдават контактни кръвотечения (след

полов акт) и кървенист влагалищен флуор (течение).
 Едва в 3 стадий се явява болковият симптом, който се дължи на
притискане на тазовите нерви.
РАК НА ШИЙКАТА НА МАТКАТА - ПРЕВЕНЦИЯ

 За предотвратяване на HPV инфекция и последващо развитие

на дисплазия и рак на шийката на матката е подходяща
ваксинацията.
 В момента цитологичният скрининг е почти идеален модел
за вторична профилактика на инвазивния рак на шийката на
матката.
 Скринингът започва 3 години след началото на сексуалната
активност.
СПИН

 Вирусът на човешкия имунодефицит (HIV) представлява РНК

вирус, принадлежащ към групата на Lentivirus от семейство
Retroviridae.
 Притежава изключително сложен строеж, включващ ядро,
състоящо се от РНК, специфичния ензим РНК-зависима ДНК
полимераза, обвивка на ядрото и външна липопротеинова
обвивка, състояща се от гликопротеините.
 Инфектирането с вируса води до развитие на болест,
предизвикана от човешкия имунодефицит [HIV], която протича
различно.
СПИН - СИМПТОМИ

 Основните симптоми на СПИН са резултат от

заболявания, които обикновено не се развиват при хора
със здрава имунна система.
 Повечето от тях са инфекции, предизвиквани от
бактерии, вируси, гъби и паразити, които при нормални
обстоятелства се предотвратяват от увредените от ХИВ
елементи на имунната система.
 При болните от СПИН има и увеличен риск за развитие
на различни форми на рак, като саркома на Капоши, рак
на маточната шийка и лимфоми.
СПИН - БЕЛОДРОБНИ ИНФЕКЦИИ

 Пневмоцистозата е сравнително рядко заболяване при здрави,

имунокомпетентни хора, но е често срещана при инфектираните с
ХИВ.
 Туберкулозата заема особено място сред инфекциите, свързвани с
ХИВ, защото тя може да се предава и на имунокомпетентни хора
по дихателен път, трудно се лекува след идентифициране.
СПИН - ИНФЕКЦИИ НА ХРАНОСМИЛАТЕЛНАТА СИСТЕМА

 Езофагитът е възпаление на долното покритие на хранопровода. При

наличие на ХИВ-инфекция той обикновено е предизвикан от гъби
или вируси, в по-редки случаи – от микобактерии.
 Хроничната диария при ХИВ-инфекциите може да се дължи на
множество различни причини – от обичайни бактериални и
паразитни инфекции до редки опортюнистични инфекции с
криптоспоридиоза, микроспоридиоза и вируси
СПИН - НЕВРОЛОГИЧНИ И ПСИХИАТРИЧНИ ПРОБЛЕМИ

 ХИВ-инфекцията може да доведе до различни невро-психиатрични

последствия, както чрез инфектиране на станалата уязвима нервна
система с различни организми, така и в резултат на самото заболяване.
 Токсоплазмозата е болест, причинявана от едноклетъчния паразит
Toxoplasma gondii. Тя обикновено засяга главния мозък, причинявайки
токсоплазмен енцефалит, но може да засегне също очите и белите
дробове.
СПИН - НЕВРОЛОГИЧНИ И ПСИХИАТРИЧНИ ПРОБЛЕМИ

 Прогресивната мултифокална левкоенцефалопатия е

демиелинизираща болест, при която постепенното
разрушаване на миелиновата обвивка на аксоните на нервните
клетки уврежда предаването на нервните импулси.
 При пациенти с напреднало заболяване понякога се наблюдава
маниакално състояние, по-продължително и свързано с по-
силна раздразнителност и познавателно увреждане и по-слаба
еуфория, отколкото маниите при същинско биполярно
разстройство.
СПИН – НАЧИН НА ПРЕДАВАНЕ

 Полов път

 Чрез заразени медицински инструменти

 По кръвен път

 Перинатален – по време на раждане на бебе от болна майка

 Трансплантационен път

 Чрез млякото на заразената майка

 Професионални или битови наранявания, при които се

образуват рани.
СПИН - ПРИЧИНИ

 Спин е вирус от семейството на ретровирусите.

 Вирусът поразява кръвните клетки, които имат CD4 рецептори.

 Според Центровете за контрол на болестта на Съединените щати, всеки,

който има по-малко от 200 CD4+ клетки на микролитър кръв, се счита
за болен от СПИН.
Благодаря за
вниманието!