ГИНИКОЛОГИЧНИ ЗАБОЛЯВАНИЯ В

ДЕТСКО-ЮНОШЕСКА ВЪЗРАСТ

АНА СТОЯДИНОВИЧ
 Период на ДЮВ от 10 до 18 години и се разделя на три
подпериода:

- предпубертет- от 9 до 11 година.Характеризира се със

усилен растеж и развитие на женските полови
органи,ендоктините жлези започват да функционират усилено
и развиват се вторични полови белези.
-пубертет- започва със поява на menarche,обикновено между
12-14 години.
-постпубертет-времена пълно полово съзряване (от 15-18
години)
Най-чести заболявания в детско-юношеска възраст са:

*Възпалително заболявания - 70%

*Менструалните разтройства – 25%
*Отклоненията в половото развитие
*Аномалии в развитието на гениталиите
*Тумори на гениталиите
ВЪЗПАЛИТЕЛНИ ЗАБОЛЯВАНИЯ:
След първата менструация и въздействие на полови хормони
съществува възможност за развитие на възпалителни
заболявания-вулвовагинити.Те са два вида:

 НЕСПЕЦИФИЧНИ

 СПЕЦИФИЧНИ
 Неспецифични –характеризират се със
смесена пиогена микрофлора обхващат
вула,вестибулум и долна трета од
влагалището.Развита се течение което
зависи од изразеността на възпалението и
варира от оскъдно серозно течение до гноен
ексудат,зачервненяване,сърбеж и дизурия.
 Развита се при лоша хигиена,кожни и
уроинфекнции,чревни паразити,чуждо тяло.
 ЛЕЧЕНИЕ:подобряване на
хигиената,седящи вани със калиев
перманганат,йодна тинктура,витамини А и Д
в линолин.Интравагинални
широкоспектърни АБ под вид на
прах,разтвор или свещичи.Те са склони към
рецидивиране.
Специфични развиват се във всеки период в детско-юношеска
възраст.
-МИКОЗНИ вулвовагинит-причинява се од гъбичка Candida albicans,със
силен сърбеж.ЛЕЧЕНИЕ- измиване 3-4 пъти дневно с 3% сода бикарбонат и
Nizoral 10 дни per os.
-ТРИХОМОНАЛЕН вулвовагинит - причинява се от Trichomonas vaginalis.В
период на пубертета се предава по битов или полов контакт.Развива се
обилно жълто-зелено течение,ако инфекцията обхване и уретрата развиват се
дизурични смушения.Лекува се със Метронидазол.
-ГОНОРИЧНА инфекция- развива се в пероод на пубертета при полов
контакт.Във остра фаза се развива оток на тъканите с гноевидно течение от
влагалището.Meatus uretre-зачервенен и развитие на дизурични смушения.
-ЕКЗЕМА в резултат на ектопичен дерматит – свърбеж,болка,парене при
уриниане,кожата на вулвата оточна,хиперимирана със везикули и
папули.Лечението се спроводи од дерматолога.
 ОТКЛОНЕНИЯ В ПОЛОВО РАЗВИТИЕ:
I Аномалии в развитието на гениталиите и пола

Atresiae vagine-сляпо затворена вагина

Вагинален актопичен анус-аблюдава се при атрезия на ануса и
ректо вагинална комуникация.Лекува се хирургично.
Ектопичен уретер наи-често завършаващ във влагалището.Ако е
проходим постояно дразни влагалището и вагината.Лекува се
оперативно.
Вродена надбъбрежна хиперплазия-поради нарушена продукция на
кортизол и алдостерон.Води до увеличен клитор и лабиални
гънки.Лечението е със хидрокортизон и оперативна корекция.
Маскулинизация на женския плод-наблюдава се од синтетични
прогестини приети по времен на бременост.
Истински хермафродитизъм-органите могат да имат мъжки,женскии
смесен вид,а вътрешните гениталии да са мъжки и женски.
II ПРЕЖДЕВРЕМЕН ПУБЕРТЕТ-PUBERTAS PRAEOX

Преждевремено полово узряване и поява на menarche преди 9 годишна

възраст.Има две форми:
ИЗОСЕКСУАЛНА-когато вторичните полови белези одговарят на генетичния
пол.Според етиологията те се делят на:
*Централен произход –при органични заболявания на ЦНС тумори,
малформации. Увеличават се гонадотропните хормони и се развива отклонение в
последователността и темпа на половото развитие някои от вторичните полови
белези могат да не се развият. Клиничната картина се характеризира с
централномозъчни и соматични отклонения.
*Идиопатичната форма на преждевременен пубертет е най-честа и наследствено
обусловена. При нея се развиват вторичните полови белези в 7. година, а менархе
до 8.година,
*Повишена чувствителност към полови хормони .Преждевременно развитие на
млечните жлези се дължи на повишена чувствителност към естрогени. Pubertas
precoxе e резултат от повишена чувствителност на космените фоликули към
андрогените. Не се наблюдават белези на вирилизация.
ХЕТЕРОСЕКСУАЛНА –вторичните полови белези не одговарят на сответния
генетичен пол.
 При вродената надбъбречна хиперплазия се наблюдава маскулинизация на
външните гениталии. Анаболитният ефект на андрогените води до бързото
израстване на момичето на височина и до ранна осификация на костите.
Появява се ранно полово окосмяване до степен на хирзутизъм,
мускулатурата се развива добре и момичето има мъжко телосложение.
Повишеното ниво на андрогените потиска гонадотропната функция на
хипофизата и яйчникът е в покой. Настъпва генитален инфантилизъм и
гръдните жлези не се развиват. Навреме започнатото лечение с кортизон
предпазва от хетеросексуално развитие и създава условия за нормална
овариално-менструална функция.
 При тумори на надбъбрека клиничната картина е подобна, но 17-
кетостероидите са твърде високи и изисква оперативно лечение.

От анамнезата се търси фамилна обремененост или церебрални

отклонения. Освен обикновеното гинекологично изследване се налагат
хормонални изследвания и цитонамазка.
III КЪСЕН ПУБЕРТЕТ-PUBERTAS TARDA

*За късен пубертет се говори при отсъствие или недоразвитост на вторичните полови белези до
14 годишна възраст и липса на menarche до 16 години.

Късното настъпване на пубертета се свързва с отклонение в хипофизарната

регулация и яйчниковата хипоплазия. Факторите които водят до това са
недостатъчното и непълноценно хранене, интерни заболявания, инфекциите,
интокцикациите, продължителната кортикостероидна терапия.

*За диагнозата са небходими данни за неразвитие на вторичните полови белези. Със

гинекологичният преглед имаме за цел да изключим аномалии в развитието на гениталиите.
Изследва се кариотипът и се прави хормонален профил.

*При липса на отклонения в периода на очакване се препоръчва общоукрепващ диетичен режим.

Ако задържането в развитието се дължи на понижена яйчникова функция, се прилага заместваща
терапия (естроген/гестаген), в дози, непотискащи хипоталамо-хипофизарните центрове.
 III ПЪРВИЧНА АМЕНОРЕЯ - AMENORRHOEA
PRIMARIA
*Аменореята представлява отсъствие на менструация. Може да бъде
първична и вторична.За първична аменорея се приема липсата на поява на
менархе след 16-годишна възраст.
В етиологията се включват: хромозомни аномалии, аномалии в половите
пътища, овариална хипоплазия, тумори, вредни влияния на околната среда.
Класификацията на Dewhrst,изградена върху клиничната картина:
А. Първична аменорея при нормално развитие на вторичните полови белези:
1.Маточна аплазия
2.Различни гинатрезии (химениална, влагалищна, цервикална)
3.Тестикуларна феминизация (синдром на Morris) се открива поради първична
аменорея.
4.Недостатъчност на ендометриума или унищожаването му в резултат на тежки
общи заболявания (туберкулоза, сепсис и др.)
Б. Първична аменорея при слабо развити или липсващи
вторични полови белези:
.
1.Pubertas Tarda–вторичните полови белези не се развиват до 14-
годишна възраст.
2.Хромозомни аномалии -гонадалната дисгенезия се характеризира с
липса на вторични полови белези
3.Хипоталамо–хипофизарни нарушения. Намаленото отделяне на
хипоталамични и хипофизарни хормони в 40-50% от случаите е
причина за първична аменорея.
4.Овариална хипоплазия настъпва в разултат на вредни влияния върху
яйчника преди пубертета (заушка, облъчване, химиотерапия).

В. Първична аменорея с вирилизация на първичните и вторичните

полови белези. Причините могат да бъдат адрено-гениталният
синдром, надбъбречните тумори и др.
 МЕНСТРУАЛНИ РАЗТОЙСТВА
Те са три групи:
1.Хипоменструални състояния –олигоменорея, хипоменорея, вторична
аменорея. Обикновено те са израз на понижена яйчникова
функция.Лечението е етиологично.
2.Неправилни маточни кръвотечения –menarche и последващите няколко
менструации са често по-обилни, продължителни и нередовни. Понякога
обаче кръвотечението е толкова силно, че предизвиква анемия и дори
застрашава живота.
Причините за тази периодична metropathia haemorrhagica juvenilisса
недостатъчната или неправилна стимулация на яйчниковия цикъл с резултат
ановулация и непълна лутеинизация.Характеризира се с
недостиг или прекалено високо ниво на естрогени и недостиг или липса на
прогестерон. В случаите с ниско естрогеново ниво има непълна
пролиферация на жлезите с тънък ендометриум за разлика от този при
истинската metropathia haemorrhagica juvenilis. При нея от персистиращия
фоликул се произвежда голямо количество естрогени, предизвикващи
хиперплазия на ендометриума.
 При началните и леките случаи на менструални кръвотечения се предпочитат симптоматични
(утерустоници, кръвоспиращи, витамини) и общоукрепващи средства в тази възсраст
нарушенията са функционални и имат тенденция към спонтанно излекуване. При повтарящи се
и/или тежки кръвотечения лечението се провежда в клинична обстановка.
3. Дисменорея –Според простагландиновата теория - установено е ,че секреторният
ендометриум съдържа много повече простагландин F2от пролиферативния, което обяснява
липсата на дисменорея при ановулаторни цикли. Ендометриалните простагландини, чиято
секреция е под влиянието на прогестерона, имат два ефекта: чрез свиване на съдовете настъпва
исхемия на ендометриума и чрез тонизиращото им действие се предизвикват маточни
контракции. Така поради голямото локално количество на простагландини се достига до
исхемия и некоординирана, спазматична маточна активност –източник на болковото дразнене.
Дисменорея се развива при наличие на овулация и функциониращ corpus luteum. Това обяснява
защо дисменореята се появява няколко месеца след menarche. Ако дисменореята започва заедно
с menarche, има вероятност да съществува гинатрезия. Дисменореята е максимално изразена
към 18-24 годишна възраст, след което намалява. След раждане при повечето от случаите
дисменореята изчезва.
При девойките са наблюдава главно първична дисменорея. Болката има коликообразен
хакартер, локализира се в средата на корема над симфизата и ирадиира към средната и предната
част на бедрата и ниско в кръста,редица вегетативни симптоми –гадене, подръщане,
безапетитие, диария, главоболие, сънливост, отпадналост, нервност –поотделно или в
комбинация.
При умерена дисменорея са показани спазмолитиците (Buscolysin, No-spa и др.), умерено
действащи аналгетици, седативни средства, които за да имат ефект се вземат 2 дни преди
започването на цикъла и продължават още 3 дни.
ГЕНИТАЛНИ ТУМОРИ
При момичетата най-чести са:

-яйчниковите тумори (72%)

-параовариалните кисти (18%)
-туморите на влагалището
-матката и вулвата са сравнително редки (8%)
- От злокачественит заболявания в детско-юношеската възраст
90% са саркоми и само 10% карциноми.
*Овариалните тумори в детската възраст - диагностицират се късно . При
преждевременен изосексуален пубертет или немотивирани кръвотечения
се търсят продуциращи естрогени яйчникови тумори –гранулозо-тека-
клетъчни, липоидноклетъчни, ембрионална саркома. Секретиращи
андрогени и имащи вирилизиращ ефект са адренобластомата и
гонадобластомата.
* Туморите на матката са изключително редки в тази възраст, могат да
бъдат доброкачествени, но в повечето случаи са злокачествени –саркома и
аденокарцинома.
*Туморите на влагалището и вулвата са предимно доброкачествени кисти,
които най-често се развиват от елементи на Гартнеровия канал,
парамезонефралните притоци или издатини на перитонеума.
*Влагалищната аденозае доброкачествено заболяване, което се развива в
горната трета на влагалището.Свързан с поемане от майката на
диетилстилбестрол е светлоклетъчната аденокарцинома с Мюлеров
произход, наблюдаваща се около пубертета.
* Гроздовидната саркома в детска възрат (1-3) която произхожда от
мезенхимална тъкан на влагалището, шийката и вулвата. Най-често се
разполага по предната горна част на влагалището, расте бързо и след като
изпълва влагалището се подава през introitus vaginae
*Sarcoma Bоtryoidesе оточна, прилича на грозде и при допир кърви
лесно. Тази неоплазма е мултицентрична, разпространява се
локално и рядко дава далечни метастази. Оперативното лечение
■При доброкачествени тумори поведението зависи от това дали при
растежа си предизвикват субективни смущения или пристикат
околни органи. Ако кистите са малки и не растат, остават под
наблюдение.
■При злокачествени тумори лечението е както при възрастни. При
съответни условия е оправдан рискът на ограничено оперативно
лечение на някой яйчникови тумори (дисгерминома). При доказан
карцином на яйчника, лечението се провежда по общите правила.
При премахване на яйчниците в латентния период се налага
заместителна хормонална терапия по времето, когато трябва да
започне пубертетът. С това се постига както телесно и полово
развитие, така и психично и социално равновесие.