ЗАБОЛЯВАНИЯ НА ПОЛОВИЯ ЧЛЕН – ФИМОЗА, ФРЕНУЛУМ

БРЕВЕ, ИНДУРАЦИО ПЕНИС ПЛАСТИКА

Фимозата

Фимозата е състояние, при което отворът на препуциума е стеснен и е

невъзможно откриването на главичката на пениса.
Етиология. Фимозата може да бъде вродена или придобита. Физиологична
фимоза е налице след раждането и се дължи на адхезии между епитела на
вътрешния лист на препуциума и гланс пенис. С растежа на половия член се
наблюдава постепенно разделяне на съответните тъкани. В 90% от случаите
състоянието отминава до третата година след раждането. В останалите случаи
е налице дълъг или къс препуциум, циркулярно стеснение на отвора и плътно
срастване към гланса. Придобитата фимоза се проявява в по-късна възраст.
Лошата лична хигиена, натрупването на смегма между препуциума и кожата
на пениса създават среда за растеж на патогенни микроорганизми и съответно
за развитие на инфекция. При възрастни мъже, диагностицирани с диабет тип
2, също е налице предразположение за развитие на хроничен възпалитен
процес (баланопостит), който от своя страна улеснява вторичното стеснение
на препуциума и оформянето на фимозен пръстен. Lichen sclerosus е
хронично възпалително заболяване с неясна етиология, засягащо предимно
мъже над 60г., презентиращо се с фиброзиране и хиперкератоза на външните
гениталии. Често се развива фимоза, налагаща извършване на циркумцизия.
Клинична картина. При вродената фимоза в някои случай отворът на
препуциума е толкова малък, че затрунява нормалната микция – струята е
тънка и уринирането продължително. Това може да доведе до тежки
изменения на пикочните пътища, ретенция на урина, асцендиращи
възпалителни заболявания на пикочо-половата система. При възрастните
мъже се наблюдават симптоми, свързани с половия акт – трудното или
невъзможно забелване на главичката причинява дискомфорт и болезненост
(диспареуния) и може да доведе до травмиране на кожата на пениса, оток,
зачервяване, парафимоза, развитие на инфекции.
Диагноза. Тя е улеснена и се поставя чрез анамнеза и оглед на половия член.
Лечение. Консервативното лечение включва приложение на антибиотици и
антисептици за лечение на възпалителния процес, локално приложение на
нископроцентен кортикостероид във вид на крем, водещ до отпускане на
кожата на препуциума. Хирургичното лечение се изразява в провеждането на
циркумцизия (обрязване). То се извършва след овладяване на подлежащ
възпалитен процес. Под венозна или локална анестезия се извършва
циркулярна инцизия на външния препуциален лист по хода на короналния
сулкус. Ретрахира се препуциума и се прави втора циркулярна инцизия по
хода на кривината на главичката на пениса. Изолираната кожа между двете
инцизии се отделя от подлежащите тъкани посредством каутер или ножица и
се отстранява. Следващата стъпка е адаптиране на кожните ръбове
посредством резорбируем конец. Манипулацията се провежда при щателна
хемостаза. Финалната стъпка е поставянето на стерилна превръзка.

Парафимоза.

Това е спешно състояние, при което затегленият препуциум не може да

възстанови нормалната си позиция. Продължителната ретракция води до
оформяне на тесен ринг зад главичката на пениса. В резултат на това се
развива венозен застой, оток на гланса, артериална оклузия и некроза.
Лечението включва оказване на равномерен натиск върху оточната главичка
на пениса за около 5 минути с цел редуциране на отока и респективно
размера на главичката. Последващата стъпка е опит за връщане на
препуциума в нормално положение. При неуспех е необходима надлъжна
инзиция на стенотичния пръстен по дорзалната повърхност на члена под
локална анестезия.

Frenulum breve (късо гемче).

Представлява състояние, при което така наречената „юздичка“,

свързваща препуциума към главичката на пениса е с недостатъчна дължина и
променя позицията на гланс пенис. Нормално гемчето е с дължина и
еластичност достатъчни за откриване на главичката в състояние на ерекция.В
случай на късо гемче е възможно главичката да остане покрита. Основния
симптом е диспареуния – дискомфорт и болезненост при полов акт.
Хроничната микротравма върху тъканите води до формиране на цикатриална
тъкан и е входна врата за полово-преносими инфекции. При по-голямата част
от пациентите, при които е налице фимоза, се наблюдава и скъсен в някаква
степен френулум. Състоянието изисква хирургична корекция под локална
анестезия. Прерязването на гемчето (т.нар. френулотомия) може да се
извърши посредством скалпел и налагане на шев с резорбируем конец, както
и чрез използване на електрокаутер или лазер.

Induratio penis plastica (болест на Peyronie).

Придобито бенигнено състояние, характеризиращо се с деформиране на

шафта на половия член в следствие на фиброзна трансформация, засягаща
туника албугинеа. Образуваният белег е нееластичен, пенисът е деформиран,
в резултат на което се наблюдава еректилна дисфункция.
Етиология. Точната етиологична причина не е ясна. Предполага се, че има
генетична предиспозиция за възникването на състоянието при някои мъже,
претърпели травма на пениса. По време на полов акт множество микротравми
на кръвоносните съдове резултират в оформяне на фиброзна тъкан.
Асоциирани със състоянието са съпътстващ диабет, хипогонадизъм,
еректилна дисфункция, контрактура на Dupuytren, хиперлипидемия,
претърпяна радикална простатектомия.
Патофизиология. От хистологична гледна точка плаките при болест на
Пейрони съдържат повишено количество съединителна тъкан (фиброзна) и
неравномерно ориентирани колагенови влакна. Заболяването има две фази –
активна – ранен възпалителен период с болезненост при ерекция и оформяне
на кривина ; стабилна – няма болкова симптоматика и деформитета е
стабилизиран.
Клинична картина. Симптоматиката включва болка в областта на половия
член, наличие на палпаторна плака, създаваща кривина на пениса.
Деформитета на последния е особено изразен при ерекция. В зависимост от
локализацията на плаката се развиват съответно дорзална, вентрална и
латерална курватура.
Диагноза. Щателно снетата анамнеза насочва лекаря към диагнозата на
болест на Пейрони. Палпацията на половия член се извършва при затегляне
на последния с цел лесна идентификация на фиброзната плака. Доплер-
ехографско изследване и ЯМР дават допълнителна информация съответно за
съдови увреждания и кавернозна фиброза.
Лечение. В началната фаза може да се приложи медикаментозна терапия.
Тя включва: Пентоксифилин, който представлява периферен вазодилататор и
TGF-1 инхибитор - повлиява размера на плаката и намалява ъгъла на кривина;
инжекционно приложение в плаката на калциев антагонист (Верапамил);
вит.Е, вит.В и др. Използването на ударни вълни (екстракорпорален
литотриптор) може да намали интензитета на болката.
Хирургичното лечение включва ексцизия на плаката с последваща
реконструкция посредством графт от венозен съд, дерма или туника
вагиналис. Използват се и пенис-протези.