Възпаление тестиса и епидидимата

Възпалението на тестисите се наричат орхити. Най -често причиняват от грам – бактерии при
уринарни инфекции. Основният механизъм за развитието на орхита е ртетроградното движение
на урината при възпалителни заболявания. В тези случаи винаги се въвлича и епидидимата и се
говори за едидидимоорхит. Инфекциите достигат до тестиса е епидидимата по вас деференс или
лимфните съдове на семенната връв. При деца са свързани с аномалии в генитоуринарния тракт.
При мъже под 35г. – трихомони и гонококи. Над 35г. – Е.коли и псевдомонас.

Остри епидидимоорхити

Може да е в резултат на септицемия, или вирусни при заушка. Клинично има тестикуларна болка,
най -често едностранно. Бактериалната инвазия предизвиква неспецифично остро възпаления с
инф от левкоцити, макрофаги, които бързо се заменят с лимфоцити, същo и оток. Първоначално
обхваща интерстициума, по-късно обхваща и тубулите и могат да се образуват даже абсцеси или
да се развие тотална супуративна некроза на епидидимата. По листовете на туника вагиналис има
фибринов ексудат. В край ната оздравителна фаза се развива дифузна фиброза, която води до
увреждането на тубулите, атрофия на герминативния епител и азооспермия – стерилитет.
Лай диговите клетки не се унищожават напълно и затова продукцията на андрогени е запазена.

Хроничен епидидимоорхит

Наблюдават се специфични и неспецифични грануломатозни процеси и неспецифични

негрануломатони процеси.

Специфични ( казеифициращи) и неспецифични

Малакоплакия – във всяка възраст, вторично с неясна етиология, едноостранно по-често десния
тестис. Тестисът е уголемен, по срезната повърхност има единични или множествени
вълтеникави поленца до 2см. Микроскопската картина е различна в зависимост от фазата. В
ранната фаза има оток и мононуклеарен инфилтрат на стромата. В класическата фаза е силно
нараснал броя на хистиоцитите с бледа цитоплазма. Патогномонични са цитоплазмените
включвания в хистиоцитите – малки, окръглени калцификати разположени върху отломки от
бактерии – наричат се телца на Михаелис и гутман. Могат да се открият и екстрацелуларно.
Доказват се чрез оцветяване с v.Cossa – стават черни. За край ната фаза е характерна дифузна
фиброза, с оскъден клетъчен инфилтрат.

Сперматоцитен гранулом

След попадане на семенна течност в интерстициума. Може при механична травма, въпалителни и
деструктивни процеси, ангажиращи стената на семиниферните каналчета. Около семенната
течност се натрупват лимфоцити и пламоцити и единични гигантски клетки.

Грануломатозен( автоимунен) орхит

Развива се в средна възраст, тестиса се уголемява и има висока температура. Понякога спонтанно
изчезва, но остава уголемяването на тестиса. Грануломатозния процес е ограничен в семенните
каналчета на целия тестис.

Специфични епидидимоорхити
Гонорея – засяга епидидимата – могат да се образуват абсцеси, при нелекуван случай се развива
супуративен орхит.

Паротит – една седмица след началото се развива орхит – 20-30%, при мъже след пубертет.

Туберкулоза – първо и задължително засяга епидидима, развиват се казеифициращи грануломи.

Сифилис – при първичен и вторичен. Засяга задължително тестиса. Гуми или дифузни
интерстициално възпаление се наблюдава.

Hydrocele

Среща се най -често в 30-50г. представлява събиране на течност в туника вагиналис на тестиса.
При лигиране на фурункулус сперматикус, компресия на лимфни пътища от херния, неоплазми,
хроничен епидидимит. Остро може да възникне при възпаление на туника вагиналис,с оплакване
от болка и увеличаване, има неутрофилен и фибринен инфилтрат.

Хематоцеле – събиране на кръв в кухината на туника вагиналис. Възниква самостоятелно след

травма най -често, но може да бъде и усложнение на хидроцелето.

Варикоцеле – заболяване на вените на фурункулуса, които са дилатирани и протича

асимптоматично.

Хилоцеле – лимфа- обструкция от филарии елефантиазис.

Сперматоцеле – дилатриани еферентни канали или канали на рете тестис, изпълнени със
семенна течност.

Page 2