Заболявания на хранопровода.

Ахалазия. Синдром на Малори-Вай с.

Варици.

Заболяванията на хранопровода могат да се разделят на вродени, възпалителни и туморни.

Към вродените заболявания на хранопровода са редки и се откриват веднага след раждането.

1. Трахео-езофагеални фистули – в началото на ембрионалното развитие хранопровода и трахеята

са обща структура, а по-късно се разделят от септа, аномалии на която може да доведе до
запазване на фистули между двата органа. Водят до аспирация на стоашно съдържимо и мляко и
до развитието на аспирационна пневмония и асфиксия.
2. Агенезия – пълна липса на част или на целия хранопровод.
3. Атрезия – част от езофага е тънка връв без лумен. Развива се в близост до бифуркацията на
трахеята и се съчетава с фистула към нея.
4. Стеноза на хранопровода –
- Вродена – най-честата малформация. Има затруднения в храненето веднага след раждането.
Стеснението може да обхване ограничен или обширен до 10 цм участък.
- Придобит- при травми и корозивно увреждане, езофагит с рефлукс, ахалазия, хиатусна херния,
склеродермия, карцином и др. има фиброзно задебеляване на стената с атрофия на мускулния
слой. В субмукозата и периезофагеалната тъкан има мононуклеарен инфилтрат. Тапициращия
епител е изтънен, в много случаи с повърхностни разязвявания.
5. Ахалазия – представлява непълна релаксация на долния езофагеален сфинктер. Вестибулумът
остава затворен въпреки перисталтичната вълна и така се създава препятствие за пасажа на
храната към стомаха. Хранопроводът изглежда дилатиран, с изтънена стена и удължен, а
понякога неправилно завъртян около оста си – мегаезофаг. В лигавицата се откриват
възпалителни промени, често с разязвяване. Установява се редуциране на ганглийните клетки ма
миентеричния плексус. Клинично се проявява с дисфагия, регургитация и аспирация.
Възпалителни прмени има и в зоните на миентеричния плексус. Диагнозата се потвърждава чрез
изследване на материала от хирургическата корекция. Хипотези за развитието му са автоимунни
механизми, вирусни инфекции, вторично при инфекция с трипанозома крузи (Шагас). 5%
развиват сквамозен карцином в по-млада възраст. Друго усложнение е аспирационната
пневмония.
6. Хитаусна херния – заболяване при което част от стомаха(кардията) прниква в гръдния кош през
разширение на хиатуса на диафрагмата. Има два основни вида херния:
- Пълзяща – стомаха оформя над диафрагмата симетрично подобно на топка разширение.
Наблюдава се при вроден къс хранопровод, вторично скъсяване на езофага в резултат на
фиброзно склеротични промени. При 80-90% от пациентите.
- Параезофагеална ( истинска) - стомаха се прмъква покрай хранопровода и оформя в гръдния
кош паралелен сак. Може да възникне при вроден дефект на диафрагмата или травматична
руптура. Наблюдава се по-рядко.

Дивертикули на хранопровода – ограничено разширение и изпъкване навън на езофагеална стена.

Различаваме два тиша – истински( включва цялата стена) и мускулен ( само лигавицата и
 субмукозата и прникването става през цепка на мускулния слой). В зависимост от механизма на
възникване имаме два основни типа:

- Пулсионни – при повишено налягане в езофага поради различни причини. Подозора се вродена
или придобита непълноценност на съединителната и гладкомускулната тъкан на езофага.
Клинично се манифестира с болка, продължителни повръщания или хематемеза при разязвяване
на лигавицата.
- Тракционни – при възпалителни промени е периезофагеалните и трахеобронхиалните лимфни
възли завършили с фиброза, склероза и сраствания с езофагеалната стена. Най-често при
туберкулоза. Малки са и често в участък на нивото на бифуркацията. Рядко дава симптоматика.
В зоните на протрузия стената е изтънена, рядко могат да се открият язви, перфорация и
медиастинит. Хистологичната картина е неспецифична обикновено с остър в някои случаи
флегмонозен възпалителен процес ( дивертикулит) и дилатация на вените.
- ДД трябва да се направи с псевдодивертикулозата, която представлява многбройни кистично
разширени дуктуси на субмукозните жлези, тапицирани с многослоен плосък епител и отварящи
се в лумена на хранопровода. Може да са поради хроничен езофагит или да са вродени.

Синдром на Малори Вайс – свързан с упорито повръщане при алкохолна интокцикация. Поради
преразтягане на стената се образуват лонгитудинални разкъсвания на стената. Могат да са от мм до
няколко см. Разполагат се в областта на гастроезпфагелната връзка. Води до проявата да хематемезис.

Варици на езофага – варикозно разчирение на съдовете на езофагеалния венозен плексус поради

портална хипертония, в резултат на пре-, интра- и постхепатални затруднения на кръвотока. Съдовете са
увеличени силно в долната и по-слабо в средната част 0 те са разширени, нагънати по надлъжната ос и
изпъкват на повърхността. Могат да руптурират и да предизвикат масивен кръвоизлив с хематемеза,
най-често фатален. Субмукозните венозни съдове са асиметрично разширени, с формиране на
възловидни и фузиформени изпъквания на стената. Дебелината им варира от задебелени с фиброза и
компенсаторна хипертрофия на мускулния слой участъци до силно изтънени сегменти. Често в тях има
троби с различна давност. Съдовете са покрити с непроменена лигавица.

Page 2