5. Нокти – анатомично и хистологично устройство.

Нокътните плочки са плътни, конвексни, елипсовидно-правоъгълни, полупрозрачни

епидермални образувания, разположени по дорзалната повърхност на крайните
фаланги на пръстите на ръцете и краката. Дебелината им е различна(средно 0,5-
0,75мм) и зависи от възрастта, пола, външни и вътрешни влияния.
Предният край на нокътната плочка е свободен margo liber, а задният margo ocultus
и страничните margines laterales са покрити от нокътната гънка vallum unguis , като се
оформя бразда sulcus unguis. Всяка нокътна плоча се състои от тяло corpus unguis,
корен radix unguis, а в задната и част се открива бяла дъгичка lunula. Коренът и
лунулата образуват нокътния матрикс, от който започва изграждането на нокътя и
чиито клетки са богати на митози.
Нокътната плочка е съставена от няколко слоя вроговени клетки, които
кератинизират без оформяне на кератохиалиновите гранули. С електронен микроскоп
и биохимични методи се установява, е кератинизацията при ноктите е сходна с тази на
кортикалните клетки на космите. Тонофиламентите са разположени успоредно на
повърхността, но под прав ъгъл на посоката на растежа. Това верочтно предпазва от
надължно разцепване на нокътя. Междуклетъчните връзки – десмозомите, между
роговите клетки на нокътната плочка се разграждат както в епидермиса. С тоза се
обяснява липсата на десквамация (излющване и отпадане) на нокътните клетки. Освен
тези здрави дисулфидни връзки на богатия на цистин фиброзен кератин, а също и
ниското водно съдържание на нокътя допринасят за неговата твърдост.
Нокътното легло (lectulus unguis), върху което лежи нокътната плочка, се състои от
базалния и спинозния слой на епидериса – hyponychium, и от папиларния слой на
дермата. Папилите са ориентирани в надлъжни редици cristae Henle. В областта на
margo occultus епидермисът от vallum unguis се спуска върху нокътната плочка като
тънка ивица –eponychium. Последният се състои от гранулозен и рогов слой, докато
базалният и спинозният остават в матрикса и постилат хипонихиума. При заболявания
на нокътния вал епонихиумът може да отпадне, а нокътните плочки да получат
различни степени на деформация – надлъжни и напречни стрии, точковидни
хлътвания, загуба на прозрачността, задебеляване, ронливост.
Хиподерма при ноктите липсва и влакнестите дермални структури се залавят за
периоста на фалангите.
Ноктите на ръцете растат средно с 0,1мм дневно, докато тези на краката два пъти
по-бавно. Нарастването е свързано с възрастови ( по-бързо при деца), климатични (по-
бързо през лятото) фактори, активността (по-бързо на по-активната ръка) и пр.