Нокътните плочки са плътни, конвексни, елипсовидно-правоъгълни, полупрозрачни
епидермални образувания, разположени по дорзалната повърхност на крайните фаланги на пръстите на ръцете и краката. Дебелината им е различна(средно 0,5- 0,75мм) и зависи от възрастта, пола, външни и вътрешни влияния. Предният край на нокътната плочка е свободен margo liber, а задният margo ocultus и страничните margines laterales са покрити от нокътната гънка vallum unguis , като се оформя бразда sulcus unguis. Всяка нокътна плоча се състои от тяло corpus unguis, корен radix unguis, а в задната и част се открива бяла дъгичка lunula. Коренът и лунулата образуват нокътния матрикс, от който започва изграждането на нокътя и чиито клетки са богати на митози. Нокътната плочка е съставена от няколко слоя вроговени клетки, които кератинизират без оформяне на кератохиалиновите гранули. С електронен микроскоп и биохимични методи се установява, е кератинизацията при ноктите е сходна с тази на кортикалните клетки на космите. Тонофиламентите са разположени успоредно на повърхността, но под прав ъгъл на посоката на растежа. Това верочтно предпазва от надължно разцепване на нокътя. Междуклетъчните връзки – десмозомите, между роговите клетки на нокътната плочка се разграждат както в епидермиса. С тоза се обяснява липсата на десквамация (излющване и отпадане) на нокътните клетки. Освен тези здрави дисулфидни връзки на богатия на цистин фиброзен кератин, а също и ниското водно съдържание на нокътя допринасят за неговата твърдост. Нокътното легло (lectulus unguis), върху което лежи нокътната плочка, се състои от базалния и спинозния слой на епидериса – hyponychium, и от папиларния слой на дермата. Папилите са ориентирани в надлъжни редици cristae Henle. В областта на margo occultus епидермисът от vallum unguis се спуска върху нокътната плочка като тънка ивица –eponychium. Последният се състои от гранулозен и рогов слой, докато базалният и спинозният остават в матрикса и постилат хипонихиума. При заболявания на нокътния вал епонихиумът може да отпадне, а нокътните плочки да получат различни степени на деформация – надлъжни и напречни стрии, точковидни хлътвания, загуба на прозрачността, задебеляване, ронливост. Хиподерма при ноктите липсва и влакнестите дермални структури се залавят за периоста на фалангите. Ноктите на ръцете растат средно с 0,1мм дневно, докато тези на краката два пъти по-бавно. Нарастването е свързано с възрастови ( по-бързо при деца), климатични (по- бързо през лятото) фактори, активността (по-бързо на по-активната ръка) и пр.