Устна кухина

 Първият отдел от храносмилателната система с функции за приемане и механично раздробяване

на храната, формиране и транспортиране на хранителната хапка.
 Започва смилането на въглехидратите от ензимите в слюнката
 Съсредоточени специализирани органи и образувания
 Други функции - членоразделна реч, дишане и вкусова рецепция
 Разполага се в лицевия дял на главата и посредством rima oris (устна цепка) се отваря навън, а
назад се съобщава с гълтача посредством устния зев – isthmus faucium
 Когато зъбните редици са в контакт е разделена на две части - преддверие и същинска устна
кухина

Устно преддверие - vestibulum oris

 Цепковидно пространство, заградено отвън от устните и бузите, а отвътре от зъбите и венците
 При затворена уста се съобщава със cavitas propria oris чрез пространството, ограничено от
последните кътници на долната челюст
 Отваря се изходния канал на околоушната слюнчена жлеза върху papilla parotidea, разположена
по вътрешната страна на бузата срещу втория горен кътник

Същинска устна кухина - cavitas propria oris

 Съсредоточава основните функции на началния отдел на systema digestorium
 Разполагат се зъби и език
 Ограничава се от устното преддверие посредством венците и зъбите
 Горна граница - твърдото небце и предната част на мекото небце
 Долна граница - подът на устната кухина, представена от чифтния m. mylohyoideus и върху
която лежи езикът
 При затворена уста между горната повърхност на езика и небцето остава тясно цепковидно
пространство

Устни
 Заграждат предното отвърстие
 Горна - labium superius и долна - labium inferius
 Встрани се простира до първия предкътник, завършвайки с устен ъгъл
 Отделят се посредством бразди, една от които е чифтна - sulcus nasolabialis и започва от крилото
на носа и достига устния ъгъл, отделяйки горната устна от бузата
 Другата бразда - sulcus mentolabialis е с хоризонтално направление и отделя долната устна от
брадичката
 В срединната линия на горната устна - широка плитка бразда (philtrum), започваща от носната
преграда и завършва на свободния ръб на устната със слабо надебеление (tuberculum labii
superioris)
 Устните се свързват с венците посредством дубликатури (юздички – frenulum labii superioris et
inferioris)
 Външна повърхност - покрита с кожа, богата на косми, потни и мастни жлези
 Отвътре - лигавица с малки слюнчени жлези (glandulae labiales)
 По ръба на устните се намира преходът от кожа към лигавица, като във външната зона епителът
е многослоен плосък вроговяващ с елайдин, а в подепителната съединителна тъкан има мастни
жлези, чиито каналчета се отварят на епителната повърхност. Във вътрешната зона епителът
надебелява и губи роговия си слой и мастните жлези, а съединителнотъканната пластинка
образува високи папили, вдаващи се в епитела. В папилите се намира гъста капилярна мрежа,
множество нервни окончания.
 Мускулната част на устните се образува главно от m. orbicularis oris
 Кръвоснабдяват се от клончета на a. facialis, а венозната кръв се оттича към v. facialis
 Лимфата се оттича в лимфни възли в областта на брадичката, подчелюстния триъгълник и
горната част на шията.
 Сетивна инервация - от клончетата на n. trigeminus

Бузи (buccae)
 Образуват страничната стена на vestibulum oris
 Между кожата отвън и лигавицата отвътре - m. Buccinator
  Лигавицата - прикрепена здраво към мускула
 В подкожната тъкан между m. buccinator и m. masseter се ограничава пространство с мастна
тъкан - corpus adiposum buccae
 В подлигавичния слой - смесени слюнчени жлези (glandulae buccales)

Небце (palatum)
 Разделя устната от носната кухина
 Поради участие в звукообразуването придобива сводеста форма
 Предната част има костна основа - твърдо небце (palatum durum), а задната е мускулна с
фиброзна основа - меко небце (palatum molle)
Твърдо небце
 Костната му основа е образувана от processus palatinus на горните челюсти и lamina horizontalis
на небцовите кости, свързани с шевове
 Лигавицата се залавя посредством плътна фиброзна тъкан за периоста на костите
 В задната част, под лигавицата - слузни жлези (glandulae palatinae), омекотяващи ударите на
храната при дъвчене
 В предната част, зад централните резци - papilla incisiva, която съответства на резцовия канал, а
от нея назад започва raphe palati, завършващ с ямка на границата с мекото небце
 В предната част от шева излизат 5-6 напречни гънки - plicae palatinae transversae
Меко небце
 Задната трета на небцето
 Лигавична дубликатура с мусклулно-фиброзна основа
 Предна част - почти хоризонтална, а задната се спуска надолу (небна завеска - velum palatinum)
 Назад се източва в коничен израстък, висулка – uvula
 Странично на висулката - две дъговидни гънки (arcus palatoglossus, достигаща до корена на езика
и arcus palatopharyngeus, завършваща в гълтача)
 Покрито с лигавица, чийто епител откъм устната кухина е многослоен плосък, а откъм носната
кухина - многореден цилиндричен ресничест. В областта на висулката и от двете страни -
многослоен плосък
 В lamina propria на лигавицата - glandulae palatinae и glandulae nasales
 Във вътрешността - 5 вида мускули и техните сухожилни краища, които се преплитат и
образуват фиброзната основа на небцето - aponeurosis palatina, чиято средна част е най-плътна -
raphe palati mollis
 Между лигавицата и мускулатурата - хлабава съединителна тъкан с множество еластични влакна
 Стените на устната кухина са покрити с лигавица, която се свързва с мускулатурата посредством
подлигавична основа или чрез своята собствена пластинка директно се прикрепва към периоста
на костите

Лигавица на устната кухина

 Многослоен плосък невроговяващ епител, като на някои места (венците) съдържа
кератохиалинни зърна
 В клетките на средния и повърхностния слой – гликоген
 Собствената пластинка образува папили и е изградена от хлабава съединителна тъкан с
множество колагенни и еластични влакна, както и левкоцити, които в слюнката се наричат
слюнчени телца. Съдържа кръвоносни съдове, лимфни капиляри и сетивни нервни окончания
 Където заляга върху мускулите - tela submucosa (подлигавица) с по-груби колагенни и еластични
влакна
 В подлигавицата - основната част от слюнчените жлези, артериални съдове и венозно сплетение
 Малките слюнчени жлези притежават система от разклонени каналчета, като крайните им
секреторни отдели са смесени или чисто слузни
 Секреторните отдели на слюнчените жлези на устните са серозно-слузни, на бузите - серозно-
слузни и слузни, а в областта на небцето - чисто слузни

Ембрионално развитие и аномалии на устната кухина и лицето

 Устната ямка е изградена от производни на първата висцерална дъга: отдолу - от двата
долночелюстни израстъка и отстрани - от двата горночелюстни
 Двата долночелюстни се сливат и дават долната челюст, долната устна и дъното на устната
кухина
  От горната страна на ямката надвисва челното възвишение, разчленяващо се на 3 носни
израстъка - среден, нечифтен и два странични, между които се заграждат носни бразди
 Между страничните носни и горночелюстните израстъци се оформят ямки за очните зачатъци
 Двата горночелюстни израстъка се съединяват със средния носен и се образува горната устна
 От средния носен – philtrum
 От вътрешната повърхност на двата горночелюстни израстъка в края на 1. месец израстват
небцови пластинки, които се срастват в срединната равнина и разделят първичната устна ямка на
два етажа: горен - носна кухина и долен - устна кухина
 Горночелюстните израстъци образуват бузите и страничните стени на носната кухина,
изграждащи и горната челюст, ябълчната кост, небцовата кост и медиалната пластинка на
processus pterygoideus
 “Заешка уста” - несрастване на средния носен и един от горночелюстните израстъци
 “Вълча уста” - съобщение на устната и носната кухина вследствие на цепка в срединната
равнина. Дължи се на несрастване на небцовите пластинки на двата горночелюстни израстъка

Зъби
 Органи, играещи основна роля в механичното раздробяване на храната, но вземат участие и при
образуването на някои звуци
 Производни на лигавицата на устната кухина - видоизменени папили с дебел слой
калцифицирано вещество

Човешко съзъбие
 Между короните липсват разстояния
 Хетеродонтно - отделните зъби за оформени различно
 Еднократна смяна по време на онтогенезата (дифиодонтно съзъбие)
 В непрекъсната еволюция - редукция на горен латерален резец, третия кътник, втория
предкътник
 Общ брой – 32

Устройство на зъбите
Зъбна корона (corona dentis)
 Видима част на зъба, която се издава над венеца и при резците завършва с един свободен ръб
(margo incisivus), а при кътниците - с дъвкателна повърхност (facies occlusalis).
 По нея се разполагат значителен брой възвишения (tubercula dentis). Има повърхност, обърната
към устните и бузите (facies labialis, facies buccalis); обърната към езика за долните зъби (facies
lingualis); обърната към небцето за горните (facies palatinus).
 Повърхностите, с които отделните зъби се допират - контактни (facies contactus).
 За резците и кучешките зъби са латерална и медиална, а за кътниците - предна и задна
Зъбна шийка (cervix dentis)
 Намира се след короната на нивото на костната алвеола и е обхваната само от лигавицата на
венеца
Корен (radix dentis)
 Вложен в алвеолата част, завършващ в дъното на алвеолата със заострен връх (apex dentis)
Зъбна кухина (cavitas dentis)
 Във вътрешността на зъба, която е най-широка в областта на короната, а в шийката се стеснява и
преминава в малко каналче, разположено в зъбния корен - canalis radicis dentis, който в областта
на върха е отворен посредством foramen apicis dentis
 Зъбната кухина е изпълнена с мека тъкан - pulpa dentis

 Наличие на минерализирани компоненти за здравина и твърдост - емайл, дентин, цимент

 Дентин - основното твърдо вещество, обграждащо кухината на зъба и канала на корена. В
областта на короната е покрит от слой емайл, а в областта на корена - от слой цимент
 Емайлът и циментът контактуват в шийката
Емайл
 Има ектодермален произход, прозрачен, състоящ се от 96% калциев хидроксиапатит с флуор и
4% органичен материал и вода
 Изграден е от емайлови призми, простиращи се радиално по цялата ширина на зъба
  Органичното вещество е съставено от високомолекулярни, богати на тирозин, гликопротеини
(енамелини)
 Произвежда се от клетки (амелобласти)
 Емайловите призми отразяват метаболитното състояние на човека в момента на производството
им
 Нежива материя и организмът не може да го възстановява
 Отначало е покрит с мембрана - кутикула (cuticula dentis), която в областта на шийката
преминава във венечния епител
Цимент
 Външната повърхност на зъбния корен с мезодермален произход 45-50% калциев
хидроксиапатит, 50-55% органично вещество и свързана вода
 Няма кръвоносни съдове
 Около върха на корена съдържа циментоцити, разположени в лакуни (клетъчен цимент)
 Безклетъчен цимент - в шийката; при него липсват циментоцити
 Циментобласти, като секретираният от тях цимент се отлага на границата на периодонталния
лигамент и може да се резорбира от одонтокластите
Дентин
 Жълтеникав, полупрозрачен
 Прилича на костната тъкан, но е аваскуларен
 Има еластичност
 65-70% калциев хидроксиапатит, 20-25% органичен материал и около 10% свързана вода
 Колаген тип I, свързан с протеогликани и гликопротеини
 Произвежда се от одонтобласти, на границата с пулпата с дълги и разклонени цитоплазмени
израстъци, разположени във фини каналчета, пронизващи радиално целия дентин и достигат до
границата с емайла/цимента
 В каналчетата проникват и амиелинови нервни влакна, достигащи до границата с емайла
 Наличие на колагенни влакна
 Качеството на дентина зависи от метаболитното състояние и затова по дължината на каналчетата
дентинът показва редуващи се зони на нормална калцификация и такива с хипокалцификация
(линии на Оуен)
 Най-вътрешният слой – предентин
 Има способност да се възстановява
Зъбна пулпа (pulpa dentis)
 Меко вещество с трофични функции, тъй като в нея проникват кръвоносни съдове и нерви
 Комуникира с периодонталния лигамент чрез foramen apicis dentis
 Три концентрични зони около централна сърцевина
1. Одонтобластна зона - слой одонтобласти
2. Средна - безклетъчна зона
3. Най-вътрешна - богата на клетки зона, обграждаща сърцевината на пулпата и съдържа фибробласти и
мезенхимни клетки
 Сърцевина - изградена от хлабава съединителна тъкан без липоцити и е много добре
васкуларизирана. През върховия отвор навлиза артерия и образува капилярна мрежа, която е
най-гъста в периферията. Венозната кръв се оттича по една безклапна вена, а лимфата - по един
лимфен съд
 Нервните влакна са 2 вида - симпатикови, контролиращи диаметъра на кръвоносните съдове, и
сетивни, провеждащи болка. Болковите влакна са тънки миелинови влакна, образуващи плексус
непосредствено до богатата на клетки зона, където демиелинизират, преминават през
безклетъчната зона и между одонтобластите навлизат в дентиновите каналчета

 Зъбите, посредством корените си са включени в алвеолите на горната и долната челюст –

gomphosis
 Появяват се от вътрешността на костта и остават свързани посредством сложен апарат, чиято
роля играе периодонциум
 Този апарат изпълва тясното пространство между алвеолата и корена. Състои се от влакна,
здраво прикрепени за цимента на зъба и костната стена на алвеолата.
 В областта на шийката докъм средата на корена снопчетата имат хоризонтален ход, след което
стават коси до вертикални.
  Периодонталният лигамент е обилно кръвоснабден и инервиран. Между изграждащите го влакна
има система от лимфни пространства - зъбът е потопен в течност
 Зъбът, заедно с прикрепващия апарат и ангажираните с него алвеоларна кост и венечен ръб -
пародонт (parodontium)

Венци (gingivae)
 Околозъбни лигавични участъци, покриващи алвеоларните израстъци на челюстите
 Лигавицата е сраснала плътно с подлежащата кост, което я прави неподвижна
 Епителът й е многослоен плосък, полувроговяващ
 В областта на зъбната шийка прилепва плътно към зъба чрез венечния ръб.
 Прониква в междузъбните пространства и образува междузъбни папили
 Богато кръвоснабден и инервиран

Съзъбие
 От 32 зъба (dentes permanentes)
 Разпределени поравно в две зъбни редици - горна и долна, като всяка е представена от две
симетрични половини от по 8 зъба
 Резци - dentes incisivi (8 броя)
 Кучешки зъби - dentes canini (4 броя)
 Предкътници - dentes praemolares (8 броя)
 Кътници - dentes molares (12 броя)
 Всяка група има определени функции
 Различната функционална натовареност на отделните групи зъби определя формата и
големината на зъбната коронка и количеството на корените им
 Зъбите с малка коронка имат един корен, а тези с голяма - 2 или 3

Резци - dentes incisivi

 За отхапване и имат форма на длето
 На коронката се различават външна (лабиална) и вътрешна (лингвална) повърхност, които се
срещат в свободния заострен ръб - margo incisivus
 Лабиалната е леко изпъкнала, а лингвалната - вдлъбната и завършва в областта на шийката с
малко възвишение - tuberculum dentis
 Имат по един корен с конична форма, чийто връх е извит слабо латерално към следващия зъб
 Медиални и латерални, които са по-малки
 На горната зъбна редица са по-големи
 При дебел и къс frenulum labii superioris се наблюдава голямо разстояние

Кучешки зъби - dentes canini

 За задържане и разкъсване на твърда и жилава храна
 Най-дългите зъби
 Коронката има триъгълна до конична форма
 Лабиалната повърхност - слабо конвексна, а лингвиалната - конкавна и завършва с tuberculum
dentis
 Коренът е един, но е масивен и дълъг, като при долните е по-къс, странично приплеснат
 Слабо развитие на кучешките зъби на долната челюст при жените

Предкътници - dentes praemolares

 Над нивото на устния ъгъл в областта на бузата
 Наподобяват кътниците
 Коронката им е четириъгълна, а дъвкателната й повърхност е разделена на две пъпки -
tuberculum linguale и buccale
 Имат един корен

Кътници - dentes molares

 Най-големите зъби
 Същински дъвкателни зъби, между чиито дъвкателни повърхности се развива високо налягане
  Коронката е кубична до паралелепипедна форма, а дъвкателната й повърхност има 4-5
възвишения
 Формата на дъвкателната повърхност на горните кътници е ромбовидна с две букални и две
лингвални възвишения, разделени от линия, която протича косо и една перпендикулярна на нея
 На долните кътници има обикновено 5 възвишения - 3 букални и 2 лингвални
 Горночелюстните - 3 корена (2 букални и 1 палатинален), а долночелюстните – 2 (1 преден и 1
заден)
 Букалното разположение на двата корена при горночелюстните благоприятства пренасянето на
дъвкателния натиск върху ябълчната кост посредством надебелението на горната челюст - crista
infrazygomatica, а чрез нея и чрез ябълчната кост - върху костите на мозъчния дял на черепа
 Наличие на трети кътник, който се нарича мъдрец
 Корените на кътниците на горната челюст се намират в непосредствена близост до дъното на
sinus maxillaris и е възможно предаването на възпаления

 Горна зъбна дъга (arcus dentalis superior) - форма на полуелипса, а долната (arcus dentalis inferior)
- параболична форма

 При затваряне на устата горните зъби обхващат долните, като при това положение
лингвиналните възвишения на горните кътници и предкътници попадат в улея между
лингвиналните и букалните възвишения на долните едноименни зъби, а горните резци покриват
част от лабиалната повърхност на долните
 Състоянието между зъбните дъги и отделните зъби - оклузия, а променливите взаимоотношения
по време на дъвчене – артикулация
 Progenia - долночелюстната дъга обхваща горночелюстната
 Prognathia - горночелюстната дъга обхваща долночелюстната
 В старческа възраст след загуба на зъбите настъпва атрофия на алвеолите, като в горната челюст
я стеснява, а в долната - разширява.

Млечни зъби - dentes lactei

 Общ брой – 20
 На всяка половина челюст - по 5 - 2 резеца, 1 кучешки и 2 кътника
 Формата наподобява на съответстващите им постоянни
 Коронката има синкав оттенък, при резците има заоблени ъгли, а при млечните кътници е
топчест
 Корените им са по-къси
 Кухината на зъба, кореновите канали и върховите им отвори са по-широки

Ембрионално развитие на зъбите

 Развиват се от зачатъци, които произлизат от ектодермата и мезодермата
 Първи признаци - към средата на 2. ембрионален месец
 По ръбовете на всяка челюст - надебеления на ектодермата (зъбна пластинка), по протежение на
която се оформят емайлови органи на млечните зъби
 Във вдлъбнатината на всеки емайлов орган се извършва прорастване и уплътняване на
мезенхима - зъбна папила
 Емайловият орган се отделя напълно от епитела на устната ямка и при по-нататъшно развитие
дава повърхностния слой на коронката на зъба – емайл
 Зъбната папила се диференцира в дентин, което изгражда вътрешността и корените, както и
зъбната пулпа
 Мезенхимът образува зъбна торбичка, от която се развиват периферният слой на корените на
шийката на зъба, а също и периостът на зъбните алвеоли и прикрепващият апарат
 Зачатъци на постоянни зъби - от разраствания на зъбната пластинка, като се появяват на
лингвиалната страна, а също и чрез удължаване на зъбната пластинка назад

Пробив на млечни зъби

 Във второто полугодие след раждането и приключва на възраст 2,5-3 години
 Забавеният растеж на зъбите може да е показател за сериозни смущения в развитието
 Функцията на съзъбието продължава до 5-6-годишна възраст, когато започва никненето на
постоянните зъби
  Преди това корените на млечните зъби се резорбират и непосредствено преди падането се
задържат на венеца само чрез съединително-тъканни влакна

Проникване на постоянни зъби

 Започва на 5-6-годишна възраст с появата на първия кътник на долната челюст
 След това настъпва смяна на млечните с постоянните зъби

Език
 Мускулест орган, покрит с лигавица, богато снабден с жлези, лимфоидниобразувания, съдове и
нерви
 Голяма подвижност и дейно участие в храносмилането
 Премества храната от една зъбна група на друга, а с гръбната си част притиска храната върху
твърдото небце
 Когато устната кухина е затворена - помпа, създавайки отрицателно налягане и подпомага
бозаенето
 В лигавицата - вкусовите луковици
 Тяло - coprus linguae, завършващо с връх - apex, и задна част - корен – radix linguae, чрез който се
прикрепва към подезичната кост и долната челюст
 Горна повърхност - dorsum linguae с предна част - pars anterior, обърната към устната кухина, и
задна - pars posterior - към гълтача. За граница между двете се приема sulcus terminalis
 Foramen cecum - вдлъбнатина в срединната равнина, от който започва плитка широка бразда -
sulcus medianus linguae, завършваща на върха на езика
 Долна повърхност - свободна само в предната си част, от всяка страна на която има назъбена
лигавична гънка - plica fimbriata
 В срединната равнина - нечифтна гънка, frenulum linguae, свързваща долната част с венеца на
долната челюст
 Непосредствено до нея - curuncula sublingualis, на която се отварят каналите на подчелюстната и
подезичната жлеза
 Настрани от curuncula sublingualis - plica sublingualis, която проминира между долната
повърхност на езика и пода на устната кухина
 По гърба в областта на тялото – папили
 В областта на корена - гладка лигавица, но с неравен релеф, поради струпвания на лимфоидна
тъкан
 На прехода между корена и надгръклянника - 3 гънки: plica glossoepiglottica mediana, plica
glossoepiglotticae laterales, ограничаващи две ямки – valleculae epiglotticae
 4 вида папили: нишковидни, гъбовидни, жлебовидни, листовидни
Нишковидни папили - papillae filiformes
 Най-малки, но най-многобройни
 Фино заострени вроговени връхчета
 По гръбната повърхност на езика
 Не съдържат вкусови луковици
 Функции: свързани с храносмилането и общата сетивност
Гъбовидни папили - papillae fungiformes
 По-широки и по-ниски
 Епителът е невроговяващ
 Като розови точки поради прозирането на кръвоносните съдове
 Пръснати между нишковидните в по-предната част на гърба на езика
 Съдържат вкусови луковици
Жлебовидни папили - papillae vallatae
 Най-големи и са пред sulcus terminalis
 Наредени в линия, описваща тъп ъгъл
 Между 7 и 12 на брой
 Най-богато снабдени с вкусови луковици, разположени по стените на жлеба
 В жлебовете се отварят малки жлези, чийто серозен секрет разтваря хранителните вещества и те
могат да проникнат в луковиците
Листовидни папили - papillae foliatae
 Гънки на лигавицата по ръба на езика
 Снабдени с вкусови луковици
  Слабо развити

Езикова сливица
 Струпване на лимфоидни фоликули под епитела в задната трета на гърба на езика
 Фоликулите са групирани в множество купчинки, заградени от съединителнотъканна капсула
 В центъра на всяка - дълбока крипта, започваща от повърхността на езика
 Стените на криптите - многослоен плосък епител, пропусклив за
 микроорганизми, антитела, лимфоцити и др.

Жлези на езика
 3 групи
 В областта на върха на езика - смесени жлези, разположени дълбоко средномускулните
снопчета, а изходните им канали се отварят встрани от frenulum linguae
 В областта на papillae vallatae - серозни жлези, отварящи се в жлебовете на папилите
 В областта на radix linguae - слузни жлези, отварящи се в криптите на езиковата сливица

Мускули на езика
 Напречнонабраздени
 Скелетни - започват от съседни кости и собствени - разполагат се само в езика
 Скелетните променят положението на езика в пространството, а собствените - изменят формата
му

 Лигавицата на тялото - от ектодермата на първичната устна ямка, а тази на корена - от

ендодермата на първичната чревна тръба
 Епителът е многослоен плосък, като на гърба е по-дебел, а по долната повърхност - по-тънък
 Под епитела - силно развита съединителнотъканна собствена пластинка - lamina propria,
съдържаща лимфни фоликули и жлези и се свързва плътно с напреченонабраздената
мускулатура
 Липсва подлигавичен слой
 Езиковите папили - от съединителнотъканна сърцевина, покрити със слой от многослоен плосък
епител
 В епитела на гъбовидните, жлебовидните и листовидните - вкусови луковици (gemmae
gustatoriae), заемащи цялата дебелина на епитела

Ембрионално развитие
 Започва развитието си при зародиш с дължина около 5 до 7,5 мм и се образува от материал на
хрилните дъги
 Предната част се развива отделно от задната
 Появяват се две странични и едно срединно възвишение, образувани чрез разрастване на
мезодермални клетки на първата хрилна дъга и покрити от епителни клетки на устната ямка. Те
срастват и се образува тялото на езика
 Корен - от едно задно възвишение от материал на третата и четвъртата хрилна дъга
 Мускулатура - от задхрилните миотоми и враства в лигавичната дубликатур