1. ЕМБРИОНАЛНО РАЗВИТИЕ ОТ ГЛЕДНА ТОЧКА НА ОРТОДОНТИЯТА.

Онтогенеза - индивидуалното развитие на организма от зачатъка до смъртта му.

Онтогенезата е кратко повторение на филогенезата.
Различават се два периода:
Пренатално развитие /афункционален период/ - вътреутробното развитие от зачатъка до раждането.
Челюстите нямат никаква функция.
Постнатално развитие /функционален период/ - от раждането до края на живота. Съзъбието участва във
функцията на дъвкателния апарат.
Разделят се на 2 етапа:
а/ от раждането до пробива на временните
зъби б/ след пробива на временните зъби

Пренатално развитие: протича в 2 основни етапа:

1. Ембриогенеза /органогенеза/ - до 3 -тия ембрионален месец
2. Фетогенеза - от 3-ия ембрионален месец до раждането.

Ембриогенеза /органогенеза/- този период е кратък, но през него стават важни промени поради
оформянето на челюстите и зъбите. Сформират се тъкани и органи.
Началото на всеки живот започва с процеса оплождане в резултат се получава зигота.
Зиготата постепенно започва да се дели и се образуват по - малки клетки, плътно прилепнали една към
друга вътре в обвивката на яйцеклетката /зона пелуцида/. Клетките са подредени така, че имат форма на
черничев плод - морула.
При по - нататъшно делене се оформя мехурче - бластула, чиито стени се наричат бластодерма, а
кухината - бластоцеле.
Бластодермата се състои от клетки - бластомери подредени в два слоя:
- външен - светли малки клетки - трофобласт. От него се оформя плацентата.
- вътрешен - големи тъмни клетки - ембриобласт. От него се оформя ембриото.
В ембриобласта се оформя малка цепка, изпълнена с течност и от нея се образува амнионовата
кухина, в която се развива зародишът.
Малкият участък от амнионова кухина, който лежи върху ембриобласта, се състои от 2 слоя епителни
клетки (ектодермални и ендодермални), които оформят зародишната тръба. От нея се образува
истинското ембрио.
Под тази тръба се оформя друга кухина - жълтъчно мехурче, изпълняващо трофична и кръвотворна
функция.
В зародишната тръба се различават:
- външен слой - ектодерма, който е към амнионовата кухина;
- вътрешен - ендодерма;- среден - оформя се към края на II-та ембрионална седмица - мезодерма. С
нея зародишната тръба става трислойна.
С оформянето на трите пласта бластулата се превръща в ГАСТРУЛА.
Производни на зародишните листове
Ектодерма: епител на устната кухина, епител на слюнчените жлези, емайл на зъбите, епител на
обонятелната лигавица, епител на предверието на носа, кожната покривка на тялото и кожните придатъци
(нокти, кожа, жлези), нервна система.
Ендодерма:
1. Лигавица на целия храносмилателен и дихателен тракт.
2. Език и фаринкс.
3. Панкреас и черен дроб.
4. Щитовидна и паращитовидна жлеза.
Мезодерма:
1. Съединителна тъкан.
2. Кости на скелета и черепа, горна и долна челюст.
3. Мускули на тялото
4. Нерви.
5. Органи на кръвообращението.
6. Дентин, цимент и пулпа.
Между 12- 20 -ия ден на вътреутробния живот ектодермата в областта на вентралната повърхност на
главата започва да се вдлъбва. Тази инвагинация се задълбочава все повече, ципата изтънява по
средата и се пробива. Създава се комуникация между вътрешния пласт на тръбата и външната среда,
оформя се първичната уста - Stomadeum
Букофарингиалната /гълтачна/ мембрана отделя стомадеума от първичното черво.
В областта на бъдещата шийна област се оформя хрилният апарат, който дава началото на
структурите на главата и шията.
(I- ви ембрионален месец)

Състои се от по 5 чифтни хрилни дъги, перпендикулярни на надлъжната ос на зародиша. Между хрилните

дъги са хрилните трапчинки.
Всяка хрилна дъга съдържа хрущялна основа, мускулна заложба, нерв и артерия.
I хрилна дъга - ограничава трапчинката на устата и дава началото на горна и долна челюст,
дъвкателните мускули и n. trigeminus.
II хрилна дъга - дава началото на хиоидната кост, мимическите мускули, n. pharyngeus.
III хрилна дъга - дава началото на мускулите на фаринкса, n. Glossopharyngeus, носоглътка;
IV и V хрилни дъги - от тях се развиват мускулите на ларинкса и n. vagus.

От първата хрилна дъга се образуват задебелявания, които нарастват и дават началото на лицевите
израстъци / 5 на брой/, ограничаващи устната кухина - един фронтален, 2-ва горночелюстни и 2-ва
долночелюстни израстъци, разположени латерално.

Фронталния израстък се разделя на една средна част и по две странични - вътрешни (медиални) и
външни (латерални), които са подковообразни, обхващат обонятелните ямки и се превръщат в носови
израстъци.
Сливането на медиалните носни израстъци дава началото на носната кухина и носната преграда с
междучелюстната кост, на която се намират горните резци и филтрума на устните. От латералните
носни израстъци се развива лабиринтът на решетъчната кост и крилата на носа.
Горночелюстните израстъци прорастват покрай латералните носни израстъци и се сливат с
медиалните. Горната челюст се образува от срастването на медиалните носни израстъци както
помежду им, така и с горночелюстните израстъци.
Страничните части на лицето се образуват от латералните носни израстъци, горночелюстните и
долночелюстните израстъци. Горночелюстните израстъци формират латералната част на
горната устна в ляво и в дясно. Долната устна и долната челюст се образуват от сливането на двата
долночелюстни израстъка.
Към края на 1 -вия месец от вътрешната повърхност на горночелюстните израстъци в ляво и в
дясно прораства израстъкът на небцето. Тяхното сливане става към 50-56 -ия ден. Към небцето се
спуска растящият от челния израстък вомер, който се съединява с него по средния небен шев.
Несрастването на небцовите израстъци води до образуване на небцова цепка, а несрастването
на медиалните израстъци както помежду им и с челния израстък дава устно - челюстни цепки.
В началото на втория ембрионален месец горночелюстните израстъци на небцето са страстнали.
Езикът се разполага горе и силно се развива горната челюст (I-ва ембрионална прогнатия). След 50
-тия ден палатиналните израстъци се сливат и езикът пада надолу и дава тласък за развитието на
долната челюст (I-ва ембрионална прогения).
Постепенно плодът заема такова положение, че долната челюст се притиска и изостава в развитието си.
Горната челюст се развива бързо и от образуването на зъбните зародиши, които са по - едри (II-ра
ембрионална прогнатия).
Долночелюстните израстъци срастват през седма ембрионална седмица.
Развитието на мандибулата започва като кондензация на мезенхим в страни на Мекеловия хрующял и
продължава като интрамембранозно костно формиране.
Мезенхимните уплътнения се развиват латерално на Мекеловия хрущял през 36-38 -та седмица.
Осификацията започва близо до бъдещия foramen mentale през 6-та седмица.
Докато осификацията напредва медиално към средната линия, хрущялът на Мекел почти изчезва.
Предната му част вкостява и сраства с покривната кост. Задната служи за матрица на елементите на
средното ухо.
Независимо от Мекеловия хрущял се образуват хрущялни участъци в проксималния отдел на долната
челюст (кондиларният хрущял). По пътя на вкостяването и срастването им с покривната кост се
формира ставният и короноидният израстък (VI-и ембрионален месец).
След образуването на тези израстъци в долната челюст се различават тяло и клон. При раждането двете
половини на долната челюст са свързани с влакнест хрущял.
С нарастване на плода главата значително намалява спрямо останалата част на тялото. При раждането
главата е ½ от размера на тялото и променя формата (по-дълга и тясна), което улеснява раждането.

2. РАЗВИТИЕ НА ЧЕРЕПА И ЛИЦЕВИЯ СКЕЛЕТ.

ПОСТНАТАЛНО РАЗВИТИЕ:
1. Растеж - анатомично явление, касаещо възрастово увеличение на размер, маса и численост.
Количествен аспект на биологичното развитие.
2. Развитие - физиологичен процес, засягащ диференциацията и съзряването на тъкани и органи.
Качествен аспект на биологичното развитие.
3. Същност на растежа
- увеличаване размера на клетките (хипертрофия);
- увеличаване броя на клетките (хиперплазия)
- секреция на екстрацелуларна течност от клетките, с което се увеличава общия размер.
Тази екстрацелуларна течност при костните структури минерализира.
Растеж на меки тъкани - интерстициален - комбинация на хипертрофия и хиперплазия, без да
настъпи минерализация.

Растеж на твърди тъкани.

Когато настъпва минерализация, интерстициалният растеж е невъзможен. Хиперплазията,
хипертрофията и секрецията на екстрацелуларната течност са все още възможни, но само на
повърхността, а не в минерализираната маса. Натрупване на нова кост става чрез активност на
клетките в периоста, а секретиралата екстрацелуларна материя минерализира и се превръща в нова
кост (апозиция на кост).

4. Център на осификация.
В ранните стадии от развитието на ембриона хрущялният му скелет е много тънък и се изхранва чрез
дифузия. С по-нататъшния растеж изхранването на такава структура е вече невъзможно без доставка на
кръв.
През 4тия месец на плода порастват кръвоносни съдове в различни части на хондокраниума (и на
хрущялния скелет). Тези зони стават центрове на осификация, в които хрущялът се трансформира в
кост.
Постепенно старият хондрокраниум е представен от малки зони, хрущял вмъкнати между големи дялове
кост. Накрая хрущялът напълно осифицира.
Първичната скелетна система се формира от хрущял, който постепенно се замества от кост -
ендохондрална осификация.
В дългите кости центровете на осификация се появяват в центъра на костта и при краищата и,
образувайки централен стълб (диафиза) и една костна шапчица на всеки край (епифиза).
Между епифизата и диафизата остава зона от некалциран хрущял (епифизарна плочка). Тази плочка е
основният център на растеж. Този хрущял е отговорен за растежа на дължина на тези кости.
5. Център на растеж - местоположение, в което се появява независим генетически контролиран
растеж (хрущял).
6. Място на растеж - местоположение, от където костта нараства и се премества (сутури и
периостална тъкан).
Местата на растеж може да съвпадат с центрове, но не винаги центровете са места на
растеж.
7. Интрамембранозна осификация - недиференцираните мезенхимни клетки на мембранозната
съединителна тъкан се променят в остеобласти, които директно секретират в нея фиброзен костен
матрикс “остеоид”. Матриксът и междуклетъчната субстанция калцифицира, при което се получава
кост.
8. Повърхностен ремоделаж - извършва се от клетките на периоста и едноосна. Костите растат
чрез добавяне на нова костна тъкан на страната на костния кортекс и отнемайки от другата
страна - апозиция и резорбция на кост.

Черепна основа
Костните частици на краниалната база се формират чрез ендохондрална осификация.
Механизмът на растеж:
1. Ендохондрална осификация на синхондрозите - свързващи костите на черепната база. С това тя
се удължава.
2. Повърхностен ремоделаж - апозиция и резорбция. Това води до увеличаване на предната
черепна ямка и нарастване на етмоидалния и сфеноидален синус.

Синхондрозите са едновременно места и центрове на растеж. Черепната база е най - стабилната и

най - малко податлива на външните влияния в краниофациалния комплекс.
До 6 г. завършва растежът на сфено-етмоидалната синхондроза.
До 13-15 г. завършва растежът на сфено - окципиталната синхондроза. Тя е връзката на базата на
черепа с горната и долната челюст. Растежът й има значение за преместването и промяната в
отношенията на двете челюсти. NB!

Назомаксиларен комплекс /НМК/

Формира се чрез интрамембранозна осификация на мезенхима на горночелюстните израстъци от
първа хрилна дъга.
Механизмите на растеж на НМК са:
1. Апозиция на кост в сутурите. Сутурите са местата на растеж и чрез тях растежът може да
бъде потиснат или ускорен.
2. Ремоделаж на костни повърхности - апозиция на кост в областта на туберите и резорбция
на предната лицева повърхност на НМК.
В резултат от растежа в сутурите (в трите посоки) НМК се измества надолу и напред. Това изместване
се дължи и на растежа на черепната база (сфено - етмоидлната и сфено-окципиталната синхондоза).
Назалният септум има важно значение за растежа на средния лицев етаж. Тук се намира центърът на
растеж за НМК.
Растеж на височина - завършва последен. Дължи се на:
1. Растеж на алвеоларните израстъци във връзка с пробива на зъбите.
2. Апозиция на кост в назофронталната и зигоматикомаксиларна сутури.
Небцевият свод (основата на носа) се премества напред и надолу заедно с останалата част на горната
челюст. В същото време се извършва резорбция на кост от страната на пода на носната кухина и
апозиция на кост от оралната му страна.

Долна челюст
Формира се чрез интрамембранозна осификация на мезенхима на долночелюстните израстъци
на I-ва хрилна дъга около Мекеловия хрущял.
Механизми на растеж:
1. Ендохондрална осификация на кондиларния хрущял, който расте нагоре и назад
към гленоидалната фоса.
2. Ремоделаж на костни повърхности:
- апозиция в задната повърхност на клона на мандибулата
- кондиларният и коронарен израстък
- резорбция в медиалната повърхност на клона на челюстта.

Тялото на долната челюст в сагитална посока расте чрез апозиция на кост по задната
повърхност и резорбция на предната част на рамото, докато рамото и на височина расте
чрез ендохондрално заместване в кондила.
Долната челюст расте назад и нагоре, а се премества напред и надолу. Вторичното преместване на
мандибулата се извършва чрез растежа на гленоидалната фоса - надолу и назад.
В трансверзална посока долната челюст до 2 години расте чрез симфизата, която нараства и
вкостява.
Над двегодишна възраст трансверзално мандибулата расте чрез апозиция на кост по външната
повърхност (букална и лингвална) и резорбция по вътрешната повърхност.
Апозицията от вестибуларно е по - голяма от апозицията лингвално.
Вертикален растеж на тялото на долната челюст:
Основно чрез растеж на алвеоларните израстъци, което е във връзка с пробива на зъбите. По -
слабо чрез апозиция по долния ръб на тялото. Принципът V е важен механизъм на растежа на
лицевия скелет, тъй като много лицеви и черепни кости имат V-образна конфигурация. Областите растат
чрез костна апозиция на вътрешната страна, а резорбцията се случва на външната повърхност на V-то.
V-то се отдалечава от върха си и нараства едновременно с това.

Растеж на клона на долната челюст

Сагитален растеж
- апозиция на кост по цялата задна повърхност на рамото, както и на processus condylaris и
processus coronoideus
- резорбция по предната повърхност на рамото
Вертикален растеж - чрез ендохондрален растеж на кондиларния хрущял. Те са места на растеж, но
не и център, защото растежът може да бъде потиснат или стимулиран от външни фактори като
например на ортодонтски сили.
Механизмът, който контролира растежа, е генетичната детерминираност
Има три основни теории за контрол на растежа:
I теория - генетичния контрол е на ниво кост, която се приема за главна детерминанта на растеж.
Генетичната теория заявява, че гените определят и контролират целия процес на черепно-лицев растеж.
II теория - генетичният контрол се упражнява в хрущялните структури
III теория (Moss) главната детерминанта на растеж са меките тъкани. Генетичният код за
краниофациален растеж се намира извън костния скелет. Той определя свързаните с растежа
тъкани като Функционални матрици.
Най - приемливи са II и III теории относно генетичния контрол.

3. ВРЕМЕННО СЪЗЪБИЕ. ОФОРМЯНЕ, ХАРАКТЕРИСТИКА И РАЗВИТИЕ.

Временното съзъбие се оформя в периода от 6-ия до 30-ия месец след раждането на детето, като:
- първите резци пробиват от 6-8 месец
- вторите резци - 8 -12 месец
- третите зъби - 16 - 20 месец
- първи временен кътник - 12 - 16 месец
- втори временен кътник - 20 - 30 месец
Брой - 20 зъба; липсва групата на премоларите.
Големина - по - малки в сравнение с постоянните; по - къси клинични коронки; по - ниско разположен
екватор; големината варира:
1. Физиологично абразио на режещите ръбове и на дъвкателните туберкули
2. Физиологичната резорбция на корените
Форма: според групата - специфична форма:
- резци - лопаткообразна
- канини - копиевидна
- молари ромбовидна
Отвесни оси на зъбите спрямо базалната кост.
Последователно пробиват най - напред долните средни резци, след пробива на първия временен молар
следва кучешкия зъб и дентицията завършва с втория временен молар.
Ранен пробив /dentitio praecox/ - когато първия зъб пробива преди четвъртия месец, а закъснял
пробив има след едногодишна възраст.
Временните зъби са с къси клинични коронки и ниско разположен екватор. Това затруднява прилагането
на ретенционни елементи /куки/ и използването на подекваторнот пространство. Млечното съзъбие е
напълно функционално годно.
Зъбните дъги са с формата на полуокръжност.
Ширината на дъгата е по - голяма от дължината и.
Зъбните дъги във временно съзъбие нямат кривата на Spee L.
Baume и D. Neumann разделят временното съзъбие на две групи:
- временно съзъбие без междузъбни пространства - без диастеми и треми
- временно съзъбие с диастеми и треми
В горна челюст между вторите и третите временни зъби. В долна челюст между третите и четвъртите
зъби / маймунски треми/ - временна анатомична особеност на растежа на челюстите.
Оклузия
I. Сагитално:
- фронтални зъби - ПП на горните временни резци оклудират с вестибуларните на долните.
- странични зъби - горните трети временни зъби оклудират с третия и четвъртия от долна челюст.
Линията, която минава по средата на клиничната коронка на горния временен канин, продължава точно
между третия и четвъртия временен зъб. При наличие на маймунска трема в долната челюст линията на
горния канин минава по дисталната повърхност на долния трети временен зъб.
Дисталната повърхност на вторите временни молари оформят три вида стъпала: медиално, равно
включване и дистално стъпало.
- МДД на горните временни фронтални зъби са по - големи от долните;
- горната редица не е по - дълга от долната - вторите молари завършват в една равнина.
Общият сагитален диаметър на горните временни молари е по - малък от общия
сагитален диаметър на долните временни молари.
Първи молари при пробив следват дисталната повърхност на втори временни молари.

II. Трансверзално
- при фронталните зъби - съвпадение на медианните линии.
- в страничния участък - вестибуларните туберкули на долните странични зъби оклудират с фисурите
на антагонистите.

III. Вертикално - нормално отношение е съотношението от ръбцова захапка до ½ покритие на

клиничните коронки на долните фронтални зъби от горните.
Временното съзъбие осигурява нормална дъвкателна функция.
При временно съзъбие няма сагитален растеж. Има слаб трансверзален растеж /1,5 мм/ в областта
на млечните молари.

Кога да се очакват ЗЧД?

1. При зъбни дъги с наличие на ротации на временните фронтални зъби и зъбните дъги са без треми.
2. Когато е нарушено дори и малко оклузалното съотношение при временните трети зъби.
3. Когато 6-те зъби след своя пробив се срещат с едноименните си туберкули, а останалите зъби са
в норма.
4. Когато в горната зъбна дъга има диастема и треми, а в долната не се наблюдават.

4. СМЕСЕНО И ПОСТОЯННО СЪЗЪБИЕ, ПЕРИОДИ, ХАРАКТЕРИСТИКА И РАЗВИТИЕ.

Смесено съзъбие - Време на пробив
Първи молари и централни резци на 6 г
Странични резци на 7 г
Първи премолари на 8 г
Кучешки зъби на 9 г
Втори премолари на 10 г
Втори молари на 12 г
Смесено и постоянно съзъбие
I. Смесено съзъбие - наблюдават се два етапа на развитие:
- I период от 6-9 години
- II период от 9 - 12 години
I период - Първа фаза - 6,5 - 7 години: пробива на 6-те зъби и смяната на временните резци с
постоянните. В долната челюст постоянните странични резци се намират непосредствено зад
централните и могат да пробият лингвално от своите предшественици.
При съзъбие с треми вторите постоянни долни резци пробиват веднага на мястото на
предшествениците си. Възможно се букално изместване на кучешките зъби, които с растежа си
стимулират разширението на зъбната дъга.
Сумата от МДД на горните постоянни резци е 5,5 мм /до 6,5 мм/ по - голяма от тази на горните
временни резци.
Сумата от МДД на долните постоянни резци е с около 3,8 мм /до 4,5 мм/ по - голяма от тази на
временните.
Как се осигурява място?
1. От физиологичното нарастване.
2. Наличието на диастеми и теми.
3. От вестибуларния пробив на постоянните зъби - увеличава се дължината и периметъра на
зъбната дъга.

Най - голям трасверзален растеж има при пробива на постоянните резци и най - вече на
централните резци. Трансверзалният растеж не е достатъчен при пробива на постоянните резци, за
да се подредят. Това се компенсира със значителни сагитални промени на зъбната дъга и челюстите.
Още във временно съзъбие зад V-те зъби се образуват, т.нар “моларни полета”. Те се дължат на
натрупване /апозиция/ на кост в туберите.
При съзъбия без треми се очакват отклонения.
Втора фаза 7,5 - 9 години - растежът е малък, свързан с оформянето на зъбните корени.

II период - смяната на временните молари и канини:

I фаза - 9-10,5 г - при пробива на премоларите няма активен растеж.
II фаза - 10,5 - 12 г. - активен растеж на зъбните дъги, свързан с формирането на корените на
премоларите и пробива на кучешките зъби.
Интерканиновото разстояние се увеличава с 2,6 - 2,7 мм. Трансверзалния растеж при кучешките
зъби може да достигне до 4 мм.
В долната челюст - най напред пробива канина, а след това първия премолар. За да пробие
постоянният 3-ти зъб е необходим сагитален и трансверзален растеж, т.е. Да се създаде едно ново
пространство за него.
Канинът пробива в долна челюст за сметка на:
1. Маймунските треми.
2. Разлика в размерите на временните молари и постоянните премолари.
3. Зародишът на постоянния кучешки зъб е разположен вестибуларно.

В горна челюст първо пробива първият премолар, а след това кучешкият зъб, а понякога пробиват
почти едновременно. Канинът в горна челюст пробива за сметка на:
1. Диастеми и треми - плъзгат се над вторите постоянни резци, като ги медиализират или вземат част
от пространствения излишък.
2. Разлика в размерите на временните първи молари и постоянните първи премолари.
3. Растежа на горна челюст.
Активен е растежът на зъбните - алвеоларните дъги и с оформянето на корените на кучешките зъби и
премоларите /10,5 - 12 годишна възраст/. Смяната на зъбите в страничния участък се осъществява
благодарение на т.нар “опорна зона”, която обхваща трети, четвърти и пети временен зъб.
В горната челюст сумата от МДД на временните зъби е 1,5 мм по -голяма от тази на постоянните. В
долната челюст тази разлика между временните и постоянните зъби е 2,5 мм. Тази разлика
позволява долният 6-ти зъб да се придвижи повече напред отколкото горният и по този начин,
равното включване преминава в медиално стъпало.

Пробивът на постоянните премолари в горната и долна челюст става за сметка на освободеното място от
предшестващите ги временни зъби, които са с по-голям медио-дистален диаметър. Разликата в горна
челюст е от 2-2,5 мм, а в долната - 2,2 мм. Има разлика в МДД между горните и долните постоянни
премолари, като последните са с по-малък МДД от горните.

Медиализирането на 6-те зъби в горна челюст е 1,2 мм, а в долната - 2,2 мм.
Освен разликата в МДД на временни и постоянни зъби долните 6-ти се медиализират малко
повече и от факта, че долната челюст расте по - късно, но повече от горната -1- 1,5 мм.
Пробивът на вторите постоянни молари е между 10-14 години, а на третите постоянни молари
започва след 17-18 годишна възраст.

Физиологичното повдигане на захапката започва още във временно съзъбие с пробива на първите
временни молари I физиологично повдигане
II физиологично повдигане на захапката - с пробива на 6-те зъби
III физиологично повдигане - с пробива на постоянните канини
IV физиологично повдигане - с пробива на 7-те зъби.
Кривата на Шпее започва оформянето си с пробива на 6-те зъби и завършва с пробива на
премоларите. При норма средната дълбочина на кривата е около 1,5 мм.

II. Постоянно съзъбие

Между 12 и 18 години има активен растеж на зъбно-алвеоларната дъга.
При пробива на вторите молари /12-13,5 г/ растежът продължава до 15 години- период на оформяне
корените на кучешките зъби и вторите молари.
Мястото за 7-те зъби се съзвада:
1. В горна челюст - натрупване на кост в туберите.
2. В долна челюст - чрез резорбция на медиалното рамо на възходящия клон.

1. Сагитална посока
а/ фронт - ВП на долните зъби оклудират с ПП на горните.
б/ страничен участък - всеки горен зъб артикулира с едноименния си долен и дисталностоящия зъб.
ЗАБЕЛЕЖКА: Изключение правят само долните централни резци и горните мъдреци.
2. Трансверзална посока
а/ фронтален участък - медиалната линия на горната челюст съвпада с тази на долната.
б/ страничен участък - вестибуларните туберкули на долните странични зъби оклудират с фисурата на
горните.
При норма всички зъби са разположени един до друг, като се допират с контактните си точки. Горната
челюст има формата на полуелипса, а долната на парабола
3. Вертикална посока - горните фронтални зъби покриват долните с ⅓ клинична корона на
долните фронтални зъби

Морфологична норма
Andrews дефинира 6 ключа на “ортогнатна оклузия” за постоянно съзъбие.
1. Моларни взаимоотношения
2. Медиодистален наклон на зъбите
3. Лабиолингвален наклон на зъбите
4. Липса на ротации на зъбите
5. Наличие на контакт между зъбите в зъбната редица
6. Изразен крива на Шпее
5. НОРМАЛНИ ОКЛУЗАЛНИ СЪОТНОШЕНИЯ И АРТИКУЛАЦИЯ ВЪВ ВРЕМЕННО,
СМЕСЕНО И ПОСТОЯННО СЪЗЪБИЕ.
Оклузия - временно
I. Сагитално:
- фронтални зъби - ПП на горните временни резци оклудират с вестибуларните на долните.
- странични зъби - горните трети временни зъби оклудират с третия и четвъртия от долна челюст.
Линията, която минава по средата на клиничната коронка на горния временен канин, продължава точно
между третия и четвъртия временен зъб. При наличие на маймунска трема в долната челюст линията
на горния канин минава по дисталната повърхност на долния трети временен зъб.
Дисталната повърхност на вторите временни молари оформят три вида стъпала: медиално, равно
включване и дистално стъпало.
- МДД на горните временни фронтални зъби са по - големи от долните;
- горната редица не е по - дълга от долната - вторите молари завършват в една равнина.
Общият сагитален диаметър на горните временни молари е по - малък от общия
сагитален диаметър на долните временни молари.
Първи молари при пробив следват дисталната повърхност на втори временни молари.

II. Трансверзално
- при фронталните зъби - съвпадение на медианните линии.
- в страничния участък - вестибуларните туберкули на долните странични зъби оклудират с фисурите
на антагонистите.

III. Вертикално - нормално отношение е съотношението от ръбцова захапка до ½ покритие на

клиничните коронки на долните фронтални зъби от горните.
Временното съзъбие осигурява нормална дъвкателна функция.
При временно съзъбие няма сагитален растеж. Има слаб трансверзален растеж /1,5 мм/ в областта
на млечните молари.

ОКЛУЗИЯ В СМЕСЕНО СЪЗЪБИЕ

Параметрите на смесеното съзъбие са заложени в нормата на оклузалните съотношения още във
временното.
Сагитална посока - фронтален участък (ВП на долните фронтални оклудира с ПП на горните);
страничен (оклузалните линии се спускат през средата на клиничната коронка на временния горен
канин, а в долна челюст тази линия при норма трябва да преминава между временния канин и първия
временен молар. При наличие на маймунска трема оклузалната линия минава по дисталния край на
временния канин).
По време на пробива си първите молари нормално се плъзгат по дискалните повърхности на вторите
временни зъби. При медиално стъпало - първите постоянни молари влизат в нормални оклузални
съотношения.
Равно сключване - това се саморегулира и се очаква нормализиране на съотношението: в горна челюст
сумата от МДД на временните молари е с 1,5 мм по- голяма от тази на постоянните премолари. В долната
челюст тази разлика между временните и постоянните е 2,5 мм.
Има разлика в МДД между горните и долните постоянни премолари като последните са с по-малък МДД
от горните. Освен разликата в МДД на временни и постоянни зъби долните 6-ти медиализират малко
повече и от факта, че долната челюст расте по-късно, но повече от горната 1-1,.5 мм. Поради това
долният първи молар се медиализира с около 2,2 мм, а горния - с 1,2 мм което води до създаване на
норма при шестите зъби (медиално стъпало).
Трансверзална посока - фронтален (средните линии на двете челюсти съвпадат); страничен
(норма руберкулно-фисурно сключване).
Вертикална посока - норма покритие ⅓-½ клинична коронка.
Физиологичното повдигане на захапката започва още във временно съзъбие с пробива на първите
временни молари - I физиологично повдигане.
II физиологично повдигане - с пробива на 6-те зъби.
III физиологично повдигане - с пробива на постоянните канини
IV физиологично повдигане - с пробива на 7-те зъби.
Кривата на Шпее започва оформянето си с пробива на 6-те зъби и завършва с пробива на премоларите.
При норма средната дълбочина на кривата е около 1,5 мм.

Постоянно
1. Сагитална посока
а/ фронт - ВП на долните зъби оклудират с ПП на горните.
б/ страничен участък - всеки горен зъб артикулира с едноименния си долен и дисталностоящия зъб.
ЗАБЕЛЕЖКА: Изключение правят само долните централни резци и горните мъдреци.
2. Трансверзална посока
а/ фронтален участък - медиалната линия на горната челюст съвпада с тази на долната.
б/ страничен участък - вестибуларните туберкули на долните странични зъби оклудират с фисурата на
горните.
При норма всички зъби са разположени един до друг, като се допират с контактните си точки. Горната
челюст има формата на полуелипса, а долната на парабола
3. Вертикална посока - горните фронтални зъби покриват долните с ⅓ клинична корона на
долните фронтални зъби

6. НАСЛЕДСТВЕНОСТ И ОСНОВНИ ЕТИОЛОГИЧНИ ФАКТОРИ НА ЗЧД – ДЕЙСТВУВАЩИ

В ИНТРАУТЕРИННИЯ ПЕРИОД НА РАЗВИТИЕ.
Етиология - наука за причините на заболяването и е тясно свързана с философската категория
“причинност”.
Възникването на дадено заболяване е комплекс от множество фактори:
1. Наличие на причинител;
2. Свойства на причинителя
3. Контакт с причинителя
4. Конституция на индивида
5. Наследственост
6. Реактивност на организма
7. Условия за действие на причинита

Етиологичните фактори се разделят на:

1. Индиректни - създават предпоставките за развитие на дадено заболяване: вътреутробно, начин
на раждане, начин на хранене, смущения в жлезите с вътрешна секреция.
2. Директни - малформации /цепки/; аномалии в броя, формата и големината на зъбите, вредни
навици, затруднено носово дишане.
Graber го разделя на: общи и локални
У нас Боянов ги класифицира на:
1. Наследствени - аномалии
2. Придобити - деформации / преди раждане и след раждане/
Вътреутробно развитие
А. Екзогенни фактори - тези фактори, които повлияват майчиния организъм.
- хигиена на жилището, работното място, неподходящи дрехи;
- храна на бъдещата майка - хиповитаминоза А, С, Е или хипервитаминоза А могат да са причина
за появата на цепки.
- заболявания на майката - диабет, варицела, паротит, хепатит, рубеола.
- токсични увреждания - хининови, oловни, никотинови, алкохолни, лекарствени /кортизон,
адреналин/ медикаменти водещи до цепки / седативи, антидепресанти, контрацептиви, метотрексат,
аспирин/
- йонизиращи лъчения - рентгенови, гама-лъчи, ултразвуци
- механична травма - особено опасна след 6-ия месец /околоплодната течност намалява от 2 на 1
л може да се получи задържане в развитието на лицевия скелет при повишено налягане или
механично притискане/

Б. Ендогенни фактори - агенти, които възникват в самия организъм

1. Наследственост
2. Генетична предекапозиция
Наследственост - натрупани в организма условия от предишни поколения и способността им да се
предават в следващите.
Наследствени единици са гените, които изграждат хромозомите. Хромозомите са носители на
наследствената информация и са органоиди на клетъчното ядро. Кариотип е съвкупност от
количествените и качествените блези на хромозомите на даден вид. Хромозомен набор 2n = 46 (в
соматичните клетки) n=23 (в зрелите полови клетки).
Ембриогенеза - период на оформяне и диференциране на всички органи системи.
Аномалия - промените в ЛЧО в резултат на нарушено развитие на ембриона.
Видове аномалии:
1. Наследствени - от генни мутации, от хромозомни мутации
2. Тератогенни - от външни фактори
3. С неизяснена етиология
Клинична дисциплина, която изучава аномалиите се нарича дисморфология
Наследствено обусловени морфологични белези:
- зъби - брой, форма, големина, цвят
- големина на челюстите
- инсерция на френулуми, дълбочина на вестибулум
Малформация - морфологичен дефект на орган, част от орган или по - голяма част от тялото, дължащ се
на нарушения в морфогенезата /на мутирал ген/.
Има три основни типа на проявление на дефекти в морфогенезата.

I. Непълна морфогенеза - пълно или частично спиране на развитието:

1. Липса на развитие на зъбите - анодонтия, хиподонтия
2. Хипоплазия на тъкани - микрогнатия
3. Непълно срастване - цепки в ЛЧО
4. Непълно разделяне - слети зъбни зародиши
II. Повишена морфогенеза - ускорено развитие - хиперодонтия
III. Аберативна морфогенеза - поява на органи на необичайно място - зъби на небцето, в
носа. Малформациите биват: прости и комплекси /синдроми/
Колкото по -рано се появят в морфогенезата, толкова по - тежки са клиничните изяви. Пренатална
смъртност - висока /96% спонтанни аборти/. Могат да се явят и през фетогенезата.
Цепки /schisis/ - несрастването /непълна морфогенеза/ на алвеоларните израстъци през края на 2-ия
ембрионален месец води до образуване на цепки.
1. Цепки на устната и небцето се проявяват с автозомно - рецесивен тип наследственост.
От съществено значение са кръвно - родствените бракове.
2. Изолираните цепки на небцето показват по - нисък риск на унаследяване в потомството,
което предполага полигенен тип на унаследяване /промяна на повече гени/.
Според полигенната теория външните тератогенни фактори играят ролята на отключващ механизъм.
Не се унаследява самата аномалия, а предразположението към нея.
3. При цепки придружени с други малформации - унаследяването е автозомно-доминантен
тип. Предават се във всяко следващо поколение.
ЗЧД, които се образуват вследствие на цепки - нарушена е структурата на горната челюст, която се
изразява най - често в хипоплазия на кост и меки тъкани
1. За горна челюст:
- неправилна форма и големина на челюстта
- неправилно подредени предни и странични зъби
- скъсена зъбна дъга /ретрузия/
- стеснена зъбна дъга /компресия/
2. ЗДЧ в оклузията:
- кръстосана захапка във фронта
- прогения
Вариациите в зависимост от степента на изразеност на цепките се разделят на:
1. Цепки на устната: едностранно; двустранно
2. Цепки на устната и алвеоларния гребен - едностранно; двустранно.
3. Цепки на небцето: твърдо небце, мекото небце, цялото небце
4. Цепки на устната, алвеоларния гребен и небцето. - едностранно и двустранно
5. Скрити цепки /микропризнаци/ - вътреутробно заздравена цепка на устната; субмукозна цепка на
небцето; различна степен на цепка на увулата; “цепковиден нос” - отклонения в разположението на
носа.
ЦЕПКИ ПРИДРУЖАВАЩИ СИНДРОМИ
1. Симптомокомплекс на Pierre Roben / тризомия ХХУ/ - нарушение на половите хормони -
изолирана цепка на небцето; глосоптоза; липса на лингвален френулум; микрогения на долна челюст;
затруднено дишане, недохранване; недоразвита ушна раковина.
2. Синдром на Crouson - птоза на окото; цепка на носа, небцето, горна устна, недоразвита горна
челюст, прогения.
Поради пренатално срастване на горния и заден шев на максилата по протежение на стената на
орбитата. Продължава назад към черепа предизвиква изкривяване на черепния свод. Шевовете между
краниалните и лицевите кости се затварят по- рано (синостозис).
3. Синдром на Даун /тризомия 21/ - случайно разделяне на женската полова хромозома, при
възрастни родители.
- моголовидни очни цепки, окръглено лице
- макроглосия - отворена захапка, прогения, пародонтоза
- забавен пробив на зъбите
- недоразвитие на средния лицев етаж
- цепка на устната
- умствено недоразвитие

4. Хемимандибуларна микрозомия (синдром на Голденар - Горлин) (синдром на I и II хрилна

дъга) Отомандибуларна дизостоза
Засяга повърхностните и дълбоко разположените структури в ото-темпоромандибуларната част и
съседните структури в средната и долна част на лицето.
- това е унилатерален и винаги асиметричен проблем.
- дължи се на липса на мезенхимна тъкан от засегнатата страна.
- дължи на аплазия или хипоплазия на рамото на долната челюст.

7. РОДОВИЯТ АКТ И ХРАНЕНЕТО В КЪРМАЧЕСКАТА ВЪЗРАСТ КАТО

ЕТИОЛОГИЧНИ ФАКТОРИ НА ЗЧД.
В периода на фетогенезата става нарастване на плода и могат да се наблюдават нарушения в
развитието.
Деформации:
1. Намалена околоплодна течност /дизрупция/ - притискане на орган или част от него.
2. Силно прегъване на плода, натиск на пъпната връв върху лицето
- хипоплазия на челюстите
- асиметрия на лицето, черепа
3. Силна мускулатура на матката - ограничава движението на плода.
Раждане - патологично раждане. Най често е засягането на ТМС и настъпват смущения в развитието на
долна челюст, тъй като оттам основно става нарастването на челюстта.
Последици:
1. Едностранно засягане на ТМС - латерогнатия, асиметрия на лицето.
2. Двустранно засягане на ТМС - птиче лице
3. Нарушения в движенията на долната челюст.

ФУНКЦИОНАЛЕН ПЕРИОД
Започва с раждането на индивида и продължава през целия живот.
1. Етиологични фактори в периода от 0-3 години
Начин на хранене
А. Естествено хранене
Сучене - двигателна рефлекторна функция на базата на безусловния рефлекс, в което вземат участие
дъвкателната мускулатура, езика и мимическите мускули.
Води до медиализирането на долната челюст чрез активиране на m. pterygoideus lateralis, който се
захваща за шийката на ставната главичка. Ставната главичка функционира като епифизарен хрущял.
Състав на кърмата - белтъци (1,2 %); соли (о,20%), въглехидрати (7%), гама глобулини; витамин А, С, Е.

Б. Изкуствено хранене
- състав на млякото
- продължителност на храненето - 20 минути
Неправилно е детето да се храни с биберон в леглото - губи се контактът с майката; нарушава се
нормалното гълтане.
Биберони за хранене - храненето да се извършва с подходящи биберони - по фирма, големина,
твърдост, брой на отворите и тяхното разположение.
Хранене с лъжичка - детето да е в положение като при кърмене; активно да поема храната от
лъжичката; продължителността да бъде не по - малко от 20 минути.
СЛЕД КЪРМАЧЕСКИ ПЕРИОД /СЛЕД 1Г/
Да се храни с достатъчно твърда, естествена храна. Използването на меки, кашави храни създава
условия за:
- запазване на инфантилното гълтане
- забавен пробив на зъбите
- хипотрофия на дъвкателния апарат
- кариеси

8. ЕНДОКРИННИ СМУЩЕНИЯ И АВИТАМИНОЗИ – ПРИЧИНИ ЗА ЗЧД.

Авитаминози: рахит
Хиповитаминоза Д - смущение в калциево-фосфорната обмяна. Свързано е с функцията на
паращитовидната жлеза. Поява 3 месец, пик 2-та година. Изчезва 4 та година. Силно намалената
способност на костите да възприемат калция води до това, че те стават меки и податливи на огъване.
Зъбите са с къси корени - недоразвитие на апикалната база.
Хипоминерализация - кариеси главно при 1,2,6;
V-образно стеснение на горна челюст - готическо небце. Под влияние на подезичната мускулатура
долните фронтални зъби са подредени в права линия с ретрузия - линия на Schmid- Gusenbauer.
Изоставане в растежа на рамото на долната челюст - дистална захапка. Отворена захапка и ъгълът на
ДЧ e увеличен.
ХОРМОНАЛНИ СМУЩЕНИЯ
Хипофиза - произвежда соматотропен хормон; гонадотропен хормон
Хипофункция - изоставане в растежа на лицевия скелет - птиче лице, забавен пробив на зъбите.
Хиперфункция - усилено развитие /гигантизъм/. Растат крайните части на тялото - ръце, крака, големи
челюсти с множество треми и диастеми. По - късно - юношеска акромегалия - долна челюст достига
големи размери - прогения. Възрастова акромегали - прогения удължаване на лицето.

Щитовидна жлеза - произвежда тироксин, който регулира обмяната.

Хипофункция - вроден кретенизъм - силно развит череп, областта на носа е хлътнала, устните са
задебелени, горна и долна челюст са слабо развити, смутен пробив на зъбите, появяват се два
реда зъби. Долната челюст е разположена дистално. Уголемен език /макроглосия/.

Паращитовидна жлеза - произвежда паратхормон, който регулира калциево-фосфорната обмяна и на

витамин Д.
Хипофункция - смутена минерализация на зъбите; повишен мускулен тонус (спира развитието на долния
лицев етаж); дълбока захапка.

Тимусна жлеза - функционира до края на пубертета. След това търпи обратно развитие.
Хиперфункция - усилено развитие на зъбни зародиши и ускорен пробив.
Хипофункция - забавяне в развитието на зъбите. Ако остане след пубертета - status thymolymphaticus -
високо небце и отворена захапка.

Полови хормони - регулират срока на растеж и пробив на зъбите.

Хипофункция - не дават отражение върху дъвкателния апарат.
Хиперфункция - общо ускорено развитие, включително и на зъбите.

9. ВРЕДНИТЕ НАВИЦИ КАТО ПРИЧИНИ ЗА ЗЧД. ЗАТРУДНЕНО НОСОВО ДИШАНЕ

И ВРЕДНИЯТ НАВИК ДА СЕ СТОИ И СПИ С ОТВОРЕНА УСТА.
I. Етиологични фактори до 3 -годишна възраст
1. Начин на хранене - естествено/ изкуствено
2. Хормонални смущения
3. Авитаминози - рахит
4. Преждевременна загуба на млечни зъби - до 3 годишна възраст не се наблюдават още
кариозни разрушения, които водят до загуба на млечни зъби. Най - често се дължи на травма -
засягат се фронталните зъби.
Изменението в зъбно-челюстната система зависи от: възрастта при загуба на зъба; броят на
изгубените зъби.
5. Фрактури в ЛЧО -има значение за развитието на челюстта и особено, ако линията на
фрактурата пресича даден постоянен зародиш. Получава се: хиперодонтия, неправилно
положение; ретенция; промяна в съотношението на челюстите.
6. Травма на зъбите - луксиране; избиване; набиване (може да засегне зародиша на постоянния зъб;
да се наруши нормалната минерализация/ смущения в емайла/; да се наруши съотношение корен/
коронка; да се измести зародиша; да срастнат два зародиша)
7. Вредни навици - условни рефлекси възникнали на базата на безусловните при липса на
адекватен дразнител.
Според Acht - вредните навици са търсене към интимното задоволяване на индивида.
Най - правилна постановка за вредните навици дава Краус.
Това са: смучене на пръст, устни, език, бузи и предмети. От тях най - рано се създава смученето на
палеца.
Вредните навици у децата се създават най - често до едногодишна възраст, по -рядко 1-2 годишна
възраст, а по - късно почти не се създават.
Те се смятат за етиологичен фактор след 3 годишна възраст, защото ако се отстранят до 3 години не
могат да създават ЗЧД.
8. Заболяване на челюстната става - получават се при родови травми /деструктивни процеси/. Смутен
е растежът на долната челюст. При едностранно засягане - лицева асиметрия.
При двустранно засягане - функционални смущения - трудно отваряне, дъвчене, отхапване и естетични
смущения - птиче лице.
9. Смутено миодинамично равновесие - микро/макроглосия, къс френулум. Няма равновесие
между външния и вътрешен мускулен пояс - неправилно развитие на челюстите. Неравновесието
между мускулите отварячи и затварячи - отворена/ дълбока захапка.

Вредни навици - определя се като фиксиран стереотип - сложна серия от съгласувани рефлекси,
включващи автоматично в определена последователност.
Продължителността на вредния навик има много по- голямо значение, отколкото неговия
интензитет.
С увеличаване на възрастта вредните навици намаляват, но се увеличават ЗЧД.
Ако се отстранят до 3 годишна възраст се очаква саморегулация.

Смучене на пръст
Наблюдава се още в утробата на майката. Деформации, които се получават: протрузия на горен фронт;
ретрузия на долен фронт; отворена захапка; лъжлива прогения; дистална захапка.
Смучене на устна - протрузия на горен фронт; ретрузия на долен фронт; overjet.
Смучене на езика и бузи - увеличено налягане. Зависи от продължителността на навика и по какъв
начин се изпълнява. Отворена захапка във фронта/ страничния участък.
Парафункции
Гълтане - рефлексна двигателна функция, която претърпява промени по време на развитие на
детето. При кърмачетата няма зъбни редици. Стабилизирането на долна челюст по време на гълтане
става чрез пъхане на езика между алвеоларните гребени по време на преглъщане и по - силни
контракции на мускулите на устни и бузи - инфантилно гълтане. Нормално е до 3 години.
С окончателно оформяне на временното съзъбие се създават условия за нормалното физиологично
гълтане. До 3-3,5 год възраст “инфантилното” гълтане преминава в соматичен тип гълтане.
Неправилно гълтане - нервно-мускулен синдром - съвкупност от нарушена функция на език, небце,
бузи, мимическа мускулатура и шия.
Саморегулация на инфантилното гълтане не настъпва, ако преди това не са настъпили
морфологични промени в ЛЧО.
Неправилно инфантилно гълтане се характеризира с:
- Език между зъбите при преглъщане
- Зъбни редици не са в централна оклузия
- Лицева гримаса
ЗЧД - отворена захапка във фронта; протрузия на горна челюст; прогнатия
Причини, които могат да доведат до запазване на инфантилното гълтане - дълъг биберон; макроглосия;
аденоидни вегетации; къс френулум на езика.
9. Смутено равновесие между външния и вътрешен мускулен пояс.
При превалиране на външния мускулен пояс /микроглосия, къс фенулим на езика/ - компресия
При превалиране на вътрешния мускулен пояс /макроглосия, неправилна функция на езика/ отворена
захапка, прогения
При превалиране на дъвкателната мускулатура - дълбока захапка.
10. Дъвчене на едната страна и задържане на храната в една страна - може да доведе до
девиация на долната челюст.
11. Неправилно положение на главата по време на сън:
- Ниска възглавница - дистална захапка
- Висока възглавница - медиална захапка
- Спане с юмрук под бузата - латерогнатия, едностранна компресия
12. Неправилен говор - поставяне на езика между зъбите - отворена захапка, протрузия във фронта.

13. Затруднено носово дишане. Компенсаторен механизъм - синдром на респираторна

обструкция. Дължи се на смущения в горните дихателни пътища.
Промени в носа - хронични ринити, девиация на носната преграда, хипертрофия на носната лигавица.
Промени в областта на назофаринкса - аденоидни вегетации.
Промени в орофаринкса - увеличени тонзили.
Довежда до:
Недоразвита орбикулярна мускулатура/ скъсена горна устна - сухи и напукани/ - води до протрузия на
фронтални зъби
Повишен тонус на буцинаторните мускули - компресия
Езикът се измества надолу и назад, следвайки движението на долната челюст - дистална захапка.
Прорастване на страничните зъби - отваряне на захапката.
Дълго, тясно лице, тъмни кръгове под очите, пролабиращи резци.
Да се направи ДД между затруднено носово дишане или вредния навик - дишане през уста. Проба на
Хорошилкина.
Канторович - създава се отрицателно налягане в УК. Получава се притискане от меките тъкани на бузите
навътре. Това притискане е пропорционално на разликата в наляганията вътре и вън от устната кухина.
При отваряне на устата - налягането отвън и отвътре се изравнява и налягането от страна на бузите
престава.
Давид - въздушната струя се удря в небцето и то се задълбочава и челюстта се стеснява.
Погодина - нарушена трофична функция на нерваната система.
Богословски - езикът следва движението на долната челюст и престава да противодейства на
мускулите от външния пояс.
10. КАРИОЗНИТЕ УВРЕЖДАНИЯ НА ВРЕМЕННИТЕ ЗЪБИ И ПРЕЖДЕВРЕМЕННАТА
ЗАГУБА НА ВРЕМЕННИ И ПОСТОЯННИ ЗЪБИ – ПРИЧИНА ЗА ЗЧД.
2. Преждевременна загуба на млечни зъби
Деформациите зависят от: времето; броя; мястото и вида на изгубените зъби.
Води до:
- скъсяване на зъбната дъга/ намалява сагиталния размер/ в резултата на медиализиране на зъбите
- ако е едностранно - води до асиметрия на зъбната дъга
- нарушаване на оклузията
- нарушаване на нормалния пробив на постоянните зъби
- прорастване на антагонистите - отклонение във вертикално
- пълно затваряне на мястото за постоянни зъби.
3. Преждевременна загуба на постоянни зъби
Най - често се дължи на травма на фронтални зъби. Промените са аналогични на загубата на временните
зъби. Получава се атрофия на алвеоларния гребен. Преждевременната загуба на страничните зъби се
дължи най - често на кариозни увреждания. Ако е загубен 6-ти зъб рано това е по - благоприятно,
защото мястото му се заема от 7-мия
4. Кариозни разрушения на млечни зъби
Засягането на апроксималните повърхности на инцизивите - води до сгъстяване на фронта и
намаляване мястото за пробиващите постоянни зъби.
Най - голямо значение има дисталното разрушения на V-те особено ако е над 2 мм. Пробиващите 6-ти
зъби заемат по-медиално положение. Ако това е симетрично в горна челюст се развива прогнатия
/според Курляндски/.
Едностранният дефект е съпроводен с болка. Детето дъвче на едната страна и това може да доведе до
латерогнатия.
5. Персистирали млечни зъби - при девитализирани млечни зъби корените трудно се резорбират
и постоянните променят посоката си на пробив.
До ЗЧД може да доведе и неправилната резорбция на корените на временните зъби, което е
признак на зъбно-челюстно несъответствие.
6. Травматични увреждания на зъбите: фрактури, луксации, избиване /експулсия/
Увреждането зависи от: посоката на силата; времето на удара; брой засегнати зъби; място /фронтални,
странични/.
При временните зъби води до увреждане зародишите на постоянните зъби:
- промяна в посоката на пробив
- в минерализацията
- в развитието на корена на засегнатия зъб
- забавяне на пробива на постоянния зъб.

11. ФРАКТУРИТЕ И ТРАВМИТЕ В ДЕТСКАТА ВЪЗРАСТ, ЗАБОЛЯВАНИЯТА НА КОСТИТЕ

И ЧЕЛЮСТНАТА СТАВА КАТО ПРИЧИНА ЗА ЗЧД.
Фрактура на челюстта в детска възраст - причини за ЗЧД
В детска възраст травматизъм в областта на челюстта е свързан най - често с фрактури в областта на
тялото на долна челюст и в областта на ставната главичка. Поради по - добрите регенеративни
способности на детския организъм последствията от счупване в областта на ставната главичка без
разместване имат благоприятен изход.
При луксация на фрактурирания сегмент може да настъпи неправилно зарастване и то във всички
случаи ще повлияе на растежа на долната челюст и оклузалните съотношения.
Травматични увреждания на зъбите - временни и постоянни
Травмите във временно съзъбие са свързани с набиване на временните зъби във фронталната
област и възможност за увреждане на зародишите на постоянните зъби.
Уврежданията на зародишите на постоянните зъби могат да бъдат:
- Нарушение в минерализацията на коронката
- Нарушаване развитието на корена, при което той остава недоразвит. Освен изоставането
в развитието може да се наблюдава и промяна в посоката на развитие на корена. Често
така развитият корен се намира под ъгъл спрямо коронката. Тези зъби пробиват много
трудно.
- Промяна на посоката на пробив на зъба.
- Нарушение в развитието на алвеоларния гребен, което да доведе до задържане на пробива
на постоянен зъб.
При фрактура на корените на временните зъби може да се наруши тяхната резорбция и да се забави
пробивът на постоянните зъби (ретиниране на фронтални зъби).
Избиването на временни зъби - последствията от преждевременна загуба на временни зъби се
определя от периода, в който се намира временното съзъбие. Колкото в по - ранна възраст са избит,
толкова изоставането в развитието на алвеоларния гребен е по - голямо. При случаите, когато не се
запази място за постоянни зъби, то се намалява значително или се затваря.
При травматична загуба на повече зъби настъпват предпоставки не само за морфологични смущения в
развитието на челюстите, но и възникване на някои парафункции, които да предизвикат оформяне на
ЗДЧ.

Травматични увреждания на постоянните зъби:

- както при временни зъби, така и при постоянните най- често е засегнат фронталният участък
- основният проблем, който възниква в тези случаи е свързан с нарушаване на естетиката
и морфологичната цялост на съзъбието.
Необходимо е да се запази мястото до завършване на общия растеж и да не се допусне нарушаване в
оклузалните съотношения, което от своя страна дава отражение върху развитието на челюстите.

12. КЛИНИЧНИ МЕТОДИ НА ИЗСЛЕДВАНЕ В ОРТОДОНТИЯТА.

ЦЕЛ на диагностичния процес:
Да се събере възможно най - подобна информация за пациента, за да се постави точна диагноза и
създаде правилния план на лечение.
Според Langlade M. диагностицирането е сериозна интелектуална дейност, за която са необходими:
познания, интелигентност и памет /за натрупания опит/. За да получим оптималния лечебен ефект,
диагнозата трябва да бъде ориентирана към бъдещето т.е към прогнозата.

Фази на диагностиката:
1. МОРФОЛОГИЧНА - установява симптомите и промените, до които е довело заболяването.
2. ЕТИОЛОГИЧНА - изяснява причините и условията за да възникне на дадено заболяване.
3. ПАТОГЕНЕТИЧНА - запознаване с механизма на действие на етиологичните фактори.

Диагнозата се разделя на:

- Ориентировъчна - поставя се в началото на прегледа и насочва снемането на анамнезата и статуса.
- Предварителна - поставя се след клиничнато изследване.
- Окончателна - поставя се след извършване на клиничните и параклиничните методи на изследвания.

I. Анамнеза - субективно клинично изследване, което представлява целенасочен и

тактично извършен разпит.
Ортодонтът:
- събира необходимата информация за оплакванията на пациента или проблемите, които
виждат неговите близки.
- добива начална ориентация за детето и родителите: отношението към ЗЧД- мотивацията им за
лечение; интелигентност и възможностите им за колаборация по време на лечение; психологични
проблеми и безпокойство
- създава доверие, необходимо за успеха на продължителното ортодонтско лечение.

Анамнезата в ортодонтията се снема не от болния, а от неговите роднини /близки/.

Това налага тяхното присъствие, което създава спокойствие у детето, необходимо за правилното
провеждане на клинично изследване. Липсата на притесняващ инструментариум допълнително
допринася за отсъствието на безпокойство у децата.
1. Паспортна част - име, пол, хронологична възраст, данни на родителите (професия, адрес, телефон)
2. Анамнеза на заболяването - кога е започнало
- забелязано ли е какво е развитието му (какви промени са настъпили)
- провеждано ли е лечение до този момент (от кого - специалист или не, кога, колко време и с
какви апарати); имало ли е ефект от това лечение; какви са причините;
- прекъсвано ли е лечението и по чия вина (на детето, на родителите, на лекуващия)
3. Анамнеза на живота
3.1. Бременност на майката
3.2. Раждане
3.3. Хранене на кърмачето
3.4. Време за пробив
3.5. Време на проговаряне
3.6. Прекарани общи заболявания
3.7. Вредни навици
3.8. Прекарани травми
3.9. Психологично развитие
4. Фамилна анамнеза: фамилията на болния се изследва:
- във вертикален ред (баща, майка, баба, дядо)
- в хоризонтален ред (братя, сестри, братовчеди)
Някои деформации се предават по наследствен път /прогения, диастема, дълбока захапка, вродени
цепки на устната и небцето и др/

II. Статус
1. Общ - това е първият контакт на ортодонта с пациента. Този оглед трябва да установи:
- общата форма на черепа и лицето
- позата на главата и шията, неправилното взаимно разположение на главата и шията предизвикват
компресия на кондилите и може да доведе до болка и дисфункция на ТМС, задна кръстосана захапка
и девиация на средната линия на долната челюст.
- гръбначния стълб, стойка на пациента, общи признаци на рахит, последствия от травми, прави
се преценка на психическото и физическото развитие.

2. Локален статус
А/ във фас - очертават се кожните точки N назион, субназале SN и ментум Ме. Проследяваме дали тези
точки лежат на една права (средно-сагитална линия на лицето). Дали съществува симетричност между
линията на веждите, бипупиларната линия и устните ъгли. Сравнява се клинично разстоянието от кожния
гонион Go /ляв и десен/ до кожния ментум Ме.
Пациентите неволно компенсират лицевите си асиметрии чрез промяна в позицията на главата.
Клиничният оглед се извършва в седнало положение и бипупиларната линия да е успоредна на пода на
помещението.
Трасверзални пропорции:
- разстояние между вътрешните комисури на клепачите е равно на дължината на очната цепка и
на ширината на ноздрите.
- ширината на устната цепка е равна на разстоянието между вътрешните граници на ирисите и
на разстоянието от основата на брадичката до устата.
Вертикални пропорции: проследяват се трите лицеви етажи:
- горен - от началото на окосмената част до кожния назион
- среден - от кожния назион до субназале
- долен от субназале до кожния гнатион

Локален статус - чрез вертикални реперни линии се оценяват трансверзалните размери и симетрия.
Използва се правилото на петте части. Всяка петина е широка, колкото е ширината на едно око. По -
големите измествания вляво или вдясно на ментума водят до видима асиметрия на лицето.
Проследване изразеността на назо-лабиалните и менталната гънки - дали са задълбочени или изгладени

Б/ в профил - изследване вида на устната стълбица, определена от горна, долна устна и брада /
негативна или позитивна.
Вид на лицевия профил - спрямо положението на три точки - върха на носа, горната устна и брадичката
- изпъкнал (прогнатен), вдлъбнат (ретрогнатен) или прав.
Големина на мандибуларния ъгъл - намален или уголемен; с две линийки, допрени до тялото и до
клона на долна челюст (ориентировъчна оценка).

2.2 Интраорален статус:

- налични зъби - отбелязват се видовете зъби, състоянието им, и отклоненията в положението им
- зъбни дъги - форма / триъгълна, седловидна, четириъгълна/; големина /тесни, широки/
- оклузални съотношения - в сагитална, трансверзална и вертикална посока във фронтален и
страничен участък
- небце - дълбочина и вид на небцето /плоско, островърхо, куполообразно/
- лигавица и пародонт
- състояние на френулумите - оценяват се:
* височина на залавно място - показател е линията на зъбните шийки. Френулумите, които се
залавят на и над тази линия се преценяват като нормални по отношение на залавно място.
* ширина на залавното място - анормално в широка основа на залавното място под линията
на зъбните шийки
* дължина - при леко опъване на горна устна нормално се получава полулунна извивка
* функция на френулума - връзката на френулума с междузъбните тъкани /пробата за побеляване
в основата на френулума/
- устна хигиена

III. Клинично изследване на мускулите

Детето трябва да бъде с изправена глава, поставено на стола
1. Устни - проследява се дали има контакт между тях в състояние на покой.
- съотношението между устните и зъбите - оценява се покритието на зъбите от устните. За
критерии се използва височината на клиничната коронка. Долната устна покрива с 2- мм горните
резци
при норма. Горната устна покрива ⅔ от горните централни резци. При повече от ½ открите на горните
резци има наличие на хипотония на орбикулярната мускулатура.
- език - върхът на езика е в контакт с папила инцизива, а ръбът на езика е срещу шийките на
горните молари.
- междузъбното пространство - при покой нормално е 2- мм

IV. Изследване движението на долната челюст

1. Пробата на Eschler - Bittner - цели да ни ориентира дали горната челюст е напред или долната назад
/при II клас съотношения/
Долната челюст се медиализира до нормализиране на оклузалните съотношения при страничните зъби и
средните линии на двете челюсти да съвпадат. Проследяваме лицевия профил:
- ако профилът се подобрява - долната челюст е дистално разположена /ретрогнатия/.
- ако профилът се влошава - горната челюст е медиално разположена /прогнатия/
- ако профилът в началото се подобрява, а след това се влошава - долната е назад, а горната челюст
е напред.
2. Проба за ДД между истинска и лъжлива прогения - дистализираме долната челюст до колкото
е възможно. Ако успеем да стигнем до ръбцова захапка, прогенията е лъжлива.
3. Проба за максимално отваряне на устата - измерва се разстоянието между режещите ръбове
на горните и долните инцизиви при максимално отворена уста с мерна линия.
Нормално е отваряне до 5 мм. Ако отварянето на устата е ограничено под тази стойност, причината
може да бъде в мускулатурата /тризмус/ или от заболяване на ТМС.
4. Изследване функцията на ставата - клиничен тест показалецът и средният пръст на изследващия
се поставят в областта на ставната главичка - пред външния слухов проход. Пациентът отваря и
затваря устата бавно.
5. Изследване пътя на затваряне на долната челюст
- латерогнатия морфологични промени в долната челюст - при несъвпадение на средните линии
и при отворена и при затворена уста
- девиация на долна челюст - функционално мандибуларно изместване - съвпадение при отворена,
но в последната фаза на затваряне настъпва отклонения на долната средна линия, налице е оклузален
проблем

13. БИОМЕТРИЧНИ МЕТОДИ НА ИЗСЛЕДВАНЕ В ОРТОДОНТИЯТА.

Биометричните методи на изследване са тези, при които се провеждат измервания на биологични
обекти. В ортодонтията тези обекти са гипсовите модели на зъбните дъги и оклузията, отлети от
отпечатъци, снети от пациента.
Преимущества:
1. По - голяма точност на изследванията.
2. Погледът се насочва перпендикулярно на изследвания обект.
3. Има възможност изследванията да се повтарят и резултатите да бъдат контролирани.

ЦЕЛ да се установят:
1. Отклоненията от средната норма на отделните зъби
2. Отклоненията на отделната зъбна дъга
3. Отклоненията в съотношенията на зъбните дъги и челюстите.
4. Зъбно- зъбни несъответствия
5. Сегментни несъответствия
6. Несъответствия зъби - зъбна дъга
7. Лицево-челюстни несъответствия
Отклоненията се отчитат спрямо трите основни равнини: сагитална, трансверзална и хоризонтална, които
са взаимно перпендикулярни.

Определяне проекциите на основните равнини:

I. Сагитална равнина - преминава през средата на лицето и челюстите и ги дели на лява и дясна
част. Спрямо нея се отчитат трансверзалните отклонения. Отклоненията, отчетени спрямо нея, са в
широчината на зъбната дъга.
Горна челюст:
- предна точка - пресечна точка на средния небен шев и вторите небцови гънки.
- задна точка - проекция на spina nasalis posterior. Определя се като пресечната точка на диагоналите,
свързващи четирите “слепи ямки” в областта на границата между подвижна и неподвижната лигавица.
Ако тези ямки не могат да се видят на модела, се използва дисталният край на небцовия шев преди
неговото разделяне.
Долна челюст:
- предна точка - проекцията на spina mentalis, която се определя от френулума на езика;
- задна точка - проекцията на средната линия на горната челюст върху дисталния цокъл на модела.
Средните линии на двете челюсти при норма съвпадат с контактната точка между
централните резци /инцизивна точка/.
II. Трансверзална равнина - успоредна е на туберната, която минава през дисталната повърхност на
туберите на горната челюст и е перпендикулярна на сагиталната. Отклонения отчетени спрямо нея са
в дължината на зъбната дъга - предно - задна посока.

III. Хоризонтална равнина - перпендикулярна е на сагиталната и трансверзалната и успоредна на

оклузалната. Преминава по дъвкателните повърхности на зъбите. Спрямо нея се отчитат
вертикални отклонения.

I. ЗЪБНО- ЗЪБНИ НЕСЪОТВЕТСТВИЯ

Това са несъответствията между големината на зъбите само в отделната челюст или в долната
спрямо горната.
1. Индекс на Tonn - определя съотношението между ширините на горни и долни постоянни
резци. SI/Si = 4/3 - 1,35 (при нормално вертикално покритие)
Индексът варира с покритието на долните от горните резци.
При ръбцова захапка намалява до 1,22, а при дълбока достига до 1,42.
Според Настев и Гешева ширината на кучешкия зъб е равна на половината от сумата на ширините
на централния и страничен резеца SI/4 = МДД на канина
2. Индекс на Peck и Peck за дисхармония на долен резец - пропорционална зависимост между
ширината и дебелината на долен резец за правилното му подреждане в зъбната дъга.
По -голяма стойност - по - широки зъби.
По - малка стойност - по дебели зъби.
1-ви MD/FLx100= 80-92
2-ри MD/FLx100 = 90-95
Този индекс определя каква е дебелината на зъбите. Когато този индекс е повишен, е необходима
апроксимална редукция на зъбите.
3. Дължина / периметър/ на зъбната дъга - измерва се от дисталния край на втория временен
или първия постоянен молар до дисталния край на едноименните им от другата страна.
Това е мястото, където трябва да се разположат в правилна позиция всички налични зъби.
Сумата от МДД на зъбите трябва да е равен на периметъра на зъбната дъга.
4. Индекс на Bolton - съотношение между ширините на горни и долни постоянни
зъби Σ МДД на 12-те долни зъби/Σ МДД на 12-те горни зъби х100 = 91,3%
ΣМДД на 6-те фронт долни зъби/ΣМДД на 6-те фронт горни х100=77,2
Преценява се дали горните или долните зъби са по - широки.
При по-голям индекс са по - широки долните зъби и обратно.

Необходимост от изследване на зъбно-зъбните несъответствия

Да се уточнят причините за:
1. Сгъстен фронт
2. Диастеми
3. Протрузия при нормални оклузални съотношения
4. Рецидив на деформации след завършено лечение

II. Сегментни несъответствия

Несъответствие между сегментите на зъбната дъга метод на Gerlach.
Авторът сравнява фронталния сегмент със страничните сегменти на зъбната
дъга.
Той е установил, че сумата от МДД на горните резци трябва да е равна на страничните сегменти на
зъбната дъга, а към сумата на долните резци се добавя индексът на Tonn.
Страничните сегменти се определят от медиалната повърхност на 3-те зъби до дисталните
повърхности на 6-те зъби в горна и долна челюст.
Фронталния сегмент представлява сумата от инцизивите /SI и Si/.
Lor≥ SI ≤ Lol
Lur≥Si x 1,35 ≤Lul

III. НЕСЪОТВЕТСТВИЕ ЗЪБИ-ЗЪБНИ ДЪГИ

Сравняват дали големината на зъбите съответства големината на алвеоларния гребен.
1. Индекс на Pont - зависимост между сумата от МДД на горните резци (SI) и ширината на зъбната
дъга. SIx100/ 80= P:P и SIx100/64= M:M
PP - итерпремоларна ширина
ММ - интермоларна ширина
Недостатъци:
- прилага се само за постоянни зъби.
- неприложим е при липса на съответни зъби или при тяхното възстановяване с коронка или мост.
- сумата от ширините на резците, от която се определя ширината на зъбната дъга често варира
/микродонтия на страничните резци/ или не може да бъде измерена /при хиподонтия на странични резци/
В тези случаи използваме методиката на Chateau. При нея се сумират МДД на 11 и 16(тези зъби са
относително най-стабилни). Сумата от МДД на двата зъба определя колко трябва да е ширината на
зъбната дъга, като се използват неговите таблици.
2. Индекс на Linder и Harth (модифициран индекс на
Pont) SIx100/85 = PP; SIx100/65=MM
3. Cadenat и Joniot
РР=5х(МДД/11- 1)
ММ=6х(МДД/11 -1)+2,5
4. Korkhaus дава норма за предна дължина на зъбна дъга (Lo и Lu). Допълва метода на Pont.
Недостатъци - прилагат се само в постоянно съзъбие; не могат да се използват, ако липсват зъбите,
от които се правят измервания.
 IV. НЕСЪОТВЕТСТВИЕ МЕЖДУ ЗЪБИ И АПИКАЛНА БАЗА.
В - ширина на апикална база
В горна челюст - измерва се в областта на апексите на горните кучешки зъби и първи премолари, а в
долна челюст на 8 мм от гингивалния ръб на линията, свързваща шийките на долните кучешки зъби и
първи премолар.
L - дължина на апикална база:
В горна челюст - от върха на резцовата папила до линията, минаваща по дисталните повърхности на
горните първи молари.
Долна челюст - от контактната точка на резците до линията, минаваща по дисталните повърхности на
първите молари.
При норма според Снагина:
В г.ч/S12c100 = 43% Bд.ч/S12x100=44%
Lг.ч./S12x100=39% Lд.ч./S12x100=40%

V. СЪОТНОШЕНИЕ ЛИЦЕ-ЗЪБНИ ДЪГИ

Закони на Izard
1. Максималната ширина на лицето (интерзигоматичното разстояние) е два пъти по-голяма от
максималната ширина на зъбната дъга (в областта на страничните зъби между
вестибуларните повърхности на вторите молари)
2. Максималният сагитален диаметър на лицето е два пъти по-голям от максималния сагитален
диаметър на зъбната дъга.

Максималният сагитален диаметър на лицето се мери от горната инцизивна точка до линията,

свързваща двете горни точки на външния слухов отвор.
Максималният сагитален диаметър на зъбната дъга се измерва от горната инцизивна точка до
линията, която определя максиларния трансверзален размер на зъбната дъга.

Вземат се ½ от размерите на лицето и с тях се очертава елипса. В елипсата се нанасят

последователно наличните зъби и полученото положение се сравнява с нормалната зъбна дъга,
определена от елипсата. Това е важно за определяне на плана на лечение.

ОТКЛОНЕНИЯ НА ОТДЕЛНИТЕ ЗЪБИ

1. Брой на зъбите - зъбно-челюстни деформации, при които е увеличен или намален нормалният
брой на зъбите във временно или в постоянно съзъбие.
- Хиперодонтия - увеличен брой /атавистичен белег/
- Хиподонтия - намаляване на броя /филогенетична редукция/
- Анодонтия - липса на зъбни зародиши /заболяване/
2. Отклонения в големината - големината не съответства на стандартната норма или е с
различна големина от едноименния зъб от противоположната страна. Засяга единични или група
зъби.
- Макродонтия - увеличена големина на МДД на дадени зъби. Засяга главно централните резци
и първите молари. ГСР - над 8 мм. Долни инцизиви - 7 и над 7 мм. SY≥36
- Микродонтия - намален МДД на зъба; ГЦР - 7мм; ГСР под 6мм; ДР под 5мм
SY<27 Микродонтията засяга най-често ГСР и мъдреците.
3. Отклонения във формата на зъбите - зъбна аномалия, при която е нарушена нормалната форма
на зъбите. Засягат се единични или група зъби.
а/ отклонение от нормалната форма на коронката
- шипообразни, клинообразни, копчеобразани
- при специфични заболявания (Хътчинсонови зъби; Мозерови зъби - с калпаковидна форма
на туберкулите на 6-те зъби)
- Dentes confuse - сливане на два зъба на ниво дентин
- Dens in dente
- dens geminate - разделяне на един зъбен зародиш
- dentes concteti - сливане на два отделни зъба на ниво цимент
б/ зъби с преразвити туберкули
- туберкул на Карабели
- туберкул на Цукеркандъл
- палатинален туберкул при фронтални зъби
4. Отклонения в структурата на зъбите - дисплазии, хипоплазии, хипоминерализации, хипоматурации.
5. Отклонения в положението на зъбите -malpositio - неправилно положение на зъба
- ротация (rotatio) - завъртане на зъба по вертикалната му ос
а/ маргинална - зъбът е завъртян около единия си ръб /М или Д/ или около апроксималния край на
централната фисура на премолари и молари. Другият ръб е в зъбната редица.
б/ аксиална - зъбът е завъртян около аксиалната /надлъжната/ си ос. Отклонени са и двата му ръба в
противоположна посока.
- наклонен (inclinatio)
- изместен (translatio)
- разместен (transpositio)

АНАЛИЗ НА ОТДЕЛНАТА ЗЪБНА ДЪГА И ОКЛУЗИЯТА В ПОСТОЯННО СЪЗЪБИЕ

ОТКЛОНЕНИЯ В ОТДЕЛНАТА ЗЪБНА ДЪГА
I. Трансверзални отклонения
1. Фронтален участък
а/ отчита се положението на инцизивната точка спрямо средната линия. Отклонениято се измерва в мм
б/ диастеми и треми
2. Страничен участък - изследва се ширината на зъбната дъга в областта на премолари и молари
/компресия или експанзия/
Нормата се определя съобразно установеното от Pont съотношение между сумата на горните
постоянни резци /SI/ и ширината на зъбната дъга. Измерва се РР и ММ
Намерените отклонения могат да са едностранни или двустранни, а последните - симетрични или
асиметрични.
Отчитането става с ортокръст като се поставя така, че средната му линия да съвпада със средната
линия на модела. Измерват се двете половини.
Общата стойност на двете измерени половинки трябва да е равна на цялото разстояние.
II. Сагитални отклонения
1. Фронтален участък - отчита се предната дължина на зъбната дъга /протрузия или
ретрузия/. Отчитането става съобразно метода на Korkhaus.
2. Страничен участък - отчита се дали има МД преместване на страничните зъби.
Спускат се перпендикуляри от едни и същи точки на един и същи зъби към средната линия. Отклоненията
се отчитат с ортокръст.
Може да се прецени дали има двустранно медиализиране на страничните зъби чрез рафепапиларната
трансверзала на Шмут /РПТ/. Тя минава през диталния край на резцовата папила, перпендикулярно на
средната линия. Нормално пресича клиничната коронка на кучешките зъби през върховете им.

+отчитане на позицията на горните кучешки зъби, премоларите и моларите спрямо лигавичния релеф -
срт 65
III. Вертикални отклонения
1. Инфрапозиция - зъбът не достига оклузалната равнина /изключват се зъбите в пробив/
2. Супрапозиция - зъбът надминава оклузалната равнина.
При вертикални отклонения положението на зъбите се отчита спрямо оклузалната равнина при нормална
крива на Шпее, както в горна, така и в долната зъбна дъга. Средната дълбочина на кривата на Шпее е
около 1,5 мм.

АНАЛИЗ НА ОКЛУЗИЯТА
I. Трасверзални отклонения
1. Фронтален участък - отчитат се отклонението на средната линия на долната челюст /вляво
или вдясно/ спрямо средната линия на ГЧ в мм.
При наличие на такова отклонение отчитаме НЕСЪВПАДЕНИЕ на средните линии.
2. Страничен участък - норма - ВТ на долните странични зъби оклудират с фисурата на горните
- кръстосана оклузия - ВТ на горните странични зъби оклудират с фисурата на долните
- едноименна туберкулна - ВТ на горните странични зъби оклудират с ВТ на долните.
- разноименна туберкулна - ВТ на горните странични зъби оклудират с ЛТ на долните или обратно.
- букална оклузия - ПП на горните оклудират с ВП на долните
- лингвална оклузия - ВП на горните странични зъби оклудират с ЛП на долните.

II. Сагитални отклонения

1. Фронтален участък - норма - ПП на горните фронтални зъби оклудират с ВП на
долните Отклонения - могат да засегнат единични или група зъби.
- Overjet -разстояние между ПП на ГФЗ и ВП на долните. Измерва се в мм.
Използва се подходяща линийка, която опира във вестибуларните повърхности на долните резци и
позволява директно отчитане на разстоянието до ВП на долните резци и позволява директно отчитане на
разстоянието до ВП на горните.
За измерване на overjet може да се използва и градуирана пародонтална сонда със заоблен връх.
Тънките деления са през 1 мм, а дебелите през 5 мм.
- Ръбцова оклузия - долните фронтални зъби оклудират с режещите ръбове с тези на горните.
- Кръстосана оклузия - ЛП на ДФЗ оклудират с ПП на горните.
- Кръстосана оклузия с отстояние - ДФЗ с ЛП отстоят от ВП на ГФЗ
2. Страничен участък - норма - всеки горен зъб оклудира с едноименния и дистално стоящ долен
зъб. Чертаят се оклузионни линии в областта на кучешките и първите постоянни молари.
Отклоненията на оклузионните линии се отчитат в част от премоларна ширина. При норма
тези линии съвпадат.
Сагиталните отклонения в страничния участък се отчитат по класификацията на Енгл.
Клас I - линиите на оклузия съвпадат - отклоненията засягат само фронта.
Клас II - долната зъбна дъга е разположена дистално спрямо горнта. Долните оклузионни линии са зад
горните.
Подклас II 1 - дистална оклузия с протрудирани горни фронтални зъби /overjet/.
Подклас II 2 /Декбис/ - дистална оклузия с ретрудирани горни централни и вестибуларно наклонени
латерални резци /ретурзия във фронта/.
Клас III - долната зъбна дъга е разположена медиално спрямо горната и долните оклузионни линии са
пред горните. Медиална оклузия.

III. Вертикални отклонения - проследява се покритието на долните от горните резци, което при норма е
⅓ клинична коронка от долните резци.
При ⅓ -½ покритие - дълбоко покритие /горна граница на нормата/
При повече от ½ покритие - дълбока оклузия.
Отчита се винаги в части от клиничната коронка.
Отворена оклузия - режещите ръбове на ГФЗ отстоят от режещите ръбове на долните. Измерва се в
мм. В страничния участък също може да има отворена захапка - вертикално отклонение между
туберкулите на страничните зъби измерено в мм.

АНАЛИЗ НА ЗЪБНИ ДЪГИ И ОКЛУЗИЯ В СМЕСЕНО СЪЗЪБИЕ

I. Анализ на зъбни дъги - следва реда на този в постоянно.
Разликата - не може да се измери предната ширина на зъбната дъга /РР/ и предната дължина на Lo, Lu.
При непробити постоянни латерални резци в ранното смесено съзъбие не могат да се установят
съотношенията между зъбите и зъбните дъги по Понт /SI/. Използваме таблицата на Шато.
Измерва се сумата от МДД на ГДЦР и 6-ти зъб по таблицата, създадена от Шато се определя ММ в мм.
Създадени са различни прогностични методи, които дават възможност да се предвидят предстоящите
промени по време на растежа и наличието на място за подреждане на зъбите.
- Метод на Мойерс - за прогнозиране мястото за подреждане на постоянните странични зъби. Взема
се сумата от ширините на двата долни резеца вляво и вдясно. От инцизивната точка вестибуларно на
модели с пергел се нанася тази сума по зъбната дъга. Така се определя точка 1, до която трябва да се
подредят резците. От тази точка се измерва разстоянието до медиалния край 6-тия зъб т.2 това
разстояние прогнозираната сума от ширините на постоянния кучешки зъб и двата временни кътника.
- Метод на Droschl - прогнозира се необходимото място за кучешкия зъб и премоларите
съобразно сумата от ширините на ДР. Използва се същата таблица, но определя прогнозата
според пола.
- Метод на Tanaka-Jonson - към половината от сумата от МДД на ДР се прибавят 10,5 мм за долната
челюст и 11 мм за горна. Това е необходимо място за страничните зъби. Така се прогнозира размерът
на мястото в опорната зона /за кучешките и премоларите/
- Метод на Шато - прогноза на развитието на зъбната дъга и нарастване на ГЧ в областта на туберите
по Chateau. Определя периметъра на зъбната дъга по вестибуларните повърхности на зъбите в близост
до оклузалната равнина. Очакваното нарастване на максиларния тубер за двете страни е: 16 мм на
години; 8 мм на 12г; 4 мм на 16 г
Прави се прогноза за мястото на постоянните зъби съобразно сумата от МДД.

II. Анализ на оклузията

1. Сагитална посока
а/ фронтален участък - норма ВП на ДФЗ оклудират с ПП на горните.
- отстояние във фронта
- ръбцова захапка
- кръстосана захапка със или без отстояние
б/ страничен участък - при маймунска трема оклузалната линия минава по дисталния край на
временния канин
Отклонения: дистална захапка, медиална захапка
Отклоненията на оклузионните линии се отчитат в мм или в части от клиничната корона на временния
канин.
При 6-те зъби оклузионните линии минават както в постоянното съзъбие - през средата на МВ туберкул
на горен 6,а в долната - през междутуберкулната фисура на долния 6-ти зъб.
2. Трансверзална посока
а/ фронтален участък - средните линии на двете челюсти
съвпадат. б/ страничен - норма - туберкулно-фисурно сключване
Отклоненията са както при постоянно съзъбие
3. Вертикална посока
Норма - покритие ⅓ - ½ клинична корона
Отклонения - дълбока, отворена

АНАЛИЗ НА ЗЪБНИ ДЪГИ И ОКЛУЗИЯ ВЪВ ВРЕМЕННО СЪЗЪБИЕ

I. Анализ на зъбната дъга - формата на двете зъбни дъги във временно - полуокръжност; при
норма диастеми и треми. Ако нямат в 85% неправилно подреждане
II. Анализ на оклузията
1. Сагитална посока
а/ фронтален - отстоянието между фронталните на горна и долна в мм
Отклоненията са както в постоянно и смесено
б/ страничен - оклузионните линии минават през средата на горния временен канин, а в долната челюст
между временния канин и първи временен молар.
Дисталните повърхности на V-te зъби оформят три вида стъпала
- равно сключване
- медиално
- дистално стъпало
2. Трансверзална посока - съвпадение на средните линии на двете челюсти - туберкулно-
фисурно свързване.
3. Вертикална посока - покритието на ДФЗ от горните при норма е от ръбцово покритие до ½
клинична коронка на временния зъб.
Ръбцова захапка във временно съзъбие в норма, а не малоклузия.

14. РЕНТГЕНОВИ МЕТОДИ НА ИЗСЛЕДВАНЕ, ИЗПОЛЗВАНИ В ОРТОДОНТИЯТА.

I. Сегментна графия
1. Интраорална ретроалвеоларна рентгенография по метода на Дик
Цел - да се даде максимално близко до реалното изображение на зъби и околозъбните тъкани.
Спазва се правилото на изометрия /лъчът да се перпендикулярен на бисектрисата на ъгъла
между аксиалната ос на зъби и рентгеновия филм/.
Информация, която дава:
- свръхбройно зъби или липсващи;
- ретинирани;
- съотношение на зъбни оси;
- положение и състояние на зародишите;
- резорбция на корените на временните зъби;
- при преждевременна загуба на зъб - за поставяне на местопазител; отчитат се развитието на корена
на подлежащия постоянен зъб; дебелината на костта, покриваща зародиша.
- може да се определи медиодисталния диаметър на короната на непробил постоянен зъб по
простото тройно правило.

2. Аксиална рентгенография по Симпсон - рентгеновият лъч е насочен по аксиалната ос на зъбите,

перпендикулярно на оклузалната равнина. Така определяме положението на зъбите във V/L посока.
Използва се при изследване на ретинирани и свръхбройни зъби. Изследваме и състоянието на
средния небен шев.

II. ОРТОПАНТОМОГРАФИЯ
Анодът с рентгеновия лъч е извън устата почти перпендикулярно на сниманите участъци. Касетата с
филма и рентгеновия лъч се въртят едновременно около главата на изследвания. Прави се в централна
оклузия. Получава се изометричен нереален образ. Предимствата на ОПГ са, че изследват
едновременно и горна и долна челюст.
Виждат се много костни структури: орбита, canalis orbitalis, septum nasi, spina nasalis anterior, sinus
maxillaris, processus pterygoideus, носов под, тяло на горна челюст, ТМ сутура, arcus zygomaticus, linea
obliquae, canalis mandibularis, collum cervicalis, ставен кондил, короноиден израстък, ментален отвор, тяло
на долната челюст, хиоидна кост.
Дава се информация за:
1. Зъби, зъбни зародиши (хиподонтия, хиперодонтия)
2. Минерализация и резорбция на корени.
3. Наклона на пробиващите зъби, ретинирани зъби по отношение на съседните и оклузалната равнина
4. Големина на тялото на долната челюст и възходящия клон.
5. Състояние на мъдреците
6. Долночелюстната става и изместване на долна челюст.
7. Асиметрия на челюстите.
8. Състоянието на синуси и носна преграда.
9. Може да се определи по степента на минерализация, така наречената зъбна възраст по
Demirdjian. Различават се осем стадия на формиране на постоянните зъби като се започва от
минерализацията на оклузалните туберкули до край на кореновото развитие. По таблица се определят
точки за всеки стадий на минерализация на постоянните зъби от долния ляв квадрант на съзъбието.
Сборът от точките определя по специална таблица зъбната възраст съобразно пола на пациента.
Прогнозиране пробива на мъдреците по Haaviko
Отчита се ъгълът между надлъжните оси на долните мъдреци спрямо осите на вторите долни молари.
Този метод е лесен за приложение и се отчита дали мъдреца има възможност да пробие или не. Ако
този ъгъл е:
- по - малък с 10 - очаква се нормален пробив на мъдреците
- между 10 и 20 - очакваме ретенция на мъдреца при 50% от случаите
- между 20 и 30 в ⅔ от случаите остават ретинирани
Прогнозиране по M. Richardson
Във възрастта от 13-18 години започва резорбция на предната повърхност на клона на долната челюст.
Ретромоларният участък се увеличава с 4 мм; с 2 мм - за сметка на резорбцията на костта на рамуса на
мандибулата и с 2 мм в резултат на медиалното преместване на страничните зъби при пробива на
опорната зона.
Той измерва разстоянието от предната повърхност на клона на долната челюст до дисталната повърхност
на вторите молари. Освен това авторът измерва ъгъла между оста на осмия зъб и оклузалната равнина. 0
- 30 ретеция; 30 - 60 - 50% ретенция; 60 - 90 - безпроблемен пробив.
Рентгенография на ТМС
Графията има два варианта: при първия се виждат лявата и дясна става в отворено или затворено
положение на устата, а при втория се визуализират двете стави и в двете положения на долна челюст.
Изследването се налага при болка в ставите, прищракване, ограничение в отварянето на устата или
блокиране в движението на челюстите.
Рентгенография на китка
Използва се за определяне на костната възраст на пациента. Осификацията на различни точки
определя костната възраст спрямо върха на пубертетния растеж. Различните точки на осификация се
отчитат във фалангите, в костите на китката, в радиуса.
Отчитат се съотношението епифиза/ диафиза в 3 стадия:
1. Епифиза = диафиза
2. Стадий на капа - епифизата обхваща диафизата
3. Стадий U - сливане на епифиза с диафиза.
Конусно - лъчева компютърна томография
Използва се за диагностициране и планиране на лечението. Дава възможност за пространствено
възприемане на изследвания обект, използване на различни инструменти за провеждане на аналитични
измервания:
- по - точно представяне на образа
- по- ниска радиационна доза
- повече възможности за обработка на данните
- нанасяне на различен брой и място на срезове
- измерване на дължина ъгъл и др.

Телерентгенографията дава най-добри възможности за изучаване на скелетните лицево-челюстни

структури. Наименованието теле- означава, че разстоянието фокус - филм е увеличено.
Charles Tweed
- Оценява рецидива
- Търси стабилност на лечението
- Въвежда телерентгенографията като диагностичен метод
Телерентгенографияте бива два вида - профилна ТРГ/ ПТРГ/ и фронтлана ТГР
/ФТРГ/.
ТРГ
Предимството е, че на нея се наблюдават едновременно меките и твърдите тъкани на лицето.
Снимането от разстояние позволява да се намали и да се сведе до минимум изкривяването и промяната
в размерите на обекта.
Според много автори това разстояние трябва да е различно. Така според Hauser - 430 см, Frankel и Bredy
- 400 см, Korkhaus - 300-400 см, Hofrath - 230 см, Хорошилкина и Млигина - 250 см.
На конгреса на ортодонтите се приема допустимото стандартно разстояние за ТРГ на лицето 152,4 см.
При това разстояние се получава увеличение на образа с 4-7 % /много по близо до реалния образ/
Увеличеното разстояние фокус - филм намалява деформацията на образа. Друг фактор за
деформацията на образа е разстоянието глава - филм. То трябва да е минимално. Основно се работи с
разстояние фокус - филм 150 см и глава - филм 9 см.
Рентгеновия лъч да е перпендикулярен на сагиталната равнина и насочено точно в определена точка /
външния слухов проход/ при ПТРГ, а при ФТРГ перпендикулярно на фронталната равнина и минава
през средата на порионната ос.
Наклонът на главата в съоръжението, което я фиксира, се контролира по - трудно при ФТРГ, отколкото
при ПТРГ. При ФТГР пациентът стои с лице към касетата, която се придвижва след правилното
позициониране на главата, до контакт с носа на пациента / по Ricketts/.
Различават се 3 основни вида цефалометричен анализ:
1. Морфологичен анализ:
- съотношение на лицевия скелет спрямо базата на черепа - скелетни съотношения
- съотношение между челюстите - зъбно - алвеоларни съотношения
- съотношения на зъби спрямо челюсти и черепна основа.
2. Растежен анализ - извършва се през 1 година, за да се проследи развитието на индивида -
прогноза на развитие.
3. Лечебен анализ - контрол на резултатите от лечението.

ПРОФИЛНА ТЕЛЕРЕНТГЕНОГРАФИЯ
За установяване на отклоненията е необходимо предварително определяне на точки, като основа за
чертане на линии, ъгли и разстояние.
- т Se - център на sella turcica
- т. N - най - предната и горна точка на назофронтална сутура
- т. ANS - spina nasalis anterior
- т. PNS - spina nasalis posterior, конституира се като пресечната точка и перпендикуляр спуснат от
fossa pterygomaxillaris с твърдото небце.
- т. А - най-вдлъбнатата точка на инцизурата на горна челюст / в областта на апексите на горните резци/
- т. В - най - вдлъбнатата точка на предната част на симфизата на долната челюст между
алвеоларната кост и Pog.
- т. Pog - най - предната точка на долночелюстната симофиза
- т. Ме - най - ниската точка на симофизата
- т. Gn - средата между Pog и Ме
- т. Go - средата между най - долната и най-задната точка на ъгъла на долна челюст
- т. Or - най - ниската точка на орбиталния ръб
- т. Ро - най горната част на вътрешния слухов проход / от центъра на оливите нагоре 4,5 мм/ нагоре
и назад в ляво на оливата и очертаваме кръгче с диаметър 8 мм
- т. Ва - пресечната точка на задния клиновиден израстък и предния ръб на окципиталния отвор
(foramen magnum). Намира се на оста, свързаваща Ро и одонтоидната апофиза, атлас и аксис.
Основни линии и равнини
I. Хоризонтални
1. SN - линия на черепната основа
2. FH - франкфуртската равнина /т. Or и т. Po/
3. SpP - спинална равнина /т. ANS -т PNS/ - на основата на горна челюст
4. ОсР - оклузална равнина задна точка средата на покритието на медиалните туберкули на
първите молари и предната точка - средата на покритието на резците.
5. МР - мандибуларна равнина - тангентата на долния ръб на долна челюст от т. Ме до най-
ниската дистална част на тялото.
II. Вертикални линии
NPog - лицева линия
S-Gn - ос Y - тази линия има средна дължина 115, 5 мм и служи за оценка на посоката на растежа
NA
NВ -
SGo- задна лицева височина
NMe - предна лицева височина

Цефалометричните показатели могат да бъдат ъглови и линейни. Ъгловите показатели и

съотношенията между линейните показатели се повлияват по - слабо от промените при увеличаването
на образа на ТРГ. При интерпретирането на графията стремежът ни е да се използват точки по-близо
до черепната база, които дават минимално отклонение при лицевия растеж /т. N, т. S, т. Ва/.
I. Показатели за оценка в сагитална посока
1. Съотношение на челюстните кости
<SNA - 82 - определя положението на горна челюст спрямо черепната основа.
<SNB - 80 - определя положението на долната челюст спрямо базата на черепа
<ANB -2-4 - показва съотношението между двете челюсти в сагитална посока.
По Tweed:
I скелетен клас - 0-4
II скелетен клас - над 4
III скелетен клас под 0 /отрицателен ъгъл/.

WITS и челюстна дисхармония - оценка на костните основи - Jacobson (1975)

-1мм (-3 до +1 мм) за мъже; 0 мм (±2 мм) за жени.
Зависи от наклона на оклузалната равнина.
≈ ANB и различни WITS - представя дисхармония между двете челюсти и между тях и базата на черепа

Съотношения между зъби и челюстни кости.

Долен резец - вътрешният ъгъл между оста на долния резец /i/ и МР - норма 90 ±5
Горен резец - ъгълът между оста на горния резец /Y/ и FH - норма 107 - 109
- ъгълът между оста на горния резец /Y/ с SN /базата на черепа/ - норма 102-105
Осите на зъбите се чертаят в средата на пулпната камера.

Инцизивен ъгъл
Молари - измерва се наклонът на първите постоянни молари спрямо оклузалните равнини /ОсР/. Спускат
се осите на I-те молари към ОсР. Осите се определят от средата на коронките и на междукореновото
пространство
- ъгъл α - медиалният ъгъл между оста на горен първи молар и ОсР - 90
- ъгъл β - медиалният ъгъл между оста на долен първи молар и ОсР средно 100

II. ОЦЕНКА ВЪВ ВЕРТИКАЛНА ПОСОКА:

Между тези 5 линии има ъглови съотношения за оценка във вертикална посока
1. Ъгъл между МР и SN - 32 - лицев ъгъл
2. Гъгл меду МР и FH - 23-28
3. Ъгъл между МР и SpP- 25
4. Ъгъл между SN и спП - 7
5. Ъгъл между ОcР и SN - 14-16
6. Ос Y /S-Gn/ сключва с равнината SN ъгъл от 66
7. S-Go /N-Me-65%/ по Yaraback
8. Индекс на Nahoum N-ANS/ ANS-Gn = 0,8мм

III. Оценка на мекотъканния профил

Е- line / по Ricketts/ върха на носа и мекотъканния погониум /Pog/
S - line / по Steiner/ - преминава през преминава през средата между върха и основата на носа и
мекотъканния погониум /Pog’/
s - линия - горна и долна устна опират в нея
Е - линия долната устна е с 1 мм по-близо от горната устна

ФРОНТАЛНА ТЕЛЕРЕНТГЕНОГРАФИЯ
В ортодонтията трансверзалните отклонения се регистрират много рядко с ФТГ. Анатомичните структури
на черепа се наслагват при ФТРГ. Затова е изключително трудно нейното разчертаване.
Но въпреки това тя ни дава точни резултати и категорични диагнози при разчертаването й, както и да
отдиференцираме трансверзалните отклонения на оклузията и лицевата асиметрия (ДД между
латерогнатия и девиация на долна челюст).
ОПТИМАЛНИ ТОЧКИ ПРИ ФТРГ
- AG - antegonion - най-вдлъбнатата точка на долночелюстния ръб при антигониалната вдлъбнатни
преди angulus mandibulae
- ANS - spina nasalis anterior
- Nc - основата на Cg
- Cg - Crista galli
- Co - Condylion - най - високата точка на ставната главичка
- Lo - latero-orbitale - пресечната точка между лателния орбитален контур и безименната линия
- NC - най-отдалечената точка от apertura piriformis
- MA - mastoidal - най-ниската точка на proccesus mastoideus
- MX - maxillare - най- вдлъбнатата точка от т. Ме /пресечната т на короноидния израстък и долния ръб
на зигоматичната кост/ до горния I - ви молар
- J - Jagolaris - пресечна точка на контура на tuber maxillae и crista zygomatico alveolaris /очертаване
на долния ръб на зигоматичната дъга/
- Go - върха на angulus mandibulae
- UM - най-изпъкналата латерална точка върху бук. Повърхност на първия максиларен постоянен молар.
- LM - най - изпъкналата латерална точка върху бук. Повърхност на първия мандибуларен
постоянен молар.

Средносагитални референтни линии /MSR?

1. По Ricketts -спуска се перпендикулярно от върха на septum nasi и основата на Cg към линията ZA-ZA
2. По Sassouni - от т Nc се спуска към линията, съединяваща точките Lo-Lo
FMP<4 има лека асиметрия FMP = 4-7 асиметрия е средна FMP>7 тежка асиметрия
Т. Ме е изместена на 5 мм от средносагиталната линия на лицевия скелет.
Т. Ме съвпада със симетралната на долна челюст.
Симетрична долна челюст. Ротация на долната челюст.
ЗАКЛЮЧЕНИЕ - ЗЧД са триизмерни отклонения от нормата. За да се проследят промените в трите
равнини и се постави точна и правилна диагноза, пациентите се нуждаят от интерпретиране на ПТРГ и
ФТРГ

15. ФУНКЦИОНАЛНИ МЕТОДИ НА ИЗСЛЕДВАНЕ, ПРИЛАГАНИ В ОРТОДОНТИЯТА.

I. Органите на орофациалния комплекс /ОФК/ се явяват компоненти звена на други общи системи.
Устната кухина е част от храносмилателната система, а носът и носните кухини - част от
дихателната. Всяка смутена функция на орофациалния комплекс има директно въздействие
върху протичането на обменните процеси, променяйки ги в една или друга посока.
Физиологичните процеси в ОФК се направляват, съгласуват и контролират от ЦНС, чиято дейност е
основа на единната функционална цялост и физиологично развитие на организма.
Отделно за устна кухина, като най-специфични за нея функции се явяват храносмилателната и
говорната. И двете са пряко свързани с други функции - говорната е пряко свързана с дихателната.
Дишането е първият признак на функциониране на системата.
Различните функции водят до определено въздействие върху растежа на костите в ЛЧО и пробива
на зъбите. Изхождайки от закона на Wolf, че постоянно въздействащата функция определя
структурното развитие на костите, се приема, че всички променени функции в зависимост от силата и
времето, в което действат, ще доведат и до промяна във формата и структурата на развитие на лицевия
скелет.
II. Храносмилателна функция. Тя включва:
1. Сучене - двигателна рефлекторна функция на базата на безусловния вроден рефлекс, в
което вземат участие дъвкателната мускулатура, езика и мимическите мускули.
Korkhaus описва две фази на сучене:
1. Детето обхваща гърдата с уста и прилепва плътно устните към нея.
2. Притискане на гърдата отзад-напред, при което става изливане на млякото.
Ритмичните пропулсивни движения на долната челюст водят до медиализирането й и коригиране на
втората ембрионална прогнатия, с която детето се ражда. Активира се m. pterygoideus lateralis, който се
залавя за шийката на ставната главичка на долната челюст, тъй като ставната главичка функционира
като епифизарен хрущял.
В устната кухина при сучене се създава отрицателно налягане /16% по- ниско от атмосферното/.
Тоталната сила на съкратените мускули при сучене е около 180 кг.
2. Гълтане - рефлексна двигателнa функция, която претърпява промени по време на развитие
на детето.
Сложно координиран рефлексен акт на придвижване на сдъвканата и пропита със слюнка храна от устата
до стомаха. Центърът на гълтането е в продълговатия мозък близо до центъра на дишането и
сърдечната дейност.
Според Graber при кърмачетата няма зъбни редици, които да влязат в контакт и да стабилизират
долната челюст по време на гълтане. Това стабилизиране се осъществява чрез пъхане на страничните
участъци на езика между алвеоларните гребени по време на преглъщане и чрез по-силни контракции на
мускулите на устните и бузите.
В периода на пробива на временните зъби поставянето на езика между зъбите е физиологична
необходимост. Това е т.нар инфантилно гълтане, което е нормално до 2,5 -3 годишна възраст.
До 3-3,5 годишна възраст се приема, че физиологичното инфантилно гълтане е в процес на
нормализиране и преминава в соматичен тип гълтане. След пробива на зъбите и влизането им в
контакт езикът се ограничава, като предната му част при преглъщане се опира в предната част на
небцето, а страничните му повърхности - в оралните повърхности на зъбите.
Нормалното гълтане се осъществява след добро оформяне на хапката. Мекото небце се издига и
затваря носната кухина. Ларинкса се придвижва нагоре към епиглотиса и последния го затваря плътно
като се освобождава само достъп до хранопровода. Езикът, опирайки се в предната част на небцето,
изтласква храната към фаринкса и от там тя попада в хранопровода.
За едно денонощие човек извършва около 2 500 преглъщания, което при неправилно положение на езика
дава възможност за възникване на ЗЧД. Неправилното гълтане е нервно-мускулен синдром -
съвкупност от нарушена функция на език, небце, устни, бузи, мимична мускулатура и шията. При
неправилно гълтане прави впечатление силното напрежение в лицевата и орбикулярната мускулатура.
Забелязва се типичната лицева гримаса. Децата с неправилно гълтане са с принудителна поза на
главата /леко издадена напред/. В момента на преглъщане се наблюдава движение на главата и врата,
наподобяваща птица.
Изследване на функцията:
1. Клинични методи
Стоматологът поставя пръстите си под ръба на долната челюст, за да се проследи контракцията на
подезичната мускулатура. Точно в този момент се отварят устните, за да се проследи съотношението на
зъбните редици и положението на езика - дали се пъха между фронталните или страничните зъби.
Палпаторен тест на Moyers - палците на двете ръце допират брадичката, а показалците са върху
коремчето на масетерите мускули. При команда преглътни и се усеща къде има контракция и движение
на мускулите и челюстта. При норма долната челюст се придвижва към горната, масетерът се
контрахира и няма контракция на менталния мускул.
Тест по Brudy и Reynolds - екартират се палеца и показалеца на двете ръце на стоматолога горната и
долната устна на пациента и при комапда пглътни проследяваме подпъхването на езика между
фронталните зъби.
2. Параклинички методи:
- Деглутографски метод / по В. Йорданов/ - динамична оценка на параметрите на гълтането при норма
и патология. Изработва се полипропиленова плака, която обхваща всички повърхности на горната и
долна челюст /зъби, алвеоларен гребен и небце/. Плаките се покриват с ниско топима восъчна маса,
която при функция от температурата в устата и от силата на възможните контакти се отстранява от
местете на натиск и се натрупва в зоните, където няма такъв, върху плаката се представят динамично
артикулационните взаимоотношения при гълтане чрез видими изображения - деглутограми.
Например: при ЗЧД от III клас /отворена захапка/ на деглутограмата в горната челюст се наблюдава
покритие със симдиорична форма. В долна челюст има активна натискова зона в лингвалната
повърхност на долните фронтални зъби. Във вестибулума има лек натиск на устните и бузите.
- Фотометричен метод / по В. Йорданов/ - фотографски метод за получаване на т.нар муарен ефект
/изображение на концентрични линии върху фотоснимка на пациент, свързващи топографски точки с
еднаква височина по подобие на географските карти/. Методът цели да сравни муарите при покой и
функция /гълтане/.
- Електромиография - чрез специални вакуумни електроди се прави количествена оценка на
участието на отделните мускули при гълтане.
- Кинорентгенография - показва обективно в движение целия процес на гълтане.
3. Дъвчене
В механичната обработка на храната се различават два цикъла:
А. Цикъл на отхапване - централна оклузия - устата се отваря и храната се намества между предните
зъби. Долните зъби се изнасят срещи горните /ръб срещу ръб/. Отвесно движение нагоре - ръбовете се
срещат и храната се срязва. Долните зъби се приплъзват по горните и храната окончателно се откъсва.
Б. Цикъл на стриване - зъбите се раздалечават и хапката се намества между тях. Долната челюст се
премества встрани и в работната страна застава туберкул срещу туберкул. Следва отвесно
движение, при което част от хапката остава вътре, другата - вестибуларно, а третата - в улея между
туберкулите. Приплъзване на туберкулите до централна оклузия.
Функционални методи на изследване
1. Дъвкателни проби:
- проба на Christensen /1923/ - определя дъвкателната ефективност. Пациентът дъвче определено
количество кокосов орех с 50 дъвкателни движения, след което го изплюва в подходящ съд. Частиците
се обработват. За дъвкателна ефективност при пациенти със ЗЧД се съди по процентното количество от
пробната хапка преминала през отворите на сито с определен размер на отворите.
- проба на Гелман /1932/ - проба за дъвкателна мощност. Отчита се времето от 50 сек, а не броя
на дъвкателните движения. Приема се, че 100% дъвкателна мощност има, ако за 50 сек се дъвчат 5
гр бадеми до частици по-малки от 2,4 мм.
- Рубинов - твърди, че може да се получи точна преценка за дъвкателната способност, ако се дъвче
800 мг орехова ядка до момента на възникване на гълтателния рефлекс.
2. Функционални графични методи
- мастикациография - метод за регистрация на дъвкателните движения на долната челюст с помощта
на апарат - мастикациограф.
- сирогнатография - метод за регистрация на движенията /в триизмерно пространство/ с помощта на
магнитно поле.
- миография - метод за изследване на функционалното състояние и съкращения на отделните
мускули при дъвчене. Ако регистрацията е само с датчици от механично естество, тогава графиките
се изобразяват чрез уред - миограф.
- миогнатометрия - метод за отчитане на функционално - динамичните промени на тонуса
на дъвкателните мускули. Датчиците биват механични и електропреобразуващи.
- електромиография - изследва се биоелектронния потенциал на дъвкателните мускули чрез
електроди, а отчитащото устройство е осцилограф. Електродите са два вида: надкожни /за регистрация
на единични и група мускули/ и иглени /за фокусирано измерване в отделни мускули/.
- електромиомастикациография - комбиниран метод. Обединява електро- мастикациографията и
електромиографията. Представлява синхронна регистрация на функцията при
изотоничните
/отваряне и затваряне/ и изометричните /натисковите/ мускулни съкращения.
- електротензометричен гнатодинамометричен метод за определяне на пародонталната
чувствителност и натоварване при ортодонтско лечение. Това е помощен метод за възстановяване
в ортодонтията.

III. Дихателна функция - нормално въздуха се вдишва през носа, преминава през
назофаринкса, трахеята, бронхите и изпълва белодробните алвеоли. Издишването се
извършва в обратна последователност. При дишането през носа свойствата на вдишвания въздух
се подобряват чрез пречистването, овлажняването и затоплянето му.
Дихателния и храносмилателния път се кръстосват във фарингеланата област. Това обуславя
възможността въздушната струя да бъде насочвана и през устната кухина. Тогава се осъществява т.нар
устно дишане, което има неблагоприятно влияние върху дихателните органи, намалява влагата на
устната лигавица, а сухотата е отключващ момент за редица стоматологични заболявания.
Дишането през устата трябва да се разглежда като компенсаторен механизъм, когато е затруднено
носовото дишане /синдром на респораторна обструкция - Ricketts 1958/. Много често в детска възраст
има обективни причини - трета сливица, девиация на носната преграда, хронични ринити, пречки в ГДП.
При устното дишане е недоразвита орбикулярната мускулатура, езикът не заема нормалното си
положение, а следва движението на долната челюст и така се създават условия за възникване на ЗЧД.
Функционалното диагностициране на дишането предполага два подхода:
1. Клинични функционални диагностични проби:
- поставя се фино памуче пред ноздрите на пациента и се следи дали се движи по време на дишане.
- използва се огледало, поставено пред ноздрите, което се запотява при дишане през носа;
- водна проба по Хорошилкина /1974/ детето напълва устата с течност и се стреми без да гълта, да
я задържи до 1 минута. Ако има променен тип на дишане, то или ще я глътне, или ще я изплюе за
това контролно време.

2. Параклинични методи:
- графичен метод с приложение на маска за дишане с два отдела с пиезодатчици за носното и
устното дишане и отчитащо устройство за графично изображение - осцилограф.
- спирометър - уред за определяне на жизнената вместимост на белите дробове при отпушен или
при запушен нос.

IV. Говорна функция

Тя е най-висша биологична форма на общуване между хората. Центърът на говорната зона е открит
от Broca 1861г. Той е определен като моторен център и се намира в третата челна извивка на
мозъка. По - късно Wernicke 1874 г. Определя горната слепоочна извивка като сензорен център.
Тази функция е свързана с две фази - образуване на звука и учленяване на звуковете:
1. Образуване на звука - въздухът от белите дробове преминава през ларинкса с повишено налягане.
Гласовите връзки са опънати, когато налягането на въздуха е достатъчно, той преодолява
съпротивлението на гласните връзки - последните започват да трептят, пропускат въздуха на интервали
и се получават звукови вълни. Озвучената въздушна струя преминава през ларинкса, фаринкса,
носната и устната кухина. Този път се нарича гласов канал.
Характеристика на звука се определя от сила, тембър и височина:
- силата е правопропорционална на налягането на звука;
- височината - правопропорционална на дължината на гласовия канал и обратно пропорционална
на дебелината на гласните връзки.
- тембърът се определя от анатомичните и физиологични особености на устната и носна кухина.
2. Учленяване на звука.
Значение има формата на твърдото небце, разположението на зъбите и активните движения на
устни, език и бузи.
Гласните звукове се образуват като въздушната струя излиза съвсем безпрепятствено. Съгласните се
получават при определени контакти между устни, език, небце и зъби, при което се създават
препятствия и съпротивления за излизащата въздушна струя. Едни от съгласните се образуват с
помощта на устните - М,Пл други от устни и зъби - В,Ф; трети между езика и небце - Х,К, Г; между език и
зъби - Р, Т.
Клинично изследване на говора:
Уточняваме положението на езика при произнасянето на думи с предните лингво- палатални съгласни -
Д, Т и долните лингво - дентални съгласни -С и З. Наблюдаваме за съскане, гълтане, шушкане или т.нар
дислалии.
Параклинични методи
- фонография - на милиметрова хартия се изобразяват преобразуваните в графична форма
(фонограми) звуци.
- сонография - сонографиите разлагат произнасяните звуци на съставните фрагменти. Получава
се графика на визуалния спектър, т.нар видима реч.
Директна динамична палатография - плака от 3 мм на небцето покрита с нискотопим восък. Пациентът
чете на глас текст половин час. Грамата има зони свободни от восъчно покритие / динамични контакти/ и
места на натрупване на восък /липсва контакт на езика с небцето/ наречени фонетично неутрални зони.
През 1977 Георгиев реализира киноретгеново проучване за говора.

16. ТЕРМИНОЛОГИЯ НА ЗЧД. ПОНЯТИЕТО “НОРМА” В ОРТОДОНТИЯТА.

КЛАСИФИКАЦИЯ НА ЕНГЛ.
Нормални оклузални съотношения:
1. Видове норма в ортодонтията:
- норма - ортогнатна оклузия, която осигурява оптимално функциониране на зъбно- челюстната
система. Водещи са морфологичните признаци (хармонични пропорционални съотношения между
различните части на тялото)/
- средна норма - използват се средностатистически данни, с които се сравнява съзъбието на
пациента. Натрупват се данни чрез метрични изследвания; извеждат се средни стойности за даден
параметър.
- средна индивидуална норма - отчита се взаимозависимостта между пропорциите на лицевия скелет
и зъбно-челюстната система, като се вземат под внимание възрастта и пола на пациента.
- цялостна норма - лицевият скелет трябва да се разглежда в единство с отчетените расови, семейни
и индивидуални особености. Широко понятие. Постигане на пълно съответствие между функционален,
естетичен и морфологичен оптимум, което е пълна химера.
- оптимална индивидуална норма - състоянието, към което трябва да се стремим в процеса на
ортодонтското лечение. Съотношенията се съотнасят към конкретния пациент. Това е състояние
на морфологично естетично и функционално равновесие в зъбно-челюстната система.

2. Нормални оклузални съотношения в постоянно съзъбие

В трансверзална посока: във фронталната област (средните линии на горна и долна челюст
съвпадат) в страничен участък (вестибуларните туберкули на долните странични зъби оклудират с
централната фисура на горните странични зъби)
В сагитална посока - преден участък (ВП на долните фронтални зъби оклудират с ПП на горните) в
страничен участък ( всеки горен страничен зъб оклудира с едноименния и задностоящ зъб, с
изключение на долния централен резец и горните трети молари).
Вертикално - горните фронтални зъби покриват с ⅓ от клиничната корона на долните фронтални зъби.
Постоянно съзъбие
При норма всички зъби са разположени един до друг, като се допират с контактните си точки. Горната
челюст има формата на полуелипса, а долната на парабола. При нормална захапка зъбите на горната
челюст сa с лек вестибуларен наклон, а зъбите на долната челюст с изключение на резците са наклонени
лингвално. Липсват ротации на зъбите. Има контактпункт между зъбите в зъбната редица. Има изразена
крива на Шпее, чиято дълбочина е 1,5 -2,00 мм. Ставната главичка се намира в най-ниската зона на
ставната ямка. Мимическата мускулатура няма контракции.
Морфологична норма:
Andrews дефинира 6 ключа на ортогнатна оклузия за постоянното съзъбие:
1. Моларни взаимоотношения.
2. Медиодистален наклон на зъбите.
3. Лабиолингвален наклон на зъбите.
4. Липса на ротации на зъбите.
5. Наличие на контакт между зъбите в зъбната редица.
6. Изразена крива на Шпее.

Функционална норма - за отделните функции се установяват чрез клинични и параклинични

измервания и тестове: дишане (през носа); гълтане (соматично); говор.

Временно съзъбие
Временното съзъбие се оформя в периода от 6-ия до 3-ия месец след раждането на детето, като: първите
резци пробиват от 6-8 месеца; вторите резци от 8-12 месеца; третите зъби - 16 - 20 месеца; първи
временен кътник 12-16 месеца; втори временен кътник 20-30 месец. Брой - 20; липсва групата на
премоларите.
Временните зъби са по-малки в сравнение с постоянните, с къси клинични коронки и ниско разположен
екватор. Това затруднява прилагането на ретенционни елементи /куки/ и използването на подекваторното
пространство. Има абразия на зъбните коронки в резултат на отговор на физиологичната резорбция на
корените. Осите на зъбите са почти отвесни спрямо базалната кост. Ротацията и инклинацията на
аксиалните оси на зъбите са отклонение от нормата. Млечното съзъбие е напълно функционално годно.
Зъбите от долната челюст пробиват нормално преди горните.
Преждевременен пробив - преди 4-ия месец; късен пробив - след 12-ия. Зъбен толеранс в пробива
до 1 година.
Завършване на кореновото изграждане до 1-2 години след коренова резорбция 2,5-3г.
Наблюдават се два периода на растеж и развитие - сформиране на съзъбието до 2,5 - 3 г и
стабилно временно съзъбие от 3г до 6 годишна възраст.
Зъбните дъги са с формата на полуокръжност. Ширината на дъгата е по-голяма от дължината и. Зъбните
дъги във временно съзъбие нямат крива на Шпее.
Baume и D. Naumann разделят временното съзъбие на две групи:
- временно съзъбие без междузъбни пространства
- временно съзъбие с множество треми и диастеми.
В горна челюст между вторите и третите временни зъби. В долна челюст между третите и четвъртите
зъби (маймунски треми).
Оклузия:
Сагитално: фронтални зъби (ПП на горните временни резци оклудират с вестибуларните долни);
странични зъби (горните трети временни зъби оклудират с третия и четвъртия от долната челюст)
Линията, която минава по средата на клиничната коронка на горния временен канин, продължава точно
между третия и четвъртия долен временен зъб. При наличие на маймунска трема в долната челюст
линията на горния канин минава по дисталната повърхност на долния трети временен зъб. Дисталната
повърхност на вторите временни молари оформят три вида стъпала: медиално, равно включване и
дистално стъпало.
Трансверзално - във временно съзъбие в областта на фронталните зъби се наблюдава съвпадение на
медианните линии. В страничния участък вестибуларните туберкули на долните странични зъби
оклудират с фисурите на антагонистите.
Вертикално - норма от ръбцова захапка до ⅓ покритие на клиничните коронки.
NB! Дълбоката захапка не е отклонение във временно съзъбие.
Временното съзъбие осигурява нормална дъвкателна функция. При временно съзъбие няма сагитален
растеж. Има слаб трансверзален растеж /1,5 мм/ в областта на млечните молари.
Функционална норма
Оформянето и развитието на функциите /сучене, гълтане, дъвчене, говор, дишане и мимика/ стартира с
началото на оформянето и развитието на съзъбието. Функциите претърпяват развитие: сучене в
дъвчене (след 1г); инфантилно в соматично гълтане (след 2 г); издаване на звуци в смислен говор със
всички характеристики на звукообразуването; дишане през ГДП; рефлексни движения в мимическа
функция с целенасочен характер /смях, гняв и тн/ регургация /повръщане/ като рефлекторна /понякога
животоспасяваща/ функция.
Развитието на функциите е в пряка връзка с морфологичната нoрма за временно съзъбие. Пример -
говорът при деца със ЗЧО е отклонение в нормата за звукообразуване и произнасяне
NB! Нормална функция може да се осъществява в нормална морфологична структура и обратно.

Смесено съзъбие
Периода, през който сменят млечните с постоянните зъби - 6-14-та година. Характеризира се с
наличието на млечни и сменящите ги постоянни зъби. Постоянните зъби по положение трябва да се
вписват като допирателни с вестибуларните си повърхности към геометрично конструирани
дъги.
Полуелипса за горната челюст парабола за долната челюст.
Време на пробив -
първи молари и централни резци 6 г;
странични резци на 7 г;
първи премолари на 8 г;
кучешки зъби на 9г;
втори премолари на 10
г; втори молари на 12 г;

Особености на пробива: зъбите от долната челюст пробиват нормално преди горните. Симетричност
при пробива. В точно определени срокове: ранен пробив преди 1 година; късен - след 2 години; зъбен
толеранс в пробива до 1,5 година. Завършване на кореновото изграждане е до 3-4 г след пробива на
постоянния зъб. Групата на моларите пробива на свободно място в дъгата.
Наблюдават се два етапа на развитие: I период от 6-9 години; II период от 9 -12 години.
I период - първа фаза 6,5 до 7 - пробива на 6-те зъби и смяна на временните резци. В долната челюст
постоянните странични резци се намират непосредствено зад централните и могат да пробият лингвално
от своите предшественици. При съзъбие с треми вторите постоянни долни резци пробиват веднага на
мястото на предшествениците си. Възможно е букалното изместване на кучешките зъби, които с растежа
си стимулират разширението на зъбната дъга. Сумата от МДД на горните постоянни резци е 5,5 мм
/до 6,5 мм/ по - голяма от тази на горните временни резци.
Сумата от МДД на долните постоянни резци е с около 3,8 мм /до 4,5 мм/ по-голяма от тази на
временните.
Как се осигурява място?
1. От физиологичното нарастване.
2. Наличието на диастеми и треми
3. От вестибуларния пробив на постоянните зъби - увеличава се дължината и периметъра на
зъбната дъга.
Най - голям трансверзален растеж има при пробива на постоянните резци и най-вече на
централните резци. Траснверзалният растеж не е достатъчен при пробива на постоянните резци, за да
се подредят. Това се компенсира със значителни сагитални промени на зъбната дъга и челюстите. Още
във временно съзъбие зад V-те зъби се образуват т.нар моларни полета. Те се дължат на натрупване
/апозиция/ на кост в туберите. При съзъбия без треми се очакват отклонения.
II фаза 7,5 - 9 години - растежът е малък, свързан с оформянето на зъбните корени.

II период - смяна на временните молари и канини:

I фаза - 9-10,5 г. при пробива на премоларите няма активен растеж.
II фаза 10,5-12 г - активен растеж на зъбните дъги, свързан с формирането на корените на премоларите и
пробива на кучешките зъби.
Интерканиновото разстояние се увеличава с 2,6-2,7 мм. Трансверзалният растеж при кучешките
зъби може да достигне до 4 мм.
В долна челюст - най напред пробива канина, а след това първия премолар, за да пробие
постоянният 3-ти зъб е необходимо сагитален и трансверзален растеж т,е да се създаде едно ново
пространство за него.
Канинът пробива в долна челюст за сметка на:
1. Маймунски треми.
2. Разлика в размерите на временните молари и постоянните премолари
3. Зародишът на постоянния кучешки зъб е разположен вестибуларно.
В горна челюст - първо пробива първият премолар, а след това кучешкият зъб, а понякога пробиват
почти едновременно.
Канинът в горна челюст пробива за сметка на:
1. Диастеми и треми - плъзгат се над вторите постоянни резци, като ги медиализират или вземат
част от пространствения излишък.
2. Разлика в размерите на временните първи молари и постоянните първи премолари
3. Растежа на горната челюст.
Активен е растежът на зъбните дъги и оформянето на корените на кучешките зъби и премоларите /10,5
-12 годишна възраст/. Смяната на зъбите в страничния участък се осъществява благодарение на т.нар
опорна зона, която обхваща трети, четвърти и пети временен зъб.
ОКЛУЗИЯ В СМЕСЕНО СЪЗЪБИЕ
Параметрите на смесеното съзъбие са заложени в нормата на оклузалните съотношения още във
временното.
Сагитална посока - фронтален участък (ВП на долните фронтални оклудира с ПП на горните);
страничен (оклузалните линии се спускат през средата на клиничната коронка на временния горен
канин, а в долна челюст тази линия при норма трябва да преминава между временния канин и първия
временен молар. При наличие на маймунска трема оклузалната линия минава по дисталния край на
временния канин).
По време на пробива си първите молари нормално се плъзгат по дискалните повърхности на вторите
временни зъби. При медиално стъпало - първите постоянни молари влизат в нормални оклузални
съотношения.
Равно сключване - това се саморегулира и се очаква нормализиране на съотношението: в горна челюст
сумата от МДД на временните молари е с 1,5 мм по- голяма от тази на постоянните премолари. В дола
челюст тази разлика между временните и постоянните е 2,5 мм.
Има разлика в МДД между горните и долните постоянни премолари като последните са с по-малък МДД
от горните. Освен разликата в МДД на временни и постоянни зъби долните 6-ти медиализират малко
повече и от факта, че долната челюст расте по-късно, но повече от горната 1-1,.5 мм. Поради това
долният първи молар се медиализира с около 2,2 мм, а горния - с 1,2 мм което води до създаване на
норма при шестите зъби (медиално стъпало).
Трансверзална посока - фронтален (средните линии на двете челюсти съвпадат); страничен
(норма руберкулно-фисурно сключване).
Вертикална посока - норма покритие ⅓-½ клинична коронка.
Физиологичното повдигане на захапката започва още във временно съзъбие с пробива на първите
временни молари - I физиологично повдигане.
II физиологично повдигане - с пробива на 6-те зъби.
III физиологично повдигане - с пробива на постоянните канини
IV физиологично повдигане - с пробива на 7-те зъби.
Кривата на Шпее започва оформянето си с пробива на 6-те зъби и завършва с пробива на премоларите.
При норма средната дълбочина на кривата е около 1,5 мм.

17. ПЪРВИЧНА ПРОФИЛАКТИКА НА ЗЧД В ЖЕНСКА КОНСУЛТАЦИЯ. ПРОФИЛАКТИКА

НА ДЕЦА ДО 1 г.
Профилактика или превенция - това е медицински термин, който описва комплекс от дейност
предприемани с цел да се избегне появата, развитието и разпространението на заболявания сред хората.
Профилактиката на ЗЧД е социален проблем (¼ от населението са деца, ½ от децата имат нужда от
лечение или профилактика). Профилактиката на ЗЧД е част от профилактиката на стоматологичните
заболявания.
Предимства на профилактичната дейност пред лечебната са:
- провежда се по - лесно
- не изисква скъп и висококвалифициран труд и материали
- по - краткотрайна е - не изисква дългосрочна ангажираност на деца, родители и лечители
- избягват се рисковете и страничните ефекти, съпровождащи лечението

Първостепенна задача на задравеопазването трябва да бъде предпазването от заболявания, а не

лечението им!

ПЪРВИЧНА ПРОФИЛАКТИКА - провежда се преди да са се появили ЗЧДА.

ЦЕЛ: да не се допуснат или да се отстранят причините, които водят до ЗЧДА.

ВТОРИЧНА ПРОФИЛАКТИКА: провежда се при начални форми на ЗЧДА.

ЦЕЛ: да отстрани причините за ЗЧД като се очаква саморегулация / в ранна възраст/ или да не се
допусне усложнения на появилите се ЗЧД.

ТРЕТИЧНА ПРОФИЛАКТИКА - провежда се при развила се ЗЧДА и се фокусира върху редуцирането на

последиците от нея.
ЦЕЛ: да отстрани или поне да забави появата на усложнения, дължащи се на ЗЧД. Тук принадлежат
повечето медицински интервенции.

Профилактика:
Какво: първична/ вторична
Кога: още от раждането на детето
Кой: общопрактикуващия лекар по дентална медицина

Профилактика в периода на бременността. Женска консултация:

До 3 месец
Дейност Изпълнител

Здравна просветна дейност за факторите, водещи Общопрактикуващия лекар по ДМ

до ембриопатии, цепки.

Насочване към медико- генетични консултации Специализирани медицински центрове за медико -

при данни за наследствени деформации. генетични аномалии.

Идеално зъбно здраве на майката. Санация на Общопрактикуващ лекар по дентална медицина

зъби и пародонт /gingivitis gravidarum/

2ри - 3ти триместър

Дейности Изпълнител

Здравно - просветна дейност за последиците от Лекар по дентална медицина

ЗЧДА /беседи - разговор, листовки/

Поведение след раждане на първите фактори, Педиатър

спиращи развитието на ЛЧО - къс френулум, Лекар по дентална медицина
изкуствено хранене, цепки

Профилактика в кърмаческа възраст /до 1 г/ детска консултация

Първи стоматологичен преглед на детето до 3 месеца

Дейности Изпълнител

Вторична профилактика на
установените фактори, спиращи
развитието на ЛЧО
- преждевременно пробил зъб
- къс френулум на езика
- смущения в ТМС
- цепки
- ДМ - изпиляване със стерилно камъче или
изваждане само ако пречи на кърменето
- хирург - френулотомия
- хирург
- специализирани центрове за системен контрол и леч

Информация за правилно хранене на Педиатър

детето

Естествено хранене: кърмене

Предимства:
- състав на кърмата - укрепва имунната система
- начин на приемане на млякото - осигурява развитие и медиализиране на ДЧ. Профилактира се
развитието на дистална захапка (ДЧ е 5 -6 мм дистално стояща спрямо ГЧ); стимулира се пробива
на зъбите (функционално дразнене на венеца).
- млякото постъпва стерилно - профилактират се ГДП от развитие на хронични възпалителни
процеси (полипи, аденоидни вегетации и др); профилактика на устното дишане.
Изкуствено хранене на кърмачето
Целта е да наподобява естественото хранене по: състав, продължителност 20 минути; начин на
приемане на млякото ( положението на тялото /полулегнало/; детето активно да изтегля млякото от
биберона; детето да се стимулира да суче през цялото време).

Видове биберони
1. Биберон за хранене:
ИЗИСКВАНИЯ:
- да е съобразен с формата и големината на небцето за съответната възраст
- да не е дълъг и твърд, за да не пречи на гълтането
- отворите - брой /до 3/, по горната повърхност /за ослюняване/, големина и форма на отворите.
Най - използвани са: NUK (проф. Балтерс - различни големини, за различни храни), Chicco (3 размера
за преждевременно родени, нормално родени и за кашава храна с предпазни клапи за излизане на
въздуха навън от храната), Avent.
2. Биберони залъгалка (до 1,5 год) и оформители (след 1,5 год)
NB! Премахване на бибероните за хранене 1г. На бибероните залъгалки до 1,5 г- 2 г
Условия за отстраняване на биберони за хранене:
- детето да е спокойно и здраво
- в началото през деня, по - късно се отстранява и през нощта
- да се увеличи вниманието към детето
Роля на бибероните залъгалки:
- профилактика на вредния навик - смучене на пръст или други предмети и последващите от тях ЗЧД
/отворена захапка, дистална захапка, протрузия, компресия и др./
- условия за правилния растеж и развитие на челюстите и небцето.
Смученето на биберон залъгалка винаги е по безопасно пред смученето на пръст!

18. ПЪРВИЧНА И ВТОРИЧНА ПРОФИЛАКТИКА НА ЗЧД В ПРЕДУЧИЛИЩНА ВЪЗРАСТ /3-6 г./.

Профилактика в периода на оформяне на временното съзъбие /до 3 г/ Яслена възраст
Втори преглед на детето около 1- 1,5 г

Дейности Изпълнител

Контрол на пробива на млечните зъби От денталния лекар

Закъснял пробив 6 м след нормален срок Масажи с гумени играчки

Контрол на вредни навици /10%/ От денталния лекар

- смучене на пръст, устни, предмети Детегледачки в яслите, родители
- неправилно дишане Специалисти УНГ
- гълтане Ортодонт

Контрол върху правилно хранене на детето / Педиатър

захранване с лъжичка/

Захранване на детето:
- преминаване от течна към кашава храна (с лъжичка да се подава, а не да се излива в устата) към
6 месеца
- да пие от чаша
- преминаване към преходни храни (естествени по - твърди, не пасирани храни - нарязани на парчета)
- към 10 - 12 месец
- контрол за задържане на храна под езика
ЦЕЛ: Да се предотврати запазване на инфантилното гълтане.

Трети преглед на детето - след оформяне на временно съзъбие - 2,5 - 3 г

Дейности Изпълнител

Контрол върху оформяне на съзъбието От дентален лекар - първична профилактика

- отклонения в зъбите - травми,
преждевременна загуба
- отклонения в зъбните дъги - наличие
на физиологични треми, струпване Ортодонт - вторична профилактика
- отклонения в оклузията/ временни, постоянни/

Контрол за вредни навици /3%/ От денталния лекар

- смучене на пръст, устни, предмети Детегледачки в градини, родители
- неправилно дишане Специалист УНГ
- запазване на инфантилно гълтане Ортодонт

Първична профилактика на някои заболявания

- ендокринни (хипофиза,
щитовидна, паращитовидна, Ендокринолог
рахит - зародиши на постоянните резци и молари,
зъбни дъги, небце) Ортодонт, дентален лекар
- кариес и заболявания на ТЗТ
/флуорна профилактика Детски лекар по дентална медицина

Профилактика на ЗЧД във временно съзъбие /3-6 г/ Предучилищна възраст.

Най - благоприятен период за профилактика на ЗЧД
- оформено временно съзъбие
- възможност за контакт и съдействие от детето
- очаква се саморегулация на вече налични ЗЧД при отстраняване на факторите
- може да се постигне ортопедичен ефект при лечение на оклузалните нарушения
- разширен е кръга на наблюдение на детето от повече лица / колектив от деца, персонал в детски
заведения, медицинска сестра, родители/ и е увеличена възможността за откриване на
етиологичните фактори и ЗЧД
ЦЕЛ: Първичната профилактика - установяване и отстраняване на етиологичните фактори.
Вторична профилактика - правилно определяне на тежестта и нуждата от лечение на установените ЗЧД.

Установяване, отстраняване и контрол на основни етиологични фактори в предучилищна възраст

/3- 6 г/

Дейности Изпълнител методи и средства

I. Контрол на вредни навици Родител, персонал в детски, ДМ, ортодот

1. Смучене на пръст

- кърмаческа възраст Достатъчно по продължителност кърмене;

повишаване на вниманието към детето, биберон
залъгалка
- след 1 г. Ръкавички от груб вълнен плат; лакове Digitex,
 Domesol
- 2,5 - 3 г
Сугестиране
- след 3 г Леки успокоителни; профилактични апарати
2. Стоене и спане с отворена уста Дд между затруднено носово дишане и
вреден
3. Неправилно гълтане навик; профилактични апарати /Бленда по Краус,
трейнери/
/запазено инфантилно/ Клиничен тест, профилактични апарати/ тренери,
4. Смучене или подпъхване на език миогимнастика. Психотерапия /сугестия/
5. Неправилен говор Профилактични апарати/бариери за езика, тренри/
Слухов метод за оценка на з,с ц, р; комплекс
миофункционални говорни упражнения

II. Профилактика на хипотонията на Дентален лекар, ортодонт

мускулатурата в ЛЧО
- m. orbicularis oris Клиничен оглед, миогимнастика, трейнери
- ММДЧ Оценка, миогимнастика, трейнер

III. Профилактика на неправилното Спане с висока възглавница/дистална/

положение на глава по време на сън Спане с ниска / медиална/

IV. Кариозни увреждания и преждевременна Вторична профилактика на усложненията

загуба на временни зъби чрез методи и средства на детската
NB!всяка загуба на зъб с изключение на ортопедия
резците между 5 - 5,5 год е преждевременна

V. Неправилна абразия на временни резци и Подходящо селективно изпиляване в

канини/ първична на кръстосана захапка, областта на блокажите / само за случаи, в
медиална и латерогнатия/ които се очаква нормализиране/

VI. Неправилно заловени или къси Тест с издърпване на горна устна/

фенуломи дължина/; линия на залавното място

Вторична профилактика /лечение/ на установени ЗЧД във временно съзъбие

1. Кръстосана захапка във фронта и в страни
2. Медиална захапка
3. Девиация на долна челюст
4. Тежка дистална захапка, при която миогимнастиката не помага
5. Тежка дълбока захапка с ретрузия на горен фронт
6. Скелетна отворена захапка
7. Хипо -, хиперодонтия, анодонтия

19. ПЪРВИЧНА И ВТОРИЧНА ПРОФИЛАКТИКА НА ЗЧД В УЧИЛИЩНА ВЪЗРАСТ /6-12 г./.

Профилактика на ЗЧД в периода на смесено съзъбие /6 - 12 г/ училищна възраст

Дейности Изпълнител методи и средства

Системен контрол върху смяната на временните Общопрактикуващ ДМ

зъби и пробива на постоянните

Профилактика на ТЗТ Флуорна, силанизация

Саниране на смесено съзъбие Терапевтини средства

 Оценка, обучение, контрол на устната хигиена Беседи, филми, листовки

Отстраняване на причините за установените ЗЧД Трудно вече са утвърдени ЗЧД и не търпят

- вредни навици самокорекция
- недоразвитие на мускулатурата в ЛЧО Профилактични апарати (многофункц)
- персистирали зъби - неправилна резорбция, Миогимнастика+лечение
хиподонтия, ретинирани, липса на място, Екстракции и оценка на нужда от създаване на
анкилоза място
- преждевременна загуба на временни зъби
- неправилна форма и залавно място Местопазители в ранно смесено
на френулуми френулотомия

Установяване на всички ЗЧД- отделни зъби, зъбни Общопрактикуващ ДМ

дъги, оклузия
Определяне на тежестта на ЗЧД и нуждата им от
лечение
- временни отклонения Изчаква се самокорекция
- тежки и много тежки ЗЧД Лечение със снемаема техника
Насочва към специализирано ортодонтско
лечение

NB Изчакване до пълна смяна на всички постоянни зъби - порочна практика!!!

Не изискват лечение
Временни отклонения - имат тенденция за самокорекция ако не с засегнали функциите
1. Диастема до 3 мм - самокорекция след пробив на страничните зъби
2. Ротирани и наклонени дистално странични горни резци с достатъчно място
3. Лингвален пробив на долни резци и липса на място до 2 мм с нормално покритие (езика
и трансверзалният растеж подпомагат самокоригирането)
4. Ниско заловен френулум на горна устна
5. Туберкулно сключване на медиалните туберкули на първи горни и долни молари
6. Дълбоко покритие в ранно смесено съзъбие (самокорекция след трето физиологично повдигане)
Стадий на грозното патенце

Лечение на леки ЗЧД - I Клас

1. Преждевременно екстрахиран временен или ранна загуба на постоянен зъб, без загуба на място
- местопазители /снемаеми, неснемаеми/
2. Диастема над 3 мм и дивергиращи оси, без други отклонения - снемаема техника
3. Леко струпване във фронта / до три зъба/ - снемаема техника
4. Дистална оклузия ½ премоларна ширина, без трансверзални проблеми - миогимнастика
или миофункционални апарати
5. Персистирали временни зъби при започнал пробив на постоянните - да се екстрахира веднага!
NB! Да не се екстрахират временни канини с цел подреждане на долни резци без съгласуван
с ортодонта план за сериина екстракция.

Лечение на тежки и много тежки ЗДЧ

Изпращане за лечение от ортодонт:
1. Всички ЗЧД смущения на оклузията в трите равнини.
2. Смущения в отделните зъбни дъги / протрузия, ретрузия, компресии / за да не се изпусне времето
на стабилни временни странични зъби
3. Хиперодонтии, хиподонтии, ретинирани, анкилозирани зъби - решение за лечебния план от ортодонт
4. При откриване на ранни признаци за зъбно-челюстно несъответствие
- резорбция на 2 временни зъба от 1 постоянен
- преждевременна загуба на временен пети при пробива на шести зъб
- V-L пробив или ретенция на постоянни странични зъби
- дистално наклоняване на централни резци и затваряне на място на странични резци

Профилактика на ЗЧД в периода на смесено съзъбие /6 - 12/ Училищна възраст

Дейности Изпълнител методи и средства

Съдейства при провеждане на ортодонтско Общопрактикуващ ДМ

лечение:
- контрол на устна хигиена и хигиена
на апарата
- отстраняване на причини за неносене
на апарата
- мотивация, ремотивация на детето
за носене на апарата и контрол
- подпомагане и поощряване на носене
Багрила за плака
Травматизиране от: телени елементи/
без да ги активира; от пластмасовата
част / изпиляване, заглаждане/
Разговори, малки стимули с предмети и
похвали
Педагози чрез авторитетното си влияние

20. МИОТЕРАПИЯ В ОРТОДОНТИЯТА.

Функция = Форма
Функциите (дишане, гълтане, говор, дъвчене), изпълнявани от мускулите в ЛЧО определят формата и
размера на челюстите, позицията на зъбите.
Нормална функция <-> Нормална форма
Парафункция <-> Анормална форма
Променен мускулен тонус, повишена или намалена мускулна активност, нарушен миофункционален
баланс.

МИОГИМНАСТИКА - комплекс от продължителни, системни упражнения за недоразвити или неправилно

функциониращи мускули или мускулни групи.
ЦЕЛ - да нормализира морфологията и функцията на мускулите и възстанови миодинамичното
равновесие.

Rogers 1917 г. - първият ортодонт, който описва миогимнастиката като метод за профилактика и
лечение на неправилния или патологичен мускулен модел в ЛЧО. Той разработва серия от различни
упражнения, систематизира ги и дава основни правила за тяхното приложение.

Форми на приложение
Като профилактичен метод - преди появата на ЗЧД за отстраняване на етиологичния фактор
(дисфункция) - миогимнастика
Като лечебен метод - при наличие на ЗЧД, съчетана с нарушена функция
- самостоятелно - в ранна детска възраст
- придружаващо ортодонтско лечение с апарати.
Миотерапия = миофункционална терапия = лечебна гимнастика
Като помощно средство - в ретенционния период за стабилизиране на резултата и недопускане на
рецидив.

Индикации за приложение
1. ПО ВЪЗРАСТ - долна граница - оформено временно съзъбие (4 години) - осъзнатост на детето;
горна граница - смесено съзъбие (7-9 год) - като самостоятелен метод на лечение
2. ПО АНОМАЛИИ:
ОТВОРЕНА ЗАХАПКА
- мускули затварячи /m. temporalis, m. masseter, m. pterygoideus medialis/ - хипотонус
- към мускулите на езика - много често има неправилна функция на езика при гълтане или говор
с поставянето му между зъбите
- m. orbicularis oris - хипотоничен

ДИСТАЛНА ЗАХАПКА и клас II 2

- m. pterygoideus lateralis - медиализира и измества встрани долна челюст. Много често е недоразвит.
- m. orbicularis oris - хипотония (NB! Контраиндикация в случай на дистална и дълбока захапка с
ретрузия на горен фронт)
- мускули на езика - когато протрузията се дължи на неправилно гълтане.
NB! Упражненията на ММДЧ да се провеждат по - дълго време в сравнение с тези за m. orbicularis oris.

МЕДИАЛНА ЗАХАПКА
- задните снопчета на m. temporalis, които дистализират долната челюст са в хипотонус.
3. ПО МУСКУЛНИ ГРУПИ:
M. ORBICULARIS ORIS
Клинична оценка за хипотония или недоразвитие - прави се чрез оценка на морфологични признаци
(дължина на горна устна, покритие на горните резци от устната в състояние на физиологичен покой,
наличие на контакт между устните в състояние на покой) Норма- за временни резци - покритие от ⅔ до ½
; за постоянни - покритие ⅔
Показания за стимулиране:
- при откриване > ½ клинична корона на временни резци или част от гингивата
- при откриване ½ от постоянните резци и нужда от ретрузия;
- упражненията за m. orbicularis oris подсилват ефекта от упражненията за ММДЧ.

МУСКУЛИ МЕДИАЛИЗИРАЩИ ДОЛНАТА ЧЕЛЮСТ (ММДЧ)

Клинична оценка за хипотония - прави се чрез оценка на оклузалните съотношения в областта на
канини и първи постоянни молари.
Норма: съвпадение на оклузалните линии
Показания за стимулиране:
- при двустранна дистална захапка от ⅓ до ½ премоларна ширина и наличие на overjet.
Противопоказания: при блокиране на медиалното преместване на ДЧ (компреси на ГЧ, дълбока
захапка с ретрузия на ГФЗ)

МУСКУЛИ НА ЕЗИКА
Клинична оценка
- неправилен говор - слухов метод (чрез тест на Георгиев) за изговаряне на шептящи съгласни
и установяване на дислалии.
- неправилно гълтане - оглед за т.н лицева гримаса, езично - устен печат и принудителна поза на главата
- палпиране контракцията на m. masseter и m. mentalis чрез поставяне на палеца върху брадичката
и показалец върху ъгъла на челюстта по време на гълтане.
- смучене на езика - екартират се устните ъгли и се следи за поставяне на език между зъбите при покой.
Показания за миогимнастика
При неправилна форма, положение, тонус или функция на езика - смучене, неправилно гълтане,
неправилен говор, след хирургично лечение на къс лингвален френулум
NB! Упражненията за позициониране на езика са най - трудни за изпълнение и затова да се прилагат
след 5 годишна възраст.

Условия за успех:
1. Комуникативност на детето
2. Здраво, спокойно, търпеливо дете.
3. При леко изразени морфологични и функционални смущения.
4. Гимнастиката да е преди хранене и да се избягват ранните или късни часове.
5. Упражненията да са лесни, прости, но детето да осъзнава значимостта им.
6. Контрол на качеството на изпълнение - от родител, ортодонт.

Изисквания към мускулните упражнения:

1. Да се извършват с максимална амплитуда на разтягане на мускула.
2. Мускулните съкращения да не са с голяма интензивност.
3. Бавни, равномерни съкращения.
4. След съкращенията да има пауза = съкращението.
5. Повтаряне до чувство на умора.
6. Постепенно покачване на броя на упражненията.
7. Достатъчна продължителност на избрания метод.

Противопоказания за миогимнастика (терапия)

1. Недисциплинирани пациенти.
2. Пациенти с психически увреждания
3. Немотивирани родители.
4. При възможност за самокорекция на ЗЧД.

Подготовка на пациента за миогимнастика

1. Анамнеза.
2. Пълен ортодонтски статус.
3. Клинична оценка на миофункционалните нарушения.
4. Премахване на всички етиологични фактори за ЗЧД: хронични възпаления на ГДП, вредни навици.
5. При миотерапия на тежки ЗЧД - предварителна ортодонтска подготовка (тежка отворена
захапка, дистална захапка, компресия).

Методи за провеждане на миогимнастика за корекция функцията на мускулни групи

УПРАЖНЕНИЯ ЗА M. ORBICULARIS ORIS
Положителен ефект от повишен тонус на мускула има три степени:
/+/ - подобрение на покритието на резците от устната;
/++/ - неокончателно нормализиране (покритие между ⅔ и ½ КК);
/+++/ - окончателно нормализиране
Упражнения без присобобления 3х10 минути на ден
- свирене с уста /Хорошилкина/
- детето пълни устата с въздух и го изтласква чрез притискане на надутите бузи с длани без да
отваря устните
- детето разтяга устните ъгли леко, чрез малките си пръсти и в същото време се стреми да ги събере
/Rogers/ - стимулиране трансверзалната част на мускула.
- опъване на устната докато покрие съответните фронтални зъби и задържане 10 секунди /Barrette/ -
стимулиране вертикалната част на мускула.
Упражнения с приспособления - многократно през деня до умора
ЦЕЛ: да стимулира вертикалната част на m. orbicularis oris.
- с междуустен метален диск /Friel/ - диаметър 30 мм и дебелина 2 мм /или такава монета
Гешева/. Задържа се диска само с устните си в хоризонтално положение до умора (30 сек - 2 мин)
- с пластмасов диск с полулунна извика /Мутафчиев/ диаметър 40 -50 мм и отвори за закачане на конец
с тежести, постепенно нарастващи / до 20 гр/ през месец. Дискът се държи с устни в хоризонтално
положение /1-ят месец без тежести/ до поява на първите признаци на умора: “увисване” на диска или
повдигане на главата.
- с памучни ролки в областта на преходната гънка от двете страни на френулума на горна устна
/Хорошилкина/
- с активатори от тел /Dass, Генев/ - двата края на спиралообразно огъната тел са подходящо
оформени за стискане с устни.
- с полиетиленов активатор /Мутафчиев, Декова/ - предимството му е, че различният размер на
хоризонталните рамена позволяват прилагането на подходящи сили върху орбикуларната
мускулатура.
- с две копчета свързани със здрав конец /Хорошилкина/. Детето стиска едното копче само с устни,
като тегли другият край на конеца с копчето само или с родител като игра.

УПРАЖНЕНИЯ ЗА МУСКУЛИТЕ ЗАТВАРЯЧИ НА ДЧ

Упражнения без приспособления (многократно през деня до умора)
(по Rogers)
- притискат се долните зъби към горните в положение на централна оклузия със затворени устни.
Детето контролира само контракциите, като с пръсти в областта на ъгъла на ДЧ след промяната в
обема и положението на m. masseter.
- детето натиска ДЧ надолу чрез два пръста поставени върху долните резци и едновременно се стреми
да затвори устата.
- използването на твърди храни и напитки
Упражнения с присобления (многократно през деня до умора последователно от лява и дясна
страна)
- може да се стискат краищата на щипка за пране с поставени метални удължения (Chenet) или покрити
с гума (Гешева).
- захапването на молив или цилиндрична пръчка - гумена или покрита с гума.

МУСКУЛИ ММДЧ
Положителен ефект от миогимнастика на ММДЧ се отчита клинично в три степени:
/+/ - подобрение на оклузалните сагитални съотношения
/++/ - неокончателно нормализиране (при блокажи)
/+++/ - окончателно нормализиране.
Упражнения без присобления 3х 1- 10 минути/ден
(Rogers)
1. Етап - ДЧ се плъзга напред, до преминаване на долните резци пред горните. Задържа се в това
положение 10 сек, следва почивка 10 сек. Детето е изправено с рамене и ръце обърнати назад, а
дланите
навън. При силна протрузия на ГФЗ долната челюст се придвижва напред, но само до допир на долните
резци с палатиналните повърхности на горните.
2. Етап - след като детето свикне с първи етап, се увеличава времето на задържане на долната челюст
в предно положение
(модификация на Мутафчиев)
1. Етап - същият / шри голям overjet захапване до ръбцова оклузия)
2. Етап - главата се наклонява назад до максимум така се натоварва допълнително ММДЧ и отново
се медиализира ДЧ за 10 сек.

Въздействие върху ММДЧ е възможно и чрез подбор на подходяща по височина възглавница.

При НИСКА възглавница ДЧ се дистализира / подходящо за прогения/
При ВИСОКА възглавница ДЧ се медиализира / подходящо за дистална захапка/.

МУСКУЛИ ДИСТАЛИЗИРАЩИ ДОЛНАТА ЧЕЛЮСТ

Многократно през деня от 2- 8 мин
(Каламаров)
- захапване на долната устна от горната
- прехвърляне на горните резци пред долните и притискане
- с език се докосва задната област на небцето и се преглъща

УПРАЖНЕНИЯ ЗА МУСКУЛИ НА ЕЗИКА

Упражнения без припособления
Коригиране на неправилната позиция, тонус и подвижност на езика.
- с език се облизва горна и долна устна
- с език се докосва последователно левия и десния ъгъл на устата.
- с език се опипват вестибуларните и лингвални страни на зъбите
- с език се докосва многократно, последователно лява и дясна буза
Миофункционален говорен комплекс от 6 вида упражнения: за регулиране на дишане, гълтане и
говор (Декова). Всяко упражнение х 1 седмица.
I упражнение - за правилно гълтане. Езика се поставя зад горни зъби на небцето и със затворена уста се
преглъща слюнката 3х10-12 упражнениея/ ден
II упражнение - за постигане правилно положение по време на говор
- предно положение на езика - звуците “Л” и “Т” - думи лен, тен,лед, тел
- средно положение - звук “ч” - думи чин, чифт, чехъл, бъчва
- задно положение - звук ‘к’, “г” - кон, миг , гост 10х10 минути / ден
III упражнение - върха на езика се допира до предната част на небцето. Отваряне и затваряне на
устата без отлепване на езика. 10х10 минути на ден. Притиска се бонбон към предната част на небцето
и да се преглъща слюнката до стопяването му.
IV упражнение - за правилно дишане. Дишане със затворена уста 1 х 20 минути на ден. Дихателно -
говорни упражнения - вдишва и изпуска въздуха през устата като произнася “а” и “о” или издишва
през носа като произнася “м” и “н” / 3 пъти на ден/
V упражнение - цъкане и щракане с езика като конче
VI упражнение - шумно сърбане на вода от чаша

Упражнения насочващи мускулното съкращение за въздействие върху отделен зъб или група
зъби.

УПРАЖНЕНИЕ ЗА ИЗВЕЖДАНЕ ОТ КРЪСТОСАНА ЗАХАПКА НА ЕДИНИЧНИ ЗЪБИ

Упражнения без присобления 2- 8 минути
Индицирано е при наличие на място и се прилага, когато пациентът може да постави долните зъби зад
горния зъб в кръстосана захапка и го притиска вестибуларно.
Упражнения с присобления
С дървен шпатул от меко дърво / може да се използва шпатул от сладолед/ - детето притиска зъби и
така се въздейства на зъба в кръстосана захапка. Края на шпатула оформен по медио-дисталния
диаметър на резеца в кръстосана захапка се поставя по продължение на палатиналната му повърхност.
Другият край опира по вестибуларната страна на максимален брой долни резци и се притиска от тях.
Така мускулните сили се концентрира във фронта и премества вестибуларно горния зъб.

21. КЛАСИФИКАЦИЯ НА ОРТОДОНТСКИТЕ АПАРАТИ.

Ортодонтските апарати могат да се класифицират според различни критерии: предназначение, позиция в
устната кухина, вид на използваните сили, начин на задържане и др.

1. Според предназначението си разглеждаме апаратите като:

а/ лечебни
- механично действащи - използват механични сили
Апарат на Енгл и допълнителни модификации; пластинка по Шварц; пластинка по Кофен
- функционално действащи - преразпределят действието на мускулните сили в ЛЧО и
използват растежните процеси
Преразпределящи силата на дъвкателната мускулатура - капа на Шварц
Нормализиращи и възстановяващи миодинамичното равновесие - апарат на Балтерс, активатор на
Кламт, функционален регулатор на Френкел,
- комбинирани - използват механични и функционално действащи елементи
Моноблок на Андерсен-Хойпл

б/ профилактични
- пасивни - с помощта на механична преграда спират повторението на вредните навици
Вестибуларна бленда по Крауз; полувестибуларна бленда по Крауз; бариерна пластинка за езика
по Крауз; вестибуларна пластинка по Кьорбитц
- активни - доминантно рефлекторни - създават нов рефелекс, който потиска вредния навик
- местопазители - запазват мястото на преждевременно загубени зъби

в/ ретенционни апарати
- снемаеми
- неснемаеми
- лечебниапарати, приспособени и използвани като ретенционни

2. Според положението в устната кухина апаратите са:

а/ едночелюстни - апарати, осъществяващи действието си в една от двете челюсти
б/ двучелюстни - апарати, действащи едновременно и в двете челюсти (повечето функционални
апарати)
в/ едночелюстни с междучелюстно действие - това са едночелюстни апарати, които поставени в
една от челюстите, могат да коригират оклузални съотношения
г/ апрати, разположени в устния вестибулум (някои профилактични апарати)

3. Според положението на опората апаратите се разделят на:

- интраорални - опората е в устната кухина
- екстраорални - опората на апарата е извън устната
кухина Подбрадник, маска на

4. Според начина на фиксиране апаратите биват:

а/ снемаеми
- прикрепени - апаратите се задържат в устата с ретенционни куки и могат да се свалят от пациента
- свободни - апаратите нямат ретенционни елементи (повечето функционални апарати)
б/ неснемаеми - не могат да се свалят от пациента по време на лечение (многоключалкова система,
апарати за бързо разширение и др.)

Според посочените критерии, когато класифицираме един ортодонтски апарат, ние трябва да го
охарактеризираме спрямо всеки един от тези критерии.

22. СИЛИ ПРИЛАГАНИ В ОРТОДОНТИЯТА. ОСНОВНИ ПРИНЦИПИ НА БИОМЕХАНИКАТА.

Въведение
Лечението на неправилно разположени зъби, неправилните по форма и големина зъбни редици и
междучелюстни съотношения се осъществява от прилагането на сили управлявани от специалиста
ортодонт. Успехът на ортодонтското лечение в голяма степен зависи от познаването на силите и
измененията на тъканите под тяхното въздействие.

Биомеханика - част от биофизиката, която разглежда въздействието на силите върху тъканите и

промените, които предизвикват в тях.

Теория на силите
1858 Thomes установява, че е необходима постоянно действаща неголяма сила, при което се създават
два противоположни процеса - резорбция и апозиция.
1890 Wolkhoff създава закони за промяна на костите под действието на сили;
1911 Oppenheim основоположник на теорията за тъканните промени /в
пародонта/ 1914 Reisman доказва необходимостта от приложение на слаби сили.
1928 Schwarz установява големината на безопасната сила 20-26 g/ sm2
1938 Kalvelis установява, че тъканните изменения под действие на силите са биологични процеси,
протичащи нормално само при добро кръвоснабдяване и инервация.

Сила - всяка причина, която извежда дадено тяло от състояние на покой или от равномерно
праволинейно движение.

Видове сили:
1. Естесвени: източници са мускулите и растежните процеси
2. Изкуствени: източници са елементите на ортодонтските механични апарати, активирани
от ортодонта
Промени под действие на ортодонтските сили - НИВА:
Зъби -> пародонт
Челюсти - алвеоларна кост; горна челюст и долна челюст; небен шев;
Меки тъкани; ТМС
Фактори, определящи промените в тъканите под действие на силата
Характеристика на силата
Вид на костта
- кортикалис - по - трудно преместване, с по - голяма сила;
- спонгиоза - по - лесно, с по малка сила.
Възраст на индивида - определя структурата на костта. По - млада кост - по - фибрилерна структура -
по - малко резорбтивни процеси. По - зряла кост - по - минерализирана структура по - податлива на
резорбция.
Характеристика на силата - вид на силата; големина; посока; време на действие (продължителност),
място на приложение
Вид на силата - функционална /от мускулатурата или растежа/; механична /от външен източник/
Големина на силата - според Schwarz:
- слаба 5 -20 гр/ кв см
- средна 26 гр/ см 2 биологична сила
- голяма 60-180 гр/ см2
- много голяма 200-300 гр/ см2
Големината се избира според: обекта на въздействие /зъб, челюст, небцов шев/; вид на въздействия
/преместване на зъби, ротация, екстурзия, интрузия/
Оптимална големина на силата при видовете зъбни премествания.
Зъбно преместване Сила гр/ см2

Наклонено преместване 30 - 60

Корпусно преместване 60 - 120

Ротация 30 - 60

Екстурзия 30 - 60

Интрузия 10 - 20

Посока на силата - в хоризонтална посока (корпусно или наклонено преместване);

- във вертикална посока (набиване или изтегляне)
NB! Честа смяна на посоката - неблагоприятни промени в тъканите.

Време на действие:
- продължително действие /еластичните дъги/. Най - благоприятни за преместване на зъби са
слабите непрекъснати сили - 24h/ ден.
- прекъснато действие /винт, гумени лигатури/
- интермитираща сила /функционални апарати, нормални функции/ - действат на импулси; действат
като дразнители, стимулират кръвообращението; възможност за възстановяване на притиснатите
тъкани. NB! За да се предизвика преместване на зъба силата трябва да действа поне 6 часа на ден.

Място на приложение на силата - през центъра на съпротивление или извън центъра на

съпротивление.

Ортодонска биомеханика
Център на резистентност /Cr/ - фиксирана точка на зъба, в която ако се приложи сила, той се премества
корпусно (короната и корена се изместват на еднакво разстояние и в еднаква посока).
- еднокоренов зъб - намира се между ⅓ и ½ по дългата ос на зъба апикално на алвеоларния гребен.
- многокоренов зъб - намира се в би - или трифуркацията на многокореновите зъби.
Център на резистентност при променен пародонт - загуба на алвеоларна кост води до апикално
изместване на Cr.
Място на центъра на резистентност /Cr/ на зъб зависи от: вида на зъба, дължината и формиране на
корена; височината на алвеоларната кост.

Сила през Cr - корпусно преместване на зъба

Ортодонтската сила се прилага най - често на различна височина по коронката на зъба т.е. действа
отдалечено от Cr.
Сила извън Cr - наклонено преместване на зъба - M= Fxd
По - далеч от Cr - по - голямо наклоняване.

Механизъм на ортодонтско преместване на зъби

Под действие на продължителна слаба сила върху зъба:
- периодонталния лигамент се реорганизира;
- алвеоларната кост се ремоделира
- зъбът се премества
Преместването на зъб е свързано с хистологични промени в заобикалящите го тъкани:
- пародонт - зъбодържащия апарат
Периодонтален лигамент - високо колагенова структура от фибри, клетки, тъканна течност, отговорни за
ремоделирането на костта.

Хистологични аспекти на зъбното преместване

Промени в периодонциума
Зона на теглене /разтягане на ПДЛ, вазодилатация/
Зона на натиск /притискане на ПДЛ, вазоконстрикция/
Промени в алвеоларната кост
Зона на теглене - настъпва апозиция /+/
Зона на натиск - настъпва резорбция /-/

Кой осъществява преместването - недиференцираните клетки на ПДЛ, мигрирали от кръвоносните

съдове в зоните на натиск и теглене, които се диференцират в остеокласти (резорбция) и остеобласти
(апозиция). Резорбцията е процес на атрофия в костта. Апозицията е процес на костообразуване.
Зъбът се придвижва към страната на резорбцията. 1мм/ месец при F<26 гр/ см2.
Р е по - бърз процес от А (Р започва на 12 час, А на 24 час). А=Р

Степени на тъканни промени

Слаби сили и малък натиск - осигуряват уравновесени процеси на резорбция и апозиция.
Средно голяма сила - нарушава се кръвообращението на пародонта, смърт на клетки, протичат процеси
на хиелинизация / стерилна некроза/
Голяма сила - нарушава се кръвообращението на широка площ от периодонциума - резорбция на
кореновата повърхност;
Много големи сили - уврежда се алвеоларната кост и кореновата повърхност - анкилоза.

Разпределение на зони с апозиция и резорбция при видовете премествания на зъби

Хоризонтална посока - медиално и дистално; вестибуларно и лингвално;
Вертикална посока - набиване и изтегляне
Ротация
Медиално и дистално хоризонтално преместване:
Корпусно - наличие на една зона Р и една зона А
Наклонено:
- две зони на Р с противоположни посоки
- две зони на А противоположни на зоните с Р
- една неутрална зона
Вестибуларно хоризонтално преместване
Коспусно - една зона Р и една зона А
Наклонено - две зони на Р и две зони на А
Компенсаторна апозиция по външната повърхност на вестибуларния кортикалис.

Вертикална посока
Набиване - Резорбция в областта около апекса на корена - на върха на алвеоларния гребен
Изтегляне - апозиция в областта около кореновия връх; по стените на алвеолата около зъбната шийка и
на върха на алвеоларния гребен.
NB! Набиването или изтеглянето често е под наклон.

Ротация
Необходими са двойка сили, които се прилагат едновременно от букално и лингвално на зъба. Четири
зони: две на апозиция и две на резорбция.

23. ПРОФИЛАКТИЧНИ АПАРАТИ.

Профилактичните апарати дават възможност за отстраняване на вредните навици, които във временно и
смесено съзъбие оказват решаваща роля за формирането на ЗДЧ. Прилагат се в периода на стабилно
временно и смесено съзъбие.

I. Пасивни профилактични апарати - потискат затвърдения вече условен рефлекс чрез

механични прегради и прекъсват рефлекторната дъга. Не създават нов рефлекс.
1. Вестибуларна бленда по Краус - използва се за отстраняване на вредния навик да се диша
през устата без да е налице морфологична причина.
Граници: блендата се разполага във вестибулума между алвеоларните гребени и бузите до
преходната гънка и до последните налични зъби.
Изработване: зъбите и алвеоларния гребен се изолират с восък с дебелина една восъчна плака на 4-5
мм от гингивалния ръб, за да не опира блендата в тях.
- изработва се в работна оклузия в състояние на физиологичен покой
- моделите се включват в оклудатор
- преди изработването на апарата върху моделите се очертават границите на блендата с химичен молив
- изработва се от бързополимеризираща пластмаса.
Дебелината на апарата в средата трябва да е в размер на две плаки восък, а към преходната
гънка - около една плака восък.
На вестибуларната бленда се правят три отвора, като през 3-4 седмици последователно се затварят с
пластмаса. Така постепенно се отстранява дишането през устата.

2. Вестибуларна пластинка по Кьорбитц - разликата от блендата по Краус е, че този

профилактичен апарат може да има и лечебно действие или да служи като миотренер при
миогимнастика. Граници: те са значително редуцирани и не достигат преходната гънка и
моларните зъби. Пластинката на Кьорбитц трябва да опира в зъбните корони на фронталните зъби.
От хром - никелова стомана тел с дебелина 0,9 мм се огъва ᘯ - образен пръстен. Диаметърът му трябва
да бъде около 1-1,5 мм, а ретенционните му краища да са вълнообразни. Поставя се точно в средата на
апарата, на мястото, което отговаря на устната цепка.

3. Бариерната пластинка за език по Краус - представлява небцова пластинка, в предната част на

която се спуска бариера за езика, за да пречи на езика да премине между зъбите.
Действие - основният принцип на действие е потискането на създаден и затвърден рефлекс чрез
механична преграда. По този начин се прекъсва рефлекторната дъга.

Телени бариери за езика - изработва се от тел 0,8-0,9 мм дебелина.

Бариерата може да бъде само в областта на фронталните зъби или да обхваща и страничните зъби.
Отстои от лингвалната повърхност на горните фронтални зъби на 1,5 - 2 мм, а от лингвалната повърхност
на долните - 3-4 мм. Височината и достига в областта на инцизивите до 8-12 мм, а в областта на канина и
първите премолари до 4-6 мм.
Не трябва да опира към пода на устната кухина.
За изработването са необходими отпечатъци от горна и долна челюст. С помощта на прави клещи се
правят няколко свързани помежду си U - образни извивки с различна височина и разстояние между всяка
гънка от около 2-3 мм, така, че да се получи формата на решетка.
За изработване се използва централна оклузия при отворена захапка и протрузия.
При дълбока и дистална захапка - работна /конструкционна/ захапка.

Бариера за езика от пластмаса - изработване - очертават се границите на небцовата пластинка; нагрява

се половин плака розов восък до пластифициране и се притиска към небцето. Восъкът се изразява по
очертаните граници. Бариерата се изработва от восъчна плака с ширина 1 см и се огъва с формата на
полукръг. Така оформена бариерата се залепва по моделиране от восък небце на 1 см от лингвалните
повърхности на фронталните зъби и на дължина достига до премоларите. Бариерата се оформя с наклон
от 45 отворена към езика. В централна оклузия бариерата отстои на 3-4 мм от лингвалната повърхност на
долните фронтални зъби, а височината и е 8-12 мм при кучешките зъби и при премоларите 4-6 мм.

II. Активни доминантно -рефлекторни апарати

Принципи на действие - създават нов безусловен рефлекс, който потиска условния рефлекс /вредните
навици/.
Изработва се в централна оклузия и се включват в оклудатор. Представлява апарат с базова
пластмасова част и активно- действащо приспособление във фронта.
Признат е българският патент на Боянов - Декова.
Основната цел е да се премахне за кратко време повторението на вредния навик чрез убождане на
пръста или устната.
Пластмасовата база е разположена вестибуларно на долната челюст. Има и лингвални пелоти. Двете
части са свързани с тел 0,8 мм зад последните долни зъби. Изработването на базовата част става по
начините описани до сега за блендите.
Пружиниращата част се фиксира във фронталната част на апарата.
Рефлекторно - действащото устройство се състои от пружинки от тел 0,6 мм/2 броя/ фиксирани
вертикално във фронталната част на вестибуларната пластинка и в хоризонталната пластинка. Тя е от
пластмаса с дебелина до 2 мм с три-четири броя отвори за телчетата, дълга в зависимост от
разстоянието между канините. Тази пластинка се изрязва и от плексигласова плочка, нагрява се
внимателно на спиртна лампа и се оформя по зъбната дъга. На двата и края от долната страна се
правят отвори, в които се поставят пружинките и се фиксират с бързополимеризираща пластмаса.
Заострени телчета /бодилчета/ - изработват се от тел 0,8 мм минаващи през отворите. Телчетата се
фиксират в базовата пластмаса и дължината им е в зависимост от случая.
Пружиниращата част на апарата отстои от долните фронтални зъби. На височина хоризонталната
пластинка достига на 1-2 мм под режещите ръбове на долните фронтални зъби. Ако има ретрузия на
долните зъби, тя достига до режещите ръбове на горните фронтални зъби. Върховете на шипчетата при
спокойно положение не се показват от отворите. Ако детето си смуче пръста /устната/, под натиска му
хоризонталната пластинка с пружинките слиза надолу, шипчетата се показват от отворите и убождат
пръста. Така болката става доминантно рефлекторен фактор.
Подобна пластинка може да се изработи и в горна челюст.
Състои се от: небцова плака, пружинираща част, заострени телчена, ретенционни куки, вестибуларна
дъга.
Изработва се в централна оклузия при неутрална захапка и в работна оклузия при дълбока и при
дистална захапка. Моделите се включват в оклудатор: ретенционни куки (еднораменни); пружинки
(изработват се от стоманена тел с дебелина 0,4 мм, която се огъва около тел с дебелина 3-4 мм.
Техниката на изработването е същата както при рефлекторния апарат за долна челюст.
Заострени телчета - изработват се от тел 0,5 мм като единият край се изработва ретенционна, а
другият се заостря. Пружинките се фиксират встрани от средната линия в предната част на небцето с
разстояние между тях 5-6 мм, а заострените телчета се фиксират в центъра на пружинките.

МЕСТОПАЗИТЕЛИ
Използват се рентгенографии.
Първи критерий - дебелината на костното покритие над непробилия постоянен зъб - ако надвишава 1
мм се поставя местопазител.
Втори критерий - формирането на корена на постоянния зъб. Ако е по - малко от ½ т.е. коренът е по -
малък от клиничната коронка, се поставя местопазител.
Трети критерий - големината на мястото за изгубения временен зъб. Ако мястото е намалено в
сравнение с големината на зъба от срещуположната страна, се поставя местопазител.

Изисквания към местопазителите:

1. Да запазват мястото на преждевременно извадените зъби.
2. Да не пречат на развитието на алвеоларните гребени и челюсти.
3. Да възстановяват функцията и естетиката.
При преждевременна загуба на млечни зъби е необходимо да се запази място за пробив на постоянните
зъби.
1. Неснемаеми местопазители
а/ местопазител с пръстен и телена конструкция - в повечето случаи се използва фабричен пръстен и
към него се припоява телена конструкция, изработена от тел 0,9 - 1,0 мм. Тази конструкция има
компенсаторни извивки във вестибуло-лингвална посока и да е огъната по формата и апроксималната
повърхност на предностоящия зъб. Отстои от алвеоларния гребен на 1-2 мм. Към дисталната
повърхност на предностоящия зъб и ширината му да бъде такава, че да не пречи на пробива на зъбите.
б/ местопазител с два пръстена на двата срещуположни зъба и хоризонтален бюгел припоен
неподвижно за двата пръстена.

2. Снемаеми местопазители
а/ при загуба на два или повече зъби едностранно или двустранно се използва протеза -
местопазител.
Запазват мястото на липсващите зъби в сагитална и вертикална посока. Подобряват дъвкателната
функция и естетиката. Да не блокират трансверзалното развитие на зъбните дъги, алвеоларните гребени
и челюстите. Системна подмяна до пробива на постоянните зъби между 4 и 5, 5 г. След тази възраст
през 1 година.
Изисквания при изработването й:
Пластмасата да достига до средата на алвеоларния гребен, без да го обхваща вестибуларно.
Да се използват куки, които обхващат междузъбното пространство или еднораменни куки.
За по - добра дъвкателна ефективност може да се сложат изкуствени зъби в областта на дефекта.
б/ при загуба на зъби във фронталния участък на горна челюст.
На работния горен модел трябва да е отпечатано точно:
- анатомичното място на липсващите зъби
- оралните повърхности на останалите зъби;
- вестибуларното пространство и небцето
Снемаемите протези се сменят през 6-8 месеца до пробива на постоянните резци.
На работния модел на долната челюст трябва да са налице всички зъби - антагонисти. Моделите се
включват в оклудатор. Моделират се и се опаковат както частичните протези.
Граници на плаката: в областта на премоларите палатинално плаката върви под екватора, а в областта
на моларите - до екватора. Дисталната граница на протезата завършва зад 6-те зъби с неголяма
дъгообразна извивка.
При детските протези е задължително зъбите във фронталния участък да бъдат наредени така, че
горните изкуствени резци да покриват долните естествени по такъв начин, че да се задържат от
придвижване нагоре и напред под натиска на езика.

в/ местопазител тип Кемени

Състои се от: зъби, зъбноалвеоларни куки; съединителна част.
Обхваща малък участък в областта на липсващите зъби от двете страни, но не цялата челюст. Небцето и
противоположната половина на челюстта остават свободни.
Двата модела на горна и долна челюст се поставят в централна оклузия и се фиксират в оклудатор. Най
- важната част на местопазителя са зъбно-алвеоларните куки. Определят се зъбите, които ще ги
носят. Не се избират съседните на липсващите, а вторите или даже третите зъби след тях. Това
осигурява еластичността на куките от пластмаса.
Във временно съзъбие поради недобре изразени зъбни шийки за носители на зъбно - алвеоларните куки
се избират зъбите с ретенционен алвеоларен гребен.
Долната външва граница на местопазителя минава във вестибулума по границата между подвижна и
неподвижна лигавица. Тя е леко закръглена в двата края.
Откъм лингвално долната страна на местопазителя е приблизително също толкова дълга и на същата
височина. Горните вътрешни граници са по - извити, отстоят около 2-3 мм от гингивалния ръб и следват
неговата форма. В областта на зъбите, които носят зъбно-алвеоларните куки, границите са полулунно
отворени към дъвкателните повърхности и минават през средата на клиничните коронки на опорните
зъби. Страничните граници са вертикални.
Съвременни профилактични апарати
Вредните навици при децата водят до неправилен лицев растеж и от там до ЗЧД.
Infant trainer - характеристики
- отвор за въздух;
- свободен край за езика - за правилно гълтане;
- бариери за езика - против смучене на палец и подпъхване на езика между зъбите
- лента за закрепяне на апарата към копче за дрехата.
 24. АПАРАТ НА ЕНГЛ.
Целта на създадения от него неснемаем механично действащ апарат е той да бъде универсален за
лечението на ЗЧД. За първи път е публикуван през 1886.
Неснемаем механично действащ ортодотски апарат с универсално действие Е - дъга (1900 г)
А. Състои се от:
1. Пръстени за първия постоянен молар
Те са универсални, отворени лингвално (палатинално) и свързани с винт, чрез който се адаптират към
зъби с различна големина. Вестибуларно върху пръстените на равнището на папилите са припоени
хоризонтални канюли, в които влиза “Е-дъгата” - вестибуларната дъга.
Условия, на които трябва да отговаря пръстенът (за разлика от ортопедичната корона).
1. Изработва се върху неизпилени зъби.
2. Широчината в шийките да е равна на екватора на зъба.
3. При ажустиране отстои от венеца на 1 мм.
4. Отворена в дъвкателната повърхност.
5. По - тесен в дъвкателната повърхност, за да се предотврати неговото потъване.
6. Изработват се от меки гилзи с дебелина 0,3 мм.
7. Носи канюла.
Изисквания към пръстените:
Моларите се сепарират преди поставянето на пръстените върху тях:
- С копринен конец
- Метална лигатура - месингова тел с дебелина 0,4 -0,6 мм
- Гумен сепаратор
2. Вестибуларна дъга
“Е - дъгата” (универсална) на апарата на Енгл в двата си края завършва с нарези (резба), които чрез
съответно монтиране на гайки, стоящи пред и зад канюлата на пръстена, дават възможност за
удължаване или скъсяване на дъгата.
Вестибуларната дъга акумулира мускулната сила на ортодонта и чрез лигатурите я пренася върху
зъбите. Апаратът предизвиква силни прекъснати сили. Изработват се от хром-никелова стомана с
дебелина 1,2 мм-1,4 мм.
Експанзионна дъга - увеличава размера на зъбната дъга. Изработва се от тел 0,8 мм-1,00 м с U -
образна извивка пред канюлите на пръстените.
Условия, на които трябва да отговаря:
1. Еластичност.
2. Неръждаемост
3. Биологична поносимост.
4. Кръгло сечение.
Вестибуларната дъга се огъва по два начина:
а/ за вестибуларно преместване на фронталните зъби при ретрузия или сгъстен фронт вестибуларната
дъга се огъва по зъбната дъга. Пред канюлите на пръстените от двете страни симетрично се огъват
малки U - образни извивки.
С тази извивка се осигурява:
- необходимото отстояние на дъгата от вестибуларната повърхност на фронталните зъби
- с помощта на U-образната извивка се определя височината на хоризонталното рамо на дъгата.
- спира движението на дъгата в канюлите.
б/ при симетрично стеснение разширението се осъществява, като вестибуларната дъга се огъва в
страничния участък така, че да отстои от вестибуларните повърхности на страничните зъби. Използва се
тел с дебелина 0,8 -1 мм.
в/ за ретрудиране на фронталните зъби (ретрудираща дъга) при протрузия дъгата се огъва по
формата на зъбната дъга плътно и свободно се плъзга в канюлите. Намалява размера на зъбната дъга.
Използва се тел с дебелина 0,8 -1 мм.
В областта на кучешките зъби се припояват кукички, сочещи медиално. С помощта на гумени пръстени
(ластици), които се поставят кукичките до задния край на дъгата зад канюлите, се осъществява
цялостното преместване назад на дъгата.

3. Лигатури
- Служат за пренасяне силата на дъгата върху зъбите
- Метални - единични и двойни въртящи се.
Условия, на които трябва да отговарят:
1. Да бъдат меки.
2. Неръждаеми.
3. Биологично поносими.
4. С кръгло сечение с дебелина 0,25 до 0,4 мм.
При припояване на канюлите се спазват следните условия:
1. Да бъдат вестибуларно разположени.
2. Да са височината на папилите.
3. Припоени хоризонтално
4. Предният им край да достига до средата на медио- вестибуларния туберкул на 6ия зъб.
Огъване на вестибуларната дъга - условия, на които да отговаря:
- Да е вестибуларно
- На височината на папилите;
- Абсолютно пасивна

АПАРАТ НА ANGLE

С апарата на Енгел е възможно въздействие за промени и в съотношението между двете челюсти с

помощта на междучелюстни ластици.
Действие:
- коригиране положението на отделните зъби
- разширяване на зъбната дъга
- удължаване (протрудиране) на зъбните дъги
- скъсяване (ретрудиране) на зъбните дъги
- коригиране съотношението на зъбните дъги.
1. Предимства на апарата на Енгл - универсалност и апарата е фиксиран.
2. Недостатъци: използват се големи груби сили; наклоняване на зъбите; трудно се поддържа
устната хигиена; лигатурите увреждат пародонта на зъбите, не действат върху корените.

МОДИФИКАЦИИ НА АПАРАТА НА ANGLE

PIN AND TUBE система - за контрол на ротациите -1910 г.
За да преодолее наклоняването на зъбите, Angle поставя пръстени и на другите зъби и използва
вертикална канюла (tube), в която влиза припоен за дъгата щифт (pin).
Активирането изисква репозициониране на индивидуалните щифтове, което отнема много време.

RIBBON ARCH система - контрол в две направления 1916

Angle модифицира канюлите на всеки зъб. Поставя върху пръстените вертикално позициониран
четвъртит жлеб (slot) зад канюлата. В слота поставя тънка “Панделковидна дъга” (ribbon arch) от 10х20
златна тел, която се задържа с помощта на щифтовете.
Апаратът има лош контрол върху кореновата позиция.

Апарат на П. Бег
Поставят се ортодонтски пръстени на всички зъби, които трябва да бъдат преместени, както и на шестите
зъби. Пръстените са изработени фабрично от неръждаема стомана. Допълнителни към тях се припояват
ключалки за корпусно придвижване в медио- дистална посока, в които се поставя вестибуларната дъга.
Дъгата е много тънка и еластична. Изработена е от неръждаема стомана с кръгло сечение (0,4 мм).
Огъват се много вертикални, хоризонтални или друг вид извивки. Бет използва аустенитова стомана.

25. ОБЩА ХАРАКТЕРИСТИКА НА МУЛТИБРЕКЕТНАТА СИСТЕМА – ПРИНЦИПИ И ЕТАПИ

НА ЛЕЧЕНИЕ. ОСНОВНИ ПОНЯТИЯ НА БИОМЕХАНИКАТА.
Edgwise система
През 1928 Енгл предлага тази техника, която позволява триизмерен зъб. В началото действащата дъга
се фиксира в брекети припоени към коронки за всички зъби. Слотът се ориентира от вертикално в
хоризонтално положение. Енгл поставя четвъртита дъга, която влиза в хоризонталния улей на брекета -
зъбът се движи в трите посоки.
По - късно се преминава към директно фиксиране на брекетите чрез залепването им към
вестибуларната повърхност на зъбните коронки. Дъгите отначало се огъват по специална стандартна
система, изискваща многобройни извивки на дъгата, необходима за преместването на зъбите в трите
равнини.
Извивки на дъгата в трите равнини
1. Извивки от I ред - коригират зъбите в хоризонталната равнина:
- inset - извивка навътре.
- offset - извивка навън
- toe in - извивка навътре под ъгъл за горни 6-ти зъби
2. Извивки II ред - коригират положението на единични или група зъби във вертикална посока; най
- добре действат четвъртити дъги
- step up - стъпало нагоре
- step down - стъпало надолу
- sweep - огъване на дъгата за интрузия или екструзия
- gable band - за изправяне на осите на зъбите
- tip back - огъване на дъгата под ъгъл към гингивата с цел дистално наклоняване на молари
- astistic - огъване на дъгата под наклон - при горни странични резци.
3. Извивки от III ред (торк) - завъртане на зъба във вестибуло-лингвална посока
- пасивен - дъгата е паралелна на оста на брекета;
- активен - оста на тела влиза под ъгъл в слота на брекета;
- прогресивен - нараства постепенно встрани;
- индивидуален - точно за определени случаи
- обратен торк - намаляване на торка в даден сегмент.
Дъгите повишават еластичността си като се огъват различни извивки:
- хоризонтални - които действат във вертикална посока и служат главно за нивелиране и по-рядко
за освобождаване на място
- вертикални - които действат в медио - дистална посока.
Прилагат се още - Вох (кутиечни) извивки за коригиране наклона и положението на канините и Т- образна
извивка за изправяне на наклонени зъби (най-често молари).
Сега се работи по т.нар техника на правата дъга, но понякога се налага в определени етапи да се
прилагат и съответни извивки на дъгата.
Елементи на Edgewise системата:
1. Брекети - пластинки, които се залепват по определени правила по вестибуларните или
лингвални повърхности на зъбите. Те имат две крилца гингивално и оклузално. Между “крилцата” се
образува хоризонтален улей - слот, в който се ажустира дъгата.
“Крилцата” на брекетите служат за фиксиране под тях на метални или гумени лигатури. Между
“крилцата” се образува и вертикален улей. Основата на брекетите е с формата на
вестибуларната повърхност на съответния зъб. Тя е силно ретенционна за задържане на
композита при фиксиране на брекета върху зъба. При стандартен Edgewise слотът е хоризонтален, а
стените му са перпендикулярни на основата на брекета.
При “straight wire” техниката слотът е под определен ъгъл, специфичен за всеки зъб както
медио-дистално, така и вестибуло-лингвално. Така се осъществява триизмерното ориентиране на зъбите
при ажустиране на правата дъга.
Индиректно позициониране на брекети
1. Вземане на отпечатъци от зъбната дъга.
2. Фиксиране на брекетите в лабораторни условия.
3. Подготовка на шините за преместване.
4. Фиксиране на брекетите в устата на пациента с помощта на преносимата шина.

2. Пръстени - поставят се на 6-те зъби. Върху тях са припоени канюли с отвор на улея на
брекетите. Пръстените позволяват да се прилагат големи сили, осигуряващи ортопедичен ефект.

3. Канюли - поставят не на първите молари. При пробили втори молари за предпочитане е

последните да бъдат включени в апарата. На тях също се поставят единични канюли.

4. Дъги - различават се по: сечение (кръгла, правоъгълна, квадратна); дебелина ( 0,12 инча кръгла
до 0,21х025 инча правоъгълна); форма ( заострена, нормална, овоидна, четвъртита); вид на
материала (стоманени, никел-титанови, титан-молибденови и др). Дъгите могат да са еднонишкови
и многонишкови, усукани или плетени.

5. Лигатури - телени лигатури за фиксиране на дъгата към брекетите от тел .010 инча. Лигатури
тип кобаяши (с удължения за фиксиране на ластици, на еластична верига и др). Еластични
пръстени за фиксиране на дъгата към брекета.
Еластична верига - за интрамаксиларно теглене.
Ластици с различни размери и сила за интермаскиларно и интрамаксиларно теглене.
Пружинки - отварящи място; затварящи пружинки.

Основни фази при лечение с Edgewise

1. Нивелираща фаза - подреждане на зъбите в хоризонталната равнина. Постига се:
- нивелиране (вертикално и хоризонтално) на зъбната дъга;
- контрол на ротациите;
- преместване на зъбите във вестибуло - лингвална посока;
- преместване на зъбите в медио-дистална посока;
- контрол на латералните сегменти.
Използват се кръгли еластични дъги, които провокират слаби постоянни сили.
Основно изискване е да има място за зъбите.
2. Водеща фаза - преместване на страничните зъби в медио-дистална посока (главно канини
при екстракцията на премолари).
Необходимо е:
- осъществяване на подходяща опора.
- да се коригирани, изправени и лигирани резците;
- осъществяване коренов контрол на канините;
- да се използват стоманени правоъгълни дъги.
Контракционна фаза - сагитално преместване на резците в освободеното от дистализираните кучешки
зъби място. Прилагат се дъги с вертикални извивки.
3. Ажустираща фаза:
- триизмерна корекция на положението на зъбните оси;
- координиране на двете зъбни дъги;
- затваряне на пространства;
- осигуряване на многоточков контакт между зъбите в двете зъбни редици;
- нерешени премествания в преходните фази.
4. Ретенционна фаза - запазване на получения резултат от активното ортодонтско лечение.
Ретенционните апарати се поставят веднага след сваляне на брекетите. Ползват се снемаеми
и неснемаеми ретенционни апарати.

26. ОБЩА ХАРАКТЕРИСТИКА НА ЕКСТРАОРАЛНИТЕ АПАРАТИ – УСТРОЙСТВО

И ПРИНЦИПИ НА ДЕЙСТВИЕ.
Определение - механично действащ, лечебен ортодонтски апарат с опора, намиращ се извън устната
кухина - на черепа или шията. Действат върху зъби, зъбни дъги и челюсти.
Действат в трите равнини - сагитална, вертикална и трансверзална.
Места на действие - горни молари, горна зъбна дъга и брадичката.

Класификация (Декова и Младенова)

За действие върху горна челюст.
За действие върху долна
челюст.
За действие върху двете челюсти едновременно.

ЕОА могат да оказват въздействие в трите основни равнини - сагитална, вертикална, трансверзална.

Общо устройство: екстраорална опора, лицева дъга с две части - екстраорална и интраорална,
действаща сила.

Екстраорален апарат за горна челюст:

Устройство - състои се от действаща и прикрепваща част.
Действаща част: състои се от външна и припоена към нея вътрешна дъга с V-образни чупки, която
влиза в ортодонтски пръстени с канюли на горните шести зъби.
Прикрепващата част може да бъде шапка или шийна лента.
Като източник на сила се използват ластици. Действащата сила не трябва да надвишава 500 g
върху 6-те зъби, за да не се получат патологични промени.
Хоризонталната част на външната дъга обхваща централните и страничните резци, като повтаря
извивката на зъбната дъга, отстои от вестибуларните повърхности на 3,5 -4,5 мм.
От дисталните краища на страничните резци дъгата прави чупка /с дължина 2 см/ навън под ъгъл 45
спрямо хоризонталната част.
Раменете на външната дъга трябва да отстоят на 3 см от вестибуларната повърхност на страничните
зъби. Краищата на дъгата се огъват навън и напред като кукички за залагане на ластиците или други
приспособления. Външната дъга се изработва от кръгла или плоска хром-никелова тел с дебелина 1,5
мм. Дължина - къси, средни, дълги и асиметрични.
Вътрешна дъга - изработва се от кръгла тел с дебелина 0,9 мм като в областта на фронталните зъби
отстои на 2,5 -3,5 мм и завършва с V-образни чупки пред канюлите.
Ажустиране на ортодонтските пръстени за 6-те зъби, изработени фабрично.
Циментират се ортодонтските пръстени с канюли в устата на пациента. Ажустират се дъгите и
задържащото устройство.
Екстраоралният апарат е индициран при медиализирани горни странични зъби в смесено и постоянно
съзъбие преди пробива на седмите зъби.
ЕОА може да се комбинира в хода на лечението със снемаем апарат с механично или функционално
действие при изработване на раменете на лицевата дъга към изработената от него канюла, фиксирана в
механичния апарат или активатор.

Екстраорален апарат за горна челюст:

Действаща сила: тип “пружинки” включени в специални “секюритита” - действат със сила 14, 18, 22 oz.
Гумени ластици - различна дебелина и големина - 8, 14, 16 oz. силата е различна при различните
цветове ластици. Закачват се за външните рамене на лицевата дъга с подходящи устройства (копчета
или кукички) върху опората.
1. Действие на ниво зъби:
- корпусно преместване - приложената сила преминава през центъра на съпротивление на зъба.
- наклюняващо действие - приложената сила не преминава през центъра на съпротивление на зъба.
На ниво зъби:
- екструдиране, шийно теглене
- интрудиране - високо окципитално теглене
- дистализиране и екстурзия на молари - косо теглене
- дистализиране на 6-ти зъби - хоризонтално теглене.
2. Действие на ниво алвеоларен гребен и челюст:
- при действие на сила под точката на съпротивление на горната зъбна дъга и на горната
челюст. Алвеоларният гребен се екструдира. Горната челюст се ротира напред и надолу -
движението е по часовниковата стрелка.
- при действие на сила над точката на съпротивление на горната зъбна дъга и на горната
челюст. Горната челюст се ротира назад и нагоре - движение обратно на часовниковата
стрелка.
- при сила между двете точки на съпротивление - ротация на горна челюст напред и надолу.
Интрузия на алвеоларния гребен.

II. Мандибуларен екстраорален апарат /подбрадник/

Апаратът се състои от действаща и прикрепваща част. Подбрадникът е приспособление, което
обхваща брадичката. Фиксирани куки, за които се закачат ластиците.
Действащата част е подбрадникът, а прикрепващата е шапка. Като източник на сила се използват
ластици със сила 150 - 300 гр, а по - късно и до 500 гр.
Блокира растежа на долната челюст при ранно лечение на III клас малоклузия между 5 и 7 години.
Носи се 12-15 часа в денонощието.
Екстраорална опора:
В зависимост от желаната посока на действие може да се използва:
- окципитална опора - силата е насочена под и зад кондила /силата е насочена и вертикално/.
Долната челюст се насочва назад и надолу. Отваря се захапката. Използва се при прогения с
достатъчно покритие във фронта (с дълбока захапка).
- париетална опора - силата е насочена пред областта на моларите. Под действие на екстраоралната
сила страничните зъби се набиват. Използва се при лечение на отворена захапка. Прилага се за
спиране развитието и дистализиране на долната челюст при прогения между 3 и 6 годишна възраст.

III. Маска на Делер

Екстраоралната опора е върху брадата и челото на пациента. Състоят се от телена конструкция,
която се свързва двете опори. Отстои от лицето на пациента. Върху нея има напречно рамо с кукички,
за които се опъват ластици. Силата на страна е 300-600 гр.
Интраорална опора - това са пластмасови капи или телени конструкции, припоени за ортодонтските
пръстени. Пластмасовите капи трябва да обхващат всички странични зъби. В областта на канините в
пластмасата се фиксират телени куки, отворени дистално. Между тях и куките на лицевата маска се
опъват ластиците.
Двете капи се свързват с транспалатинален бюгел, но може да бъде заменен за разширение с винт. За по
- голяма стабилност на апарата последният се циментира.
Лицевата маска премества горната челюст напред и блокира растежа на долната челюст
едновременно с това. Най - подходящото време за прилагане на този апарат се счита ранното смесено
съзъбие и пубертета. Маската може да се приложи и във временно съзъбие.

IV. Lip Bumper

Това е снемаем апарат, който се включва във вестибуларните канюли на пръстените за 6-те зъби.
Прилага се в смесено и постоянно съзъбие. Състои се от пръстени за 6-те зъби и
вестибуларната дъга. Последната се изработва от тел 1 мм и се облича с шлаух, за да не дразни
лигавицата на устните и бузите.
Използва се при:
- хипертонус на букалната и орална мускулатура.
- стеснение на горна/ долна челюст
- медиализиране на зъби в страничния участък
- осъществяване на опора
- изправяне на моларите дистално
Вестибуларната дъга отстои от вестибуларните повърхности на зъби и алвеоларен гребен на 3-4 мм.
Поставя се на нивото на гингивалния ръб при фронталните зъби. Изработва се с U - чупка пред
канюлите.
Може да се огънат ᘯ - образни извивки в областта на канините или да се припояват кукички медиално
отворени в същата област. Те служат за лигиране и по - добро задържане на апарата като се поставят
ластици между куките и канюлите на 6-те зъби.
Носи се непрекъснато и не зависи от желанието на пациента (не може да се свали).
Предлага се фабрично изработен в различни размери в зависимост от големината на зъбната дъга.

27. ЛИНГВАЛНА ПЛАСТИНКА – УСТРОЙСТВО, ПОКАЗАНИЯ, МОДИФИКАЦИИ

/НАКЛОНЕНА И ХОРИЗОНТАЛНА ПОВЪРХНОСТ/.
I. Лингвална пластинка – механично действащ, снемаем ортодонтски апарат.
Преимущества:
-може да се прилага във всяка възраст;
-едновременно действа върху зъби, алвеоларен гребен и подлежаща кост;
-може да лекува ЗЧД както на отделни зъби, така и на зъбна дъга и оклузия;
-може да се използва като ретенционен апарат;
-лесна за изработване и ажустиране, подходяща за лечение на по-леки случаи;
-лесно се сваля, почиства и коригира.
Недостатъци:
- ограничени лечебни възможности за корпусно придвижване на зъби, ротации, набиване, изтегляне
и корекция на оклузалните съотношения;
- затруднава говора и естетиката;
- възможно увреждане – подлежащата лигавица и твърдите зъбни тъкани;
- трудно осигурява подходяща опора;
- необходимост от убедена и продължителна колаборация с пациент и родители;
- по-продължително време за лечение.

II. Приложение:
Коригира зъбите и зъбните дъги в трите посоки: трансверзално, сагитално, вертикално
Могат да се прилагат за:
- корекция на оклузални съотношения;
- за комбинирано действие с екстраорални апарати;
- като профилактични и ретенционни апарати.

III. Исторически аспекти:

- Кнайзел /1836г/-пръв защитник на снемаемите апарати;
- Томас /1845г./ - прилага за пръв път снемаема пластинка. Тя била направена от метал,
съоръжена с еластични пружинки. По – късно пластинките се изработвали от каучук и носят имената на
техните създатели;
- Кофен /1872 г./ - пръв срязва пластинката на две части и я свързва с активна пружина за разширение
/в началото от струна на пиано/.
- Кингслей /1877 г./ - за първи път прилага винт в пластинката. Авторът прилага за пръв път и
наклонена равнина /1880 г./. В средата на 19 век Томас използва като важен елемент вестибуларна
дъга, но истински навлязла в практиката с прилагането й от Хавлей и Валдрон /1919 г./.
- Шварц – публикува книга, посветена на пластинката през 1938 г. Авторът създава и копиевидната кука.’
- Адамс /1955 г./ основна заслуга за развитието и прилагането на пластинките. Той публикува първата
си книга. Създава своята кука „Адамс”, която е оригинална, масово приложима с много добро
задържане.

IV. Устройство на лингвалната пластинка:

1. Пластмасова част на апарата:
Функции: в нея се фиксират ретенционните елементи /куките/ и активно действащите – винт,
вестибуларна дъга, пружинки;
- предава действието на активните елементи;
- служи за блокаж и опора при действието на активните елементи.
Границите на плаката се очертават предварително с молив върху модела. Дисталната и част може да
варира в зависимост от броя и положението на фиксираните в плаката елементи.
Граници:
- в областта на фронталните зъби – на 1-2 мм над междузъбните папили;
- в областта на страничните зъби до дъвкателната повърхност;
- в дисталната част на небцето – дъгообразно изрязана напред с цел да се постигне по-
голямо освобождаване на небцето.
Долна лингвална плака: граници – минават на същата височина в областта на фронталните и
страничните зъби. Назад е до дисталния край на първите големи кътници, а надолу по пода на устната
кухина.

Оклузални повърхности при страничните зъби.

Явяват се продължение на пластмасовата плака от лингвално към оклузално и се използват:
1. За дезартикулиране и повдигане на захапката
2. За набиване на страничните зъби.
3. Да блокират страничните зъби, чрез контакта на зъбните оклузални повърхности с отпечатъка
им върху пластмасата. Повишава опората.

В трансверзална посока оклузалните повърхности в горна зъбна дъга обхващат палатиналните

туберкули и малко преминават централната фисура на страничните зъби. При определени показания
/задна кръстосана захапка/ е необходимо да се обхванат вестибуларните туберкули и дори част
от вестибуларните повърхности.
Оклузалните повърхности се изработват в работна оклузия.

В долната зъбна дъга оклузалните повърхности трябва да обхванат целите зъбни оклузални
повърхности и част от вестибуларните им при необходимост.

Във вертикална посока – височината на оклузалните повърхности е минимална. Туберкулите на

последните зъби трябва да бъдат покрити с 1-2 мм пластмаса. При изработване на пластмасата
оклузалните повърхности след работна оклузия и поставяне на моделите в оклудатор, те трябва да
носят отпечатъците на оклузалните повърхности на зъбните от противоположната зъбна дъга.
Оклузални повърхности във фронта на горна пластинка – удебеляване на фронталния участък на
плаката. Това води до набиване на долните фронтални зъби, като дава възможност и за прорастване на
страничните. Повдигането е в границите на физиологичен покой и долните фронтални зъби да
опират равномерно в оклузалната повърхност.

2. Телени елементи – изисквания към ретенциите на телените елементи:

- да отстоят от модела на 0,5 до 1,00 мм
- да не се кръстосват за да не удебеляват плаката;
- да са в положение, при което няма да се засегнат, ако се наложи скъсяване на плаката;
- да не минават през области, които ще бъдат срязани във връзка с активирането на винта.
А.Ретенционни елементи – видове куки:
а/използващи подекваторното пространство:
- еднораменна кука – прилага се на малките и големите временни кътници и на постоянните молари и
премолари. Необходимо е зъбите, върху които се поставя да имат добре изразени подекваторни
пространства. Работното рамо обхваща вестибуларната повърхност на един или два зъба. Ползва се
тел с дебелина 0,8 мм, прави и улейвидни клещи. Ретенционното рамо лежи в пластмасовата част на
апарата от лингвалната /палатиналната/ страна. За да не се убоде пациентът, краят на куката се оформя
примкообразно.
- Кука на Дайзинг /Dyzings/ - представлява две двойни еднораменни куки, обхващащи всяка половина
от вестибуларната повърхност на зъба /медиална и дистална/ с рамене под и над екватора. Описана е
модификация на тази кука, при която двете части са свързани с полулунна извивка, която обхваща
областта на шийката.
- Кука на Адамс – това е най-универсалната и най-ефективната кука. Подходяща е при постоянни
малки и големи кътници с добре изразен екватор и достатъчно висока клинична корона. Изработва
се от
тел 0,7 мм. Ползват се прави клещи с подходящо заострени краища. Състои се от две фиксиращи
извивки, свързани с хоризонталната част.
Фиксиращи извивки – обхващат подекваторното пространство над гингивалния ръб на зъба, на
границата между вестибуларната и апроксималната повърхност, където предварително се
радира. Двете рамена на фиксиращите извивки трябва да бъдат близки до успоредни, а извивките под
ъгъл 450 спрямо хоризонталната част на куката. Хоризонтална част – тя минава под горната трета
до средата на вестибуларната повърхност, да не отстои много от зъба за да не дразни лигавицата
на бузата. Ширината е разстоянието между апроксималните повърхности на зъба на подекваторното
пространство.
Изработване – взема се парче тел с дължина 60-70 мм. Чрез две последователни огъвания по прав ъгъл
телта получава П-образна форма. Първото огъване се прави на 25-30 мм от началото на телта. Измерва
се ширината на вестибуларната повърхност на коронката в областта на шийката. На това разстояние от
първото огъване се прави второто. Едното низходящо рамо на П-образно огъната тел се хваща в
основата с тънките рамена на клещите и на около 2-3 мм разстояние свободния край се извива по ъгъл
90. Ако са дълги, ще травмират папилата, а ако са къси няма да стигат до подекваторното пространство.
На нивото на свързващата част на тези фиксиращи извивки телта, хваната с тънките браншове на
клещата /около 45о/ спрямо хоризонталната част се извива в обратна посока и зависи от това, колко
екватор има зъба. Свободните краища се насочат в междузъбното пространство към дъвкателните
повърхности, където пресичат зъбната редица. След това телта се огъва по лингвалната
/палатиналната/ страна на зъба и алвеоларните израстъци или небцето, където завършват с подходящо
извити ретенции.

Тази кука има различни модификации:

- удължения за фиксиране на ластици при междучелюстно теглене;
- за въздействие върху вестибуларно разположени зъби;
- върху хоризонталното рамо може да се изработи телен кръг или да се припои кукичка за закрепване
на ластици;
- върху хоризонталното рамо на куката се припоява канюла за фиксиране на екстраорален
апарат. б/ използващи междузъбното подекваторно пространство
-Кука на Шварц /копиевидна кука/ показана е при съседни зъби в контакт. Не е задължително зъбите
да имат добре изразени екватори. Изработват се във временно, смесено и постоянно съзъбие.
Използва се тел с диаметър 0,7 мм и специална клеща на Шварц – за оформяне на копието и за огъване
на върха му.
Копиевидната кука се състои от едно до три копия, свързани с хоризонтални и вертикални части на
вестибуларното рамо с лингвално /палатинално/ разположените ретенционни рамена. Фиксиращата част
на куката е върхът на копието, който трябва да опира само във вестибуларната контактна точка на
двата съседни зъба под екватора им и над междузъбната папила.
Изработване: предварително моделът се радира леко в областта, където ще опира върха на копието.
Взема се парче тел с дължина 80 -100 мм. В средата телта се поставя в първия улей на вдлъбнатото
рамо на клещата на Шварц. С другото триъгълно рамо телта се притиска до затваряне на клещите. В
това положение краищата й се изправят така, че да лежат на една права линия.
Получава се триъгълна чупка. До нея по същия начин се правят две нови последователни чупки.
Получените три чупки и свободните краища на телта трябва да бъдат на една линия. Чупките трябва да
са еднакви по големина и разположени в една равнина.
Крайните чупки леко се наклоняват надолу с пръсти, след което се поставят в улея при основата на
клещата на Шварц. Клещите се стискат, а двата свободни края се извиват така, че да лежат на една
права линия. Получава се симетрично копие. Върхът на копието се огъва под ъгъл. Това става както със
специалните клещи на Шварц, така и с обикновени прави клещи.
В областта на дисталния край на предно- и задностоящия зъб се прави заоблено огъване,
перпендикулярно на хоризонталната част. Телта се насочва в междузъбното пространство към
дъвкателните повърхности. Вестибуларната част на куката трябва да отстои от лигавицата на
разстояние 1 мм. Куката завършва с подходящи /завити едни към други/ ретенции.
При плитък вестибулум в дисталната област на временното и смесеното съзъбие, преходът между
хоризонталната и вертикалната част на вестибуларното рамо на куката може да стане под тъп ъгъл.

Еднораменна кука с междузъбна фиксация по Мутафчиев /ЕКМФ/ - прилага се в областта на първите

постоянни кътници. Най-подходяща е за задържане на долни лингвални пластинки в периода до
пробива на вторите големи кътници. Ползва се тел с дебелина 0,8 мм. ЕКМФ се състои от:
примкообразна действаща част с дължина 4-5 мм, която влиза в междузъбното подекваторно
пространство с предностоящия зъб и е насочена перпендикулярно на осите на зъбите, вестибуларно
рами и лингвална ретенция, която се фиксира в пластмасовата част на пластинката.
в/други видове куки:

Примкообразна кука – изработва се от тел 0,8/0,7/ мм. Фиксиращият се край представлява

примкообразна извивка с размер 3-4мм.

Триъгълна кука – фиксиращият край има триъгълна форма като всяко рамо на триъгълника е с дължина
около 5 мм рамената са под ъгъл 60о.

Топкообразна кука – фиксиращите краища са фабрично отлети и оформени и е необходимо само

ажустирането и активирането им.

Междузъбна кука по АЛТ – състои се от опорна част, която минава в междузъбното оклузално
пространство и вестибуларно прави U-образна извивка, успоредна на вестибуларните повърхности.
Извивката завършва с телен край /бодил/ перпендикулярно насочен към междузъбното пространство.

Зъбно – алвеоларни фиксатори - състоят се от две части: пластмасова част и свързващи телени
елементи. Пластмасовата част обхваща страничните зъби и лигавицата около тях вестибуларно и
лингвално. Двете пластмасови тела са свързани медиално и дистално с тел 0,6 мм.

Б.Вестибуларни дъги – вестибуларната дъга е активен елемент. Използва се главно за лингвално

преместване на зъби и въздействие върху единични зъби в медиална дистална или вертикална посока.
Може да бъде и елемент за стабилизиране на зъбите при ретенционен апарат. Изработва се от хром
никелова стомана с дебелина 0,8 /0,7-0,9мм/. Използват се прави и улейвидни клещи.

Според формата на извивката по вестибуларната дъга биват:

1. Вестибуларна дъга с U - образна извивка
Най - добре е огъването да започне от единия край /от ляво на дясно/ на дъгата, като продължи до
другия. Огъва се първо избраният вид ретенция, която започва на 3-4 мм от гингивалния лингвален
/палатинален/ ръб на временните кътници или вторите премолари. Продължава в междузъбното
пространство между канина и премолара.
Телта се спуска вертикално към вестибулума успоредно на оста на коронките на съседните зъби. После
се извива дъгообразно /по формата на U/, така че да минава на 2-3 мм от гингивалния ръб на кучешкия
зъб. Достига до горния медиален квадрант /ако условно разделим вестибуларната повърхност на канина
на 4 квадранта/. От тук започва хоризонталната част на вестибуларната дъга, която в посока към другия
канин минава по вестибуларната повърхност на резците, на височина на междузъбната папила.
Достигайки до противоположния канин до същия квадрант, дъгата се огъва под 90 и извива отново под
формата на U. Спуска се вертикално към междузъбното пространство между трети и четвърти зъб и
влиза в плаката във вид на ретенция. Разположението и вида на ретенциите трябва да бъдат
съобразени с другите елементи на пластинката.

2. Вестибуларна дъга с М-образна извивка

Тази дъга освен върху резците може да оказва въздействие и на канините. След като телта стигне на 2-
3 мм под гингивалния ръб на кучешкия зъб се прави първата извивка. Тя е насочена към
вестибулума и е с ширина равна на ⅓ от кучешкия зъб. Второто рамо на извиката е насочено към
върха на канина и достига на ⅓ клинична коронка под него. Телта се огъва отново към вестибулума
успоредно на възходящото рамо.
Втората извивка насочена към върха на кучешкия зъб, също обхваща ⅓ от неговата ширина.
Низходящото рамо на втората извивка достига до 2-3 мм под гингивалния ръб, където се прави третата
извивка. После телта се огъва успоредно на останалите рамена към междузъбното пространство в
областта на дъвкателните повърхности на кучешкия зъб и първия премолар. В останалата част
огъването на дъгата не се различава от вестибуларната дъга с U-образна извивка.

3. Вестибуларна дъга с канинова извивка

Използва се за лингвално и дистално преместване на кучешките зъби. За изработването на
каниновата извивка хоризонталното рамо на дъгата се огъва под прав ъгъл към шийките в областта на
страничните резци.
На 3-4 мм под гингивалния ръб се прави извивка, която достига до дисталния край на кучешкия зъб
на височина ½ от клиничната му коронка. Телта се огъва медиално успоредно на хоризонталното
рамо на дъгата. Достига до медиалния край на кучешкия зъб, обхващащо го и под ъгъл 180 се връща
обратно над медиално насоченото рамо до дисталния край на зъба.
Когато кучешкия зъб трябва да бъде дистализиран след изваждане на първия премолар, след огъване
на каниновата извивка между дисталния край на кучешкия зъб и медиалния на втори премолар се
изработва една малка U-образна извивка с дълбочина към вестибулума не повече от 3-4 мм. За да
се дистализира кучешкия зъб е необходимо вестибуларната дъга да опира и обхваща плътно само
медиалния му край.

4. Обратна вестибуларна дъга

Дъгата минава от горната челюст към долните фронтални зъби.

5. Ретрактор на Роберт
Изготвя се от тел 0,5 мм като в основата на U-образната извивка се правят 2 спиралообразни извивки,
които значително повишават еластичността.

6. Вестибуларна дъга за ретенция

Обхваща максимален брой зъби. Опира във вестибуларните повърхности на всички зъби. След
излизането между кучешкия зъб и първия премолар дъгата се насочва дистално за да обхване
вестибуларните повърхности на единия или двата премолара, след което се връща, за да легне плътно
върху фронталните зъби. Прави се малка U-образна извивка. Изработва се от тел 0,8 /0,9/ мм.

I. Пружинки - активен елемент

Ефективността се определя
от:
- големината на силата
- посоката на действие
- вида на придвижване на зъбите
Пружинките могат да бъдат с един или два фиксирани края.
1. Пружинки за медиално или дистално преместване на зъбите.
а/ пружинка със спиралообразна извивка - изработват се от тел 0,5 мм. Спиралообразната извивка да
не бъде с по-малък диаметър от 3 мм и да е извита в посока обратна на преместването /да се
развива при действие/.
Действието на пружинката зависи от:
- диаметъра на извивката /3мм диаметър/
- мястото на фиксиране на пружинката /близо до нормалното място на придвижвания зъб/.
Краят и се движи в част от кръг, което води до преместване на зъба във вестибуларна или лингвална
посока в зависимост от мястото на фиксиране на пружинката в плаката. Ако залавното място е в
дисталния край на зъба, пружинката ще го завърти палатинално, а ако е в медиалния край -
вестибуларно. При по - дълго рамо на пружинката движението ще бъде по - близо до правата линия, а при
по - късо - по - близо до кръгово. При необходимост от по - голямо преместване или при по-широки зъби
действието на пружинката ще се изчерпи. Това изисква фиксирането на пружинката в плаката да бъде на
мястото, до което искаме да придвижи зъба.
б/ пружинка без спиралообразна извивка от 0,6 мм тел.

2. Пружинки за вестибуларно и лингвално преместване на зъбите

Пружинките се поставят и активират перпендикулярно на аксиалната ос на премествания зъб и близо
до шийките.
а/ пружинка с един фиксиран край - за единични или група зъби
- за единични - 0,6 мм тел - полукръгли /осморкообразни/; полуовални; спиралообразни
- за група зъби /0,8 - 0,9 мм/
б/ пружинки с два фиксирани края - имат същите извивки - полукръгла
Когато са с по -малка ширина /за два и по - рядко за един зъб/, се изработват от по - тънка тел /0,5 мм/;
полуовална; спиралообразна;
Рамената се кръстосват по хода на извивките.
Т - пружинки - има освен една полуовална извивка до зъбната коронка и втора полуовална извивка на
известно разстояние.

II. Разширителни елементи

1. Пружинка на Кофен - използва се тел 1,2 мм. в зависимост от целите / разширение
или стабилизиране/ се огъва с различна форма: омегаообразна; крушообразна;
Състои се от действаща част и две ретенционни рамена. Действащата част е отворена напред, но с
почти събрани краища. Симетрично разположена на рафемедианната линия, огъната по формата на
небцето, но отстои от него на 1 мм. Ретенционните рамена са дистално насочени, лежат между
действащата част и зъбната редица и влизат в пластмасовата част на апарата.
Изработване: взема се тел с дължина 100 мм. В средата телта се огъва дъгообразно. Двете рамена
продължават своя ход, почти равномерно отдалечени от средната линия /3-4 мм/. Дъгообразната
извивка остава на равнището на линията, свързващи медиалните повърхности на първите големи
кътници. На равнището на кучешките зъби двете рамена се огъват под ъгъл 180, връщат се обратно в
дистална посока. Правят се зигзагообразни ретенции на равнището на дъгообразната извивка.

2. Винтове - изработени са фабрично с различни по форма и големина

А. Винтове с двустранно симетрично действие - състоят се от: основен щифт с резба; два водещи
щпорта с кръгло сечение; основният и водещите щпортове минават в отворите на общ кожух. Кожухът се
състои от две части, които се раздалечават при активирането на винта. Основният щифт има в двата си
края резба с различен ход /ляв и десен/. Средната му част е удебелена, без резба, с четири отвора,
разположени на кръст /90/. В тези отвори се поставя ключето с помощта на което се активира винтът.
Двете части на кожуха са свързани с неподвижно пластмасова плака.
Б. Винтове с едностранно действие - действащата и опорна част могат да са в една равнина и под
ъгъл. Една част на винта е опора, а другата има един водещ щпорт с резба.
В. Винтове за действие върху единични зъби:
- тип бутало - те са за ротация; за вестибуларно изместване на молар. Едната опорна част се фиксира
в желязното положение срещу зъба, върху който ще се въздейства. Тя е с вътрешен нарез, в който се
навива с отвертка винт, преместващ зъба в определена посока.
- винтове за ротация на единични зъби - имат два телени края, които се ажустират от вестибуларната
и лингвална повърхност на зъба и могат да се активират поотделно.
Г. Винтове за едновременно действие в три посоки: действат едновременно в трансверзална посока и
сагитална посока.
- винт на Бертони - може да се активират поодтелно частта за протрудиране на фронта и за разширение.
- винт на Стайнер - медиалната част за протрудиране може да се огъне и да легне добре по небцето,
с което се намалява дебелината на плаката.
- винт на Мюлер - за едновременно сагитално и трансверзално разширение на долната челюст
и предната част на зъбната дъга.
Д. Винтове за радилано въздействие - без допълнителна част /V - образен винт/. Разширяващото
действие е основно във фронталния участък.
- с допълнителна част, която се слага в дисталния край на плаката. Тя фиксира двете части и се
отваря радилано. Поставеният в предния участък винт се активира също радиално.
Тези винтове могат да се поставят и асиметрично, за да действат в страничните участъци, както и
обратно поставени за действие в задния участък.

НЕОБХОДИМО Е ДА СЕ ЗНАЕ:
Как да фиксираме винтовете в плаката, за да постигнем корпусното преместване на зъби?
1. Винтът трябва да е разположен перпендикулярно на осите на зъбите, върху които ще действат.
2. Да е насочен и възможно по - близо до центровете на съпротивление на зъбите или на
тяхната проекция.

III. Допълнителни елементи

1. Телени стопове - изработват се от 0,8 мм тел. Излизат от плаката на долната пластинка и опират
до средата на напречната фисура на първия постоянен молар.
2. Водещи лингвални телове - използват се при екстракция на премолари, когато искаме да
дистализираме кучешките зъби. От лингвалната повърхност на премолара до лингвалната повърхност
на страничния резец се огъва пасивна пружинка с една полуовална извивка по формата на зъбната
дъга. Изработва се от тел 0,7 мм.
3. Телени канюли за екстраорален апарат (ЕОА) - огъват се от тел 0,8 мм плътно спиралообразно
около тел 1,2 мм.
4. Еднораменни куки с удължено рамо с винт фиксиран по Де Биазе - куката минав през тунелче
от пластмаса, модифицирано у нас във фиксираща телена бримка.
5. Еднораменни куки, които плътно опират върху лингвалната повърхност на кучешките зъби -
огъват се от тел 1,0 мм. Обхващат медиалния край на лингвалната повърхност на кучешките зъби, след
което се огъва назад плътно по зъба и максимално близо до шийката му и завършва във вид на
ретенция назад. Така чрез полученото телено рамо в областта на кучешките зъби се предава
действието на винта върху тях и се получава желаното разширение.
6. Еднораменни куки с удължено рамо и ретенционен край - те пренасят действието на винта или
на ластиците и се изработват от тел 0,9 - 1,2 мм. Между ретенционните извивки се поставя гумен
ластик за въздействие на фронталните зъби в лингвална посока.
7. Пружинки, активирани от ластици - изработват се от тел 0,7 мм. Обхващат медиално зъба, който
ще се дистализира, възможно по - близко до гингивата. Завършват с вестибуларно удължение с извика
под формата на медиално отворена кукичка. Активират се с ластик между кукичката и дисталното
удължение на куката Адамс.
8. Пластмасови пелоти - прилагат се за стимулирането на апикалната база на челюстите. Изработват
се от тел 0,9 - 1,0 мм
Изисквания:
1. Добре оформен вестибулум във фронталния участък.
2. Подходящо радиране и да отстои на 3-4 мм от алвеоларния гребен.
3. Добро оформяне и заобляне на пелотата без да травмира устната и френулума.
9. Фиксатор за винта - изработва се от тел 0,7 мм и не допуска връщането на винта.

I. Планиране на лингвалната пластинка с наклонена равнина

1. Определение – това е снемаем лечебен апарат с комбинирано действие за горна челюст с
наклонена повърхност, която е с пластмасово удължение зад горните фронтални зъби, по което се
хлъзгат лингвалните повърхности на долните фронтални зъби. Обикновено се прилага в горната
челюст за повдигане на захапката и медиализиране на долната челюст.
2. Действие :
- медиализира долната челюст;
- набива и протрудира долните фронтални зъби;
- повдигане на захапката;
- разширение на горната челюст;
- ретрудиране на горни фронтални зъби.
Известно намаляване на нежеланото наклоняване на долните фронтални зъби може да се получи при:
- постепенно да се медиализира долната челюст;
- обхващане на част от вестибуларните повърхности на всички долни зъби от пластмасата
като капа.
За да се улесни желаният плътен допир на резците с пластмасовата капа, с цел набиванета на долните
резци, се изолират лингвалните повърхности на долните фронтални зъби преди поставянето на
пластмасата. Така се улеснява плъзгането на долните зъби по наклонената повърхност до контакт с
основата й, като се предотвратява вестибуларното им накланяне.
Наклонената повърхност на пластинката на долната челюст трябва да опира при затваряне в
палатиналната повърхност на горните фронтални зъби, които ще се преместват вестибуларно.
Желателно е наклонената повърхност да сключва малък ъгъл с палатинална повърхност на зъбите, за
да се постигне повече вестибуларно преместване и по – малко набиване.
Предложена е долна пластинка /по Декова/ и подвижна наклонена равнина, свързана с винт за
лингвална повърхност на основната пластинка. За по- голямо дистализиране на долната челюст се
поставя допълнително плъзгаща вестибуларна дъга, свързана с два ортодонтски винта лингвално към
шиестите зъби и лингвалния бюлгел.
3. Планиране – наклонената повърхност представлява пластмасово удължение зад горните
фронтални зъби, по което се плъзгат долните фронтални зъби с лингвалните си повърхности.
Тя обхващат всички долни фронтални зъби, леко изолирани под шийките, за да не се травмира
лигавицата.
Първоначалната дължина на наклонената повърхност трябва да е достатъчно голяма, за да не позволи
долните фронтални зъби да захапят зад наклонената повърхност.
Редуцира се максимално от лингвалната страна за да има място за езика.
Да е гладка без прагчета в нея за да може да се плъзгат безпрепятствено долните фронтални зъби.
Планирането на наклонената повърхност се определя от:
- големината на необходимото преместване на долната челюст;
- наклона и височината на долните фронтални зъби;
Взема се конструкционна захапка и наклонената повърхност се изработва под ъгъл 45
При наклон по – малък от 45 – интрузионен ефект. При ъгъл над 45 – протрудиращ ефект. Така се
създават предпоставки за:
- прорастване на страничните зъби;
- набиване на долни фронтални зъби;
- коригиране на задното положение на долната челюст;
- получават се изменения в долночелюстната става.
II.Изработване :
За промени в съотношението на двете челюсти /повдигане на захапката и медиализиране на долната
челюст/ пластинката се изработва при предварително взета конструкционна захапка, като се
дезартикулира захапката и се измества напред долната челюст до постигане на нормални
съотношения. С работната захапка моделите се поставят в оклудатор. Лингвалната повърхност на
долния модел под зъбните шийки се изолира с тънък слой фосфат цимент. Фиксират се телените
елементи и се моделира небцовата пластинка. Зад горните фронтални зъби се поставя омекотено
восъчно валче. При затваряне на оклудатора лингвалната повърхност на долния модел притиска
валчето съобразно взетата работна захапка.
Пластичното валче се притиска от лингвалната страна на модела така
че:
- наклонената повърхност да достигне до пода на устната кухина
- върху восъка добре да бъдат отпечатани режещите ръбове и лингвалната повърхст не
долните зъбя и изолираният алвеоларен гребен.
Оклудаторът се отваря и се домоделира налконентата повърхност. Тя трябва да е с ширината на
фронталните зъби, а дължина – над пода на устната кухина. Лингвално наклонената повърхност
трябва да се изтъни с цел да се освободи място за езика. Опаковане и завършване.
III. Недостатъци:
1. Нежелано вестибуларно наклоняване на долните фронтални
зъби. 2.Затруднения в говора.
3.Липса на стимул за медиализиране на долната челюст по време на покой.
4.Невъзможност за хранене с апарата.

28. КАПА НА ШВАРЦ.

ФУНКЦИОНАЛНО ДЕЙСТВАЩИ АПАРАТИ. АПАРАТИ С КОМБИНИРАНО ДЕЙСТВИЕ.
I. КАПА НА ШВАРЦ - снемаем лечебен функционален ортодонтски апарат, който действа на принципа на
наклонената повърхнина.
ПРИНЦИПИ НА ДЕЙСТВИЕ - преразпределя силата на дъвкателната мускулатура чрез наклонената
повърхност върху зъбите с кръстосана захапка.
ИНДИКАЦИИ
1. При лъжлива прогения
2. Палатинално наклоняване на горните фронтални зъби с достатъчно място за тях и при
достатъчно вертикално покритие (повече от ½ клинична коронка на долните фронтални зъби).
УСТРОЙСТВО
Изцяло пластмасов апарат без активни телени елементи и куки. Обхваща като капа долните
фронтални зъби, включително и кучешките зъби. Има наклонена повърхнина към горните зъби в
кръстосана захапка. Тя е продължение на лингвалната повърхност на зъба/ зъбите в КЗ и достига до ½
от
клиничната им коронка. Трябва да е гладка, за да се “хлъзга” зъба по нея. Фистообразно изрязана по
гингивалния ръб.
ИЗРАБОТВАНЕ
1. ДИРЕКТЕН МЕТОД - изработва се директно в устата на пациента от бързополимеризираща или
фотополимеризираща пластмаса. След като се забърка в определни съотношения прах - течност,
пластмасата полимеризира до пластично състояние. Лигавицата предварително се намазва в областта
на фронталните зъби с вазелин (при работа с бързополимеризираща пластмаса).
Оформеното блокче от пластмаса се поставя върху фронталните зъби и се притиска от двете страни
(вестибуларно и лингвално). Над режещите ръбове се поставя допълнително пластмаса, за да се оформи
наклонената повърхнина.
Наклонът на повърхнината се определя, като долната челюст се придвижи от ортодонта назад, докато се
получи контакт на пластмасата с палатиналната повърхност на горните фронтални зъби. Така се оформя
наклонената равнина, която най - често е под 45 спрямо дъвкателната равнина. В страничния участък
зъбите отстоят едни от други на 2-3 мм.
Преди да завърши полимеризацията капата се изважда от устата на пациента без да се деформира.
След като полимеризира се ажустира в устата на пациента. Изрязва се вестибуларно и лингвално
фистонообразно до гингивалния ръб, за да не се травмира лигавицата. Полира се само вестибуларната
и лингвалната повърхност на апарата.
2. ИНДИРЕКТЕН МЕТОД
Снемат се отпечатъци от горна и долна челюст. Определя се работната захапка - долната челюст се
придвижва назад и средните линии на двете челюсти да съвпадат. Палатиналната повърхност на горните
фронтални зъби да бъде продължение на вестибуларната повърхност на долните фронтални зъби. Така
моделите се включват в оклудатор. Изолират се с изолационна течност долните фронтални зъби
включително и кучешките. Моделажът се извършва от восък. С химически молив се очертават границите
към долните фронтални зъби вестибуларно и лингвално.
Восъкът след омекотяване се притиска вестибуларно и лингвално към долните фронтални зъби. Восъкът
покрива зъбните повърхности до венечния ръб, където се сфазира. Излишнията восък се премахва с
нагорещено моделажно ножче. Върху този восък от вестибуларно към режещите ръбове на фронталните
зъби се залепва предварително омекотена ролка розов восък с дебелина 10- 12 мм.
Затваряме оклудатора. Омекотената восъчна повърхност на наклонената плоскост се притиска към
палатиналната повърхност на горните фронтални зъби. На дължина достига до ⅓ от тази повърхност. В
областта на режещите ръбове на горните фронтални зъби не трябва да се образува праг от восък, тъй
като той ще пречи на придвижването им във вестибуларна посока. Наклонената равнина да не опира в
горните зъби, които не трябва да се местят. Апаратът се моделира, заглажда и се опакова заедно с
долния модел, като се потопява в кюветата с модела.
Желателно е да се постави под наклон, така че моделираната наклонена повърхност да бъде почти
на нивото на горния ръб на кюветата. Горните повърхности на гипса се оформят като полегати
плоскости, насочени под лек наклон към фистонообразния край на капата. Поставя се втората половина
на кюветата и се пълни с гипс. Поставянето на пластмаста, почистването и полирането се извършва
както при останалите апарати.
ВРЕМЕ НА НОСЕНЕ НА АПАРАТА: носи се 24 часа, не повече от 3 седмици.
АКТИВИРАНЕ - активира се по време на хранене или чрез промяна на наклона на равнината (чрез
изпиляване)
НЕДОСТАТЪЦИ
1. Отваряне на захапката - при неподходящи показания или неправилно изработване на апарата може
да се интрудира зъбът, който се премества. Ако се носи повече от определеното време може да се
отвори захапката.
2. Влошава се устната хигиена.
3. Смутено е храненето.

29. МОНОБЛОК /АКТИВАТОР/.

I. МОНОБЛОК (АКТИВАТОР НА ХОЙЛП - АНДЕРСЕН)
Снемаем двучелюстен ортодонтски апарат с комбинирано действие. Използва мускулната активност,
като провокира изотонични контракции, т.е. скъсява мускулните влакна. Апаратът стои свободно в
устата на пациента и в стремежа си да го задържи на място, пациентът прави необходимите мускулни
движения на долната челюст напред.
ИСТОРИЯ
1902 - Robin поставя двучелюстен апарат за лечение на глосоптоза.
1930 - Andersen - създава двучелюстен апарат, активиращ мускулите чрез естествени долночелюстни
движения. Установява, че апаратът действа на челюстния растеж. Нарича го АКТИВАТОР.
1936 - Andersen заедно с Hapl публикуват първото издаване на активатор. Оттам и името на апарата е
“Активатор на Hapl -Andersen”. По това време апаратът не е имал задръжни и други елементи. Лежал е в
устата свободно и е бил чисто функционален апарат.
В днешния си вид моноблокът се състои от:
1. Пластмасова част, която обхваща горна и долна челюст.
2. Вестибуларна дъга от тел 0,8 -0,9 мм.
3. Ретенционни куки от тел 0,7 мм.
4. Разширителен винт.
5. Прибавят се и различни видове пружинки от тел 0,5 -0,6 мм.

Допълнителен елемент (с механична сила), които се прибавят към плаковата част на

апарата, го определят като апарат с комбинирано действие.

Изработва се в работна захапка, фиксирана в оклудатор.

- сагитално - до ръбцова захапка при фронталните зъби и I клас при страничните;
- вертикално - режещите ръбове на горните фронтални зъби да отстоят на 1-3 мм.
- трансверзално - средните линии на двете челюсти да съвпадат.
ИНДИКАЦИИ ЗА ПРИЛОЖЕНИЕ
1. Дистална захапка.
2. Прогения.
3. Латерогнатия.
4. Двучелюстна компресия.
5. Отворена захапка.
УСТРОЙСТВО НА АПАРАТА
I. ПЛАСТМАСОВО ТЯЛО
1. Вертикални криле в страничния участък - продължение на небцовата плака към лингвалните
повърхности на долните странични зъби, включително и 6-те на 5-6 мм под шийките към пода на
устната кухина.
2. Наклонена повърхност във фронта към долната челюст - под 45 средно спрямо
хоризонталната равнина. Наклонът зависи и от работната захапка, фиксирана в оклудатора.
3. Хоризонтална равнина между страничните зъби - различна дебелина. Важно е да се уточни към
коя зъбна повърхност на страничните зъби равнината ще бъде гладка и коя ще повтаря релефа на
зъбите. ГРАНИЦИ НА ПЛАСТМАСОВОТО ТЯЛО
1. За горна челюст;
- фронтални зъби (вкл. и канини) - пластмасата върви по режещите ръбове.
- странични зъби (при премолри и молари) - по средата на дъвкателната повърхност.
- дистално - до дисталната повърхност на 6-те зъби.
- по небцето - с дъгообразно очертание.
2. За долна челюст
- фронтални зъби - 2-3 мм под шийките
- странични зъби - до linea mylohyoidea
II. ВИНТ
Фиксира се в пластмасата на небцето, максимално успоредно на осите на страничните зъби. Може
да се постави и пружинка на Кофен.
III. ТЕЛЕНИ ЕЛЕМЕНТИ
1. Вестибуларна дъга - за горна челюст/ за долна/ за двете челюсти
2. Ретенционни елементи - куки на Адамс, еднораменни куки, куки на Шварц
3. Допълнителни елементи - пружинки, канюли за ЕОА.
ДЕЙСТВИЕ НА МОНОБЛОКА
1. Премества долната челюст до нормални оклузални съотношения:
- медиализира долната челюст (при дистална захапка)
- дистализира долната челюст (при медиална захапка)
2. Във вертикална посока
- при дълбока захапка - зъбите в страничния участък се дезартикулират и се създава възможност
за тяхното прорастване.
- при отворена захапка - поставят се хоризонтални повърхности на страничните зъби малко по -
високо от физиологични покой. Така се постига набиването в страничния участък, а предните зъби
свободно прорастват.
3. В трансверзална посока ( при латерогнатия) - изработва се с едно вертикално крило
от срещуположната страна на отклонението.
НЕДОСТАТЪЦИ НА МОНОБЛОКА
1. Обемен и неудобен
2. Пречи на говора.
3. По - слабо действие на долната зъбна дъга и отделните зъби
4. Трудно се ажустира в устата на пациента.
ПРЕИМУЩЕСТВА
1. Апарат за лечение на зъбно-челюстни отклонения в оклузията.
2. Нормализира функцията на мускулите.
3. Въздейства на горна и долна зъбна дъга едновременно.
4. Отстранява вредни навици.
5. Времето за носене е приемливо за пациента 14-16 часа в денонощие.
ПОДХОДЯЩА ВЪЗРАСТ ЗА ПРИЛАГАНЕ
Най - подходяща е възрастта в пиковете на растеж: 5-7 години и 10 -13 години. Има добро въздействие
и в постоянно съзъбие.
ВРЕМЕ ЗА НОСЕНЕ - през нощта и няколко часа през деня (общо 14-16 часа през денонощието).

30. АПАРАТ НА ФРЕНКЕЛ.

Функционално действащи апарати
Определение - функционално лечебни снемаеми ортодонтски апарати, които използват естествените
сили, получени при контракцията и движенията на мускулите в лицево-челюстната област.
Видове функционални апарати:
В зависимост от използването на мускулна сила, те се диференцират на:
Преразпределящи силата на дъвкателната мускулатура /миотонични активатори/
- активатор на Хойпл - Андерсен и съвременни модификации
- капа на Шварц
Нормализиращи миодинамичното равновесие /миодинамични апарати/
- ЕОА на Кламт, апарат на Балтерс
- апарат на Френкел

АПАРАТ НА ФРЕНКЕЛ (РЕГУЛАТОР)

Определение - лечебен функционален снемаем апарат, който уравновесява действието на вътрешния и
външен мускулен пояс, като възстановява нормалното миодинамично равновесие.
Съчетава принципите на действие и на двете групи функционални апарати:
- Миотонични активатори
- Миодинамични апарати
От една страна регулират функцията на мускулатурата на вътрешния (език и подезична
мускулатура) и външния (мимическа и дъвкателна мускулатура) мускулен пояс, а от друга - използва
функцията на мускулите в определено фиксирано положение и действа чрез изометрична контракция
на мускулите. ПРИНЦИПИ НА ДЕЙСТВИЕ
Регулира силовите съотношения между външния и вътрешен мускулен пояс:
- засилва този, който действа по-слабо
- елиминира въздействието на превалиращия мускулен пояс
Външен мускулен пояс - в този сборен условно наречен “външен” пояс/ разположен откъм външната
страна на челюстите, алвеоларните гребени, зъбните редици и зъбите/ влизат: m. orbicularis oris, m.
buccinator, m. mentalis, m. risorius, m. masseter, m. zygomaticus, m. temporalis, m. levator labii superioris, m.
levator anguli oris, m. depressor labii inferioris.
Вътрешен мускулен пояс: разположен от вътрешната страна на челюстите алвеоларните гребени и
зъбните редици и зъбите: m. genioglossus, m. styloglossus, m. hyoglossus, m. transversus lingue, m.
verticalis, m. longitudinalis sup et inf.

Известни са 4 основни вида апарати на ФРЕНКЕЛ:

I тип (FR I) - за лечение на I клас малоклузии;
II тип (FR 2) - за лечение на клас II 1 и II 2 малоклузии;
III тип (FR3) - за лечение на клас III малоклузия;
IV тип (FR 4) - за лечение на отворена захапка
В последните години е създаден и V тип апарат на ФРЕНКЕЛ от неговите последователи. Те включват
канюли за ЕКСТРАОРАЛНО ТЕГЛЕНЕ.

ПЛАСТМАСОВА ЧАСТ
1. Пластмасови буцинаторни щифтове.
- разположени ВЕСТИБУЛАРНО
- отстоят от алвеоларните гребени на 2-3 мм
ГРАНИЦИ на буцинаторните щифтове - високо в преходната гънка на горна и долна челюст. От
медиалния край на първите долни и горни премолари до дисталната повърхност на първите кътници.

2. ПЛАСТМАСОВИ ПЕЛОТИ
Пластмасови удължения с овална форма, съединени помежду си и с пластмасовите тела чрез
ортодонтска тел 0,9 мм. Разположени са вестибуларно от двете страни на френулума - на 6 мм от
шийките на резците, възможно по-близо до преходната гънка.
На отстояние от вестибуларните повърхности на алвеоларния гребен. В областта на пелотите
задължително се радира 4-5 мм мястото в преходната гънка. Стимулират развитието на апикалната
база в съответната челюст.
3. ТЕЛЕНИ ЕЛЕМЕНТИ
ВЕСТИБУЛАРНА ДЪГА - в горна челюст при I, II, IV тип
В долна челюст - при III тип; тел 0,9 мм; минава нивото на папилите на резците и се включва в
пластмасата на буцинаторните щифтове.
ЛИНГВАЛНА ДЪГА - I и II тип ФРЕНКЕЛ; тел 0,8 мм.
Започва от буцинаторния щит във вид на ретенция. Преминава между третия и четвъртия зъб на долна
зъбна дъга. Характерна извивка в дистална посока, успоредно на алвеоларния гребен. Връща се
медиално по лингвалната повърхност на резците над папилите им. Служи за задържане положението
на долната челюст. При ФРЕНКЕЛ - апарата II тип е конструирана и лингвална дъга за горните
централни резци за да ги протрудира.
КАНИНОВА ИЗВИВКА - тел 0,9 мм - има при всички видове апарати на ФРЕНКЕЛ. Има ретенционна
функция - не позволява на апарата да потъва. Обхваща канина плътно - вестибуларно (FR I) и лингвално
(FR II) като следва гингивалния ръб.
При тип I и II е модифицирана като протрудираща пружинка.
ПАЛАТИНАЛЕН БЮЛГЕЛ - изработва се от тел 1 мм. Свързва двата половини и стабилизира апарата.
Следва наклона на небцето и отстои от него на 2 мм.
В областта на рафемедианната линия прави ᘯ -образна извивка с диаметър 7-8 мм. Отворена дистално.
Завършва със стабилизиращ шип оклузално по 6-ия зъб.

ТЕХНОЛОГИЯ НА ИЗРАБОТВАНЕ
1. Точни отпечатъци с добре изразена граница на преходната гънка между неподвижна и подвижна
лигавица и достатъчна дълбочина на лингвалната повърхност на алвеоларния гребен в долната
челюст до пода на устната кухина.
2. Работна оклузия.
3. Включване в оклудатор.
4. Предварително се радира гипсовия модел.
5. Подплатяване с восък на гипсовия модел за осигуряване на отстояние на щифтпвете от
вестибуларните повърхности на отстояние на щифтовете от вестибуларните повърхности на
алвеоларния гребен и страничните зъби. Това важи и за пелотите.
6. Огъване на телените елементи.
7. Пластмасовата част се изработва от бързополимеризираща пластмаса под налягане
или фотополимеризираща пластмаса.
8. Апаратът НЕ СЕ ОПАКОВА.

Подходяща възраст
- стабилно временно съзъбие
- ранно смесено
- Постига се добра мускулна регулация
Време на носене: за 2-3 седмици носене само 2 часа. След привикване - 2 часа през деня и през нощта.
След това 12- 14 часа на ден. Сваля се при хранене и спорт. Първи резултати след 3 месец. Оптимален
резултат след 2- 2,5 години.
Недостатъци:
- обемист
- пречи на говора
- трудно се носи
- много трудно се изработва
- ако се деформира се заменя с нов
 - не може да се активира
- продължително активно време на лечение /2-2,5 години/

31. АПАРАТ НА КЛАМТ.

Определение: функционален апарат, който нормализира миодинамичното равновесие между
мускулите на езика и периоралната мускулатура.
ЕОА е създаден от Klammt като модификация на активатора на Haupl - Andersen
“Отворен’’ - премахната е пластмасата във фронталния участък и наклонената равнина.
“Еластичен” - голяма част от пластмасата е заместена от телени елементи и конструкцията придобива
еластичност.
Действието му се дължи на мускулната сила, която се провокира при скъсяването на мускулните
влакна.
Стои свободно в устата на пациента.
Има намален обем, - позволява целодневно носене.
Еластичен ( с повече телени елементи) - предават мускулното въздействие върху зъбите и
поддържащите ги тъкани.
Необходима е РАБОТНА ОКЛУЗИЯ. Моделите се включват странично в оклудатор.
ПРИНЦИПИ НА ДЕЙСТВИЕ НА ЕОА НА KLAMMT
1. Стои свободно в устната кухина, и при задържането му провокира съкращение на
мускулните влакна.
2. Осигурява достатъчно и правилно място на езика, засилва функцията му
3. Осигурява правилен контакт между устни, зъби, алвеоларни гребени и език.
4. Осигурява нормален растеж на челюстите.
ПРИЛОЖЕНИЕ НА ЕОА НА КЛАМТ - при клас II 1,2 дълбока захапка, отворена захапка
Разширени индикации - протрузия, ретрузия, прогения, биопротрузия.
УСТРОЙСТВО НА АПАРАТА
1. ПАЛАТИНАЛЕН БЮГЕЛ - от тел с дебелина 1,2 мм; отстои от небцето на 1-2 мм; свързва двете
пластмасови крила; излиза от пластмасата в областта на канините и назад до дисталната повърхност
на 6-те зъби.
Според вида на ЗДЧ е отворен напред или назад
- при клас II е отворен отпред;
- при клас III е отворен дистално.
2. ВЕСТИБУЛАРНИ УСТНИ ДЪГИ: огъват се по един и същи начин за двете челюсти; от тел 0,9 мм;
огъването започва от ретенционната им част вляво и вдясно; дъгата минава в контактпункта между
кучешкия зъб и първия премолар и в хоризонтална посока достига до дисталната повърхност на
втория временен молар.
Огъва се в обратна посока по вестибуларната повърхност на зъбите и достига до дисталната повърхност
на срещуположния втори временен молар. След това с ново хоризонтално огъване достига до контакта
между канина и първия премолар (или временен първи молар) и телта завършва с ретенция в
пластмасовата част.
ДЕЙСТВИЕ НА ВЕСТИБУЛАРНИТЕ ДЪГИ
Променят положението на фронталните зъби /ретрузия/;
Екартират бузите от страничните зъби и позволяват по - силно действие на езика и трансверзално
разширение.
3. ПРОТРУДИРАЩИ ПРУЖИНКИ: от тел 0,7 мм; две за горната и долната челюст; лежат върху
лингвалната повърхност на фронталните зъби; огъват се на различна височина на клиничните
коронки (над или под туберкулите или в средата на клиничната коронка)
Активна част - от дисталния край на единия канин до дисталния край на другия.
Еластичността се увеличава чрез срязването им в средата и се обличат в шлаух.
Протрудиращото им действие се постига чрез натиска на езика върху тях.
4. ПЛАСТМАСОВА ЧАСТ
Има две крила разположени лингвално по зъбите и небцето
ФУНКЦИИ
- свързва телените елементи и палатиналния бюгел
- поддържа новото положение на долната челюст
Адаптира мускулатурата към новото нормално миостатично положение. Хоризонталните повърхнини
направляват смяната на зъбите и тяхното лечебно движение в дъгите.
NB! Подходящо изпиляване на повърхнините, но никога в зоната на канините, за да се избегне
потъване на апарата.

ГРАНИЦИ на пластмасовата част

От медиалния край на канина в двете челюсти до дисталната повърхност на последните
кътници. Хоризонталната повърхност между зъбите е с дебелина и релеф според работната
захапка и е до СРЕДАТА на дъвкателната повърхност на страничните зъби.
Вертикалните крила в долната челюст достигат до 4-5 мм под шийките на зъбите.
В областта на канините трябва да ИМА ВИНАГИ ПЛАСТМАСА, което не позволява потъването на
апарата и увеличава неговата стабилност.
- Крилата се оформят с водещи и без водещи повърхности
- С водещи повърхности - пластмасата обхваща интерденталните пространства
- Дъвкателните повърхности остават свободни.
- Пластмаса върху канините - запазва вертикалното отстояние.

МОДИФИКАЦИИ НА АПАРАТА НА КЛАМТ

Телена бариера за езика при лечение на отворена захапка.
Вестибуларна дъга в долната челюст - извита вълнообразно - при смучене на долна устна.
Пелоти в горна или долна челюст - за стимулиране развитието на апикалната база.

ЕОА НА КЛАМТ - ПРЕДИМСТВА:

По - малко обемен, олекотен; бърза адаптация - удобен, стои без напрежение, фиксира добре долната
челюст в новото положение. Не пречи на говора.
НЕДОСТАТЪЦИ - трудно въздействие на отклоненията на отделната зъбна дъга

32. АПАРАТ НА БАЛТЕРС.

Определение - снемаем функционално действащ апарат, който нормализира миодинамичното
равновесие между език, устни и бузи. Обхваща двете челюсти. Задължително се прилага с
миогимнастика, регулираща дишането, гълтането и говора. Въздейства между двете челюсти чрез
дразнене на езика и промяна на позицията му.
ПРИНЦИП НА ДЕЙСТВИЕ
Осигурява нормален контакт между двете устни, езика и небцето.
Създава нова ориентация на езика.
Премества долната челюст до възстановяване на контакта между фронталните зъби.
Намалява напрежението на дъвкателната мускулатура и ограничава неправомерната контракция на
определени група мускули.
Довежда до норма - дишане, гълтане, говор, положение на главата, гръбначния стълб и тялото.
1. Апарат на БАЛТЕРС I тип - лекува прогнатия - при задно положение на езика, дистална
захапка, езикова слабост, стеснение на челюстите
За изработването му са необходими ортодонтски модели на двете челюсти и работна захапка.
ИЗИСКВАНИЯ:
- долната челюст се премества напред до ръбцова захапка и достигане на нормално съотношение
при страничните зъби.
- средните линии на горна и долна челюст да съвпадат.
- работните модели се фиксират в оклудатор странично на 45
ЛАБИАЛНА ДЪГА
- изработва се от тел 0,9 мм;
- минава през фронталните зъби на горната челюст
- в областта на страничните зъби има правоъгълна форма (оформят се буцинаторни извивки)
ПАЛАТИНАЛНА ДЪГА
- изработва се от тел 1,2 мм
- започва от средата на първия премолар с ретенция по небцето
- дистално достига двата 6-ти зъба
- отворена напред. Има форма на яйце.
ПЛАСТМАСОВО ТЯЛО
Обхваща небцето отляво и отдясно и лингвалната повърхност на долната челюст. Направлява
положението на езика при говор и гълтане. В горната челюст има две крила. Започват дистално от
6-те зъби до първите премолари включително, а на ширина - от средата на дъвкателната повърхност
на 4-те, 5-те и 6-те зъби на 2-3 мм под шийките им по небцето.
Към долната челюст на дължина заемат от 6-тия зъб от една страна до същия от другата. Фронтално е от
режещите ръбове на резците и кучешките зъби до 2 мм под шийките. Участъците, които обхващат
горната и долната челюст са свързани.

2. Апарат на БАЛТЕРС II тип

Използва се при лечение на прогения.
РАЗЛИЧНО е вземането на РАБОТНАТА ЗАХАПКА и оформянето на ВЕСТИБУЛАРНАТА ДЪГА.
ВЕСТИБУЛАРНА ДЪГА
Изработва се от тел 0,9 мм. Започва също от небцето. Излиза под контактната точка на тетите и
четвъртите зъби.
Буцинаторната извивка се огъва по същия начин, но когато преминава към долната зъбна дъга,
продължава по ДОЛНИТЕ ФРОНТАЛНИ ЗЪБИ. От срещуположната страна преминава по същия начин.
ПАЛАТИНАЛНАТА ДЪГА
Започва от средата на 4-те зъби. В областта на двата 6 -ти зъб влиза под прав ъгъл в пластмасата във
вид на ретенция. Отворена дистално. Пластмасовата част на апарата е същата.

3. Апарат на БАЛТЕРС III тип - за отворена захапка.

Различава се по изработване на ТЯЛОТО на апарата. Пластмасовата конструкция е ЗАТВОРЕНА. Двете
крила на горната челюст са съединени. Пластмасата отстои на 1-1,5 мм от зъбите на алвеоларния
гребен във фронта. Горночелюстната и долночелюстната му част са свързани. Релефът по
дъвкателната повърхност на зъбите за опора се запазва.

Подходяща възраст -Смесено съзъбие / постоянно съзъбие

Време на носене - непрекъснато носене. Сваля се при хранене и при спорт. Оптимален резултат след 1-
2,5 години.
Предимства по - малко обемен, бърза адаптация, по малко смущава говора.
Недостатъци - трудно въздействие на отклоненията на отделната зъбна дъга.
Лечебна гимнастика, заедно с апарата
5 вида упражнения: за регулиране на дишане, гълтане и говор.
I упражнение - език зад горни зъби на небцето и със затворена уста се гълта слюнка - 10 пъти гълтане 3
пъти дневно.
II упражнение - отначало I упражнение след това говорни упражнения със
- звуците “л” и “т” - думи /лен, тен, лед/ предно положение на езика.
- звук “ч” - думи чин, чифт, чехъл, бъчва - средно положение.
- звук ‘к’, “г” - кон, миг , гост 10х10 минути / ден- задно
положение. Тези упражнения се правят 10 минути 10 пъти на
ден.
III упражнение - език с връх допрян за предната част на небцето, отваряне и затваряне на устата
без отлепване на езика. 10 минути 10 пъти на ден. Притиска се бонбон към предната част на
небцето - до стопяване на бонбона.
IV упражнение - дишане със затворена уста 20 минути 1 път на ден.
V упражнение - щракане /шумно с език/.

33. ОТКЛОНЕНИЯ ВЪВ ФОРМАТА И ГОЛЕМИНАТА НА ЗЪБИТЕ. КЛИНИКА,

ДИАГНОСТИКА, ПРОФИЛАКТИКА И ЛЕЧЕНИЕ.
I. Отклонения в големината
Големината на зъба не съответства на стандартната норма или е с различна големина от едноименния
зъб от противоположната страна. Засяга единични или група зъби.
Макродонтия - увеличена големина на МДД на даден зъб/и. Засяга главно централните резци и
първите молари. Горен страничен резец над 8 мм; долни инцизиви - 7 и над 7 мм. SY≥36
Микродонтия - намален МДД на зъба. Горен централен резец - около 7 мм; горен страничен - по 6 мм;
долни инцизиви под 5 мм; SY<27 мм.
Микродонтията засяга най - често горните странични резци и мъдреците.
Етиология
За макродонтия причина може да бъде - срастване на два зъба
- dentes concreti - сливане на два отделни зъба на ниво цимент
- dentes confusi - сливане на ниво дентин
Основните причини за микродонтия се считат:
- филогенетичната редукция на зъбите с по- малко натоварване;
- ендокринни заболявания - рахит;
- възпалителни процеси, които увреждат зародишите.
Клиника - промените са само интраорални
При микродонтия на единичен зъб има разстояние със съседни зъби. При микродонтия на група зъби
/фронтални/ - несъответствие между големината на зъбите и алвеоларния гребен. Получават се
диастеми и треми.
При макродонтия на единичен зъб:
- може да се засегне както МДД така и вестибуло-лингвалният размер;
- липса на място в зъбната дъга - ротиране
- ако е израснал след едноименния - заема мястото на съседния зъб /най-често фронтални зъби/
Макродонтия на група зъби - липса на място със струпване и неправилно подреждане на
зъбите, особено във фронталния участък.
СМУЩЕНИЯ
Макродонтия
1. Отклонение в зъбната дъга - липса на място:
- неправилно разположение на зъбите;
- неправилен пробив
- задържане пробива на постоянните зъби
2. Отклонения в оклузията - травми и блокажи
3. Отклонения във функцията - няма
4. Смутена естетика.
5. Увреждане на пародонта - от влошената устна хигиена и нарушена оклузия.
Микродонтия
1. Отклонение в зъбната дъга - диастеми и треми.
2. Отклонения в оклузията - няма.
3. Смущения в говора /рядко/ - дислалии.
4. Смущения в пародонта - липсват апроксимални контакти; задържане на храна; миграция на
зъбите медиално, протрузия /от натиска на езика при дислалии/.
Диагноза
1. Биометрични методи
а/ сравнителна - измерва се биометрично МДД на зъби с макро-/микродонтия и се съпоставя с
нормалния по големина зъб
б/ методът на Tonn - SY/Si =1,35
в/ методът на Bolton
Сума от МДД на долни фронтални зъби / сума от МДД на горни фронтални зъби 100 =77,2
Сумата от МДД на долните 12 зъба/ сума от МДД на горните 12 зъба 100=91,3
2. Рентгенологични методи
ДД - при макродонтия се получава зъбно-челюстно несъответствие. Да се уточни дали зъбите
са по-големи от нормата или има стеснена зъбна дъга. Профилактика няма.
Лечение
Микродонтия - провежда се в постоянно съзъбие.
Цел - нормализиране на функцията, оклузията и естетиката.
При единични зъби - да се нормализира положението на съседните зъби и да се освободи достатъчно
място за протезиране с коронка или нормализиране на размера на зъба с композит.
При група зъби: затваряне на разстоянията - медиализиране на зъбите във фронталния участък и
ретрудирането им, при което се скъсява зъбната дъга.
Да не се нарушават оклузалните съотношения.
Протезиране - обикновено в края на фронталния участък. Необходимо е повдигане на оклузията, тъй
като при ретрудирането се увеличава покритието на резците.
Макродонтия: цел - нормализиране подреждането на зъбната дъга и оклузията и подобряване на
функцията и естетиката. Може да започне лечението още в смесено съзъбие.
Макродонтия на единичен зъб
1. Да се създаде място в зъбната дъга без да се наруши оклузията.
2. Stripping /емайлова редукция/ - в границите на емайла с подходяща противокариесна обработка.
3. Изпиляване след девитализиране с цел протетично възстановяване /ако зъбът в областта на
шийката не е с увеличена големина/.
4. Срязване и отстраняване на допълнителния зъб при слети или сраснали зъби.
Макродонтия на група зъби
1. Увеличаване размера на зъбната дъга - разширение.
2. Екстракция на зъби.
Апаратура
При микродонтия
1. Снемаема - лингвална пластинка с пружинки за медио дистално придвижване на зъби.
2. Неснемаема техника - фиксирана техника
При макродонтия
1. Снемаем апаратура - за разширение лингвална пластинка с винт
2. Несенмаема апаратура екстракция - фиксирана техника.

II. Отклонения във формата на зъбите

1. Определение - зъбна аномалия, при която е нарушена нормалната форма на зъбите. Засягат
се единични или група зъби.
2. Честота - засягат се най-често горни странични резци и мъдреци. Често се съчетава с хиподонтия
на едноименния зъб.
3. Видове
а/ отклонение от нормалната форма на коронката
- шипообразни, клинообразни, копчеобразни
- при специални заболявания (Хътчинсови зъби; Мозерови зъби с калпаковидна форма на туберкулите
на 6те зъби)
Dentes confuse - сливане на два зъба на ниво дентин
Dens geminate - разделяне на един зъбен зародиш
Dens in dente
Dentes concreti - сливане на два отделни зъба на ниво цимент.
б/ зъби с преразвити туберкули - туберкул на Карабели, на Цукеркандъл, палатинални туберкули при
фронталните зъби.

III. Отклонения в структурата на зъбите - дисплазии, хипоплазии, хипоминерализации, хипоматурации.

Етиология
1. Възпалителни процеси.
2. Травми.
3. Специфични заболявания - луес, рахит.
4. Етиологични фактори, въздействащи в периода на оформяне на матрикса на зъба.
Клиника - само интраорални изяви
Зъбни дъги - треми и диастеми, неправилно подредени зъби.
Оклузия - неправилни оклузални контакти, при преразвити туберкули - отворена захапка.
Функциите - говорна и дъвкателна
Естетика - силно смутена
Пародонтални увреждания
Диагноза
1. Клиничн оглед
2. На модели
3. Рентгенологично
ДД - хиперодонтия при свръхбройни туберкули
Лечение - както при макродонтия осигуряване на място. Подреждане на зъбите и протетично
възстановяване както при микродонтия.

34. ОТКЛОНЕНИЯ В БРОЯ НА ЗЪБИТЕ. РЕТИНИРАНИ И ПЕРСИСТИРАЛИ ЗЪБИ.

КЛИНИКА, ДИАГНОСТИКА, ПРОФИЛАКТИКА И ЛЕЧЕНИЕ.
IV. Отклонения в броя
Определение - зъбно-челюстни деформации, при които е увеличен или намален нормалния брой на
зъбите във временно или в постоянно съзъбие.
1. Хиперодонтия - увеличен брой на зъбите /атавистичен белег/.
2. Хиподонтия - намаляване броя на зъбите /филогенетична редукция/
3. Анодонтия /липса на зъбни зародиши - заболяване/

ВРЕМЕННИ ОТКЛОНЕНИЯ В БРОЯ НА ЗЪБИТЕ

1. Персистирали зъби - временен зъб останал в зъбната редица след нормалния период за пробив.
2. Ретинирани зъби - задържани в костта зъби след периода, в който трябва да пробие /постоянни зъби/.
ПОСТОЯННИ ОТКЛОНЕНИЯ В БРОЯ НА ЗЪБИТЕ
Хиподонтия
Видове - може да бъде единична или множествена /олигодонтия/. Наблюдава се в постоянно съзъбие.
Честота - засяга дисталностоящите зъби от съответната зъбна група. Изключения са централните резци
на долна челюст. Честотата е 8% и се наблюдава повече при жени.
Етиология
1. Филогенетична редукция на най-ненатоварените зъби.
2. Ендокринни смущения.
3. Ектодермална дисплазия.
4. Наследственост.
5. Фактори, действащи в ранните етапи /цепки, травми, рубеола/.
Клиника
1. Екстраорално - при множествена хиподонтия - намален долен лицев етаж. Зависи в коя челюст
са липсващите зъби:
- Хиподонтия в горна челюст - прогения
- Хиподонтия в долна челюст - дистална захапка.
2. Интраорално
- Персистирали временни зъби
- Разстояние между фронталните зъби
- Медиализиране на дисталностоящите зъби
- Недоразвитие на участък от зъбно алвеоларна дъга
Гешева - по - изразено е намаляването на сагиталния размер на дъгата.
Смущения - нарушена естетика; нарушени оклузални съотношения; нарушен говор (от разстоянията
между фронталните зъби); нарушена дъвкателна функция; пародонтални изменения.
Диагноза
1. Клиничен преглед - от анамнезата да се изключи загуба на липсващия зъб /например травма/
2. Рентгенография - ОПТГ, ТРГ - профил
Лечение - две решения:
1. Да се подреди зъбната дъга с наличните зъби.
2. Да се освободи и запази място на липсващите зъби с цел протезиране след завършване на
челюстното развитие.
Зависи от броя на липсващите зъби и положението, вида и формата на липсващите зъби; вида на
оклузията (медиализирането на долните първи молари при хиподонтия на 35 и 45 е противопоказано при
дистална захапка и подходящо при медиална оклузия); от съгласието на пациента.
Анодонтия - зъбно-челюстна аномалия, при която липсват зародишите на всички зъби.
Честотата е изключително рядка, а етиологията е неизяснена; ектодермална дисплазия.
Смущения - нарушена естетиката; нарушена дъвкателна функция, нарушение в психиката, нарушен е
говорът.
Клиника
1. Екстраорално - старчески вид
2. Интраорално - недоразвити алвеоларни гребени
Диагноза - клиничен преглед и рентгеново изследване
Лечение - провежда се максимално рано /още на 3-4 години/ за възстановяване на дъвкателната
функция и говора. Състои се в протезиране.
Условия: смяна на протезките два пъти годишно до 8 години. В периода от 10 до 14 години един път
годишно, а след 14 години по възможност импланти.
ХИПЕРОДОНТИЯ - зъбно-челюстна аномалия, която се изразява с увеличен от нормалния брой зъби.
- Засяга временно и постоянно съзъбие
- Засяга един или няколко зъба
- Временна или постоянна
- Атавистичен белег’
Честота 1,6 %; най -често единични зъби (фронтални - мезиоденс). Засяга горни латерални резци, втори
премолари, долни първи премолари и мъдреци.
Етиология:
1. Хипертрофия на ектодермата
2. Хиперплазия на зъбната гредичка
3. Фактори действащи след образуването на нормалния брой зъби - ранна травма, цепки, киста
на форамен цекум (разцепва зародиша на централните резци мезиоденс)
4. Клейдокраниална дисплазия.
Клиника - има само интраорални симптоми.
Свръхбройните могат да бъдат нормални по форма зъби или с анормална форма. Може да са
подредени в зъбната дъга /рядко/. Обикновено водят до сгъстяване и липса на място за постоянните
зъби:
- променят положението на зародишите на постоянните зъби
- преразвитие на съответния участък от челюстта - прогнатия или прогения.
Смущения - естетика, психика, функция, оклузия.
Диагностика - обикновено се поставя клинично. По - трудно е да се прецени кой е свръхбройният
зъб, когато два зъба са с еднаква форма. Използват се рентгенографски методи на изследване.
Лечение - веднага след установяване се извършва екстракция на свръхбройните зъби. Отстранява
се зъбът с по-неправилна форма. Отстранява се зъбът с неправилно разположение и този, който
трудно може да се премести в желаното положение.
Следва ортодонтско лечение. Апаратурата се подбира съобразно отклонениято на съседните
зъби, придружаващи деформации и възрастта на пациента.

Временни отклонения в броя на зъбите

I. Персистирали зъби - временен зъб, който остава в зъбната редица след нормалния период на
физиологичната му смяна.
Честота - най често това отклонение се среща при трети и пети временни зъби.
Етиология
- липса на нормален резорбтивен процес на корените на временните зъби /хиподонтия/
- забавена резорбция на корените на временните зъби от ендодонтско лечение
- травма на зародиша
- неправилно разположение на зародиша на постоянния зъб
- хиперодонтия
Клиника - има само интраорална симптоматика. Наблюдава се наличие на временни зъби, подредени в
зъбната дъга. Могат да доведат до липса на място.
Диагноза - клиничен оглед и задължителна рентгенография.
Лечение - да се създават условия за нормален пробив на постоянните зъби. Показания за лечение има,
когато персистиралият зъб пречи на пробива на постоянния.
Екстрахиране на персистирал зъб като:
- се запазва мястото за постоянния зъб, ако се очаква забавен пробив.
- се създава място, ако то е недостатъчно за пробива на постоянния зъб.
Да се запази персистиралият зъб при хиподонтия с цел бъдещо протезиране. След изваждане
на персистиралия зъб може да се постави местопазител, стимулиращ пробива на постоянните
зъби. Ретиниран зъб - зъб или зъби, задържани в челюстта след времето им за нормален
пробив.
Честота - среща се в постоянно съзъбие; най-често горни втори премолари и мъдреците.
Етиология - липса на място; преждевременно изваден млечен зъб; ЗЧН; медиализиране на съседни зъби;
одонтоми, кисти.
Клиника:
а/ екстраорално - при ретенция на един зъб няма промени; при повече - промени подобни при
хиподонтия
б/ интраорално - може да бъде с достатъчно място или без.
Смущения - резорбция на корените на съседни зъби; в оклузията; промени в подреждането на другите
зъби.
Диагноза - клиничен преглед (има или не временни зъби; наличие или липса на място за постоянния
зъб); палпация (може да се палпира вестибуларно или лингвално); рентгенография.
Профилактика - системен контрол при смяна на временните с постоянните зъби. При преждевременна
екстракция на временен зъб (местопазител).
Лечение - хирургичен (екстракция на ретинирания зъб;
автотрансплантация). Хирургично-ортодонтски - да се създаде място за
ретинирания зъб Освобождаване по хирургичен път коронката на
ретинирания зъб.
С фиксиран върху коронката бутон и подходяща /фиксирана апаратура/ зъбът се изтегля и подрежда в
зъбната дъга.

35. ОТКЛОНЕНИЕ НА ПОЛОЖЕНИЕТО НА ОТДЕЛНИТЕ ЗЪБИ. КЛИНИКА,

ДИАГНОСТИКА, ПРОФИЛАКТИКА И ЛЕЧЕНИЕ.
ЗЧД, при която единични или група зъби са отклонени от нормалното си положение.
I. Видове и наименования - малпозиция - неправилното положение на зъба;
- ротация
- наклонен (инклинация)
- изместен (транслация)
- разместен (транспозиция)
Positio - положение, конкретизира се мястото от отклонението на зъба.
Lingvo positio, vestibulo positio, disto positio
II. Етиология
1. Липса на място
- Намален размер на зъбната дъга /стестение, ретрузия/
- Медиализиране на зъби
- Несъответствие между зъби и челюсти
- Преместване и наклоняване на зъби след екстракция
2. Ендогенни фактори - одонтоми и кисти
3. Екзогенни фактори - вредни навици, липса на антагонисти, травма

Ротация /rotatio/ - завъртане на зъба по вертикалната му ос.

а/ маргинална - зъбът е завъртян около единия си ръб /медиално или дистално/ или около
апроксималния край на централната фисура на премолари и молари. Другият ръб е в зъбната редица.
б/ аксиална -зъбът е завъртян около аксиалната /надлъжната/ си ос. Отклонени са и двата му ръба в
противоположна посока.
Честота - по - често в постоянно съзъбие (7%). С нарастване на възрастта се увеличава честотата на
ротациите.
Етиология:
1. Липса на място:
- компресия на челюстта,
- хиперодонтия,
- персистирал млечен зъб,
- Медиализиране на група зъби при преждевременна екстракция на млечен зъб.
2. Вредни навици.
3. Травми.
4. Вродени малформации.
5. Неправилно разположение на зародиша.
6. Неправилна форма на зъба.
7. Къс и ниско заловен френулум.
Клиника - екстраорално (няма промени); интраорално ротирани зъби в или извън зъбната редица;
медиализирани зъби.
Две клинични форми:
1. С достатъчно място за зъба в зъбната дъга.
2. С недостатъчно място за зъба в зъбната редица.
Смущения - естетика; нарушена оклузия; пародонтопатии в по-късна възраст.
Липсата на нормален контакт между зъбите води до непрекъснато дразнене на гингивата и
интердентални папили - хипертрофичен гингивит.
Диагноза: клиничен оглед; биометрични методи на изследвания (дефицит на място; зъбно-зъбни
несъответствия)
Лечение - премахване на причините, които водят до липса на място. Извършва се в два етапа:
I етап - да се създаде място за правилното подреждане на ротираните зъби в зъбната дъга.
II етап - преместване на ротирания зъб
- прилагане на сила, която да притиска отклонения край към нормалното място в зъбната редица.
- прилагане на сила, която да притегля към зъбната редица отклонения край на ротирания зъб.
- при аксиална ротация е необходимо прилагане на двойки сили.
При ротация по-голяма от 90 е нецелесъобразно да се подреди зъбът нормално. Може да се обърне като
лингвалната страна на ротирания зъб се разположи вестибуларно.

Инклинация /наклоняване/ - отклонение в положението на зъбите, при което е променена посоката на

надлъжната ос на зъба /под ъгъл/ спрямо надлъжните оси на съседните зъби, както и на своето нормално
положение.
Видове: в зъбната дъга - медиално и дистално;
Извън зъбната дъга - вестибуларно или лингвално.
Етиология:
1. Преждевременна загуба на временен зъб.
2. Хиподонтия.
3. Хиперодонтия.
4. Персистирали зъби.
5. Травма /променя се наклона на постоянния зъб/.
6. Вредни навици.
7. Екстракция на предностоящите зъби.
Клиника
1. Екстраорално при един наклонен зъб не се наблюдава промяна. При засягане на по-голям брой зъби:
- горни фронтални зъби, наклонени вестибуларно - измененията са сходни с тези на прогнатия
- горни фронтални зъби наклонени лингвално.
2. Интраорално - наклонът на зъбите е в посока, различна от останалите.
Център на ротация (точката, около която се извършва завъртането на даден обект)
Центърът на резистентност е винаги в зъба, докато центърът на ротация може да се разполага
извън зъба.
Смущения - естетични, в оклузията, пародонтопатии.
Лечение - на отделната зъбна дъга; осигуряване на място; коригиране на оста на зъба.

Транслация - промяна в положението на зъба, при което неговата надлъжна ос е останала успоредна на
останалите зъби както и на нормалното си положение /корпусно преместване/.
Видове - медиална, дистална, лингвална, вестибуларна
Клинична картина
1. Медиално преместване на 6 те зъби с дистално преместване на 4 те, при което се затваря мястото на
5 те зъби. Дължи се на преждевременна екстракция на втория временен молар.
2. Корпусно преместване на 4 ти, 5 ти и 6 ти зъб и затваряне мястото за канина.
3. При преждевременна екстракция на кучешки временен зъб има медиално преместване на
всичките странични зъби.
4. При преждевременна екстракция или травма в областта на фронта - медиализиране на
страничните зъби от съответната страна.
5. Загуба на постоянни зъби - най -често първи молари.
6. Струпване във фронта от медиализиране на група зъби.
7. Персистирали млечни зъби и вестибуларно или лингвално пробил постоянен.
8. Туберкулна оклузия /едноименна, разноименна, кръстосана/ - от преминаване на страничните зъби
в по-широки или по- тесни участъци.
Диагноза - клиничен оглед; биометрични методи, рентгенови методи (ОПТГ, ТРГ за наклон на
фронталните зъби/

Транспозиция - отклонения в положението на зъбите, при което два съседни зъба са си разменили
местата в зъбната редица.
Честота - най - често засяга постоянното съзъбие и по специално канини, инцизиви /страничен резец/ и
първите премолари.
Етиология - липса на място; травма; конгенитално разместване на зародишите.
Клинична картина - екстраорално (няма симптоматика); интраорално (два зъба с разместени места)
Диагностика - клинично при оглед
Лечение
1. Осигуряване на място /разширение, дистализиране, stripping, екстракция/.
2. Въвеждане на зъба - зъбната дъга

Отклонения във вертикална посока

При отчитане на вертикалните отклонения е необходимо да се съобразява положението на зъбите
спрямо оклузалната равнина при нормална крива на Шпее. Средната дълбочина на кривата на Шпее е
около 1, 5мм.
Норма
1. Инфрапозиция - зъбът не достига оклузалната равнина / изключват се зъбите в пробив/.
2. Супрапозиция - зъбът надминава оклузалната равнина.
Клиника - екстраорално - при единични зъби (няма промени); при група зъби (отворена и дълбока
захапка)
Интраорално - супрапозиция (блокира движенията на долна челюст); инфрапозиция (липсват контакт с
антагонистите).
Диагноза - клинично; на модели (със стъклена плочка). Отчита се положението на зъбите спрямо
оклузалната равнина.
Лечение - на зъб/и в инфрапозиция:
- отстраняване на причината.
- прилагане на активно действаща вертикална сила,която да предизвика теглене на съответния зъб.
- функционални апарати.
На зъби в супрапозиция
- снемаеми апарати - хоризонтални повърхности във фронта и страничния участък
- фиксирана техника

36. ДИАСТЕМИ И ТРЕМИ. КЛИНИКА, ДИАГНОСТИКА, ПРОФИЛАКТИКА И ЛЕЧЕНИЕ.

Диастема - разстояние между централните резци над 1 мм /измерено в областта на екватора на зъба/.
Тя е трансверзално отклонение на отделната челюст.
Трема - разстоянието между останалите съседни зъби. Може да е трансверзално или сагитално
отклонение на отделната челюст.
Честота - срещат се във временно и постоянно съзъбие. Във временно съзъбие се считат за
физиологични и са добра прогноза.
При пробива на централните резци в ранно смесено съзъбие диастемата се установява в 30% от
случаите - по- често в горна челюст и по-рядко в долна. В постоянно съзъбие намалява на 7%.
Основната част от диастемите се саморегулират при смяната на зъбите.
Етиология
1. Причини, водещи до увеличен фронтален участък на зъбната дъга:
а/ вредни навици
б/ макроглосия
в/ ендокринни заболявания
г/ вестибуларно наклоняване на зъбите при пародонтит
д/ новообразувания
2. Причини, водещи до несъответствие между големината на зъбната дъга във фронталния участък
и размера и броя на зъбите
а/ микродонтия
б/ хиподонтия
3. Зъбно- зъбни несъответствия по Tonn и Bolton.
4. Наследственост. - унаследяване на размера на челюстите /големина на зъби/.
5. Причини, водещи до неправилно подреждане на централните
резци. а/ свръхбройни зъби /мезиоденс/
б/ ретинирани зъби
в/ френулум на горната устна

Френулумът е спорен етиологичен момент. Да се изясни дали той е причина за диастемата или
последствие от нея.
Залавно място на френулума:
При новороденото френулумът е свързан с papilla incisive /френулумектолабиале/. С пробива на зъбите и
развитието на челюстите залавното място на френулума се премества нагоре. Може да се запази връзка
между преместения нагоре френулум и papilla incisiva. Неподвижната част от френулума е тази,
която е срастнала с лигавицата на алвеоларния гребен.
ОЦЕНКА НА ФРЕНУЛУМА
1. Височина на залавното място на френулума /основата на подвижната му част/
Нормалното залавно място на подвижната част на френулума е на или над нивото на
линията,
свързваща най - високите точки на зъбните шийки на централните горни резци /при неувреден пародонт/.
Увеличава се неподвижната част на френулума в периода на смесено съзъбие - показател за
изместването нагоре на подвижната част на френулума на горна устна.
2. Ширина на залавното място - за анормален се преценява френулумът с широка основа
на залавното място под линията на зъбните шийки.
3. Дължина - при леко опъване на горната устна се получава дъговидна /сърповидна/ извивка.
При липса на тази извивка при опъване, френулумът е къс.
4. Функция - връзката на френулума с междузъбната тъкан и резцовата папила се оценява с
тестовете за побеляване и подвижност. При издърпване на горната устна напред и нагоре може
да се получи побеляване на междузъбната тъкан и резцовата папила.
При оценка на френулума като причина за диастемата се оценяват и съобразяват:
- възрастта на пациента
- височината, ширината и залавното място на френулума
- несъответствието между зъба и челюсти във фронталния участък.
КЛИНИКА
Главно интраорална симптоматика - разстояние в трансверзална посока (диастема) или сагитална
посока (треми в страничния участък). Диастема - различна големина.
Централни резци:
- симетрично или асиметрично отдалечени от средната линия
- с дивергиращи оси
- с ротация
- с успоредни оси
- с конвергиращи оси
Съпровождащи деформации - протрузия и експанзия
СМУЩЕНИЯ - нарушена естетика; функции (говорна (диастеми), намален режещ ефект)
Пародонт:
- директна травма на междузъбната гингива
- липса на опора - микроподвижност
- къс, ниско и широко заловен френулум - дърпа междузъбната тъкан при движението на горната устна.
ДИАГНОЗА: оценка на диастемата и френулумът на горна устна.
1. Клинично
2. На модели
- големина - измерва се разстоянието между екваторите на централните резци.
- отклонението на централните резци от средната линия /симетрично; асиметрично/
- вид на ротацията на централните резци /ако има такава.
- зъбно- зъбните несъответствия
- зъбно -челюстните несъответствия.
3. Рентгенологично - отчита се съотношението на осите на резците.
Осите се чертаят през две точки - средата на пулпната камера и средата на кореновия канал в най-
апикалната неотклонената част.
- наличие на мезиоденс
- дебелина и височина на костния септум NB! Септум на ниво на шийките.
Продължава до ⅓ от коронките и е дебел - извършва се септикотомия.
ДИФЕРЕНЦИАЛНА ДИАГНОЗА - между видовете диастеми : симетрични или асиметрични; с успоредни,
конвергиращи, дивергиращи оси на резците.
ПРОФИЛАКТИКА
Отстраняване причините водещи до увеличаване на фронталния участък (вредни навици и заболявания
на пародонта).
2. Да не се извършва хирургична корекция на френулума на горна устна, който не пречи за затваряне
на диастемата при пробива на зъбите.
Става преместване на подвижната част на френулума нагоре при саморегулацията на
диастемата.
ЛЕЧЕНИЕ - временно съзъбие (не се лекуват);
Смесено съзъбие - в ранно смесено съзъбие при нормално развитие на зъбите дъги се очаква
саморегулация на диастемата. При диастема над 2,5 - 3 мм с липса на място за страничните резци и
съпътстващи деформации, лечението на дисатемата започва след пробива на централните
резци.
Три подхода при лечение на дистема:
- Ортодонтски
- Комбиниран ортодонтски - хирургичен
- Комбиниран ортодонтски - протетичен
1. Ортодонтско лечение - медиализиране на централните резци.
Зависи от: големината на диастемата; наклона на осите на централните резци;
Симетрично / асиметрично разположени централни резци спрямо средната линия на челюстта; има ли
съпътстващи деформации.
Най - честата форма на диастема е до 2 мм, симетрична с дивергиращи оси. При по - голяма диастема и
успоредни оси на резците е необходимо корпусно придвижване.
При ротации или конвергиращи оси на резците първо се коригират ротациите и се изправят осите на
централните инцизиви до успоредни и след това се придвижват корпусно.
При асиметрична диастема проблем е осигуряването на опора поради различното придвижване на
централните резци.
2. Ортодонтски - хирургичен - при къс, ниско заловен с широка основа френулум се
извършва хирургична корекция
- Да се нормализира дължината и залавното място на френулума - френулотомия,
френелектомия, септикотомия
Лазерна френулотомия е съвременен алтернативен метод на класическите хирургични методи
за корекция на френулума. Може да бъде извършена по всяко време на затваряне на диастемата и
не остава цикатрикс.
- Да се коригират междузъбните транссептални фибри.
Хирургичната интервенция трябва да бъде извършена след затварянето на диастемата, така че
цикатрикса да фиксира положението на преместените зъби.
3. Ортодонтски - протетично лечение
- при микродонтия
- при хиподонтия
- при зъбно - зъбни несъответствия
- при зъбно-челюстни несъответствия.
АПАРАТУРА
1. Снемаема - лингвална пластинка с пружинки за медиализиране със спиралообразната извивка
/при диастеми с дивергиращи оси/ в смесено съзъбие.
2. Неснемаема техника - фиксирана техника - реализира всички необходими по размер и вид движения.
- корпусно преместване както в областта на диастемата, така и в другите места от зъбната дъга за
получаване на контакт между зъбите
РЕТЕНЦИЯ - фиксирана/ снемаема

37. КОМПРЕСИЯ /ЕНДОГНАТИЯ/. КЛИНИКА, ДИАГНОСТИКА, ПРОФИЛАКТИКА И ЛЕЧЕНИЕ.

Класификация на ортодонтските деформации:
ОТКЛОНЕНИЯ НА ОТДЕЛНИТЕ ЗЪБИ
ОТКЛОНЕНИЯ НА ОТДЕЛНАТА ЧЕЛЮСТ
ОТКЛОНЕНИЯ НА ОКЛУЗИЯТА
Трансверзални отклонения на отделната зъбна дъга и челюст:
Определение - ЗЧД на отделната челюст, при които се променя ширината на зъбната дъга.
Отчитат се спрямо сагиталната равнина: компресия, експанзия, треми и диастеми на фронталните
зъби.
КОМПРЕСИЯ
ЗЧД, при която е намален трансверзалния размер на зъбната дъга.
Честота: във временно съзъбие под 1%; в постоянно 15%.
Може да засегне и двете съзъбия. По - често в горна челюст.
Във френската литература - ендоалвеолия - промени засягащи зъбите и алвеоларните гребени.
Ендогнатия - засегната е цялата челюст.
ВИДОВЕ
1. Според структурата, която е засегната - зъби, алвеоларни гребени, базална
кост а/ зъбно - алвеоларна форма (ендоалвеолия)
б/ базална ендогнатия
- независимост в развитието на същинската кост и алвеоларния гребен
- различни гени за размера на зъби и скелет.
- различен ритъм на развитие; различен по време и тъкани произход - кости (по-стари
структури, мезенхимен произход), зъби (по - млади структури, ектодермален произход).
2. Според броя засегнати челюсти
а/ едночелюстна
б/ двучелюстна
3. Едностранна (унилатерална); двустранна (симетрична, асиметрична)
4. Компресия само в предния, само в задния участък или и в двата заедно.

ЕТИОЛОГИЧНИ ФАКТОРИ
I ГРУПА - причини водещи до недоразвитие на челюстта и/или зъбната дъга (алвеоларния израстък)
1. Затруднено носно дишане - липсва формиращото влияние на езика, въздух
2. Микроглосия и къс френулум на езика
3. Хиподонтия, преждевременна екстракция, ретиниран зъб - недоразвит алв. израстък.
4. Следоперативен цикатрикс на ГЧ (цепки)
5. Блокажи (III зъби на ЗЧ)
II ГРУПА - директен натиск
1. Повишен тонус на букална мускулатура (устно дишане/ затруднено носно)
2. Вреден навик - спане с юмрук под бузата
III ГРУПА - заболявания
1. Авитаминози
2. Рахит.
КЛИНИКА
Екстраорално - няма. При силна компресия - издължено, тясно лице, тесен нос.
Интраорално - във формата на зъбната дъга, наклона на зъби и форма и дълбочина на небце.
- формата на зъбната дъга (симетрични/ асиметрични; в преден/ страничен участък)
V- образна - при компресия на фронта
Седловидна - по-рядко срещата, стеснение в страничния участък;
Трапецовидна форма - компресия и ретрузия;
Удължена тясна - компресия протрузия (с или без треми)
- наклон на зъби - фронталните зъби имат голямо струпване, а страничните имат лингвален наклон.
- небце - много дълбоко или дълбоко и V-образно, готическо /почти като
цепка/. Компресията засяга най-често и двете челюсти.
СМУЩЕНИЯ
1. Оклузия
ГЧ: кръстосана захапка в страни (нормална ДЧ);
- Туберкулна захапка (разноименна, едноименна)
- Дистална захапка
ДЧ: лингвална захапка (стеснена ДЧ)
2. Функция - дъвчене (трансверзални движения); дишане; говор.
3. Пародонт - от неправилното подреждане на зъбите и неправилната оклузия.
ДИАГНОЗА
1. Клинично
2. Параклинично
- на модели - във временно, смесено и постоянно съзъбие
- рентгенологично - ТРГ, ОПГ (скелетна, зъбно-алвеоларна)
Диагноза на модели:
Във временно съзъбие: по оклузални съотношения на странични зъби и форма и големина на зъбните
дъги.
Смесено съзъбие - оклузални съотношения и индекс на Шато
Постоянно съзъбие - анализ на дъгата по метода на Pont; оценка на апикалната база.
Измерване на МДД на горните инцизиви за изчисляване на SI. на тази сума съответства определена
ширина на зъбната дъга.
Метод на Рont -измерване ширината на зъбната дъга - предна РР и задна ММ
Интерпретация - когато измереното разстояние е по-малко от нормата, т.е. знакът е “-” зъбната дъга е
по -тясна - деформацията е КОМПРЕСИЯ.
ШИРИНА НА ЗЪБНАТА ДЪГА И АПИКАЛНА БАЗА
Апостолова, Декова - клиничен метод за измерване ширината на апикалната база със специален
инструмент.
ГЧ- най-дълбоката точка на fossa canina- между корените на кучешкия зъб и първи премолар.
ДЧ - на 8 мм под гингивалния ръб на линията, свързваща шийките на долния кучешки и премолар.
ШИРИНА НА ЗЪБНАТА ДЪГА - измерва се по склона на вътрешната повърхност на вестибуларния
туберкул на Р1, по - близо до фисурата.
ИНТЕРПРЕТАЦИЯ: според Апостолова
Апикалната база = ширината на зъбната дъга + 1-2 мм. Прилага се разширение на зъбната дъга.
Апикална база <0,5 мм от ширината на зъбната дъга при млади пациенти може да се разширява.
Апикална база < с повече от 0,5 мм от ширината на зъбната дъга прогноза за екстракция в зъбната дъга.
ПРОФИЛАКТИКА
Лечение на вредни навици (устно дишане) и подходяща миогимнастика (упражнения за езика).
ДД - компресия /зъбно - челюстно несъответствие
- смущение в развитието на челюстта
- несъответствие между големината на зъбите и зъбната дъга
- временно състояние за определената възраст.

Показатели Компресия ЗЧН

Форма на зъбната дъга Стеснени в различни Нормална

участъци

Небце Тясно, дълбоко, Нормална форма, дълбочина

куполообразно

Наклон на зъбите и алв. Конвергиращи, успоредни, Нормален

гребен дивергиращи

Симетрия на зъбната дъга Нарушена

ЗЧН - временни (компенсират се при развитието на челюстите и пробива на постоянните зъби);
постоянни (налагат компенсаторно изваждане на зъби)

ЛЕЧЕНИЕ
Цел - да се разшири и нормализира зъбната дъга и челюстта и така да се създават условия за правилно
подреждане на зъбите.
Разширението се планира индивидуално за всяка зона:
- ширината на дъгата да съответства на ширината на лицето.
- подходящо /биологично/ разширение за зъбните дъги за горната е до 5-6 мм и 3-4 мм в долната.
Особености на разширението:
ГОРНА ЧЕЛЮСТ:
- може да се въздейства върху зъби, алвеоларен гребен, подлежаща кост чрез натиск върху небцето.
- разширение чрез разтваряне на небцовия шев изисква време за неговото вкостяване
- при разширение зъбите от ГЧ се наклоняват вестибуларно и често палатиналните туберкули “увисват”
и повдигат захапката
- апикалната база е по - малка /при норма/, което затруднява лечението и риска от рецидиви;
ДОЛНА ЧЕЛЮСТ
- разширяването става главно с вестибуларно наклоняване на всички зъби. Не е възможно
костно разширение /рано срастване на ДЧ/.
- апикалната база е по - голяма /при норма/ и не създава проблеми.
ВРЕМЕННО СЪЗЪБИЕ - лекува се само когато компресията води до смущения в оклузията (кръстосана
захапка) и до блокиране или спиране развитието на ГЧ:
- компресия ретрузия на ГЧ - блокира ДЧ
- девиация на ДЧ -блокирана е ГЧ от страната на изместването
АПАРАТИ: профилактични/ лечебни апарати. Миогимнастика за езика.
СМЕСЕНО СЪЗЪБИЕ - да се започне в ранно смесено преди пробива на страничните зъби
- при нерезорбирани временни странични зъби
- зародишите на постоянните се преместват заедно с млечните зъби
СРЕДСТВА: снемаема техника; фиксирана техника.
ПОСТОЯННО СЪЗЪБИЕ - веднага след пробива на кучешките и премолари; преди вкостявнето на
небцовия шев до 13 -14 години. Два вида лечения:
1. Ортодонтско лечение
2. Ортодонтско - хирургично - при силно стеснена и недоразвитя горна челюст.
Медиопалатинална остеотомия- около среден небцов шев. Позволява бързо разширение на горна челюст
при възрастни.
АПАРАТУРА
Снемаема техника - лингвална пластинка с подходящо поставен винт, оклузални повърхнини (при
необходимост);
Моноблок при двучелюстно стеснение; профилактични; функционални
Неснемаема техника - фиксирана техника Edgewise; експандери; RPE -апарат за бързо разширение;
апарат със спиралообразни извивки; транспалатинална дъга;
Лингвална пластинка винтове:
Особености - лесно се активират; действат с точно дозирана сила; действието им може да се насочи
точно в определена посока; разширение до 1-2 мм на месец.
Изисквания при фиксиране на винта:
- да е перпендикулярен на оста на зъба
- да е възможно по високо разположен по - близо до равнината на центровете на съпротивление
на зъбите
- да е успореден на срединна линия при симетрична компресия, между двата премолара или в
областта на най- голямото стеснение
- в долна челюст винта се поставя върху алвеоларния гребен под долни резци, перпендикулярен
на рафемедианната линия и без да пречи на езика.
Апарат за бързо разширяване Rapid palatal expander /RPA/
При разширяване се получава разцепване не небния шев и значително трансверзално преместване на
структурите (до 12 мм). За лечение на силни стеснения на горната челюст. Постига се с големи сили чрез
активиране по 1 мм/ ден (много бърз ефект). Не се прилага до 7-8 г. Опасност от травми.
РЕТЕНЦИЯ
Продължава не по - малко от периода на лечение.
Най - добра ретенция е нормалната оклузия.
При лечение на компресия във фронта - фиксиран ретайнер във фронта.
NB! В смесено съзъбие - да се задържи резултата без да се пречи на пробива.

38. ЕКСПАНЗИЯ /ЕКЗОГНАТИЯ/. КЛИНИКА, ДИАГНОСТИКА, ПРОФИЛАКТИКА И ЛЕЧЕНИЕ.

ЕКСПАНЗИЯ
ЗЧД на отделната челюст, при която е увеличен трансверзалния размер на зъбната дъга. Отчита се
спрямо сагиталната равнина.
Честота - много рядка деформация, може да засегне и двете съзъбия.
Във френската литература -
Екзоалвеолия - засегнати са зъбите и алвеоларните гребени
Екзогнатия - засегната е цялата челюст.
ВИДОВЕ
1. Според структурата
а/ зъбно-алвеоларна форма (ендоалвеоларни)
б/ скелетна (ендогнатия)
2. Според броя засегнати челюсти
а/ едночелюстна
б/ двучелюстна
3. Едностранна; двустранна (симетрична; асиметрична)
4. Компресия само в предния, само в задния участък или цялата зъбна дъга.
ЕТИОЛОГИЯ
1. Причини, водещи до преразвиване на челюстта и/или зъбната дъга (алвеоларния
израстък) а/ макроглосия - предимно за ДЧ
б/ вреден навик - храна под езика
в/ хиперодонтия
г/ заболявания (тумори, ендокринни - акромегалия, микседем)
д/ смущения в оклузията - кръстосана оклузия, прогения (разширение от езика)
2. Наследственост - размера на челюстите
3. Неправилен вестибуларен пробив на зъби - персистирали млечни.
КЛИНИКА
Екстраорално - няма
Интраорално - широко, плоско, плитко небце, треми, диастеми, ретрузия.
СМУЩЕНИЯ
1. Оклузия
ГЧ - разноименна туберкулна оклузия; лингвална оклузия
ДЧ - едноименна туберкулна оклузия; кръстосана оклузия; дистална/ медиална оклузия
2. Функция - дъвчене (трансверзални движения); говор - дислалии
3. Пародонт - от неправилната оклузия; директна травма; липса на опора (микродвижения).
ДИАГНОЗА
1. Клинично
2. Параклинично
- на модели - във временно, смесено и постоянно съзъбие
- рентгенологично - фронтална ТРГ; ОПГ (скелетна зъбно-алвеоларна)
Метод на Pont
ИНТЕРПРЕТАЦИЯ - когато измереното разстояние е по-голямо от нормата, т.е. знакът е “+”, зъбната
дъга е по -широка - деформацията е ЕКСПАНЗИЯ.
ПРОФИЛАКТИКА
Лечение на вредни навици, коригиране големината на езика; лечение на ендокринни заболявания
ДД - компресия в едната челюст /експанзия в другата
- оценка на формата и симетричността на зъбните дъги
- измерване големината на дъгите по индексите.
ЛЕЧЕНИЕ
Цел - да се нормализират оклузалните съотношения на страничните зъби, затворят разстоянията (треми,
диастеми)
Намаляване на трансверзалния размер става чрез лингвално преместване или наклоняване на зъбите и
алвеоларните гребени
Няма понятие стеснение.
ВРЕМЕННО И СМЕСЕНО: да се създаде синхрон в развитието на двете челюсти като се спре
развитието на преразвитата и се стимулира развитието на другата.
Профилактира се функцията и положението на езика. /профилактични апарати, функционални апарати/
ПОСТОЯННО СЪЗЪБИЕ: хармонизирането на двете дъги се извършва съобразно вида на експанзията -
симетрична/ асиметрична; едностранна/ двучелюстна
Два подхода
1. Притискане на вестибуларните повърхности на зъбите.
2. Притегляне на зъбите от орална посока навътре.
NB! За преместването на зъбите е нужно дезартикулиране.
АПАРАТУРА
Снемаема техника
- лингвална пластинка с отворен винт, ретенционни елементи да обхващат вестибуларните
повърхности на зъбите близко до шийките.
- оклузални повърхности - с релеф /гладки според вида експанзия
- куки с удължено рамо
Фиксирана техника
- Edgewise система - доколкото е възможно синхронизиране на зъбните дъги
- дъгите на фиксираната техника
- междучелюстни ластици - при експанзия в едната челюст
РЕТЕНЦИЯ
Продължава не по-малко от периода на лечение.
Най-добрата ретенция е постигане на стабилна ортогнатна оклузия.

39. ПРОТРУЗИЯ. КЛИНИКА, ДИАГНОСТИКА, ПРОФИЛАКТИКА И ЛЕЧЕНИЕ.

Отклонения на отделната челюст:
В трансверзална посока - компресия, експанзия; треми и диастеми;
В сагитална посока - протрузия; ретрузия; медиализирани или дистализирани зъби
Във вертикална посока - супра и инфрапозиция

САГИТАЛНА ПОСОКА - ЗЧД, при които се засяга отделната челюст в предно -задна посока (дължината
на зъбната дъга).
Видове
- Посока напред - протрузия
- Посока назад - ретрузия
ПРОТРУЗИЯ
ЗЧД, при която се удължава фронталния участък на зъбната дъга.
Честота - 4% за постоянно съзъбие /според Коев/
Засяга временно, смесено и постоянно съзъбие. Горна или долна челюст или двете.
Наименование:
Протрузия - преместване напред на зъб/зъби
Проалвеолия - премествате на целия алвеоларен гребен.
ЕТИОЛОГИЯ
1. Причини, които водят до преместване или наклоняване на фронталните зъби напред.
- вредни навици - най-често сукане на пръст, език, предмет;
- нарушаване на равновесието на вътрешния и външен мускулен пояс:
* при дишане през уста (механизъм)
*при неправилно гълтане /нормален външен пояс/-увеличен натиск на езика срещу зъбите
*хипотония на m. orbicularis oris
- при наличие на отстояние между долните и горни фронтални зъби - под действие на силата на
езика, зъбите се протрудират
* при дистална оклузия
* при макроглосия - протрузия на долни фронтални зъби.
- пародонтопатии - нормална функция на езика, наламена костна опора
- претоварване на резците при липса на контакт при страничните зъби
2. Причини, които водят до преместване на целия алвеоларен гребен напред
- хиперодонтия или макродонтия на фронталния участък
- тумори на фронталния участък
- ендокринни заболявания /акромегалия/.

КЛИНИКА
Екстраорално - фас и профил
- зъбната дъга е напред; изпъкнал профил; конвексен профил; прогнатен праг
- устни - хипотонични, къси;
- липса на контакт на устните, виждат се фронталните зъби - най -често горните
- напрежение при затваряне на устните
Интраорално
- форма на зъбната дъга - удължена
- положение на зъбите - ГФЗ наклонени напред; наличие на диастеми и треми;
- брой челюсти - в едната или в двете, симетрична, асиметрична
ФОРМИ
1. Горночелюстна самостоятелна деформация
- зъбен клас I по Angle;
- отстояние между горни и долни фронтални зъби /overjet/
- силен вестибуларен наклон на ГФЗ;
- диастеми и треми в горна зъбна дъга
- сгъстен фронт /при компенсаторна протрузия/
2. Долночелюстна самостоятелна деформация
- зъбен клас I;
- силен вестибуларен наклон на ДФЗ; диастеми и треми
- отстояние между горни и долни фронтални зъби
- кръстосана захапка във фронталния участък
- ръбцова оклузия
3. Двучелюстна самостоятелна деформация /бипротрузия/
- зъбен клас I
- силен вестибуларен наклон на горни и долни фронтални зъби;
- диастеми и треми
- минимално покритие във фронталния участък /ръбцова оклузия/
СМУЩЕНИЯ
1. Във функциите
- дъвкателна - отхапване
- говорна - дентални дислалии /”с”, “з”, “ш”/
2. Пародонт - първично или вторично увреден
3. Естетика - конвексен профил /расова черта, парлично приемлив/

ДИАГНОЗА
Временно съзъбие - по форма на зъбната дъга; по оклузията;
Смесено съзъбие - по формата на зъбната дъга; по оклузията; по изследване на ТРГ
Постоянно съзъбие:
1. От клиничния преглед - екстра - и итраорално
2. От биометричните изследвания - предна зъбна дължина -Lo и Lu;
3. От рентгенологично изследване - профилна ТРГ
МЕТОД на Korkhaus - според сумата от SI се определя дължината на предния участък на ЗД - Lo и Lu.
ИНТЕРПРЕТАЦИЯ - измереното разстояние е по-голямо от нормата, т.е. знакът е “+”, увеличен размер
на предната дължина - ПРОТРУЗИЯ.
ПОСТОЯННО СЪЗЪБИЕ
Хиподиагностика - според Lo и Lu при медиализирани странични зъби
Хипердиагностика - при дистализиране на долни премолари /след екстракция на зъби/ - Lu ↑
Рафепапиларната трансеверзала на Шмут
Рентгенови методи - ТРГ промени са:
- надлъжна ос на горни резци/ SN над 104
- надлъжна ос на долни резци /М - над 90
Запазени са - съотношенията между основите на челюстите / ъгъл ANB/
ДИФЕРЕНЦИАЛНА ДИАГНОЗА
1. Самостоятелна деформация /прогнатия, прогения/
- протрузия на ГЧ /прогнатия/
- двучелюстна протрузия /прогнатия
- протрузия в ДЧ/ прогения
2. Хиподиагностика на протрузия /медиализирани странични зъби
3. Хипердиагностика на протрузия /дистализирани странични зъби.
ПРОФИЛАКТИКА
1. Отстраняване на причините
2. Възстановяване на равновесието на двата мускулни пояса.
ЛЕЧЕНИЕ
Цел - лингвално преместване на ГФЗ и/или ДФЗ
ПЛАН
1. Създаване на място за лингвално преместване на фронталните зъб
- чрез разширение
- чрез дистализиране на задностоящите зъби;
- чрез намаляване на зъбната тъкан - стрипинг
- чрез екстракция
2. Ретрудиране на фронталните зъби
3. Коригиране формата на зъбната дъга.
ВРЕМЕ НА ЛЕЧЕНИЕ
Временно съзъбие /стабилно временно съзъбие/
- отстраняване на вредния навик, ако протрузията се дължи на него /самокорекция/
- миогимнастика - хипотония mm. Orbicularis oris
- при долночелюстна протрузия - отблокиране на долната челюст и ретрудиране на резци и кучешки зъби
- контрол на пробива на постоянните зъби
АПАРАТУРА - лингвална пластинка с винт и вестибуларна дъга
Смесено съзъбие:
- отстраняване на вредния навик
- лингвално преместване /ретрудиране/ на фронталните зъби
NB! Опора - страничните временни зъби. Деблокиране на захапката. Да се отсави достатъчно
място в опорната зона.
ВЪЗРАСТ - 8-9 години след пълен пробив на постоянните резци и резорбция по-малко от ½ на
страничните/.
АПАРАТУРА - лингвална пластинка с винт и вестибуларна дъга
ЕОА - за подсилване на опората.
Постоянно съзъбие
- Отстраняване на вредния навик
- Лингвално преместване /ретрудиране/ на фронталните зъби
Място:
- разширение
- дистализиране на първи молари (най-добре, преди пробива на вторите молари)
- стрипинг
- екстракция
АПАРАТУРА - за разширение - лингвална пластинка; апарат за бързо разширение; транспалатинална
дъга.
За дистализиране на странични зъби - ЕОА, Pendulum
При създадено място след екстракции - фиксирана техника.
Място чрез екстракция - най- често премолари в едната или двете челюсти
- при завършен растеж
- силна протрузия
- при липса на възможност да се ретрудират зъбите
ХАРАКТЕРНИ ОСОБЕНОСТИ В ЛЕЧЕНИЕТО
1. При лечение - намалява се мястото в ЗД
2. При лечение - увеличава се покритието
3. Какво ретрудиране на фронталните зъби е нужно - наклонително или корпусно
4. След екстракция с цел дистализиране на кучешките зъби, може да се медиализират страничните зъби.
РЕТЕНЦИЯ:
Зависи: наличие на съпътстващи деформация.
Състояние на пародонта.
От отстранените или налични вредни навици.
От равновесието между двата мускулни пояса.

40. РЕТРУЗИЯ. КЛИНИКА, ДИАГНОСТИКА, ПРОФИЛАКТИКА И ЛЕЧЕНИЕ.

РЕТРУЗИЯ
ЗЧД, при която има скъсяване на фронталния участък на зъбната дъга.
Честота - 1,5 %. Засяга временно, смесено и постоянно съзъбие; горна или долна или двете челюсти
/биретрузия/
Наименование:
Ретрузия - преместване назад на зъб/зъби
Ретроалвеолия - преместване на целия алвеоларен гребен назад
ЕТИОЛОГИЯ
1. Причини, които водят до лингвално преместване или наклоняване на фронтални зъби.
- вредни начици - смукане на пръст, долна устна, предмет;
- нарушаване на равновесието на вътрешния и външен мускулен пояс - повишен тонус на
орбикуларната мускулатура;
- персистирали млечни зъби - орален пробив на фронталните постоянни
2. Причини, които спират развитието на фронталния участък на зъбната дъга.
- хиподонтия на фронталния участък
- къс френулум на езика
- микроглосия или хипотония на мускулите на езика
- цикатрикси след операции в областта на устните и небцето
- кръстосана захапка във фронталния участък, която блокира нормалното развитие на горната челюст.
3. Наследственост - биретрузия
КЛИНИКА
Екстраорално - фас и профил
ПРОФИЛ- хлътнала горна устна; скъсена долна трета
ФАС - S -образна форма на устната; плътна долна устна.
Интраорално
Форма на зъбната дъга - скъсена; при ГЧ трапецовидна
Положение на зъбите - наклонени назад; ротирани; ретиниране на постоянни канини
Брой челюсти - в едната или в двете.
ФОРМИ
При самостоятелна форма:
- зъбен клас Angle I;
- при ретрузия в горната зъбна дъга - кръстосана захапка;
- при ретрузия в долната зъбна дъга - отстояние между горни и долни зъби;
- при двучелюстна ретрузия - силна дълбока захапка.
СМУЩЕНИЯ
1. Във функциите - смутено отхапване
2. Пародонт - смутена устна хигиена; претоварване на фронталните зъби
3. Естетика - при съчетание с други ЗЧД - дълбока, дистална захапка.
ДИАГНОЗА
Временно съзъбие - по формата на зъбната дъга; по оклузията
Смесено съзъбие - по формата на зъбната дъга; по оклузията; по изследване на ТРГ;
Постоянно съзъбие:
1. От клиничен преглед - екстра и интраорален статус.
2. От биометричните изследвания - предна зъбна дължина -Lo и Lu; РПТ на Шмут
3. От рентгенологично изследване - профилна
ТРГ надлъжна ос на горен инцизив /SN под 104
надлъжната ос на долен инцизив /МР под 90
ДИФЕРЕНЦИАЛНА ДИАГНОЗА
1. Горночелюстна самостоятелна деформация - зъбен клас I и относителна ретрузия -
при медиализирани странични зъби.
2. Долночелюстна самостоятелна деформация - зъбен клас I; силен лингвален наклон на ДФЗ;
Прогнатия - клас II 1; нормален наклон на ДФЗ;
Разстояние между горни и долни фронтални зъби;
3. Горночелюстна самостоятелна деформация - зъбен клас I; силен лингвален наклон на ГФЗ;
Прогения с кръстосана захапка във фронта - зъбен клас III; нормален наклон на ГФЗ;
ПРОФИЛАКТИКА
1. Отстраняване на причините
2. Възстановяване на равновесието на двата мускулни пояса.
NB! Във временно съзъбие саморегулация!
ЛЕЧЕНИЕ
ЦЕЛ - вестибуларно преместване на ГФЗ и/или ДФЗ;
ПЛАН
1. Създаване на място за вестибуларно преместване на фронталните зъби
- чрез разширение
- чрез протрузия
- дистализиране на страничните зъби
- чрез екстракция
2. Деблокиране на оклузията
3. Протрузия на фронталните зъби
4. Коригиране на формата на зъбната дъга.
5. Стимулиране на апикалната база при необходимост.
Временно съзъбие
1. Отстраняване на вредния навик, ако ретрузията се дължи на него.
2. Провежда се когато:
- горночелюстна ретрузия блокира ДЧ;
- съществува кръстосана захапка във фронта или прогения
NB! При стабилни временни резци.
АПАРАТУРА - профилактични апарати за вредните навици. Лингвална пластинка с винт за протрудиране.
СМЕСЕНО СЪЗЪБИЕ
1. Отстраняване на вредни навик
2. Вестибуларно преместване /протрудиране/ на фронталните
зъби; опора - страничните временни зъби да са стабилни
3. Деблокиране на захапката при долночелюстна ретрузия
Възраст 8-9 години /след пробив на постоянните резци/
АПАРАТУРА - лингвална пластинка - винт/ протрудиращи пружинки; оклузални повърхности за
подсилване опората на страничните зъби или за деблокиране
Функционални апарати - Клампт II, Френкел II
ПОСТОЯННО СЪЗЪБИЕ
1. Вестибуларно преместване /протрудиране/ на фронталните зъби
2. Деблокиране на оклузията при необходимост.
МЯСТО:
При протрудиране на 1 мм -> 2,5 мм място в страничния участък.
Последователно протрудиране - първо от неблокираните зъби.
ПРОБЛЕМИ
- протрудирането намалява покритието
- протрудиране на ДФЗ много бавно
NB! Бърза протрузия или липса на апикална база -> рецесии на корена!
АПАРАТУРА - лингвална пластинка с винт (перпендикулярно на зъбните оси) или протрудиращи
пружинки; по рядко за лечение или като дезартикулиращ елемент
Фиксирана техника - протрудирането на зъбите става едновременно с общото оформяне на зъбната
дъга.
РЕТЕНЦИЯ
Зависи: наличие на съпътстваща деформация.
Състояние на пародонта.
Отстранените или налични вредни навици.
От равновесието между двата мускулни пояса.
ХАРАКТЕРНИ ОСОБЕНОСТИ
1. При лечение на ретрузия - се увеличава мястото в ЗД.
2. При лечение на ретрузия - намалява покритието на резците
3. Да се избере вида движение на зъбите - наклонено или корпусно

МЕДИАЛИЗИРАНИ/ДИСТАЛИЗИРАНИ ЗЪБИ В СТРАНИЧНИЯ УЧАСТЪК

ЗЧД, при която има преместване на зъби в страничния участък на зъбната дъга в предно-задна посока.
Медиопозицио на страничните зъби; Дистопозицио на страничните зъби.
Засяга: постоянно съзъбие; горна или долна челюст; двете челюсти.
ЕТИОЛОГИЯ
1. Ранна екстракция на временен зъб - медиализират се временните зъби и зародишите
на постоянните.
2. Хиподонтия или ретиниран постоянния зъб.
3. Ранна загуба на постоянни зъби.
4. Медиализиране на странични зъби под действие на мъдреците /долна челюст/.

КЛИНИКА - интраорално
Форма на зъбната дъга - променена - зъби извън зъбната редица; вестибуларно разположени /по-
често в горната челюст/ или лингвално разположение;
Положение на зъбите - наклонени; преместени; ротирани - ДЧ моларите се накланят;
ГЧ - моларите се изправят.
Брой челюсти - в едната или в двете.
Оклузия:
Сагитални отклонения - дистална или медиална, според засегнатата челюст.
Трансверзални - туберкулна захапка, кръстосана захапка.
ДИАГНОЗА
Временно съзъбие - по рядко
Смесено съзъбие - по формата на зъбната дъга; по оклузията; по ОПГ (ъгъл на Курол); по ТРГ (ъгли α и
β)
Прогноза за медиален наклон на корена на първите горни молари:
Ъгъл 100 - нормален наклон на корена на горния 6-ти
Ъгъл под 100 - медиален наклон на корена на горния 6-ти
↓ъгъл β - долен молар - дистално наклонен
↑ъгъл α - горен молар - медиално наклонен
Постоянно съзъбие:
1. От клиничния преглед - интраорален статус
2. От биометричните изследвания - РПТ на Шмут; перпендикуляри към средната линия;
3. От рентгенологично изследване - ОПГ ъгли α и β; ПТРГ
ДИФЕРЕНЦИАЛНА ДИАГНОЗА
1. Медиализирани странични зъби/ ретрузия на съответната челюст;
2. При струпване във фронта дали е от:
- компресия на челюстта
- ретрузия на фронталните зъби;
- медиализиране на страничните
ЛЕЧЕНИЕ
Смесено съзъбие: дистализиране на медиализираните зъби започва в смесено съзъбие, но завършва в
постоянно 9 - 11 години;
АПАРАТУРА: лингвална пластинка с винтове за дистализиране; ЕОА; пендулум
Постоянно съзъбие: време на дистализране преди пробива на 17 и 27
АПАРАТУРА: лингвална пластинка с винтове за дистализиране; ЕОА; пендулум
По трудно за дистализиране на долните първи молари АПАРАТУРА - Lip bumper
МЕДИАЛИЗИРАНИ ЗЪБИ - ХАРАКТЕРНИ БЕЛЕЗИ:
1. При лечение - увеличава се място в ЗД
2. Страничен ефект - протрудиране на фронталните зъби, изместване на инцизивната точка. Нужда
от допълнителна опора извън зъбната дъга.
3. По - трудно е дистализирането от медиализирането на зъби.
4. Трудно е задържане на дистализираните зъби.
ДИСТАЛИЗИРАНИ ЗЪБИ - ХАРАКТЕРНИ БЕЛЕЗИ:
1. Страничен ефект - ретрудиране на фронталните зъби.
2. Невъзможно медиализиране на група зъби. Прави се поединично.

41. ПРОГНАТИЯ. КЛИНИКА, ДИАГНОСТИКА, ПРОФИЛАКТИКА И ЛЕЧЕНИЕ.

Отклонения на оклузията
В трансверзална посока - кръстосана оклузия в страничния участък; латерогнатия
В сагитална посока - кръстосана оклузия във фронта; прогнатия; дегбис;
прогения; Във вертикална посока - дълбока/ отворена оклузия
ПРОГНАТИЯ
ЗЧД, при която са нарушени сагиталните съотношения на двете челюсти, като долната челюст оклудира
дистално спрямо горната.
Клас II ANGLE: клас II 1 (прогнатия - отстояние във фронта); клас II 2 - декбис (палатинален наклон на
горните централни резци)
Честота - 4% до 23% - от общия процент ЗЧД; ⅓ от ЗЧД на оклузията; - 70 - 80% от бебетата с II -ра
ембрионална прогнатия.
Социално значение на деформацията се определя от висока честота, функционални и естетични
проблеми и липсата на самокорекция.
У нас се използва горна прогнатия + ретромандибулия.
ФОРМИ
Зъбна (коронарна); зъбно -алвеоларна - нарушени са съотношенията между зъбно-алвеоларните
структури.
Челюстна (скелетна)
- нарушения в големината: голяма ГЧ; малка ДЧ; комбинация между двете;
- нарушения в положението- ГЧ изместена напред; ДЧ изместена назад; комбинация;
ЕТИОЛОГИЯ
I. Първа група причини, водещи до недоразвитие на ДЧ или дистално положение
1. Липса на самокорекция на вторичната ембрионална прогнатия /неправилно изкуствено хранене/.
2. Вреден навик - смучене на пръст, долна устна;
3. Къс френулум на езика, микроглосия.
4. Увреждане на ТМС - родова травма, анкилоза;
5. Хиподонтия във фронта на ДЧ и преждевременна загуба на временни зъби.
II. Втора група причини, водещи до:
- Преразвитие на цялата ГЧ /краниална прогнатия/
1. Тумори
2. Наследственост
- Преразвитие на фронталния участък на ГЧ
3. Вреден навик - смучене на пръст; неправилно гълтане; устно дишане
ПАТОГЕНЕЗА на стоене и спане с отворена уста.
Компресия и протрузия на горната челюст -> Дистална позиция на долна челюст -> езикът следва долната
челюст и не стимулира към развитие горната.
КЛИНИКА
Екстраорален статус ФАС:
- хипотония на мускулатурата на устната
- липса на контакт /т. St/
- горната устна - къса, откриване на короните на зъбите >⅔
- долна устна - задебелена, обърната и подпъхната с отпечатъци от горните зъби по нея
- изгладени назо-лабиални гънки, задълбочена ментална гънка;
- уголемена долна трета /хипердивергентен тип/
- намалена долна трета на лицето /хиподивергентен тип/
ПРОФИЛ
- конвексен /изпъкнал/ профил
- подчертано негативна устна стълбица
- горна устна пред линия на Драйфус
- долна устна назад спрямо линия на Симон
- брада косо назад;
- “птиче лице” - неразвита ДЧ
- мандибуларен ъгъл - съпътстващи деформации
- пропорциите на трите етажа - нарушени
ИНТРАОРАЛЕН СТАТУС
Сагитални отклонения - фронталния устатък - отстояние overjet /от 3 до 10 - 14 мм/
“Компенсатона протрузи” на долен фронт
- страничния участък - дистална оклузия; едностранна /двустранна големина
Особености на клас II 1 - отстояние - вестибуларно наклоняване на горните фронтални зъби -
диастеми и треми;
- лингвално /вестибуларно/ наклоняване на долните фронтални зъби
- комбинации
Дистална оклузия - в страничния участък
Трансверзални отклонения - страничен участък - несъответствие между двете зъбни дъги: кръстосана
или туберкулна захапка
ПРИЧИНИ: компресия в горна челюст 74% и/или компресия в долната челюст
Дистализиране на долната челюст води до контакт на по -тесни участъци от долната челюст с по-широки
задни участъци от горната.
Вертикални отклонения:
- дълбока оклузия от липсата на контакт
- отворена оклузия - от неправилна функция на езика.
ФУНКЦИОНАЛНИ СМУЩЕНИЯ
1. Отхапване и дъвчене - удължаване на дъвченето; намалена дъвкателна ефективност затруднено
е откъсването на храната
2. Дишане - чести възпаление на ГДП
3. Говор - лабиални звуци “п”, “б”, “м”
4. Естетика
5. Пародонт - лоша устна хигиена, директна травматична оклузия, афункционален гингивит
6. Хипотония на МОО
7. ТМС - задълбочаване на ставната ямка, ставната главичка назад, намаление на слуха, възпаление
на сл.нерв.
ДИАГНОЗА
1. Клиничен преглед - установяват се отклоненията във фронталния участък ; наличието на
дистална захапка; клинична проба Ешлер-Битнер
2. Биометрични измервания - измерват се отклоненията в отделната челюсти, за да се
установят причините за отклонението - протрузия; компресия; медиализирани странични зъби;
супра- и инфрапозиция;
- измерват се отклонения в оклузията - степента на дисталната захапка, измерена в премоларни ширини;
- девиация на долната челюсти;
- туберкули съотношения в страничния участък
- наличие на дълбока или отворена захапка
3. Рентгенови изследвания - профилна
ТРГ Установяване на отклонения на ниво
ЧЕЛЮСТИ
1. Положението на горната и долна челюст спрямо лицевия скелет.
2. Съотношение на двете челюсти
3. Промени в размери на горната и/или долна челюст
4. Големината на долночелюстния ъгъл.
5. Размер на възходящия клон на долната челюст.
Рентгенологични измервания - профилна ТРГ
Установяване на отклонения в НАКЛОНА НА
ЗЪБИТЕ
1. Горни фронтални зъби - протрузия или норма (<I/SN=105)
2. Долни фронтални зъби - протрузия или ретрузия (<i/Mp=90)
Установяване на отклонения в РАСТЕЖА
1. Тип растеж - хипо- или хипердивергентен
2. Промени в сагитална посока
3. Промени във вертикална посока
ДИФЕРЕНЦИАЛНА ДИАГНОЗА
1. Отклонението е на ниво зъби или челюсти
2. Отклонение на долната челюст
3. В коя челюст е отклонението - долна или горна
Прогнатия или ретромандибулия - клинична проба на Eschler - Bittner - възможност за медиализиране на
долна челюст.
ПРОФИЛАКТИКА
1. Правилно хранене на детето.
2. Отстраняване на вредните навици.
3. Профилактика и лечение на причините, водещи до дишане през устата.
ЛЕЧЕНИЕ
Ползи от лечението на клас II
- подобрение на лицевата и зъбната естетика;
- понижаване на риска от травма на зъбите/ голям overjet, липса на контак между устните в покой
- подобрение на травматичната дълбока захака.
Лечението зависи от:
- възрастта на пациента
- тежестта на деформацията (морфологичните и функционални отклонения в развитието на зъбните
дъги и челюсти)
- скелетна или зъбно-алвеоларна форма
- профила на лицето
- мотивацията на пациента
ЦЕЛ на лечението
- да коригира струпването на зъбите
- да нивелира и подреди зъбните дъги
- да намали overbite и overjet
- да коригира оклузалните съотношения при букалните сегменти.
ПОКАЗАНИЯ ЗА лечение - винаги, когато има нарушения в нормалното развитие на зъбните дъги -
горна и долна.

Временно съзъбие - профилактика на вредните навици; миогимнастика; стимулиране на апикалната

база на долната челюст. МИОГИМНАСТИКА ( за мускулите медиализиращи ДЧ; за орбикуларната
мускулатура). При наличие на оклузални пречки за провеждане на миогимнастика на ММДЧ.
АПАРАТУРА - лингвална пластинка с винт; функционални апарати Кламт и Френкел
Недостатъци на лечението - нестабилен резултат, защото моделът на растеж се
възстановява по-късно в развитието на съзъбието.

Смесено съзъбие
Цел на лечението:
1. Подготовка на отделните зъбни дъги (най-подходящо в ранно смесено съзъбие след пробива
на резците)
2. Корекция на оклузията - Модификация на растежа (1-2 години, преди пика на растеж)
- блокиране на растежа на горната челюст
- стимулиране на растежа на долната челюст
 ЛЕЧЕНИЕ ПРИ РЕТРОМАНДИБУЛИЯ
I етап - подготовка на отделната челюст:
Разширение на горна челюст
Ретрудиране на горните фронтални
зъби
Протрудиране на долните фронтални зъби
Стимулиране на апикалната база на долната челюст
II етап - корекция на оклузията - медиализиране на долна челюст.
ЛЕЧЕНИЕ ПРИ ПРЕРАЗВИТА ГОРНА ЧЕЛЮСТ
I етап - подготовка на отделната челюст /същите/
II етап - блокиране на растежа на ГЧ и/или дистализиране на първите постоянни молари до първи зъбен
клас
Недостатъци на лечението - при лечение включващо растежна модификация:
- трудно задържане на резултата до постоянно съзъбие
- общо удължаване на лечебното време
- намаляване на мотивацията на пациента в ретенционния период.
Постоянно съзъбие
Цел на лечението:
1. Подготовка на отделните зъбни дъги
2. Корекция на оклузията
- модификация на растежа (в ранно постоянно съзъбие преди пика на растеж);
- хирургично-ортодонтско (горни първи премолари, долни втори премолари)
- ортогнатна хирургия ( при възрастни - медиализиране на ДЧ и или дистализиране на ГЧ)

I етап - подготовка на отделната челюст

- разширение
- дистализиране на странични зъби
- екстракции на 14 и 24 зъби
II етап - корекция на оклузията
- блокиране на горна челюст /ранно постоянно/

ДИСТАЛИЗИРАНЕ НА СТРАНИЧНИТЕ ЗЪБИ

1. Извършва се поетапно от дистално към медиално:
- дистализиране на 16 и 26 (най- подходящо преди пробива на 17 и 27)
- дистализиране на 15 и 25
- дистализиране на 14 и 24
2. Задържане на дистализираните зъби в новото положение
ЕКСТРАКЦИЯ - хирургичен метод за намаляване на размера на ГЧ
1. Екстракция на 14 и 24 (най-често, може и 5те)
2. Дистализиране на 13 и 23 на мястото на 14 и 24
3. Ретрудиране на ГФЗ
Екстракция в ГЧ се прилага в случаите на:
1. Изразена горночелюстна протрузия
2. При нормален или остър назо-лабиален ъгъл
3. Определя се от типа растеж.

ЛЕЧЕНИЕ НА РЕТРОМАНДИБУЛИЯ
I етап - подготовка на отделната челюст
II етап - корекция на оклузията на медиализиране на ДЧ
- модификация на растежа / в ранно постоянно съзъбие/
- ортогнатна хирургия /при възрастни/
Недостатъци - при тежките скелетни форми на възрастни пациенти може да се извършва ортодонтски
камуфлаж на деформацията
Завършен растеж и оформена ТМС - ортогнатна хирургия - неприемлива от всеки пациент
АПАРАТУРА
1. Снемаема - основно във временно и смесено съзъбие
- лингвална пластинка - оклузални повърхности (за деблокиране и опора); винтове (за разширение/
дистализиране в ГЧ); допълнителни елементи (пелоти; сегментни дъги за дистализиране на
канините)
- функционални апарати - използват се при растящи пациенти във временно, семсено и
ранно постоянно съзъбие. Имат ортопедичен ефект.
* функционален регулатор FR I и II - стимулира развитието на ДЧ; АБ
* апарат на Кламт - при клас II с отворена ОЗ;
* активатор - при ретромандибулия
- ЕОА - в смесено и ранно постоянно съзъбие. Приложение:
* за опора - при случаите с екстракции на зъби в ГЧ
* за дистализиране на горни странични зъби
* за дистализиране на ГЧ - при прогнатия
2. Фиксирана техника - използва се в постоянно съзъбие при нужда от корпусно преместване на
зъби; ТПД за опора
Ластици клас II - за корекция на клас II междучелюстни съотношения в ранно постоянно съзъбие; Бокс
ластици за клас II
Pendulum - за дистализиране на страничните зъби
РЕТЕНЦИЯ
1. Около 2 г
2. До завършване на растежа /особено при тежки ЗЧД
3. Наблюдение по време на пиковете на растеж
4. Отстраняване на неправилните функции
5. Преустройство в мускули и
ТМС “Празнична оклузия”

42. ДЕКБИС. КЛИНИКА, ДИАГНОСТИКА, ПРОФИЛАКТИКА И ЛЕЧЕНИЕ.

ДЕКБИС
ЗЧД, при която са нарушени сагиталните съотношения на двете челюсти, като долната челюст се намира
дистално спрямо горната и горните централни резци са в ретрузия.
Честота - 5,8 % от всички ЗЧД; 31,7% от дисталните оклузии; 10% сред бялата раса; 2-3% от всички
ЗЧД; 3 пъти повече при момичета; рядко в млечно съзъбие.
ФОРМИ
- зъбно-алвеоларна;
- челюстна /скелетна/
Частичен /пълен декбис
ЕТИОЛОГИЯ
I. Причини, които водят до лингвално преместване или наклоняване на горни фронтални зъби.
- вредни навици - най - често смукане на устни;
- тип на растеж на ДЧ - хиподивергентен. Предна ротация на ДЧ -> понижена долна ⅓;-> изместване
на линията на долната устна гингивално спрямо короните на ГФЗ -> ретрузия на ГФЗ
При къси клинични корони на 12 и 22 зъби или вестибуларен пробив се избягва натиска на долната
устна и те остават вестибуларно наклонени.
- повишен тонус на орбикуларната мускулатура - биретрузия.
II. Причини, които водят до загуба на контакт между резците и увеличаване на overbite.
- морфология на короните на горните резци - слабо развит цингулум, който не осъществява
оклузален стоп върху пробива на долните резци.
- тип растеж на ДЧ - хиподивергентен, заедно с преместването при растежа на ДЧ напред и
нагоре, долните резци се включват директно зад цингулумите на горните резци
III. Наследственост - 90%
ХАРАКТЕРИСТИКА
1. Палатинален наклон на 11 и 21.
2. Вестибуларен наклон на 12 и 22.
3. Лингвален наклон на ДФЗ.
4. Дълбока захапка; overbite.
5. Дистална захапка.
6. Силно развита дъвкателна
мускулатура.
КЛИНИКА - екстраорален статус
Профил:
- конкавен /вдлъбнат/ профил
- хлътнали устни
- подчертана брада, силно изразена напред в профила на лицето;
- изпъкнал нос
- силно подчертана лабио - ментална гънка
- нарушена пропорционалност на лицевите етажи- долна ⅓ намалена
- гониален ъгъл намален
Интраорално:
Форма на зъбната дъга:
- скъсена предна дължина
- ДЧ - трапецовидна форма, намалена интерканинова ширина
Положение на зъбите - струпване в ГЧ и ДЧ; наклонени; ротирани;
ретинирани Оклузия:
- дълбока до травматична
- дистална оклузия
- Angle клас I - рядко
- кръстосана / туберкулна оклузия при премоларите
ФОРМИ
Частичен декбис
- горни централни резци - лингвален наклон
- горни странични резци - вестибуларен наклон
Пълен декбис
- ретрузия ГФЗ
- ретрузия ДФЗ
СМУЩЕНИЯ
1. Във функциите - смутено отхапване
2. Пародонт - смутена устна хигиена; претоварване на фронталните зъби
3. Естетика - смутена - дълбока, дистална захапка; конкавен профил; изпъкнала брада;
гингивална усмивка.
ДИАГНОЗА
Постоянно съзъбие:
1. От клиничния преглед - екстра - и интраорален статус
2. От биометричните изследвания - предна дължина на дъгата - Lo и Lu - скъсени/ретузия/
3. От рентгенологично изследване - профилна ТРГ
- аксиалната ос на горни централни инцизиви /SN - под 104
- аксиалната ос на долни инцизиви / МР - под 90
- ъгли определящи тип на растежа - намалени /хиподивергентен/
ПРОФИЛАКТИКА
1. Предотвратяване на фактори блокиращи развитието на ДЧ
2. Възстановяване на тонуса на орбикулярната мускулатура
ЛЕЧЕНИЕ
ЦЕЛ: отстраняване на факторите, блокиращи долната челюст. Лингвален наклон и екструзия на
резци. Дълбока захапка във фронта.
ЗАВИСИ от:
- възрастта на пациента;
- етиологична да деформацията;
- тежест на аномалията (съпътстващите морфологични отклонения в зъбните дъги и челюсти -
струпване на зъбите, тежест на дълбоката захапка)
- профила на лицето

1. Протрудиране на 11 и 21;
2. Деблокиране на ДФЗ.
3. Ретрудиране на 12 и 22.
4. Подреждане на ДФЗ
/нивелиране/ Клас II 2 -> Клас II 1
5. Увеличаване на отстоянието във фронта.
6. Медиализиране на долна челюст
ВРЕМЕННО СЪЗЪБИЕ - цел - по възможност да се отложи за късно смесено или постоянно съзъбие.
При истински клас II 2.
АПАРАТУРА
- лингвална пластинка с перпендикулярен винт във фронта и хоризонтална равнина
- Функционални апарати - ортопедичен и ортодонтски ефект
СМЕСЕНО СЪЗЪБИЕ : ЦЕЛ
1. Подготовка на отделните зъбни дъги (изправяне лингвалния наклон на ГЦР и вестибуларния наклон
на ГСЗ.
2. Коригиране на дисталната оклузия - намаляване на overjet.
- чрез стимулиране растежа на долната челюст
- протрудиране на ДФЗ
НЕДОСТАТЪЦИ: изчакване до пробив на постоянните зъби и задържане на ДФЗ; опасност от рецидив на
дълбоката захапка.
АПАРАТИ
Фиксирана техника - система 2х4 /Utility arch/; експандери /Quadhelix/
Снемаема техника
- лингвална пластинка - да разшири ГЧ, проклинира резците /отблокира ДЧ/
- функционални апарати - при леки клас II 2 без голямо струпване на ДФЗ
- комбинирани - след подготовка на ЗД, за корекция на оклузията
- моноблок
Ефект на функционален апарат - възможен в периода на растеж /смесено, ранно постоянно/
ПОСТОЯННО СЪЗЪБИЕ - съобразява се с:
- степен на струпване на зъбите;
- степента на ретроклиниране на резците - горни, долни, всички
- големината на дълбоката оклузия
ОСНОВНО БЕЗЕСКТРАКЦИОННО; МОЖЕ И С ЕКСТРАКЦИИ.
ЦЕЛ:
1. Подготовка на отделните зъбни дъги - коригиране наклоните на зъбите и размера
на дъгите.
- проклиниране
- дистализиране
- екстракции в ГЧ
2. Корекция на оклузията
- ортодонтска
- Хирургично - ортодонтска (горни 4-ти, долни 5 ти)
- ортогнатна хирургия (при възрастни със завършен растеж, неподходящ скелетен растеж
и невъзможност за постигане на стабилен и естетичен ефект)
АПАРАТУРА
1. Фиксирана техника
- апарати за дистализиране
- Edgwise техника
РЕТЕНЦИЯ
1. Добри интеринцизивни съотношения - поддържат оклузален стоп срещу прорастване на
долни фронтални зъби.
2. Прекомерно проклиниране на долни резци.
3. Неблагоприятен растеж - ако приключи преди това лечение
Снемаеми/ неснемаеми ретайнери

43. ПРОГЕНИЯ. КЛИНИКА, ДИАГНОСТИКА, ПРОФИЛАКТИКА И ЛЕЧЕНИЕ.

ПРОГЕНИЯ
ЗЧД, при която са нарушени сагиталните съотношения на двете челюсти, като долната челюст се намира
медиално спрямо горната.
Честота - 1,5% за българи; 4,5% от общия % ЗЧД; последователно в млечно после в постоянно съзъбие
Висока степен на тежест на деформацията поради: естетични; функционални; психични; няма
самокорекция - пик на растежа;
Наименование: prо - напред; genus- брада;
Mandibular prognathism; lower prognathia; медален прикус; антериален прикус.
ФОРМИ
Привидна - оклузията е нормална, но брадичката е изнесена напред;
Лъжлива - обратна захапка във фронталния участък и нормални сагитални съотношения в страничния
участък
Истинска - кръстосана захапка в прения участък и цялостно медиализиране на долната челюст.
Причини - голяма долна челюст; малка горна челюст; комбинация между двете;
ЕТИОЛОГИЯ
I. Първа група причини, водещи до блокиране на развитието на горна челюст.
1. Фронтален участък
- Хиподонтия
- постоперативни цикатрикси
- Вреден навик - хапане на горна устна, смучене на пръсти;
 - Травми във фронталния участък;
- Неправилно абразиране на временни зъби
2. Цялата горна челюст
- Постоперативни цикатрикси
- Вродени цепки на небцето
- Вреден навик - устно дишане
II. Втора група причини, водещи до преразвитие на долната челюст.
1. Език - големина (макроглосия); положение (увеличени сливици долу и напред); функция (вреден навик
- смучене на език)
2. Неправилно абразиране и блокажи на фронталните зъби.
3. Хиперодонтия на долни фронтални зъби.
4. Вреден навик на задържане на храна под езика.
5. Ендокринни смущения - акромегалия.
6. Медиализиране на долна челюст при подражание.
III. Наследственост 90% - 9 поколения; хабитус

ПАТОГЕНЕЗА
Блокиране на развитието на горна челюст -> освобождаване растежа на долната челюст -> езикът следва
долната челюст и я стимулира към развитие.
КЛИНИКА
Екстраорален статус - ФАС
- задълбочени назолабиални гънки
- изгладена ментална гънка
- увеличена червена част на долната устна
- уголемена долна трета на лицето
Екстраорален статус - ПРОФИЛ
- уголемена долна челюст;
- позитивна устна стълбица - прогенен праг
- увеличен долночелюстен ъгъл /140-150/
- конкавен профил
- брада издадена напред
Интраорален статус - сагитални отклонения
Лъжлива прогения:
- кръстосана оклузия във фронталния участък;
- нормални оклузални съотношения в страничния участък
- дълбока оклузия.
Причини - вестибуларно наклоняване на долните фронтални зъби; палатинално наклоняване на горните
фронтални зъби; комбинация между двете.
Истинска прогения:
Във фронтален участък - кръстосана; ръбцова; сагитално отстояние /overjet - от 2-3 мм до 12- 13 мм/
Във страничния участък - медиална оклузия.
ТЕЖКА ФОРМА ИСТИНКСА ПРОГЕНИЯ
Компенсаторни механизми:
1. Вестибуларно наклоняване на горните фронтални зъби/ под действие на езика/
2. Лингвално наклоняване на долните фронтални зъби /орбикуларен мускул/
КЛИНИКА - интраорален статус
Трансверзални отклонения - страничен участък - несъответствие между двете зъбни дъги (кръстосана
или туберкулна оклузия)
ПРИЧИНИ: компресия в ГЧ и/или експанзия в ДЧ
- медиализиране на ДЧ - контакт на по-широки участъци от ДЧ с по-тесни участъци от ГЧ
Вертикални отклонения - дълбока оклузия; отворена оклузия от език, рахит
СМУЩЕНИЯ
1. Естетика.
2. Отхапване и дъвчене.
3. Лоша устна хигиена и пародонтопатии - хипертрофичен гингивит, афункционален
гинивит, декубитуси по лигавицата
4. ТМС - изместване на ставната главичка напред и надолу
5. Говорна функция - дислалии.
ДИАГНОЗА
1. Клиничен преглед
- установяват се отклоненията във фронталния участък
- наличието на медиална захапка
- клинична проба - степен на дистализиране на долната челюст.
2. Биометрични измервания
- измерват се отклоненията в отделната челюст - протрузия, ретрузия, експанзия, компресия;
- измерват се отклоненията в оклузията - степента на медиалната захапка в премоларна
ширина; девиация на ДЧ; туберкулни съотношения в страничния участък; дълбока или отворена
захапка.
3. Рентгенологични измервания - ТРГ; Профилна:
Установяване на отклоненията на ниво челюсти:
- положението на горната и долна челюст спрямо лицевия скелет.
- съотношение между двете челюсти
- промени в размера на горната челюст
- промени в размера на долната челюст/ възходящия клон/ тяло
- големината на долночелюстния ъгъл
Установяване на отклонения в растежа:
- тип растеж - хипо- или хипердивергентен
- промени в сагитална посока
- промени във вертикална посока
Установяване на отклонения в наклона на зъбите
- горни фронтални зъби - протрузия или ретрузия
- долни фронтални зъби - също
При дентални компенсации - ъгъл I/SN >120; i/M <60 чисто ортодонтско лечение невъзможно
ДИФЕРЕНЦИАЛНА ДИАГНОЗА
1. Отклонението е на ниво зъби или челюсти - скелетна/зъбно -алвеоларна форма
2. Отклонението на долната челюст е трайно или временно преместване /принудително/ - ТРГ в
ръбцова захапка
3. В коя челюст е отклонението - ДЧ или ГЧ
Истинска или лъжлива прогения:
Клинична проба - възможност за дистализиране на долна челюст.
Дистализираме долната челюст до колото е възможно. Ако успеем да стигнем до ръбцова захапка,
прогенията е лъжлива.

ПРОФИЛАКТИКА
1. Осигуряване на правилно абразиране на временните канини - чрез правилно хранене на детето.
2. Отстраняване на вредните навици - задържане храна под езика
3. Профилактика и лечение на причините, водещи до дишане през устата и чести тонзилити.
4. Хирургична корекция на вродени цепки и навременно и системно ортодонтско лечение.
5. При наследствена прогения - наблюдаване на пациентите особено в пиковете на растеж;
препоръчване да се спи на ниска или без възглавница.
ЛЕЧЕНИЕ
ЦЕЛ - да се осигури нормално развитие на зъбните дъги - горна и долна. Да се нормализира оклузията,
подобрят естетиката и функциите.
ПОКАЗАНИЯ - винаги, когато има промени в оклузалните съотношения и блокаж на развитието на ГЧ
ВРЕМЕ: ВЕДНАГА, щом се установи отклонението и е възможно да се влезе в контакт с пациента
/Bishara - отлагане до завършване на растежа/
ВРЕМЕННО И СМЕСЕНО
Лъжлива прогения Истинска прогения

- отблокиране на ГЧ I етап - подготовка на отделната челюст

- ретрудиране на ДФЗ 1. Стимулиране на развитието на ГЧ - разширение, протрузия
- протрудиране на ГФЗ 2. Стимулиране развитието на апикалната база
- стимулиране на
3. Блокиране на развитието на ДЧ и намаляване на размера
апикалната база на
ГЧ и- ретрузия на фронта
II етап - дистализиране на ДЧ/активно, задна ротация/

Временно съзъбие особености

Лъжлива прогения
1. Въздействия върху фронта само преди да е започнала резорбцията на резците.
Истинска прогения
1. Възходящия клон на растеж 2 пъти по-бързо, а тялото 4 пъти.
2. Важно е временните канини в ДЧ да бъдат лингвално преместени.
Смесено съзъбие особености
Лъжлива прогения
1. Липсва достатъчно опора при ретрудиране или протрудиране на фронтални зъби.
Истинска прогения
1. Трудно се стимулира развитието на ГЧ.
2. При необходимост - насочваща екстракция в ДЧ. След пробива на фронталните зъби се
екстрахират: временни кучешки -> временни първи молари -> постоянни първи премолари -> пробив
на кучешки
3. Поддържане на дистално положение на ДЧ
ЛЕЧЕНИЕ
ПОСТОЯННО СЪЗЪБИЕ
Лъжлива прогения Истинска прогения

- отблокиране на ГЧ 1. Определя се тежестта на деформация - зъбно

- ретрудиране на ДФЗ - алвеоларна или скелетна
- протрудиране на ГФЗ 2. Вида на лечението
- стимулиране на апикалната база на ГЧ - ортодонтско
- гениопластика - хирургично - ортодонтско (екстракция)
- ортодонтско - хирургично
ИСТИНСКА ПРОГЕНИЯ:
Проблеми на лечението: завършен растеж - недоразвита АБ
Оформена ТМС - трудно дистализиране
ОРТОДОНТСКО ЛЕЧЕНИЕ
I етапи - подготовка на отделната челюст:
1. Увеличаване размера на ГЧ - чрез разширение.
2. Намаляване сагиталния размер на ДЧ - чрез ретрудиране на долните фронтални зъби.
II етап - дистализиране на долната челюст - междучелюстни ластици.
ХИРУРГИЧНО - ОРТОДОНТСКО
I етап - подготовка на отделната челюст:
1. Нормализиране на горна зъбна дъга - без екстракции
2. Намаляване размера на ДЧ - екстракция на зъби в долната зъбна дъга.
II етап корекция на оклузията
1. Екстракция на 34 и 44 (най-често)
35 и 45 при лингвален наклон на долни фронтални
36 и 46 - кариозни разрушени
Един 31 или 41 /компенсаторно/ - при лека форма, очаквани нормални съотношения встрани
2. Дистализиране на 33 и 43 на мястото на 34 и 44
3. Ретрудиране на долните фронтални зъби.
Прилага се в случаите на:
1. Слабо изразена прогения, ъгъл ANB: 0-2
2. Долни резци - подходящ наклон /90 и повече/
3. Когато няма естетични промени - брада
4. Промяна в положението и мястото на езика
5. Определя се от типа растеж
ОРТОДОНТСКО - ХИРУРГИЧНО лечение особености:
1. Ортодонтска подготовка на зъбните дъги - ГЧ да бъде подготвена така, че да влезе в
правилни оклузални съотношения с долната челюст след операцията.
а/ нивелиране и подреждане на зъбните редици, коригиране на струпванията. NB!Вида на
екстрахираните зъби често е различен от този при камуфлажното лечение.
б/ затваряне на ненужни празнини
в/ коригиране на зъбно-алвеоларната компенсация на скелетния проблем
NB! Демаскира се първоначалната малоклузия и често се влошава още повече външния вид на
пациента - ДА Е ИНФОРМИРАН!
г/ коригиране на трансверзалните размери на зъбните дъги.
д/ дезартикулиране на оклузията до окончателната и хирургична корекция;
е/ да осигури място между корените на зъбите за хирургичния срез при остеотомия
ПРОГНОЗА И ПЛАНИРАНЕ
Оклузални съотношения след оперативната намеса
- чрез гипсови модели - разрязване и преместване до нормални оклузални съотношения
- чрез дигитализирани образи на модели
Мекотъканните промени на профил и фас във връзка с хирургичните костните премествания
- чрез дигитализирани ТРГ или 3D образ и програмната им обработка по таблични стойности
за усреднени параметри на промяната в съотношенията на твърдите и меки тъкани
NB! Прогнозите за промените в костните структури са много точни, но за меките тъкани на
лицето са относителни поради голямата им вариабилност и индивидуалност.
Корекция на оклузията хирургична интервенция: ОСТЕОТОМИЯ НА КЛОНА/ ТЯЛО
ДИФЕРЕНЦИАЛНА ДИАГНОЗА:
Преразвита и/или предно разположена долна челюст (SNB>80) и нормална
ГЧ Недоразвита и/или задно разположена горна челюст (SNA<82) и нормална
ДЧ Наклон на резците - ъгъл i/MP<80; I/SN>120
2. Време на лечение - непосредствено преди хирургичното лечение около 16 г - при завършен
растеж след 18 години .
3. Може да се съчетае с намаляване размера на езика, селективно изпиляване на
определени зъби.
4. При привидна прогения - гениопластика
АПАРАТУРА - снемаема
1. Лингвална пластинка с оклузални повърхности:
- винтове - за разширение или за протрудиране на горните фронтални зъби
- допълнителни елементи - пелоти; протрудиращи пружинки; сегментни дъги за дистализиране
на канините;
2. Лингвална пластинка с обратна вестибуларна дъга и оклузални повърхности
ЕФЕКТИ - оформя ГЧ, дистализира ДЧ; наклонява долни резци
3. Функционални апарати
- FR III - стимулира развитието на АБ на ГЧ
- модифициран апарат на Кламт - при подготвена ГЧ
4. Екстраорални апарати
- подбрадник
- маска на Delaire
Възраст на приложение - пикове на растеж - 5-7 горини; 10 -13; 11 -13 години
НЕСНЕМАЕМА
1. Фиксирана техника - подреждане на зъбните дъги, дистализира ДЧ, синхронизира двете челюсти
2. Полезна дъга и система 2х4 - използва се в смесено съзъбие
3. Апарат за бързо разширение

РЕТЕНЦИЯ
1. До завършване на растежа.
2. Наблюдение по време на пиковете на растеж.
3. Отстраняване на неправилното действие на езика.
4. Гермектомия на долни мъдреци.

44. ЛАТЕРОГНАТИЯ. КЛИНИКА, ДИАГНОСТИКА, ПРОФИЛАКТИКА И ЛЕЧЕНИЕ.

ЛАТЕРОГНАТИЯ
ЗЧД, при която в централна оклузия долната челюст е изместена трансверзално спрямо горната и това
състояние е фиксирано в ставата.
Трансверзални отклонения на оклузията.
Морфологично отклонение /латерогнатия/
Функционално отклонение /латеродевиация/
Шато описва латеродевиация - челюстна и
зъбна. Честота - рядка ЗЧД 0,4% до 3%
латерогнатия; Всички съзъбия - временно,
смесено, постоянно.
В съчетание с други оклузални смущения - клас III, клас II 1, дълбока захапка.
ЕТИОЛОГИЯ
I. Група фактори, водещи до асиметрично развитие и промяна в положението на ДЧ
- латерогнатия
1. Увреждане на ТМС едностранно след:
- травма (най-често родова)
- възпаление и последваща анкилоза
2. Вродена липса на ставната главичка (атрезия)
3. Асиметрична промяна в базата на черепа и ТМС
4. Мускулна хипертрофия - m. pterygoideus lateralis
5. Моноепифизарна хипертрофия/Monoepiphyseal hyperplasia, Condylar hyperplasia/
6. Кожна рана с голям цикатрикс в областта на ТМС
II. Причини, водещи до принудително трансверзално отклонение на ДЧ - латеродевиация
1. Неправилно абразиране /персистирали временни зъби (едностранно временни канини)
2. Преждевременна загуба на временни/ постоянни зъби
3. Едностранно дъвчене - усложнение от кариес
4. Неправилно развитие на горна челюст
- цепки
- медиализирани странични зъби
- преразвитие
5. Неправилни ортопедични конструкции - наклонена равнина.
КЛИНИКА
Екстраорално - видима асиметрия в долната трета на лицето, проявена във фас:
- т. N; т. Sn и т. Ме - не съвпадат;
- брада - изместена вляво или вдясно
- цикатрикси, хлътнатини, туморни образувания
- обем и форма на лице в двете половини е различен.
- асиметрия в долна ⅓ на лицето
- устни ъгли - асиметрични
- бипупилната линия не е успоредна на линията на устните ъгли
- тялото и възходящия клон са удължени от едната страна, на страната на изместването - скъсени.
Интраорално:
1. Във фронта - отклонение на инцизивната линия на ДЧ спрямо ГЧ и кръстосана захапка /започва
от фронта/
2. В страни - кръстосана захапка/ в страната на изместването/
- туберкулна до лингвална захапка / в другата страна/
- медиална /дистална оклузия
СМУЩЕНИЯ:
1. Естетика;
2. Функция (дъвчене /сагитални и трансверзални движения/);
3. ТМС (следствие или причина за нейното травмиране, претоварване или възпаление
4. Пародонт - травматична оклузия.

Патогенетичият механизъм се изразява в преразвитие или недоразвитие на долната челюст.

Продължително въздействие към едната страна води до морфологични промени и стабилизиране на
деформацията.
При преразвитие на ДЧ - прогенен тип III клас с латерогнатия.
При недоразвитие - прогнатен тип II клас. ДЧ се извива към засегната страна.
ДИАГНОЗА
1. Клинично - движение на ДЧ, отклонението на кожен Pg.
2. На модели - инцизивните линии, оклузия
3. Рентгенологично - на ТРГ (фас, симетрия); ОПГ (дълбочина на ставните ямки и симетрия на
двете половини на ДЧ)
ДИФЕРЕНЦИАЛНА ДИАГНОЗА
Между ЛАТЕРОГНАТИЯ и ЛАТЕРОДЕВИАЦИЯ
Чрез клинична проба:
При латерогнатия - страничното отклонение на долната челюст се запазва и при отваряне и при
затваряне.
При латеродевиация - с отваряне на долната челюст се възстановява симетрията на лицето, а при
затваряне в последната фаза на контакт между зъбните редици се възстановява асиметрията.
Изместена средна линия или изместена инцизивна точка.
Медиализирани странични зъби или завъртане на ДЧ и медиална
захапка.
ФРОНТАЛНА ТГР - дава възможност за установяване на лицевата асиметрия /скелетна ли е тя, в ГЧ или
ДЧ; в тялото или клона/
Очертават се линии - линейни измервания
1. Средна линия - през septum nasi и ANS.
2. Линията между sutura fronto zygomaticus.
3. Оклузалната линия - през най ниската част на вестибуларния туберкул на горните 6ти
4. Линията между най-изпъкналите точки на ъгъла на ДЧ.
Ъглови и пропорционални измервания.
АНАЛИЗ на Sassoni
Lo-Lo най - изпъкналите латерални точки в горния край на
орбитите. Zyg-Zyg най - изпъкналата точка на зигоматичната дъга.
Мх -Мх най - дисталната точка на алвеоларния израстък на
ГЧ. Мs-Ms най- ниската точка на processus mastoideus.
Go-Go най - изпъкналната точка на мандибуларния ъгъл.
ПРОФИЛАКТИКА
При латеродевиация:
- отстраняване на вредни навици;
- изпиляване на временни кучешки зъби;
- местопазители за равновесие в дъвченето и предотвратяване отклонение на зъби във вертикална
или сагитална посока
- оклузални блокажи
- ТМС - увреждания
ЛЕЧЕНИЕ
Латеродевиация Латерогнатия

- отстраняване на причините - ортодонтско

- подготовка на двете челюсти - ортодонтско - хирургическо
- дезартикулиране - необходимост от пластична хирургия
- преместване на ДЧ /спонтанно или с апарат/
Латерогнатия:
1. Ортодонтско-хирургично
- подготовка на двете челюсти - ортодонтско лечение.
- На страната на преразвитието - гермектомии, едностранни екстракции на 4-ти; 6-ти.
- компактостеотомия в ГЧ за разширение (оперативна интервенция за ДЧ след 18 г.)
2. Само хирургично
- корекция на ТМС/ избягва се заради риск от анкилоза и прогресираща асиметрия/ атрезия; тумори
- корекция размера на ДЧ;
- трансверзално преместване на ДЧ.
АПАРАТУРА
Снемаеми апарати - механични и функционални
- лингвална пластинка с едностранна крило, на страната на която искаме да преместим
- лингвална пластинка в ДЧ с едностранно крило към ГЧ
- функционални апарати - ригидните /Балтрес, Френкел/; комбинирани /моноблок, активатор/
Фиксирана техника - асиметрично действащи интрамаксиларни ластици.
 РЕТЕНЦИОННИ АПАРАТИ
1. Индивидуално изработен позиционер.
2. Моноблок.
3. Редуциран моноблок.
4. Лингвална пластинка с крило.

45. ОТВОРЕНА ЗАХАПКА. КЛИНИКА, ДИАГНОСТИКА, ПРОФИЛАКТИКА И ЛЕЧЕНИЕ.

Вертикални отклонения на оклузията
ЗЧД на оклузията, при която има разстояние между зъбите във вертикална посока.
Честота - 1,5 до 5,3% средно 2-3%; фронтални 2%; странични 0,5%;
Засяга всички съзъбия.
Разновидности
1. Основно две форми - зъбно -алвеоларна и челюстна /скелетна
2. Според локализацията - интраалвеолия инцизивна и супрагнатия постериор
3. Според етиологията - рахитична и смукателна
4. Неправилно - физиологични/ патологична.
ЕТИОЛОГИЯ
I. Група фактори, които водят до спиране на вертикалния зъбно-алвеоларен растеж:
1. Вредни навици - смукателни
- смучене на пръст
- на устна, буза, предмет
- език - големина; функция (инфантилно гълтане, подпъхване между зъбите първично, вторично от
вече създадена ЗЧД)
2. Устно дишане - увеличени сливици
3. Цепки на горната челюст.
3. Вродени емайлови дисплазии
II. Група фактори, които водят до преразвитие на страничните участъци
1. Рахит или други общи заболявания.
2. Наследственост
3. Ятрогенна причина - ортодонтска грешка
КЛИНИКА - екстраорално
- удължена долна трета на лицето;
- напрежение при затваряне на устата;
- липса на контакт между устните
- зъбите не се виждат;
- изгладена назолабиална гънка
Интраорално - разстояние между фронталните и/или странични зъби I клас
- предно отворена захапка
- странична -ляво; дясно
- тотална отворена захапка.
I степен - до 5 мм отстояние.
II степен - между 5-9 мм
III степен над 9 мм
Съпътстващи деформации - компресия на горна челюст; протрузия; готическо небце; кръстосана
захапка в страничния участък; медиална захапка; дистална захапка
СМУЩЕНИЯ
1. Естетиката - удължена долна трета; напрегната мимическа мускулатура.
2. Дъвкателна функция - отхапване; дъвчене.
3. Говорна функция
4. Пародонт - самопочистване на зъбите; афункционален гингивит, рецесии, разклащане на зъби.
ДИАГНОЗА
1. Клиничен преглед - оглед
- покритие зъби -зъби
- покритие устни-зъби /във физиологичен покой/
2. Биометрични методи
- измерва се отстоянието между зъбите в мм.
NB! Няма отворена захапка на единични зъб.
- установява се инфрапозиция на фронталните зъби или супрапозиция на страничните;
- крива на Шпее - изгладена, обратна
- установяване на съпътстващите деформации.
3. Рентгенови методи - профилна ТРГ
- съотношение на лицевите етажи
- индекс на Nahoum - под 0,7
- увеличаване на задните ъгли - М/Sp, M/SN;
- признаци на задна ротация /хипердивергентен тип/;
- положение на тмс - високо положение;
ДИФЕРЕНЦИАЛНА ДИАГНОЗА
Зъбно-алвеоларна форма /скелетна форма/ рентгенологично
Недоразвит фронтален участък/ преразвит страничен - рентгенологично и на модели;
Зъбно-алвеоларна форма Скелетна форма

- нормален долен лицев етаж - увеличен долен лицев етаж

- нормален долночелюстен ъгъл - увеличен долночелюстен ъгъл
- нормален тонус на мимическите мускули - понижен тонус на мимическите мускули
- нормални вертикални ъгли - увеличени задни ъгли
- задна ротация;
- преразвит страничен участък
ПРОФИЛАКТИКА
Недопускане и отстраняване на етиологичните фактори.
Правилно хранене - активно дъвчене.
Изолиране вредното действие на езика.
Общомедицинска профилактика.
ЛЕЧЕНИЕ
Зъбно-алвеоларна форма
Инфрапозиция на фронталния участък /временно, смесено, постоянно/
1. Премахване на причините, блокиращи нормалното развитие на алвеоларния гребен.
2. Екстурзия на зъбите в инфрапозициа.
Екстурзия на зъби - NB! Най - подходяща в период на растеж - естествените сили, еластичен
алвеоларен гребен. Върху постоянни зъби със завършено кореново развитие. Внимание при къса горна
устна. Биологично поносими сили - 50-500 гр/см2.
Ретрузия - метод за увеличаване покритието на
зъбите. Горночелюстна пластинка с бариера за езика;
Лингвална пластинка и приспособления за екскурзия.
Миогимнастика за - мускули затварячи; мускули на езика и орбикуларния (хипотоничен)
I. Първи етап на лечение - подготовка на зъбните дъги - разширение
II. Втори етап - интрудиране на страничните участъци.
Скелетна форма - ортодонтско; хирургично - ортодонтско; ортодонстко - хирургично.
1. Ортодонтско - набиване на страничния участък - mini screw /TADS/
2. Хирургично - ортодонтско - екстракция на премолари в едната или двете челюсти; екстракция
на долен инцизив.
3. Ортодонтско - хирургично - подготовка на зъбните дъги; хирургично нормализиране на
оклузалните съотношения.
- остеотомия - сегментна и челюстна (преместване на челюстни сегменти или цяла челюст в нова
позиция като се запазва тяхното кръвоснабдяване).
ДИФЕРЕНЦИАЛНА ДИАГНОЗА МЕЖДУ:
Недоразвитие на фронтален участък и преразвите на страничния (в коя челюст)
Ъгъл на долна челюст;
Дължина на устни и очаквано покритие на резците (да не се получи гингивална усмивка при
удължаване на горния фронтален сегмент).
АПАРАТУРА:
1. Профилактични апарати - за езика
2. Функционални апарати - отстраняващи действието на езика - Балтрес, Клампт
3. Екстраорални апарати
4. Фиксирана техника - странични кутиечни ластици; трапецовидни и триъгълни ластици в
страничен участък.
РЕТЕНЦИЯ
Завършване при свръх корекция.
При скелетна форма - до края на растежа.
Фактор за рецидив - език.

46. ДЪЛБОКА ЗАХАПКА. КЛИНИКА, ДИАГНОСТИКА, ПРОФИЛАКТИКА И ЛЕЧЕНИЕ.

ЗЧД на оклузията, при която са нарушени вертикалните съотношения между зъбите и покритието между
резците е повече от ½ клинична корона.
Честота - смесено и постоянно съзъбие - 18%; дълбока оклузия + сагитални отклонения 31%
Разновидности
I. Според това къде е причината за ДЗ
1. Зъбно-алвеоларна форма
2. Челюстна /скелетна/
3. Супрапозиция инцизиви/ инфрапозицио постериор (Шато)
II. Според степента на покритие
1. До ½ - дълбоко покритие - граница на норма и патология
2. Над ½ - дълбока оклузия; дълбока травматична оклузия
III. Според комбинацията с други ЗЧД
1. Чиста дълбока захапка
2. Съчетана форма - Клас II 1 (15,7%); клас II 2; клас III
ЕТИОЛОГИЯ
I. Група - причини свързани с нарушаване на контакта между горни и долни фронтални зъби
1. Вестибуларно наклоняване или изместване на горните резци /смучене на пръст, устна език/
2. Лингвално наклоняване или изместване на долните резци /смучене на палец/.
3. Сагитално преместване на долната челюст /вредни навици, травми ТМС, кърмене/
4. Намаляване на размера на долната зъбна дъга /хиподонтия/.
5. Увеличаване на размера на горната зъбна дъга.
II. Наследственост
1. Преразвитие на горен фронтален участък - гингивална усмивка и ДЗ
2. Мускулния тип - дъвкателен тип/ повишен тонус на мм мастер, темпоралис; птеригоидеус медиалис.
3. Височина на захапка /декбис/’
III. Нарушено мускулно равновесие
1. Мускули затварячи/ отварячи - повишен тонус на дъвкателната мускулатура
причини - структура на индивида; ендокринно смущение на функцията на паращитовидните жлези
2. Повишен тонус на орбикуларния мускул - биретрузия
IV. Снижаване на захапката - загуба на зъби в страничния участък; генерализиран кариес
V. Двустранна фрактура в тялото на ДЧ и зарастване на предния сегмент нагоре.
КЛИНИКА
Екстраорално ФАС
- намалена долна трета на лицето
- задълбочаване на назолабиалната и супраменталната гънка
- намаляване на дължината на горната устна и увеличаване на долната
- издаване на брадичката напред
Интраорално
1. Увеличено покритие в различна степен:
- overbite
- над ½ клинична коронка
- пълно покритие
- покритие и на част от лигавицата
2. Супрапозиция на фронтални зъби - ДФЗ; ГФЗ; комбинация
3. Съпътстващи деформации
На отделната челюст - протрузия в ГЧ; ретрузия в ДЧ; двучелюстна ретрузия
На оклузията - дистална оклузия /медиална.
СМУЩЕНИЯ
1. Естетика - старчески вид
2. Функции - дъвчене (вертикални движения; затруднени са сагиталните и трансверзални; удължен
дъвкателен период); говор (говорят през зъби); ТМС (болка от претоварване; ставна ямка се
задълбочава до 2 мм); пародонт (пряка травма на лигавицата; неправилно предаване на дъвкателните
сили; лоша прогноза).
ДИАГНОЗА
Клиничен преглед
Покритие на резците - отчита се със сонда
Покритие на горни резци от горна устна
Съпътстваща деформация
Клинична проба - във физиологичен покой се определя:
- супра позиция на фронталния участък
- инфрапозиция на страничния участък - при разстояние >
4мм Биометрични методи
1. Установява се инфрапозиция на страничните зъби или супрапозиция на фронталните /ГФЗ;
ДФЗ/; наличие или не на крива на Шпее 2-9 мм
2. Измерва се покритието на зъбите;
NB! В части от клиничната корона. Само при зъби с изцяло пробили клинични корони и здрав
пародонт.
3. Установяване на съпътстващите деформации.
Рентгенови методи - профилна ТРГ
- Съотношение на лицевите етажи.
- Наклон на Nahoum - над 0,7
 - Намаляване на задните ъгли.
- Тип на растеж, вид на ротация /предна/.
- ТМС - ставна ямка /дълбока и тясна/ и туберкул.
ДИФЕРЕНЦИАЛНА ДИАГНОЗА
Зъбно-алвеоларна форма /скелетна - рентгенологично
Преразвит фронтален участък /недоразвит страничен - клинично и на модели.
Зъбно -алвеоларна форма Скелетна форма

- нормален долен лицев етаж; - намален долен лицев етаж

- нормален долночелюстен ъгъл - намален долночелюстен ъгъгл
- нормален тонус на мимическите мускули - повишен тонус на мимическите мускули
- нормални или увеличени задни ъгли - намалени задни ъгли
- предна ротация
- недоразвит страничен участък
ПРОФИЛАКТИКА
Недопускане и отстраняване на етиологичните фактори. Общомедицинска профилактика.
ЛЕЧЕНИЕ
Зъбно-алвеоларна форма
ВРЕМЕННО СЪЗЪБИЕ- NB! Не се лекува, корекцията не е гаранция против рецидив в
постоянно съзъбие. Предстоят II -ро и III-то физиологично повдигане. Само ако е блокиран
растежа на ДЧ /клас II/ - профилактика на вредните навици; миогимнастика; разширение и протрудиране
на ГЧ. СМЕСЕНО СЪЗЪБИЕ - NB! След пробив на резци и шести зъби. При смяна на страничните
зъби
-освобождава се прорастването на постоянните. II и III физиологично повдигане. Интрузия на зъби
- най-подходяща. Изолиране действието на езика.
ПОСТОЯННО СЪЗЪБИЕ - същия лечебен подход
1. Оформяне на зъбните дъги
2. Интрузия на резци /горни и/или долни/
3. Освобождаване на странични зъби за прорастване.
ПРИ СУПРАПОЗИЦИЯ НА ФРОНТАЛЕН УЧАСТЪК
Премахване на причините, водещи до преразвитие на алвеоларния гребен - създаване на контакт при
резците.
Интрузия на зъбите в супрапозиция:
- след завършено кореново развитие;
- никога повече от 2 -3 мм;
- протрузия
Нормализиране покритието на зъбите.
ПРИ ИНФРАПОЗИЦИЯ НА СТРАНИЧНИЯ УЧАСТЪК - екстурзия на зъбите в инфрапозиция “ИЗТЕГЛЯНЕ
НА ЗЪБИТЕ”
СКЕЛЕТНА ФОРМА: набиване (интрузия) на преразвития фронтален участък; хирургично и протетично
възстановяване.
АПАРАТУРА
Снемаема - механично действащи апарати и комбинирани;
Горна лингвална пластинка с оклузални повърхности - във фронт и встрани;
Горна лингвална пластинка с наклонена плоскост;
Горна лингвална пластина с ЕОА;
Активатор
Функционално действащи апарати;
Апарат на Балтрес; Апарат на Кламт; Апарат на Френкел.
Всички лекуват дълбока захапка. Принципи на действие - удължаване на мускулните влакна, което
стимулира физиологичното прорастване. Използват се при случаите на недоразвит страничен участък.
Неснемаема техника - фиксирана техника
РЕТЕНЦИЯ И РЕЦИДИВ
При хиперфункция на дъвкателната мускулатура - чест рецидив.
Необходима е трайна ретенция.
При възстановени физиологични контакти - траен резултат.

47. КРЪСТОСАНА ЗАХАПКА НА ФРОНТАЛНИ И СТРАНИЧНИ ЗЪБИ.

КЛИНИКА, ДИАГНОСТИКА, ПРОФИЛАКТИКА И ЛЕЧЕНИЕ.
КРЪСТОСАНА ОКЛУЗИЯ ВЪВ ФРОНТА
Нарушение на вестибуло - лингвалното съотношение на фронталните зъби в сагитална посока.
Честота - 4% (временно и постоянно съзъбие); 2,3 № всяко съзъбие
Наименование - кръстосана оклузия; обратна оклузия.
ЕТИОЛОГИЯ
I. Причини, които водят до недоразвитие на горния фронтален участък или до
лингвално преместване на горните фронтални зъби.
1. Вредни навици - хапане на устна.
2. Неправилно абразиране на временни зъби - резци и кучешки
3. Хиподонтия на горни странични резци
4. Постоперативен цикатрикс в областта на горна устна
5. Анормален пробив на горни фронтални постоянни зъби - персистирали млечни, свръхбройни. Травми
II. Причини, които водят до преразвитие на долния фронтален участък и
вестибуларно преместване на долни фронтални зъби.
1. Хиперодонтия в долна челюст.
2. Неправилна функция на езика
3. Вреден навик - хапане на горна уста
4. Туморно образувание
КЛИНИКА: екстраорално - фас и профил
Няма /зависи от броя на зъбите в кръстосана
- хлътнала горна устна/ при недоразвита АБ/
- позитивна устна стълбица - различно изразена
Интраорално
Положение на
зъбите
- L наклон на горни фронтални зъби и/или V наклон на долни резци
- струпване горни фронтални зъби
- треми и диастеми в долни фронтални
зъби. Форма на зъбната дъга
- удължена /скъсена
Oклузия - Енгл I;
- контакт между вестибуларни повърхности на горни резци с лингвални повърхности на долни резци
СМУЩЕНИЯ
1. Във функциите
- смутено отхапване
- трансверзални движения нарушени
- смущения в пътя на затваряне на долна челюст
- преобладаващи вертикални движения
2. Пародонт - предотвратяване на фронталните зъби -резци
3. Естетика - неестетична усмивка; конкавност на профила (при силно изразена позитивна
устна стълбица)
4. ТМС - проблеми
ДИАГНОЗА
Временно съзъбие -по формата на зъбната дъга; по оклузията
Смесено съзъбие - по формата на зъбната дъга, оклузията; изследване на ТРГ
Постоянно:
1. Клиничен преглед - екстра и интраорален статус
2. Биометрични изследвания - предно дължина на дъгата /Lo и Lu/ - протрузия/ долу/, ретрузия
/горе/; ширина на зъбната дъга /РР,ММ/ - експанзия, компресия
оклузални съотношения встрани - клас по Енгл
3. От рентгенографично изследване - профилна ТРГ
- наклон на горни инцизиви /спрямо SN - 104/
- наклон на долни инцизиви /спрямо МР 90/
- положението на челюстните основи /ъгъл SNA, SNB 82, 80/
- съотношение между челюстните основи /ъгъл ANB -2-4 /
- дължината на горна и долна челюст

ДИФЕРЕНЦИАЛНА ДИАГНОЗА
Прогения с кръстосана захапка във фронта. Отчитат се:
- медиална оклузия в страничен участък
- съотношения на челюстни основи
- дължина на базите на челюстите.
ПРОФИЛАКТИКА - отстраняват се причините за кръстосана оклузия
1. Профилактика на вредните навици.
2. Селективно изпиляване.
3. Отстраняване пречките за нормалния пробива на фронталните зъб.
ЛЕЧЕНИЕ
ЦЕЛ - да се нормализират оклузалните съотношения във фронта
ПЛАН:
1. Уточняване къде ще се действа - в ГЧ, ДЧ или и в двете
2. При ретрузия в ГЧ - деблокиране на оклузията, протрузия на фронталните зъби.
3. При протрузия в ДЧ - създаване на място за лингвално преместване на фронталните зъби.
4. Стимулиране на апикалната база във фронталния участък при необходимост.
ВРЕМЕННО СЪЗЪБИЕ
1. Отстраняване на вредния навик, ако обратната захапка се дължи на него.
2. Провежда се от най-ранна възраст след установяване на контакт с детето.
3. Цел - ортопедичен ефект/ освобождаване на правилното развитие на челюстите във фронта.
NB! При стабилни временни резци.
АПАРАТУРА:
Временно съзъбие
1. Профилактични апарати за вредни навици.
2. Лингвална пластинка с винт за протрудиране и оклузални повърхности за дезартикулиране.
NB! Единствено решение във временно съзъбие - заради късите коронки.
Смесено съзъбие:
1. Отстраняване на вредния навик.
2. Системен контрол за пробива на резците - при тенденция за ръбцова или кръстосана оклузия
- започване на лечение.
3. Зависи от:
- брой зъби в кръстосана оклузия
- покритие при резците
- наличие на място в ЗД за извеждане на зъбите от кръстосана оклузия
- в коя челюст са отклоненията на зъбите.
Възраст 8-9 години / след пробива на постоянните резци/
АПАРАТУРА
1. Горночелюстна лингвална пластинка с:
- винт /при корпусно придвижване/
- протрудиращи пружини / при наклонено преместване/
- оклузални повърхности - за подсилване опората на страничните зъби или за деблокиране
- пелоти във фронта - за стимулиране на АБ в горна челюст
!Да се храни с нея.
2. Функционални апарати - Кламт II, Френкел II
3. Капа на Шварц
- за един до два резеца в кръстосана захапка
- достатъчно опора в долна дъга
- добро резцово покритие и дълги корони на резците
- подходящ наклон на преместваните зъби
/не при недоразвита АБ и вестибуларен наклон/
!Наклонената повърхност:
Да е продължение на L- повърхност на премествания зъб
Да достига до ⅓ от L-повърхност на премествания зъб
Да не травмира.
Да се храни с апарата.
4. Долночелюстна лингвална пластинка с:
- оклузални повърхности - за деблакиране
- вестибуларна дъга - за ретрузия
5. Долна пластинка за едновременно действие
- наклонена повърхност фиксирана с винт - за постепенна протрузия на горни резци
- вестибуларна дъга - за ретрузия на долни резци
УПРАЖНЕНИЕ ЗА ИЗВЕЖДАНЕ ОТ КРЪСТОСАНА ЗАХАПКА НА ЕДИНИЧНИ ЗЪБИ
Упражнения с приспособления
- с дървен шпатул от меко дърво

ЛЕЧЕНИЕ: Принципите на лечение на кръстосаната оклузия във фронта са сходни с тези при смесено
съзъбие.
ПОСТОЯННО СЪЗЪБИЕ
АПАРАТУРА: Снемаема техника;
Фиксирана техника - корекцията на кръстосаната оклузия става едновременно с общото оформяне на
зъбната дъга /още в първите етапи/ Edgewise
РЕТЕНЦИЯ
Нормални оклузални съотношения във фронта и достатъчно покритие - естествена ретенция.
ХАРАКТЕРНИ ОСОБЕНОСТИ:
Протрузия на ГФЗ - опасност от намаляване на overbite.
Ретрузия на ДФЗ - увеличаване overbite
Нужда от дезартикулиране.

ОТКЛОНЕНИЯ НА ОКЛУЗИЯТА - КРЪСТОСАНА ОКЛУЗИЯ В СТРАНИЧНИЯ УЧАСТЪК

Нарушение на вестибуло-лингвалното съотношение в зъбите в трансверзална посока.
ФОРМИ
Чиста форма “КРЪСТОСАНА ОКЛУЗИЯ” в СТРАНИ - скелетна, зъбно - алвеоларна форма
КОМБИНИРАНА ФОРМА с:
- отклонения в отделната челюст- компресия/ експанзия
- отклонения в съотношенията на двете челюсти
*сагитална посока (медиална/ дистална оклузия)
*трансверзална посока (латерогнатия/ девиация на ДЧ)
ЕТИОЛОГИЯ
I. Причини, които водят до недоразвитие на страничните участъци и лингвално наклоняване
на страничните зъби от горна челюст.
1. Повишен тонус на букалната мускулатура (устно дишане/ затруднено носно)
2. Вреден навик - спане с юмрук /едностранно/
3. Постоперативен цикатрикс, цепки на небцето
4. Хиподонтия, преждевременна екстракция, ретиниран зъб - недоразвитие на алвеоларния израстък
5. Заболявания рахит
II. Причини, които водят до преразвитие на страничния участък на челюстта /гнатична форма/
или до вестибуларно наклоняване на страничните зъби /зъбна форма/ в ДЧ
1. Макроглосия - предимно за ДЧ
2. Хиперодонтия в ДЧ
3. Заболявания - тумори; ендокринни (акромегалия свръх развита ДЧ)
4. Наследственост - размера на челюстите
5. Неправилен вестибуларен пробив на зъби - персистирали млечни.
КЛИНИКА: екстраорално - ФАС и ПРОФИЛ
Няма или повтаря симптоматиката на ЗЧД на оклузията, с която е комбинирана
- латерогнатия, девиация на ДЧ/ прогения и др.
ИНТРАОРАЛНО
Клинични форми
1. едностранна/ двустранна
2. Симетрична / асиметрична
3. На единични / на група зъби

ПОЛОЖЕНИЕ НА ЗЪБИТЕ
- L наклон на горни странични зъби и/или V наклон на долни
- струпани фронтални зъби
- изместване на инцизивната точка
ФОРМАТА НА ЗЪБНАТА ДЪГА
- Стеснена горна
- Разширена долна
ОКЛУЗИЯ
- I Angle/ II Angle, III Angle/
- Контакт между вестибуларни туберкули на горни странични зъби и централна фисура на
долни зъби
- Едноименна /разноименна туберкулна оклузия
- букална/ лингвална оклузия
 СМУЩЕНИЯ
1. Във функция - смутено хранене; трансверзални движения нарушени
2. Пародонт - претоварване, зъбни рецесии
3. Естетика - при комбинираните форми - клас III, латерогнатия
4. ТМС проблеми
ДИАГНОЗА
Временно и смесено съзъбие - оценка на формата и симетричността на зъбната дъга; оценка на
оклузията.
Постоянно съзъбие:
1. Клиничен преглед - интраорален статус
2. Биометрични изследвания - оценка на
ширина на зъбната дъга /РР,ММ/ - експанзия,
компресия Симетричност на зъбната дъга
Медиализиране странични зъби - РПТ Шмут
Наклон на странични зъби
Оклузални съотношения встрани - сагитално /клас по Angle/
Трансверзално изместване на инцизивна точка /линия/
3. От рентгенографично изследване - фронтална ТРГ
- положението и наклон на моларите /зъбно-алвеоларна форма/
- ширина на горна и долна челюст /скелетна форма/
ДИФЕРЕНЦИАЛНА ДИАГНОЗА
1. Зъбно - алвеоларна/ скелетна кръстосана оклузия
Кръстосана оклузия от:
2. Стеснение в ГЧ/ Разширение в ДЧ

ПРОФИЛАКТИКА
Отстраняване на причините за кръстосана оклузия
1. Профилактика на вредни навици.
2. Коригиране големината за езика.
3. Лечение на ендокринни заболявания.
4. Отстояване пречките за нормалния пробива на страничните зъби
ЛЕЧЕНИЕ
ЦЕЛ - да се нормализират оклузалните съотношения встрани.
Лечението зависи от:
1. Брой зъби в кръстосана захапка;
2. Върху коя зъбна дъга ще има корекция - едната/ двете
3. Върху цялата зъбна дъга или върху сегмент от нея
4. Зъбно - алвеоларно или скелетно възнействие
5. Корпусно или наклонително преместване на зъбите
6. Трансверзална промяна на размера на челюстите /I клас или корекция на сагиталните
оклузални съотношения /III клас/
План:
1. Уточняване къде ще се действа в ГЧ, в ДЧ или и в двете челюсти
2. ГЧ - разширение - може да се въздейства върху зъби, алвеоларни гребени, подлежаща кост чрез
натиск върху небцето
3. ДЧ - намаляване на трансверзалния размер става чрез лингвално преместване или наклоняване
на зъбите и алвеоларните гребени.
ОСОБЕНОСТИ НА РАЗШИРЕНИЕТО:
Горна челюст
- при разширение зъбите от ГЧ се наклонявата вестибуларно и често палатиналните туберкули
“увисват” и повдигат захапката
- разширение чрез разтваряне на небцовия шев - близко до корпусното вестибуларно преместване
на зъбите /особености/
- апикалната база в ГЧ /при норма/ е по - малка, което затруднява лечението от риск от рецидив.
АПАРАТ ЗА БЪРЗО РАЗШИРЕНИЕ - при разширяване се получава разцепване на небния шев и
значително трансверзално преместване на структурите (до 12 мм). За лечение на силни стеснения
на
горната челюст. Постига се с големи сили чрез активиране по 1 мм/ ден (много бърз ефект). Не се прилага
до 7-8 години опасност от травма.

АПАРАТУРА
Снемаема техника
- лингвална пластинка в ГЧ с подходящо поставен винт, оклузални повърхнини (при необходимост)
- лингвална пластинка в ДЧ със странична вестибуларна дъга, куки с удължено рамо
- профилактични апарати
- функционални апарати
Неснемаема техника
- фиксирана техника Edgewise, междучелюстни ластици
- експандери
- апарат за бързо разширения
- апарат със спиралообразни извивки /quadhelix
- транспалатинална дъга
ВРЕМЕННО СЪЗЪБИЕ
1. Отстраняване на вредния навик
2. Провежда се от най-ранна възраст
- компресия на ГЧ
- при девиация на ДЧ - блокирана е ГЧ от страната на изместването
3. Цел - освобождаване на правилното развитие на ГЧ
NB! При стабилно временно съзъбие
АПАРАТУРА
1. Профилактични апарати за вредни навици.
2. Миогимнастика.
3. Лингвална пластинка с винт.
СМЕСЕНО СЪЗЪБИЕ
1. Отстраняване на вредния навик
2. Системен контрол на пробива на зъбите - при тенденция за ръбцова или кръстосана оклузия
- започване на лечение
Да се започне в ранно смесено съзъбие /след пробива на постоянните резци/
- при нерезорбируеми временни странични зъби
- зародишите на постоянните се преместват заедно с млечните зъби
СРЕДСТВА - снемаема техника; фиксирана техника.
ПОСТОЯННО СЪЗЪБИЕ
- веднага след пробива на кучешки и премолари
- преди вкостяването на небцевия шев до 13-14 г
Два вида лечения - ортодонтско и ортодонтско - хирургично (при силно стеснена и недоразвита ГЧ -
медиопалатинална остеотомия в/ около среден небцов шев)
АПАРАТУРА - снемаема или фиксирана техника (корекция на кръстосаната оклузия става
едновременно с общото оформяне на зъбната дъга/ още в първите етапи)
РЕТЕНЦИЯ - нормални оклузални съотношения встрани и достатъчно покритие - естествена ретенция.

48. УЧАСТИЕ НА ОРТОДОНТА В КОМПЛЕКСНОТО ОРТОДОНТСКО-ПРОТЕТИЧНО ЛЕЧЕНИЕ.

Комбинирано ортодонтско лечение - лечение, при което е необходимо участието на различни
специалисти в определени етапи, за да се постигнат оптимални естетични, оклузални и функционални
резултати. МУЛТИДИСЦИПЛИНАРНО ЛЕЧЕНИЕ.
Проблемите са комплексни - пародонтални, терапевтични, хирургични, протетични. По - често при
възрастни ортодонтски пациенти.

Пациентът се нуждае от протетични възстановявания преди, в хода или след ортодонтското

лечение.
Юношеска възраст <18 - при ранна загуба на постоянни зъби. Протетичните конструкции -
местопазители. За недопускане на миграция и прорастване на зъби; хиподонтия
Възрастни пациенти >18 г - загуба на зъби (хиподонтия, кариес и неговите усложнения, травми);
абразия на зъбите; неправилна форма на зъби; фрактури на зъби; възможност от рецидив на ЗДЧ;
тежест на ЗДЧ; субективни причини (невъзможност да се приложи дългосрочно лечение с ортодонтски
апарат - възраст, професия).

ЦЕЛ:
1. Да се определи реалистичен лечебен план (а не идеалистичен по отношение на
оклузалните взаимоотношения), вида на протетичните конструкции, цената на цялото
комплексно лечение.
2. Постигане на оптимални оклузални контакти на зъбите, приемлива лицева естетика, нормална
функция и оптимална стабилност на резултата.

Въпроси:
1. Вид и стабилност на зъбите, които трябва да се подреждат.
2. Наклон и вида на преместване на зъбите съобразно планираната протетична конструкция.
3. Наличието на блокажи за осъществяване на зъбните премествания.
4. Кога да се извършват протетичните възстановявания (преди, по време или след
ортодонтското лечение).
5. Желание на пациента да носи съответната ортодонтска техника и възможност да
заплати предложеното комплексно лечение.

Ролята на ортодонта:
- Отстраняване на пречките за протезиране - от зъбен или функционален произход
- Подобряване на условията за протезиране - чрез подходящо позициониране на зъбите, което
ще подпомогне последващите протетични възстановявания

Отколнения на отделни зъби или група зъби - извън зъбната редица; наклонени / преместени
V/L в зъбната редица - наклонени/ преместени М/D ротирани, преместени вертикално в супра или
инфра Отклонения на оклузията: дълбока, кръстосана, лингвална

Отколнения на отделни зъби или група зъби - извън зъбната редица; наклонени / преместени V/L
ПРОБЛЕМИ: намаляват възможността за успоредно изпиляване на мостоносителите; увеличават
местата с подмоли за подвижното протезиране.
V наклонени/ преместени фронтални зъби
ИЗИСКВАНИЯ:
1. Осигуряване на място в дъгата - стрипинг на фронтални зъби (форма, SI, индекс на Tonn)
Разширение - възраст на пациента; стабилност на опорните странични зъби; трансверзалните
оклузални съотношения (при едночелюстно лечение)
ЛЕЧЕНИЕ: L - наклоняване /ретрудиране
2. Наличие на сагитално отстояние между антагонистите (OJ) - при двучелюстна протрузия
(ретрудират се първо долните резци после горните); при ретрузия (настъпва удължаване на КК
и увеличаване на покритието)
АПАРАТУРА:
1. Лингвална пластинка с вестибуларна дъга от тел 0,7 - изолиран фронт; оклузални повърхности;
изолират се всички подмолни места на неснемаеми протезни конструкции; обхващат се максимален
брой зъби с цел опора.
2. Фиксирана техника
ЗАДЪРЖАНЕ НА
РЕЗУЛТАТА:
1. Протезиране с корони или мостове - малки ротации, вертикални отклонения могат да се
оставят некоригирани преди протезиране
2. Шиниране на фронтални зъби - оптимално подреждане преди шиниране

L- наклонени/ преместени фронтални зъби

ИЗИСКВАНИЯ:
1. Последователна протрузия на резците при наличие на място в дъгата
2. Разширение при липса на място в дъгата и последваща протрузия
3. Осигуряване на сагитално отстояние между антагонистите (Overjet) - за протрузия само на
долни резци. Повдигане на оклузията
ЛЕЧЕНИЕ: v - изправяне/ протрудиране
АПАРАТУРА:
1. Лингвална пластинка с оклузални повърхност; подходящо поставяне на винт или пружини
за протрузия; обхващат се максимален брой зъби с цел опора
2. Фиксирана техника

V/L наклонени/ преместени странични зъби

ИЗИСКВАНИЯ:
1. Осигуряване на място в дъгата
2. Дезартикулиране на оклузията - удължаване или скъсяване на зъбите
ЛЕЧЕНИЕ: нормализиране на оклузалните съотношения
АПАРАТУРА:
1. Лингвална пластинка с оклузални повърхности; подходящо поставяне на винт в
съответния сегмент; вестибуларна или лингвална пружина
2. Фиксирана техника

Отклонения на отделни зъби или група зъби в зъбната редица - наклонени/ преместени М/D:
ПРОБЛЕМИ:
1. Намаляват възможността за успоредно изпиляване на мостоносителите
2. Увеличават местата с подмоли за подвижно протезиране
3. Неправилно предаване на дъвкателното налягане и условия за увреждане на
дъвкателното налягане и условия за увреждане на пародонта.
Наклонен молар - мостоносител не позволява консервативно изпиляване на короната му
ИЗИСКВАНИЯ:
 1. Да се запази корен/коронка 1/1 - удължава се клиничната корона
2. Преместване M/D след предварително изпиляване на зъба
3. Преместване >2 мм корпусно! При изправяне се увеличават разстоянията между зъбите
ЛЕЧЕНИЕ: нормализиране на оклузалните съотношения чрез изправяне и/или преместване на
зъбите АПАРАТУРА:
1. Лингвална пластинка с куки пренасящи силата на винт по De Biase
2. Фиксирана техника цялостна или
сегментна ЗАДЪРЖАНЕ НА РЕЗУЛТАТА
1. Протезиране с мостовидни конструкции -малки ротации, вертикални отклонения могат да
се оставят некоригирани
2. Протезиране с ортопедични импланти

Отклонения на отделни зъби или група зъби: в зъбната редица - вертикално преместени супра/
инфра
ПРОБЛЕМИ:
1. Създават блокажи и възпрепятстват протезирането - зъби в супрапозиция
2. Намаляване на стабилността на фиксираната протезна конструкция - зъби в инфрапозиция
ИЗИСКВАНИЯ
1. Да се съобрази пародонта на зъба - зъб може да се интрудира безопасно само 2 мм - при
здрав пародонт
ЛЕЧЕНИЕ - зъбите в супрапозиция се набиват; зъбите в инфрапозиция се изтеглят до ОсР или до
височина достатъчна за оформяне на пънче
АПАРАТУРА:
1. Лингвална пластинка - супрапозиция (оклузална повърхност трябва да опира само в зъба
за интрузия) Инфрапозиция (дъга 0,5 и композитни копчета)
Негативни странични ефекти и опасност за пародонта
2. Фиксирана техника цялостна или сегментна (за предпочитане)

Отклонения на отделни зъби или група зъби: в зъбната редица - ротирани зъби
ПРОБЛЕМИ:
1. Заемат по - голямо място в дъгата
2. Водят до струпвания на други зъби
3. Нарушава се естетиката
ИЗИСКВАНИЯ
1. Да се осигури място
2. Да не се отротират при завъртане >90
ЛЕЧЕНИЕ - подреждане на зъбите в зъбната
редица АПАРАТУРА:
1. Лингвална пластинка с двойна пружинка
2. Фиксирана техника за предпочитане
ЗАДЪРЖАНЕ НА РЕЗУЛТАТА - корони, мостове, шиниране

Подобряване условията за протезиране

ПРОБЛЕМИ за протезирането: несиметрични или неадекватни за протезиране треми и диастеми -
хиподонтия (във фронта/ страничен участък); загуба на дистално стоящи зъби

ХИПОДОНТИЯ:
I вариант: медиализиране на всички налични зъби; УСЛОВИЯ - липса на големи разстояние, нормално
покритие, задоволяваща естетика, желания на пациента -> самостоятелно ортодонтско лечение

II вариант: отваряне на място за липсващите зъби и възстановяване чрез имплантно или мостовидно
зъбопротезиране; УСЛОВИЯ - наличие на големи разстояния; дълбоко покритие; желания и възможности
на пациента -> комплексно ортодонтско-протетично лечение

Тежки ЗДЧ, които изискват протетични корекции за фиксиране на резултата - дълбока захапка
Пародонтът в долния фронт е увреден и изисква шиниране.
Окончателното повдигане на оклузията трябва да се извърши чрез протетични конструкции върху всички
странични зъби (ортодонтската екстурзия и интрузия са недостатъчни)
ЛЕЧЕНИЕ:
1. Корекция на долния фронт (струпани, ротирани резци)
- дезартикулиране на оклузията в рамките на физиологичния покой при блокаж от ГЧ
- осигуряване на място за долните фронтални зъби: разширяване на долната зъбна дъга +; стрипинг
++++; дистализиране на долните канини след екстракция ++
2. Повдигане на захапката
АПАРАТУРА - фиксирана техника + лингвална пластинка с оклузални повърхности.

Тежки ЗДЧ, които изискват протетични корекции за фиксиране на резултата - кръстосана захапка
във фронта и в страни
Травматичната оклузия уврежда пародонта - нужда от шиниране. Естетични проблеми трябва да бъдат
решени с протезиране. Зъбите в кръстосана захапка са нужни като мостоносители

ЛЕЧЕНИЕ: кръстосана захапка във фронта

1. Осигуряване на място за резците: чрез разширение; стрипинг; протрудиране
2. Извеждане от кръстосана оклузия
3. Възстановяване на естетиката
АПАРАТУРА - лингвална пластинка с оклузални повърхности, с винт или пружинки за протрудиране.
ПАЦИЕНТЪТ СЕ ХРАНИ С НЕЯ

ЛЕЧЕНИЕ: кръстосана захапка в страни

1. Извеждане от кръстосана оклузия на страничните зъби на групи по два
АПАРАТУРА - лингвална пластинка с оклузални повърхности и подходящ винт или пружинки. NB!Трудно;
фиксирана техника + междучелюстни ластици

49. УЧАСТИЕ НА ОРТОДОНТА В КОМПЛЕКСНОТО ОРТОДОНТСКО-ХИРУРГИЧНО

ЛЕЧЕНИЕ НА ЗЧДА НА ТЕЖКИТЕ МАЛОКЛУЗИИ, ЦЕПКИ И СИНДРОМИ.
Комбинирано ОРТОДОНТСКО- хирургично
лечение ОРТОДОНТСКО - ХИРУРГИЧНО -ОРТОДОНТСКО ЛЕЧЕНИЕ
ЦЕЛ: корекция на функционалните и естетични последици от тежките скелетни деформации
Ортодонтско лечение - подготвя зъбните дъги
Ортогнатна хирургия - създава “ортогнатни” (правилни) съотношения между челюстите в сагитална,
трансверзална и вертикална посока.

ПОКАЗАНИЯ:
Завършен челюстно-лицев растеж;
- невъзможно е да се повлияят сутурите;
- да се ремоделира ТМС;
- оформени са зародишите на мъдреците
NB! Самостоятелното ортодонтско лечение води до зъбно - алвеоларни промени и камуфлаж
на скелетния проблем.
Невъзможност за подобряване на лицевата асиметрия и мекотъканният профил след ортодонтско
лечение на зъбните дъги и оклузията. Възможност за рецидив!
КОИ ДЕФОРМАЦИИ?
Тежки ЗЧД, свързани с несъответствия на челюстите: прогения, прогнатия, ретромандибулия,
латерогнатия, отворена захапка; вродени цепки на устната и небцето;

ХИРУРГИЧНИ МЕТОДИ
1. ОСТЕОТОМИЯ - сегментна и челюстна (преместване на челюстни сегменти или цяла челюст в
нова позиция като се запазва тяхното кръвоснабдяване)
2. ПАЛАТИНАЛНА ОСТЕОТОМИЯ (разтваряне на небцовия шев хирургично)
3. КОМПАКТОСТЕОТОМИЯ - линеарна или дъгова (перфориране на компактата и отслабване
на механичните и качества и съпротивление)
4. РЕДУКЦИОННА / АУГМЕНТАЦИОННА ГЕНИОПЛАСТИКА - хирургична корекция на костния контур
на брадата.

РИСКОВЕ ПРИ ХИРУРГИЧНИТЕ ИНТЕРВЕНЦИИ

1. Промяна на мускулния тонус от промяната в залавните места на мускулите
2. Провокиране на парези и парестезии
3. Продължителен период на фиксиране на резултата (риск от разместване и неправилно зарастване)
4. Голяма опасност от рецидив при:
- Преместване на ГЧ вертикално надолу;
- Разширяване на ГЧ;
- Преместване на ДЧ назад;
- Всички случаи с неподготвени зъбни дъги

I. Съвместна консултация ортодонт - хирург - пациент

- запознаване с целите на мултидисциплинарното лечение, възможност да се осъществи,
информирано съгласие за риск - ползи на лечението
- компютъризирано предсказване и визуализация на лечебната цел -
VTO Ортодонтска подготовка преди ортогнатната хирургия:
II. Съвместна консултация ортодонт - хирург - пациент -преоценка на случая и детайлизиране на
хирургичните премествания. Включване на модели в артикулатор и изработване на хирургични шини
- позиционери на челюстите. Ортогнатна хирургия.
Ортодонтска намеса след ортогнатната хирургия. Проследяване на резултата.

Ролята на ортодонта:
I. Определя диагнозата и показанията за хирургична интервенция
1. Тежест на ЗЧД - подробна анамнеза; клинични изследвания; биометрични изследвания на модели;
анализ на ТРГ (фас/профил) -> къде и какъв е проблемът? скелетен/ зъбно-алвеоларен; големина
и/или положение на челюсти; наклон на резци
Анализ на фотоснимки/ 3D образ -> промени на меките тъкани на лицето в профил и фас.
2. Определяне на костна възраст
- има ли възможност за модификация на растежа;
- камуфлажно лечение чрез екстракции достатъчно ли е;
- при завършен растеж и нужда от ортогнатна хирургия, определя времето за хирургичната интервенция.
3. Определя мястото на оперативната намеса
- Само в едната челюст
- В двете челюсти
4. Възможност и желание на пациента
- медицинска анамнеза - общи заболявания, които са контраиндикаци за хирургични намеси
- психологически фактор - преувеличен естетически проблем или липсва стабилна мотивация от
страна на пациента за нуждата от хирургично лечение.

II. Планира и провежда предоперативната ортодонтска подготовка: <2-2,5 години по-рано

1. Нивелира и подрежда зъбните редици, коригира струпванията
NB! Вида на екстрахираните зъби често е различен от този при камуфлажното лечение.
2. Затваря ненужни празнини.
3. Коригира зъбо-алвеоларната компенсация на скелетния проблем и създава условия
за хирургично преместване на челюстите.
NB! Демаскира се първоначалната малоклузия и често се влошава още повече външния вид на
пациента - ДА Е ИНФОРМИРАН!!
4. Коригиране на трансверзалните размери на зъбните дъги.
5. Дезартикулира оклузиято до окончателната и хирургична корекция - отстранява се
предварителни блокажи и се преразпределя дъвкателното налягане (снемаеми апарати)
6. Да осигури място (между корените на зъбите) за хирургичния срез при остеотомия.
7. Да създаде условия за поставяне на временните фиксации по време на
хирургията. Завършва се с дебели стоманени дъги с припоени кукички по тях.
8. Фотоснимки в края на ортодонтската подготовка.

III. Прогноза на планираните количествени зъбни и костни премествания:

1. Оклузалните съотношения след оперативната намеса
- чрез гипсови модели - разрязване и преместване до нормални оклузални съотношения
- чрез дигитализирани образи на модели и програмна обработка
2. Мекотъканните промени на профил и фас във връзка с хирургичните костни премествания
- чрез дигитализирани ТРГ или 3D образи и програмната им обработка по таблични стойности
за успоредни параметри на промяната в съотношенията на твърдите и меки тъкани.
NB! Прогнозите за промените в костните структури са много точни, но за меките тъкани на
лицето са относителни поради голямата им вариабилност и индивидуалност.

IV. Планира и провежда следоперативната ортодонтска намеса - времетраене 6 месеца

1. Да осигури средства за интрамаксиларната фиксация след хирургията.
2. Да ажустира оклузията с максимални междучелюстни контакти
3. Да създаде условия за стабилизиране на резултатите от хирургичната интервенция - нормализиране
на функциите в ЛЧО
4. Да изготви и постави подходящи ретейнери в горна и долна челюст - твърди функционални апарати

ЗАДАЧИ НА ОРТОДОНТИЯТА: ПРОГНАТИЯ

ДД между: преразвита и/или предно разположена горна челюст ъгъл SNA >82
Недоразвита и/или задно разположена долна челюст ъгъл SNB <80
Наклон на резците - ъгъл I/SN >120
Компресия на горна челюст
Вертикално преразвитие на горна челюст
Хирургични интервенции:
При преразвита горна челюст
- предна сегментна остеотомия - позволява преместване на фронталния сегмент назад (нужна
е екстракция на премолари)
- Le Fort 1 - позволява преместване на ГЧ във всички посоки и отлично позициониране на резците
спрямо устната и носа

При силно стеснена и недоразвита горна челюст

Медиопалатинална остеотомия - позволява бързо разширение на горната челюст - RPE при възрастен)

При ДЧ ретрогнатия и микрогнатия

Билатерална сагитална остеотомия - позволява предно и трансверзално позициониране и на ДЧ
Аугментационна гениопластика - преместване на брадата напред и в страни

ПРОГЕНИЯ
ДД между: преразвита и/или предно разположена ДЧ (SNB>80) и нормална
ГЧ Недоразвита и/или задно разположена горна челюст (SNA<82) и нормална
ДЧ Наклон на реците ъгъл i/MP>120 I/SN <80
Копресия на ГЧ

Хирургични интервенции:
При медиализиране на ДЧ - билатерална сагитална остеотомия - позволява задно и трансверзално
позициониране на ДЧ
При голяма ретрузия на ДФЗ - тотална субапикална остеотомия - позволява денто-алвеоларна
протрузия
Редукционна гениопластика - преместване на брадата назад и в страни
При медиализирана ДЧ - остеотомия във клона - позволява задно позициониране (по нестабилен
резултат от БСО)

ОТВОРЕНА ЗАХАПКА
ДД между: недоразвитие на фронтален участък и Преразвитие на страничния (в коя челюст)
Ъгъл на долна челюст (>130 удължаване на долната трета на лицето)
Дължина на устни и очаквано покритие на резците (да не се получи гингивална усмивка при удължаване
на горния фронтален сегмент)

ЛАТЕРОГНАТИЯ
ДД: - в кой отдел на лицето е асиметрията: ТМС, в ГЧ, в ДЧ или в двете
- от преразвитие или недоразвитие е асиметрията
- дд между латерогнатия и девиация на ДЧ

Цепка /schisis/ - наследствена малформация възникнала в резултат от непълна морфогенеза /непълно

срастване/ на израстъците, формиращи носната и устна кухина. 2-3 емб.м. най -критичен период за
формиране на цепки.
Цепки - анатомия:
- Palato -schisis; cheiloschisis-> изолирани
- Cheilo-gnato-schisis ->преминаващи
- Cheilo-gnato-palato-schisis -> пълни
(едностранни/двустранни; медианни/коси/напречни; самостоятелни/ комбинирани в синдроми; с
макросимптоми/ с микросимптоми (скрити))
Клинични проблеми при цепки
Според тежестта и местоположението на цепката
Хранене - затруднено; комуникация между носна и устна кухина; затруднено; при невъзстановен контакт
между мекото небце и задната страна на фаринкса или от рецидивираща фистула след хирургична
пластика;
Говор: забавено развитие - вторично от нарушен слух.
Слух - намален; при цепки на твърдото и меко небце - засяга се m. tensor palatini - дисфункция на
Евстахиева тръба - лош дренаж на средно ухо
Растеж на челюстните - намален; цепките смущават формирането на сутурите, които са центрове на
растеж. Липсва развитие в областта на цепката - хипоплазия на тъкани. Променен модел на растеж.

Сheilo - schisis - по - леки смущения на алвеоларния гребен, леко вдлъбване в съседство с

цепката. Cheilo-gnato-schisis - едностранна (слабо разместване на фрагменти); двустранна
(изместване и свободен растеж на премаксилата напред)
Cheilo-gnato-palato-schisis - едностранна (ротация и хлътване на предния и страничен сегмент навътре);
двустранна (изместване и свободен растеж на премаксилата напред и хлътване на двата странични
сегмента навътре и зад премаксилата).

Растеж на челюстите:
Ефект от хирургията на цепките: променен мускулен модел - увеличено налягане на външния мускулен
пояс (устните) от цикатрициалната тъкан:
- ограничен растеж на средното лице в сагитална и вертикална посока;
- ограничен растеж във трансверзална посока на ГЧ (цепка на небцето)

Форма/ големина на зъбната дъга

Неправилна форма и намалена големина в сагитална и вертикална посока (тежка ретрузия и компресия
на ГЧ).

Аномалии на зъбите:
- разместване, наклоняване, ротиране
- ретиниране (канини, молари)
- микродонтия/ анормална форма
- хиподонтия/ хиперодонтия
- емайлова хипоплазия

Оклузия - прогения; предна и задна кръстосана захапка

Естетика
- конкавен профил
- асиметрии
- увеличение на долната лицева третина
- нарушено самочувствие

Лечение - особенности
Мултидисциплинарен подход с голям екип от специалисти: ортодонт; ЛЧХ, пластичен хирург, протезист,
логопед, УНГ, психолог
Особености на ортодонското лечение:
1. Започва рано (може на 4г.)
2. Продължава дълго - до края на растежа.
3. Да е в координация с хирургичните интервенции
4. Извършва се в биологично увредени и непълноценни тъкани и дефектни органи.
5. Да се провежда с леки сили.
6. Да бъде щадящо към костната тъкан - екстракции не се препоръчват.
7. Липсва достатъчно кост и преместването на зъби е трудно, невъзможно при вертикално
недоразвитие на алвеоларния гребен (да се избере протезиране).

Мултидисциплинарен лечебен алгоритъм:

0-3 месеца
Първична хейлопластика (за пренареждане на мускулните влакна и затваряне на кожната цепка).
Специални шишета за хранене, които изливат храната без нужда от всмуквнето и.
Екстраорални ленти за устните, които спират протрузията на премаксилата при двустранна пълна цепка.
4 - 10 месеца
Първична уранопластика (на небцето) във връзка с развитието на говора.
Миогимнастика с накапване на устните и стимулиране облизването им.
1-2 годинки
Консултация с логопед и УНГ специалист.
Ортодонтски назъбно-венечни шини с отвори за зъбите, поддържащи резултата от уранопластиката.
3-5 годинки
Вторична гингивопериостална пластика (алвеолопластика) без костна присадка.
Вторична хейло и уранопластика - ако е нужно
Фарингопластика (свързване на меко небце със задна страна на фаринкс и коригиране въздушен поток
при говор) - логопедично назначение.
Контролни прегледи >1 месец от всяка хирургия.
4-8 годинки
Ортодонтско експанзия и корекция на ретрузията и насочване на растежа на ГЧ и ДЧ ако е нужно.
Профилактика на кариес.
9-11 годинки
Ортодонтска подготовка на костните фрагменти на ГЧ за костната алвеолопластика (експанзия до
нормалния растеж и зъбно подреждане). Алвеолопластика с костна присадка (от илиачната кост) - 8,5 -
10,5 години.
NB! Преди пробива на 13, 23, зъби и оформен ⅔ - ¾ корен.
Така се осигурява кост за пробиващите зъби, а пробива им помага стабилизирането на присадката.
Костната присадка дозатваря остатъчната фистула и поддържа носа.
Ортодонтско подреждане и ретенция на експанзията.
12-18 години
Ринопластика. Вторична хейлопластика - ако е нужно и не е правена ( в късен пубертет >16г).
Дистракционна остеогенеза за удължаване на костни структури чрез бавни премествания на фрагментите
им (1мм/ ден) и разтягане на покриващите ги меки тъкани.
Окончателно ортодонтско лечение и/или подготовка за ортогнатна хирургия на ск клас III.
18+ години
Ортогнатна хирургия. Вторична хейлопластика, ринопластика - ако не е правена. Имплантология на
липсващи зъби. Довършително ортодонтско лечение.

Фази на ортодонтското лечение

 Първа фаза 4- 8 години
1. Експанзия и протрузия на ЗД - Quad helix; лингвална пластинка. NB! Наклонени премествания
на зъби, изисква съдействие.
2. Насочване на растежа на ГЧ и ДЧ - маска на Delaire или обратен headgear 12-16 часа на ден за 6-
9 месеца; подбрадник 12 - 16 часа на ден за 6-9 месеца.
Втора фаза 9-11 години
1. Ортодонтска подготовка на костните фрагменти - подреждане на зъбите.
NB! Да се внимава със зъбите в съседство на цепката - опасност от наклоняване на корените към нея и
девитализация. Чрез фиксирана техника - при билатерални цепки да се завършва с твърда дъга, която
да остане по време на костната присадка и 3 месеца след нея.
2. Експанзия на костните фрагменти до нормален за ГЧ размер преди костната присадка -
RPE апарат - активиране чрез редуване на свиване и разтягане.
Задържане на полученото разширение с пасивни разширителни апарати до пробива на канините. Да се
стимулира пробива с разкриване и теглене при нужда.
Трета фаза 12+ години
Фиксирана техника - подробна диагноза, планиране и прогноза за ортогнатна хирургия на клас III ако е
нужно.

Цепки придружаващи синдроми

1. Pierre Roben / тризомия ХХУ/ - нарушение в половите хормони
- изолирана цепка на небцето
- микрогения на ДЧ
- глосоптоза
- недоразвита ушна раковина
2. Синдром на Крузон (краниофациална дизостоза) - недоразвитие на средния лицев етаж
- цепка на носа, небцето, горна устна
- тясно, високо V -образно небце
- прогения - хипопластична максила с малка зъбна дъга
- екзофталм
3. Синдром на Даун /тризомия 21/ - случайно разделяне на женската полова хромозома, при
възрастни родители.
- моголовидни очни цепки, окръглено лице
- макроглосия - отворена захапка, прогения, пародонтоза
- забавен пробив на зъбите
- недоразвитие на средния лицев етаж
- цепка на устната
- умствено недоразвитие
4. Синдром на Treacher Collins (мандибулофациална дизостоза)
- хипоплазия на ДЧ (зигоматична, орбитална)
- цепка на твърдото и меко небце
- аномалии на ушите и глухота
- неправилни размер и позиция на очите, нарушение на зрението.

50. ИЗМЕНЕНИЕ НА ТЪКАНИТЕ ПОД ДЕЙСТВИЕТО НА ОРТОДОНТСКИТЕ АПАРАТИ.

Видове сили:
ЕСТЕСТВЕНИ СИЛИ
Източници - мускули, растежни процеси
ИЗКУСТВЕНИ СИЛИ
Източници - елементите на ортодонтските механични апарати, активирани от ортодонта

Промени под действие на ортодонтските сили - НИВА

Зъби -> пародонт
Челюсти -> алвеоларна кост; горна челюст и долна челюст; небцов шев
Меки тъкани
ТМС

Промени в периодонциума и алвеоларната кост: в зоната на теглене има апозиция на кост, а в зоната
на натиск резорбция на кост.

Промени в алвеоларната кост: вид на костта (кортикалис/ спонгиоза) и възраст на костта ( млада/зряла)
- състояние на костта - сила:
- при здрав пародонт и леки сили - костта следва зъба
- при здрав пародонт и недозирани сили - загуба на алвеоларна кост 1-2 мм
- при редуциран пародонт - подобряване на пародонталното състояние;

Небцов шев - синхондрозна тъкан /до 25 г/ - съставена от колагенови влакна, кръвоносни съдове и клетки

Промени в небцовия шев - промените в шева се наблюдават при разширение на ГЧ под действие на
силите от ортодонтските апарати. Промените са подобни на тези в периодонциума

Бавно разширение - разтягане на небцевия шев

Бързо разширение - разкъсване на небцовия шев

Бавно разширение /разтягане/ - разтягане на колагенови влакна, натрупване на остеобласти по двата

костни края на шева. Започва постепенен процес на апозиция /костообразуване/. Образува се кост с
нормална архитектоника. Постига се чрез лингвална пластинка за разширение при активиране на винта
0,5 мм седмично. Съпроводено със зъбно-алвеоларно преместване в страни. Подобни изменения на
шева настъпват и при нормалния трансверзален растеж на горна челюст.

Бързо разширение /разкъсване/ - увреждане на тъкани - разкъсване на колагенови влакна, руптура на

кръвоносни съдове. Костообразуването се забавя / след 10-тия ден/. Образуваната кост е с
неправилна структура. Постига се с големи сили чрез апарати за бързо разширение (RPE),
активирани с 1 мм/ ден. Да не се прилага до 7 - 8 години. Опасност от травми в по - горни сутури,
свързващи ГЧ с базата на черепа.

Промени на меките тъкани - промени на мускулите, лигавицата, ТМС

ПРОМЕНИ В МУСКУЛИТЕ - промяна на дължината на мускулното влакно;
Удължаване - при сагитално и вертикално преместване на долната челюст;
деформации - дистална захапка; дълбока захапка;
Скъсяване - при сагитално и вертикално преместване на долна челюст.
Деформации - медиална захапка; отворена захапка.
Ефектът от промяна на дължината на мускулното влакно:
- влияние върху костните структури - набиване и изтегляне на зъби

ПРОМЕНИ В ЛИГАВИЦАТА
Адаптират се към новото място - като намалява или се увеличава /V- L преместване на зъб/; Процесите
трябва да са бавни без възпалителен процес. При слаба краткотрайна сила - бързо отзвучаваща -
хиперемия /зачервяване при контакт с апарата/. При слаби и продължителни сили - хиперкератоза,
папиломатозна пролиферация.

ПРОМЕНИ В ТМС
Морфологичните изменения на елементите на ТМС съответстват на степента на преместване на ДЧ.
Медиално преместване на Долна челюст - Резорбция по медиалната страна на ставната ямка.
Апозиция по дисталната повърхност на ставната ямка.
При дистално преместване на челюстта - назад и нагоре. Резорбция по дисталната страна на ставната
ямка. Апозиция по медиалната повърхност на ставната ямка. Може да се получи при функционално
лечение на медиална захапка и незавършен растеж.
При вертикално преместване: резорбция по дисталната страна на ставния туберкул. Апозиция в
основата на ставната ямка - по бавен процес, по - трудно преустройство на тъканите на ставата, често
рецидив нестабилен резултат.

ЯТРОГЕННО ДЕЙСТВИЕ НА ОРТОДОНТСКИТЕ АПАРАТИ

Патологични промени на тъканите под действие на ортодонтското лечение
Поради неподходящи сили
1. Цимент и коренова повърхност
2. Корона на зъба
3. ТМС
4. Меките тъкани

1. Цимент и коренова повърхност - резорбция;

- микрорезорбция винаги е налична (при слаби сили се възстановява с циментоидна тъкан);
- големи сили - след прекъсване остават морфологични дефекти: резорбция на цимент, дентин;
на вестибуларната/ лингвалната повърхност; резорбция на кореновия връх;
- много големи сили - анкилоза - дефектите в цимента се попълват с костна
тъкан Степени на резорбция
0- няма
1- лека
2- умерена
3 - тежка

2. Корона на зъба - ортодонтските апарати създават предпоставка за влошена устна хигиена и

кариеси. При хипоминерализация на емайла - лезии и от по - слаби сили

3. ТМС - травми на диска; травмиране на ставните лигаменти; сублуксация. Поради неподходящи

сили. Неправилни оклузални контакти.
Клинична изява на проблеми с ТМС- шум, пукане; щракане; болка

4. Меки тъкани - снемаеми ортодонтски апарати. Неснемаеми ортодонтски апарати.

Снемаеми ортодонтски апарати:
Травма от пластмасовата част - претоварва лигавицата /неравномерно опира/; притиска меките
тъкани/лингвално зад фронтални резци, при пробив на постоянни зъби/;
Клинична изява - декубитус, исхемия на лигавицата, улцерации.
NB! Задължително - папилите се покриват от пластмаса.
Травма от активен елемент - куки, пружини, вестибуларна дъга: претоварва лигавицата и зъбите;
притискане на меки тъкани
Клинична изява: исхемия на лигавицата, улцерации, болка и подвижност на зъбите. Отстранява се
травмата
Влошаване на устната хигиена- наличие на ретенционни места /оклузални повърхности/; неполирани
пластмасови повърхности; непочистени пружини.
Клинична изява - възпалена лигавица
Алергичен дразнител - химични вещества на пластмасите / оцветители/ при контакт със съединителната
тъкан на лигавицата.

Неснемаеми ортодонтски апарати:

Травма от пръстени, дъги, гумени вериги, ластици - претоварване на пародонта от предозирани сили;
притискане /директно/ на меките тъкани.
Клинична изява - декубитус, исхемия на лигавицата, болка
Влошаване на устната хигиена поради - наличие на ретенционни места; непочистено лепило; наличие на
гумени ластици или вериги.

51. РЕЦИДИВИ СЛЕД ОРТОДОНТСКО ЛЕЧЕНИЕ И ПРЕДОТВРАТЯВАНЕТО ИМ –

РЕТЕНЦИЯ И РЕТЕНЦИОННИ АПАРАТИ.
Рецидив - пълно или частично възвръщане на чертите на първоначалната ЗЧД след активната фаза
на ортодонтско лечение
Честота:
Лечение с екстракции и ретенция 2 г - 70-72% струпване на зъбите (след 10 г) струпване с 1 мм/год и
намаляване на дължината и ширината на дъгите след 20 години
Лечение с разширение в смесено съзъбие - 90% струпване (след 6 години)
Лечение за затваряне на излишни треми - не се отварят пространства (след 10 г) тенденция за
констрикция на дъгите
Лечение на скелетните съотношения и ретенция 5 г - почти пълен рецидив на медиализиранат до
норма ДЧ

Причини за рецидив:
Пациент - несъдействия, неангажираност към ретенционните апарати
Лечител:
1. Неправилна диагноза - лечение на скелетна деформация като зъбно-алвеоларна форма
2. Неотстранени ЗЧН, зъбно-зъби, зъбни дъги-апикална база
3. Неотстранени етиологични фактори - дисфункции
4. Приложение на неподходящи по големина сили
5. Неправилна оценка за готовността на случая за преминаване към ретенция
ЗДЧ:
1. Наследствен характер
2. Тежест - скелетна аномалия

Видове рецидив:
Ранен рецидив - след дни - 1 година
1. Нормален растеж - неблагоприятен за някои ЗЧД
Клас III - сагитален растеж ДЧ е по - дълъг (до 19 г) и по - голям от ГЧ - опасност при завършено лечение
преди пубертета
Струпване на ДФЗ; Дълбока захапка - вертикален растеж клон ДЧ/тяло ДЧ = 2/1 13-14 г Ж/ 15 г М ->
предна ротация
NB! Добро прогнозиране на растежните промени за правилно планиране продължителността
на ретенционната фаза
2. Анормален растеж:
Скелетните деформации - индивидуалният модел на растеж се запазва и след лечение и в късна
възраст (модел на клас II, клас III, дълбока, отворена захапка)
3. Неадаптирано мускулно равновесие
Компресия, ретрузия, протрузия, дисфункции (език) - трудно адаптация на мускулатурата към
сагитални и вертикални промени във формата на дъгите. Невъзможност при промяна на С-С разстояние.
4. Оклузално равновесие
Оклузални съотношения; дълбока захапка; кръстосана във фронта - дълбоко туберкулно - фисурно
сключване и 3- точков контакт; некоригиран overjet, overbite, заедно с интеринцизивен ъгъл.
5. Теглене на периодонталните фибри
Ротация, диастема - разтягане на периодонтални и гингивални фибри след деротация на зъба ->
генериране на еластични сили с противоположна посока -> връщат зъба в старата позиция (действат
>2 часа).
Време за реорганизация - PDL - 3 -4 месеца, колагенови фибри на гингивата - 6 месеца; транссептални и
дентогингивални - до 1 год

Късен рецидив - след 10 - 20 години

1. Центростремителните
сили Струпване на ДФЗ:
- Медиално действащи физиологични сили - медиализиране на зъби
- Пробив на мъдреци - спорен
- Предна ротация на ДЧ - ДФЗ се ретрудира за компенсация
2. Възрастови промени на меките
тъкани Струпване на ДФЗ:
- Увеличава се тонуса на устните
- Горна устна се смъква надолу
- Език - нямалява масата и обема с и и се отдръпва заедно със спадането на милохиоидния пръстен
-> промяна в равновесито между външен и вътрешен мускулен тонус
3. Пародонтални промени
Струпване на ДФЗ - поддържащите структури не реагират адекватно на функционалните натоварвания

Ретенционен период - времето, през което излекувана ЗЧД има тенденция да се върне към
първоначалното си положение.
Ретенция - фаза от ортодонтското лечение след активно зъбно преместване, през която се стабилизират
коригираните вътречелюстни и междучелюстни съотношения и функции.

Провеждането на тази фаза трябва да бъде добре обмислена още преди старта на лечението
при цялостното планиране на случая. Нужно е тази фаза подробно да бъде разяснена на
пациента.

Цели на ретенцията:
- образуваният остеоид и костна тъкан да узреят
- реорганизация на новите периодонтални и гингивални фибри
- адаптиране на мускулите към новата морфология
- поддържащите зъбни тъкани да се реформират и адаптират към функционалните сили
(дъвкателни, растежни)

Видове ретенция:
- саморетенция
- краткосрочна - до 1 година
- дългосрочна - от 1 до 5 години
- постоянна

Колко дълга и каква?

Продължителността на ретенцията - не е строго определена. Няма научно доказани правила за
управлението на ретенционния период. Гешева - Настев: лечебно време/ ретенция - да са обратно
пропорционални
Шварц: лечебно време/ ретенция = 1:2
Други: лечебно време/ ретенция = 1:1
Крайности - не е нужна ако зъбите са преместени бавно

Общ стремеж е да е по - къса ретенцията, но не по - малко от половината лечебно време (min 1

година)

Фактори повлияващи ретенционния период

1. Вида използвана апаратура - фиксирана техника, функционални апарати
2. Бързина на лечение - намалява стабилността на резултата
3. Възраст на пациента - завършен растеж или не
4. Пародонтални изменения
5. Мъдреци - наклон и място за пробив
6. Празнична оклузия - има незатвърдени промени в ТМС
7. Ендокринни смущения и други общи заболявания
8. Вид на ЗДЧ, наследственост

Планиране на ретенция
Саморетенция
- при кръстосана оклузия с достатъчно покритие във фронта
- при кръстосана оклузия в страничния участък с дълбоко туберкулно - фисурно сключване
- при отваряне на място за зъб и пробива му
- при завършване с фиксирана протезна конструкция

Краткосрочна
- леки ЗДЧ - зъбно - алвеоларни, не се очаква саморетенция
- здрав пародонт
- завършен растеж
Най - често снемаеми ретенционни апарати.

Дългосрочна
- скелетни ЗЧД
- незавършен растеж - до спиране на нарастването на челюстите
Най - често снемаеми и фиксирани ретенционни апарати
Постоянна
- при пародонтални заболявания
- при двустранни цепки
- при ротация на резци и премолари
- при значими диастеми и треми
- при силно проклиниране на ДФЗ в хода на лечението
Задължително фиксирани ретенционни апарати.

Методи за ретенция
Търсене на методи за стабилизиране и задържане на резултата от ортодонтското лечение е СТАР, но и
АКТУАЛЕН проблем. Все още не е открит съвършеният ретейнер.
Методи - апаратурни, гнатологични, хирургични.
Те взаимно се допълват и са в непрекъснат процес на усъвършенстване.

РЕТЕНЦИОННИ АПАРАТИ - средства, които служат за задържане резултата от лечението на ЗЧД за

достатъчно продължителен период

Изисквания: да задържа стабилно резултата

- да се поставят веднага след сваляне на лечебния апарат
- да не ограничават свободното движение на зъбите и челюстите
- да се задържат стабилно в устата
- желателно е да бъдат естетични
- да дава възможност за поддържане на добра устна хигиена (лесна да бъде и хигиената на апарата)
- в смесено съзъбие - да не пречат на пробива на постоянните зъби и желания остатъчен растеж
КЛАСИФИКАЦИЯ:
Според признака подвижност:
1. Подвжни /снемаеми/
2. Неподвижни /неснемаеми/

Според признака активност върху зъбите:

1. Пасивни - лингвални пластинки, фиксирани ретайнери
2. Активни - активно поддържат оклузалните съотношения в периода на растеж или докоригират
малки отклонения на зъбите - зъбни позиционери, ЕОА, функционални апарати

Снемаеми ретенционни апарати

+ Лесни за поддържане и не влошават устната хигиена. Могат да се прилагат и в двете
челюсти. Някои могат да бъдат ребазирани от лечебни апарати. Пластмасовите са
достатъчно здрави и дълготрайни
- Изискват съдействието на пациента. Гумените ретайнери се износват.

Снемаеми ретенционни
апарати Лингвална пластинка
Изисквания:
- вестибуларната дъга плътно да опира по зъбите без да ги притиска.
- пластмасата плътно да обхваща лингвалните повърхности на зъбите и да влиза в
междузъбните пространства
- ретенционните елементи да минават плътно в оклузалните междузъбни
пространства Осигурява ретенция при:
- рецидив в трансверзална и предно - задна посока (пластмасово тяло)
- рецидив на Overjet и положението на отделните зъби (V-дъга)
- рецидив на Overbite - при прибавяне на оклузална равнина във фронта
Модификации в:
Вестибуларната дъга - циркумферентна (при екстракционни случаи) или припоена към куките на Adams
(за улесняване на оклузлния ангренаж на двете зъбни редици); с плоска V - дъга с удължения към
канините за контрол; сегментирана с тънък ластик във фронта (за естетика). Без ретенционни куки или с
еднораменни или топкообразни.

Зъбни позиционери
Стандартни - в няколко размера и варианти за екстракции в едната или и двете челюсти или при
безекстракционни случаи
Индивидуални от прозрачна и мека пластмаса по вакуумна технология и в оклудатор.
Фиксират двете челюсти в захапка. За ретенция след лечение с Edgewise като активен ретайнер за
малки корекции в положението на зъбите или оклузията. При неправилно позициониране на езика.
Обемисти и неудобни за носене през деня, защото фиксират двете челюсти не са здрави
както лингвалните пластинки.

Вакуумоформени шини - индивидуални за всяка челюст. Изготвени от фолио полипропилен/ полиетилен

- 0,5 - 2 мм. Да включват всички налични зъби с цел предотвратяване на прорастването, с оформени
граници 1 мм. Инцизално от гингивалния ръб. Естетични, удобни, евтини, лесно формовани и
ажустирани (с ножица или фреза). Като активен ретайнер за малки отклонения на зъбите.
Не са здрави както лингвалните пластинки.

Неснемаеми ретенционни апарати:

+ Не изискват съдействието на пациента за носене. Могат да бъдат поставени веднага след сваляне
на лечебната апаратура (при значими ротации, диастеми) директно или индиректно. Подходящи
за постоянна или дългосрочна ретенция.
- Затрудняват частично устната хигиена. Опасност от незабележимо за пациента разлепване и
локализиран рецидив.
1. Най - често се фиксират върху долните фронтални зъби лингвално.
2. В зависимост от лекуваната деформация те могат да се фиксират само върху двата
кучешки зъба или върху всички фронтални зъби.
3. Счита се, че с фиксирането на долната зъбна дъга се блокират и нежелани промени в
горния фронт.

Фиксиран фабричен ретайнер - предлагат се в различни размери според С-С разстояние. Предпазва
от рецидив на ретрузията, компресия, но не спира рецидива на ротация. Фиксирането изисква
предварителна подготовка на зъбите и се осъществява чрез фотополимерни лепила. Предпазва от
рецидив на ротациите, диастема, струпване на резците след лечение и остатъчен растеж на
хиподивергентен тип ретинирани зъби.

Фиксиран индивидуален ретейнер от тел 0,8 мм

- деполирани краища или ретенционно огънати
- предпазва от рецидив на ретрузия, компресия, но не спира рецидива на ротациите. Може да
предпазва от отваряне на екстракционния празнини, но залепен вестибуларно в страни.
Ретайнер мост
Ретайнери - пародонтални шини
За постоянна ретенция:
- при пародонтални зъби
- при подвижност след сваляне на ортодонтската апаратура

Хирургични методи:
Мекотъканни или трвърдотъканни хирургични интервенции, които спомагат за
стабилизиране и задържане на лечебните резултати.

Циркумферентна супракрестална фибротомия

Рецидив на ротацията - поддържа обратно преориентиране периодонтални фибри при ортодонтското
деротиране на зъба. В съчетание със снемаем ретайнер носен непрекъснато - намаляване на
рецидива 2х от самостоятелните апаратурни методи
Провежда се 1-2 месеца преди сваляне на апаратурата. Противопоказания - пародонтални
заболявания, рецесии, лоша хигиена

Френектомия
Рецидив на диастема - провежда се преди сваляне на лечебната апаратура когато се цели
постхирургичния цикатрикс да попречи на отваряне на празнината.

Глосектомия
Рецидив на предна отворена захапка - хирургично намаляване на обема на езика при макроглосия

Гнатологични методи - оклузална или апроксимална емайлова редукция, която спомага за

стабилизиране на оклузалното равновесие и задържане на лечебните резултати.

Отстраняване на предварителни контакти в ЦО

Коригират се оклузалните повърхности на L-туберкули на горните странични зъби и V- туберкули на
долните. След лечение със снемаема апаратура или интерпроксимални ластици при корекция на
захапката.

Стрипинг:
- лечебен метод за осигуряване на място в зъбната дъга
- метод за ретенция - апроксималната емайлова редукция увеличава контактната площ между зъбите
и повишава резистентността им към ротиране и разместване

Рецидив на ротацията - в съчетание с циркумферентна супракрестална фибротомия преди или по

време на ретенционния период.
Граници на емайлова редукция - 0,1 -0,3 мм за фронтални зъби и 0,5 мм за странични. Подходящо при
триъгълни резци или зъби с обтурации. Противопоказания - малки или квадратни зъби,
свръхчувствителни, или с близко разположени корени, активен пародонт.

52. ИНДИКАЦИИ ЗА ЕКСТРАКЦИЯ ПРИ ОРТОДОНТСКО ЛЕЧЕНИЕ. СЕРИЙНА

ЕКСТРАКЦИЯ ПО ХОТЦ.
Хирургично - ортодонтско лечение
Ортодонтско - хирургично лечение
Ортодонтско - хирургично- ортодонтско лечение
Предпоставки за изваждане на зъби:
- филогенетично развитие- редуциране обема на челюстите по - бързо от зъбите
- съкращаване срока на лечение - бърз начин за осигуряване на място за подредбата на зъбите
- стабилност на резултата - предпазва от рецидив поради по -малка промяна на мускулния баланс

Изваждането на зъби е във всички съзъбия с профилактична или лечебна мярка.

Екстракция като профилактична мярка:
ЦЕЛ - да отстранят пречките за нормално развитие на зъбните дъги и оклузия
- свръхбройни зъби
- персистирали временни зъби, които имат постоянен заместител

Екстракция като лечебен метод:

ЦЕЛ - да се осигури място за подреждане на зъбите в зъбната дъга; да се коригират несъответствията,
които пречат за нормализиране на оклузалните съотношения
Зъбно -зъбни несъответствия; зъбно - челюстни несъответствия; несъответствия на големина на зъбната
дъга и апикалната база; несъответствия на двете челюсти;

Зъбно -зъбни несъответствия - има едри зъби в едната челюст и нормални в другата челюст; NB! При
екстракция - задълбочаване на захапката
Индекса на Tonn SI/Si=1,35
Индекса на Bolton Сума МД 12 долни зъби /Сума МД 12 горни зъби х 100 = 91,3

Зъбно - челюстни несъответствия - има несъответствие между големината на челюстта и големината

на зъбите
Временни - компенсират се с растежа;
Постоянни - не се самокоригират и налагат компенсаторни екстракции
Ранни признаци на ЗЧД
1. Зъбни дъги във временно съзъбие без диастеми и треми;
2. Медиален пробив на първи постоянен молар и подпъхване под пети млечен
3. Резорбция на два временни зъба от един постоянен
4. Лингвален пробив на долните фронтални зъби
5. Палатинален пробив на постоянните латерални резци
6. Ранно струпване на фронталните зъби с протрузия и рецеси
7. Вестибуларен пробив на канина и седмия зъб

Несъответствия на големина на зъбната дъга и апикалната база

Ако апикалната база е с 1-2 мм по - голяма от зъбната дъга - РАЗШИРЕНИЕ
Ако апикалната база е с 0,5 мм по - малка от зъбната дъга при млади пациенти - СТИМУЛИРАНЕ НА
АПИКАЛНАТА БАЗА
Ако апикалната база е с над 0,5 мм по - малка от зъбната дъга - ЕКСТРАКЦИЯ
Периметър на зъбната дъга = сумата от МДД на зъбите
При недостиг на място:
- до 4 мм - без екстракция
- дo 5 -6 мм екстракция

Несъответствия на двете челюсти

1. В големините - ЕКСТРАКЦИЯ в преразвитата челюст
 2. В съотношенията - при голямо сагитално отстояние в едната челюст спрямо другата - екстракция
в нея

Диагностични фактори, ръководещи решението за екстракция на зъби:

1. Естетични фактори
2. Мекотъканен профил на лицето (намалява конвексността)
3. Устни - устна стълбица, дебелина
4. Нос -големина
5. Лицев тип (тесни лица)
6. Тип скелетен растеж (хипердивергентен)
7. Възраст на пациента (растежния потенциал е изчерпан)
8. Кариозност на съзъбието (ниска, интактност)
9. Общи заболявания
10. Субективни фактори - мотивация и съдействие на пациента

Недостатъци на екстракционната терапия

1. Опасност от влошаване на профила на лицето (хлътване на устните, конкавност)
2. Понижаване на захапката
3. Изместване на инцизивната точка
4. Създаване на дискомфорт на пациента заради временната липса на
зъби По - трудна механика

Видове екстракции в ортодонтията:

ДВУСТРАННА - симетрична (на едноименни зъби 14 и 24) или асиметрична (на разноименни зъби 34 и
46)
ЕДНОСТРАННА - зъб в участъка на отклонение
ИЗРАВНЯВАЩА /компенсаторна/
НАСОЧВАЩА /последователна по Hotz/
ГЕРМЕКТОМИИ
ИЗБОР НА ЗЪБ:
- вид на зъба - девитализиран или труден за ендодонтско лечение
- форма и големина - неправилна
- състояние на зъба - по- малко функционален;
- положение - по - близо до мястото на струпване, по - трудни за преместване след направена
екстракция на съседите им, с лош наклон

ГОРЕН ЦЕНТРАЛЕН РЕЗЕЦ - не се изважда, защото е във фронталния участък; определя линията на
симетрия. Показания - травма; резорбция на корена; неправилно положение корен/ корона; свръхброен;
тежка степен на ретенция;
ГОРЕН СТРАНИЧЕН РЕЗЕЦ - не се изважда, защото е във фронталния участък, определя симетрията на
усмивката. Показания - травма; резорбция на корена; неправилна форма и големина на короната;
хиподонтия на едноименния и неправилна форма на другия;
ГОРЕН КУЧЕШКИ ЗЪБ - не се изважда, защото играе важна роля за сагиталното и трансверзално
развитие на зъбната дъга осигурява канинова защита. Задължителен елемент от естетиката на лицето
съзъбието и усмивката. показания : травма; резорбция на корена; тежка степен на ретенция с плътен
контакт между премолар и латералния резец и добра оклузия във функционално и оклузално отношение;
ПЪРВИ ГОРНИ ПРЕМОЛАРИ:
1. При зъбно - челюстни несъответствия
 2. При увеличен сагитален размер на ЗД
3. При преразвита горна челюст
4. При медиализирани странични зъби
5. При струпване във фронталния участък
6. При отворена захапка във фронта
ВТОРИ ГОРНИ ПРЕМОЛАРИ:
1. При зъбно челюстно несъответствие в страничния участък -> позволява медиализиране
на шестите зъби
2. При палатинално положение с липса на място в ЗД
3. При дълбока захапка във фронталния участък
4. При лечение на клас III чрез ортогнатна хирургия и струпване в ГЧ
ПЪРВИ ГОРНИ МОЛАРИ
1. При зъбно челюстно несъответствие в страничния участък -> позволява медиализиране
на седмите зъби
2. При отворена захапка и контакт само в областта на моларите
3. При силно разрушени зъби с невъзможност от ендодонтско лечение и предстояща екстракция
в ортодонтския план на лечение (клас II 1 на 9 години)
ВТОРИ ГОРНИ МОЛАРИ
1. При зъбно челюстно несъответствие в страничния участък -> с вестибулопозиция на седмите
зъби при наличие на мъдрец
2. При отворена захапка и контакт само с тях
3. При силно разрушени зъби с невъзможност от ендодонтско лечение и предстояща екстракция в
ортодонтския план на лечение (клас II 1 и необходимост от дистализиране на първи горни
молари)
ДОЛНИ РЕЗЦИ
1. При зъбно челюстно несъответствие в долната зъбна дъга
2. При струпване на зъби в доланта ЗД с или без увреден пародонт
3. При ръбцова захапка
4. При измесена инцизивна точка в долната ЗД- камуфлаж
ДОЛЕН КУЧЕШКИ ЗЪБ - не се изважда, защото играе важна роля за сагиталното и трансверзално
развитие на зъбната дъга. Налага се при травма, резорбция на корена, ретенция с неправилно
разположение и възрастен пациент
ПЪРВИ ДОЛНИ ПРЕМОЛАРИ
1. При зъбно челюстно несъответствие
2. При увеличен сагитален размер на ЗД
3. При преразвита долна челюст (клас III, който може да се лекува само ортодонтски)
4. При медиализирани странични зъби
5. При струпване във фронтален участък
6. При отворена захапка във фронта
ВТОРИ ДОЛНИ ПРЕМОЛАРИ: както при горните втори премолари
1. При ЗЧН в страничния участък - позволява медиализиране на шестите
2. При лингвално положение с липса на място
3. При дълбока захапка във фронталния участък и екстрахирани горни първи премолари
ПЪРВИ ДОЛНИ МОЛАРИ
1. При отворена захапка и контакт само на тях
2. При силно разрушени зъби с невъзможност от ендодонтско лечение и предстояща екстракция
в ортодонтския план на лечение
Опасност - от медиално наклоняване на вторите долни молари и дистално наклоняване на
вторите премолари (кривата на Шпее)
ВТОРИ ДОЛНИ МОЛАРИ
1. При отворена захапка и контакт само на тях
2. При силно разрушени зъби с невъзможност от ендодонтско лечение и предстояща екстракция
в ортодонтския план на лечение (клас III с необходимост от дистализиране на първите молари)
Правилна позиция на мъдреците
ТРЕТИ МОЛАРИ _ ГЕРМЕКТОМИЯ
ВИНАГИ - предпазване от рецидив или травмиране на седмия зъб; при лоша прогноза за пробива им;
подпомага лечението с дистализиране на зъби. Намалява активния растеж на костта (при клас III)
Не се екстрахират: при правилно положение; при екстракция на първи или втори молар; при хиподонтия
на втори премолар;

СЕРИЙНА ЕКСТРАКЦИЯ ПО Hotz

Интрасептивна мярка, при която се екстрахират временни зъби с цел “насочване” пробив на постоянните
зъби.
ЦЕЛ - чрез насочваща екстракция да се подредят зъбите при ЗЧН, без ортодонтско лечение
ЕТАПИ
Начало след пробива на постоянните резци - 8 год
I етап - екстракция на временни канини - наместване на резците
II етап - екстракция на първия временен молар
III етап - екстракция на първи постоянен премолар
НЕДОСТАТЪЦИ
1. Продължителен контрол 2-4 г
2. Могат да останат разстояния
3. Задълбочаване на захапката
4. Често се налага допълнително лечение
5. Риск от дефекти на алвеоларния гребен
6. Не се отчита растежът на челюстта
7. Не се съобразяв отражението й върху мекотъканния профил