МЕХАНИЧЕН И ХИМИЧЕН

КОНТРОЛ НА
СУПРАГИНГИВАЛНАТА
ПЛАКА
Обосновка
 МО, намиращи се в оралния биофилм, са
отговорни за най-разпространените
заболявания на човечеството: кариес и
пародонтални заболявания.
 Следователно контролът върху оралните
биофилми става изключително важен за
превенцията на тези заболявания.
 Първична профилактика : защита на индивидите от
патогени чрез бариери между патогените и
гостоприемника; опит да се поддържа здравето на
популацията, избягвайки развитието на болестта.
 Вторична профилактика: да се ограничи прогресията на
заболяването, след като патогенът се е свързал с
гостоприемника; опит да се възстанови здравето, без
да се увреждат тъканите на гостоприемника.
 Третична профилактика : ограничаване на прогресията
на заболяването; опит да се възстановят тъканите на
гостоприемника, но с известна степен на функционално
увреждане.
 Първичната профилактика на гингивита и
първичната и вторичната профилактика на
пародонтита са базирани на ефективния плак-
контрол
Четки за зъби
 Подходяща дръжка
 Подходяща глава
 Заоблени краища на филаментите, чиято
дебелина е максимално 0.23 мм
 Подходяща конфигурация и твърдост на
филаментите
Техники на четкане
 Хоризонталното четкане
 Вертикално четкане - техника на Леонард (1939)
 Кръгово(циркулярно) четкане - методът на Fones
(1934)
 Сулкусно четкане – метод на Bass (1948)
 Вибрационната техника - метод на Stillman (1932)
 Вибрационната техника - метод на Charters (1948)
 Roll – техника
 Модифицирана техника на Bass / Stillman
Хоризонталното четкане

Хоризонталното четкане Вертикално четкане

Метод на Fones
Сулкусно четкане – метод на Bass
(1948)
Вибрационната техника - метод на
Stillman (1932)
Вибрационната техника - метод на
Charters (1948)
Roll – техника
Интерпроксимално почистване на
плаката
Интерпроксимално почистване на
плаката
Почистване на езика
Химичен плак-контрол
Химичен контрол на
супрагингивалната плака
 При индивиди, които не са в състояние да
контролират добре нивото на плаката с
помощта на механични устройства.
 Химичният контрол може да бъде постигнат
чрез различни механизми на действие
• Чрез предотвратяване на бактериалната адхезия
• Чрез предотвратяване растежа на бактериите и /
или ко-агрегацията им
• Чрез елиминиране на вече установен биофилм
• Чрез промяна на патогенността на биофилма
Според ефекта (Lang & Newman 1997)

 • Антимикробни средства: бактериостатични или

бактерицидни ефекти in vitro
 • Редуциращи/инхибиращи плаката : количествен или
качествен ефект върху плаката, който може или може
да не бъде достатъчен за повлияване на гингивит и/или
кариес
 • Антиплакови агенти: повлияват плаката достатъчно,
за да покажат полза по отношение на контрола на
гингивит и/или кариес
 • Антигингивитни средства: намаляват гингивалното
възпаление, без да засягат непременно зъбната плака,
включително противовъзпалителните лекарства
Според типа на действие
 Антиадхезивни
 Антимикробни
 Плакоотстраняващи
 Антипатогенни
Антиадхезивни

 Предотвратяване на
бактериална адхезия
към зъбните
повърхности
 Активният агент
образува пеликула,
пречеща на
бактериалната
адхезия, като по този
начин се избягва
бактериалната
колонизация
Антимикробни

 Бактерициден или
бактериостатичен
ефект
 Избягване на
бактериалната
пролиферация
 Предотвратяване на
съзряването на
биофилма, тъй като се
възпрепятства ко-
агрегацията
Плакоотстраняващи
 Разрушаване на
биофилма „химическо
четкане“.
 Агентът индуцира
отделяне и/или
премахване на
биофилма от
повърхността на зъба,
като нарушава
химичните връзки
между повърхността и
биофилмите и нарушава
структурата на
биофилма
Антипатогенни

 Промяна на
патогенността на
биофилма или
подобряване на
имунната система на
гостоприемника чрез
различни механизми
Форми
 Паста
 Гел
 Разтвор за жабурене
 Спрей
 Лакове
 Дъвка
 Таблетки за смучене
Групи агенти според химическата им
принадлежност
Антибиотици
 Пеницилини, тетрациклини, метронидазол,
ванкомицин, канамицин и спирамицин.
 • При системен прием ефектите са по-големи
поради поддържането на стабилни серумни
нива; локално ефектите са по-малки поради
ограниченото време на действие.
 • Ограничения - не трябва да се използват за
химически контрол на плаката поради лошото
съотношение полза / риск, включително и
повишаване на бактериалната резистентност,
 Ензими
 Ензимите разрушават
биофилма - декстраназа,
мутаназа, протеази и липази.
 Чести странични ефекти.
 Enzycal - aмилоглюкозидаза
глюкозооксидаза,
лактопероксидаза с
тиоцианат
 Механизъм на действие -
разчитат на катализирането
на тиоцианат в
хипотиоцианат, чрез
слюнчената
лактопероксидазна система.
Бисбигванидинови антисептици
 CHX digluconate
 Alexidine dihydrochloride
 Octenidine dihydrochloride
CHX digluconate

 Активен срещу G+ и G- бактерии, дрожди и

вируси, включително ХИВ и хепатит В
 Антимикробен ефект - при ниски концентрации
CHX повишава пропускливостта на плазматичната
мембрана, което води до бактериостатичен ефект.
При по-високи концентрации предизвиква утаяване
на цитоплазмени протеини и клетъчна смърт, като
по този начин има бактерициден ефект
 Прониква в биофилмите и активно действа вътре в
биофилма
CHX digluconate
 Инхибиращ ефект върху плаката - CHX молекули се
прилепват към зъбната повърхност и пречат на
бактериалната адхезия
 Взаимодейства със слюнчените гликопротеини,
като по този начин води до намалено образуване
на слюнчена пеликула
 Влияе върху активността на бактериалните ензими,
участващи в производството на глюкан
(гликозилтранфераза)
 Субстантивитет - CHX молекули се свързват
обратимо към оралните тъкани с бавно
освобождаване до 12 часа
Странични ефекти
Странични ефекти
Четвъртични амониеви съединения
 Benzylconium chloride и cetylpyridinium chloride
(CPC)
 Субстантивитет 3–5 часа, поради бърза десорбция,
загуба на активност, по-малко задържане или
неутрализация
 Механизмът на действие се основава на хидрофилната
част на молекулата CPC, взаимодействаща с
бактериалната клетъчна мембрана, което води до
загуба на клетъчни компоненти, нарушаване на
клетъчния метаболизъм, инхибиране на клетъчния
растеж и накрая клетъчна смърт
 0,05%
 Нежеланите реакции са по-редки, отколкото при CHX
лекарствени форми
Феноли и етерични масла
 Thymol, Hexylresorcinol, Ecalyptol, Triclosan
 Listerine - евкалиптол (0,092%), ментол (0,042%), метил
салицилат (0,060%), тимол (0,064%) и алкохол (26,9% ) в
първоначалния състав)
 Механизми на действие - разрушаване на клетъчната
стена, инхибиране на бактериални ензими, екстракция
на ендотоксини, получени от LPS на грамнегативни
бактерии и противовъзпалително действие, основано
на антиоксидантната активност
 Вторичните ефекти включват усещане за парене и
оцветяване на зъбите както и асоциирането на
съдържащи алкохол разтвори за устата и рак на устната
кухина
Флуориди Метални соли

 Sodium fluoride  SnF2

 Sodium monofluoro-  Цинков цитрат
phosphate
 Stannous fluoride+
+Amine fluoride
Оксигениращи агенти
 Hydrogen peroxide
 Sodium
peroxyborate
 Sodium
peroxycarbonate
Детергенти Аминоалкохоли

 Sodium lauryl  Octapinol

sulfate  Delmopinol
Благодаря за вниманието!