Нормална бременност.

Оплождане. Развитие на
оплоденото яйце. Формиране
на плацентата и нейните
функции.
Доц. д-р Емил Ковачев, дм
Катедра по Акушерство и
Гинекология, МУ-Варна
Структура на презентацията:
 Гаметогенеза, сперматогенеза,
овогенеза
 Мъжка и женска полова клетка
 Оплождане
 Развитие на оплоденото яйце
 Имплантация
 Плацента и нейни функции
 Гаметогенезата е процес на образуване на зрели
полови клетки – гамети. При човека започва от най-
ранните стадии на ембрионалното развитие (още от 2-
3 седмица възникват първичните недиференцирани
герминативни клетки) и се извършва в половите
жлези. Биологичният смисъл на гаметогенезата е
образуване на клетки, който имат редуциран
наполовина хромозомен набор – хаплоиден брой
хромозоми. Редуцирането на броя на хромозомите в
гаметите става чрез мейотично делене (редукционно
делене), характерна само за гаметогенезата форма на
клетъчно делене. По такъв начин след оплождането,
т.е. след сливането на яйцеклетката и сперматозоида
се осигурява отново диплоиден набор от хромозоми.
 При мъжките организми процесът на
образуване на зрели полови клетки се
нарича сперматогенеза, докато при
женските организми – овогенеза.
Яйцеклетката винаги е носител на Х
хромозомата. Сперматозоидът е носител
на Х или Y хромозома и той определя
пола.
 Сперматогенезата започва с настъпване на
половата зрялост и се извършва в семенните
каналчета на тестисите. Стените на семенните
каналчета са тапицирани с първични, незрели
полови клетки – сперматогонии.
 В антенаталния период и в детска възраст
сперматогониите претърпяват митотично
делене – увеличава се техния брой, което води
до постепенно бавно нарастване на тестиса. С
настъпване на полова зрялост, част от
сперматогониите встъпват в сперматогенеза,
като се образуват сперматозоиди, докато
останалите от тях продължават да се делят
митотично, което от своя страна води до
увеличаване на техния брой и допринася за по-
нататъшно поддържане на сперматогенезата.
 Сперматогонии
↓
Сперматоцит от I-ви ред
(Диплоиден набор от хромозоми)
↓
I-во мейотично делене
Сперматоцити от II-ри ред
(хаплоиден набор от хромозоми)
↓
II-ро мейотично делене
Сперматиди
↓
Сперматозоиди
 След достигане на полова зрялост
сперматогенезата при човека се
осъществява непрекъснато. Процесът на
образуване на зрели сперматозоиди от
сперматоцит I-ри ред трае около 64 дни.
 Сперматозоидът се състои от глава,
междинна част (тяло) и опашка. Ядрото се
намира в главата на сперматозоида.
Междинната част (тялото) е резервоар на
енергийни запаси, необходими за
поддържане на двигателната активност на
сперматозоида. Опашката му осъществява
придвижването му във влагалището,
цервикалния канал, маточната кухина и
маточните тръби.
По време на полов акт се отделя около 3-4 ml
семенна течност. В един милилитър сперма се
съдържат 60-120 милиона сперматозоиди.
Твърде големият обем на отделената семенна
течност ( 6-7 и повече ml), а също така и обем
под 1 ml, е признак на патологично състояние.
Оплодителната им способност е около 48 часа,
като при човека са установени подвижни
сперматозоиди в маточните тръби 85 часа след
инсеминацията.
 Овогенезата е процес на развитие на женската
полова клетка до превръщането и в зряла яйцеклетка.
Води началото си от незрелите полови клетки –
овогонии в яйчника на женските ембриони, който са с
диплоиден набор от хромозоми. Те се подлагат на
размножаване чрез делене (митотично делене), като
се образуват овоцити от I-ви ред. Тяхното по късно
развитие се извършва в яйчника на полово зрялата
жена. Овоцитите от I-ви ред се подлагат на
редукционно делене (I-во мейотично делене), от
който се образуват овоцити от II-ри ред.
Последващото развитие продължава в маточната
тръба, като се подлага на II-ро мейотично делене, и
се образува зряла яйцеклетка. След този стадий
яйцеклетката вече съдържа редуциран наполовина
брой хромозоми.
 При всеки овариален цикъл започват да се
развиват множество фоликули, но
обикновенно само един достига овулация,
т.е. се отделя само една яйцеклетка годна за
оплождане. Овулацията съвпада със средата
на менструалния цикъл, и е най-често на 14-я
ден, считано от първия ден на менструалното
кръвотечение, но има и изключения.
 Времето на овулацията разделя
менструалния цикъл на две фази:
фоликуларна – от първия ден на
менструалното кръвотечение до овулацията,
и лутеинова – от овулацията до началото на
следващото менструално кръвотечение.
Овулиралата яйцеклетка се прикрепя към
повърхността на яйчника, от където се поема
от фимбриалния апарат на тръбата, с помоща
на активни движения на фимбриите.
Яйцеклетката няма собствен апарат за
придвижване. По-нататъшното и
придвижване става благодарение на
перисталтичните движения на мускулатурата
на маточната тръбата и трептенията на
ресничестия епител, покриващ вътрешната
повърхност на тръбата. Човешката
яйцеклетката е годна за оплождане около 24
часа след овулацията. След този период тя
губи оплодителната си способност.
 Транспорт на
сперматозоидите
 След еякулацията, сперматозоидите чрез активни
движения се придвижват към горните отдели на
влагалището и започват да навлизат в цервикалната
слуз, докато семенната плазма остава във
влагалището. Алкалното pH на семенната течност
предпазва сперматозоидите от киселото влагалищно
съдържимо, и запазва подвижността им във
влагалището за около 2 часа. Временно повишената
маточна активност подпомага чрез контракции,
наподобяващи перисталтични движения,
придвижването на сперматозоидите в горните отдели
на матката и към тубарните ъгли.
По време на преминаване през влагалището,
цервикалния канал, матката и тръбите,
голяма част от сперматозоидите отпадат и
губят подвижност. До яйцеклетката достигат
тези сперматозоиди, който имат най-голяма
подвижност.
 Оплождане (фертилизация)
 сливане на женската и мъжката полова
клетка, при което се образува зигота.
Извършва се в ампуларната част на
маточната тръба.
 Зрялата яйцеклетка, годна за оплождане (M
II), достигнала до ампуларната част на
тръбата, е заобиколена от белезникава
мембрана – zona pellucida, която се запазва
чак до преди имплантацията. В zona pellucida
се намират рецептори (ZP1, ZP2, ZP3), към
който се прикрепват сперматозоидите.
Счита се, че сперматозоидите отделят ензими,
който допринасят за проникването му през
zona pellucida и само един сперматозоид
преминава, след което яйцеклетката става
непроницаема за останалите сперматозоиди.
Следва декондензация на ядрото на
сперматозоида и образуване на мъжки
пронуклеус, като се сливат полуядрото на
сперматозоида с полуядрото на яйцеклетката,
в резултат на което се образува плодното
яйце – зигота, която вече има диплоиден
набор от хромозоми.
 Развитие на оплоденото яйце.
 След оплождането на яйцеклетката се образува
зигота с диплоиден набор от хромозоми (46 ХХ или
46 ХY). Зиготата се придвижва по маточната тръба
и едновременно с това започват и делителните
процеси, като се получават първите бластомери –
два, четири, осем и т.н. В началото деленето се
извършва при запазена zona pellucida. Първото
делене става около 24 часа след оплождането, а
всяко следващо- през около 12 часа. В резултат на
началното делене се образуват бластомери,
образуващи първата ембрионална фаза – морула (от
латински morus – черница, поради плътно
разположените един до друг бластомери).
Придвижването му по маточната тръба отнема
3-4 денонощия, като попада в маточната
кухина в стадий морула. Морулата се състои
приблизително от 16-32 клетки. Клетките на
морулата започват да се диференцират, като
от периферно разположените бластомери се
развива трофобласта, от който произхождат
плацента, пъпна връв, околоплодни
мембрани, докато от централно
разположените бластомери се образува
ембриобласта ( вътрешна клетъчна маса,
ICM), от които се развива самият зародиш.
В следващия етап от развитието, настъпва
натрупване на течност между трофобласта и
ембриобласта. Клетките на ембриобласта са
изместени към единия от полюсите на
яйцето, а кухината му е изпълнена с течност,
т.е. се образува зародишен мехур - стадий
бластула (бластоцист). В този стадий се
осъществява имплантацията.
 Имплантация
 Имплантацията е сложен процес, който се
осъществява благодарение на молекулни
взаимодействия между ембриона и
ендометриума.
 Оплоденото яйце след като попада в
маточната кухина, престоява 2-3 денонощия
преди да се имплантира. Междувременно
деленето на бластомерите продължава и
броят им значително нараства.
Имплантацията се осъществява около 6 – 7
ден след оплождането на яйцеклетката.
Важно значение за осъществяване на бременност има
рецептивноста на ендометриума и инвазивността на
трофобласта. Интервалът от време, в който в
ендометриума се проявяват нужните анатомични и
молекулни промени се определя като
„имплантационен прозорец“. Известно е, че
промените в ендометриалните клетки включват
формиране на пиноподи, акривиране на някои
клетъчно-адхезивни молекули, засилена продукция
на цитокини и растежни фактори и др. процеси,
контролирани от простагландини, пептиди и
стероидни хормони. Промените в нивата на
хормоните нарушават естествения ход на процеса
на имплантация и водят до неуспешна бременност.
Имплантацията се извършва в стадий бластула
( бластоцист) и се предшества от разрушаване
на zona pellucida (hatching, излюпване) под
влиянието на ензими в маточния секрет. От
друга страна, трофобластът съдържа
протеолитични ензими, който разгражда
ендометриума и оплодената яйцеклетка
„навлиза“, имплантира се в него. Процесът е
известен като нидация. След нидацията
„имплантационния прозорец“ се затваря чрез
образуване на фибрин и оплоденото яйце
продължава своето развитие, като получава
хранителни вещества от майчиния организъм.
 Бременността, продължава около 280 дни или 40
гестационни седмици (10 лунарни месеци) от първия
ден на последната редовна менструация до раждането
на детето.
 В периода от разделянето на зиготата до
имплантацията, продуктът на оплождането се нарича
предимплантационен ембрион.
 Периодът от 3-8 седмица от настъпването на
бременност (5-10 седмица считано от първия ден от
последната редовна менструация) се означава като
ембрионален. Към края на 4 седмица сърцето е
оформено и ехографски може да се види сърдечната
дейност на ембриона с трансвагинална сонда, като
дължината му е около 5 мм. Също така през този
период се оформят и другите органи и структури.
 Периодът от края на 8 седмица (10 седмица
по последна редовна менструация) до
раждането се означава като фетален. През
него се осъществява растеж, дооформяне и
съзряване на структурите върникнали през
ембрионалния период, като се сформират
много малко нови структури.
 Плацентата (от латински рlacous – питка,
поради приликата с формата на питка) е
временен орган, който се образува по време
на бременноста. Има кръгловата форма и е с
маса около 500 гр.
 Плацентата има две повърхности: маточна
(pars materna) и фетална (pars foetalis).
 Маточната повърхност е изградена от тъкани
на майчиния организъм и е разделена на 15-
20 дяла, наречени котиледони, като тяхното
образуване се дължи на неравномерното
нарастване на плацентата. Всеки котиледон
има самостоятелно кръвообращение, но във
функционално отношение не се различават
един от друг.
 Фетална повърхнст е изградена от тъкани на
фетуса и е покрита с амнион, през който
прозират клоновете на умбиликалните
съдове.
Още от седмия ден след оплождането започва
диференциация на трофобласта. Образуват
се два слоя клетки:
 вътрешен слой трофобластни клетки, който
се диференцират в цититрофобластни
клетки
 външен слой клетки - синцитиотрофобласт.
 Сред бързо нарастващата трофобластна маса
възникват процепи и лакуни, като те са
предшественици на интервилозните
пространства. Когато трофобластът ерозира
ендометриални съдове, тези пространства се
изпълват с майчина кръв, която „промива“
радиално подредените колонии от
синцитиотрофобластни клетки. В средата на
тези колонии се появява сърцевина от
пролиферирали цитотрофобластни клетки,
който продължават още да пролиферират в
дълбочина към децидуата. На основатата на
тези трофобластни трабекули, в последствие
се развива вилозното дърво.
 До края на IV л.м. плацентата продължава да
расте и да се преструктурира, докато
придобива окончателния си анатомичен
строеж. След това тя само нараства по обем
за сметка на разклоняване на вилозното
дърво и образуване на нови въси.
 Функции на плацентата:
1. Нутритивна функция – осигурява обмяна на вещества
и газове между майката и плода.
 В плацентата едновременно циркулират майчина и
фетална кръв, но те никога не се смесват.
Майчината кръв, която навлиза в интервилозното
пространство не се съсирва. Между нея и кръвта в
съдовете на хориалните въси (кръвта на плода) се
осъществява постоянна обмяна на вещества и
газове, като бариерата през която се осъществява
тази обмяна, се нарича хемато-плацентарна бариера.
 Хемато-плацентарната бариера е изградена от:
 хориалния епител
 мезенхимната строма на въсите
 ендотела на капилярите в хориалните въси
 За да може макромолекулите на хранителните
вещества да преминат през хемато-плацентарната
бариера, плацентата отделя съответните ензими,
необходими за разграждането им до мономери.
 От майката към плода по пътя на дифузията и
осмозата преминават: кислород, хранителни
вещества (въглехидрати, белтъци, мазнини), соли и
микроелементи, витамини, хормони, антитела.
 От плода към майката се насочват крайни продукти
от неговата обмяна: CO2, пикочна киселина,
антигени, и др.
 Вещества, които лесно преминават тази бариера са:
лекарства с малка молекулна маса, алкохол,
наркотици, никотин, вирусни частици, и др.
 Газообмяната на кислород и CO2 се осъществява
през тънката стена на хориалните капиляри и
хориалния епител. Плодът приема О2 през пъпната
вена, а СО2 отдава през пъпните артерии.
2. Защитна функция - предотвратява проникването на някои
вредни вещества от кръвта на майката в тази на плода
(хемато-плацентарна бариера).
3. Плацентата е орган с вътрешна секреция – произвежда
хормони, който преминават в майчината и феталната
циркулация и предизвикват определени промени.
 Тези хормони са:
 Човешки хорионгонадотропин (ЧХГ, HHG) - отделя се от
цитотрофобласта в първата половина на бременността.
Подтиска отделянето нa фоликулостимулиращия хормон от
хипофизата, узряването на фоликула и овулацията по време
на бременност.
 Плацентарен естроген – отделя се от синцитиотрофобласта и
води до нарастване на матката, промени във влагалището,
промени в гръдните жлези.
 Плацентарен прогестерон – отделя се от
синцитиотрофобласта и неговата функция е да намалява
маточния тонус – „защитава бременността”.
 Човешки плацентарен лактоген (HLP) - подготвя млечните
жлези за лактация.
БЛАГОДАРЯ ЗА
ВНИМАНИЕТО!