латералната пластинка /париетален и висцерален мезодермален слой/
21. Ведната след проникването през ооплазмата, главата на сперматозоида се
трансформира в: мъжки пронуклеус
22. Кога започва имплантацията след оплождането?
6 ден
23. В окончателната пъпна връв са съдовете:
2 умбиликални /пъпни/ артерии и 1 умбиликална вена
24. Най-често използваният метод за пренатална диагностика е:
ултразвукова диагностика
25. Коя фарингеална дъга участва в образуването на долната челюст?
Първа
26. Трофобластните лакуни се образуват от:
синтициотрофобласт
27. В краниалния край на зародишния диск се формира:
букофарингеалната мембрана
28. С кой процес е идентична еякулацията?
?
29. Кой слой на зародиша влиза в директен контакт с ендометриума?
синтициотрофобласт Полезна информация !!! Фарингеални дъги и фарингеални джобчета Фарингеалните дъги са тези, които имат основна роля за изграждането на структурите в областта на главата и шията. Известни са още като гълтачови или хрилни дъги. Фарингеалните дъги се развиват в началната фарингеална част на предното черво. Въпреки приликата с хрилните дъги, които се развиват при рибите, отсъствието на типични хриле при човек дава основание дъгите да бъдат наричани за по-точно и правилно фарингеални, а не хрилни. Фарингеалните дъги се появяват постепенно през 4-та седмица. Основните фарингеални дъги са 5 и кореспондират по брой с 1, 2, 3, 4 и 6-та дъги от еволюционната линия на сухоземните гръбначни. Петата дъга на сухоземните животни не се появява при човека или твърде рано дегенерира. От първата фарингеална дъга произлизат слуховите костици - чукчето и наковалнята, ендохондралните и дезмални кости на двете челюсти. Първата морфологична поява на дъгата е появата на горен максиларен и долен мандибуларен израстък през 22-ия ембрионален ден. Всеки израстък съдържа централен хрущялен скелет, произлизащ от клетки на нервния гребен. Тези клетки мигрират от ембрионалния среден мозък и горната част на задния мозък. Централният хрущял на максиларния израстък се нарича небцовоклиновидноквадратен сегмент, а централният хрущял на мандибуларния израстък- Мекелов хрущял. На ендохондрална основа се развива наковалнята от горночелюстния израстък. Горната челюст, ябълчната кост, люспата на слепоочната кост и долната челюст са десмални кости. Мускулите на първата фарингеална дъга произлизат от парааксиалната мезодерма на 4-ия сомит. От мезобласта на първата фарингеална дъга се развива кожата на лицето. Сетивната инервация се осигурява от сетивните клонове на троичния нерв. Втората фарингеална дъга съдържа централен хрущял, който се означава като хрущял на Reichert. Този хрущял след ендохондрална осификация изгражда стремето на средното ухо, шиловидния израстък на слепоочната кост и малките рога на подезичната кост. Райхертовият хрущял се формира от мигриращи клетки от горния край на задния мозък. Мускулите на дъгата произлизат от парааксиалната мезодерма на 6-ия краниален сомит. Инервацията се осъществява от лицевия нерв. Третата фарингеална дъга съдържа централен хрущял, който произлиза от мигриращи клетки на средната част на задния мозък. След ендохондрална осификация от него се развиват големите рога и тялото на подезичната кост. Принадлежащият към дъгата мускул (m. stylopharyngeus) произлиза от 7-ия краниален сегмент и се инервира от езиково-гълтачовия нерв. От четвъртата и шестата фарингеална дъга се развиват хрущялите на гръкляна. За разлика от хрущялите на другите дъги, тези произлизат от латералната част на интраембрионалната мезодерма.