3. Кожни придатъци – потни и мастни жлези. Хистологично устройство.

Кожните придатъци – потни и мастни жлези, косми и нокти имат епидермален

прозиход.
Потни жлези – glandulae suboripares s. sudoriferae
Прости тубуларни жлези които биват два вида:
Екринни потни жлези – пръснати по цялата кожа и наброяват 2-4 милиона. Липсват по
лигавиците, гланс пенис и препуциума у мъжете и по клитора и лабиа минора у жените.
Най-многобройни са по дланите, стъпалата, аксилите и челото, най-малко по бедрата.
Всяка жлеза се състои от 1) неправилно навито секреторни клъбце разположено в
долната дерма или хиподермата 2)извит дермален канал, извеждащ от секреторната
жлеза 3) прав канал през дермата 4) спираловиден интраепидермален канал, който се
отваря на повърхността на кожата с porus sudoriferus. Секреторното клъбце се състои от
секреторна тръбичка, която е навита на кълбо като гломерула в бъбрека. Обкръжено е от
силно васкуларизирана строма, в която има много анастомозиращи капиляри.
Секреторната част се състои от два слоя клетки 1) непрекъснат външен ред от
вретеновидни контрактилни миоепителни клетки 2) вътрешен ред от пирамидални
секреторни (светли) епителни клетки, отделящи вода и соли чрез дифузия (мерокринна
секреция), дермалната част на екринния канал е съставена от двоен слой тъмно-
базофилни кубовидни епители клетки (тъмни-мукоидни). Светлите и тъмните клетки са
еднакви по количество. Тъмните клетки са разположени по апикалната луменна
повърхност на тръбичката, вмъкнати между всетлите клетки като пирамидни клетки и
рядко достигат базалната базалната мембрана. Светлите клетки са разположени върху
базалната мембрана. Те са големи, имат неправилни контури и към базалната мембрана
образуват гънки. Към луменната повърхност светлите клетки имат микровили. Тяхната
цитоплазма е богата на гликоген, секреторни и липидни капки. Периферно от външния
слой една ПАС-позитивна базална мембрана разделя жлезния епител от богатата съдова
съединителна тъкан на дермата.
Изходния канал през дермата се състои от два реда кубични клетки. Към лумена имат
микровили. През епидермиса се състои от един ред вътрешни клетки и 2-3 реда външни
клетки.
Апокринни потни жлези – намират се в аксилите, ареолите на гърдите (жлези на
Монтгомъри), периумбиликалната, перианалната и ано-гениталната области, външния
слухов канал и клепачите (жлези на Мол). Те са малки и нефункциониращи до пубертета,
след което се уголемяват и започват да секретират. Състои се от две основни части 1) една
навита секреторна част, разположена в долната дерма и хиподерма 2) прав екскреторен
канал, изпразващ се в инфундибулума на космения фоликул, малко над изхода на
мастната жлеза. Клъбцето е около 10 пъти по-голямо то това на екринните.
Луменът на апокринната секреторна жлеза е покрит от един ред кубични до
призматични клетки, обилно бледо оцветяваща цитоплазма и кръгло ядро, разположено
близо до основата на клетката. Апикалният край на секреторните клетки изпъква в лумена
на различна степен в зависимост от стадия в секреторния цикъл на клетката до
разрушването си – апокринна секреция. Отделянето на големи секреторни гранули от
апикалния край се осъществява чрез откъсване на върха на клетките. Около скреторните
клетки са разположени един слой миоепителни клетки, ПАС-позитивна базална
мембрана, колагенови и еластични влакна на дермата.

Glandulae sebaceae – мастни жлези

Пръснати са по цялата кожна повърхност. Най-многобройни по капилициума, челото
лицето и аногениталната област т.нар. себорейни области, където се намират от 400-900
жлези/см2. Липсват по лицето и скротума. Най-големи са по-лицето, челото носа, горна
част на гърба, скротума. Голяма част от мастните жлези са свързани с космените
доликули. Някои жлези се отварят директно на повърхността на кожата – Gl.Meibomii на
клепачите,Gl.Montgomery по мамилите, Gl.Fordyce по полулигавиците на устните, Gl.Tisoni
на препуциума и др. Всички други се отврят в инфундибулума на космените фоликули.
Мастните жлези се състоят от 3 до 5 ацини, които се изпразват в канал. Ацините
образуват лобули, отделени от фини съединителнотъканни трабекули, които са богато
кръвоснабдени. МЖ имат типична микроскопска характеристика с лобули от епителни
клетки, диференциращи се в мастно-продуциращи клетки в центрипетална посока. Всяка
мастна лобула съдържа външен слой от недиференцирани, относително плоски
герминативни клетки с големи ядра и хомогенна базофилна цитоплазма. При тяхното
узряване се натрупват липиди, които постепенно ги изпълват. Едрите клетки в
централната зона на мастната лобула имат типична пенеста, бледо оцветена цитоплазма
и фестонирано ядро в резултат на притискането от мастните вакуоли. Тези клетки
постепенно се разграждат (холокринна секреция) в една аморфна маса – себум, състоящ
се от липиди и клтъчни остатъци, който се отделя в мастния канал.
Мастния канал е изграден от вроговяващ плосък епител, като гранулозният слой
постепенно изчезва, а роговият слой е компактен и тънък. Няколко лобули, образуващи
една мастна жлеза, са обградени от ПАС-позитивна БМ.