You are on page 1of 50

Съединителни тъкани

Мастна
тъкан
Хрущялна
тъкан

Уплътнена
влакнеста
оформена
тъкан

Кръв Костна
тъкан
Рехава
съединителна
тъкан
Съединителни тъкани
класификация
1.Зародишна съединителна тъкан (мезенхим)
2.Пихтиеста съединителна тъкан
3.Рехава съединителна тъкан
4.Пигментна съединителна тъкан
5.Уплътнена влакнеста съединителна тъкан
а. Уплътнена влакнеста колагенна
- Уплътнена влакнеста неоформена
колагенна
- Уплътнена влакнеста оформена колагенна
б. Уплътнена влакнеста еластична
Съединителни тъкани
класификация
6.Хрущялна тъкан
а. Хиалинен хрущял
б. Еластичен хрущял
в. Влакнест хрущял
7.Костна тъкан
а. Грубовлакнеста
б. Ламеларна
8.Мастна тъкан
а. Бяла мастна тъкан
б. Кафява мастна тъкан
9.Кръв
Съединителни тъкани
характерни черти
- Произхождат от мезодермата.

- Никога не контактуват пряко с външната среда, а са


изолирани от нея посредством епителните тъкани.

- С изключение на мастната тъкан, съединителните тъкани


притежават голямо количество извънклетъчен матрикс – в
някои случаи до 70-80% от обема на тъканта.

- В повечето случаи физичните характеристики, морфологията


и функциите на съединителните тъкани се определят от
състава и организацията на извънклетъчния матрикс, а ролята
на клетките в тях е да синтезират и поддържат този матрикс.
Зародишна съединителна тъкан
(мезенхим)
Зародишна съединителна тъкан
(мезенхим)

Ектодерма

Мезодерма

Ендодерма
Зародишна съединителна тъкан
(мезенхим)

Ектодерма

Мезенхим

Мезодерма

Ендодерма
Зародишна съединителна тъкан
(мезенхим)
- Произхожда от средния зародишен слой – мезодермата.

- Мезенхимните клетки имат звездовидна форма с дълги


израстъци, централно разположени овални ядра с добре
очертани ядърца – мезенхимна морфология.

- Клетките са на голямо разстояние една от друга и контактуват


помежду си чрез дългите си израстъци. Свързани са чрез
цепковидни контакти.

- Извънклетъчният матрикс се състои от голямо количество


аморфно вещество и малко на брой тънки влакна.

- От клетките на мезенхимната тъкан в последствие произлизат


всички съединителни тъкани на възрастния организъм.
Зародишна съединителна тъкан
(мезенхим)
матрикс Мезенхимни клетки
Зародишна съединителна тъкан
(мезенхим)

мезотел
ендотел

лейо-
миоцити мезенхим
фибробласти

Адипоцити
остеоцити остеобласти хондроцити хондробласти
Пихтиеста съединителна тъкан
Пихтиеста съединителна тъкан

- Открива се в пъпната връв на новородените бозайници.

- Наподобява зародишната мезенхима. Клетките имат


мезенхимна морфология. Извънклетъчният матрикс се състои
предимно от аморфно вещество.

- Клетките на тази тъкан имат потенциал да се диференцират


в клетки на други съединителни тъкани, макар че тази
способност не е толкова силно изразена, както при
мезенхимната тъкан.
Пихтиеста съед. Мезенхимна съед.
тъкан тъкан
Рехава съединителна тъкан

- Много широко разпространена – среща се в почти всички


органи.

- Задължително се намира под базалната ламина на епителните


тъкани, както и около всички кръвоносни съдове и нерви.

- Съдържа над 10 вида клетки, различни по произход и функции.


Те са разположени на големи разстояния една от друга.

- Извънклетъчният матрикс се състои от голямо количество


аморфно вещество и тънки колагенови и еластични влакна,
ориентирани в различни направления.
Рехава съединителна тъкан
Рехава съединителна тъкан
Рехава съединителна тъкан
Клетки на рехавата съединителна
тъкан
1. Фибробласти – основните клетки на рехавата съединителна
тъкан. Имат мезенхимна морфология. Тези клетки синтезират
всички компоненти на извънклетъчния матрикс на рехавата
съединителна тъкан.
2. Фиброцити – получават се от фибробластите. Те са по-дребни
и по-слабо активни от фибробластите (синтезират по-малко
матрикс). При нужда могат да се превърнат отново в активни
фибрбласти.
3. Перицити – това са стволовите клетки на рехавата
съединителна тъкан. Разполагат се в близост до стените на
капилярите. Могат да се диференцират в различни типове
клетки (фиблобласти, адипоцити, лейомиоцити и др.
4. Хистиоцити – това са макрофагите на рехавата съед. тъкан.
Произлизат от моноцитите на кръвта.

5. Мастоцити (тъканни базофили) – подобни на базофилните


гранулацити на кръвта. Участват във възпалителните и
алергичните реакции, както и реакциите на анафиласия.

6. Плазматични клетки (активирани В-лимфоцити)

7. Адипоцити – мастни клетки

8. Меланоцити – пигментни клетки

9. Лейомиоцити – гладкомускулни клетки


Рехава съединителна тъкан
Фибробласти
Мастоцити

Еластични влакна

Ретикуларни влакна

Хистиоцити
Нервни влакна

Лимфоцити

Колагенови влакна

Неутрофили
Плазматични клетки

Аморфно в-во
Адипоцити Капиляри
Рехава съединителна тъкан
Ретикуларна (лимфоидна)
съединителна тъкан
Ретикуларна (лимфоидна)
съединителна тъкан
Ретикуларна (лимфоидна)
съединителна тъкан
Ретикуларна (лимфоидна)
съединителна тъкан
Мастна тъкан
видове

1. Бяла

2. Кафява
Бяла мастна тъкан

Функции:

а) резервна – натрупва неутрални липиди


(триглицериди), които служат като енергиен резерв.
б) защитна
- предпазва тялото от измръзване (подкожната мастна
тъкан)
- служи като аморнесьор за някои органи (подложки от
бяла мастна тъкан около бъбреците, яйчниците, очните ябълки
и др.; мастната тъкан в дланите и стъпалата)
в) ендокринна – произвежда различни хормони (лептин,
адипонектин, резистин и др.)
Бяла мастна тъкан
Кафява мастна тъкан

Функция: да произвежда топлина

Разпространение: при хиберниращите животни и при


новородените бозайници
Кафява мастна тъкан
Кафява мастна тъкан
Кафява мастна тъкан
Кафява мастна тъкан
Кафява мастна тъкан
Пигментни клетки
• Подобни на фиробластите, но съдържат
пигментни гранули
• Два основни типа:
– Дермални хроматофори – в дермата на кожата,
ретината, хороидеята и ириса на окото
– Епидермални меланоцити – в бенките,
отговарят за образуване на меланиновите
гранули
Хроматофори в окото
Пигментна съединителна тъкан

Пигментен
Ресничесто
слой на
тяло
ретината

Ирис
Пигментна съединителна тъкан
Пигментен слой

Ресничесто тяло

Леща
Пигментна съединителна тъкан
Маркирани с фосфатидил серин краища
на фоторецепторите
Пигментна съединителна тъкан в око
Пигментна съединителна тъкан

You might also like