ТЕМА 2

СЪЩЕСТВИТЕЛНО ИМЕ. ПЪРВО СКЛОНЕНИЕ

(NOMEN SUBSTANTĪVUM. DECLINATIO PRIMA)

Морфологията като дял от граматиката е наука, която

изучава формата на думите, строежа им, правилата за тяхното
образуване и свързаните с формата граматически значения.
Думите притежават лексическо и граматическо значение.
Лексическото значение се изразява в съдържанието на думата,
създаващо в съзнанието представа за предмета, явлението,
свойствата, процеса (глава, пречистен и т.н.). Граматическото
значение включва както категориалната принадлежност на
дадена дума към съответната част на речта, така и
допълнителното значение, получено чрез изменение на формата
(ръка – ръце, пречистен, -а, -о).

I. СЪЩЕСТВИТЕЛНО ИМЕ
Съществителните имена в латинския език се определят от
следните граматически категории.

1. Род (Genus)
Съществуват три рода на имената в латински език:
– мъжки род – masculīnum (m);
– женски род – feminīnum (f);
– среден род – neutrum (n).
 2. Число (Numerus)
В латински език има две числа:
– единствено число – Singulāris (Sg.);
– множествено число – Plurālis (Pl.).

3. Падеж (Casus)
Латинският език принадлежи към групата на т.нар.
синтетични езици, при които имената в зависимост от службата
им в изречението получават различни форми, наречени падежи.
Чрез различните окончания на падежите се изразяват
смисловите връзки между думите в изречението.
Падежите в латинския език са шест:
– Nominatīvus (Nom.) – именителен падеж. Това е
падежът на подлога (кой, коя, кое, кои?) и на сказуемното
определение (какъв, каква, какво е, какви са?);
– Genitīvus (Gen.) – родителен падеж. Това е падежът на
несъгласуваното определение за притежание (чий, чия, чие, чии?,
от какво?);
– Datīvus (Dat.) – дателен падеж. Това е падежът на
косвеното допълнение (кому, на кого, за какво?);
– Accusatīvus (Acc.) – винителен падеж. Това е падежът
на прякото допълнение (какво, кого?);
– Ablatīvus (Abl.) – аблатив (обстоятелствен падеж).
Това е падеж за изразяване на средство, място, начин, причина,
време и др. (с какво, с кого, как, къде? и т.н.);
– Vocatīvus (Voc.) – звателен падеж. Това е падежът на
обръщението.
N.B.! Datīvus и Vocatīvus не се употребяват в медицински
латински език и поради това отсъстват от таблиците на
склоненията в настоящия учебник.
Промяната на едно име по падеж и число се нарича
склонение. Всяка падежна форма има основа и окончание.
Основата е частта, която се запазва във всички падежи или
претърпява някои промени по фонетични причини. Всеки
отделен падеж се характеризира с окончание.
Имената в латински език се групират в пет склонения
според завършека на тяхната историческа основа. Към първо
склонение спадат имена с основа на -а; към второ склонение
спадат имена с основа на -o; към трето склонение спадат имена
с основа на съгласна или на -i; към четвърто склонение спадат
имена с основа на -u; към пето склонение спадат имена с
основа на -e. Но поради сливането на тази основа с окончанията
принадлежността на едно име към дадено склонение се определя
по неговото окончание за Gen. Sg. Именно затова в речниците
имената се дават винаги с пълната форма за Nom. Sg.,
окончанието за Gen. Sg. и обозначение за рода – например: ala,
ae f – крило. Ако има разлика в основата и формата за
именителен падеж, тогава се включва и част от основата, а ако
думата е кратка, присъства цялата форма за родителен падеж –
например: corpus, oris n – тяло; lens, lentis f – леща.

Окончания на съществителните имена за Gen. Sg. в

петте склонения:
Склонение Gen. Sg.
I скл. -ae; -es
II скл. -i
III скл. -is
IV скл. -us
V скл. -ei

Някои важни правила за склоненията:

А. Практическата (неизменяемата) основа на едно име,
която се различава от историческата, се намира, като се отдели
окончанието му за Gen. Sg. – например: Nom. Sg. – cost-a; Gen.
Sg. – cost-ae; практическата основа е cost-. Друг пример: Nom.
Sg. – muscul-us; Gen. Sg. – muscul-i – практическата основа ще
бъде muscul- и т.н.
Историческата основа на посочените примери ще бъде
costa и musculo; тя се вижда най-ясно в Abl. Sg.
Б. Всички имена от среден род имат еднакви форми в
Nom. Sg. и Acc. Sg., а в Nom. Pl. и Acc. Pl. винаги получават
окончание -a – напр. ovarium (Nom. Sg.) – ovaria (Nom. Pl.).
В. Всички имена от мъжки и женски род от III, IV и V скл.
имат еднакви окончания в Nom. Pl. и Acc. Pl.

II. ПЪРВО СКЛОНЕНИЕ

1. Същ. имена със завършек -а в Nom. Sg.
Към първо склонение спадат съществителни имена от
женски род с основа на гласната -а, поради което това склонение
се нарича още а-склонение. В Nom. Sg. имената окончават на -а,
а в Gen. Sg. на -ae – например: vertebra, ae f.

Склонение
Sg. vena, ae f – вена Pl.
Nom. vena Nom. venae
Gen. venae Gen. venārum
Acc. venam Acc. venas
Abl. vena Abl. venis

N.B.! Изключения по род. Към това склонение има и

неголям брой имена от мъжки род, които се скланят по същия
начин както имената от женски род. От тях в медицински
латински е възможно да се срещнат само pharmacopōla, ae m –
аптекар, и collēga, ae m – колега.

Анатомични термини:
 Строеж на тялото, телесни течности: arteria, ae f –
артерия; clavicula, ae f – ключица; aorta, ae f – аорта; concha,
ae f – мида; cauda, ae f – опашка; lamina, ae f – пластинка;
scapula, ae f – лопатка; spina, ae f – бодил (бодило), шип; vena,
ae f – вена; cellula, ae f – клетка; commissūra, ae f – свръзка;
salīva, ae f – слюнка; tela, ae f – тъкан; ala, ae f – крило;
glandula, ae f – жлеза; medulla, ae f – костен мозък, сърцевина;
lacrima, ae f – сълза; urīna, ae f – урина; pituīta, ae f – гной и
слуз; лига; crista, ae f – гребен; fossa, ae f – яма; fovea, ae f –
вдлъбнатина, ямка; fascia, ae, f – съединително-тъканна ципа,
мускулна обвивка; incisūra, ae f – изрезка; tunica, ae f – обвивка
(tunica mucōsa – лигавица); flexūra, ae f – извивка.
Глава: calvaria, ae f – черепен свод; lingua, ae, f – език;
orbita, ae f – орбита, очница; bucca, ae f – буза; barba, ae f –
брада; maxilla, ae f – горна челюст; mandibula, ae f – долна
челюст; cochlea, ae f – охлюв, предната част на ушния
лабиринт; palpebra, ae f – клепач; auricula, ae f – ушна мида;
tonsilla, ae f – сливица; gingiva, ae f – венец; uvula, ae f – мъжец;
bursa, ae f – торбичка, джоб; trachea, ae f – трахея; pupilla, ae
f – зеница; struma, ae f – (дифузна) гуша (хипертрофия на
щитовидната жлеза); nucha, ae f – задната част на шията,
врат, тил; retīna, ae f – ретина, мрежица на окото; sclera, ae f
– склера, бяла обвивка на окото.
Гръден кош, коремна кухина, полови органи: mamma,
ae f – гърда, млечна жлеза; mamilla, ae f – гръдно зърно; vagīna,
ae f – влагалище; placenta, ae f – плацента; urethra, ae f –
уретра, пикочен канал; prostáta, ae f – простàта, простатна
жлеза; vesīca, ae f – мехур (vesīca fellea – жлъчен мехур; vesīca
urinaria – пикочен мехур); tuba, ae f – тръба (tuba uterīna –
маточна тръба); costa, ae f – ребро (costae verae – истински
ребра; costae spuriae – лъжливи ребра); vertebra, ae f –
прешлен; columna, ae f – колона, стълб (columna vertebrārum –
гръбначен стълб); valvula, ae f (или valva, ae f) – клапа; vulva, ae
f – външните полови органи у жената.
Крайници: axilla, ae f – подмишница; palma, ae f – длан;
verrūca, ae f – брадавица; ulna, ae f – лакътна кост; tibia, ae f –
голям пищял; fibula, ae f – малък пищял; patella, ae f – капачка,
капаче.
Качества, абстрактни понятия, други думи: memoria, ae
f – памет; anima, ae f – душа; officīna, ae f – аптека;
работилница; vita, ae f – живот; via, ae f – път, начин.

Клинични термини:
angīna, ae f – ангина; anomalia, ae f – отклонение от
нормалното; fractūra, ae f – счупване; insufficientia, ae f –
недостатъчност; gravida, ae f – бременна (жена); bulimia, ae f
– булимия, букв. „волски глад“, болестно повишен апетит;
diaeta, ae f – диета; gangraena, ae f – гангрена; therapia, ae f –
терапия, лечение; ruptūra, ae f – скъсване; sutūra, ae f – шев;
fistula, ae f – патологично образуван канал между два органа;
хирургическа направа на устие в орган.

Фармацевтични термини:
pilula, ae f – хапче; ampulla, ae f – ампула; capsula, ae f –
капсула; gutta, ae f – капка; tinctūra, ae f – тинктура, настойка;
tabuletta, ae f – таблетка; cera, ae f – восък; charta, ae f –
хартия; aqua, ae f – вода; pasta, ae f – паста; Valeriāna, ae f –
валериан(а); Amygdala, ae f – бадем; Belladonna, ae f –
беладона, лудо биле; lagēna (lagoena), ae f – шише, флакон;
scatula, ae f – кутийка.

2. Първо гръцко склонение

В медицинската терминология съществуват много имена
от гръцки произход. Освен като терминоелементи при
образуването на сложни термини, някои от тях се използват и
самостоятелно. Голяма част от гръцките заемки са напълно
латинизирани – т.е. имат общи фонетично-морфологични черти
с латинските съществителни имена, както и латински
окончания. Но някои от гръцките заемки носят особености,
характерни за старогръцкия език.
Към първо гръцко склонение спадат имена от женски и
мъжки род.

A. Първо гръцко склонение – тип I – имена от ж.р.,

завършващи в Nom. Sg. на -е, а в Gen. Sg. на -es.
Примери: r(h)aphe, es f – шев; chole, es f – жлъчен сок,
жлъчка; Aloë, es f – алое; systole, es f – систола, свиване на
сърцето (сърдечния мускул); diastole, es f – диастола,
разпускане на сърцето (сърдечния мускул); phlegmóne, es f –
флегмон, остро гнойно възпаление; dyspnoë, es f – затруднено
дишане, задух; acne, es f – акне; haemoptoë, es f – храчене на
кръв, кръвохрачене; orthopnoë, es f – най-силна степен на задух,
който се облекчава само в седнало положение, астма.

Склонение:
Sg. rhaphe, es f Pl.
Nom. rhaphe Nom. rhaphae
Gen. rhaphes Gen. rhaphārum
Acc. rhaphen (rhapham) Acc. rhaphas
Abl. rhapha Abl. rhaphis

Б. Първо гръцко склонение – тип II – имена от м.р.,

завършващи в Nom. Sg. на -es, а в Gen. Sg. на -ae.
Примери: ascītes, ae m – асцит, коремна водянка; diabētes,
ae m – диабет.
 Склонение:
Sg. diabētes, ae m Pl.
Nom. diabētes Nom. diabētae
Gen. diabētae Gen. diabetārum
Acc. diabēten (diabētam) Acc. diabētas
Abl. diabēta Abl. diabētis

ПРЕДЛОЗИ И ТЯХНАТА УПОТРЕБА

Ante + Acc. – преди; пред. Пример: ante fractūram –
преди счупване.
Post + Acc. – след; зад. Пример: post haemorrhagiam –
след кръвоизлив.
Intra + Acc. – вътре в (във). Пример: intra venam – във
вената (венозно).
Propter + Acc. – поради, заради. Пример: propter
diabēten (diabētam) – поради диабет.
De + Acc. – за, относно. Пример: de medicīna – за
медицината.

СЕНТЕНЦИИ
Aquila non captat muscas. Орелът не лови мухи.
Scientia est potentia. Знанието е сила.
Ubi bene, ibi patria. Където се чувстваш добре, там е
родината ти.

УПРАЖНЕНИЯ
 I. Определете граматичните характеристики на
формите (род, число и падеж), като посочите речниковия
запис на думите:
(1) buccārum; (2) calvariae; (3) costa; (4) cellulas; (5) ascīten;
(6) raphes; (7) palmis; (8) vias; (9) vesīcae; (10) tubam; (11) Aloë;
(12) vertebras.

II. Образувайте:
(1) N. Pl. от vena;
(2) G. Sg. и G. Pl. от arteria;
(3) Acc. Sg. и Acc. Pl. от diabētes;
(4) Abl. Sg. и Abl. Pl. от lingua;
(5) N. Pl. от systole;
(6) G. Sg. и G. Pl. от fractūra;
(7) Acc. Sg. и Acc. Pl. от haemorrhagia;
(8) Abl. Sg. и Abl. Pl. от sutūra.

III. Преведете (от латински на български):

(1) fractūra claviculae et costārum;
(2) incisūra scapulae;
(3) linea nuchae;
(4) haemorrhagia propter insufficientiam suturārum;
(5) ruptūra vagīnae;
(6) papillae mammārum;
(7) sutūra linguae;
(8) guttae tinctūrae Valleriānae.

IV. Преведете (от български на латински):

(1) пъпка на езика;
(2) настойка от валериана;
(3) шев на черепния свод;
(4) клапи на аортата;
 (5) ампула на маточната тръба;
(6) изрезка на долната челюст;
(7) гръбначен стълб;
(8) истински и лъжливи ребра.

V. Поставете правилните завършеци:

(1) fractūra column........ vertebr........ – счупване на
гръбначния стълб;
(2) insufficientia valvul........ aort........ – недостатъчност
на клапата на аортата;
(3) foss........ glandul........ – ямки на жлезите;
(4) haemorrhagia post fractūr........ uln........ – кръвоизлив
след счупване на лакътната кост;
(5) sutūra maxilla........ propter haemorrhagi........ –
зашиване на горната челюст поради кръвоизлив;
(6) fractūr........ scapula........ – счупвания на лопатките;
(7) propter ascīt........ – поради асцит;
(8) phlegmón........ orbit........ – флегмон на орбитата.