КОНСПЕКТ ПО СЪВРЕМЕНЕН БЪЛГАРСКИ ЕЗИК

I. О Б Щ И В Ъ П Р О С И

1. Диалект, наречие, книжовен език, национален език.

2. Възникване и развитие на българския книжовен език: старобългарски,
среднобългарски и новобългарски книжовен език.
3. Българският език сред другите славянски езици. Характерни черти на съвременния
български език.

II. Ф О Н Е Т И К А

1. Фонетиката като дял от науката за езика. Значение на фонетиката. Фонетика и

фонология.
2. Гласни и съгласни звукове в българския език. Класификация.
3. Функционален аспект на звуковете. Фонема и диференциален признак. Варианти на
фонемата.
4. Фонемна система на българския книжовен език. Особености на вокалната и на
консонантната система.
5. Ударение. Видове. Характеристика на българското ударение. Функции на ударението.
Думи с две ударения. Думи с главно и второстепенно ударение. Акцентни дублети. Думи
и форми без ударение.
6. Съвременни звукови закони. Редуване (асимилация) на звучни и беззвучни съгласни.
Изпадане на съгласни.
7. Съвременни звукови закони. Редукция на гласните. Ятов преглас. Вмятане и изпадане
на гласните. Метатеза.
8. Отражение на историческите звукови закони. Редуване на гласни в корена. Първа,
втора и трета палатализация. Вмятане и изпадане на звукове.
9. Български книжовен правопис. Писмо и изговор. Развой на българския правопис.
Правописни принципи. Отношение между правопис и правоговор.
10. Правоговор. Правоговорни норми на съвременния български книжовен език и
отклоненията от тях.

III. М О Р Ф О Л О Г И Я

1. Морфологията като дял от граматиката. Характерни особености на българската

морфологична система.
2. Основни понятия в морфологията - план на съдържание и план на изразяване,
морфема, видове морфеми, основа, форматив, словоформи, видове словоформи,
граматично значение, граматична категория, морфологична категория, грамема, типове
морфологични категории, морфологични опозиции, лексико-граматична категория,
лексико-граматични разреди, формални класове, части на речта.
3. Съществително име. Видове. Категории.
4. Прилагателно име. Видове. Категории.
5. Местоимение. Видове. Категории.
6. Числително име. Видове. Категории.
7. Обща характеристика на глаголната система на съвременния български език. Видове
глаголи и глаголни форми. Лице и число на глагола.
8. Нелични глаголни форми.
9. Морфологична категория време.
10. Морфологична категория наклонение - изявително, повелително и условно
наклонение.
11. Морфологична категория вид на изказването - непреизказни и преизказни форми.
12. Морфологична категория залог - деятелен и страдателен залог.
13. Вид на глагола.
14. Неизменяеми части на речта.

IV. С И Н Т А К С И С

1. Предмет и задачи на синтаксиса. Изречението като предмет на синтаксиса.

2. Основни признаци на изречението. Предикативност, модалност, интонация и
граматическа оформеност.
3. Словосъчетание и изречение. Видове словосъчетания.
4. Просто изречение. Видове прости изречения.
5. Сказуемо, видове сказуеми.
6. Кратки и разширени части на простото изречение. Еднородни и обособени части.
Вметнати конструкции.
7. Подлог и подчинено подложно изречение.
8. Определение и подчинено определително изречение.
9. Сказуемно определение и подчинено сказуемноопределително изречение.
10. Допълнение и подчинено допълнително изречение. Видове.
11. Обстоятелствено пояснение и подчинено обстоятелствено изречение. Видове.

ЛИТЕРАТУРА

1. Андрейчин, Л. Основна българска граматика. С., 1978.

2. Барзов, И. Комплексен анализ на словоформи и изречения. В. Търново, 1995.
3. Бояджиев, Т. Българска лексикология. С., 1986.
4. Бояджиев, Т., Д. Тилков. Българска фонетика. С., 1981.
5. Вътов, В. Фонетика и лексикология на българския език. В. Търново, 1995.
6. Гайдарова, Т. Новото в новия български правописен речник. Пловдив, 2015.
7. Георгиев, Ст., Р. Русинов. Учебник по лексикология на българския език. С., 1981.
8. Граматика на съвременния български книжовен език. Т. I, II, III. С., БАН,
1982 – 1983.
9. Зидарова, В. Български език. Пловдив, 2002.
10. Зидарова, В. Очерк по българска лексикология. Пловдив, 1998.
11. Куцаров, Ив. Лекции по българска морфология. Пловдив, 1997.
12. Ницолова, Р. Българска граматика. Морфология. С., 2008.
13. Официален правописен речник на българския език. С., 2012.
14. Пашов, П. Практическа българска граматика. С., 1995.
15. Попов, К. Съвременен български език. Синтаксис. С., 1979.
16. Стоянов, Ст. Граматика на българския език. С., 1985.
17. Съвременен български език (фонетика, лексикология, словообразуване,
морфология, синтаксис). Т. Бояджиев, Ив. Куцаров, Й. Пенчев. София, 1998.
 МОРФОЛОГИЯ
Морфологията изучава строежа на думите, формите на думите и свързаните с тях
граматични значения, категориите, обединяващи сродните граматични значения, както
и класовете думи (части на речта), обединени от общи лексико-граматични
характеристики.
Морфемна структура на думата – корен, представка, наставка, окончание,
съединителна морфема.
Морфема – Морфемата е минимална езикова единица, носител на значение в състава на
думата. Съществуват различни видове морфеми – корен, представка, наставка, съединителна морфема,
определителен член.
Корен – коренът е основна морфема в думата и е главна част в структурната ù форма. Той
изразява най-същественото в значението на думата и е задължителна част от нейната семантика
(смисъл) и структура. Без корена думата не може да съществува, докато всички останали видове
морфеми нямат задължително участие. Съществуват думи, които се състоят само от корен – например
град, брат, зъб. Думите с един корен в структурата си се определят като прости (лято, вода, книга), а
тези, които имат повече от един корен в основата си – като сложни (сенокос, самолет,
свръхбързодействащ, големогабаритен). Думите, съдържащи един и същи корен в основата си, се
наричат родствени или сродни думи (брат, братски, братов, побратимявам и т.н.).
Представка – представката е словообразувателна морфема, която стои пред корена или пред
друга представка, намираща се пред корена – на-пиша, из-по-раз-неса, съ-трудник, анти-глобалист,
ултра-звук и т.н.
Наставка – наставката е словообразувателна морфема, която заема място след корена,
непосредствено свързвайки се с него или посредством друга наставка – книж-ен, лов-ец, борб-ен,
свеж-ест, рад-ост, път-ува-м и т.н.
Окончание − формообразувателна морфема, която стои в края на думата и изразява
граматически значения − добр-а, гледа-м и т.н.
Определителен член – определителният член се поставя в края на определени думи след
окончанието, за да изрази граматическото значение ’определеност’.
Съединителна морфема (съединителна гласна) – структурна част от думата, изпълняваща
съединителна функция. Съединителните гласни в българския език са -о-, -е-, -и-, -у-. Например: вод-о-
пой, син-е-ок, лапн-и-шаран, дв-у-дневен и т.н.
Нулева морфема (Ø) – морфема без собствена форма, като морфемното значение се изразява
чрез значещото ù отсъствие – например граматичното значение ’мъжки род’ във формите на
съществителните и прилагателните се изразява с нулево окончание – човекØ, младØ.

Основни граматични понятия

Дума – единство на смисъл и форма. Смисълът е лексикален и граматически, а формата е
звукова.
Основа на думата – онази част от думата, която остава, след като се отстранят членната
морфема и окончанието, тоест корен + афикси (представки и наставки).
Словоформа (граматична форма) – форма на думата в някое от граматичните ѝ значения,
която се получава чрез замяна или/и прибавяне на граматични морфеми. Словоформите са вариантите
на дадена дума – например: град, градът, градове, градовете. При всяка категория думи съществува
представителна (основна) словоформа. За съществителните имена е нечленуваната форма в ед.ч, за
глаголите – 1л., ед.ч., сег.вр. и т.н. При неизменяемите части на речта дума и форма съвпадат (днес, и,
ще и т.н.).
Парадигма – съвкупност от форми на спрегаема или склоняема част на речта; система от
формите на определена дума, подредени по установен начин, която служи за образец (модел) за
формообразуването на даден клас думи. Например: чета, четеш, чете, четем, четете, четат.
Граматично значение – вид осъзнато и изразено чрез структурата на езика значение
(например: ед.ч., сегашно време, страдателен залог и т.н.).
 План на съдържание/ПС/ – свързва се с граматичното значение.
План на изразяване /ПИ/ – свързва се с граматичната форма.
Грамема – ред граматични форми с еднородно граматично значение (например грамемата
единствено число включва всички форми, притежаващи значението единствено число).
Граматична категория /ГК/ – система от противопоставени помежду си редове форми с
еднородно съдържание.
Морфологична категория /МК/ - система от противопоставени помежду си редове форми с
еднородно съдържание (например в категорията залог се противопоставят грамемите деятелен и
страдателен залог).
Лексикално-граматична категория /ЛГК/ – дадено граматично значение се изразява от
морфеми на равнището на лексемата, т.е. граматичната характеристика е присъща на цялата дума в
различните ѝ форми (например категорията род при съществителните имена).
Част на речта – основни групи, на които се дели речникът на езика, обединени от лексикално
значение, общи ГК, синтактични функции и словообразувателни типове.
Лексикално-граматичен разред /ЛГР/ - групиране на думите в рамките на дадена част на
речта (например съществителни нарицателни и съществителни собствени).

Части на речта Значение Примери

майка, бор, куче, къщи,
Назовава явленията, които ни
Съществително
заобикалят.
височина, летене
Означава признак (качество или
Прилагателно хубав, богат, умен, дървен, стъклен
свойство) на явленията.
Назовава числата или означава
Числително три, четири, първи, втори
поредността на явленията.
Замества съществителните,
Местоимение прилагателните или числителните аз, ти, мой, твой, този, онзи
имена.
Видов Означава действие или състояние на Видов
е Глагол чета, играе, слушаш, пее е
явленията като техен признак.
Наречие Означава признак на друг признак. бързо, бавно, хубаво
Изразява отношения между явленията,
пред, зад, с, в, към, сред, по, за на,
Предлог изразени с думи, които са самостойни
до, към
части на речта.
Свързва еднородни думи в простото
и, или, а, ала, ама, но, че, да, ако,
Съюз изречение и простите изречения в
като
сложното изречение.
Модифицира значението на отделните
Частица ли, се, си, ще, ей, брей, ха
думи или на цялото изречение.
Изразява чувства или емоции или
Междуметие ох, ах, бум-бум, гъл-гъл, и-и-ху
наподобява шумовете от природата.

От морфологична гледна точка частите на речта са изменяеми и неизменяеми.

Изменяемите менят формата си чрез формообразуващи морфеми и така могат да
изразяват различни граматични значения, напр. книга, книгата, книги, книгите; нов,
нова, ново, нови, новия(т), новата, новото, новите, по-новия(т), най-новия(т) и т.н.
Изменяеми са съществителното име, прилагателното име, числителното име
(само редните), местоимението и глаголът.
Неизменяемите не менят формата си, напр. днес, долу, за, или, когато, затова, нали,
не, ще, ох и т.н. Неизменяеми са наречието (наречията за качество се степенуват,
тоест са изменяеми в определена степен), предлогът, съюзът, частицата,
междуметието.
 От синтактична гледна точка частите на речта могат да бъдат самостойни и
несамостойни (или служебни) думи в зависимост от това дали могат да бъдат части
на изречението, или не.
Самостойните могат да бъдат части на изречението (подлог, сказуемо, допълнение,
обстоятелствено пояснение, определение). Такива са съществителното име,
прилагателното име, числителното име, местоимението, глаголът и наречието.
Несамостойни не могат сами да заемат синтактична позиция в изречението. Такива
са предлозите, съюзите и частиците.
Междуметията са странични думи в изречението и се изключват от тази
класификация.

СЪЩЕСТВИТЕЛНО ИМЕ – Съществителното име е изменяема и самостойна част

на речта, с която се означават факти от действителността, мислени като субстанции.
Със съществителното име се назовават конкретни или абстрактни същини – различни
материални обекти (лица, животни, предмети), абстрактни понятия (любов, обич,
омраза, красота, глупост, широчина), действия или състояния, мислени независимо
от техните производители или носители (писане, мислене).

Притежава граматичните категории род, число, определеност.

По значение съществителните са лични (назовават лица – мъж, жена, дете) и
нелични (назовават предмети, различни обекти, животни – телефон, Пловдив, любов,
куче), одушевени (хора и животни) и неодушевени (предмети), нарицателни и
собствени (лични и фамилни имена, прякори, прозвища, индивидуални названия на
животни, географски обекти, художествени произведения от всякакъв характер,
наименования на институции, организации и др. под., епохални исторически събития
и т.н.), конкретни (с веществено значение) – ръка, град, компютър, абстрактни (с
отвлечено значение) – любов, реализъм, щастие, броими и неброими.

Число на съществителното име – единствено (за назоваване на един обект) и

множествено число (за два и повече обекта). Множествено число се образува от
формата за единствено число с помощта на окончания.
Съществителни, които са само в единствено число (singularia tantum) – някои
събирателни съществителни (студентство), съществителни, означаващи някакво
вещество (ориз, захар, грис, въздух, кислород), някои отвлечени съществителни
(любов, щастие, младост, синкретизъм).
Съществителни, които са само в можествено число (pluralia tantum) – (очила,
клещи, окови, гащи, джинси, въглища, финанси, макарони).
Бройна форма на съществителни имена от мъжки род
Съществителни нарицателни имена за нелица от мъжки род, завършващи в
единствено число на съгласен звук, имат и една особена форма за множествено
число, която се нарича бройна форма. Образува се с окончанието –а/-я [ʼа].
Употребява се след числителни бройни или след наречията колко, няколко, толкова
(два коня, четири члена на закона (но: четирима членове на съвета), няколко
вестника, колко лева, толкова карамфила, два прозореца).
 Род на съществителното име. Категорията род при съществителните имена е
лексикално-граматична, тоест всяко съществително принадлежи към един от трите
рода – мъжки, женски или среден.
Съществителните имена от мъжки род завършват предимно на съгласен звук
(дъб, мост, проект, телефон, герой). Изключение правят съществителни като баща,
дядо, чичо, вуйчо, войвода, съдия, фаянсаджия, владика, папа и др., при които
граматичният род съответства на биологичния пол.
Съществителните имена от женски род завършват предимно на -а, -я [ʼа, йа]
(мама, дискотека, стая, аудитория). Известен брой съществителни завършват на
съгласен звук (вест, пролет, радост, любов, обич, есен, нощ, вечер и др.).
Съществителни имена от среден род завършват на -о, -е (село, дърво, момче, дете,
кафе). В среден род са и някои думи от чужд произход, които завършват на –у, -ю
[ʼу] или -и (бижу, меню, такси).

Определеност на съществителното име. Членната морфема (задпоставен

определителен член) е морфологичен показател за определеност и има
индивидуализираща и генерализираща функция. Например: В нашия двор растеше
бор. Борът беше величествен и красив.; Водата кипва при 100 градуса.
Членните форми са: за мъжки род –ът/-а [-ъ] или –ят [-йът, -ʼът].]/-я [-йъ, ʼъ], за
женски род –та, за среден род -то, за множествено число -те или -та.

Абстрактни
Съ- Броими тревога, вятър, секунда
ществи- Лица приятел, майка, лекар
  Конк- Оду-
телни   ше-    
рет-
имена   ве- Нелица котка, мравка, акула
ни
    ни    
 
      Неодушевени книга, дърво, поляна
     
  смелост, здраве, здрач
 
  Небро- Абстрактни оцет, грис, очила
ими Конкретни (неодушевени)

Форми Мъжки род Женски род Среден род

Ед. ч., нечленувана
стол, ученик жена дете
форма
стола, ученика, столът,
Ед. ч., членувана форма жената детето
ученикът
Мн. ч., нечленувана
столове, ученици жени деца
форма
Мн. ч., нечленувана
столовете, учениците жените децата
форма
Бройна форма (два) стола    
Звателна форма ученико жено  

ПРИЛАГАТЕЛНО ИМЕ – с него се означават атрибути на субстанциите – признаци,

свойства, белези – с относително постоянен характер.
Притежава морфологичните категории род, число, определеност, степенуване
(само при качествените прилагателни).
Прилагателните се делят на качествени и относителни.
 Качествените означават вътрешно присъщ признак като цвят, вкус, форма, размер,
физически свойства, качества на личността. Например: жълт, сладък, кръгъл, голям,
студен, красив, умен. Повечето от тях се степенуват. Изключение правят цветовете и
някои от типа на жив, сляп, бос, мъртъв и др.
Относителните означават такъв признак, който се придобива вследствие на
отношението с друг обект. Тези отношения са различни: вещество, материал, място,
произход, принадлежност, предназначение (стъклен – направен от стъкло, ягодов –
произведен от ягоди, дървен, градински, бащин, детски) и др. Те могат да се
степенуват само със стилистична цел. Например: Твоите нерви са по-железни от
моите.
Родът и числото на прилагателното име са съгласувателни категории.
В единствено число прилагателните имена имат форми за мъжки род, за женски род и
за среден род.
Прилагателните имена в мъжки род обикновено завършват на съгласен звук (красив,
умен, златен). Неголям брой прилагателни имат окончание –и – френски, учителски,
селски, овчи, птичи, Велики Преслав, Бели Искър.
Формите за женски род се образуват от формите за мъжки род с окончание -а (-я) [ʼа]
– красива, овча, козя, учителска.
Формите за среден род се образуват от формите за мъжки род с окончание -о (-ьо), -е
– красиво, овче, козе, синьо, бивше.
Формата за множествено число на всички прилагателни е еднаква и се образува с
окончание -и – красиви, сини, бивши, кози.
Някои прилагателни от чужд произход (предимно турски) са неизменяеми (инат,
сербез, серт, късметлия, екстра и др.). Например: Той (тя, то) е късметлия.
Членуване на прилагателните имена
Прилагателните имена от мъжки род се членуват -ят [-йът]/-я [-йъ]. Ако
нечленуваната форма завършва на съгласен звук, членът се прибавя към разширената с
-ий основа, напр. стар - старият, градски – градският. Прилагателните имена от
женски род се членуват с -та. Прилагателните имена от среден род се членуват с -то.
Прилагателните имена в множествено число се членуват с -те.
Степенуване на прилагателните имена
Качествените прилагателни в съвременния български език могат да се степенуват.
Степените за сравнение са три: положителна, сравнителна и превъзходна.
Положителната степен се изразява чрез обикновената форма на прилагателното. С
нея се означава даден признак, без да се сравнява със същия признак у друг обект,
напр. добър, умен.
Сравнителната степен се образува от формата за положителната чрез частицата по-.
Тя означава, че назованият признак е в по-висока степен в сравнение със същия
признак при друг обект.
Превъзходната степен се образува от формата за положителна степен посредством
частицата най- и означава, че назованият признак е в най-висока степен в сравнение
със същия признак при други обекти.

Форми Положителна степен Сравнителна степен Превъзходна степен

М. р. ед. ч., нечленувана
    хубав     по-хубав     най-хубав
форма
М. р. ед. ч. членувана
    хубавия(т)     по-хубавия(т)     най-хубавия(т)
форма
 Ж. р. ед. ч., нечленувана
    хубава     по-хубава     най-хубава
форма
Ж. р. ед. ч., членувана
    хубавата     по-хубавата     най-хубавата
форма
Ср. р. ед. ч., нечленувана
    хубаво     по-хубаво     най-хубаво
форма
Ср. р. ед. ч., членувана
    хубавото     по-хубавото     най-хубавото
форма
Мн. ч., нечленувана форма     хубави     по-хубави     най-хубави
Мн. ч., членувана форма     хубавите     по-хубавите     най-хубавите

ЧИСЛИТЕЛНО ИМЕ

Числителните имена назовават числата или означават поредността на явленията.

Числителните бройни назовават числата. Неизменяеми са. Изключение правят един и
две. Изключение прави и числителното хиляда, което има форма за множествено число
(хиляди), както и милион, милиард, билион, трилион, които имат форма за мн. ч.
(милиони, милиарди) и бройна форма (два милиона, три милиарда). Бройните
числителни могат да се членуват (петте, десетте, двете, двата, едното, едната).
Разновидност на числителните бройни са мъжколичните числителни (образуват се с
наст. -(и)ма (двама родители, трима студенти), числителните за приблизителност
(две-три, седем-осем, сто-двеста, десетина, стотина) и дробните числителни (две
трети, една втора, половина, четвъртина), умалителни числителни (двенки,
тринки, двечки)

Числителните редни означават реда, последователността на явленията (първи

прозорец, втора стая, трето дете). Имат членувани и нечленувани форми за мъжки,
женски и среден род единствено и множествено число. Имат граматичните
характеристики на относителни прилагателни имена.
Класификацията на числителните имена се основава на тяхното значение и състав.

По състав числителните имена биват прости, сложни и съставни.

Простите имат в състава си една коренова морфема (1-10, 100, 1000) – две, втори,
десет, десети.
Сложните имат в състава си две коренови морфеми и образуват една морфологична и
акцентна цялост (11-20, 200, 300, 400, 500, 600, 700, 800, 900, двадесет = двайсет,
двадесети = двайсети, четиридесет = четиресет, шестстотин).
Съставните се състоят от две или повече числителни имена, означаващи едно число.
Те се пишат разделно (трийсет и шест, сто четиресет и седем, хиляда петстотин
двайсет и три).

МЕСТОИМЕНИЯ – части на речта, които заместват други пълнозначни думи –

съществителни, прилагателни, числителни имена. „Заместването” се осъществява като
заместване, посочване, питане, отричане, обобщаване.

Личните местоимения заместват названията на явленията, тоест съществителни имена.

Притежават лексикално-граматичните категории лице, число, падеж и морфологичната
категория род, пълна и кратка форма.
 Винителен падеж Дателен падеж
Число Лице Именителен
    падеж Кратка Кратка
                          Род   Пълна Пълна форма
форма форма
форма
Единствено 1. аз мене
ме (мене) на мене ми
    (мен)
  2. ти тебе
те (тебе) на тебе ти
    (теб)
3.                   М. р. той него го (нему) на него му
                      Ж. р. тя нея я (ней) на нея ù
                        Ср. р. то него го (нему) на него му
Множествено 1. ние нас ни (нам) на нас ни
2. вие вас ви (вам) на вас ви
  3. те тях ги (тям) на тях им

Притежателните местоимения заместват имена, изразяващи отношение на

принадлежност. Притежават членувани и нечленувани форми за мъжки, женски и
среден род единствено и множествено число точно както прилагателните имена,
пълна и кратка форма.

Единствено число
Множест
Лице Кратка
-
  форма
Женски род Среден род вено
            Род Мъжки род  
    число
 
1. мой, моя(т)  моя(та) мое(то) мои(те) ми
2. твой, твоя(т) твоя(та) твое(то) твои(те) ти
3.       М. р. негов, неговия(т) негова(та) негово(то) му
       
негови(те)
          Ж. р. неин, нейния(т) нейна(та) нейно(то) ù
нейни(те)
       
негови(те)
         Ср. р. негов, неговия(т) негова(та) негово(то) му
         
1. наш, нашия(т) наша(та) наше(то) наши(те) ни
2. ваш, вашия(т) ваша(та) ваше(то) ваши(те) ви
3. техен, техния(т) тяхна(та) тяхно(то) техни
им
        (те)

Възвратните лични местоимения се употребяват вместо личните местоимения,

когато препращат към съществително, идентично с подлога в изречението. Имат
пълна и кратка форма за винителен и дателен падеж: себе си - се, (себе си=на себе
си) – си.

Възвратните притежателни местоимения заместват притежателните местоимения,

когато притежателят е подлог в изречението. Имат членувани и нечленувани пълни
форми за мъжки, женски, среден род единствено число, множествено число и кратка
форма: свой, своя, своят, своя, своята, свое, своето, свои, своите, си. Заместването на
кратките форми на възвратните притежателни местоимения със съответните кратки
форми на притежателните местоимения в първо и второ лице е погрешно: Аз дойдох с
брат си (вярно), Аз дойдох с брат ми (грешно). В трето лице значението е различно:
Иван дойде с брат си, Иван дойде с брат му (на Петър).
 Възвратни лични местоимения Възвратни притежателни местоимения
Пълна Кратка Кратка
Падеж Пълна форма
форма форма форма
Именителен  -  - Ед. ч. Мн. ч.
       
   
Винителен
себе си се
(пряко Женски Среден    
    Мъжки
допълнение)  род род    
род
Дателен на (за)себе
си свой, своя, своя, своята свое, своето свои, си
(непряко си
  своят     своите  
допълнение)   

Показателните местоимения посочват различни явления, техни качествени или

количествени признаци. Притежават форми за род и число.

Значение Единствено число Множествено

  число
  Женски род Среден род  
Мъжки род

За близки лица и
предмети този, тоя тази, тая това тези, тия
 
За далечни лица и
предмети онзи, оня онази, оная онова онези, ония
 
За признаци такъв такава такова
такива
За количество толкова толкова

С въпросителните местоимения се пита за неизвестни явления, техни качествени или

количествени признаци. Притежават форми за род, число и падеж (падеж има само за
формите за лица от м.р., ед.ч., употребени самостоятелно).

Единствено число Множествено

Значение
число
Женски род Среден род
Мъжки род

За лица Кой (им.п.),

кого(вин.п.),
коя кое кои
кому(дат.п.) = на
кого
За предмети кой, какво, що коя кое кои
За признаци какъв каква какво какви
За притежание чий чия чие чии

За количество колко
колко

Кой дойде?
Кого търсиш?
Кому (на кого) ще се обадиш?
НО: Кой човек търсиш? На кой човек се обаждаш?
Относителните местоимения свързват подчинени изречения с главни, като може да
заместват съществително име от главното изречение. Образуват се от въпросителните
и морфема -то. Имат форми за род, число и падеж (падеж има само за формите за
лица от м.р., ед.ч., употребени самостоятелно).

Значение Единствено число Множествено

  число
  Женски род Среден род  
Мъжки род
За лица който, когото, която  което които
  комуто (на когото)      
За предмети който, каквото, която което които
  щото      
За признаци какъвто каквато каквото каквито
За притежание чийто чиято чието чиито
За количество колкото колкото

Неопределителните местоимения заместват названия на неопределени,

неконкретизирани явления. Образуват се от въпросителните и морфема ня-/не-. Имат
форми за род, число и падеж (падеж има само за формите за лица от м.р., ед.ч.,
употребени самостоятелно).

Значение Единствено число Множествено

  число
  Женски род Среден род  
Мъжки род
За лица някой, някого, някоя някое някои
  някому (на някого)      
За предмети някой, нещо някоя някое някои
За признаци някакъв някаква някакво някакви
За притежание нечий нечия нечие нечии
За количество няколко няколко

Отрицателните местоимения заместват названия на явления, като ги отричат.

Образуват се от въпросителните и морфема ни-. Имат форми за род, число и падеж
(падеж има само за формите за лица от м.р., ед.ч., употребени самостоятелно).

Значение Единствено число Множествено

  число
  Женски род Среден род  
Мъжки род
За лица никой, никого, никоя никое никои
  никому (на никого)      
За предмети никой, нищо никоя никое никои
За признаци никакъв никаква никакво никакви
За притежание ничий ничия ничие ничии
За количество николко николко

Обобщителните местоимения заместват названия на явленията, като ги означават

обобщено. Образуват се от въпросителните и морфема вся-/все-. Имат форми за род,
число и падеж (падеж има само за формите за лица от м.р., ед.ч., употребени
самостоятелно).

Единствено число
Значение Множествено
  число
  Женски род  
Мъжки род
Среден род
За лица всеки,всякой, всекиго, всяка, всякоя всяко, всякое всеки, всякои
  всекиму (на всекиго),      
За предмети всяка всяко всеки
всеки, всичко, всякой
  всякоя всякое всякои
За признаци всякакъв всякаква всякакво всякакви
За количество всичкия(т) всичката всичкото всичките, всички

НЕИЗМЕНЯЕМИ ЧАСТИ НА РЕЧТА

Наречие – неизменяема част на речта, която означава признак на друг признак (добре,
съвсем, весело, бодро). По състав (от словообразувателно гледище) наречията се делят
на прости, сложни (образувани от два различни корена) и съставни (образувани от две
или повече думи). Прости – горе, утре, днес, бързо, вътре; сложни – пишат се слято
(вляво, надясно, догоре, насила, назаем, вкъщи, докъде, завчера, догодина, всъщност,
оттук, наум, посвоему, поновому, постарому) или полуслято (горе-долу, тук-там,
сега-засега, бързо-бързо, еди-кога (си)); съставни наречия – пишат се разделно (по
братски, от къщи, към къщи, може би, от време на време). По произход наречията се
класифицират в зависимост от това от коя част на речта са образувани: от
прилагателни имена – бавно, бързо, добре, зле, мъжки, здравата, майсторски,
постарому; от съществителни имена – довечера, отстрани, вкъщи, нощес, лете,
сутрин; от числителни имена – първо, второ, веднъж, тройно; от глаголи –
мълчешком/мълчешката, кажи-речи, иди-дойди; от местоимения – тук, там, къде,
накъде. Семантична класификация дели наречията според тяхното значение на:
наречия за време (сега, днес, утре, вчера, рано, късно, тогава, кога, когато), за
място (горе, долу, тук, там, наляво, назад), за начин (добре, зле, бързо, бавно), за
количество и степен (много, малко), за причина и цел ( защо, защото, затова) и за
логическо уточняване (сигурно, сякаш, вероятно, действително, очевидно, тъкмо,
именно). Наречията са неизменяеми думи и не притежават форми за изразяване на
граматични значения. Изключения правят наречията, образувани от качествени
прилагателни, които могат да се степенуват: по-добре, най-бързо.
Видове наречия Примери
По Прости защо, вън, долу, кога
състав 
Сложни многостранно, разнообразно, нагоре
 
  Съставни горе-долу, лека-полека, надве-натри
По произ- От прилагателни силно, хубаво, лошо, добре
ход От съществителни вчера, снощи, утре, лете
 
От глаголи тичешком, тичешката, лежешком, вървешком
  
  От числителни веднъж, дваж, тройно, четворно
  От местоимения тук, къде, кога, както
По значе- За време днес, нощес, утре, вчера
ние За място долу, горе, напред, назад
  За начин бързо, бавно, сладко, добре
   За количество и степен много, малко, твърде, доста
 
За причина и цел защо, затова, затуй, понеже
 
  За логическо уточняване сигурно, навярно, сякаш, относно

Местоименни наречия
Видове
За място За време За начин
местоименни наречия
сега, тогава, инак,
Показателни тука, тук, там така, тъй
иначе
Въпросителни къде, где, де кога как
Относителни където, гдето, дето когато както
Неопределителни някъде, негде, нейде някога, нявга някак
Отрицателни никъде, нигде, нийде никога, нивга никак
Обобщителни (на)всякъде всякак всякога

Предлог – неизменяема служебна дума, която означава отношения между явления,

изразени с пълнозначни части на речта. По състав предлозите биват прости (за, на,
под, без, от, с, в, от, над) и сложни (всред, свръх). Сложните предлози са образувани
от свързването на два предлога (помежду, насред, покрай), на предлог с име (вместо,
около, свръх), на предлог и наречие (отвън, оттатък). Сложните предлози се пишат
слято. В ролята на предлози влизат и някои устойчиви съчетания от предлог и
съществително (въз основа на, по повод на, по отношение на, вследствие на, в
зависимост от, в сравнение с, с изключение на, с оглед на и др.). С предлозите могат да
се означават различни смислови отношения. Най-често те показват връзка по място
(зад сградата на университета, пред масата, поради бурята, в петък).

Съюз – неизменяема служебна дума, с която се изразяват синтактични отношения

между думите. Съюзите свързват еднородните части на простото изречение и простите
изречения в състава на сложното. По произход съюзите биват същински съюзи (а, но,
и, или, като, пък, ала, че) и съюзни думи (въпросителните и относителните
местоимения). По състав същинските съюзи биват прости (а, но, че, и, или, като, ама,
ала, обаче) и сложни. Сложните съюзи са образувани от свързването на някои прости
съюзи с предлог (без да, за да, като да, освен да, преди да, въпреки че, макар че, освен
че, след като ), на наречие и съюз (сякаш че, така че, само че), на съюзи (ако и да, но
пък, като че). Същинските съюзи (като служебни думи) не могат да бъдат части на
изречението. Според характера на връзката, която осъществяват, съюзите се делят на
съчинителни и подчинителни. Съчинителните съюзи означават отношение на
равноредност (съчинение, координация) между еднородните части в простото
изречение или между простите изречения в състава на сложното (и, та, но, ала,
или...или, ту...ту ). Подчинителните съюзи изразяват отношение на неравноредност
(подчинение, субординация) в сложното изречение. Подчинителни са: за да , без да,
като, след като, преди да, макар че, въпреки че, ако и др., както и съюзните думи кой,
който, какъв, какъвто, чий, чийто, кого, когото и др.

Частица – неизменяема служебна дума, която модифицира значението на отделна

дума и на цялото изречение. Наред с това служи за образуване на думи и граматични
форми. Според функциите им се различават следните видове частици:
модифициращи, въпросителни (ли, дали, нима), утвърдителни (да), отрицателни
(не, ни, нито) подбудителни (да, аха) и др. Частиците могат да бъдат
словообразуващи и формообразуващи. Със словообразуващите частици – се, си,
еди-, -годе,-и да е – се образуват нови думи. Формообразуващите частици служат за
образуване на различни граматически форми на думите. С частиците да, нека, нека да
се образуват аналитични форми за повелително наклонение, с частиците недей,
недейте – отрицателни повелителни форми, с частицата ще – формите за бъдеще
време, с частиците по- и най- формите за степенуване.

Междуметие – неизменяема част на речта, чрез която се дава звуков израз на чувства
и емоции или се наподобяват шумове от живата и неживата природа. Разграничаваме
възклицателни (ох, ех, их, ух, ах, о, брей, браво, олеле и др.), подбудителни (ало,
варда, марш, дий и др.), и звукоподражателни (бау, мяу, муу, бау-бау, кукуригу, га-га,
пуф-паф, тик-так, чик-чирик, цап, бух, пляс, бим-бам-бум и др.). Междуметията не
влизат в състава на изречението, а са странични думи (напр. Ох, много се радвам!). В
редки случаи междуметието може да се употреби вместо самостойна част на речта,
напр. Засили се и пляс! (= плесна се) в езерото. От междуметията могат да се
образуват други думи – главно глаголи и съществителни, напр. ах! – ахкам, ох! –
охкам, хи-хи – хихикам, мяу – мяукам, чурулик – чуруликам; пляс – пляскам, плясък и
т.н.

ГЛАГОЛ

Глаголът е част на речта, която означава действие или състояние като

динамични признаци на явленията, назовани със съществителни имена.
Глаголите могат да бъдат:
Пълнозначни – със собствено лексикално значение (говоря, пиша, чета и др.)
Спомагателни – служат за образуване на сложни глаголни форми или на
съставни именни сказуеми (съм, бъда, ща и др.)
1. Видове глаголни форми.
Проста и сложна глаголна форма.
Проста глаголна форма /синтетична/ — единна езикова цялост, която се дели
на основа и форматив.
основа – съвкупност от лексикалните морфеми на дадена дума
форматив – граматичната морфема или сборът от граматичните морфеми в
дадена проста форма
Сложна глаголна форма /аналитична/ — съчетание от проста глаголна форма
на пълнозначната дума със спомагателни глаголи и частици (ще за бъд. вр.).
Спомагателни глаголи – съм, бъда, бивам, ща

2. Формални класове при глагола:

Спрежение на глагола – от 3.л.ед.ч.сег.вр. виждаме тематичната гласна:
е— І спр. и — ІІ спр. а, я — ІІІ спр.

3. Лексикално-граматични разреди при глагола:

Лични~безлични глаголи
 Лични – притежават МК лице, имат персонални форми, които изразяват
различно отношение на глаголното лице /глаголния субект/ към изказването.
Изменят се по лице.
Безлични – не притежават МК лице (тоест не се изменят по лице), представят се
от формата за 3л. ед.ч. – спи ми се, съмна се, има, няма, трябва. Могат да бъдат:
-модални – има, няма, трябва, може, изглежда, стига и др.
-за субективни състояния – яд ме е, страх ме е, спи ми се и др.
-за природни явления – гърми, святка се, съмва се и др.
Преходни ~ непреходни глаголи.
Преходни – засягат пряко обекти на действието; могат да имат пряко допълнение;
могат да се свържат с личното местоимение пряко допълнение го – чета +го
Непреходни – не могат да засегнат пряко обекти на действието; не могат да имат
пряко допълнение; не могат да се свържат с личното местоимение го – невъзможно е
седя +го
Възвратни невъзвратни /обикновени/ глаголи
се, си Ø
усмихвам се, мия се, спомням си чета, говоря

4. Основна форма на глагола

1.л.ед.ч.сег.вр./или от 1.л.ед.ч.бъд.вр. = ще + основната форма на спрегаемия
глагол/
Самостойно и несамостойно сегашно време.
Самостойно сегашно време – самостоятелна употреба на сегашната гл. форма в
речта – чета, ходя, разговарям
Несамостойно сегашно време – невъзможна самостоятелна употреба на
сегашната гл. форма в речта /задължително присъствие на частица да / – да прочета,
да разходя, да изговоря
5. Лични и нелични глаголни форми /спрегаеми и неспрегаеми, променящи се
и непроменящи се по лице/
Лични – всички спрегаеми глаголни форми, менят се по лице.
Нелични – неспрегаеми, не се менят по лице.

Неличните форми на глагола са причастията и деепричастието. В съвременния

български език се образуват форми за сегашно деятелно причастие, минало свършено
деятелно причастие, минало несвършено деятелно причастие и минало страдателно
причастие. Причастията са хибридни форми. С глагола ги свързват категориите време
и залог, а с имената – род и определеност.
Сегашното деятелно причастие означава активен признак, едновременен с
действието, изразявано от глагола в изречението. Образува се от минало несвършено
време на глаголи от несвършен вид и морфема -щ. Има единствено самостойна
употреба и играе ролята на определение (говореща кукла, стърчащ проводник).
Сегашно деятелно причастие /само от несвършен вид на глагола/
мин.несв.основа + щ четя-х четяЩ (четящият студент)

Миналото свършено деятелно причастие означава активен признак, който е

предходен на действието, изразявано от глагола в изречението. Образува се от минало
свършено време на глаголи от двата вида и морфема -л. Има самостойна (узрели
плодове, чели студенти) и несамостойна употреба (участва в образуването на форми за
време, наклонение, залог, преизказване – писал съм, бих прочел, бил направил).
Минало свършено деятелно причастие –
мин.св.основа + л ходи-х ходиЛ (Той (е) ходил на лекции.
Посещавалият лекции студент разбира добре учебния материал.)
четох чеЛ
казвах казваЛ
писах писал

Миналото несвършено деятелно причастие няма самостоятелна употреба – използва

се в преизказните и умозаключителните форми на глагола в изречението. Образува се
от минало несвършено време на глаголи от двата вида и морфемата -л. Има само
несамостойна употреба. Участва в образуването на преизказни форми – пишел съм,
пишел).
Минало несвършено деятелно причастие
мин.несв.основа + л ходех ходеЛ (Той е ходел на лекции.)
четя-х четяЛ
казвах казваЛ
пишех пишел
! При глаголите от 3. спрежение миналото свършено и миналото несвършено
деятелно причастие съвпадат.

Миналото страдателно причастие означава пасивен признак, който е предходен на

действието, изразявано от глагола в изречението. Образува се от минало свършено
време на преходни глаголи от двата вида и морфема -н/-т. Има самостойна (Писаният
текст е по-прецизен в стилистично отношение.) и несамостойна употреба – при
образуване на страдателен залог. (Текстът е писан от студента.)
Минало страдателно причастие /само от преходни глаголи/
мин.св.основа + н/т писа-х писаН
изтри-х изтриТ
Деепричастието е нелична неизменяема глаголна форма. Образува се от минало
несвършено време на глаголи от несвършен вид и наставката -йки: играя - играейки,
пея - пеейки.
Деепричастие /само от глаголи от несвършен вид/
мин.несв.основа + йки ходе-х ходеЙКИ

Отглаголни съществителни с –не/-ние. Това са съществителни имена,

образувани от глаголи с наставките -не, -ние.
четене, писане, дихание, събрание

Форми Сегашно Минало Минало Минало

  деятелно свършено несвършено страдателно
  причастие деятелно деятелно причастие
    причастие причастие  
М. р. ед. ч., нечленувана форма играещ играл играел игран
М. р. ед. ч., членувана форма играещия, игралия, играния,
   играещият игралият   играният
Ж. р. ед. ч., нечленувана форма играеща играла играела играна
Ж. р. ед. ч., членувана форма играещата игралата   играната
Ср. р. ед. ч. нечленувана форма играещо играло играело играно
Ср. р. ед. ч., членувана форма играещото игралото   играното
Мн. ч., нечленувана форма играещи играли играели играни
Мн. ч., членувана форма играещите игралите   играните

ГЛАГОЛНИ МОРФОЛОГИЧНИ КАТЕГОРИИ

Действие – състояние, събитие, съобщаван факт.
Изказване за действието – самият говорен акт, говоренето, съобщаването, включва
и момента на говоренето
Глаголен субект (глаголно лице) – вършителят на действието, граматическият
субект на действието.
Говорещо лице – авторът на изказването – говорещият, слушащият.
С тези четири понятия се описват морфологичните категории.
МК лице – отношение на глаголния субект към изказването.
МК число – аналогична е на категорията при имената – единствено и множествино
число.
Темпорална система (МК време и темпорални опозиции резултативност –
нерезултативност и относителност – неотносителност) – МК време – отношение на
действието към изказването.
МК наклонение – отношение на говорещото лице към действието.
МК залог – отношение на глаголния субект към действието.
МК начин (вид) на изказване – отношение на говорещото лице към изказването.

МК лице на глагола
С граматичната категория лице се изразява отношението на глаголното лице към
изказването – глаголното лице прави изказването (1. лице), изказването е отправено
към глаголното лице (2. лице), изказването се отнася до лице, неучастващо в
комуникацията (3. лице).

МК число на глагола
Единствено и множествено число.

МК време - темпорална система

Време на глагола – основава се на отношението на действието към изказването.

сегашно време – пиша, пишеш, пише…

минало свършено време – писах, писа, писа…
минало несвършено време – пишех, пишеше, пишеше…
минало неопределено време – писал съм, писал си, писал е…
минало предварително време – бях писал, беше писал, беше писал…
бъдеще време – ще пиша, ще пишеш, ще пише…
бъдеще предварително време – ще съм писал, ще си писал, ще е писал…
 бъдеще време в миналото – щях да пиша, щеше да пишеш, щеше да пише…
бъдеще предварително време в миналото – щях да съм писал, щеше да си
писал, щеше да е писал…

Сегашно време – формите са прости и се образуват от сегашната основа на глаголите + лицево-

числовите окончания:
чета свиря решавам отговарям
Аз чет-а [четъ] свир-я [свирʼъ] решава-м отговаря-м
Ти чете-ш свири-ш решава-ш отговаря-ш
Той (тя, то) чете свири решава отговаря
Ние чете-м свири-м решава-ме отговаря-ме
Вие чете-те свири-те решава-те отговаря-те
Те чет-ат [четът] свир-ят [свирʼът] решава-т отговаря-т

Бъдеще време – формите му са сложни и се образуват от формите за сегашно време с помощта на

частицата ще. Отрицателните форми се образуват с няма + да и по-рядко с отрицателната частица не
(не ще проклинам, няма да се вайкам):
отрицателни форми
Аз ще чета няма да чета не ще чета
Ти ще четеш няма да четеш не ще четеш
Той (тя, то) ще чете няма да чете не ще чете
Ние ще четем няма да четем не ще четем
Вие ще четете няма да четете не ще четете
Те ще четат няма да четат не ще четат

Минало свършено време – формите му са прости. Те се образуват от миналата (аористната)

основа, формираща се с основните гласни –о- (редуваща се с –е-), -и, -а- (-я-) или без основна гласна
(чуя, пия и др.), с помощта на следните окончания:
чета свиря мечтая обичам кажа
Аз четох свирих мечтах обичах казах
Ти чете свири мечта обича каза
Той чете свири мечта обича каза
Ние четохме свирихме мечтахме обичахме казахме
Вие четохте свирихте мечтахте обичахте казахте
Те четоха свириха мечтаха обичаха казаха

Минало несвършено време – формите му са прости. Образуват се от имперфектната основа

(основата на минало несвършено време) на глаголите със следните окончания:
четà свиря мечтая обичам кажа
Аз четях свирех мечтаех обичах кажех
Ти четеше свиреше мечтаеше обичаше кажеше
 Той четеше свиреше мечтаеше обичаше кажеше
Ние четяхме свирехме мечтаехме обичахме кажехме
Вие четяхте свирехте мечтаехте обичахте кажехте
Те четяха свиреха мечтаеха обичаха кажеха

Минало неопределено време – формите му са сложни. Образуват се от минало свършено деятелно

причастие на спрегаемия глагол и формите за сегашно време на спомагателния глагол съм:
чета свиря обичам
чел (-а, -о) съм свирил (-а, -о) съм обичал (-а, -о) съм
чел (-а, -о) си свирил (-а, -о) си обичал (-а, -о) си
чел (-а, -о) е свирил (-а, -о) е обичал (-а, -о) е
чели сме свирили сме обичали сме
чели сте свирили сте обичали сте
чели са свирили са обичали са
Минало предварително време – формите му са сложни. Образуват се от минало свършено
деятелно причастие на спрегаемия глагол и формите за минало време на спомагателния глагол съм:
чета свиря обичам
бях чел (-а, -о) бях свирил (-а, -о) бях обичал (-а, -о)
беше (бе) чел (-а, -о) беше (бе) свирил (-а, -о) беше (бе) обичал (-а, -о)
беше (бе) чел (-а, -о) беше (бе) свирил (-а, -о) беше (бе) обичал (-а, -о)
бяхме чели бяхме свирили бяхме обичали
бяхте чели бяхте свирили бяхте обичали
бяха чели бяха свирили бяха обичали
Бъдеще време в миналото – формите му са сложни. Образуват се от формите за минало
несвършено време на спомагателния глагол ща + да + сегашно време на спрегаемия глагол .
Отрицателните форми се образуват с нямаше + да:
отрицателни форми
щях да чета нямаше да чета
щеше да четеш нямаше да четеш
щеше да чете нямаше да чете
щяхме да четем нямаше да четем
щяхте да четете нямаше да четете
щяха да четат нямаше да четат

Бъдеще предварително време – формите му са сложни. Образуват се от минало свършено

деятелно причастие на спрегаемия глагол и формите за бъдеще време на спомагателния глагол съм/
бъда:
ще съм чел (-а, -о) ще бъда чел (-а, -о)
ще си чел (-а, -о) ще бъдеш чел (-а, -о)
ще е чел (-а, -о) ще бъде чел (-а, -о)
ще сме чели ще бъдем чели
 ще сте чели ще бъдете чели
ще са чели ще бъдат чели

Отрицателни форми:
няма да съм чел (-а, -о) няма да бъда чел (-а, -о) не ще съм чел (-а, -о)
няма да си чел (-а, -о) няма да бъдеш чел (-а, -о) не ще си чел (-а, -о)
няма да е чел (-а, -о) няма да бъде чел (-а, -о) не ще е чел (-а, -о)
няма да сме чели (-а, -о) няма да бъдем чели не ще сме чели
няма да сте чели (-а, -о) няма да бъдете чели не ще сте чели
няма да са чели (-а, -о) няма да бъдат чели не ще са чели

Бъдеще предварително време в миналото – формите му са сложни. Образуват се от минало

свършено деятелно причастие на спрегаемия глагол и формите за бъдеще време в миналото на
спомагателния глагол съм/ бъда:
щях да съм чел (-а, -о) щях да бъда чел (-а, -о)
щеше да си чел (-а, -о) щеше да бъдеш чел (-а, -о)
щеше да е чел (-а, -о) щеше да бъде чел (-а, -о)
щяхме да сме чели щяхме да бъдем чели
щяхте да сте чели щяхте да бъдете чели
щяха да са чели щяха да бъдат чели

Отрицателни форми:
нямаше да съм чел (-а, -о) нямаше да бъда чел (-а, -о)
нямаше да си чел (-а, -о) нямаше да бъдеш чел (-а, -о)
нямаше да е чел (-а, -о) нямаше да бъде чел (-а, -о)
нямаше да сме чели нямаше да бъдем чели
нямаше да сте чели нямаше да бъдете чели
нямаше да са чели нямаше да бъдат чели

МК наклонение на глагола
1. Семантично съдържание на МК наклонение на глагола – основава се на
отношението на говорещото лице към действието.
2. Основна формално – семантична опозиция:
субективност ~ несубективност
повелително наклонение изявително наклонение
условно наклонение
умозаключително наклонение

1. Формални показатели. Форми.

 а) Изявително наклонение. Чрез формите му говорещият изразява обективно
отношение към действието.
б) Повелително наклонение. Повелителното наклонение означава действие,
което трябва да се извърши по волята на говорещия.
=прости /синтетични/ форми
2.л.ед.ч. пишИ гледаЙ
2.л.мн.ч. пишЕте гледаЙте
= сложни /аналитични/ форми
повелителна морфема-частица
НЕКА; ДА; НЕКА ДА + сег.вр. на спрегаемия глагол
в) Условно наклонение. Чрез формите за условно наклонение действието се
представя като предполагаемо, възможно при някакво условие.
= прости форми — -а-; -ва-; -вв-
прочитАм ядВам пиВВам
= сложни форми
БИХ пял БИХМЕ пели
БИ пял БИХТЕ пели
БИ пял БИХА пели
г) Умозаключително наклонение. Чрез неговите форми говорещият установява
минало действие по пътя на умозаключението, предположението и обобщението.
Основните му форми са следните: умозаключително сегашно време (четял съм,
четял си, четял е, четели сме, четели сте, четели са), умозаключително бъдеще
време (щял съм да чета, щял си да четеш, щял е да чете, щели сме да четем, щели
сте да четете, щели са да четат), умозаключително минало време (чел съм, чел
си, чел е, чели сме, чели сте, чели са), умозаключително резултативно сегашно
време (бил съм чел, бил си чел, бил е чел, били сме чели, били сте чели, били са чели),
умозаключително резултативно бъдеще време (щял съм да съм чел, щял си да си
чел, щял е да е чел, щели сме да сме чели, щели сте да сте чели, щели са да са чели).

МК залог на глагола
1.Семантично съдържание – основава се на отношението на глаголния субект
/глаголното лице/ към действието.
2. Формално – семантична опозиция
пасивност ~ непасивност
/активност/
Страдателен залог Деятелен залог
3. Формални показатели
-Н/-Т /от мин.стр.пр./ Ø
4. Страдателни глаголни форми:
а) Само от преходни глаголи.
б) Снема се опозицията резултативност~нерезултативност в полза на
резултативните времена, т.е. всички страдателни форми са и резултативни.
Страдателен залог
І. Изявително наклонение
Сегашно време – писаН съм
 Минало време – бях писаН
Бъдеще време – ще съм писаН
Бъдеще време в миналото – щях да съм писаН
*страдателните глаголни форми могат да се образуват вместо със спомагателния
глагол съм със спомагателния глагол бъда.
ІІ. Повелително наклонение
1.Прости форми:
2.л.ед.ч. Бъди писаН !
2.л.мн.ч. Бъдете писаНи !
2.Сложни форми:
нека /да/ бъда писаН нека /да/ бъдем писаНИ
нека /да/ бъдеш писаН нека /да/ бъдете писаНИ
нека /да/ бъде писаН нека /да/ бъдат писаНИ
ІІІ.Условно наклонение
бих бил писаН бихме били писаНИ
би бил писаН бихте били писаНИ
би бил писаН биха били писаНИ
ІV. Възвратни страдателни форми
Изложбата се открива (ще се открие) през април.

МК начин на изказването
/вид на изказването, преизказване/

1. Семантично съдържание на МК начин /вид/ на изказването – основава се на

отношението на говорещото лице към изказването.
2. Формално – семантична опозиция:
преизказност ~ непреизказност
преизказване пряко изказване
преизказни форми непреизказни форми
3. Формални показатели:
+ -Л и гл.съм в сег.вр.,
който отпада в Ø
3.л. ед. и мн.ч.
4. Преизказни глаголни форми. Снема се опозицията относителност~неотносителност
в полза на относителните времена.
! Във формите за 3. лице единствено и множествено число
спомагателният глагол се изпуска!

Деятелен залог
Изявително наклонение
Минало несвършено време:
непреизк.форма пишех
преизк.форма пишеЛ СЪМ, пишеЛ СИ, пишеЛ…
Минало свършено време:
непреизк.форма писах
 преизк.форма писаЛ СЪМ, писаЛ СИ, писаЛ…
Минало предварително време:
непреизк.форма бях писал
преизк.форма биЛ СЪМ писал
биЛ СИ писал
биЛ писал
Бъдеще време в миналото:
непреизк.форма щях да пиша
преизк.форма щяЛ СЪМ да пиша
щяЛ СИ да пишеш
щяЛ да пише
Бъдеще предварително време в миналото:
непреизк.форма щях да съм писал
преизк.форма щяЛ СЪМ да съм писал
щяЛ СИ да си писал
щяЛ да е писал

Непреизказни форми Преизказни форми

Мин. несв. вр.: четях
Сег. вр.: чета
Мин. св. вр.: четох
Мин. неопр. вр.: чел съм
Мин. предвар. вр.: бях
чел
Бъд. вр.: ще чета
Бъд. вр. в мин.: щях да
чета чете, щели сме да четем, щели сте да четете,
Бъд. предвар. вр.: ще съм
чел
Бъд. предвар. вр. в мин.:
щях да съм чел
Мин. несв.вр.
четял съм, четял си , четял, четели сме,
четели сте, четели.
Мин. св. вр.
чел съм, чел си , чел, чели сме, чели сте, чели.
Мин. предвар. вр.
бил съм чел, бил си чел, бил чел, били сме чели,
били сте чели, били чели
Бъд. вр. в мин.
щял съм да чета, щял си да четеш, щял да
щели да четат
Бъд. предвар. вр. в мин.
щял съм да съм чел, щял си да си чел, щял да е
чел, щели сме да сме чели, щели сте да сте
чели, щели да са чели

Повелително наклонение
Условно наклонение. Няма преизказни форми.

Страдателен залог

ЛГК вид на глагола

 Особености на категорията – лексикално-граматична категория /дадено
граматично значение се изразява на равнището на лексемата, вкл. и чрез
граматични морфеми, т.е. дадена граматична характеристика се оказва присъща на
цялата дума в различните ù граматични форми/.
Семантично съдържание на ЛГК вид на глагола – основава се на отношението на
действието към неговия предел /независимо от глаголното лице, говорещото лице
и изказването/.
Основна семантична опозиция
цялостност ~ нецялостност
/комплексност,компактност/
лексеми СВ лексеми НСВ
Противопоставянето свършен – несвършен вид се реализира асиметрично. На двете
значения (свършен и несвършен вид) съответстват три реда лексеми:

ЧЕТА – първичен несв.в. ПРОЧЕТА – св. в. ПРОЧИТАМ – вторичен несв. в.

мия – измия – измивам
дам – раздам – раздавам
кажа – докажа – доказвам

Глаголи от СВ.
= първични (около 50)– видя, купя, платя, родя, скоча, кажа
= вторични. Образуват се от:
представка + НСВ = СВ/вторичен/ бия – пребия
НСВ + -н = СВ/вторичен/ лежа – легна
Глаголи от НСВ.
=първични – грея, пия, спя, ям, мия, живея, говоря, пиша
=вторични. Образуват се от:
СВ + -а,-я,-ва,-ава,-ява,-ува = НСВ/вторичен/
пребия – пребивам
купя – купувам
взема – вземам
Съществуват двувидови глаголи, при които видовото значение зависи от
контекста. Това са най-вече глаголи от чужд произход, образувани с наставките
-ира- или -изира- (организирам, пенсионирам, адресирам, гримирам).
Видът на глагола се разпознава по следния начин:
Сега аз ставам/ закусвам/излизам (НСВ).
Сега аз стана/ закуся/ изляза. (СВ). (да стана, да закуся, да изляза)

Алгоритъм за морфологичен разбор на съществително име:

 =определяне на думата като част на речта
=посочване на ЛГР за нея: нарицателно ~ собствено;
конкретни ~ абстрактни; одушевени ~ неодушевени; лични ~
нелични; броими ~ неброими
=описание на граматичните характеристики: род; число;
определеност ~ неопределеност

Алгоритъм за морфологичен разбор на прилагателно име:

=определяне на думата като част на речта
=посочване на ЛГР за нея: качествени/относителни
прилагателни.
=описание на граматичните характеристики: род; число;
определеност ~ неопределеност; степен за сравнение.
Алгоритъм за морфологичен разбор на глагол:
проста~сложна глаголна форма
лице, число, /род/
време, залог, наклонение
преизказна~непреизказна глаголна форма
основна форма на глагола
спрежение
вид на глагола /СВ~НСВ/
обикновен~възвратен глагол
личен~безличен глагол
преходен~непреходен глагол

Алгоритъм за морфологичен разбор на числително име:

=определяне на думата като част на речта
=бройно или редно
=описание на граматичните характеристики за редните
числителни: род; число; определеност ~ неопределеност.

СИНТАКСИС
 Синтаксисът е дял от граматиката, който изучава правилата за свързване на думите в
словосъчетания и изречения. Основни синтактични понятия са :
1. Словосъчетание – структурен елемент на изречението. Свободните
словосъчетания са предмет на синтаксиса, защото думите в тях са в определено
синтактично отношение и са самостоятелни и лексикално, и семантично.
Словосъчетанията са съчинителни ( жени и деца) и подчинителни (съдбоносно
решение, билков чай, чай от билки). Подчинителните се делят на предикативни
(съчетание от подлог и сказуемо = предикативна синтагма. Например: Небето
блести., Слънцето изгря.) и непредикативни (глаголни (изгуби гласа си, показа
пианото, благодаря за приятелските поздрави), именни (малката планинска
рекичка), наречни (твърде добре, много зле, късно вечер).
2. Изречение – Изречението е граматически оформена по законите на езика единица,
отличаваща се с комуникативна насоченост, смислово и интонационно единство.
От структурна гледна точка изреченията се делят на прости и сложни.
3. Части на изречението
- Главни части – подлог и сказуемо
- Второстепенни части – допълнение, обстоятелствено пояснение, определение,
сказуемно определение
Просто изречение – изречение, изразяващо само една мисъл, съдържащо само едно
съждение, се нарича просто изречение. В простото изречение има само един
предикативен център.
Например: Обичам риба. Слънцето изгрява.
Видове прости изречения
Едносъставни прости изречения — предикативното отношение е изразено само в
една част, тоест състоят се или само от подлог, или само от сказуемо.
Сказуемно-безподложни едносъставни прости изречения (глаголни) (Съмна се.)
Подложно-безсказуемни едносъставни прости изречения (именни) (Тих вятър.)
Двусъставни прости изречения — предикативното отношение е изразено в две
части — групата на подлога и групата на сказуемото. (Времето се оправи.)
Видове едносъставни Характеристика Примери
изречения

Едносъставни именни Безглаголни изречения, в които Безброй звезди, ясно небе, ярка
изречения единствената главна част е изразена с луна... Какво обаяние за очите,
някакво име, се наричат едносъставни каква наслада за душата!
именни изречения.

Едносъставни Определенолични – едносъставни Чета книга.

глаголни изречения  изречения с единствена главна част (Аз) чета книга.
  глагол в първо и второ лице Четем книги.
единствено или множествено число. (Ние) четем книги.
Подлогът в този вид изречения
липсва, но винаги може да се Бихте ли ми показали пътя?
възстанови с лично местоимение. Ходил ли си в Париж?

Неопределенолични – едносъставни Навсякъде говорят за

 изречения, чиято главна част е предстоящите избори.
изразена с глагол в трето лице (Хората) навсякъде говорят за
множествено число. Липсващият предстоящите избори.
подлог при тези изречения може да се Дълго време ще разправят за
интерпретира със значение за неговите ергенски лудории.
неопределено лице. (Някои хора/Хората) дълго
време ще разправят за неговите
ергенски лудории.

Обобщенолични – едносъставни Не питай старо, а патило.

изречения, в които сказуемото е Да чукна на дърво.
изразено обикновено с глагол във 2.л.
ед.ч., по-рядко в 1.л.ед.ч. и има
обобщено значение.

Безлични - едносъставни изречения, Смешно ми е. Няма го. Вали.

чиято единствена главна част е глагол
в трето лице единствено число. В
безличните изречения подлог няма и
не се подразбира, тоест
синтактичната позиция на подлога
остава винаги незаета. Съобщава се за
някакво действие или състояние
независимо от активен деятел.
Свиди му се. Пее ми се.
Дожалява ми. Съмва. Мързи я.
Тук не се пуши. Боли ме. Не ми
се яде. Трудно се работи с
такива хора.
 

Сложни изречения– Сложното изречение съдържа повече от един предикативен

център. Може да се каже, че изречение, което се състои от две или повече прости
изречения, които заедно съставят смислово единство, се нарича сложно изречение.
Сложното изречение има толкова сказуеми, от колкото прости изречения се състои.
Например: Отидох у леля, която беше направила сладки.
Видове сложни изречения от структурна гледна точка
Според начина на свързване на простите изречения в сложното има два основни вида
сложни изречения:
Сложни съчинени изречения
(1) Човекът влезе в апарата, (2) закрепи се здраво на подпорите и (3) завърза въже
около тялото си.
Изречението е сложно съчинено. То съдържа три прости изречения, всяко от които
може да се употреби самостоятелно, без да загуби смисъла си:
(1) Човекът влезе в апарата.
(2) Закрепи се здраво на подпорите.
(3) Завърза въже около тялото си.
Простите изречения са свързани съчинително: (1) и (2) — безсъюзно, а (2) и (3) със
съюза „и“.
Простите изречения в сложното съчинено изречение са:
1. самостойни по смисъл,
2. синтактично равноправни,
3. свързани съчинително.
 Сложните съчинени изречения са три вида : съединителни, разделителни и
противоположни.
съединителни — показват едновременни или последователни действия;
разделителни — показват, че от 2 възможни действия се върши едното;
противоположни — показват противоположни действия;
разнородни — едни от простите изречения се намират в съединителна, а други в
противопоставителна или разделителна връзка.

Сложни съставни изречения

В общ синтактичен план простите изречения в сложното съставно изречение са:
1. Зависими едно от друго по смисъл.
2. Синтактично неравноправни (има само едно главно и поне едно подчинено
изречение).
3. Свързани подчинително.
Видове подчинени изречения
Подчиненото изречение пояснява някоя от частите на главното изречение.
Подчинените изречения могат да заместват или поясняват:
1. Подлога
- сложно съставно с подчинено подложно. Изпълнява
функция на подлог спрямо сказуемото от главното
изречение.
Да се чете, е приятно.Стана ясно, че няма желаещи.
Открива се най-често с въпросите „кой (извършва действието), какво (извърши
действието) и т.н. (въпросите за откриване на подлог в изречението).
2. Сказуемото
- сложно съставно с подчинено допълнително -
пояснява сказуемото от главното изречение.
Обичам да чета. Тя осъзна, че не го обича.
Открива се най-често с въпросите „какво, що“ и т.н. (въпросите за откриване на
допълнение в изречението).
- сложно съставно с подчинено обстоятелствено
пояснение – пояснява сказуемото от главното
изречение от гледна точка на различни обстоятелства
на действието.
Радвам се, когато чета.
Открива се най-често с въпросите „как, къде, кога“ и т.н. (въпросите за откриване на
обстоятелствено пояснение в изречението).
3. Име (най-често същ. име) от главното изречение независимо от синтактичната
му функция
- сложно съставно с подчинено определително
Плуването е спорт, който много харесвам.
Открива се най-често с въпросите „какъв, каква, какво, какви“ и т.н. (въпросите за
откриване на определение в изречението).
4. Сказуемноопределително изречение – замества предикатива на главното
изречение и се появява след сказуемо спомагателен или непълнозначен глагол,
посочвайки признак на подлога или на допълнението.
 Основната ни задача беше да въведем ред в обучението. Някой я бе видял да
прекосява улицата.

Сложно смесено изречение

Сложно смесено изречение е сложно изречение, в което едни от простите изречения
са свързани съчинително, а други — подчинително.
Когато мъглата се разнесе и снегът почервеня от залеза, петте вълка, които
лежаха до шосето, почнаха да се придвижват към планината и да търсят храна.

Видове изречения по цел на изказването.

Съобщително. Съобщителното изречение означава изказване на твърдение,
съобщаване на информация, факт, събитие и т.н., то е най-често срещано (от типовете
изречения по цел на изказването)
Слънцето изгрява от изток.
Прибирам се веднага след работа.
Ще ти звънна утре.
Въпросително. Въпросителното изречение служи най-често, за да зададе въпрос / да
изиска определена информация.
Какво дават по новините?
Възклицателно. Възклицателното изречение изразява емоция.
Невероятно! Изумително!
Императивно или още подбудително изречение означава най-общо, когато нещо е
казано на някого с цел той да извърши дадено действие.
Отиди на работа в 7:30 сутринта!

Главни части в простото изречение

1. ПОДЛОГ – главна, синтактически независима част на изречението, която изразява
предметно понятие и се определя предикативно от сказуемото.
а) винаги е възможна замяна с лично местоимение подлог /аз, ти, той, тя, то,
ние, вие, те/
б) никога не се въвежда от предлог
в) подлогът и сказуемото синтактично са свързани чрез съгласуване
/задължително уеднаквяване на граматичните форми /
г) подлогът се изразява със съществително име (Вълкът скочи. Калмука
дремеше.), местоимение ( Той влезе.), прилагателно име ( Болният лежи търпеливо.),
причастие (Неуспелите днес да се явят утре.), числително (Двамата потънаха в
блаженство.), неизменяема част на речта ( Ура процепи въздуха.), словосъчетание
(Извървя се и куцо, и сакато.)

2. СКАЗУЕМО – главна, синтактически зависима част на изречението, чрез която се

разкрива признак, действие или състояние, който активно се приписва на подлога.
Видове сказуеми:
І. Глаголно сказуемо
А) Просто глаголно сказуемо – всички видове глаголни форми /ПГлСк/. И
простите, и сложните глаголни форми са ПРОСТИ ГЛАГОЛНИ СКАЗУЕМИ!
 Б) Съставно глаголно сказуемо /СГлСк/:
= структура:
допълнителен глагол + да + основен глагол
= семантика на допълнителния глагол:
фазов глагол / за начало, продължителност, край/
модален глагол /възможност, необходимост и др./
= задължителна едносубектност на двата глагола / двата глагола изискват
винаги едно и също глаголно лице /
пример: спирам да играя
/аз/ спирам /аз/ да играя /той/ спира /той/ да играе
невъзможно: /аз/ спирам /той/ да играе
/той/ спира /аз/ да играя
сравни: искам да играя
аз искам той да играе той иска аз да играя
Глаголите искам и играя са разносубектни /могат да се свързват с различни глаголни
лица/ и не образуват СГлСк, а са две ПГлСк от две прости изречения.
В) Сложно съставно глаголно сказуемо:
модален глагол + да + СГлСк (трябва да продължавам да уча, мога да започвам
да чета, трябва да мога да се справя с проблема)
Фазови глаголи – започвам, захващам се, заемам се, залавям се, продължавам,
преставам, спирам и др.
Глаголи за възможност и необходимост – мога, умея, успявам, смея, трябва и др.
Безлични глаголи – трябва, следва, бива, не бива, налага се и др.
ІІ. Именно сказуемо
А) Съставно именно сказуемо /СИСк/
= структура:
форми на глагола съм, съществително име, прилагателно
глагол с променено(избледняло) + име, местоимение, числително,
лексикално значение причастие
Съм, бъда, бивам, броя се, виждам се, викам се, зова се, излизам, изглеждам,
именувам, казвам се, оказвам се, наричам се, правя се, представям се, показвам се,
преструвам се, ставам, сторва ми се, славя се, явявам се и др.
= Синтактичната връзка между името /предикат/ и подлога задължително е
съгласуване. Например: Те бяха / станаха приятели(добри, свои, първи,отпуснати).
Б) Сложно съставно именно сказуемо /ССИСк/
модален глагол + да + СИСк
*Разграничаване от прякото допълнение: съм е непреходен глагол
проверка на съгласуването
Той пише книга./ Те пишат книга./ Той пише книги.

Видове Характеристика Примери Разпознаване

Просто Представлява синтетична чете, е чел, беше
глаголно (проста) или аналитична чел, ще чета, бил
сказуемо (сложна) форма на глагола. съм чел, щеше да е
чел, чете се, беше
четена, щеше да се
Простото глаголно сказуемо,
образувано с причастие, се различава
от съставното именно сказуемо по
това, че не може да се степенува: Иван
е по-пропаднал в ямата. (невъзможно)
 чете
Двете глаголни форми, които
Състои се от две глаголни образуват съставното глаголно
форми, свързани със съюза [да]. сказуемо, имат един и същ подлог
Единият от глаголите означава (тоест са едносубектни):
начало, продължение или край Аз мога да чета.
(фазов глагол), необходимост, Ти можеш да четеш.
задължителност или възможност почвам да чета, Аз мога да четеш. (невъзможно)
(модален глагол) на действието, започвам да чета, Когато имаме две прости изречения,
Съставн изразено с втория глагол. продължавам да подлозите в тях може да не съвпадат
о чета, преставам да (тоест да са разносубектни):
глаголно Състои се от две глаголни форми чета, спирам да Аз искам да чета.
сказуемо в повелително наклонение, чета, трябва да Ти искаш аз да чета.
употребени един след друг, чета, мога да чета,
вторият от които е носител на може да чета Иди седни.
основното значение. Първият Стани донеси.
има избледняло лексикално Ела кажи.
значение или означава някакво
спомагателно действие (иди, ела,
стани, седни, излез и др.)

трябва да можеш
да четеш, може да
Състои се най-малко от три Първият глагол може да бъде само
Сложно започнеш да четеш,
глаголни форми (включващи модален, а вторият - или модален, или
съставно трябва да
фазови и модални глаголи), фазов: Мога да спра да чета.
глаголно продължавам да
свързани помежду си със съюза Спирам да продължавам да чета.
сказуемо чета, трябва да
[да]. (невъзможно)
мога да продължа
да чета
Образува се от глагола [съм] или
друг с избледняло лексикално Съставното именно сказуемо,
значение и име – съществително, образувано с причастие, се различава
прилагателно или числително. от простото глаголно сказуемо по
беше най-малкият
Глаголът [съм] носи това, че може да се степенува:
Съставн син, весел е, хубава
граматичните признаци на Лицето му е изпито.
о именно е, ще бъдем ученици,
съставното именно сказуемо – Водата е изпита.
сказуемо били сме чужденци,
време, лице, число, а Лицето му е по-изпито от твоето.
ще бъдем първи
лексикалното значение се Водата е по-изпита. (невъзможно)
изразява от съществителното, Еньо ѝ се видя чужд и страшен.
прилагателното или Те се смятаха за големи патриоти.
числителното.
Съставното именно сказуемо
Сложно Съдържа фазов или модален глагол и
може да се разшири с помощта трябва да бъде
съставно може да се степенува:
на фазови и модални глаголи и предпазлива, можеш
именно Може да бъдеш по-внимателна.
да се образува сложно съставно е да бъдеш по-весела
сказуемо Продължаваш да бъдеш най-добрият.
именно сказуемо.
 Второстепенни части на простото изречение и съответстващите им подчинени
изречения в сложното съставно изречение

ДОПЪЛНЕНИЕ. Допълнението е второстепенна част на изречението, отнасяща се към групата на

сказуемото. Някои от задължителните пояснения на глагола се въвеждат с предлог, други – без. В
зависимост от тази формална разлика допълненията се делят на преки и непреки. Някои глаголи
може да не изискват задължителни пояснения (спя, смея се), други изискват само именни групи
(срещам, бия, обичам), трети – само предложни групи (благодаря), четвърти – именни и предложни
групи (давам, казвам) и т. н. Глаголите се делят на преходни и непреходни според лексикалните си
свойства, които определят дали допускат, или не допускат преки допълнения. Преходни се наричат
глаголите, които се свързват с преки допълнения, а непреходни – които не могат.

Видове Характеристика Примери Проверка

Прякото
допълнение се
замества с кратките
винителни форми на
Съществително или именна група, което чета нов роман, пиша
личното
е задължително пояснение на глагола и телеграма, ям бисквити,
местоимение: чета
се свързва с него в глаголно пие вода, купих два
Пряко го, пиша я, ям ги,
словосъчетание, се нарича пряко килограма домати,
допълнение пие я.
допълнение. Съставните именни срещнах Мария, обичаше
Следователно
сказуеми не се разширяват с пряко математиката,
кратките
допълнение. написаха две съчинения
винителни форми
на личното
местоимение са
преки допълнения.
Непрякото
допълнение,
въведено с предлога
[на], се замества с
кратките дателни
казах на Иван, форми на личното
Предложна група, която е задължително
благодарих на Емилия, местоимение: казах
Непряко пояснение на глагола и се свързва с него
отговориха на въпроси, му, благодарих ù,
допълнение в глаголно словосъчетание, се нарича
попитахме за тях, отговорих им.
непряко допълнение.
мислеше за нея. Следователно
кратките дателни
форми на личното
местоимение са
непреки
допълнения.

ОБСТОЯТЕЛСТВЕНО ПОЯСНЕНИЕ - Обстоятелствените пояснения могат да се прибавят

почти без ограничения към всички глаголи (преходни и непреходни). Съществително или именна
група, наречие или група на наречието и предложна група, които са незадължителни пояснения на
глагола и се свързват с него в глаголно словосъчетание, се наричат обстоятелствени пояснения:
тича сутрин, тича всяка сутрин, тича бързо, тича много бързо, тича в парка, каза новината на
Петър днес, каза новината на Петър днес сутринта, каза новината на Петър много спокойно,
каза новината на Петър в библиотеката.
Наречията, които поясняват глагола, винаги имат синтактичната служба на обстоятелствено
пояснение.
Видови обстоятелствени пояснения
за място – изразяват се с наречия или с предложна фраза:
Уча тук; Качвам се горе; Работят в града; Почиваме на море.
за време – изразяват се с наречия, предложна фраза или съществително име:
Пристигат днес; Заминаваме в събота; Спортувайте всеки ден.
за причина – изразяват се с предложна фраза:
Плаче от радост; Преуморяваш се от работа; Пее от щастие.
за цел - изразяват се с предложна фраза:
Тичайте за здраве; Учим за знания; Състезаваме се за медали.
за условие - изразяват се с предложна фраза:
Медикаментът се взима при нужда; При авария разбийте стъклото.
за начин - изразяват се с наречие или с предложна фраза:
Ученикът се справя лесно с теста; Виртуозът без усилие изпълни пиесата.
за количество - изразяват се с наречия, предложна фраза или съществително име:
Пътуваме много; На рождения ден ядохме на корем сладкиши; Упражнява се цял ден.
за отстъпка - изразяват се с предложна фраза:
Придвижваха се към целта макар и бавно.

СКАЗУЕМНО ОПРЕДЕЛЕНИЕ - Сказуемното определение може да се разгледа като получено

в резултат на съкращаване. Изречението [Иван замина щастлив] съдържа две твърдения: [Иван
замина] и [Иван беше щастлив]. Второто твърдение е съкратено до прилагателното [щастлив] и
подобни конструкции се наричат малки изречения. Позицията, която се заема от малкото
изречение, се нарича в традиционната граматика позиция на сказуемното определение.
Сказуемното определение може да се изразява с прилагателно име, словосъчетание с главна част
прилагателно, съществително име, именна група или предложна група. Прилагателното в
рамките на глаголната група може да бъде само в позицията на сказуемно определение: Той ги
видя събрани на купчина. Тя застана смаяна на прага. Старецът беше седнал умислен до
печката.
Характерни особености Примери 
Малкото изречение пази Сказуемното определение при преходен Иван я гледаше [сериозен]. Иван я
сказуемността си - то се глагол, изразено с прилагателно име или гледаше [много сериозен]. Иван я видя
съгласува по род и число с с група на прилагателното, може да се [весела и засмяна]. Иван я видя [много
онази част от изречението - съгласува или с подлога, или с прякото весела].
подлога или прякото допълнение.
допълнение, която съвпада с
неговия липсващ подлог.
Сказуемното определение при Назначиха го [учител] в едно малко
преходните глаголи, изразено със село. Назначиха го [учител по
съществително име, именно рисуване] в едно малко село. Смятаха
словосъчетание или предложна група, се го [за приятел]. Смятаха го [за свой
съгласува само с прякото допълнение. приятел]. Знаех ги [като деца]. Знаех
ги [като изпълнителни и добри деца].
При непреходните глаголи сказуемното Снегът святкаше на места [синкав].
определение се съгласува само с подлога. Иван замина [войник]. Иван замина
[войник първа година]. Те се славеха
[като познавачи]. Те се славеха [като
познавачи на всички тайни]. Той е
назначен [за директор]. Той е
назначен [за изпълнителен директор]
Смятам го [за приятел]

Макар че е име, малкото изречение не

може да се членува, тъй като може да се
разглежда като част от съкратено именно Смятам го за приятеля. (невъзможно)
сказуемо.

Ако е предложна група, може да се Приеха го [за член на клуба]. Обърни

въвежда само с предлозите [за] и [като] внимание на член пети от закона.
 (по-рядко с [на]) Това е споменато в член пети от
закона.

ОПРЕДЕЛЕНИЕ се нарича синтактичната позиция, в която се разполагат подчинени части,

стесняващи обема на понятието, означавано от дадено съществително. Определенията са три вида:
съгласувани, несъгласувани и приложения. В словосъчетанията с главна част съществително име
може да има само определения (съгласувани и несъгласувани) и приложения, които биха могли да
бъдат разглеждани като вид несъгласувани определения.

Видове Характеристика Примери

Съгласувано Прилагателните или словосъчетанията с главна
определение част прилагателно, които са пояснения на
  съществителното и се свързват с него в по-голямо
именно словосъчетание, се наричат съгласувани
определения.
цъфналите пролетни цветя, нови
интересни статии, приятни
усещания, забравеният от всички
поет
 

Несъгласувано Предложните групи, които са пояснения на Мария  от Варна, книга с дебели

определение съществителното и се свързват с него в по-голямо корици, блуза от коприна, кошница с
  именно словосъчетание, се наричат несъгласувани цветя, книга от неизвестен автор
определения.
Предпоставени съществителни или именни чаша кафе, чиния гореща леща, стадо
словосъчетания, които са пояснения на кози, ято щъркели, торба жълтици,
съществителното и най-общо изразяват някаква килограм сол
негова количествена характеристика, се наричат
несъгласувани определения
Кратките форми на притежателните местоимения книгата ми, майка му, брадата ти,
и наречията също са несъгласувани определения знанията им, рано сутрин, късно
към съществителното, което поясняват. вечер
 
Приложение Съществителни или именни словосъчетания, които чичо Петър,
  са пояснения на съществителното и се свързват с баба Славка,
него в по-голямо именно словосъчетание, се вълчицата майка,
наричат приложения, ако представляват друго гората закрилница,
название на същия обект, обозначаван с главното новото читалище „Възраждане”,
съществително. Собствените имена са главни вестник „Марица”, доктор Гайдаров,
части. При две нарицателни имена главна част е град Сливен,
второто. поет модернист,
къща музей

ВИДОВЕ СЛОЖНИ ИЗРЕЧЕНИЯ

Изречения, които се състоят от две или повече прости изречения, се наричат сложни.
Видове Характеристика Примери
Две или повече прости изречения, Слънцето ще се помрачи, месечината
Сложно
свързани със съчинителни отношения, няма да изпраща светлина, звездите
съчинено
образуват сложно съчинено изречение. ще изпадат.
Сложно изречение, чиито прости
Ако някой друг ми бе разказал тази
Сложно изречения са свързани с подчинителни
история, нямаше да му повярвам ,
съставно отношения, се нарича сложно съставно
защото изглежда доста  невероятна.
изречение.
Два пъти годишно прелитат ятата на
Ако в едно сложно изречение има и
Сложно черните лебеди, за да отидат на юг
подчинителни, и съчинителни връзки, то е
смесено или да се завърнат отново в делтата
сложно смесено изречение.
на реката.
СЛОЖНО СЪЧИНЕНО ИЗРЕЧЕНИЕ - Простите изречения, които са свързани съчинително и
образуват сложно съчинено изречение, са синтактично независими едно от друго, макар че са
смислово обединени. Всяко едно от простите изречения може да се употреби самостоятелно.
Синтактично равностойните помежду си изречения се свързват в сложно съчинено изречение
безсъюзно (отбелязва се със запетая) или чрез съчинителни съюзи. Изборът на съюза се определя от
значението на изразяваното отношение между простите изречения, които образуват сложно
съчинено изречение.
Сложното съчинено изречение се образува от две или повече относително самостоятелни прости
изречения, връзката между които е съчинителна. Според отношението, в което се намират простите
изречения, и според връзките, с които се съединяват, сложните съчинени изречения биват
съединителни, противоположни, разделителни и разнородни.
Сложно съчинено изречение, в което простите изречения изразяват едновременни или
последователни действия и се свързват безсъюзно или със съединителни съюзи, се нарича
съединително.
Сложно съчинено изречение, в което едното от простите изречения се противопоставя по смисъл на
друго или го ограничава, се нарича противоположно съчинено изречение. Използват се
противопоставителни съюзи.
Сложно съчинено изречение, в което се говори за редуване на действия или за възможни действия,
от които само едното се извършва, се нарича разделително съчинено изречение. Връзката се
осъществява с разделителни (съотносителни) съюзи.
Сложно съчинено изречение, в което едни от простите изречения се намират в съединителна, а
други в противопоставителна или разделителна връзка, се нарича разнородно съчинено изречение.
Използват се различни видове съчинителни съюзи.
1. Съединителни съюзи – и, та, па, че.
И стана тогава един гуляй, та едно ядене, та пиене, та олелия до бога.
Една, че две, че три – усилни и паметни години.
2. Присъединителни съюзи – даже (и), дори (и), при това.
Съседката ми е приказлива, даже много бъбрива.
Той е известен рибар, при това и прочут ловец.
3. Противопоставителни съюзи – а, но, ала, ама, ами, пък, обаче, само че, камо ли, нежели,
затова пък, затова че.
Лицето ù беше малко възрумено, малко почерняло, но хубаво и ненагледно.
Говореше малко, затова пък отривисто и точно.
4. Съотносителни съюзи. Те изискват запетая пред втория си елемент, който може да е буквално
повторение на първия: ни...,ни; нито...,нито; ту...,ту; и...,и; я...,я; хем...,хем; кое...,кое;
било...,било; кога...,кога; къде...,къде.
Вторият съюз може да е различен или да се съпоставя по значение на първия: ли...,или; дали...,или;
ни...,нито; не само...,но (и); не само...,а (и); не...,а; както...,така (и); колкото...,толкова (и).
По баира ли да мина, или по дола?
Колкото великодушен, толкова тщеславен и суетен, Токмакчията лесно попадаше в примките на
лукавите старци.
Както историята, така и съвременните факти сочат тази необходимост.
Старият и лете, и зиме живееше в колибата си.
Аз пак ще попитам: бездънна глупост ли е туй, или мерзко раболепие на една нещастна рабска
душа?

ВИДОВЕ СЛОЖНИ СЪСТАВНИ ИЗРЕЧЕНИЯ

Както между думите може да има отношения на зависимост (подчинение), така и между простите
изречения в рамките на сложното изречение може да има отношения на зависимост, тоест главни и
подчинени изречения. Отделени са пет вида подчинени изречения. Определителните,
допълнителните и обстоятелствените изречения са разширения в подчинително словосъчетание:
именно или глаголно. Подчиненото подложно и подчиненото сказуемноопределително
изречение поемат функцията на една от главните части в главното изречение - на подлога или на
именната част от съставното именно сказуемо.
 ПОДЧИНЕНО ОПРЕДЕЛИТЕЛНО ИЗРЕЧЕНИЕ - Подчинено изречение, което
пояснява съществителни или прилагателни имена (и местоименията, които ги заместват) в главното
изречение, се нарича подчинено определително изречение.

Подчинено определително изречение Примери

Особености Подчиненото определително изречение е поясняваща част в Къщата, която построих, се намира в
именно словосъчетание. планината. Ще дойде този, когото
очакваш.
Съществителното от главното изречение, към което се отнася Песента, която ти си чувал толкова
подчиненото определително изречение, е явно изразено. пъти, съвсем не беше тъжна.

Форми на Относителни местоимения: който, чийто, какъвто, дето, Не видях човека, който те поздрави.
свързване що, щото и относителни местоименни наречия: когато, Ще отида в парка, където играят
където, откъдето, докъдето, откогато, докогато и др. децата.

Подчинителните съюзи [че] и [да]. Мисълта, че утре той си отива, я спря

на вратата.
Въпросителни местоимения и местоименни наречия: кой, Въпросът кой да влезе последен, е
какъв, чий, колко, кого, къде, защо, кога, как, дали, де, що и много важен. Решението кого да
др. поканим, се оказа трудно. 

ПОДЧИНЕНО ДОПЪЛНИТЕЛНО ИЗРЕЧЕНИЕ- Подчинено изречение, което пояснява

сказуемото на главното изречение като негово задължително пояснение, се нарича подчинено
допълнително изречение.

Подчинено допълнително изречение Примери

Особености Подчиненото допълнително изречение е поясняваща част Не зная кой ще дойде. Видях, че Иван
  в глаголното словосъчетание. влезе в стаята.

Подчиненото допълнително изречение е задължителна Мария каза, че ще замине. Иван

част към главното изречение, която се изисква от попита кой ще остане.
значението на главния глагол.
Форми на Относителни местоимения - който, когото, каквото. Той прави каквото може. Обичам
свързване когото си искам.
Подчинителните съюзи [че] и [да]. Зная, че мога да направя това. Искам
да остана сама.
Въпросителни местоимения и местоименни наречия: кой, Иван пита кой ще дойде. Иван ни
какъв, чий, колко, кого, къде, защо, кога, как, дали, де, що показа какво да правим. 

ПОДЧИНЕНО ОБСТОЯТЕЛСТВЕНО ИЗРЕЧЕНИЕ - Подчинено изречение, което пояснява

сказуемото на главното изречение като негово незадължително пояснение и посочва при какви
обстоятелства се извършва действието, се нарича подчинено обстоятелствено изречение.

Подчинено обстоятелствено изречение Примери

Особености  Подчиненото обстоятелствено изречение е Ще остана, ако мога. Опитай, без да

поясняваща част в глаголното словосъчетание. гледаш. Излез от водата, защото е
студена.
Подчиненото обстоятелствено изречение е Иван ще остане, като иска. Иван ще
незадължителна част към главното изречение. ми я даде, ако го помоля.

Форми на Относителни местоименни наречия: когато, където,
свързване откъдето, докъдето, откогато, докогато и др.
Прости подчинителни съюзи: че, да, ако, като и др.
[Че] и [да] въвеждат обстоятелствени изречения, ако
могат да бъдат заменени с някой типичен
обстоятелствен съюз - за да, така че.
Ще ти кажа, когато дойдеш. Можем
да отидем, където си пожелаем.
Ще ти кажа, като дойдеш. Ела, ако
свършите по-рано. Отиде, за да купи
хляб. Извикай силно, така че да те
чуят.

Сложни подчинителни обстоятелствени съюзи: Ще говоря с него, тъй като той иска
въпреки че, така че, макар и да, освен че и др. това. Останах, въпреки че бързах.
 В традиционната граматика главно по семантични причини са определени десет вида подчинени
обстоятелствени изречения.

Видове Въвеждащи думи Примери

когато, докогато, откогато, като,
Ще ти кажа, след като дойдеш.
За време докато, след като, откак, откакто,
Ще ти кажа, когато дойдеш.
щом, преди да и др.
където, докъдето, откъдето,
накъдето, закъдето, дето, додето, Той ще отиде, където го пратят.
За място 
отдето, къде, накъде, докъде, где, де, Той ще отиде, дето го пратят.
догде и др.
Той вървеше към нея, като се
За начин и като, като че, като да, без да, както, усмихваше.
сравнение като че ли, като че да и др. Той вървеше към нея, без да се
усмихва.
Тя излезе веднага, за да не закъснее.
да, за да, та да, че да, щото да, да не би
За цел Тя излезе веднага, да не би да
да, дано да и др.
закъснее.
защото, понеже, тъй като, затуй че, Ще говоря с него, защото той иска
За причина
дето, задето и др. това.
Ще остана, колкото трябва. По-
За количество и колкото, доколкото, отколкото,
добре да остана, отколкото да си
степен колкото да, отколкото да и др.
тръгна.
ако, да, ако да, в случай че, само да, при Бих ти казал, ако знаех. Бих ти казал,
За условие
условие че и др. при условие че знаех.
въпреки че, макар че, ако и да, при все
че, макар и да, макар да, ако ще би и да, Тя излезе, въпреки че валеше.
За отстъпка ако и да, дори и да, даже и да, който и Тя излезе, макар че валеше.
да, какъвто и да, както и да, когато и Тя излезе, макар и да валеше.
да, където и да и др.
вместо да, освен че, наместо да, освен
Тя излезе, вместо да го почака.
За изключване да, освен когато, освен като, освен
Тя излезе, наместо да го почака.
дето, освен ако и др.
така че, тъй че, че, затова, затуй, така
Стани прав, така че да те виждат.
щото, тъй щото, ето защо, поради
За последица Стани прав, че да те виждат
това, поради което, вследствие на
отдалеч.
което, благодарение на което и др.

ПОДЧИНЕНО ПОДЛОЖНО ИЗРЕЧЕНИЕ - Подчинени изречения, които изпълняват

функцията на подлог в главното изречение, се наричат подчинени подложни изречения.

Подчинено подложно изречение Примери

Особености Подчинените подложни изречения заемат Който пее, зло не мисли. Който
  подложната позиция на главното изречение. иска, ще остане. Който се учи, ще
сполучи.
В главното изречение липсва съществително, с Човекът, който вярва, винаги успява.
което подчиненото подложно изречение да (подч.опр.изр.) Който вярва, винаги
образува подчинително словосъчетание. успява. (подч.подложно изр.)
 
Подчиненото подложно изречение може да се Който вярва, винаги успява.
разглежда като подчинено определително (подч.подложно изр.) Този, който
изречение, което е поело функцията на липсващия вярва, винаги успява. (подч.опр.изр.)
подлог в главното изречение. Подчинените
подложни изречения винаги могат да се Който иска, може да остане.
трансформират в подчинени определителни (подч.подложно изр.) Този, който
изречения към показателно местоимение, което е иска, може да остане.
 подлог в главното изречение.
(подч.опр.изр.)
Когато подчиненото подложно изречение се Който захваща много работи, ни
въвежда с относително местоимение, няма една не свършва.
ограничения към вида на сказуемото в главното Добре известно е, че новините се
изречение, а когато се въвежда с подчинителен разпространяват бързо.
съюз, въпросително местоимение или Не е важно, че ще го получи вместо
въпросително местоименно наречие, сказуемото в мене.
главното изречение е или съставно именно Вижда се, че никой няма да спечели
сказуемо (хубаво е, ясно е, трудно е), или глагол, наградата.
който има форми само за трето лице единствено Иска ми се да замина утре.
или множествено число (хрумна ми, знае се, вижда Хубаво е, че никой няма да ни пречи.
се). Хрумна ми да остана.
Трудно е да бъдеш винаги първи.

Форми на Относително местоимение - който Който иска, да дойде. 

свързване

Въпросителни местоимения и въпросителни Не е важно кой е той. Ясно е защо

местоименни наречия: кой, какъв, чий, колко, кого, си тук. Очевидно е какъв е той.
къде, защо, кога, как, какво, дали, де, що и др.

Подчинителните съюзи [че] и [да]. Хубаво е, че времето е ясно.

Подчинените сказуемноопределителни изречения заемат позицията на

именната част от съставното именно сказуемо в главното изречение.

Подчинено сказуемноопределително изречение Примери

Особености При сложното съставно изречение с подчинено Ще бъдем, каквито сме били. Ние
сказуемноопределително изречение, главното изречение сме, които ще пристигнем
винаги има подлог, в някои случаи неявно изразен. последни. Те са, които ще дойдат
навреме.
Сказуемото е съставно именно сказуемо (изразено с Те са, които ще успеят. Вие сте,
глагола [съм] и някакво име), от което именната част е които му вярвате. Той е, който не
представена с цяло изречение – подчиненото се страхува от нищо. Те бяха, които
сказуемноопределително изречение. запяха песента.
В главното изречение липсва съществително, с което Иван е човекът, който ни трябва.
подчиненото сказуемноопределително изречение да Иван е, който ни трябва.
образува подчинително словосъчетание.
Подчиненото сказуемноопределително изречение може да Иван е, който ни трябва. Иван е
се разглежда като подчинено определително изречение, този, който ни трябва. Студентите
което е поело функцията на липсващата именна част от са, които ще останат. Студентите
съставното именно сказуемо в главното изречение. Затова са тези, които ще останат. Те са,
подчинените сказуемноопределителни изречения винаги които не се предават. Те са тези,
могат да се трансформират в подчинени определителни които не се предават.
изречения към показателно местоимение, което е част от
сказуемото в главното изречение.

Форми на Относителни местоимения - който, дето. Ние сме, които пристигнахме

свързване последни.

Въпросителни местоимения и въпросителни местоименни Въпросът на учителката беше кой

наречия: кой, какъв, чий, колко, кого, къде, защо, кога, как, иска да остане след часовете.
какво, дали, де, що и др. Уточнението беше кого да
потърсим.
Подчинителните съюзи [че] и [да]. Последната му задача беше да си
подреди учебниците.

.
 СИМВОЛИ ЗА ПОДЧЕРТАВАНЕ

подлог

========= сказуемо

=====/==== допълнение

====#===== обстоятелствено пояснение

~~~~~~~~~~ сказуемно определение

~~~~~~~~~~ съгласувано определение

~~~~~/~~~~~ несъгласувано определение

~~~~~~~~~~ приложение
~~~~~~~~~~