Тема на урока: „Думите като части на речта.

Имена”

Образователна степен – V клас

Време на урока – 1 учебен час

Вид на урока – повторение и разширение

Методи – беседа, упражнения, самостоятелна работа

Цели:

   Урокът поставя началото на системно изучаване на морфология в 5 клас. Обобщава се и се

задълбочава изученото за имената в българския език и за функциите им в изречението и в текста.

   От гледна точка на описателната граматика целите на урока могат да се ограничат до запознаване със

същността и граматичните признаци на съществителните, прилагателните и числителните имена. С оглед
на комуникативната ориентация на обучението по български език е необходимо вниманието на
петокласниците да се насочи към функциите на имената в изречението и в текста като основно средство
да осъществяване на речевото общуване. Информацията в урочната статия е нужна, за да могат
учениците да овладеят умения за целесъобразната употреба на имената в текстове. Вниманието се
насочва към морфологичните характеристики на езиковите факти.

Ход на урока:

Съобщавам темата на урока и я записвам на дъската.

   Насочвам вниманието на учениците към разказа на Георги Райчев „Две сестри”. Избираме три
изречения от текста и петокласниците самостоятелно определят съществителните, прилагателните и
числителните имена. Например:

Нощ е пред Нова Година.

Земята е покрита с бяла снежна покривка.
Към полунощ, малко преди да звънне дванадесетият час, накрай селото излезе престаряла
жена.

   Предприела съм този ход, за да установя степента на усвоени знания по отношение на имената в
българския език.

Записваме първа точка:

 1. Имената като части на речта.

     - Частите на речта се разделят в две групи – изменяеми и неизменяеми.

   Отбелязваме частите на речта в отделни групи, заедно със съответните граматически категории, които
притежават.

а) изменяеми части на речта:

     -съществително име (род, число, определеност)

    -прилагателно име (род, число, определеност)

    -числително име (числителното редно име се съгласува по род и число със  
                                     съществителното име)

    -глагол (лице, число, време, спрежение)

    -местоимение (род, число, лице, определеност; падеж – за личните местоимения)

б) неизменяеми части на речта:

      -наречие

     -съюз

     -частица

     -предлог

     -междуметие

 Чрез беседа правим извод кои части на речта са самостойни и кои – несамостойни.

Записваме втора точка:

2. Употреба на имената в речта.

   Отново чрез беседа припомняме кога си служим с дадена изменяема част на речта и отбелязваме:

а) съществителни имена

     - назовават предмет и се употребяват най-често в речта

б) прилагателни имена

     - разкриват признаци на предметите и дават точна представа за същността им

в) числителни имена

      - означават брой и ред на предметите

 Учениците дават пример за всяко от изброените имена.

   Припомняме главните и второстепенни части на изречението (подлог, сказуемо, допълнение,

определение, обстоятелствено пояснение, приложение) и записваме същността на синтактичния и
морфологичен анализ като трета и четвърта точка.

3. Синтактичен анализ.

     - Изясняваме думите като части на изречението. Частите на изречението се изучават от

науката синтаксис.

 Правим синтактичен анализ на изречението Земята е покрита с бяла снежна покривка.

4. Морфологичен анализ.

     - Изясняваме думите като части на речта. Думите като части на речта се изучават от
науката морфология.

 Правим морфологичен анализ на изречението Земята е покрита с бяла снежна покривка.

 Завършваме с обобщителна схема на частите на речта и на частите на изречението.

 Записваме домашната работа: