МЕСТОИМЕНИЕ.

СЕМАНТИЧНО-ГРАМАТИЧЕСКА
ХАРАКТЕРИСТИКАВИДОВЕ
МЕСТОИМЕНИЯ.
 МЕСТОИМЕНИЕ. СЕМАНТИЧНО-
ГРАМАТИЧЕСКА ХАРАКТЕРИСТИКА

 Местоимение – това е дума, с която при определени условия и

обстоятелства може да замества съществителни, прилагателни или
числителни имена.
Мария има нов апартамент. Той се намира в центъра.
Книгата беше много интересна. Тя разказва за любовта на двама
млади.
 Лексикално значение на местоименията – местоименията
нямат свое собствено лексикално значение, те изразяват
лексикалното значение на думата, вместо която са употребени.
Купих хляб за вкъщи. Сложих го в хладилника.
Вчера видях Йордан. Видимо той беше отслабнал.
 МЕСТОИМЕНИЕ. СЕМАНТИЧНО-
ГРАМАТИЧЕСКА ХАРАКТЕРИСТИКА

 Граматични характеристики на
местоименията – в граматично отношение
местоименията са твърде разнообразни. Една
от най-важните граматически особености на
личните местоимения и на някои други
местоимения е тази, че при тях са запазени
падежни форми, които имат все още жива
употреба в СБЕ, докато имената са загубили
падежната си флексия. Местоименията
притежават също така граматическите
категории род (освен личните местоимения за 1
и 2 лице), число и лице (само личните и
притежателните).
 ВИДОВЕ МЕСТОИМЕНИЯ
Според значението си местоименията биват:
 Лични местоимения – аз, ти, той, тя, то, ние, вие, те и др.
 Притежателни местоимения – мой, твой, негов, наш и др.
 Възвратни местоимения – себе си, се, си, свой и др.
 Показателни местоимения – тоя, този, оная, онази и др.
 Въпросителни местоимения – кой, коя, какъв, чий и др.
 Относителни местоимения – който, която, какъвто и др.
 Неопределителни местоимения – някой, някакъв и др.
 Отрицателни местоимения – никой, никакъв и др.
 Обобщителни местоимения – всеки, всякакъв и др.
 ЛИЧНИ МЕСТОИМЕНИЯ
 Лични местоимения – това са думи, с които могат
да се заместват названия на лица, предмети и
всякакви други същини
Мария беше много уморена. Като се прибра тя
заспа много бързо.
Ректорът е много уважаван човек. Той бе избран с
мнозинство.
 Личните местоимения притежават граматическите
категории лице, число, падеж, а формите за 3
лице единствено число и род.
 ЛИЧНИ МЕСТОИМЕНИЯ
 Личните местоимения имат форми за единствено и
множествено число.
 Падежните форми са се запазили само за именителен,
винителен и дателен падеж. Употребата на падежните
форми се обуславя от синтактичната служба на съответното
местоимение в изречението, напр:
Аз получих известието вчера. (Аз = подлог = Именителен
падеж)
Викат ме по важна работа. (Ме = пряко допълнение =
Винителен падеж)
Дадоха ми хубава книга. (Ми = непряко допълнение = Дателен
падеж)
ЛИЧНИ МЕСТОИМЕНИЯ
 ЛИЧНИ МЕСТОИМЕНИЯ
Особености при личните местоимения:
 Пълните дателни форми се схващат като остарели, затова
в СБЕ те се заместват с предлога на + форма за винителен
падеж – На него дадоха първата награда.
 Кратките форми за винителен и дателен падеж не
получават ударение в речта, те са енклитики – Днес
те_видях; Помогнаха_ми; Видях_те днес.
 Винителните и дателните местоимения могат да се
дублират. т.е. да се употребяват пълна и кратка форма
едновременно – Мене ме боли глава; На нас ни е
приятно.
ПРИТЕЖАТЕЛНИ МЕСТОИМЕНИЯ

 Притежателни местоимения – това са думи, които

изразяват отношения на принадлежност –мой учебник, твоя
вещ, негови обувки
 Притежателните имена заместват изразяващи
принадлежност имена: прилагателни имена или предлог +
съществително име: Ивайловата къща – неговата къща,
къщата на Ивайло – къщата му; Теодориното дете –
нейното дете, детето на Теодора – детето ѝ.
 Притежателните местоимения имат пълни и кратки форми.
Пълните форми притежават граматическите категории лице,
число, род и могат да се членуват като прилагателните
имена, а кратките форми имат само категориите лице и
число.
ПРИТЕЖАТЕЛНИ МЕСТОИМЕНИЯ
ПРИТЕЖАТЕЛНИ МЕСТОИМЕНИЯ
Особености при притежателните местоимения:
 Пълните форми обикновено изпълняват функцията на съгласувано
определение, а кратките – на несъгласувано определение :
Нашата история е древна (история – ж.р. , ед.ч., нашата – ж.р.,
ед.ч.; пълната форма нашата е съгласувано определение на
съществителното име история)
Историята ни е древна (историята – ж.р. , ед.ч. ; ни – мн.ч.;
кратката форма ни е несъгласувано определение на
съществителното име история)
 Пълните форми на притежателните местоимения се членуват –
мой-моят; твой-твоят; негов-неговият; нейн-нейният; наш-
нашият и др.
ВЪЗВРАТНИ МЕСТОИМЕНИЯ
 Възвратни местоимения – възвратните
местоимения се обособяват в две групи:
възвратно лично местоимение и възвратно
притежателно местоимение
ВЪЗВРАТНИ МЕСТОИМЕНИЯ
 Възвратно лично местоимение – то замества
имена на обекти, съвпадащи с глаголното лице на
глагола сказуемо. То замества лични местоимения
в косвени падежи (винителен и дателен), поради
което няма форма за именителен падеж и не може
да бъде подлог в изречението:
Уважавай себе си, за да те уважават и другите.
Обувам се бързо (Обувам себе си.)
Купих си нова книга (Купих на себе си).
ВЪЗВРАТНИ МЕСТОИМЕНИЯ
ВЪЗВРАТНИ МЕСТОИМЕНИЯ
 Възвратно притежателно местоимение – то
замества обикновеното притежателно
местоимение, когато то определя обект,
принадлежащ на глаголното лице – Мария
помага на своя брат.
 Пълната форма на възвратното притежателно
местоимение има форми за мъжки, женски и
среден род в единствено число и една обща
форма за множествено число, които могат да
се членуват като прилагателните имена.
Кратката форма е незименяема.
ВЪЗВРАТНИ МЕСТОИМЕНИЯ
Особености при възвратните притежателни местоимения:

 Пълните форми се употребяват като съгласувани определения, когато

определеният от тях обект принадлежи на глаголното лице, като в 1 и 2
лице се допуска употребата и на обикновеното притежателно
местоимение, напр: Аз обличам своята (моята) риза, своя (моя) пуловер
и своето (моето) сако.; Ти обличаш своята (твоята) риза, своя (твоя)
пуловер и своето (моето) сако.

НО Крум има риза, пуловер и сако. Той облича своята риза, своя пуловер и
своето сако.

 Кратките форми се употребяват след съществително име, което назовава

обект, принадлежащ на субекта на действието, и изпълняват функцията
на несъгласувано определение, напр: Моля те, дай ми за малко учебника
си; Милена говори с майка си (майката на Милена).

 Пълните форми се членуват като обикновените притежателни

местоимения – свой-своя(т), своя-своята. Свое-своето, свои-своите
ПОКАЗАТЕЛНИ МЕСТОИМЕНИЯ
 Показателни местоимения – те служат за посочване
на различни обекти и техните признаци (качествени и
количествени) – този стол, тази маса, онзи нож,
онази сграда и др. Показателните местоимения
притежават граматическите категории род и число (с
изключение на местоимението толкова), но НЕ се
членуват.
 По значение показателните местоимения биват:
за лица и предмети – този, онзи
за признаци – такъв, онакъв
за количество – толкова
ПОКАЗАТЕЛНИ МЕСТОИМЕНИЯ
 ПОКАЗАТЕЛНИ МЕСТОИМЕНИЯ

Особености при показателните местоимения:

 Формите този и тоя, тази и тая, тези и тия, както и
формите онзи и оня, онази и оная, онези и ония, са
равнозначни в смислово и в стилистично отношение
 Скъсените форми тоз, таз, оназ, онез имат разговорно-
стилистичен характер.
 Формите туй и онуй НЕ се допускат в книжовната реч
 След показателното местоимение за количество толкова
се употребява бройна форма на съществителните имена
от м.р. за нелица – В кабинета има толкова молива, че не
мога да ги преброя.
 ВЪПРОСИТЕЛНИ МЕСТОИМЕНИЯ
 Въпросителни местоимения – те заместват имена на неизвестни
обекти – Кой дойде?; Коя отиде до университета? Кои се върнаха?.
Въпросителните местоимения притежават граматическите категории
род и число, а местоимението кой, употребено за лица, има и падеж
(именителен – кой, винителен – кого, дателен – на кого). От
въпросителните местоимения с помощта на морфеми и
словообразувателни частици се образуват относителните,
неопределителните, отрицателните и обобщителните местоимения.
 По значение показателните местоимения биват:

за лица и предмети – кой, коя, кое, кои

за признаци – какъв, каква, какво, какви
за притежание – чий, чия, чие, чии
за количество – колко, колцина
ВЪПРОСИТЕЛНИ МЕСТОИМЕНИЯ
ВЪПРОСИТЕЛНИ МЕСТОИМЕНИЯ

Особености при въпросителните местоимения:

 За предмети и животни се използват
субстантивираните форми какво?, що? – Какво се
вижда насреща?, Що каза Иван?
 След въпросителното местоимение за количество
колко се употребява бройна форма на
съществителните имена от мъжки род за нелица –
Колко учебника имаш?
 С въпросителните местоимения могат да се
изразяват емоционални състояния – Каква
красота!
 ОТНОСИТЕЛНИ
МЕСТОИМЕНИЯ
 Относителни местоимения – те свързват подчинено изречение с
главно и заместват имена и местоимения, употребени в главното
изречение – Ще прочета книгата, която има хубави отзиви. Това
е такъв безпорядък, какъвто само ти можеш да направиш.
 Относителните местоимения се образуват от въпросителните
местоимения с помощта на морфемата –то – кой-който, какъв-
какъвто, чий-чийто, колко-колкото.
 Относителните местоимения притежават граматическите
категории род и число, а местоимението който, употребено за
лица, има и падеж (именителен падеж – който, винителен падеж–
когото, дателен падеж – на когото). Местоимението колкото е
неизменяемо.
 По значение относителните местоимения се обособяват в същите
групи, както и въпросителните местоимения.
ОТНОСИТЕЛНИ
МЕСТОИМЕНИЯ
 ОТНОСИТЕЛНИ
МЕСТОИМЕНИЯ
Особености при относителните местоимения:
 За неодушевени предмети и за животни се употребява
субстантивираната форма каквото – Каквото пожънеш, това ще
посееш.
 Относителното местоимение който се съгласува с името или с
местоимението, към което се отнася в главното изречение – Купих
цветето, което беше свежо.
 Относителното местоимение чийто се съгласува със
съществителното, което стои след него в подчиненото изречение –
Ботев е поет, чието творчество ни вълнува и днес.
 След относителното местоимение за количество колкото се
употребява бройна форма на съществителните имена от мъжки род
за нелица – Колкото стола са необходими, толкова ще вземем.
НЕОПРЕДЕЛИТЕЛНИ МЕСТОИМЕНИЯ

 Неопределителни местоимения – те заместват имена на

неопределени обекти, на неопределени качествени и количествени
признаци – Някой звъня по телефона.; Видях някаква сянка.
 Неопределителните местоимения се образуват от въпросителните
местоимения с помощта на морфемата ня– – кой-някой, какъв-
някакъв, чий-нечий, колко-няколко.
 Неопределителните местоимения притежават граматическите
категории род и число, а местоимението някой, употребено за
лица, има и падеж (именителен падеж – някой, винителен падеж–
някого, дателен падеж – на някого). Местоименията няколко,
неколцина са неизменяеми.
 По значение неопределителните местоимения се обособяват в
същите групи, както и въпросителните местоимения.
НЕОПРЕДЕЛИТЕЛНИ МЕСТОИМЕНИЯ
НЕОПРЕДЕЛИТЕЛНИ МЕСТОИМЕНИЯ

Особености при неопределителните местоимения:

 За неодушевени предмети и за животни се употребява
субстантивираната форма нещо – Нещо ново?
 След неопределителното местоимение за количество няколко се
употребява бройна форма на съществителните имена от мъжки
род за нелица – Взех няколко молива.
 Неопределителните местоимения могат да се образуват от
въпросителните и с помощта на словообразуващи частици:
еди- – еди-кой, еди-какъв, еди-чий, еди-колко
-годе – кой-годе, какъв-годе, чий-годе, колко-годе
да (е) – кой да е, какъв да е, чий да е, колко да е
ОТРИЦАТЕЛНИ МЕСТОИМЕНИЯ
 Отрицателни местоимения – те отричат съществуването на
обекти, на качествени и количествени признаци – Никой не е
идвал. ; Не видях никакъв човек там.
 Отрицателните местоимения се образуват от въпросителните
местоимения с помощта на морфемата ни– – кой-никой, какъв-
никакъв, чий-ничий, колко-николко.
 Отрицателните местоимения притежават граматическите
категории род и число, а местоимението някой, употребено за
лица, има и падеж (именителен падеж – никой, винителен падеж–
никого, дателен падеж – на никого). Местоимението николко е
неизменяемо.
 По значение отрицателните местоимения се обособяват в същите
групи, както и въпросителните местоимения.
ОТРИЦАТЕЛНИ МЕСТОИМЕНИЯ
ОТРИЦАТЕЛНИ МЕСТОИМЕНИЯ

Особености при
отрицателните местоимения:
За неодушевени предмети и
за животни се употребява
субстантивираната форма
нищо – Нищо не виждам.
ОБОБЩИТЕЛНИ МЕСТОИМЕНИЯ
 Обобщителни местоимения – те означават обобщено всеки един
обект, всякакви признаци или цялото количество обекти – Всеки
ден ходим до университета. Те ядат всякаква храна.
 Обобщителните местоимения се образуват от въпросителните
местоимения с помощта на морфемата вся- – кой-всякой, какъв-
всякакъв
 Обобщителните местоимения притежават същите граматически
категории като въпросителните местоимения, а местоимението
всичкия(т) се употребява винаги членувано във формите си за
единствено число.
 По значение отрицателните местоимения се обособяват в същите
групи, както и въпросителните местоимения, но НЯМА
обобщителни местоимения за притежание.
ОБОБЩИТЕЛНИ МЕСТОИМЕНИЯ
ОБОБЩИТЕЛНИ МЕСТОИМЕНИЯ

Особености при обобщителните местоимения:

 За неодушевени предмети и за животни се
употребява субстантивираната форма всичко –
Всичко се променя.
 Обобщителното местоимение за количество се
употребява винаги членувано във формите за
м.р., ед.ч.; за ж.р., ед.ч., и за ср.р., ед.ч. – Изядохме
всичкия хляб, всичката салата и всичкото
сирене. В множествено число могат да се
използват и членувани, и нечленувани форми –
Студентите решиха всички / всичките задачи.