ПРИЛАГАТЕЛНО

ИМЕ. ЧИСЛИТЕЛНО
ИМЕ.
 СЕМАНТИЧНО-ГРАМАТИЧЕСКА
ХАРАКТЕРИСТИКА НА ПРИЛАГАТЕЛНОТО
ИМЕ

 Прилагателно име – това е самостойна изменяема дума, която

назовава признак, качество или свойство на предмет – голям
двор, широка блуза, топло време.
 Обикновено прилагателното се използва заедно със
съществителното име, като не означава отделно понятие, а
едно общо понятие заедно с него. Прилагателното име се
съгласува по род и число със съществителното име, което
пояснява – нов телефон, интересна книга, послушно дете.
 Родът на прилагателното име е словоизменителна категория
(хубав – хубава – хубаво). Всяко прилагателно има форма за
мъжки род (хубав), за женски род (хубава), среден род (хубаво)
и една обща форма за множествено число (хубави).
Прилагателното име може и да се членува (хубавият, хубавия
хубавата, хубавото, хубавите)
 ВИДОВЕ ПРИЛАГАТЕЛНИ
ИМЕНА
Класификацията на прилагателните имена се извършва според тяхното
значение и според състава и произхода им. Според значението прилагателните
имена биват два вида: качествени и относителни прилагателни имена.
→ Качествени прилагателни имена – те назовават такива признаци, качества
или свойства на предмети , които могат да бъдат застъпени в тях в по-голяма
или в по-малка степен: голяма маса (по-голяма маса, най-голяма маса); малка
стая (по-малка стая, по-голяма стая) и др. Качествените прилагателни имена
назовават:
 Размери на предметите – голяма маса, малка стая
 Цветове на предметите – червена маса, синя стая

 Вкусове – солена храна, сладък сок

 Физически свойства – здраво тяло, меко легло
 Интелектуални, волеви и нравствени качества – умен човек, работлив
студент
 ВИДОВЕ ПРИЛАГАТЕЛНИ
ИМЕНА
Качествените прилагателни имена се отличават със следните
граматически и семантични особености:
 Могат да се степенуват – широк, по-широк, най-широк
 От тях могат да се образуват нови прилагателни имена с помощта
на представки и наставки– добър – добричък, мил – миличък
 От тях могат да се образуват съществителни имена с помощта на
представки и наставки – широк – широчина
 От тях могат да се образуват наречия с помощта на наставките -е
и -о – добър – добре, бавен – бавно
 Могат да образуват антонимни двойки – голям – малък, добър –
лош
 ВИДОВЕ ПРИЛАГАТЕЛНИ
ИМЕНА
→ Относителни прилагателни имена – те назовават такива
признаци, качества или свойства на предмети, които произтичат от
връзките им с други предмети и не могат да бъдат застъпени в тях в
по-голяма или в по-малка степен: дървен стол, златен пръстен.
Тези връзки могат да бъдат:
 Вещество, от което е направен предметът – метално топче,
сребърен пръстен
 Място, от което произхожда или където се намира предметът –
морски животни, горски плодове
 Принадлежност – бащино огнище, майчина прегръдка
 Предназначение – превозно средство, питейна вода
 ВИДОВЕ ПРИЛАГАТЕЛНИ
ИМЕНА
Относителните прилагателни имена се отличават
със следните граматически и семантични
особености:
 Те винаги са производни думи – дървен – дърво,
златен – злато
 Те НЕ могат да се степенуват – стъклена врата,
пясъчна статуя
 Те НЕ могат да образуват антонимни двойки –
горски – по-горски – най-горски
 ВИДОВЕ ПРИЛАГАТЕЛНИ
ИМЕНА
Според състава и произхода си прилагателните имена се
разделят в две групи: прости и сложни прилагателни имена,
производни и непроизводни прилагателни имена
→ Прости прилагателни имена – те съдържат една коренна
морфема – светъл, висок, малък
→ Сложни прилагателни имена – те съдържат повече от
една коренна морфема – земеделски, дългогодишен
→ Непроизводни прилагателни имена – те не са образувани
от други думи – висок, малък, голям
→ Производни прилагателни имена – те са образувани от
други думи – стъклен, ягодов, мързелив
 ГРАМАТИЧЕСКИ КАТЕГОРИИ НА
ПРИЛАГАТЕЛНИТЕ ИМЕНА
Прилагателните имена притежават граматическите категории род,
число, определеност, а качествените прилагателни имена – и степен.
→ Род на прилагателните имена – в единствено число прилагателните
имена имат форми за мъжки род, женски род и среден род
 Форма за мъжки род – в повечето случаи завършва на съгласен звук
и се нарича проста (неразширена) – голям, хубав, но може да
завършва и на гласен звук -и и се нарича разширена – русенски,
лекарски
 Форма за женски род – тя се образува от формата за мъжки род
(основна форма) с помощта на окончание -а/-я – зелен – зелена, син –
синя
 Форма за среден род – тя се образува от формата за мъжки род
(основна форма) с помощта на окончание -о(ьо)/-е – зелен – зелено,
син – синьо
 ГРАМАТИЧЕСКИ КАТЕГОРИИ НА
ПРИЛАГАТЕЛНИТЕ ИМЕНА
→ Число на прилагателните имена – прилагателните имена имат
форми за единствено и за множествено число. Формата за
множествено число е еднаква и за трите рода и се образува от
основната форма с помощта на окончание -и – зелен – зелени, хубава
– хубави, червено – червени. При образуване на формите за женски
и среден род и за множествено число настъпват някои звукови
промени:
 Прилагателните имена, образувани с наставката -ен, обикновено
губят гласната -е – земен-земна-земно-земни. Изключения:
дървен, ленен и др.
 Прилагателните имена, образувани с наставка -ен, която стои след
гласен звук, редуват -е с -й – боен-бойна-бойно-бойни
 Прилагателните имена, завършващи на -ък, -ъл, -ър, -ъв изпускат
-ъ от крайната сричка – сладък-сладка-сладко-сладки
 ГРАМАТИЧЕСКИ КАТЕГОРИИ НА
ПРИЛАГАТЕЛНИТЕ ИМЕНА
→ Определеност (членуване) на прилагателните имена – когато
прилагателно име пояснява известен, познат обект, назован със
съществително име, то приема определителния член вместо
съществителното име: дългия(т) коридор, свежата салата, тихото дете.
 Форми за мъжки род – те се членуват с определителен член -ят/-я. С
пълен член се членуват прилагателните имена, когато са определение на
подлога (Есенното цвете разцъфтя.); определение на сказуемно име
(Иван е най-умният от всички.); определение на приложение към
подлога (Влезе Иванов, ортопедичният лекар.)
 Форми за женски род – те се членуват с определителен член -та – висока
– високата, смела – смелата
 Форми за среден род – те се членуват с определителен член -то – лятно
– лятното, слаб – слабото
 Форми за множествено число – те се членуват с определителен член -те
– голям – големите, глупав – глупавите
 ГРАМАТИЧЕСКИ КАТЕГОРИИ НА
ПРИЛАГАТЕЛНИТЕ ИМЕНА
→ Степен (степенуване) на прилагателните имена – това са
специални форми за качествените прилагателни имена, с които се
означава, че признакът е в по-висока степен в сравнение със същия
признак в друг предмет или в други предмети. Прилагателните имена
имат три степени за сравнение: положителна, сравнителна и
превъзходна:
 Положителна степен – тя се изразява с обикновената форма на
прилагателното име и означава признака, без да го сравнява –
красив, добър
 Сравнителна степен – тя се образува от формата за положителната
степен с помощта на частицата по- и означава, че назованият
признак е в по-висока степен – по-красив, по-добър
 Превъзходна степен – тя се образува от формата за положителната
степен с помощта на частицата най- и означава, че назованият
признак е в най-висока степен – най-красив, най-добър
 ЧИСЛИТЕЛНО ИМЕ.

 Числително име – това е самостойна изменяема

дума, с която се означава численост, броят или
поредността на предметите: две, шест, трети,
девети
 В изречението числителните имена се
употребяват като пояснения на съществителните
имена (четири дървета, десети клас).
Числителните имена могат да се употребяват и
самостоятелно – при броене (едно, две, три …)
или при математически действия (2+2 = 4).
 КЛАСИФИКАЦИЯ НА
ЧИСЛИТЕЛНИТЕ ИМЕНА

Класификацията на числителните имена се извършва според тяхното значение и

според състава им.
 Видове числителни имена според значението им – според значението си
числителните имена се делят на две основни групи: числителни бройни и
числителни редни имена
→ Бройни числителни имена – те означават броя на предметите като техен
числен признак: три лекции, два университета, осем студенти. Основни
числителни са от едно до десет (1, 2, 3 …), сто, хиляда, милион, милиард. От
тях могат да се образуват останалите числителни бройни имена по два начина:
а) чрез събиране на разнородни числени категории – единадесет (10 +1),
двадесет и едно (20 +1), сто и петдесет (100+50)
б) чрез умножаване на еднородни числени категории – четиридесет (4х10),
петдесет (5х10), двеста (2х100)
!!! Дублетни форми – Единадесет и единайсет, дванадесет и дванайсет,
двадесет и двайсет и т.н. !!!
 КЛАСИФИКАЦИЯ НА
ЧИСЛИТЕЛНИТЕ ИМЕНА

Като разновидност на числителните бройни се разглеждат

мъжколичните числителни имена, числителните имена за
приблизителност и дробните числителни имена:
 Мъжколични числителни имена – те се образуват от
числителните бройни имена с морфемите -ма, -има, -ина и се
свързват със съществителните имена за лица от мъжки пол –
двама преподаватели, трима студенти, шестима работници и
др.
 Числителни бройни имена за приблизителност – те се
образуват по два начина – чрез безсъюзно свързване на две
числителни имена (две-три рокли, седем-осем стола) и чрез
морфемата -ина (десетина рокли, стотина дни)
 Дробни числителни имена – те назовават дробни числа – една
пета, две четвърти, три осми
 КЛАСИФИКАЦИЯ НА
ЧИСЛИТЕЛНИТЕ ИМЕНА

→ Редни числителни имена – те означават поредността

на предметите като техен числен признак – трети курс,
четвърта група, осмо явяване. Редните числителни
имена се образуват от бройните числителни , като
изключение правят числителните първи и втори, които
не са образувани от коренните морфеми на числителните
едно и две. Редните числителни се образуват от бройните
числителни имена по следните начини:
 с морфема -и – пет-пети, десет-десети, осем-осми
 с морфема -ти – три-трети, четири-четвърти
 с морфема -(т) + -ен – сто-стотен, хиляда-хиляден,
милион-милионен
 КЛАСИФИКАЦИЯ НА
ЧИСЛИТЕЛНИТЕ ИМЕНА

 Според състава си числителните имена биват

прости, сложни и съставни числителни имена
→ Прости числителни имена – те имат в състава
си една коренна морфема – пет, шест, осми
→ Сложни числителни имена – те имат в състава
си повече от една коренна морфема – дванадесет,
четиридесет, двадесет
→ Съставни числителни имена – те се състоят от
две или повече числителни, които са отделни думи,
но назовават едно число – сто двадесет и три, три
тридесет и три, шестстотин и петнадесет
 ГРАМАТИЧЕСКИ КАТЕГОРИИ НА
ЧИСЛИТЕЛНИТЕ ИМЕНА

Числителните имена притежават граматическите

категории род, число и определеност, които в бройните и в
редните числителни имена са застъпени в различна степен.
 Бройните числителни имена нямат форми за род и
число. Изключение правят само числителните един (м.р.,
ед.ч.), една (ж.р., ед.ч.), едно (ср.р., ед.ч.), едни (мн.ч);
два (м.р., ед.ч.), две (ж.р., ср.р., ед.ч.). Бройните
числителни имена могат да се членуват. Те приемат
следния определителен член:
а) -те – три – трите; пет – петте; шест – шестте
б) -та – два – двата; двеста – двестата; хиляда –
хилядата
 ГРАМАТИЧЕСКИ КАТЕГОРИИ НА
ЧИСЛИТЕЛНИТЕ ИМЕНА

 Редните числителни имена имат форми за форми

за единствено и множествено число, а в
единствено число – и за род: за мъжки род, за
женски род и за среден род, които се образуват,
както при прилагателните имена – първи (м.р.,
ед.ч.), първа (ж.р., ед.ч.), първо (ср.р., ед.ч.), първи
(мн.ч). Редните числителни имена, както и
числителното един, една, едно, едни, се членуват
като прилагателните имена – един – единия(т),
една – едната, едно – едното, едни – едните;
първи – първия(т), първа – първата, първо –
първото, първи – първите
 ОБРАЗУВАНЕ НА ДУМИ ОТ
ЧИСЛИТЕЛНИ ИМЕНА
От числителните имена могат да се образуват
съществителни имена, прилагателни имена и наречия.
 Образуване на съществителни имена – от бройните
числителни имена могат да се образуват съществителни
имена, които означават числото като отделна същина. Те
се образуват със следните наставки:
а) -ица – един – единица; осем – осмица; шест – шестица
б) -ойка – две – двойка; тро – тройка
в) -(ор)ка – четири – четворка; шест – шесторка; седем –
седморка
 ОБРАЗУВАНЕ НА ДУМИ ОТ
ЧИСЛИТЕЛНИ ИМЕНА
 Образуване на прилагателни имена – от бройните
числителни имена могат да се образуват
прилагателни имена със следните наставки:
а) -оен (-ойн-), -орен (-орн-) – две – двоен, двойна,
двойно, двойни; три – троен, тройна, тройно,
тройни; четири – четворен, четворна, четворно,
четворни; пет – петорен, петорна, петорно,
петорни
б) -кратен (-кратн-) – един – еднократен,
еднократна, еднократно, еднократни; три –
трикратен, трикратна, трикратно, трикратни и
др.