ГЛАГОЛ.

СЕМАНТИЧНА
И ГРАМАТИЧЕСКА
ХАРАКТЕРИСТИКА
ВИДОВЕ ГЛАГОЛИ.
 ГЛАГОЛ. СЕМАНТИЧНА И
ГРАМАТИЧЕСКА ХАРАКТЕРИСТИКА

 Глагол – глаголът е самостойна изменяема дума, която означава

действие или състояние, свързано с глаголното лице – чета, виждам,
работя, спя, пиша, уча, ходя и др. Глаголът притежава най-добре
развитата темпорална система – има 9 форми за глаголни имена.
 В българския език действие може да се изразява не само чрез глагол,
но и със съществително име за действие – писане, ходене, работене,
учене и др. Разликата се състои в това, че при глагола действието е
свързано с глаголното лице, което извършва действието (четем-
ние, работя-аз, ходиш-ти), а при съществителните имена
представата за действието не се свързва с определен вършител
(четене, работене, ходене).
 Глаголът е най-развитата част на речта и притежава следните
граматически категории – лице, число, залог, вид, време,
наклонение. Някои форми, образувани с причастие, имат и
категорията род.
 ВИДОВЕ ГЛАГОЛИ
Според лексикалното си значение и
формалните си особености глаголите в
българския език се делят на няколко
групи:
 Преходни и непреходни глаголи
 Лични и безлични глаголи
 Невъзвратни и възвратни глаголи
 Прости и сложни глаголи
ПРЕХОДНИ И НЕПРЕХОДНИ ГЛАГОЛИ

 Преходни глаголи – те означават действия, които

могат да засегнат пряко дадени обекти. В синтактичен
план това означава, че преходните глаголи могат да
имат пряко допълнение – чета книга, гледам
телевизия, слушам радио. Към преходните глаголи
може да се зададат въпросите кого?, какво?, що?.
Независимо дали в изречението има изразено пряко
допълнение, или няма, глаголът е преходен, ако може
да има пряко допълнение.
Чета книга – какво чета? – книга (пряко допълнение)
Чета с очила – с какво чета? – с очила (непряко
допълнение)
ПРЕХОДНИ И НЕПРЕХОДНИ ГЛАГОЛИ

 Непреходни глаголи – те означават действия, които НЕ могат да

засегнат пряко дадени обекти. В синтактичен план това означава,
че преходните глаголи НЕ могат да имат пряко допълнение –
влизам, отивам, лежа и др.
Вървя по улицата – къде вървя? – по улицата (обстоят. пояснение)
Вчера пътувах с кола – с какво пътувах? – с кола (непряко
допълнение)
 Най-често непреходните глаголи означават:

Движение или положение в пространството – седя, бягам, вървя,

излизам и др.
Физическо или душевно състояние – спя, мълча, скърбя и др.
Промяна в състоянието – напълнявам, отслабвам и др.
ПРЕХОДНИ И НЕПРЕХОДНИ ГЛАГОЛИ

 Съществуват глаголи с двояка съчетаемост

– те могат да функционират и като
преходни, и като непреходни:
Минавам през границата – къде минавам? –
през границата (обстоятелствено
пояснение)
Минавам границата – какво минавам? –
границата (пряко допълнение)
ЛИЧНИ И БЕЗЛИЧНИ ГЛАГОЛИ

В зависимост от обстоятелството, дали

глаголната форма съдържа в значението си
представа за глаголно лице, или не съдържа
такава представа, глаголите се делят на лични
и безлични глаголи.
 Лични глаголи – това са тези глаголи, чиито
форми съдържат в значението си представа за
глаголно лице – Жената работи.; Той отива
на работа.; Те гледат телевизия. Този тип
глаголи са най-често употребяваните в
съвременните езици.
 ЛИЧНИ И БЕЗЛИЧНИ ГЛАГОЛИ
 Безлични глаголи – това са тези глаголи, чиито форми НЕ съдържат в
значението си представа за глаголно лице. Тяхната форма е
третолична, т.е те имат форма само за 3л. ед.ч. – вали, гърми, ръми,
свечерява се, има, няма, изглежда и др. И при безличните глаголи
обаче може да се изрази условно “субект” на действието с личното
местоимение за 3 л. ед.ч., ср. род ТО – То се е мръкнало вече.; То
било валяло и др.
 Безличните глаголи означават главно:

Природни явления – вали, ръми, роси, гърми, съмва (се), мръква (се),
свечерява се и др.

Различни телесни и душевни състояния – спи ми се, яде ми се, горчи

ми, срам ме е, яд ме е, не ме е грижа и др.

Безлично изразяван е на липса, наличие, възможност, необходимост

– има, няма, изглежда, трябва, стига и др.
НЕВЪЗВРАТНИ И ВЪЗВРАТНИ ГЛАГОЛИ

По форма глаголите в българския език се делят на невъзвратни и

възвратни.
 Възвратни глаголи – тези глаголи съдържат в състава си възвратното
лично местоимение се или си – мия се, мисля се, обличам се и др. Тези
глаголи се образуват от преходни глаголи с помощта на местоимението
се или си – обувам-обувам се, купувам-купувам си, обличам-обличам
се и др.
Обух се и излязох.
Купувам си плодове и зеленчуци.
 Невъзвратни глаголи – тези глаголи НЕ съдържат в състава си
възвратното лично местоимение се или си – пиша, чета, работя и др.
 Иван пише есе за природата.
 Той отива на работа.
ПРОСТИ И СЛОЖНИ ГЛАГОЛИ

 Прости глаголи – това са такива

глаголи, които имат в състава си само
една коренна морфема – пиша, чета,
ходя и др.
 Сложни глаголи – това са такива
глаголи, които имат в състава си повече
от една коренна морфема –
пътешествам, ръкомахам, боготворя
и др.
 ВИДОВЕ ГЛАГОЛНИ ФОРМИ
Видовете глаголни форми се разделят в две групи: лични и
нелични глаголни форми и прости и сложни глаголни форми
 Лични и нелични глаголни форми:
Лични глаголни форми – те са носители на
граматическото значение лице, те могат да се спрягат – аз
чета, ти четеш, той чете, ние четем, вие четете, те
четат
Нелични глаголни форми – те НЕ притежават
граматическото значение лице. В системата на българския
език нелични глаголни форми са: причастията,
деепричастието, отглаголните съществителни имена на –
не и –ние – учещ, учел, учил, учен, учейки, учение, учене
 ВИДОВЕ ГЛАГОЛНИ ФОРМИ
 Прости и сложни глаголни форми:
Проста глаголна форма – тя се състои от
глаголна основа и окончание – чете-ш, чето-х,
четя-х и др.
Сложна глаголна форма – тя се състои от
проста глаголна форма и форма на
спомагателен глагол или частица – чел съм, щях
да чета, бих чел и др.
 Основна форма на глагола – за основна
форма на глагола е приета формата за 1 лице,
единствено число, сегашно време.