Активна и пасивна лексика.

Пароними
20.12.2018, 00:27 ч.
АКТИВНА И ПАСИВНА ЛЕКСИКА. ПАРОНИМИ

Да прочетем стихотворението на Димчо Дебелянов:

ЧЕРНА ПЕСЕН
Димчо Дебелянов

Аз умирам и светло се раждам -

разнолика, нестройна душа,
през деня неуморно изграждам,
през нощта без пощада руша.

Призова ли дни светло-смирени,

гръмват бури над тъмно море,
а подиря ли буря - край мене
всеки вопъл и ропот замре.

За зора огнеструйна копнея,

а слепи ме с очите си тя,
в пролетта като в есен аз крея,
в есента като в пролет цъфтя.

На безстрастното време в неспира

гасне мълком живот неживян,
и плачът ми за пристан умира
низ велика пустиня развян.

АКТИВНА И ПАСИВНА ЛЕКСИКА

Възхитително е майсторството, с което Димчо Дебелянов успява да внуши болката от

напразно преминалия живот. Това той прави с поетични образи, изразени с помощта на думи,
„съдържащи“ сякаш някакви други, по-възвишени значения. Значението на тези думи, разбира се, е
най-обикновено, но понеже се употребяват рядко и само в специални случаи, те се възприемат
като „особени“.
В делничното общуване едва ли бихме чули някого да казва: „Върволицата на хорския
неспир се провлачи през кръстопътя.“. Тази фраза ще се възприеме като израз на оригиналничене,
а мнозина дори няма да я разберат. Във всекидневното общуване предпочитаме да си служим с по-
„обикновени“ думи. Така от огромното словесно богатство на
езика се отделя един сравнително ограничен брой думи, които се употребяват непрекъснато, за
разлика от други думи, към които се прибягва значително по-рядко. Така лексиката на езика
отчетливо се разделя на активна и пасивна.
В активната лексика на езика влизат ограничен брой думи и устойчиви словосъчетания,
които се употребяват свободно и спонтанно във всички сфери на живота, във всички стилове, в
устната и писмената реч. Такива думи са: живот, свят, вода, въздух, земя, река, море, правя, пия,
спя и др. под.
Към пасивната лексика се отнасят думи, чиято употреба не е задължителна и които не се
използват постоянно във всекидневното общуване. Някои от тези думи се разбират от всички
носители на езика, докато други са познати само на ограничен кръг специалисти и когато ги
срещнем, трябва да отгатваме значението им от контекста или да правим справки в речника. В
стихотворението на Дебелянов, което прочетохме, такива думи са: разнолика, нестройна, подиря,
ропот, вопъл, огнеструйна, слепи ме, крея, неспир, пристан, низ.
Разграничението между активен и пасивен речник е условно и твърде подвижно. Днес едни
думи се употребяват от всички и навсякъде, но утре ще ги срещаме само в редки случаи. Други
думи днес се отнасят към пасивната лексика, защото са сравнително нови и непознати за повечето
хора, но утре може да се употребяват всекидневно, защото нещата, които назовават, започват да
се използват масово. Науката е установила, че на всеки 10-15 години 25% от лексиката на езика се
променя - появяват се нови предмети и явления, навлизат нови думи, някои неща излизат от
употреба и т.н. Езикът се освобождава спонтанно от излишното и думите, с които назоваваме
неактуалното, преминават от активния към пасивния речник.
Думите от пасивния речник образуват няколко разновидности: историзми, архаизми,
неологизми, вулгаризми, евфемизми, поетизми.
Историзмите са думи, назоваващи предмети и явления, които вече не съществуват в живота.
Такива са думи, като катапулт, боил, грош, шаран, диканя, ярем и др.под. Заглавието на известния
Вазов роман „Под игото“ използва именно такава дума: иго = ярем, приспособление за впрягане на
добитък в товарна кола.
Архаизмите, от своя страна, са думи, които назовават предмети и явления, които все още
присъстват в живота, но вече се назовават с други думи, възприемани като по-подходящи. Такива
са думи, като багри (цветове), кончина (край, смърт), бран (война), люде (хора), аероплан (самолет)
и мн. др. Употребата им придава на речта старинен вид и затова архаизмите най-често се
използват в художествената литература. Много от произведенията на българските писатели,
творили преди 50-100 години, изобилстват с думи, които днес се възприемат като архаизми,
докато навремето съвсем не са били такива. Затова съвременните читатели често изпитват
затруднения при разбирането им.
За разлика от историзмите и архаизмите, неологизмите са думи, които са навлезли съвсем
скоро в езика. В основния случай те назовават предмети и явления, които са нови за обществения
живот и затова се налага или да бъдат измислени нови български думи, или да се заимстват
чужди. Такива са: таблет, айфон, холдинг, рейтинг и др. Тъй като съвременният живот е много
динамичен, времето, в което една дума е неологизъм, после се употребява активно, а след това
става историзъм или архаизъм, понякога е много кратко. Така например думата дискета беше
неологизъм през 90-те години на 20. в., след това стана част от активната лексика, а днес вече е
историзъм, защото този предмет изчезна от употреба и бе заменен от флашка - дума, която преди
няколко години беше неологизъм, днес е част от активната лексика, но твърде скоро може да се
превърне в историзъм.
Особена категория са думите вулгаризми. Те се използват основно в разговорната реч, за да
изразят презрително или отрицателно отношение към събеседника или назоваваното явление. В
основната си част това са думи с ругателски или неприличен характер. Понякога се употребяват и
в художествената литература, за да се придаде специфична атмосфера или да се направи речева
характеристика на героите. Например: „Когато „лапналият“ балама е достатъчно паралия и
операцията си струва труда, често му устройват класическия номер на „разкритата изневяра“ .
(Богомил Райнов)
На вулгаризмите се противопоставят евфемизмите. Това са думи или словосъчетания, с
които се заменят груби изрази или думи, за които се смята, че е неподходящо да се употребяват в
по-изискана среда. Например: задни части, детеродни органи, незаконно присвояване и др.

ПАРОНИМИ

Да разгледаме следните изречения:

Той направи галантен поклон към дамата, която излезе от магазина за галантерийни стоки.
Той беше много горд, но не и горделив.
Единствено Иван се противопостави на единното мнение на цялата група.
Забелязваме, че в тях са употребени думи, които имат много близък състав и сходно звучене,
но различно значение. Тях наричаме пароними.

Пароними наричаме думи, сходни по звучене и морфемен състав, но различни по значение.

Затова е възможна грешна употреба на едната дума вместо другата.

Причините за поява на пароними са различни:

► Има думи, коитоне съдържат еднакви корени, а звуковата им прилика е случайна. Например:
ескаватор - ескалатор.
► Други думи съдържатеднакви корени, но са образувани с различни представки или наставки,
което води до разлики в значението. Например: икономически - икономичен, кървав - кръвен,
леден - ледовит. Особен случай са термините в химията, където не само коренът, но и наставките
имат значение. Например: сулфид - сулфит - сулфат.
► Трети случай представлявазаемането на една и съща дума от различни езици . В резултат те
носят различно значение. Например: проекция (от латински) и прожекция (от френски).
Сериозен проблем са прилагателните имена, образувани с наставки -ски и -ен. Например
лирически и лиричен. Думите с наставка -ски обикновено са заети от руски език и в повечето
случаи значението им напълно съвпада с българските съответствия, образувани с наставка -ен.
Например драматически и драматичен. Тук се препоръчва употребата на думите с наставка -ен, за
да се избегне чуждицата. В някои случаи обаче значението на двете думи е различно. Например:
романтическа поема и романтични чувства. В този случай подбираме думата, която точно
изразява това, което искаме да съобщим.
Неправилната употреба на пароними е сериозна грешка, водеща до изкривяване смисъла на
казаното. Например: парафраза (предаване съдържанието на текст със свои думи) и перифраза
(замяна на названието на дадено явление с описателен израз).
Понякога обаче в едно и също изречение нарочно се употребяват пароними, за да се усили
въздействието. В този случай говорим за стилистичната фигура парономазия. Например:
Днес ще станем свидетели на дуел на дуетите в програмата „Две звезди “.
Нашият форум едва ли ще събере кворум.
Той заема отговорна длъжност, въпреки че напълно е лишен от чувство за дълг.
Бих се радвал да ви услужа, но не бих се унижил да ви прислужвам.

@bgmateriali.com